Любител съм на всякакви сирена, дори и на най-миризливите (които впрочем много често имат много силен аромат, но вкусът им е мек), затова никога не оставам у дома без бяло саламурено сирене и някакъв вид жълто твърдо сирене. Докато бялото присъства на всяка вечеря със салатата, жълтите сирена най-често използвам за основни ястия като гратени, върху печени зеленчуци, всякакъв вид мусака, паста. А ако имаш един малък Даниел, според него, за макароните задължително се полага двойна, понякога тройна доза пармезан за поръсване. Но с един друг тип сирена – кремообразните с кора от бяла благородна плесен като бри и камамбер съм по-пестелива.

Не защото не ги харесвам, а защото доста често идеите за тях се изчерпват със стандартните им приложения като намазано бри върху бял препечен хляб, гарнирано с ядки, сушени плодове и мед. Понякога използвам бри или камамбер като допълнение, както върху този тарт с любимия ми карамелизиран лук.

Имам и още няколко идеи от репертоара ми с това сирене, което присъства в дресинга на тази прекрасна зелена салата или в соса на тези индивидуални порции с романеско и пътпъдъчи яйца, но отново става въпрос за допълнение. А как ли бих могла да направя порция, в която основният продукт да бъде точно това бяло кремообразно сирене с плесен?

Мисля, че намерих точно това, което ми трябва, като при това имам голяма възможност за импровизации и допълнителни съставки. Според това, с каквото разполагам и с каква цел искам да сервирам сирената. Докато настоящата рецептата се отнася за солен вариант на бри изпечено в многолистно тесто, има още няколко мои любими допълнения към него, които включват сладки храни. По-надолу ще ги срещнеш като вариации със сладък вкус.

Но нека разгледаме първо основните компоненти на това ястие – сирене и многолистно тесто. Какво сирене да избера? Има ли разлика между бри и камaмбер и могат ли да бъдат взаимозаменяеми? Какво многолистно тесто да използвам – мога ли да използвам готово от магазина или трябва да си го приготвя? Каква е разликата между двете?

Бри или камамбер?

И двете сирена се водят френски, макар че се произвеждат и в други страни, откъдето разфасовките може много да варират. И двете се приготвят от краве мляко и имат кора от бяла благородна плесен. И двете изглеждат по един и същи начин отвън и отвътре, с нюанси на цвета от млечнобял, кремав до сламеножълт. Вкусът и ароматът на двете сирена е идентичен – долавят се плодове, ядки, гъби, почва, масло. Добре, все пак къде е разликата? Освен че бри е с по-дълга история, другата разлика между двете сирена понякога е в съдържанието на мазнини, съответно различна текстура и нюанси в сходния вкус. Сиренето бри е с по-мек, маслено-сметанов вкус и по-кремообразна консистенция, докато камамбер е с малко по-остър аромат напомнящ на почва и гъби. Въпрос на лично предпочитание е кое сирене да се избере от двете, така или иначе те са взаимозаменяеми за настоящата рецепта.

Какво многолистно тесто да използвам?

Когато стане въпрос за многолистно тесто, освен тесто в което се съдържат слоеве масло, които допринасят то да бухне и след изпичане да бъде хрупкаво, аз очаквам то да има вкус именно на масло. Какво прави вкусно многолистното тесто? Маслото разбира се. Останалото в него е просто тесто от брашно, сол и вода. Точно поради тази причина не купувам бутер тесто от магазина, защото „бутер“ в него няма. Каква е опцията тогава? Приготвям си го у дома. Имам хубава рецепта, която следвам и когато разполагам  със свободно време у дома, приготвям по-голямо количество тесто, разделям го на порции и ги замразявам. Още по-лесно е бързото многолистно тесто, с което процедирам по същия начин. Точно него ще използвам в настоящата рецепта.

Печено бри с карамелизиран лук и гъби в кора от многолистно тесто

Използваните източници като навигация и вдъхновение за тази рецепта са thekitchn.com, homecookingadventure.com, seriouseats.com и joythebaker.com като предложение за индивидуални хапки бри изпечени в многолистно тесто (клечките могат да се пропуснат).

Независимо кое от двете многолистни теста избереш да приготвиш – класическо или бързо, то може да се съхрани в хладилник до три дни. Ако се замрази, може да се съхрани до три месеца. Когато тестото е замразено се изважда от фризера и се оставя в хладилника от предния ден, за да се размрази правилно.

Плънката от карамелизиран лук и гъби може да се приготви от предния ден или по-рано на същия ден.

Пакетите от тесто с бри и плънката могат да се направят няколко часа предварително и да се съхранят в хладилник, докато дойде ред да се пекат. След като се изпекат се оставят да починат 5-10 минути преди да се сервират.

За 4-8 порции, в зависимост от останалата част от менюто.

Продукти:

• 1 доза бързо многолистно тесто или 1 доза бутер тесто, ако са замразени, се размразяват в хладилник една нощ
• 1 яйце, разбито с вилица за намазване на тестото
• 4 броя малки пити бри (или камамбер)
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица масло
• 4 глави жълт лук, нарязан на полумесеци
• 1 супена лъжица балсамов оцет
• 200 г гъби, нарязани на филийки с дебелина 3 мм (може да се използва един вид или смес от няколко; аз използвам печурки, бейби кладница и шийтаке)
• 1 супена лъжица нарязана прясна салвия или 1 чаена лъжица сушена салвия
• 2 супени лъжици нарязан пресен магданоз
• сол и прясно смлян черен пипер

За плънката в тиган се нагрява една супена лъжица зехтин на умерен котлон. Добавя се лукът, посолява се със сол и се готви 15-20 минути с често разбъркване. Лукът трябва да омекне и да придобие кафяв цвят, но не трябва да загаря и да се пържи. Ако е необходимо, силата на котлона се намалява. Когато лукът омекне и е започнал да се карамелизира към него се добавя балсамовият оцет. Разбърква се още около минута и се прехвърля в чиния.

В същия тиган, вече на силен котлон се нагрява останалият зехтин и маслото. Добавят се гъбите и се разбъркват 3-4 минути докато се зачервят от всички страни. Добавят се салвията, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Към гъбите се изсипва лукът и се разбъркват заедно 30 секунди. Тиганът се отстранява от котлона и в плънката се добавя магданозът. Плънката може да се приготви от предния ден и да се съхрани в хладилник или да се подготви по-рано на същия ден, като в случая се покрива хубаво и се оставя на стайна температура.

Тестото се разточва върху леко набрашнен плот на квадрат с дебелина 3 мм. Квадратът се разрязва на кръст, така че да се получат четири по-малки квадрата (със страни приблизително 15 см). В средата на всеки квадрат се поставя по една от питите бри. Върху сиренето се слагат 3-4 супени лъжици от плънката. Краищата на тестото се загъват към средата върху плънката, като се прищипват хубаво, за да се залепят и с четка се премахва брашното полепнало по тестото от разточването.

Така подготвените пакети са готови за печене. Ако тестото е омекнало по време на работа, хубаво е пакетите да се охладят 15-20 минути в хладилник, преди да се сложат във фурната. Могат да се подготвят до този етап до няколко часа предварително и да се съхранят в хладилник.

Фурната се нагрява на 220ºC. Пакетите се поставят в тава върху хартия за печене и се намазват с разбито яйце и по желание може да се поръсят със семена (мак, нигела, сусам). Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 35 минути или докато тестото се изпече и придобие златисто-кафяв цвят. Изваждат се от фурната и се оставят 5-10 минути преди да се сервират.

Вариации със сладък вкус

Печено бри или камамбер в многолистно тесто може да се гарнира и с други солени или сладки допълнения. Едно от любимите ми е смес от сладко от кайсии, сушени червени боровинки, орехи и пресен розмарин.

За една порция се смесват по една супена лъжица сладко от кайсии, сушени червени боровинки и орехови ядки. Ядките се запазват цели или се нарязват на едро, не е необходимо да се смилат. Добавя се малко ситно нарязан пресен розмарин. Плънката се разпределя върху сиренето, което е поставено върху многолистното тесто, както в рецептата по-горе и се пече по същия начин. Ето какво още може да се използва:

• карамелизирани ябълки или круши (може също така да използваш тази рецепта за конфитирани ябълки с портокал)
• мед и ядки
• пресни смокини, мед и мащерка
• сладко от любим плод и ядки или желе от грозде с ядки
• пълнежа за мини коледни пайове

Още рецепти с бри

• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Романеско гратине в сос с бри и пъдпъдъчи яйца
• Аспержи в пармезанова кора и сос муселин

Още рецепти с камамбер

• Зеленa салата с хрупкав бекон, ябълки и дресинг с камамбер
• Баварска салата от сирена

Други рецепти с многолистно-тесто

• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Как да си направя бързо многолистно (бутер) тесто
• Как да си направя кроасани + видео
• Как да си направя бутер тесто
• Как да си направя датско тесто
• Тарт с круши и синьо сирене

Печено бри с карамелизиран лук и гъби в кора от многолистно тесто и вариации със сладък вкус е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Доказано корумпираният чрез ( макар и условна) присъда лидер на румънските социалисти Ливиу Драгня, който подпали фитила на протестите в Румъния и отрече днес необходимостта от оставка на правителстовото в Букурущ под техния натиск , си намери в България (не)очакван защитник в лицето на журналиста Петър Волгин. Той твърди, че протестите на румънците са фалшиви и са организирани просто поради това, че са срещу левите, както било и у нас преди. http://onovini.com/2017/02/петър-волгин-хора-ставащото-в-румъния/

Не бих си позволил да коментирам толкова незаменим коментатор в националния ефир ( и не само на БНР, но и на БНТ, ако се броят неговите изяви в запазеното за важни персони предаване “Панорама”) , като Волгин, от моята незначителна блогърска камбанария. Обаче ще направя маргиналната си реплика единствено под формата на призив да не се посяга на Волгин от страна на желаещи да се възмутят граждани във връза с факта, че на практика Волгин подкрепя корупцията, поради това, че поне в Румъния тя беше разобличена съдебно и политически ( чрез указа в подкрепа на корупцията) да действа на принципа “лява ръка, ляв джоб”.

Волгин, казано без ирония, наистина е прав, че в България корупцията не получава отпор и по отношение на (уж) десните управници. Без да иска така той уличава основателно в сговор соцгербаджийството. Обаче явно няма как да е прав при поставянето на знак за равенство също между България и Румъния. Там в затвора са вкарани министри от всякакви политически цветове, но точно червенеещите опитаха да употребят властта си, за да измъкнат своите. А Волгин им адвокатства.

Волгинопободните защитници на соцкорупцията имат тежък проблем и с руския фактор в случая. Защото в Румъния нито доказано корупираните социалисти, нито техните политически опоненти могат да бъдат заподозрени в русофилия. Иначе казано, протестиращите не могат да бъдат обявени за русфоби, които се бунтуват срещу други русфоби.

Протестират стотици хиляди румънци. Волгин ги обявява за незначителни като бройка спрямо гласувалите за социалдемократите, които обаче си стоят по домовете и кой знае защо не излизат да защитят протестиращите срещу борбата срещу корупцията.

Волгин морализаторства с въпрос, дали и в Румъния разголени девйки не участват в протестите, както у нас.

Според вица за социалдемократите, те са ката сутиена: притискат силните, обединяват левите и десните, и подкрепят слабите.

В този смисъл румънският сутиен определено се оказа преди всичко място, в което едни социалдемократи искат да им подпъхват пачки.

Главното в случая е Волгин, обаче, да бъде оставен да доказва, че да си русолюбец и защитник на лявата корупция е едно и също. За България тази илюстрация е важна.

Така че, моля, не пречете на Волгин. Той върши в националния ефир онази работа, която никой политик или коментатор, с претенцията да е десен, не може да свърши толкова безнаказано.

Share on Facebook

Една от книгите, покриващи всички критерии на картинните издания, е слънчево-оранжевата история за орангутана Понго (изд. „Рибка“). Той живее в тъмните дебри на дъждовната гора и е много самотен. Пък и твърдението, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“, със сигурност не допада на маймуната. Така се появява и желанието на Понго да открие искрящото, топло...

Ако сте минавали по улица „Цар Иван Асен II“ в София  и сте поглеждали към старата сграда на кино „Влайкова“, може би сте забелязали една млада, слънчева девойка, която лепи кино плакати по огромните витрини, сверява програми, търчи напред-назад или кротко отмаря с чаша кафе пред киното. Представям ви Илияна Хубенова. Вече няколко години тя...

Физикът Луис Аседо от Политехническия университет Валенсия (Испания) е анализирал аномалията при гравитационни маневри - отклонение от пресметнатото увеличение на енергията по време на гарвитационни маневри на космически апарати на околоземна орбита. Изследването е публикувано в Astrophysics and Space Science.

РКК'Енергия' планира да включи водещите руски научни центрове и вузове в проекта по извеждане в космоса на малки спътници от вида Кубсат с помоща на транспортните товарни кораби 'Прогресс МС'

Презентацията на новото изобретение направи в петък вечер (03/02/2017г.) любимата (дез)информационна платформа на фондация "Америка за (унищожаване на) България" вестник "Капитал", с публикация на агента на ДС Хабов (...

За втора поредна година читателите ще изберат „Любима книга на България” в конкурса „Моята любима книга 2016”. От 6 февруари 2017 г. на сайта www.vsichkozaknigite.bg всички читатели над 16-годишна възраст могат да гласуват онлайн за новите книги, издадени през изминалата година, и така ще определят победителя. Надпреварата, организирана от сдружение „Всичко за книгите”, ще протече на...

Romania-Insider: Председателят на румънските социалдемократи оттегли подкрепата си за спорните промени в законодателството след четири дни протести

Председателят на Румънската социалдемократическа партия Ливиу Драгня заяви, че спорният декрет, изменящ наказателния кодекс на страната ще бъде оттеглен, ако и правителството също се съгласи. Това е неговото първо отстъпление след като страната стана свидетел на продължили четири нощи протести срещу намерението на правителството да отслаби борбата срещу корупцията, предаде Romania-Insider.

„Мога да кажа, че членовете и симпатизантите на партията вече не могат да бъдат държани. Те също искат да излязат на улиците и да изразят своето дълбоко неодобрение към вдъхновеното от Джордж Сорос движение, на което сме свидетели. Партията се самоорганизира и чувствам, че не мога да сдържам от тук, в центъра, натиска от организациите по страната, които могат да доведат близо един милион души по улиците на Букурещ“, заяви Драгня. Той добави, че като отговорна личност, не може да стои и да гледа как Румъния е разделена заради „безотговорността на президента Клаус Йоханис“ и ще предложи на правителството и на коалиционните му партньори да открият решение на ситуацията.

„Обещавам отговор за слагане на край на конфликта свързан с указа, който се надявам да бъде приет от правителството. Може да говорим дори и за неговото отменяне, ако министър-председателят Сорин Гриндеану приеме. Надявам се да убедим членовете и симпатизантите да не излизат на улиците да ескалират напрежението. Не искам конфликт в който румънците да се изправят срещу румънци и да разцепят страната на две“, добави той. ( Фокус)

От многобройните съобщения в медиите за успеха на гражданските протести в Румъния  избирам  да цитирам думите на главния виновник за тях Ливиу Драгня, който се опита да си уреди амнистия за условната присъда, получена за корупция.

Спрях се на този цитат задари неговата “конвертируемост”.

Както се вжда и в Румъния едни другари се оитват да оправдаят собствената  наглост и неадекватност с обвинения към…Джордж Сорос.

На път съм да повярвам почти, че световната демокрация си има вожд, направо диктатор-демократ, на име Сорос. Обаче, сори (  sorry)…

Съжалявам примитивите, които не могат да си обяснят неразбираемия за тях свят. Верни на своя “диалектически материализъм” те продължават да сричат творящата се пред невярващите им очи истроия на сектантския си диалект. Убедени са, че само подкупите ( на Сорос) са в състояние да мотивират и мобилизират недоволството от тяхното самодоволство.

Ами ако го нямаше “универсалния злодей” Сорос? Кой щеше да им е виновен?

Едно време в НРБ, когато министър-председател беше съветската марионетка с руския акцент Гриша Филипов, имаше виц, според който на социализма трите основни пречки са “сушата, кишата и Гришата”.

Сори, но не Сорос, е виновен на Сори(н) Гриндеану, който не вижда гредата в своето око!

Потвържадава се още една аналогия с обратен знак от миналото, която ни караха да повтаряме – дефиницията на фашизма като див и варварски навсякъде по света, както е казал др. Г. Димитров на Лайпцигския процес. Можем да се убедим отново, тзи път от убедителното румънско  потвърждение ( за да не ходим чак до Венецуела, например), че социализмът навсякъде и винаги води до бунтове на народа срещу “народната власт”. Не защото не е питомец на тоталитаризма и не е варварски ( претендиращ по дефиниция да разруши “стария свят”), а защото е петимен да раздава сътвореното от други – най-вече на най-лакомите другари и другарки, сдобили се с власт.

Share on Facebook

Две от най-успешните самопубликуващи авторки за 2016 г. – Ралица Генчева и Деси Нико – ще споделят своя опит пред автори и читатели в предстоящите два семинара „Как да стана успешен автор?“. Събитията ще бъдат в две поредни седмици – на 16 и 23 февруари, и се организират с медийното партньорство на „Аз чета“. Семинарите са подходящи...

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение) , започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да стигнем до към Кападокия. Днес продължаваме с разглеждането на Източна Турция.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

седма част

Източна Турция

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Малатия

е град в югоизточна Турция с близо половин милион жители. През отминалите хилядолетия градът е бил в състава на няколко държави и е принадлежал на Хети, Асирийци, Перси, Гърци, Рим, Византия, Малка Армения (държава в източен Анадол от 6-ти до 11-ти век, Селджукски турци, Османска империя (от 16-ти век). В миналото регионът е бил известен с производството на маслини, грозде и вино. Сега градът привлича туристите със спокойната атмосфера, архитектурно-историческите си забележителности и горите наоколо.

Авторът с местно момче пред джамията Даренде в град Малатия

Разходка из град Малатия

Немрут Дагъ

е висока 2150 м. планина с конусовиден връх. Основната забележителност тук е

Гробницата на Антиох І

и останките от два храма с величествени скулптури на богове. Самата гробница представлява огромен конус от камъни с височина 50 метра и диаметър 150 метра. Някъде под него лежат останките на владетеля. От двете страни на тераси са разположени храмовете. Единият е обърнат с лице към изгряващото слънце, а другият – към залязващото. Антиох І е бил цар на малката държава Комагена няколко десетилетия преди началото на новата ера. Той е претендирал, че произхожда от Александър Велики. След като самия Александър е бил считан за бог, Антиох І решава, че също е равен на боговете. На двете тераси са издигнати масивни статуи на гръцки и персийски богове, а между тях стои и статуята на Антиох. Поставяйки се наравно с безсмъртните богове, Антиох І е искал да обезсмърти и себе си. Хиляди роби в продължение на години са изграждали гробницата на това трудно достъпно място. Издигайки комплекса на височина над две хиляди метра Антиох І е искал да го защити от бъдещи набези.

Скулптурите на седналите богове (долу са главите им) в източния храм пред гробницата (високия хълм от камъни) на Антиох І

Скулптурите са били високи около осем метра. С времето главите им са паднали и сега са изправени в основите им. С височина около един метър тези глави на божества и днес изглеждат внушително. Те съчетават гръцките представи за чертите им с азиатски прически и накити за глава. На източната тераса са скулптурите и стоящите в подножието глави на Аполон, Тихе (Фортуна), Зевс, Херкулес. Между последните двама е самият Антиох. Други божества са изобразени с глави на орел или лъв.

Главите на Тихе (Фортуна) и Зевс от скулптурите в източния храм

Западната тераса е огледално отражение на източната с допълнение от няколко барелефа. На един от тях царят Антиох І се ръкува дружески с Аполон, Зевс и Херкулес. Изсечените надписи описват живота на комагените и техните религиозни ритуали. Под статуята с трона на Антиох има надпис, който гласи: „Аз, Антиох, наредих да бъде издигнат този паметник като възпоменание на моята собствена слава и на боговете.“. Държавата Комагена е била на кръстопът, което е позволило да се смесят културите на източния и западния свят. Поради тази причина скулптурите обединяват културните традиции на персите и партите с културата на антична Гърция и Рим. Това прави този величествен комплекс уникален и през 1987 година Немрут Дагъ е включен в списъка на световното културно и природна наследство на ЮНЕСКО.

Авторът пред главите на боговете от западния храм пред гробницата на Антиох І

Пътят на изток минаваше през планински и полупланински райони. Имайки предвид нашите красиви планини в България, рядко срещах нещо по-впечатляващо сред природните пейзажи наоколо.

Планински пейзаж в Източна Турция

Долина по пътя към Диарбекир

Пътувайки към Диарбекир прекосих

река Ефрат

на място, където е изграден голям язовир. От дългия над 600 метра съвременен мост се откриваха красиви природни гледки. Преди моста имаше обширна зона за отдих край брега на язовира, където автомобилите спираха за почивка. Някои похапваха в неголямото кафе или на самия бряг.

Всъщност, по горното течение на Ефрат на турска територия са построени няколко язовира и каскадни съоръжения за добив на електрическа енергия и за регулиране на речния отток.

Съвременният мост над река Ефрат

Авторът на фона на каньона, през който протича Ефрат, сега запълнен от водите на язовира

Минах транзит през Сиверек – град с над сто хиляди жители.

Няколко бяха причините да посетя

Диарбекир,

който е град на река Тигър с население близо един милион.

Първата от тях е, че

той е свързан с нашето национално-освободително движение

През 19-ти век на това място са изпращани на заточение много български революционери, включително участници в Априлското въстание от 1876 година. Тези заточеници са освободени след края на Руско-Турската война от 1877г.÷1878г. По-късно там са били заточавани дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (1893г.÷1919г.). Втората причина е, че

Диарбекир е неофициалната столица на Турски Кюрдистан

Третата причина за посещението се крие в извършените атентати на територията на града.

Диарбекир е на възраст повече от пет хилядолетия, през което време е бил владян от много държави. Историческото му наименование е Амида или Амед. През 1534 година е завладян от османските турци, а през 19-ти век става център на провинция Кюрдистан. Тогава градът е бил населен с много арменци, над които е устроено клане през 1895 година. По време на арменския геноцид от 1915 година християнското население е избито или депортирано. Днес преобладаващата част от живеещите в града и региона са кюрди. През периода 1981г.÷2002 г. Диарбекир е бил закрит (забранен за посещения) град поради водените военни действия между турската армия и отрядите на Кюрдската работническа партия.

Влизайки в града рано сутринта първо обиколих с автомобила новата част и улиците около крепостната стена.

Пернишкият Форд на автора до крепостните стени на Диарбекир

На много места имаше полицейски постове, а пък старата историческа част беше блокирана от армейски и полицейски части с много бронирани машини. Виждаха се и въоръжени младежи в черни униформи, които също следяха за реда. Поради тези причини бих казал, че при посещението ми през май 2016 година Диарбекир беше град под полицейска обсада. Автомобили не се допускаха в старата част и паркирах близо да крепостната стена. Три-четири пъти се опитах да снимам въоръжени патрули. Все някой от тях забелязваше това и ме караше да изтрия направените снимки.

В лявата част на снимката се вижда брониран полицейски автомобил и полицейски заграждения в Диарбекир

В ранната утрин по улиците почти нямаше хора и магазините все още бяха затворени. Първо реших да се разходя по тесните улички на стария кюрдски квартал. Нямаше жива душа. По някое време една девойка излезе от една врата, повървя стотина метра пред мен и преди да влезе в къщата, където отиваше, ме изчака. Тя започна да ми говори разпалено нещо на кюрдски език и да ми сочи с ръка в определена посока. Нищо не разбирах. Все пак, по тона на гласа й и по жестовете на ръцете останах с впечатление, че е опасно да се разхождам там и трябва да отивам към главните улици. Реших да се вслушам в гласа на разума и бързо излязох от този зачукан квартал.

По тесните улици на стария кюрдски квартал в Диарбекир

Пътя към някои от джамиите и обществени сгради беше преграден и до тях не можеше да се стигне. Очевидно

местата за събиране на повече хора бяха затворени

с цел да се предотвратят нови атентати с много човешки жертви.

Задоволих се с разглеждане на забележителностите, до които достъпът не беше ограничен:

• Артакид сарай,
• Улу Джами (Голямата джамия) с колонади,
• Хасан Паша Хань (кервансарай, който сега е пълен с кафета и магазини).

Улу Джами (12-ти век) е с колонади, а преди това е била византийска базилика

Хасан Паша Ханъ е бил кервансарай и хан, който е запълнен с кафета и магазини за сувенири

Кът от Диарбекир

Из новата част на Диарбекир

Татван

беше първия град, в който се спрях при достигане на соленото езеро Ван. Там нямаше впачатляващи забележителности освен пристанището и голяма съвременна джамия.

Поглед към соленото езеро Ван, град Татван и планината Тавър над него

Интериорът на съвременната джамия беше впечатляващ

При посещението на тази джамия ми направи впечатление, че религиозни служители развеждаха посетителите и туристите. Преди мен влезе група от няколко мъже в черни костюми и ходжата ги посрещна. При мен пък дойде младеж с костюм, явно служител в джамията, и започна да ме развежда. Показа ми залите, библиотеката и религиозно училище на първия етаж, в което момчета на възраст десетина години имаха занятия. Този младеж не говореше английски и дори не разбра от къде съм, когото му казвах че съм от Bulgaria. В една от стаите имаше голяма карта, на която му показах кое е България. Едва тогава като му повторих, че съм турист от „Булгаристан” и че съм „комшу”, той кимна разбиращо с глава. Накрая от библиотеката взе две малки книжки на английски и ми ги подари. Едната от тях съдържаше тълкувания на текстовете от Корана.

Младият служител, който ме разведе из джамията в град Татван

Из съвременната част на град Татван

Ван Гьолю (Езерото Ван)

е най-голямото езеро в Турция. Разположено е в най-източната част на страната на височина 1650 метра върху така нареченото Арменско плато. Езерото е с площ 3,7 хил. км², а максималната му дълбочина е 450 метра. Дълго е 120 км. и е широко 80 км. В него се вливат четири малки реки, но не се оттича нито една. Освен че е солено, езерото Ван съдържа сода и различни минерални соли. Образувало се е в резултат на изригнал вулкан, който е преградил пътя на реката. И сега то е заобиколено от планини с вулканичен произход. Южно от него е планинската верига Източен Тавър, а от източния му бряг започват Кюрдските планини. Плажовете са малко на брой. Тъй като времето беше студено и ветровито не посмях да се изкъпя и да поплувам в това езеро.

Авторът на брега на соленото и алкално езеро Ван

Близо до южния бряг на езерото Ван е разположен скалистия

остров Акдамар

Основната забележителност тук е стара арменска черква, построена в началото на 10-ти век. Тя носи името Светия кръст и представлява най-запазената част от полуразрушен манастирски комплекс.

Поглед към остров Акдамар с арменската черква на него

До острова се стига с корабчета, потеглящи от малко пристанище. Когато пристигнах нямаше други туристи за да се напълни кораб до острова. Почаках половин час, но за мое съжаление не се появи никой желаещ да посети остров Акдамар с арменската черква. Разочарован продължих по пътя си.

Черквата на Светия кръст на остров Акдамар (снимка от рекламно пано на пристанището)

Град Ван

е разположен близо до югоизточния бряг на едноименното езеро. С население над 350 хиляди той се явява най-големият град в тази част на Турция, граничеща с Ирак и с Иран. Първите исторически сведения за това място са от преди три хилядолетия, когато тук е била столицата на държавата Урарту. Няколко века преди и след началото на новата ера градът е в състава на Велика Армения. По-късно пак е в състава на арменско царство през периода 9-ти ÷ 11-ти век. През 17-ти век град Ван е завладян от Османската империя.

Крепостта на град Ван

През 1894г.÷1895г. турците избиват хиляди арменци в региона. По време на Балканската война (1912г.÷1913г.)

15 арменци от град Ван се включват в състава на Македоно-Одринското опълчение

Това е военна част към българската армия, съставена от петнадесет хиляди доброволци, включително арменци, руснаци, чехи, румънци. През Първата световна война, 1915 година турците започват изтребление на арменското население в района на Ван и заграбване на имуществото му. Арменците се вдигат на въстание и организират въоръжени отряди за самоотбрана. В тежки сражения те удържат позиции до пристигането на настъпващите руски войски (след като разгромяват турската армия на Кавказкия фронт, руснаците почват настъпление на юг към град Ван). Арменците считат така наречената „Ванска самоотбрана” за една от най-героичните страници в тяхната съвременна история.

Арменските квартали в град Ван са разрушени през Първата световна война и за един век вече всичко е изравнено със земята.

Тук е бил разположен арменски квартал на град Ван

Сега ще си позволя да направя едно литературно отклонение и да цитирам част от стихотворението „Арменци” на нашия поет Пейо Яворов:

„Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик

……….

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч –

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч

……….

Те пеят. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица

……….”

Поглед от крепостта към езерото Ван

След като разгледах Ван Калеси (крепостта на Ван) се разходих из съвременния град. Там преобладават новите сгради, има много магазини и банки. В археологическия музей се съхраняват множество артефакти от времето на държавата Урарту.

Разходка по улиците и площадите на град Ван

Ерджиш

е разположен близо до североизточния бряг на езерото Ван. Тук често стават разрушителни земетресения като последното е от 2011 година.Този град не можа да ме впечатли абсолютно с нищо.

Разходка по улиците на град Ерджиш

Като автотурист не мога да пропусна да спомена и

лошите второстепенни пътища в Източна Турция

Ако в западната половина на страната транспортната инфраструктура е много добра, то в източната част пътищата стават по-лоши. Пътувах и по второстепенни пътни артерии, които бяха с много дупки и неравности. Това важи особено за турски Кюрдистан, където реших че дори само разбитите пътища са достатъчни за недоволството на кюрдите. Ако в западната индустриална част на страната и в туристическите райони жизненият стандарт е висок, то в източните региони на Турция се живее доста по-бедно. Със следващата карта ще припомня изминатия маршрут (черния контур) през източната част на страната. Стрелките указват посоката на движение.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Източна Турция

Патнос

има 60 хиляди жители и се намира северно от езерото Ван. Бях най-впечатлен от това, че по средата на централната улица бяха разположени множество маси на кафенета. По тях седяха стотици мъже, пиеха чай и си приказваха. Около тях пък обикаляха няколко десетгодишни момчета и им лъскаха обувките за „жълти стотинки”.

По централната улица на Патнос беше пълно с мъже, които пиеха чай и разговаряха

Момче лъска обувките за да изкара дребни пари в град Патнос

В продължение на няколко десетки километри пътят минаваше покрай

река Мурат

(на турски Murat Nehri).

Тази река извира близо до планината Арарат, дълга е над 700 километра и се влива в река Ефрат. Арменското име на реката е Арацани и е влязла в историята на този народ с две събития. През 68-ма година преди новата ера край бреговете на реката се провежда сражение между войската на арменския цар Тигран Велики и римската армия. При приемането на християнството като официална религия в Армения във водите на река Арацани е извършено кръщението на цар Тиридат ІІІ Велики, заедно с войниците му и населението от региона. През 301 г. от новата ера Армения става първата държава в света, приела християнството като официална държавна религия.

Стадо говеда си пасе край река Мурат

Авторът на фона на долината, през която протича река Мурат

Агръ

е стохиляден град, разположен на няколко десетки километра по права линия от границите на Турция с Армения и Иран. Населението му е предимно кюрдско, но до арменския геноцид през 1915 година арменците са били много на брой. Градът е присъединен към Османската империя през 16-ти век. През 1878 година е предаден на Русия по силата на Сан-Стефанския мирен договор. В Агръ не видях някакви по-особени туристически забележителности.

Разходка по пешеходната зона на град Агръ

По улиците на град Агръ

Хорасан

е малко градче с 20 хиляди жители. Името му има персийски произход и в превод означава „Откъдето изгрява слънцето”. Спрях се в Хорасан защото обичам да разглеждам и малки населени места, а не само популярни туристически центрове. Така добивам по-реална представа за дадена страна. В това обикновено провинциално градче нямаше нищо забележително от туристическа гледна точка.

По улиците на град Хорасан

Ретро-спомен. Прекосявайки североизточната част от Турция пропуснах места, които вече бях разглеждал през 2012 година на връщане от Иран.

Изгледът към

планината Арарат

беше внушителен. Добре се открояваше покритият със сняг връх, висок 5165 метра. До него е връх Малък Арарат с височина 3914 метра. В библейските книги се говори за планината Арарат, където след Потопа е останал да лежи Ноевият ковчег.

Ретро: Автомобилът на автора на фона на планината Арарат през 2012 година. Отляво е Голям Арарат (върха е покрит със сняг), а отдясно е Малък Арарат.

Ерзурум

е разположен на 1800 метра надморска висичина и има население около половин милион. Запазени са архитектурно-исторически забележителности от средновековието, но като цяло това е един съвременен град. Богата и ин

След като прочетох първата книга от поредицата „Трил“, нямаше как да оставя историята, без да я довърша, и търпеливо чаках втория роман на Аманда Хокинг – „Разкъсана“ (изд. „Пергамент прес„), да излезе на българския пазар. Случи се доста по-късно, отколкото се надявах, и закъснението ми попречи плавно да премина през историята, защото за времето между прочита на двете части...