В новинарската си емисия в 18 ч. днес БНТ съобщи, че Стефан Янев е министър на вътрешните работи, който…

Кой съм аз, че да се съмнявам, че Стефан Янев командва полицията, а не армията, след като от държавната телевизия ми съобщават тази рокада?

Изчаках да видя, дали не е грешка на езика ( и на напрегнатото подсъзнание). Водещите също са хора и могат да грешат. Знам от опит.

Оказа се обаче, че незнанието е продукт на онова нещо, което на професионален език  в днешно време, дори и в русофилските структури, са нарича “нюзрум” ( събирателно за редактори, продуценти и т.н.).

Какво беше изумлението ми да видя в крола, т.е. в надписите под новината, че Стефан Янев беше обявен именно като министър на вътрешните работи. Водещата не знае дали е така и чете, каквото са й написали незнаещите й началници. Обаче всички те вкупом имат претенцията да информират зрителите.

Не, не е вътрешна работа на БНТ фактът, че Стефан Янев е министър на отрбаната и вицепремиер дори. Именно в това качество той произвеждаше новина, цитирана от БНТ.

ОСТАВКА ( но не точно на Янев)!

Правилото, обаче , е че в българските медии никой не подава оставка, освен ако не го натирят по заръка на някой автокрад.

Уж са четвъртата власт медиите ни, а всъщност ги ползват за своите цели  като пето колело на своята каруца в блатото и ги оставят като Андрешко да се излагат точно толкова, колкото тях ( властите).

Share on Facebook

Share on Facebook

Какво разбира червеният избирател, когато му кажат да гласува за един (бивш) бригаден генерал, освен че го мобилизират да марширува след поредния генерал от бригадирското движение на партията?

Изглежда на тази първосигналност разчита др. Корнелия Нинова, която представи днес публично бригадния генерал от запаса Димитър Шивиков като предводител на червени ескадрони по пътя към реванша на предстоящите избори.

Откровено казано, този пореден “генералски” подкуп към електората нямаше да ме впечатли толкова, ако Нинова не го беше обяснила на пресконференцията си днес като “продължение на модела Радев”.

Ето защо си стува да се добави нещо по темата каква принадена стойност точно принажда БСП към “модела Радев” с кандидатурата на подобния му Шивиков ( забележка: на мястото на Радев бих се засегнал от сравнението, но това са си някакви техни , смейни взаимоотношения).

Извинявам се за калабмура с имената и физиономиите- признавам, не е “висока топка”. Но съм готов да си понеса мъмренето пред строя ( на петата колона у нас), като кажа, че по име Шивиков напомня на Шариков (  болшевика-куче от фентъзи-риалитито на Булгаков “Кучешко сърце”), а по физиономия- на бореца за световно съветско господство Никита Хрушчов, обещал през 1980-та да настъпи комунизмът на света, т.е. раят  за мързеливците, които да не правят вече нищо върху руините на разгромената Америка и пречее малки пречки към това благоденствие.

 

КОЙ Е ХРУШЧОВ И КОЙ Е ШИВИКОВ- ИЗБЕРЕТЕ ВИЕ

 

Ето какво пише  по повод повторението на “модела Радев” чрез Шивиков коментаторът в ivo.bg Богдан Кримски

ШИВИКА Е БИВШ ПОЛИТИЧЕСКИ ОФИЦЕР

О. з. бригаден генерал Шивиков е кандидат за депутат от листите на БСП в Пловдивско.

Софийската военно-окръжна прокуратура обвини бившия командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков и в длъжностно престъпление, след като вече му бяха повдигнати обвинения в злоупотреба със служебно положение.

Според държавното обвинение в качеството си на командир на 18-ия български контингент Афганистан през 2010 г. той е присвоил одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни и футболни екипи. Те са били осигурени от мисията на НАТО в Афганистан ИСАФ и е трябвало да бъдат раздадени на местното население, но ген. Шивиков ги е доставил в България. Общата им стойност е над 10 000 лева.

Разследването е установило, че доставката е пристигнала в България с военен полет от Кабул до Пловдив, като Шивиков обяснил, че става въпрос за поръчка на Българската армия и съдържа само стоки за нейни нужди. Имуществото обаче е било връчено на Шивиков от коалиционните партньори и той не е разполагал с правомощия да се разпорежда с него извън целите, за които е предоставено.

“От доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че присвоеното имущество не е дарявано на детски домове на територията на Република България, каквато версия е лансирал обвиняемият пред подчинените си”, посочват военните обвинители.

В крайна сметка на летище Пловдив пристигнали 104 одеяла, 87 зимни комплекти (яке с панталон, ръкавици, шал и шапка), 104 зимни якета, 135 спортни екипи, всички с емблемата ИСАФ и надпис „Афганистан”, 20 топки и 18 походни легла.

Първоначално военната прокуратура обвини Шивиков, че е използвал подчинените му войници, за да му ремонтират апартамента в София. Впоследствие обаче срещу него бяха повдигнати и други обвинения. Въпреки обвиненията Шивиков се кандидатира за кмет на Карлово, но загуби на балотажа от Емил Караиванов.

Това е вторият обвинителен акт срещу ген. Шивиков и е внесен във военния съд в София. Първият обвинителен акт бе внесен в пловдивския военен съд в средата на декември 2013 г. Според обвинението, Шивиков 13 пъти е злоупотребил с властта си и със служебното си положение, не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта си. Ако не беше повдигнатото обвинение, ген. Шивиков, щеше да продължи кариерата си като национален военен представител в Съюзното командване по операциите на НАТО в Монс.

Ген. Шивиков напусна армията през юни 2016 г., след като бе обвинен, че е използвал труда на четирима войници за ремонт на апартамента си и по закон му бе отнет допускът до класифицирана информация. За да защитят генерала, Министерството на отбраната, премиерът Борисов и ред политически партии се обявиха за законови промени, които да наложат спорна норма: разследваните за престъпления да имат право на допуск до класифицирана информация, вместо да се ревизира работата на обвинителите под пагон.

“Извинявам се, но не мога да не го коментирам – че отишли няколко негови приятели да му помогнат да си направи ремонт, анонимен сигнал по телефона във Военна полиция… “, защити лекето с лампази Борисов-Тиквоций. “Половин Карлово излиза да го изпраща. Бригадата реве”, заяви тиквата-премиер.

„Карлово реве”, но не гласува за „великия” генерал, а преизбра друг клиент на правосъдието – Емил Кабаиванов (СДС).

Сега задникът с пагони ще се пробва като социалист

Share on Facebook

Share on Facebook

Катя Антонова е от писателите, които целят да покажат на читателите кое е наистина важно. И докато някои размахват пръст назидателно, а други пръскат словоизлияния, тя адресира своите послания не до родителите, а до самите деца. Поставила началото на темата за емоционалната интелигентност с „Двете кралства: приказки за гласовете на щастието“, днес Катя може да...

Всеки, който внимателно разсъждава за различните разделения на властта разбира, че при управление, в което те са разделени една от друга, съдебната власт, предвид същността на функциите ѝ, винаги ще бъде най-безопасната за политическите права, закрепени в Конституцията, тъй като има най-малка способност да ги накърни или наруши. Изпълнителната власт не само раздава привилегии, но и държи меча на обществото. Законодателното тяло не само се разпорежда с кесията, но и създава правилата, които регулират правата и задълженията на всеки гражданин. За разлика от тях, съдебната власт няма влияние нито над меча, нито над кесията; никак не ръководи силата или богатството на обществото и не може да взема каквито и да било общозадължителни решения. С основание може да се каже, че тя не притежава нито сила, нито воля, а само способност да отсъжда; и в края на краищата трябва да търси помощта на изпълнителната власт, дори за изпълнението на своите решения.

Този опростен поглед върху нещата навежда на няколко важни извода. Той безспорно доказва, че съдебната власт е несъмнено най-слабата от трите власти, че тя не може успешно да атакува никоя от другите две и че са необходими най-големи грижи, за да й се даде възможност да се защитава от техните атаки. Той доказва също, че въпреки възможността съдилищата по едно или друго време да потискат индивида, свободата на целия народ не може да бъде застрашена от тази страна – имам предвид дотогава, докато съдебната власт е наистина отделена от законодателната и изпълнителната власт. Защото съм съгласен, че „не съществува свобода, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната власт".

Той на последно място доказва, че тъй като свободата не е застрашена от съдебната власт като такава, но има основание да се страхува от сливането ѝ с коя и да е от другите две власти; че тъй като всички последствия от такова сливане ще настъпят и от зависимостта на първата от втората, въпреки формалното и привидното им разделение; че тъй като поради присъщата си слабост, съдебната власт се намира под постоянната заплаха да бъде подчинена, да ѝ се внуши страх или да бъде повлияна от другите две власти; и тъй като единствено постоянното назначение може да допринесе за нейната устойчивост и независимост, това условие основателно може да се разглежда като задължителен компонент на нейното устройство и, в по-голям мащаб, като цитадела на обществената справедливост и обществената безопасност.

Пълната независимост на съдилищата е изключително важна при ограничена Конституция. Под "ограничена Конституция" имам предвид такава, която съдържа някои конкретни изключения за законодателната власт; такива, като например, че тя не трябва да приема закони, отнемащи всички граждански права на осъден на смърт или за измяна; закони с обратна сила и подобни. Ограничения от такова естество могат да бъдат предотвратени на практика по един-единствен начин – с посредничеството на съдилищата и правосъдието, чийто дълг трябва да бъде да обяви всички решения, противоречащи на духа на Конституцията, за невалидни. Без това, всички права и привилегии ще бъдат сведени до нула.

Известно недоумение по отношение на правата на съдилищата да обявят законодателни актове за невалидни, защото противоречат на Конституцията се поражда от представата, че това схващане предполага върховенство на съдебната власт над законодателната. Възразява се, че авторитет, който може да обяви акт на друг авторитет за невалиден, задължително трябва да е висшестоящ спрямо този, чиито актове са обезсилени.

Тъй като това схващане е от огромно значение за всички американски закони, кратка дискусия на основанията, върху които то лежи, не е неприемлива.

От тази гледна точка по въпроса може да се стигне до заключението, че чистата демокрация, както аз я разбирам – общество, състоящо се от малка група граждани, които са се събрали и администрират правителството лично, може признае, че няма лек срещу зловредните клики. Общи страсти или интереси, при почти всички случаи, могат да бъдат изпитвани от мнозинството от цялото, обвързаност и съгласие, като резултат от формата на самото правителство и няма нищо, което да препятства подбудите да се жертва по-слабата група или омразния индивид. Следователно, тези демокрации, които някога са били сцени на бури и конфликти; които са били определяни като несъвместими с личната сигурност, правото на собственост и са, общо погледнато, краткотрайни, са били изпълнени с насилие при смъртта си. Политици теоретици, които покровителстват тези видове правителства, погрешно предпоставят, че свеждайки човечеството до перфектното равенство в политическите му права, те в същото време ще бъдат съвършено равни и асимилирани в притежанията, мненията и страстите си.

Републиката, имам предвид правителството, чрез което схемата на представителството се реализира, открива различна перспектива и обещава лек, към който всички се стремим. Нека изследваме моментите, в които тя се разминава с чистата демокрация и ще разберем двете – същността на лечението и неговата ефикасност, които трябва да извлечем от Съюза.

В свое интервю за “Евронюз” президентът Румен Радев пророчески казва, че “събитията се развиват много бързо”. И наистина: развиха по-бързо, отколкото в Москва ( и в София) очакваха. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/02/17/2920098_prezidentut_radev_oshte_razchita_trump_i_putin_da_se/

От позицията на своите очаквания Радев казва на 28 януари пред телевизията, че вярва в разбирателството между Тръмп и Путин. Дали обаче при бързото развитие на събитията, при което Тръмп  беше принуден от обстоятелствата да заяви на Путин да върне Крим на Украйна, Радев би казал същото днес?

Явно не е очаквал Тръмп да каже толкова категорично и толкова скоро “чиба” на руската мечка. А пък и “Евронюз” не е Дарик радио, в което един руски посланик ( Исаков) може да се обади и да нареди да махнат от записаното с него интетрвю абзаца, в който ругае българския президент ( Плевнелиев), защото е размислил и е преценил, че е прекалил.

Тръмп междувременно даде пресконференция, на която вече напълно изпада в обяснителен режим, чиято главна цел е да разсее създаденото от самия него впечатление, че иска да си дружи с Путин ( на всяка цена). Днес Тръмп дори напада със задна дата “покойната” в политическо отношение Хилари Клинтън, че “дала” на Русия 20 процента от американския уран на руснаците.

Кога и Радев, който на всеки въпрос за руските му пристрастия вади пред строя обучението си в САЩ като някакъв контрааргумент ( сякаш в самите САЩ няма напазарувани руски марионетки), ще даде подобна пресконференция – след като действително събитията се развиват толкова бързо?

Share on Facebook

Share on Facebook

Имате ли любима книга от издадените у нас през 2016 г.? Тогава задължително гласувайте за нея в конкурса „Моята любима книга“! Ако все още не сте се ориентирали, всяка седмица до края на надпреварата „Аз чета“ ще ви представя трите любими книги на популярна личност. Тази седмица ви запознаваме с фаворитите на знаменития актьор Веселин Ранков, който е и...

Днес, за изненада на самия Янко Гочев, който вече се беше отчаял, че направеното с него интервю няма да  бъде излъчено по БТВ, историкът – “дисидент” ( със своята пробългарска позиция , разбиваща митовете и лъжите за “добрата Русия” спрямо България и българите), въпросното интервю се появи в 10 ч. сутринта. Малко е странен изборът на този час и форматът, в който интервюто е придобило вид на задочна дискусия чрез вкарването на запис и на “другата гледна точка”, както и чрез възможността присъстващата в студиото на развлекателното сутрешно предаване русофилка Къдринка Къдринова да коментира изнесените от Янко Гочев факти с обобщения за ненужността да се “пренаписва историята” ( такава, каквато й харесва, въпреки дозаказателствата за нейната лъжливост).

И все пак… Най-после в ефира на една телевизия с национално разпространине се сътвори “чудото” да бъде дадена думата на автора на тритомника “Руската империя срещу България” и на историка, публикувал миналия октомври “Убийството на Васил Левски. Виновниците. Граф Игнатиев”- вероятно най-мащабното изследване по документи за живота и дейността на Апостола от времето на Захарий Стоянов до днес, събрано в 834 страници.

Медиите в България, по навик, инстинткитвно или по заръка, правят възможното да “убият” Янко Гочев с премълчаване. Но явно им е трудно да преглътнат последния му труд “Убийството на Левски”, предшестван от кампанията по запушване на усти след като на 3 март 2016 г.президентът Плевнелиев спомена завета на Левски да не позволяваме Русия да ни пороби. Припомням тогавашния пробив на истината в БТВ чрез линк към предаването “Лице в лице” от 28 март 2016 г. http://btvplus.bg/produkt/predavaniya/1816

Как са се престрашили от БТВ да дадат сега думата и на Янко Гочев, не мога да знам, но самият той беше загубил вяра, че записът, направен от екипа на телевизията в Пловдив, (отново) няма да види бял свят. Обаче чудото се състоя и зрителите чуха как граф Игнатиев е манипулирал процеса срещу Левски, уреждайки той да се състои в забутаната софийска периферия на Османската империя, за да може по-лесно да бъде доведен до “щастлив завършек”, както ликува самият руски посланик граф Игнатиев в свое официално писмо във връзка с решениието за съдебното убийство на Апостола както криминилен, а не политичски престъпник ( който като такъве щял да бъде заточен с шанс да оцелее).https://www.24chasa.bg/novini/article/4605245

http://ivo.bg/2016/02/04/граф-игнатиев-е-истинският-палач-на-ле/

Разбира се, въпреки уверенията на телевизията, че интервюто с него ще бъде излъчено само по себе си, за което знам от самия Янко, някой е наредил да се даде думата на обратната гледна точка чрез интервю, вмъкнато в същия материал. Този “някой” не е кой да е, а доайенът на бългорското русофилство сред историците Андрей Пантев.

И какво успя да каже той срещу документите, цитирани от Янко Гочев? Ами и той можел да извади “сто” документа.

Защо обаче не ги вади, не стана ясно. За сметка на това пък се изясни за пореден път основната защитна линия на русофилството в България ( воюващо на страната на Русия срещу всяка истина, неудобна за нейното влияние тук), според която важен бил крайният резутат, т.е. че свободата на България е настъпилиа като резултат от руската военна намеса. “Важни са последиците”, а България в крайна сметка е постигнала свободата си ( цитирам по памет, БТВ още не са качили видео с днешния материал).

На което задължително трябва да се кажат две неща: че България постига свободата си въпреки намерението на Русия да не допусне ( заедно с Австро- Унгария, с която тайно се договоря за това в Райхщад през юли 1876 г.) възникването държавата България. Освен това, щом били важни само последиците, а не намеренията, то последиците от не\намесата на граф Игнатиев са следните: Левски е обесен. Русия не само не се намесва за неговото спасяване ( ако поне малко се беше застъпила щяхме да знаем и без “заканите” на Пантев да извади сто документи), но и прави възможното, за да елиминира опасния за руските намерения български революционер с ръцете на османците. Българинът просто е стоял на пътя на руските планове да погълне земите, населене от “праволславни славяни”, но не и от българи, според руската имперска доктрина.

Да, такива са били намерениета на Русия ( които на Пантев се виждат незначително, щото били “само” намерения), но са били осуетени от българите, които силно са изненадали най-вече Русия с това, че не могат да бъдат управлявани с камшик ( по израза на кореспондента на “Кьолнише Цайтунг”  в България от онова време Артур фон Хун).

Понеже и друг път съм споменавал мнението на този българофил, на когото съм посветил страници от книгите си от поредицата “Течна дружба”, помествам тук точният цитат от книгата му ”Борбата на българите зда съединението си”, за да бъде прочетен и от ползвателите на информацията извън ограничения свят на книгите:

“Че България не е Туркмения, която може да се управлява просто с камшик, това Русия трябваше да знае. Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, защото България беше за нея през цял един век главната точка на източната й политика. Русия, следователно, трябваше да познава България и българския народ, като себе си. Но не това беше случаят. Руските димломати не изучиха добре характера на българския народ, та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да управляват българите с камшик, както татарите и туркмените. Но, госдпода руски дипломати, българите не са родени за камшици и робство, а за самостоятелен, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: “ Свобода, независимост и България за себе си”. ( стр. 27-28 )

Види се, че другарите и господата руски диплромати, шпиони и прочее са си взели поука и освен камшиците, от десетилетия използват за целите на българското подчениние какви ли не хибридни методи.

Въпросите, повдигани от Янко Гочев с доказателства и документи, доказващи вероломството на руската потика срещу интересите на българската независимост, Пантев цинично нарича “нюанси”…

Истината, обаче, макар и бавно, макар и късно, си пробива път. Особено в днешния век на свободния достъп до информационните технологии и когато става дума за толкова голяма кауза, като националното освобождение на един народ, интерпретирано и инквизирано със задна дата чрез лъжи  и колоборационистки слугинаж десетилетия наред.

Panta rei, въпреки Пантев и пантевци, които са окупирали медийните трибуни. Последният пример за тази окупация беше предаването “История БГ” на БНТ от 6 февруари 2017 г., протекло под мотото “Граф Игнатиев, архитект на свободна България”. http://imedia.bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/graf-ignatiev-arhitekt-na-svobodna-balgariya-06-02-2017

Истината е като водата, намира си брод въпреки камъните, струпани на пътя й. Янко Гочев може да е “малко камъче” в руския ботуш, който се е наложил в българската пропаганда, но с книгите си ще пречи на московската пета колона да марширува безнаказано върху стъпканата историческа истина.

Share on Facebook

Share on Facebook

Това ще ни покаже и разкаже нарочната поздравителна картичка, публикувана в празничния ден на Фейсбук стената на държавната корпорация, която изглежда ето така:

По нов начин ще се избират новите заглавия, които да бъдат закупувани за фонда на библиотека „Искра“ в Казанлък, съобщава местният сайт Kazanlak.com. Това ще се случва чрез поставено в отдел „Заемна за възрастни“ специално табло за заявки за закупуване на нова литература. „Новозаявените заглавия ще се разглеждат на Библиотечен съвет и ще се отчитат при комплектуването...

 watch video:  see more:

The Night of е духовният брат на True Detective, но разказано от гледна точка на извършителя на престъплението. Всичко се случва Нощен Ню Йорк, едно убийство, затвори, адвокати, процеси… сериалът те хваща за гърлото и 6 епизода няма пускане.

Главният герой е скромно момче от арабски произход, което се замесва в убийство и бива арестуван и тикнат в затвор с тежък режим докато тече делото.

В затвора той изживява трансформация от невинен студент в студенокръвно животно, но в крана сметка не спира да се бори за живота си и за доказването на своята невинност.

Цялата работа е поставена на екрана с майсторлък и внимание към детайла, познаване и ненавист към жестокостта на американската и другите юридически системи. Актьорите са неизвестни, но си правят образите като за последно, въобще не просто един сериал, а истински филм от тези, които остават в историята.

Оценка 10/10

Писането на Амели Нотомб е наркотик, а читателите й – членове на особен култ, чийто религиозни практики включват прочитането на последната й публикувана творба в рамките на няколко дни след излизането й и прекарване на остатъка от годината в трепетно очакване на следващия роман. За белгийската писателка се знаят куп любопитни факти, а особено популярен...

Националният център за книгата организира втора поредна отворена дискусия като част от Годината на детската книга. Събитието с тема “Страшните приказки и измислените герои” ще се проведе в Литературен клуб “Перото” на 18 февруари (събота) от 16 часа, а модератор ще бъде създателят на “Аз чета” Александър Кръстев. В дискусията ще се включат авторите на детски книги Юлия Спиридонова-Юлка,...

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, след което влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. Днес ще разгледаме Мурманск.

Приятно четене:

Мурманск, Русия

част осма на

През Източна Европа с джип

Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали )

Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от ‘академиците’. При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен… Общо взето им се изсмях на надуването…
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск…
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика – върших си работата..
В един от офисите видях това

Трудят се хората (за незапознатите – този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга)
След което трябваше да отидем служебно и на един кораб, който се намираше от другата страна на Колския залив, преминавайки по моста…
Като Аспарухов мост във Варна, но доста по-нисък (под него не минават кораби)… От друга страна като че ли бе по-широк …
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели първо на руски, а след няколкостотин метра и на английски – ‘Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път’…

‘Реших’, че дестинацията ни е ‘главен път’, пък и там си имаше обикновено населено място. Та стигнахме безпрепятствено…
След няколко часа привършихме работа и вече бях свободен – основната и официална задача и цел бяха постигнати…
Преди да се върнем обратно в града колега предложи да се качим на много красиво място, откъдето се откривала видимост към цял Мурманск. Разбира се, че се съгласих…
Пътя бе лош (въпреки, че имаше блокове наоколо)… Но в един момент се откри

монумент

След безусловния успех на „Здрач“ и „Скитница“ Стефани Майър изчезна и вярвам, че всички нейни фенове нетърпеливо са чакали да напише нещо ново. Пропускам неособено сполучливата преобърната версия на „Здрач” по повод десетгодишнината от излизането на романа. Дали ще спечели нови фенове, или ще загуби настоящите, аз не мога да кажа, но Стефани Майър се завръща в съвсем...