Изт: Save-Send-Delete

„No God has ever controlled man. Divine despotism is a fantasy…“
(Julius Evola)

„Никакъв Бог никога не е контролирал човека. Божественият деспотизъм е фантазия…“, пише Юлиус Евола в „Язди тигъра – наръчник за оцеляване на аристократите по душа“. Именно негов е терминът „божествен деспотизъм“. Трябва да си признаем, че е брилянтен.

Става дума за онова божество, което в повечето организирани религии забавя, но не забравя, всичко вижда, всичко помни и всичко си записва, държи всяка човешка мисъл, всяко човешко дело и всяко човешко намерение под отчетност и контрол, приравнява ги към строга система от наказания и поощрения, които нямат времеви или пространствен предел. Ако същесъвуват две съвършени думи, в които може да се побере маниакалната склонност на едно такова „съвършено същество“ към контрол, то те със сигурност биха били „божествен деспотизъм“. Но има една още по-съвършена дума и тя е „страхопочитание“. Страх плюс почитание. Страх и респект, гарантиращи подчинение. Как звучи само!

Звучи като претенциите на феодален владетел, който не е много убеден в своето право.

Съвършеното същество е имунизирано срещу несъвършенства. То затова е съвършено. Не, всъщност, То е Съвършенството. Без прилагателни. Всички Негови атрибути са съвършени… А кой е главният атрибут на Бога? Несъмнено това е Любовта. „Бог е Любов“. Чували сме го много пъти.

Най-съвършената любов, която познаваме от опит, е майчинската – всеотдайна, жертвоготовна – знаете на какво е способна една Майка.

Но дали тя е съвършена? Категорично НЕ!

Първо, защото е егоистична! Майките обичат своите собствени деца повече от останалите, обичат ги дори повече от себе си, в това няма съмнение, но любовта им, бидейки безгранична и себе-отрицателна, всъщност се ограничава само до „моето собствено“, тоест до Аз-а.

Второ, защото е човешка. Човешката любов не може да бъде съвършена. Тя винаги е лимитирана. От опита. От обстоятелствата. От епохата. От характера. От законите. От традицииите. От знанията. От културата. От милиардите обусловености, които определят Аз-а. Човекът е способен на много неща. Способен е маймуна и куче да изпрати в Космоса, да построи колония на Марс, но не е способен да обича безусловно…

Ами бащината любов? Нима тя не е егоцентрична? Нима не е амбициозна? Взискателна? Строга? Нима не е свързана с утвърждаването на Аз-а?

За разлика от нея, Божествената Любов е съвършена. Такава опитност ние рядко изпитваме в лимитираното си земно съществувание. Но именно Тя кара света да се върти и атомите да прилепват един към друг. Всъщност, именно Тя е причината атомите да съществуват въобще…

Елементарният логичен синтез води до заключението, че Божествената Любов и божественият деспотизъм са абсолютно несъвместими.

Но ЗАЩО съществуват тогава?

Има ЛОГИЧЕН отговор и на този въпрос. Даже два:

Първо, защото подкрепят йерархията. Силните на деня се нуждаят от „божествено оправдание“ за своето неравностойно положение.

Второ, защото дресират животното у човека. Кажи на примитивния за „Божествената Любов“ и той ще си помисли, че всичко му е позволено…

Всъщност, на него действително всичко му е позволено, но той не може да избяга от законите на физиката – както не могат да избягат и планетите, и химичните елементи, и техните атоми. „Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие“. Да обясняваш на примитивния, че МОЖЕ да изнасили сестра си, но утре ще бъде на мястото на сестрата, която е изнасилвана, е безпочвено занимание.

Затова по-добре го научи на йерархия и на страхо-почитание.

Тихомир Димитров

Продължават неистовите опити за изкуствено надуване цената на електроенергията продавана на Българска (не)зависима енергийна борса, с цел последващо обяснение неизбежното поскъпване за крайния матрял. Това показва поредното сревнение меж...

Скандална ли е снимката на заместник-министъра на регионалното развитие Павел Тенев с нацисткия поздрав пред восъчни фигури на националсоциалисти в едни френски музей, правена преди 9 години?

Да, има такъв скандал, колкото и премиерът Борисов да мълчи, а заместникът му Валерий Симеонов да вади очи, вместо да изписва вежди с подмятания от рода на това, че и той вероятно си бил правил “майтапчийски снимки” в Бухенвалд като млад.

 

 

 

 

 

 

 

 

Националсоциалистическият поздрав може да е бил форма на шега за позиращия младеж, но глупавата шега понякога е не по-малко скандална от сериозното съпричастие, в каквото може този човек да бъде заподозрян. Той наистина трябва незабавно да бъде отстранен от властовия пост.

Толкоз за общото ми мнение по въпроса с най-големия злобар в лявото пространство Александър Симов, който се превърна в самозван говорител по темата във вакуума на проправителствените медии и на т.н. медии, контролирани от Пеевски и прочее жълти сателити на руската хибридна пропагандна война. Като нямат своя позиция по въпроса, властващите стават лесна плячка и бившият журналист от “Дума” , автор на най-отвратителните текстове на омразата срещу политическите опоненти в най-новата ни (писана) история, се развихря на този удобен за него и подобните му майдан.

Симов обожава да набеждава за фашист всеки, който оспорва легитимността на символиката на съветския колониализъм в България. Тя била част от историята – разсъждава той на принципа (у)битият си е (у)бит. Същият сега беснее с обобщения, че трябвало да има денацификация в България, а не декомунизация. За  “аргумент” му служи въпросната идиотска снимка. Дава му повод да напомни истината за реките от кръв проливани от националсоциалистите ( които упорито нарича по правилата на съветската пропагандна “фашисти”, за да избегне аналогията с неговата социалистическа принадлежност).

Значи така: съгласих(ме) се, че заиграването с националсоциалистическата символика е абсолютно недопустимо и то заради реките от кръв. Факт. 

В същото време в България днес все по-агресивно се изявява символиката на кървавия съветски болшевизъм. Тя дефилира с потретите на Сталин, масов убиец на собствения си народ. Симов е част от този реваншистки поход. Както беше част и от шпицкомандата, събрана в нарушение на закона ( без никакво противодесйствие от страна полицията) под знамена с лика на масовия убиец Че Гевара ( видно от снимката по-долу) на онзи митинг от 9 януари 2011 г. Той и другарите му хулиганстваха в опит да провалят законен протестен митиг на граждани, които днешният депутат от БСП характеризира вкупом и портретно поотделно със собственото си фашизоидно перо още същия ден с най-отвратителни епитети и квалификации, всяка от които може да бъде повод да бъде съден от набедените и оклеветените- ако на някой му се занимаваше с подобен екзепляр изобщо. Само че екземплярът днес е част от елита на БСП за заслуги в подклаждането на крайна омраза по политически признак.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето какъв автопортрет на озверял регистратор си е нарисувал сам в ролята на самозван велик инквизитор на болшевишкото заклеймяване на стотици български граждани, упражнавящи законно правото си на демонстрация, от които не познава нито един ( с изключение на моя милост, когото клевети многократно в текста като “доносник”) по следния начин ( извинявам се предварително на читателите, че се налага още веднъж да припомня щрихи от налудността на този човекомразец):

January 09, 2011

Пациентите от психиатрията на историята

(Криптодесницата и нейните неизтребими фетиши)

Александър Симов, журналист от в. “Дума”

-Динозаврите изпълзяха в центъра на София и „Джурасик парк” се осъществи на живо.

 -остатъците от криптодесницата, която трябва да свикнем да наричаме „психодясно”

-150 стари реститути и реститутки се събраха, за да имитират политическа активност, успешно съчетана с ненормални погледи и месианска лудост.

• стар буржоа с тракащо от студа чене. 
• анахроничните зомбита
• Бяха 150 души, с бастуни, злобни и богати старци, които колективно се възмущаваха срещу историята и хвърляха проклятие след проклятие. Джурасик паркът обаче, поради особеностите на своята геронтология, не можеше да произведе някакво активно политическо действие и заради това постъпиха като в театър – изведоха двама младежи, които да държат плакати, а психодесните им се наслаждаваха от далече.

• Забелязах и друго. Зомби-десницата е останала без думи ( тук Симов признава, че стоически мълчахме, докато агитката със съветските знамена и с лика на Че Гевара ни псуваше, наричаше ни “фашистки свине” и “фашистки п.тки”- нещо, с което Симов много се гордее – бел. И.И.). Тя е пропиляла идеите си, похарчила е думите, останала е встрани от времето и сега единственото за което може да се залови е драматичната битка за историята.

-Това е битка, която трябва да бъде описвана с психиатрични термини. Просто политическите думи са създадени да описват реалности, а митингът на окултните-десни беше като видение на закален наркоман.

-„Ние сме антифашисти и антифетишисти”, гласеше един плакат. Носеше го злобно бабе с гаден поглед, която имаше вид на човек, който може да прегризе и телена мрежа. Аз бях на контрапротеста ( гордее се, както виждате- бел. И.И.) 

-истеричния маразъм, който се носеше от криптодесницата. 

Не видях никъде любимия си лозунг– „Стърчиш над нас като член Първи” ( не го е видял, но го коментира, защото в своите текстове не пропуска да избива някакви комплекси на тема секс- бел. И.И.). Не го отдавам на здравомислие в психарската десница, най-вероятно повече от реститутите вече не си спомнят какво е член Първи и заради това бяха пропуснали тази монументална пропаганда в своите редици. Представям си как някой старец би помъкнал такъв лозунг…

Едва ли някога съм бил на по-полезен за мислене митинг. 

-Криптодесницата всъщност няма проблем с историята, тя има проблем със самата себе си. Това са хора вън от реалността, изолирани в болезнените лабиринти на собственото си самоотвращение, което са насочили към целия свят. 

-Тези хора – дъртаците от десницата са преживели целия комунизъм, вили са си гръбнаците, възхвалявали са партията, мазнели са се като лакеи, уж са мразили режима, но вероятно са пускали дълги езици по всякакви нечистоплътни места, за да си спасят кожите и имотите в центъра и сега мразят целия свят, защото са били мизерници. Всъщност те не искат да приемат истината за себе си – дори и по-нормалните хора с дясно мислене вече отказват да сведат своите каузи до разрушаването на един паметник. Историята на окултизма е пълна с провали. Нима разрушаването на мавзолея оправи Бългалия? Символиката на жестовете жестоко рухва пред истинския свят и реалност.

-Гледах как реститутите с плюнки на устата плюят и бесуват срещу „гадните комунисти” и се чудех дали са наред. „Гадните комунисти” в случая настояваха за най-нормалното нещо на света – да не късаме страници от учебниците си по история. 

-По някое време в студа психодесницата реши да направи ритуална обиколка на паметниката, докато старите реститутки фъфлеха своите заклинания. 

• Докато гледах окултните десни обаче аз разбрах истината. Едните хора са успели да се отърват от бремето на мрачната история и могат да дишат спокойнот в днешния ден и да възприемат историята именно като история. Другите обаче са пленници на миналото, пациенти в психиатрията на историята и всяка мисъл за това им действа като усмирителна риза, която ги души.

-Когато зомбитата тръгнаха да се разотиват аз вече не изпитвах омраза към тях. Честно. Дори като пиша с думи като „зомбита” за тях го правя нарочно, за да подсиля тезите си. Най-накрая ми беше жал за всички тези хора, защото те ще се върнат в огромните си апартаменти, ще минат да си съберат реститутските си наеми, но никога няма да бъдат щастливи за нищо. Обречени са да живеят в свят, който ги отхвърля и е пълен с паметници, които им изгарят очите. Как да не ги съжали човек?

За тях хапчета просто няма открити.

Няма открити.”

Ако някой може да ми посочи по-истеричен изблик на омразата в цялата пост(?)комунистическа история на България, ще си посипя главата с пепелта от собствения си текст. Но съм убеден, че такъв конкурент на Симов “няма открит”.

Къде го стяга Симов руския ботуш?

Такива , като него, които размахват зловещата истина за Бухенвалд, за да заметат не по-малко ужасяващите следи от съветския ГУЛАГ, най-много се боят някой ден най-сетне у нас и по света да възтържествува напълно справедливостта, като  бъде поставен знак за равенство между националосоциализма и социализма – в СССР и в поробените съветски колонии. В различна степен в различни държави това вече се е случило.

Дори и в рашизоидната ни родина има закон, който поставя възхваляването на комунизма извън закона – за да бъде газен системно от другарите, които ползват благата на свободата при декомкрацията за възвеличаване на насилието. С все по-голямо настървение ни навират в очите съветски знамена и в ушите – съветски маршове и лъжи за съветската окупация като форма на освобождение в България. Но инерцията по признаването на правото на победителя в надхитряването между двете форми на тоталитаризма от 20-ти век да се преставя за освободител на окупираните от него народи и държави няма да векува. Предстои изтрезняване навсякъде. Рано ( като за Симов) или късно ( като за милиони огорчени жертви на болшевизма).

НА СНИМКАТА: Младежи “окупираха” спонтанно паметника на съветската окупация по време на протестите през лятото на 2013 г. – ето от това се боят геронтофобите, които бранят съветската символика в България.

Share on Facebook

Share on Facebook

17 май е Световен ден на Scratch, а тази година оранжевата котка става на 10 години. Компютърният език, разработен специално за начинаещи програмисти, е лесен и бърз за използване, работи се с готови блокчета с инструкции, ползването му е безплатно (онлайн или офлайн) и има версия на български език. Поради това е чудесен избор за въвеждане на децата в...

За първа година българските деца ще отбележат Деня на Елмър, посветен на карираният слон от едноименната поредица на британския автор и илюстратор Дейвид Маккий. Инициативата е на фондация “Детски книги” и “Жанет 45″, а рамките на Пролетния базар на книгата те организират и весел книжен празник на 27 май от 11:00 часа в НДК. Малчуганите ще чуят...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-nashite-gadove-vazhi-i-zakonat-na-omertata

Докъде води непремереното дрънкане…..

Класическият случай е с Йосиф и неговите братя. Младият Йосиф много се фука с пъстрата дреха, дето баща им, Иаков, ушива специално за него. Взел, моля ви, дъртият пергишин, та почел с дреха някой, дето е никой по отношение на първородството и бащиното наследство. Но Йосиф одрънква света заради дрехата. И в добавка тормози братята си с разкази за свои сънища, в които той непременно е застанал прав, а те му се кланят.

Така че братята дружно го хвърлят в един трап, а после го продават на пътуващи търговци.

От това произлизат много чудесни библейски истории, но не може да се каже, че Йосиф си взима поука и спира да дрънка. В Египет той попада у велможата Пентефрия, чиято лекомислена и зла жена иска да съблазни красивия младеж и да съгреши с него. Но глупакът отказва. И не просто отказва, а съпровожда отказа си с истинска проповед за честта и достойнството, съпружеската вярност и светостта на нравствения закон – все идиотщини, заради които страда двойно, след като жената на Пентефрия информира мъжа си, че младият Йосиф опитал да я насили в собствения му дом…..

И когато, граждани, някой си Красимир Янков, освободен от Изпълнителното бюро на БСП „по лични причини”, хване да твърди, че оттук нататък в червената и всенародно любима партия ще се чува само един глас – онзи на председателя, аз веднага се сещам точно за тази библейска история. Защото започвам да виждам Янков като Йосиф и да чувам гласа на Корнелия Нинова като гласа на жената на Пентефрия…..

Може и да не е така обаче, трудно е да се каже в БСП кое как е, щото нещата там са като женските мераци – често си сменят посоката и дълбочината.

Другото интересно, което казва Красимир Янков, е, че не е имало „нито един аргумент срещу социалиста Георги Гергов” при неотдавнашното му отстраняване.

А срещу „капиталиста” Георги Гергов? – питам аз. Срещу него имало ли е поне един аргумент или не е имало? Да, срещу онзи тип, чиито капитализъм се състои основно от далавери с общински и държавни имоти, който разчита на влияние свише, за да печели поръчки и позиции, който не се свени да извърти политическата спирала от червен комунист до тъмносин седесар и после до тъмночервен бесепар – и все пак да си остане най-честния и достоен человек на Вселената? Срещу онзи, който е руски консул, но точно заради това е и най-големият български патриот, когото даже главният прокурор максимално уважава и ето, на крака му ходи?

Подтекстът на изказването, с което въпросният Янков защитава неуважаемия Гергов, всъщност гласи – ма какво искате от човека, защо го съдите, той може да е всякакъв, но не е направил нищо срещу великата идея на социализма.

Според Янков, случилото се с Гергов явно е нещо като отказ на БСП от принципа на омертата, а това е укорително.

Точно тази наистина непремерена приказка е много ясно доказателство за реалността на онзи антидемократичен и всъщност анархистичен от гледна точка на закона манталитет, който вече изглежда генетично вкоренен и се предава по наследство сред тъй наречените социалисти в България – щом е социалист, „навън”, в обществото, той може да е колкото си иска гад, мръсник, престъпник. Но „вътре” в партията си е нашата гад – и ние ще си го съдим по нашите си закони. Но тъй като и ние сме същите като него, няма да го съдим, а ще си го защитаваме – освен ако не посегне на социализма като такъв, тогава вече….. Това чисто мафиотско мислене си беше на практика узаконено по времето на тъй наречения „реален социализъм” в България. Сега уж не е узаконено, но другарите продължават да си работят по този тертип. И, помнете ми думата, граждани, край на тъй наречения български преход ще видим чак тогава, когато и последният социалист замени този манталитет с онзи на нормалните хора – законът в демократичното общество е валиден за всички, а моралът не е нещо, разтегливо като дъвка.

Покрай последните чистки в БСП обаче още приказки се чуха както от редиците на простите социалисти, така и от тези на умните тълмачи, както в стари времена са наричали слугинстващите „наблюдатели”. „Не може да се къса връзката между политическото ръководство и парламентарната група на БСП” – гласи червената тревога, която опъва лицата.

Ма как да не може, бе, хора? Защо да не може? Вие не знаете ли, че за социалиста е важно какво той казва, че прави, а не какво прави? И не сте ли чували, че за него желаното е действително? Че нищо не може да спре устрема му, особено когато сам той стои отзад на високото и командва простите войници как по-правилно да загиват за неговия интерес.

Така сега и с другарката Нинова – тя е на върха на хълма, значи, тя ще държи в ръцете си и политическото ръководство, и парламентарната група едновременно, тя ще командва и тя ще раздава порциите. Така де, не съвсем еднолично тя, вероятно и другаря Р. Овч. също ще има някакъв малък дял, но като цяло…..

Идиоти. Не знаят дори какво да кажат, когато искат да кажат нещо – а после очакват всички останали непременно да ги обичат и уважават.

Виж, другарят агент Иван, след като стана министър на българската война, много бързо се научи какво да казва. Поне частично, де. Имам предвид правилното му изявление пред ТАСС, че „България е член на ЕС и НАТО, това не подлежи на никакво съмнение и ревизия”.

Оставяме настрани сакралния въпрос защо българският военен министър е дал първото си интервю за чужда медия точно на руската ТАСС. Все пак заради казаното от него на това място се вика „Българи – юнаци!” до три пъти и се пляскат капите о земи.

После обаче все пак се обръща поглед и към плявата, която министър Каракачанов щедро е наръсил във въпросното интервю – как ще си произвеждаме сами цялата натовска бойна техника, с изключение на самолетите, щото само тях не ги можем; как на практика въпросът за въвеждане /пак/ на военно обучение в българските училища е решен; как активно ще се работи за връщане на наборната служба в армията, нищо, че това би било против договора ни с НАТО и против елементарната логика, да не говорим за финансовите ни възможности като държава.

Най-трудно обаче преглътнах факта, че този уж български министър, който защитава националните интереси, изброява нашите партньори така: руснаците, американците и останалите.

Ало-о-о, г-н министър, как така руснаците се оказаха първи наш партньор, след като отколе е ясно, че те водят открита война срещу нашия демократичен свят и нашите демократични ценности? И освен това да попитам – Турция не ни ли е далеч по-близък партньор от Русия, поне във военната сфера, доколкото все пак е уважаван член на НАТО…..

Ето до изричането или премълчаването на какви глупости може да доведат голямата уста и непремереното дрънкане.

„Подведоха ни, това е проблемът с руснаците – те лъжат”.

Това пък са думи на служител от президентската администрация на Тръмп, цитирани от CNN, не мои.

Е, и аз съм ги казвал отдавна и многократно: „Внимавайте, защото руснаците лъжат и ще ви изработят”. Или: „Руснаците никога не са част от решението на проблема, те винаги са самият проблем”. И т.н.

Но това са само мои приказки, които според американците пет пари не струват, защото за тях никой не ми плаща заплата на служител в президентската администрация или на журналист в прочута медия. Ако се бяха бръкнали да ми платят така достойно, щяха отдавна да са ми повярвали и вече да не се изненадват, колчем руснаците захванат да лъжат и да се правят на по-умни от дявола. И, също като библейския Йосиф, искат всички останали да им се кланят и да ги обичат…..

Поводът за горчивите думи на президентския служител е нарушената от руска страна джентълменска договорка да не се публикуват снимки от закритата за медиите среща в Белия дом между Сергей Лавров и Доналд Тръмп. Джентълмените от ТАСС обаче, чиито фотограф е допуснат да снима за архива, веднага вадят актуално кадро на доволно ухиления Лавров в Овалния кабинет и по този начин за кой ли път прецакват работата с възможността за световно разведряване.

Защото от руска гледна точка американците може и да изглеждат наивни, но в действителност не са чак толкова, та да продължат да вярват на някой, който в собствената им къща мърсува със собствената им жена, библейски казано. Или поне някой, който мърсува с доверието им. Дано е така, де, щото в тези неспокойни времена човек наистина не знае…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции вегански пудинг

2 банана
2 броя авокадо
1с.л. фъстъчено масло
1с.л. какао
Портокал или ягоди пос избор за украса

Приготвяне на веганския пудинг

Пудинг без захар, интересен десерт, който се консумира приятно охладен. Коректно е да отбележа, че кремът е без кристална, пудра или кафява захар. Разчитам само на плодна. Ползвам добре узряло авокадо. Обелвам и разделям на половини. Махам костилките. Прехвърлям в чопър. Добавям нарязани банани, фъстъчено масло и какао. Смилам до гладкост. Разпределям в чаши. Оставям в хладилник. Поднасям пудинга, аранжиран с парченца с резен портокал или парченца ягоди според сезона.

The post Вегански пудинг без захар appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Във втората книжка с приключенията на Малчо Вълчо – „Дневник на великите приключения“ (изд. „Миранда“) всичко е Велико! Велика е идеята му да превърне Колежа по Коварства на покойния Чичо Зълчан в Училище за Приключения, велик е номерът, който един стар негов познайник опитва да му спретне, велики са и пътешествията, в които Малчо, Вик и новото им другарче Перушан...

На Facebook е наложена глоба от 150 000 евро във Франция. Френският регулатор в областта на личните данни  CNIL  констатира шест нарушения, включително събиране на информация за потребителите за реклама “без правно основание”. Установено е проследяване на потребителите, докато сърфират в мрежата. Потребителите нямат контрол върху използването на личните им данни, според  изявление на регулатора от 16 май 2017. 

FT съобщава, че подобно е становището на регулатора в Белгия, в Холандия е установено разполагане на реклами според заявените сексуални предпочитания, а WhatsApp е глобена 3 милиона евро в Италия – тъй като условията за ползване включват задължително съгласие  за обмен на данни с Facebook, компанията – собственик на WhatsApp. Решението на италианския регулатор е последвало аналогично решение в Германия, където има 35 милиона потребители на WhatsApp. Свое разследване провежда и Европейската комисия.

Френският регулатор работи съвместно с регулаторите в областта на личните данни в Холандия, Германия, Белгия, Испания и др.

Източник FT

Filed under: Digital, EU Law

Правото да бъдеш забравен е свързано със задължение на доставчици на услуги по силата на решението на Съда на ЕС по дело C‑131/12 Google Spain. Може да се поиска търсачките да не публикуват определени резултати от търсенето.  Много трудности са свързани с практическото прилагане на това задължение – защото ограничаването на информация онлайн лесно може да се превърне в цензура. 

Според публикуваните от Google доклади, в компанията са постъпили 720 000 искания за прилагане на RTBF (правото да бъдеш забравен) и 43 на сто от тях са удовлетворени.

И ето – в Съда на ЕС отново на дневен ред е RTBF – по дело С-136/17. Казусът е от Франция: след като търсачката отказва заличаване и френският регулатор за защита на личните данни потвърждава решението, четири физически лица се обръщат към съда, в резултат от което се появява преюдициално питане към Съда на ЕС за баланса между обществения интерес и защитата на личните данни, особено когато става дума за чувствителни области като  сексуална ориентация, политически, религиозни или философски възгледи, извършени престъпления и влезли в сила  присъди.

Информацията от блога на Google

Filed under: Digital, EU Law Tagged: съд на ес

Заедно с Домоседа продължаваме обиколката из Анадола – започнахме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе, бяхме в Мардин на кюрдска сватба и стигнахм до Дара. Днес сме в Мидят, Хасанкеиф, Диарбекир и на планината Немрут.

Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част трета

Мидят, Диарбекир и Немрут

По пътя полицията бди и прави проверки по шосетата, но не ѝ се занимава да спира такива с български номера. Не, че и ние срещахме много. Един софийски джип на многоетажния паркинг в Шанлъурфа (доволни?) и един кърджалийски мерцедес в

стария град на Мидят

Където са църква до църква (не, че няма и джамии). Но не всички са отворени, за да разбереш към коя деномонация принадлежат.

Сирийска православна, Халдейска католическа, Асирийска източна, Арменска … Пустеят.

Защото християните, които чувствали тая земя за своя от памтивека, бавно, но методично се изселвали в Европа. Според един господин, с когото се разприказвахме на баклавичка край паркираната ни пред баклаваджийницата кола. Представи се за асириец, преподаващ амхарски сред оцелели християнски общности. Хич не им добре вече в Турция. Войните в Сирия и Ирак и изобщо в Близкия Изток и прокудените оттам бежанци служели за оправдание и на властите, и на кюрдите да ги притесняват.

Вчера един младеж, сириец католик, бежанец в Мардин, намерил работа по поддръжката на халдейската църква (пуста, но великолепно реставрирана), ми сподели, че най-вероятно през България щял да търси път за Германия, защото било най-евтино и най-практично. Нищо че българите меко казано не били гостоприемни, а лагерите били еди-какви си. Имаше вид на образован млад мъж. Възрастта – настрана, по нищо не се различава от мене и тебе. Даже и по акцент на английския. Освен че се намира в принудителна безтегловност.

В Мидят обядвахме с агнешка каварма, фасул, агнешки ориз, кюрдски айран

Да не се бърка с турски, макар и да не разбрахме каква е разликата. Както и асириецът се озадачи, друг път не чул и не видял, като му показахме пакет „кюрдско“ кафе, което бяхме купили за подарък от пазара в собствения му град. Впоследствие се разбра, че има разлика в съдържанието на леблебия и други подправки в мелената смес. Нарязохме и една диня да открием сезона.

Жандармерията точно в тоя момент показваше мускули до часовниковата кула отсреща. Изритаха един гъзар да си разкара на минутата паркирания на блинкери на мегдана бял мерцедес, за да направят десант с три бронирани ударни, белязани вече от удари с камъни и заливани с боя, автобуса с черни стъкла. Изсипаха се цивилни и униформени заптиета, пръснаха се по пазара и чаршията и почанаха да се заяждат с търговците. Не обръщайки им никакво внимание, опитахме пазарлък за детски дрешки с един чичко, който поназнайваше български с обяснение, че идвало от съпругата му. Ама пазарлъкът в крайна сметка не се получи.

Хасанкеиф

го заварихме на брега на реката, а не – потънал в язовир, както предвиждаха пътеводителите за 2015. Колоните на стария мост се показват над повърхността точно толкова, колкото на всички брошури. И в празничен ден сеир-терасите бъкат от туристи от цяла Турция. Че даже и турнир по бой с възглавници (таекуондо, кор.) позяпахме. Нарочно не бях чел подробно за забележителностите, че да ме изненадат. Руини на църкви и джамии, пещерни обиталища. Обсъдихме на чайче с гледка към каньона (вместо тривиалното – към реката) минали и бъдещи идеи за пътуване из региона и към Афганистан.

Реката е Тигър,

а колата ни беше паркирана пред един дюкян за вода, където с тийнейджъра управител сключих сделка, че понеже му пречим на видимостта и бизнеса, ще му платим няколко лирички за паркинг. Алъш вериш тамам, спас*!

(*Из записките на пътуващия математически лингвист-ориенталист. Вече сме научили, че кюрдите са си кръстили благодарято „спас“. Руската напредничава наука поддържа мнението, че това наблюдение по диалектните своеобразия из югоизточния Анадол не съдържа достатъчно емпирични данни, за да се обори славянофилската теза, че руското „спасибо“ идва от „спаси бог“, а не от книжовен старокюрдски. От друга страна руските и украинските староверци не приемат тази версия и не изпозлват думата „спасибо“, защото им звучи подозрително като „спаси бай“, което носи стилистичен нюанс на идолопоклонство пред иноврески или безверски идоли. Следователно, по правилата на аритметчината лингвистика, от факта, че същата дума на украински е спасибі, извеждаме, че бог на украински трябва да е біг. С което доказваме искрената богобоязлива благочестивост на риалити шоуто Big Brother)

Предварително заявявам, че за целите на повествуванието името на

град Диарбекир

ще бъде изписвано според българската традиция, а не Диар Бакр (земя на бакрите, араб.) или Диар Бакър (земя на медни залежи, араб.-тур.) (с други думи – Меден рудник – с поздрави към Бургас и неговите трудови хора – бел.Ст.)

Който е бил в Иерусалим е хаджия, а който е бил в Диарбекир, какъв е? Заточеник? И за какво им е било на заточениците да бият целия път обратно към Орлов мост след Освобождението? С едно на ум за мнението на турците турци от Западна Турция,

Диарбекир скача отведнъж на водеща позиция в класацията ми по любимост

Ориенталско, фавелесто, гостоприемно, чайолейно. И радващо се на още по-мощно и по-видимо полицейско присъствие от посетените вече места.

– Ние, кюрдите, мразим Ислямска държава! Не е добре да се убива! Всъщност, като се замисля, не е чак толкова лошо да се убива, стига да се воюва и да има двубой – коментира антикварният търговец Хюсеин пред дюкяна на баща си в хана на Хасан паша и уточнява:
– Ние в Диарбекир сме най-здравите сили на кюрдското съпротивление. И в Мардин са кюрди, но са слаба ракия. А тия нарочно се разхождат с бронетранспортьори по улицата, че да плашат туристите и да ни правят мръсно на бизнеса
– И не е само това – продължава в изблик на откровеност, след като вече си е признал, че по залез е ходил на реката и е изпил цяла бутлика вино сам – Брат ми го хванаха и го хвърлиха в зандана за саботаж. Баща ми ходи да го откупи със сухи пари и после ни качи всички на колата и – колкото по на запад, толкова по-добре. В Измир. Но там не ни харесват и не ни щат. Веднага ни разпознават по акцента, че сме кюрди от Източна Турция. Жалко, че не ми дават виза за Германия или Америка. Не разбирам защо. Но пък ме харесаха от една филмова компания и се навявам да пробия като музикант.

Тук се намесва музикант от нашия екипаж, който има поръчка да занесе в София един дъф и почва пазарлък с разходка до работилницата на стария майстор на дъфове. Ударни инструменти с вид на надраснали себе си дайрета. Стига се до пазарлък в телефонен разговор с крайния клиент в София. На английски. Че да не разбере дъфаджията по колко му се продава стоката на дребно. Пее ни протяжна кюрдска пресен. В тясното си ателие пред афиш със своя значително по-млада версия, но в идентична поза, вероятно изпълняващ идентична песен.

Рано сутринта по фавелите, църквите и джамиите съм се разходил сам.

Най-голямата църква е арменската

Но това не значи, че е лесно да и намериш входа в лабирнта от сокаци, даже и да си мернал кръст някъде над покривите. Ползвам алгоритъма на Крис от „Любопитния инцидент с кучето през нощта“, което литературно произведение, обърнато на пиеса, си бях припомнил седмица по-рано в Лондон. Как да стигна до гарата, която виждам в края на улицата? Тръгвам и при всяка възможност правя десен завой. Ако се върна на място, на което съм бил, правя един ляв завой и повтарям процедурата с десните завои. Та и аз така до арменската църква.

Savaş Mahallesi, Göçmen Sk. No:17, 21200 Sur/Diyarbakır, Турция

Арменците ги няма, но църквата е безупречно реставрирана

Веднъж годишно идвал и поп да пее. За кореспондент на радио Ереван не става ясно дало го придружава.

Най-голямата джамия

пък по нищо не прилича на османските в Цариград. Нито има купол, нито има каквото и да е обло по нея, нито даже квадртано. На власт са правоъгълниците! Даже и в сечението на минарето. Водело се сирийски стил от времен оно. Омаядското време ли е оно? Май да…

По кварталите по-малки старовремски джамии в османски стил не липсват. И се намират една идея по-лесно от арменските църкви. А пък асирийските, халдейските, гръцките, българските църкви изобщо не ги намерих. Ако се допусне, че съществуват.

Често срещани из града са разносвачите на леко ферментирала отвара от някакви коренчета, която за пред чужденците наричат „кюрдската кока-кола“ (също както по соца пъпешът беше българският банан) А на обяд реших да залъжа глада си в

стаичката на порока

на градския пазар. Затворено със непроницаеми завеси барче-пушалня, в което сервират бирата на дюкянски цени, а кебапчията в съседство ти носи кебапчета топли-топли на крака. Гостоприемно и задушевно. И почерпката с чай се подразбира!

Чай ме черпиха на няколко места

Просто ей така – защото им се разхождам по улицата. Най-стилното поднасяне беше между кофата с агнешките подробности и тезгяха с агнешките главички у един касапин.

Мостът над язовира е почти построен. Фериботът изживява последните си месеци пред пенсия …

Връх Немрут!

Наличието на сняг напълно компенсира липсата на изгрев. Изгрев липсваше не защото слънцето се беше заинатило точно тоя ден да изгрее, а защото мене ме домързя да ставам в 04:30 да го ловя. Хем се бях събудил и хем си имах шофьор с желание да качи колата от хижата, в която нощувахме, до най-горе. Откъдето било двайсетина минути пеша до античното място. Направи го сам. Но не се върна очарован. Било повече студено, отколкото златистооранжево. И било пълно с японки. Двайсетина.

После всички заедно се качихме към 11. Застигнахме една прехвърлена от микробус на мулета група германци. Снимаха си го и си отидоха. И цялото светилище и цялата околна планина остана само за нас. Ако не броим отегчните пазачи и чайджии около паркинга. И един от германците, чичко на видима възраст 70, с бастунче, когото просто забравиха, докато обикаляше върха сам пеша от южната страна.

Върховно усещане във върховния момент

Хладен, хрупкав бриз в ясен слънчев ден в началото на май, когато Светът още не е разбрал, че пътят е отворен и сезонът е открит. Останала е за газене в сняг (по изгрев – лед) северната обиколна пътека. Колкото да докаже, че и от стари камъни може да ти се вдигне адреналинът. Ако не си с котки и не си носиш пикел.

Колко стари? Зачетох се в историята за да си подобря общата култура. По туристическите брошурки тия статуи изглеждат едва ли не като моаите на Великденския остров, но естествено нямат нищо общо нито като епоха, нито като културен заряд. Тук цар Антиохий I на Комаген, претендиращ за царско родословие и по персийска, и по македонска линия, успял с лични заслуги или по стечение на обстоятелствата да устори едно златно векче на царството си, разположено като буфер между Патрите и Римляните. И си позволил помпозна гробница от фараонски мащаб. В която не е доказано, че е погребан. Но статуите на богове, герои и самия него са оцелели 2 200 години. Вярно – съборени от постаментите си и в ново време изправени пред тях. Но новите стълби за туристи от паркинга и 2 години не е сигурно, че ще оцелеят. Вече са им се натрошили ръбчетата.

От върха поехме на изток по стръмното спускане за „печени шофьори“ (според пътеводителя) към Ески Кале. В Асмея, след като се ръкувахме с ръкуващите се Антиохий и Херакъл на изправеното стеле край пещерата с дългия надпис на комагенски (!) с гръцки букви, седнахме да се подкрепим на диваните на крайпътната чайна на открито. И що да разберем? Съдържателят, кюрд от Ката, имал профил в каучсърфинг и бил много активен. Разбира се, следващият щял да ни подслони. Малко по-надолу попаднахме на римския мост, който за разлика от много римски мостове в румелийския дял на османската империя си е истински римски. От времето на Септимий Север.

Д.’15

Очаквайтe продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Илюстрации:

През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф

Християнско наследство в Месопотамия

Кюрдска сватба

Диарбекир

Първото издание на международния литературен форум с фокус върху съвременните книги за деца и тийнейджъри „Варна Лит“ ще се проведе между 31 май и 3 юни, става ясно от сайта на фестивала. Организатор е Община Варна, а изданието е в рамката на събитията на Варна – Европейска младежка столица. Орагнизаторите обещават „богата програма с популярни български и чуждестранни автори, неформални...