На 29 май крупната партийна фигура Деница Златева обяви от името на зависимия от БСП президент Румен Радев новината, че той е поканил Путин в България именно на 3 март догодина ( някои фактори от изпълнителната власт, като вицепремиерът Томислав Дончев, изразиха след това скептицизъм във връзка с факта, че петата колона на Кремъл очевидно не “бръсне за слива” растението ГЕРБ). http://ivo.bg/2017/05/29/сервитьорите-на-путин-пак-му-резервир/

Десет дни по-късно след партийното съобщение на БСП се видя сега, че  петата колона на Москва кара президентската теснолинейка и е права да изпреварва дори намеренията на Радев в своята праволинейна информираност по остта София-Москва. Петото колело във властта Дончев се е изказал неподготвен за тази очевидност.

Президентът Румен Радев потвърди днес, че ( ще да ) е поканил Путин.

От президентското потвърждение става ясно, че неговите другари, които го катапултираха по руската писта в надпреварата за президент, са знаели неговите намерения да покани Путин, когото той още не бил поканил, но се канел да го направи.

“В най-скоро време ще имам разговор с руския президент Владимир Путин и ще го поканя в България за тържествата по повод 140-ата годишнина от Освобождението на 3 март догодина”, съгласи се с Деница Златева седмица и половина по-късно пред БНТ Румен Радев днес.

Куриозно от гледна точка на пропагандната каша в главите на петаците от петата колона ( по аналогия с шестаците от ДеСе в НеРеБе,  борещи се срещу “идеологическата диверсия”), е да се прочете как платените пропагандатори на Кремъл оплетоха конците в задъханото си съгласие да услужат на господарите си.

Сайтът “Епицентър”, информиран от първа ръка  медиен глашатай на Кремъл, изпреварващо осведоми на същия онзи 29 май ( съгласувано с новината на Деница Златева), че руският президент е приел поканата “двамата да бъдат патрони на честванията за 140 годишнината”. Доразви я с конкретизацията, спестена от Деница Златева в телевизионнат й изява, че поканата е била изпратена от Радев преди месец. Похвали се с информираност, направо издаде др. Радев.

Сайтът след това разпространи лъжата, пусната от руския посланик Макаров, която слугите му не могат да не повторят – Путин не не бил посещавал България от (почти) десет години ( в случая “почти” е принос на “Епицентър”).

Сайтът, който е една от емблемите на кремълската хибридна информационна война срещу България, надскача собствената си лилипутщина с твърдението, че Путин за последно бил в България “в качеството му на премиер през 2008 година и то по покана на премиера Борисов”.

Това изречение има нужда от усмирителната риза на фактите.

1. Путин наистина триумфира в България през 2008 година, но в друго качество и преди епохата на Борисов.

2.  Поканен беше от своя слуга Първанов.

3. Бойко Борисов не беше премиер през 2008 година.

4. Путин беше президент през 2008 година, а не премиер.

5. По формална инициатива на премиера Борисов началникът му Путин наистина се самопокани и посети България, но като премиер. Но не през 2008 -ма, а на 13 ноември 2010 г.  Путин получи тогава подпис за “Южен поток” и кученце като символ на Борисовата преданост. Бях на “Орлов мост” сред шепата протестиращи, които посрещнахме кортежа на “високия” гост от Русия – БНТ се осмели да ме интервюира и успях да се обоснова с две изречения в ефира защо съм против неговата визита.

6. А че президентът Плевнелиев, прекарал на поста общо 5 години, е причина Путин да ни лиши ( почти) цели 10 години от благоволението на посещенията си , оставям на първолаците да оценят като задачка от класата на онези, които се решават в детската градина.

След този коментар прилагам фактите от епицентралния информационен делириум ( обратното щеше да е същото).

Деница Златева: Путин идва на 3 март у нас за честванията на 140 г. от Освобождението на България

 29 май 2017 | 10:31

Според информация на Еицентър.бг руският президент е приел поканата на българския президент Радев двамата да бъдат патрони на честванията за 140 годишнината от Освобождението на България. Българският държавен глава е изпратил преди месец писмо-покана до Владимир Путин и е получил утвърдителен отговор. Путин бе в България за 125 – и 130 – годишнината от Освобождението ни.

Последното посещение на Путин беше в качеството му на премиер през 2008 година и то бе по покана на премиера Борисов. Вече почти 10 години, откакто Путин е президент, не е имал визита в България. И основната причина за това е поведението на президента Плевнелиев и яростната му антируска политика. http://epicenter.bg/article/Denitsa-Zlateva–Putin-idva-na-3-mart-u-nas-za-chestvaniyata-na-140-g–ot-Osvobozhdenieto-na-Balgariya/128507/2/0

Share on Facebook

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Задължителен.

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, за последно стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия. Днес тръгваме на обратно на юг. Приятно четене:

Приятно четене:

Хонингсвог – Нарвик

част дванайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 11

Маршрут за деня (Хонингсвог – Нарвик)

Сутринта скокнахме към 8:30 както обикновено. Всъщност ставането ни бе доста по-късно от обикновеното ни ставане в България, но по време на пътуването често се движихме до по-късно, особено на север, заблудени от светещото слънце…
Взехме със зор по едно душче в неудобната баня.. Дойде топла вода, ама душчето бе от икономичните – не може да даде добра струя…
В стаята бе хладничко (добре, че имаше дебели юргани)..
Закусихме – и този хотел бе пълен…
Разбира се закуската бе преобладаваща риба (както навсякъде по-нататък в Норвегия – сьомга, сладка херинга, скумрия в доматен сос)…
Особено ми хареса сладката херинга (предполагам, че е било херинга). Бяло, почти безсолно рибно месо, приличащо на ролчетата, които се продават тук. Но наистина практически безсолно (съвсем малък оттенък на сол), но затова пък в саламурата явно има доста захар, защото рибата е сладка. Отстрани изглежда странна комбинация, но е вкусно, а в същия момент след това не те избива на жажда. Ако някой знае рецептата – нека сподели Имаше и стандартните яйца на очи, бекон и т.н., но тях ги оставих за норвежците – рибата си бе ОК..
Общо взето не можеше да се сравни със закуската в руския хотел – тук бе малко градче, а явно норвежците доят туристите без да си дават зор, както ние го правим по Златни пясъци и Слънчев бряг
Това усещане го имаше из целия север на Норвегия… И колкото по-слизаш на юг, толкова цените започваха да падат, а качеството на услугите да се покачва. Но засега бяхме на север
Натоварихме багажа, зададохме в навигациите (в Норвегия отново бях пуснал контролно и Гугъл карти) Трьомсо – даде го само на 510 км и смятах да отида да видя там някои партньори.
И я подкарахме…

Връщахме се по стария път – същите красоти, тунели…

За щастие отново не пътувахме уикенда, та затова движението бе двупосочно

И мъгла в тунелите нямаше въпреки предупреждението

Тунела отново бе интересно преживяване с голямото спускане и изкачване. Вътре се вижда и зелената светлинка на автоматичните врати, които през лятото си бяха отворени.

И някои по-дребнички тунелчета – дълги само 2 – 3 километра

Хубави плажове (и тук незнайно защо нямаше много плажуващи – дори нямаше нито един

Плаж

Пътя отново бе тесен и изискваше повишено внимание особено при разминаване

От време на време прелиташе някой голям въртолет – района не е лесно достъпен с автомобил

Малко по малко започнахме да се отдалечаваме от океана, и нещата станаха по-спокойни

Но юлския сняг често присъстваше на снимките

Започнаха в редки моменти да се появяват и дървета

Но в повечето случаи изглеждаха уродливи, недоразвити и болни…
Гора явно от брезички:

След стотина километра

при Олдерфиорд се отклонихме

от пътя, по който бяхме дошли и поехме на запад. ‘Екстериорът’ малко се промени – започнаха да се появяват по-масивни реки покрай пътя, а ние се отдалечихме от морето

Отново се появиха заснежени планини, а пътищата не бяха натоварени в този участък – което позволяваше да спреш, излезеш посредата на пътя и да снимаш простора

Но разбира се редовно се срещаха кемпери и мотористи

След скуката от шофирането по прав равен път дойде стръмно и продължително спускане. Тук усетих преимуществото на ръчния режим на автоматика, въпреки, че и в автоматичен режим понякога смъкваше предавки в опит да задържи автомобила да не ускорява.

На края на спускането пред нас се откри

фиорд

Веднага спряхме да огледаме интересния бряг

В момента бе отлив, и доста водорасли (от онзи твърдия тип, приличащ на чай, а не лигавите) бяха останали на брега. Отидох да ги инспектирам

Много ми заприличаха на твърдите водорасли по тропиците…

Каменистия бряг също бе с интересна плътна слоеста структура. Навярно наноси, ама ако някой разбира от геология – да поправя

Първите признаци на ‘цивилизацията’ също се появиха

Мерцедес и Пежо под един покрив

Странните символи на населените места ‘по финландски образец’ също продължаваха

Оставахме замислени след всеки един такъв монумент – ‘какво е искал да каже автора с тази си творба’ (който е писал есета в миналото – сигурно му е любим въпрос, ама аз не бях от тях)..

Блокчетата бяха спретнати, но с вид на панелки

Постоянно се изкачвахме по склоновете на фиордите, или слизахме надолу до водата

Освен тунелите, които продължаваха, започнахме да ползваме и мостове – красиво направени

Но след поредния фиорд (няколкостотин метра след моста от горната снимка) изведнъж попаднахме на ремонт…
Навярно:

1. Пътя е бил тесен
2. Имало е редовно падащи камъни, защото по склона имаше водопади

Път в ремонт, Норвегия

Работеха няколко багера, фадроми и камиони. Интересно, че всички багери бяха с много подвижни глави на кофите – кофата може да се движи като човешка длан – да се накланя, завърта, усуква

След около половин час се измъкнахме от ремонтирания участък

Слънцето започна да се показва от облаците, хвърляйки странни сенки по околните хълмове.

След което изгря напълно (е, за малко разбира се)

И света започна да изглежда по-розов. Или по-точно – маслено зелен

Продължавахме катеренето по баирите и слизането до водата, описвайки криволичещия бряг, и виейки се по сравнително тесния, но хубав път

Спряхме да похапнем край пътя (един от малкото пъти, когато просто спряхме на пейките покрай пътя ). Дори и там имаше водопад

Водопад

Но гледката и към фиордите бе хубава

Пейзажът все по-често ни оставяше зяпнали без думи

Облаците често пречеха на снимките, но пък понякога правеха допълнителни ефекти по върховете

Много често из фиордите се виждаха и развъдниците за сьомга

Въобще гледките бяха приказни… Катериш се нагоре, слизаш надолу до водата

Мостовете ставаха все повече

И продължаваха да строят мостове – ето тук въпреки мъглявото време се вижда поредния мост, който се строи през фиорда

По едно време се видя знак за ферибот, а GPS-ите едновременно крякнаха ‘завий тук…тук… тук завий беее!’…
За Трьомсо – у десно по ферибота. Ферибота тъкмо бе заминал…

Нямах опит с фериботите (все още:) ), а опита да попитаме местното население удари на камък. Двамата човека, които срещнахме не знаеха (или се правеха, че не знаят) за какво ги питаме…
Затова реших да не рискувам, а да продължа по здравата земя (или под нея, ако се имат предвид много подземни и подводни тунели, някои от които бяха и над 10 км)…
В момента в който казах на GPS да не ползват ферибот, се коригираха, и казаха – ‘няма проблем, само че врътни едни 100 км отгоре’…
Тъй като вече бяхме поуморени, им казах да си гледат работата, решавайки, , че няма смисъл да въртя 100км натам и още толкова на другия ден обратно… З

В интернет се завъртя един текст, завъртян така, че да не вземе да обиди с нещо обидчивите руснаци – например руската агресия срещу Украйна е определена в него  неутрално като “събитията” . Познавателното четиво е за нещата, които се предполага, че не знаем за Русия ( да им имам самочувствието на анонимните автори!).

И наистина, моя милост научи прелюбопитната подробност, че в руските ресторанти вече не предлагат борш, а същото нещо, наречено обаче вече супа от цвекло, защото боршът се свързва с Украйна.

Малоумно по отношение на “Малорусия”? Напротив, напълно в духа на кремълската кръчмарска логика.

Ако не знаете- Украйна нападна вероломно Русия с лилави човечета ( в цвета на цвеклото), възползвайки се от хаоса в Москва по време на протести, предизвикани от отказа на Китай да изкупи и останалата част от Сибир, т.е. повече от 70 на сто от територията на Русия ( макар това да предстои неминуемо). После Украйна организира мълниеносен референдум на заграбената руска терирория и я анексира, подстрекавайки украинското малцинство в Русия да грабне оръжие и да започне бойни действия срещу законната руска власт чрез украйнско опълчение, въоръжено със самоделни танкове, артилерия и ракети, способни да свалят малайзийски пътнически самолети.

Е, как да не забрани тогава Русия борша като такъв?

По този повод смятам за редно в Русия да забранят и Киевския котлет ( от пилешко ли беше или от свинско- вече съм забравил кой беше Московски и кой-Киевски, толкова непростимо се бяха слели в една съветска симбиоза в менюто на ресторант “Крим” в София).

Ще бъде добре и напълно основателно руското посолство да връчи протестна нота в София срещу факта, че все още изобщо има такова нещо като ресторант “Крим” в българската столица. Истинското му название вече трябва да е “Кримнаш”. Още по-сладко ще бъде с тази задача да се заеме палавата Мария Захарова, която обича да танцува казачок в качеството си на говорител на външното министерство напук на всички врагове, които си мислят, че в руската дипломация работят само някакви си кисляци ( като посланик Кисляк във Вашингтон, който вгорчи живота на президента Тръмп с изтеклите в медиите пикантни подробности около контактите му с обкръжението на милиардера-президент).

Преди всичко обаче е време Русия да се преименува на Ия, защото Рус е названието на онова държавно образувание в Киев, от което векове по-късно възниква руската империя ( по времето на Петър Първи в началото на 18 век). Преди това тя е била Московия. Ако се премахне Рус в знак на протест срещу украинската агресия, остатъкът Ия ще бъде кратко и ясно описание на истината: Империя, съкратено Ия.

Друга империя в наши дни не съществува и като се каже империя, се подразбира именно държавата със сложното и компрометирано от украинските агресори название  Руска федерация, съкратено Русия, за да стане още по-кратко на Ия.

А пък ние, като истински братушки (само на руснаците, а не на някакви си украинци, които всъщност са били мнозинство сред воювалите и загивалите в Руско-турската война 1877-1878 г. поданици на руската империя), ще изтрием названието Трети украински фронт от аналите на историята, в която пише, че точно той е освободил България за втори път – този път от българите, неугодни на Москва през 1944 г.

Аналите, както е известно, трябва да се изтриват периодично ( Решетников не случайно препоръча “чистка” на елита у нас, припомнят анализатори). Това е актуално хигиенно изискване за позата партер, в която днешната българска власт е застанала спрямо винаги готовите да ни освободят по всякакъв начин вечни наши освободители.

Share on Facebook

Голяма част от хората прекарват времето за път в метрото, като преглеждат новини или сърфират във Фейсбук на смартфоните си. Нюйоркската обществена библиотека предлага не по-малко приятна алтернатива за използване на мобилните устройства чрез проекта Subway Library, който дава на пътниците безплатен достъп до стотици електронни книги, откъси и разкази от фонда на библиотеката. Докато...

Към всичко, което ще прочетете в рамките на информацията за “безплатния концерт” на фронтмените на руската путинистка пропаганда от групата “Любе” във Варна днес, добавете и “знаковия” спомен от януари 2008 г.. Тогава трупата от пътуващия пропаганден цирк на Путин го придружи в самолета му за София по повод готвеното от Първанов негово триумфално посещение в София.

“Любе” свириха на уше на двамата в бар “Синатра” в нощта, когато двете делегации уж били спорили ожесточено, а българските лъвове извили ръцете на Газпром за цял един процент повече участие в руския газов проект “Южен поток” ( както съобщи най-сериозно на сутринта министърът на икономиката Петър Димитров).

Бар “Синатра”, апропо, принадлежеше на Мишо Бирата ( на жена му, но това е същото). Това е същият бизнесмен и шеф на федерацията по баскетбол – мъж канара, който се спомина внезапно в разцвета на силите си в друго “знаково заведение” , собственост на Златев ( баща или син-също няма значение) в Правец.

Бирата почина “удобно” след скандала с изтичането на записите на телефонния разговор, от който ставаше ясно, че Първанов и Борисов покровителстват бирения бизнес на Бирата срещу проверки на една българска служба, чиито замесен шеф …също почина и също от разрив на сърцето. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/06/09/2986441_blizkata_do_peevski_hidrostroi_i_moskva_sa_platili/

Share on Facebook

Конференция: Когато обществото срещна бежанците

Блок №5 в АЕЦ "Козлодуй" е бил включен в електроенергийната система на страната около 11 часа тази сутрин, след ремонт и презареждане с ядрено гориво. Това се случва ТРИ дни преди заявения график от самата централа. Но по-...

Watch video: How to Make:  see more:

Ново изследване за културните и творчески индустриии в ЕС.

В частност разглежда се и как те са повлияни от процесите на цифровизация – подзаглавието е Икономика на културата в цифровото време.

Публикуван е докладът на Freedom House за  политическите права и гражданските свободи в  страните по света за 2017 г.

България попада при свободните страни (87 от общо 195 включени в доклада).

За Европа като цяло се казва, че континентът не може вече  да  се приема за даденост като бастион на демократична стабилност.

Най-разпространеното ( и относително “невинно” като обида) определение за хомосексуалните у нас е, че са “обратни”. Кои обаче са наистина обратните в по-широкия смисъл на думата, когато говорим за течения, политически тенденции, нрави и принадлежности към една или друга цивилизация с нейните разбирания и ценности, сред които за едни търпимостта към различния е културно достижение, а според други ( в Евразия и прочее неевропейски пространства) – обратно.

Вече отбелязах, че в българската политика всичко е обратно на британската и това е обяснението защо там не минават българските номера с купуването на гласове. Там, както и навсякъде в страните с демократични традиции и вековен плурализъм на мненията, левите са привърженици на разкрепостеността, включително по въпроса за отношението към хомосексуалните ( за които отдавна е доказано научно, че са такива по хормонални, а не по някакви други причини, каквито им се вменяват).

У нас е обратното. Десните ( от ГЕРБ) , които са на власт, доколкото се заявят като хетеросексуални в дясно, поради животоспасяващата за тях европейска партийна подкрепа, се чувстват принудени да се правят на толерантни. Докато левите не крият, че са на обратното мнение- на обратното спрямо левите в същата тази Западна Европа.

Би било интересно някой да се престраши ( или пресрами) да попита за мнение по въпроса шефа на евросоциалистите Сергей Станишев. Родом е от България,  но духом е заставал не веднъж на проруски позиции- дали и този път споделя руското отношение към хомосексуалността, изразено от Путин в негово интервю за Оливър Стоун, в което изригва “ не бих се изкъпал с Гей” . Не става ясно дали не би се изкъпал от страх, че не би устоял на евентуално изкушение или “само” от нетърпимост към различния, който едва ли се различава по външни белези по нещо съществено от анатомията му. Ако е от страх- ясно…Но ако е от чиста омраза към неизвестното, за такива случаи има германска поговорка: “селянинът не плюска онова, което не познава” ( “was der bauer nicht kennt, frisst er nicht”).

Да повторя: консерваторите по света са скептични към “обратните”, а левите- обратно, приемат ги за сродни души заради схаващането, че са нещо като бунтари по рождение срещу онази природа, която се смята за “правилна” от консерваторите. Тук е обратното.

И понеже основният “аргумент” на самозваните борци срещу “обратните” ( и) у нас е, че те ни навирали тяхната сексулност в очите, да попитам по въпроса за навирането: не са ли точно екземпляри като Путин и Борисов, които комплексарски навират не на някаква шепа зяпачи, а на милиони хора по света своя мачизъм чрез официално разпространяване на своите напомнани с тестостерона на фотошопа снимки “по мускули” ( за Сидеров и неговите ексхибиционистки традиции в това отношение дори не искам да споменавам пак).

Путин например така го пудрят по снимките , че се опитват да измамят аудиторията с евтини трикове от рода на това, че го качват на гърба на малко конче, за да изглежда голям.

За качването му на високи токове, което явно си е негов личен избор и едва ли е “хрумване” на ибрикчиите от свитата му, да не говорим.

Знам едно: който стои здраво на краката си, на позициите си като мъж ( или като жена) и като човек изобщо; който е доказал хетеросексуалността си в живота в това отношение където е най-важно ( чрез възпроизводството си в тандем с любимия партньор), не се притеснява от “обратните”. И обратното: несигурните в себе си, да не кажа латентните обратни, са най яростни в крясъците срещу цветните хора, които веднъж в годината си правят карнавал, за да се присмеят на предразсъдъците, а и на себе си дори ( защото да се накичиш гротекстно в рамките на подобен парад не е обичайното всекидневно състояние на тези хора, които търсят самоиронията и сарказма като отдушник на принудата да се стаяват през останалото време). Иначе казано, веднъж годишно си позволяват да “свиркат в гората”  на враждебността, да се изплезят чрез тяхното си “не на страха”. Да, не всеки е Айнщайн, чиято изплезена снимка се приема за проява на ексцентричността му. Но на кого пречат чак пък толкова неговите подражатели в това отношение в деня на един карнавал?

А, да не забравя най-любимия от любимите упреци срещу шареното шествие: то щяло да разврати децата ( щото ние възрастните няма да се дадем лесно, но дечицата, ах тези глупави създания!). Нима? Наистина ли някой вярва сериозно, че клоунадата, разигравана от едни младежи, ще възхити мигом подрастващите и ще ги накара да си боядисат лицата, да си разбълникат и потиснат хормоналната буря, напираща по естествен начин в телата им , за да станат като онези какички и батковци?

И един съвет от доказания чрез 5-те си деца мъж и проверен чрез многобройните си уволнения като  хетеросексуален автор на този текст към жълтурковците сред писарушките, които просто вият от ярост към общността на хванатите за ръце в деня на техния карнавал “обратни” : когато престанете да плюскате сребърниците, които ви подхвърлят и спрете да ни навирате в очите и ушите обратните ни политици – “по мусукули” или “само” в сладострастни пози на тяхното мнимо величие, тогава ще имате основание да се правите на пазители на морала. Преди това, т.е. сега, сте просто едни объркани, обърнати към копанята с корупционната каша мутри.

Защото, по аналогия с казаното от Антим Първи на граф Игнатиев ( “вие добре ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи”, така и в случая с нашите “осбободители” от “еврогейското влияние” може да се перифразира: “ вие добре виете срещу еврогейовете, но от вашия вой как да се спасим, като сте плъзнали навсякъде – далеч по-шумни сте и със сигурност сте несравнимо по-агресивни в рамките на вашия целогодишен карнавал на маршируващата под московска музика путининстки парад на безсрамното чуждопоклоничество”.

Две снимки на Айнщайн, от които се вижда, че плезенето му към пуританите не е било моментно хрумване:

Share on Facebook

Ръководената от актрисата Ирена Иванова (позната още като Рене Карабаш) творческа академия „Заешка дупка“ откри за записване есенния си сезон, в който ще търси бъдещи автори в направленията проза, поезия, кино сценарий, телевизионен сценарий, драматургия и рекламно писане. Лектори ще бъдат някои от най-популярните боравещи със словото родни творци, а курсовоте ще протекат в рамките на 3...

Знаете ли защо британската Тереза Мей не можа да повтори коронния номер на българския Бойко Борисов с предизвикване на избори, за да си укрепи властта?

Много просто: защото Великобритания е демократична държава, а не имитация на демокрация, в която един човек си прави каквото пожелае със своята партия, своите депутати, своите избиратели, своите служби, своята прокуратура, своите областни управители, своите медии и своята държава.

Във Великобритания не можеш да си напазаруваш цели махали да ти гласуват.

Във Великобритания опозицията не е генетично свързана с управляващите и нейните избиратели не въздишат тайно по изборните успехи на тяхното момче с възклицания “ех, как го изпуснахме навремето”.

Във Великобритания се наказва политически политическата арогантност, каквато прояви Тереза Мей с нейната убеденост, че докато е на върха на своята популярност може да си поиска “още от същото” ( по израза на списание “Икономист” за поръчката на избирателите пак Борисов да ги управлява през 2014 г.), за да размаже конкуренцията.

Във Великобритания има конкуренция ( представате си само!) вътре в управляващата партия. Нещо нечувано за нашите национал-популисти.

Във Великобритания не опозицията, а вътрешната критика предстои да размести пластовете в политиката ( на Тереза Мей) след като тя спечели изборите с цената на загубата на парламентарното мнозинство. Това в България е невъзможно да се случи в сянката на шефа-слънце Борисов.

Във Великобритания Тереза Мей рискува всичко в партийната и в управленската си кариера с предизвикването на извънредни избори. В България Борисов доказа, че дори и да загуби катастрофално ( президентските) избори, пак не рискува нищо в партийно отношение сред раята, готова да му гласува отново.

Във Великобритания управляващата партия може да падне от власт заедно с проваления си лидер, но партията от това няма да пропадне. В България властовата партия направо ще изчезне, ако нейният собственик реши внезапно да се откаже от политиката, за да си харчи на спокойствие припечеленото.

Във Великобритания е немислимо партиен лидер да заповядва публично на “своите депутати”, докато у нас обратното е невероятно: на “генерала” тук се козирува и му се гласува каквото е заповядал.

Във Великобритания никой не казва “няма алтернатива” и затова ще гласувам за ( партията на ) Тереза Мей. У нас (почти) всички гласуващи за ( партията на) Борисов казват: няма алтернатива и това ми стига като мотивация да гласувам за него.

Във Великобритания, иначе казано, не се гласува от неМей-къде, докато тук гласуват на принципа “по-добре Бойко”, отколкото “бойкот” на популизма му.

Във Великобритания съществува от 800 години традицията на великата харта на свободите (Магна харта) в условията на една монархия, докато тук един псевдо монарх взе властта с обещание да ни оправи за 800 дни и после я предаде на незоконно родения си потомък в политиката да ни оправя колкото и когато му се ще.

Във Великобритания патриотите пазят суверенитета и националнта си сигурност като редовно чистят страната си от шпионите на Путин, а у нас шпионите на Путин пазят властта от патриотите , наричани “русофоби”, докато русофилите са вкупом в управлението с претенцията, че били патриоти.

Във Великобритания се гордеят, че са островна държава, космополитно отворена към света, а България се гордее да е “остров на стабилността” в задния двор на Европа, ограден с бодлива тел от предполагаемо бурните талази на уж милиони, но оказали се на практика около десетина бежанци на месец.

Във Великобритания обазът на политиката е огледално обратен на българския- там консерваторите са онези, които въздишат по миналото и се борят да го консервират, докато у нас по времето на консервите се прехласват левите, паразитиращи върху късопаметната носталгия по годините, когато хората бореха глада с помощта на храна в буркани, складирани за “черни дни” по мазетата.

Ето затова “имитирането” на българския опит във Великобритания води до обратни резултати.

П.С. (НЕ) е по темата: на 14 юни от 18.30 ще има нов Марш за европейско правосъдия в София. http://terminal3.bg/marsh-za-eu-pravosydie-2/

Share on Facebook

Със свое предложение от парламентарната трибуна един новоизбран депутат  даде повод на един стар депутат с леви убеждения (имам предвид политически убеждения) да намеси папата в българския гей-дискурс. Не споменавам имената на депутатите, защото техните личности в случая нямат никакво значение. Новоизбраният депутат предложи: „освен икономическия конфликт на интереси да бъде записано да се обявява хомосексуален конфликт на интереси, конфликт поради зависимост от алкохол и наркотични вещества“. На което старият ляв депутат реагира с цитат: „Кой съм аз, че да ги съдя?“, каза папа Франциск за хомосексуалните хора…“, след което попита дали новоизбраният депутат не готви Бухенвалд за гейовете и се поинтересува дали си пие хапчетата.

Всъщност папа Франциск не каза „Кой съм аз, че да ги съдя?“ въпреки кавичките. Още през 2013 го формулира по следния начин: „Ако човек е гей и търси Бога и има силна воля, кой съм аз, че да го съдя?“. Разликата в смисъла е очевидна. Но знаковото тук е друго. Знаковото е, че се призовава един от най-тежките авторитети на света – този на папата – като аргумент в спор, изключително болезнен за църквата. Като цитираме, макар и неточно, папата, ние сякаш казваме: „Ватиканът няма нищо против гейовете, следователно Ватиканът няма нищо против еднополовите бракове. Папата едва ли не благославя гейовете!“. Спомням се преди време един български академичен богослов, чиято личност също няма значение, тъй че и неговото име няма да назовавам, по повод на някой от поредните гей демонстрации по улиците беше писал, че хомосексуализмът е природно състояние, следователно е от Бога и следователно не е грях. Странно изказване за богослов, защото когато сексът е извън тайнството на брака и още повече когато целта му не е създаване на нов живот, а единствено плътска наслада, тогава сексът се нарича блудство, дори без да е хомосексуален, а блудството не само че е грях, а е и един от седемте смъртни гряха. Но това е положението в българското академично богословие. Както и да е…

Папа Франциск е йезуит, доктор по богословие. Още като кардинал се е възпротивявал на притесняването на чувствителни групи хора, но заедно с това твърдо се е противопоставял на намеренията на аржентинското правителство да узакони еднополовите бракове. Когато папа Франциск казва, че не осъжда гейовете, той всъщност повтаря един от най-важните принципи на християнството: „Християнинът мрази греха, но обича грешника“. Така спазва основния закон на Новия завет – закона за любовта[1] – и същевременно се въздържа от греха на осъждането, защото само Бог може да съди, тъй като само Той знае всичко. В известната молитва на св. Ефрем Сириец, същата, която се чете всяка вечер по време на Великия пост, се казва: „Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат…“.

И нещо друго. Не знам доколко български политици (леви или десни) е уместно в публичното си говорене да се аргументират с политиката на Ватикана, още повече когато искат да изглеждат ревностно православни. Грехът на Ватикана е този, че папската катедра е станала прекалено светска още преди хиляда години. За Ватикана политиката е много важна, защото все още държи жива идеята за Respublica Christiana – световната духовна империя под тройната папска тиара, империя, която въздига и сваля крале. За да пази и развива влиянието си, Ватиканът върви след модерния свят, мъчи се да улови настроенията му, да му угоди и да се уподоби на него, когато задачата му е точно обратната: да води света по трудния, стръмен и тесен път на спасението, тъй различен от „Магистралата към ада“, за която пеят AC/DC. Когато общественото мнение е мразило вещиците, Ватиканът ги е горил. Когато е настроено към тях по модерния хипертолерантен начин, Ватиканът добродушно ги причислява към мултикултурността. Съзнавайки, разбира се, че прави компромис в името на по-важни от негова гледна точка цели. Подчертавам: от негова гледна точка, а не от гледна точка на Църквата, която е богочовешки организъм с глава Христос и с нас като членове. Тъй че не се опитвайте да бъдете пò католици от папата. Не е лесно.

Насърчава ли папата гейовете, дава ли им зелена улица? Не. Фактът че не осъжда хомосексуалистите, не означава, че благославя хомосексуализма. Такава е впрочем и позицията на всеки свестен и нормален човек. За съжаление с нея се злоупотребява, както се злоупотребява и с позицията на Ватикана. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Webcafé (© Getty Images), Папа Франциск се среща с премиера на Люксембург Ксавие Бетел. Бетел беше приет във Ватикана в компанията на законния си съпруг Готие Дестене преди няколко месеца – жест, който беше отчетен като промяна на консервативното отношение на Църквата спрямо хомосексуалните двойки.

[1] Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. (Мат. 5:43-45)

Tweet

Предложението за директива за авторското право в единния цифров пазар навлиза във важната си фаза: гласуването в отделните комисии на Европейския парламент, като вчера първа по ред беше комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

От там имаме добра новина и тя е, че членовете й са отхвърлили въвеждането на задължителни филтри срещу качването на съдържание онлайн. Евродепутатите все пак са проявили разум и са приели да се съобразят с водещата практика на Съда на Европейския съюз, формулирана в решенията му SABAM vs Scarlet и SABAM vs Netlog.

Разбира се, има и лоша новина: предложението за въвеждане на сродно право в полза на издателите върху линкнато съдържание засега остава. Какво е това ли? Става дума за малоумието, придобило гражданственост като „данък върху линковете“ (link tax). На практика представлява желанието на големите издателски групи да получават част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на линкове – заради това, че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание.

Нейсе, това е далеч по-малкото зло и за него ще пиша специално по-нататък.

Гласуването в комисията по вътрешния пазар бе първият тест за реформа на авторското право на ЕС. Следващите в списъка са комисията по култура (21 юни), граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (29 юни) и промишленост и енергетика (11 юли).

Ключовото гласуване в комисията по правни въпроси е насрочено за 28 септември, като цялостното гласуване в пленарно заседание не се очаква преди края на октомври.

Следя темата и ще пиша, като има развитие.

снимка – свободно достъпна в Wikimedia

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Необявената хибридна война на Русия срещу демократичния свят има обхват, чиито размер доскоро никой не предполагаше. Какви са последните развития и заплахи в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, всеки ден има нови свидетелства за руска намеса в ключови събития по света. Възможно ли е наистина Русия да води толкова широка кампания за влияние?

– Новите технологии позволяват, Фили. Какво е необходимо за целта? Първо, човек на върха, който има цели и задава глобалните насоки – като Путин. Второ, необходим е координационен и оперативен център. И ето ни го тъй наречения Руски институт за стратегически проучвания, плюс специалните звена на ГРУ, военното разузнаване, плюс бившето КГБ, сега – ФСБ. Трето – няколко глобални медии, от които се леят фалшиви новини и анализи. Освен официалната агенция ТАСС, основните кремълски рупора в чужбина са телевизията Russia Today и мултимедийният сайт Sputnik. Четвърто, трябват и няколко чужди източника, „полезни идиоти” от сорта на Уикилийкс, които да бъдат цитирани за авторитет. Пето, не може без купени политици и продажни партии по места. Льо Пен във Франция и БСП в България са само илюстрация, има и много други. Шесто, продажни местни медии и журналисти. В българския случай – повечето са такива. И седмо – трябват „тролове”, които да пръскат информационната мътилка нашироко и надълбоко, до най-маргиналните обществени слоеве. Дори бегъл анализ ще покаже, че войната с тези средства е евтина, несравнимо по-евтина, дори от най-малката и лесна военна кампания като тази на Русия в Крим. Да не говорим пък в сравнение със скъпата издръжка на сепаратистки и терористични групи и режими в близката и далечна чужбина или за пряката намеса в Сирия. Някои се чудят защо Русия продължава не само да се държи предизвикателно, но и да постига целите си, след като икономиката ѝ е в пълна разруха. Е, тук е заровено кучето, Фили, Русия май първа се научи да води евтина хибридна война чрез скъпите високи технологии, включително срещу създателите на тези технологии.

– Пламен, а какво ново през последните дни в дейността на Кремъл?

– В САЩ продължават да извират информации за руска намеса в изборите, за връзки на близки до Тръмп хора с Русия и нови разследвания започват по всеки нов повод. Путин отрича, разбира се. Последно отрече по Ен Би Си. Това също е част от хибридната игра. Пред рекордна аудитория от 6 милиона американци, Путин се показа много развеселен от идеята, че руски хакери са атакували избирателната система и прехвърли топката към журналистите, които, според него, измислят сензации, за да печелят от тях. Да, той отрече напълно голословно руската намеса, но пък водещата Мегън Кели не успя или не пожела да му отвърне подобаващо.

– А би ли могла? ФБР и други американски агенции водят разследвания по няколко направления, но засега няма цялостен доклад с категорични данни…..

– Е, да, официалните доклади стават бавно, Фили, но има други достоверни сведения. Преди цели два месеца например излезе журналистическо разследване на Ройтерс, забележи, не на някоя лява американска медия, която просто мрази Тръмп, затова си измисля нещо, а на най-меродавната британска информационна агенция. И не вярвам колежката Кели с голямата заплата да не знае за това разследване, няма как да не го е видяла при подготовката за разговора си с Путин? Но така и не го използва.

– А какво казва проучването на Ройтерс?

– То цитира „трима настоящи и четирима бивши високопоставени служители във Вашингтон”. Според тях има план за намеса в американските президентски избори с две цели – да се увеличат гласовете за Тръмп и да се подкопае доверието към избирателната система на САЩ. И седмината се позовават на два секретни документа, съставени от споменатия Руски институт за стратегически проучвания и получени от американското разузнаване вече след изборите. Първият документ е стратегически план за намеса в изборите, разработен през юни 2016, а вторият е от октомври и съветва руското правителство да „превключи” в режим на масирана подкрепа за Тръмп, тъй като се очертава Клинтън да спечели. Ден след цирка на Путин по Ен Би Си пък излезе документ на американската Агенция за национална сигурност, който доказва, че месеци наред преди изборите руски хакери са се опитвали да проникнат в компютрите на компании, които предоставят услуги за регистрация на гласоподавателите. Разбира се, Путин вече не е пред камерата, за да коментира това, но 6 милиона американци остават облъчени от него, нищо, че доказателствата за руска намеса не само в САЩ, а и навсякъде по света, стават все повече.

– Какво имаш предвид?

– Например, Фили, този вторник дори в България се появи съобщението, че според ФБР руски хакери стоят зад развитията в Близкия Изток, където седем арабски държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. Няма да влизам в подробности, темата е в развитие, но в цялата работа има определена логика и вероятно скоро нещата ще се изяснят. За сметка на това съвсем ясни са те тук, на Балканите. Първо, властите в Черна гора се оказаха стъписани и реагираха остро срещу неочаквано силния според тях натиск, чрез който Русия се опита да предотврати членството им в НАТО. Все пак страната онзи ден официално стана 29-тият член на алианса, тоест, занапред руският натиск срещу Подгорица вероятно няма да спре, но може би ще стане малко по-умерен. Не може да се каже същото за Македония, чиято география и история я правят много удобен балкански център за предизвикване на полезни от руска гледна точка кризи. Този понеделник повечето македонски медии излязоха с информации и цитираха директора на Македонската агенция за сигурност и контраразузнаване Владимир Атанасовски, според когото „руските дипломатически и тайни служби в продължение на почти 10 години са пречили на членството на страната в НАТО и са се намесвали в нейните вътрешни работи”. Медиите се позовават и на документ на службата, в който се казва, че „в шпионската схема са били включени местните кореспонденти на информационната агенция ТАСС, както и представители на правителствената организация „Россотрудничество”. Но и нещо много по-конкретно: „Разузнавателната дейност на Русия е провеждана чрез посолството в Скопие от трима руски служители на службата за външно разузнаване, под контрол на служба в Белград и от четирима агенти на ГРУ, Главното разузнавателно управление на армията, които са идвали от София”. Ами сега? Май имаме въпрос победител, Фили – с какво се занимават в София същите тези хора от руското ГРУ във времето, когато не прескачат до Скопие. Вече пети ден българските власти, както и българските медии, впрочем, мълчат със страшна сила и се правят, че не са чули информацията от своите македонски колеги. Това изобщо не е случайно. България отдавна е най-силно зависимата от Русия страна в региона, а може би и в цяла Европа, която обаче най-малко обсъжда това. Факт е, че сега за няколко минути с теб, Фили, казахме доста повече по темата „руска заплаха”, отколкото официалните български власти, да не говорим изобщо за специалните служби, казват за години. Въпрос с понижена трудност е защо мълчат – дали не знаят как да говорят или просто не искат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com