Хонингсвог – Нарвик (12 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, за последно стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия. Днес тръгваме на обратно на юг. Приятно четене:

Приятно четене:

Хонингсвог – Нарвик

част дванайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 11

Маршрут за деня (Хонингсвог – Нарвик)

Сутринта скокнахме към 8:30 както обикновено. Всъщност ставането ни бе доста по-късно от обикновеното ни ставане в България, но по време на пътуването често се движихме до по-късно, особено на север, заблудени от светещото слънце…
Взехме със зор по едно душче в неудобната баня.. Дойде топла вода, ама душчето бе от икономичните – не може да даде добра струя…
В стаята бе хладничко (добре, че имаше дебели юргани)..
Закусихме – и този хотел бе пълен…
Разбира се закуската бе преобладаваща риба (както навсякъде по-нататък в Норвегия – сьомга, сладка херинга, скумрия в доматен сос)…
Особено ми хареса сладката херинга (предполагам, че е било херинга). Бяло, почти безсолно рибно месо, приличащо на ролчетата, които се продават тук. Но наистина практически безсолно (съвсем малък оттенък на сол), но затова пък в саламурата явно има доста захар, защото рибата е сладка. Отстрани изглежда странна комбинация, но е вкусно, а в същия момент след това не те избива на жажда. Ако някой знае рецептата – нека сподели Имаше и стандартните яйца на очи, бекон и т.н., но тях ги оставих за норвежците – рибата си бе ОК..
Общо взето не можеше да се сравни със закуската в руския хотел – тук бе малко градче, а явно норвежците доят туристите без да си дават зор, както ние го правим по Златни пясъци и Слънчев бряг
Това усещане го имаше из целия север на Норвегия… И колкото по-слизаш на юг, толкова цените започваха да падат, а качеството на услугите да се покачва. Но засега бяхме на север
Натоварихме багажа, зададохме в навигациите (в Норвегия отново бях пуснал контролно и Гугъл карти) Трьомсо – даде го само на 510 км и смятах да отида да видя там някои партньори.
И я подкарахме…

Връщахме се по стария път – същите красоти, тунели…

За щастие отново не пътувахме уикенда, та затова движението бе двупосочно

И мъгла в тунелите нямаше въпреки предупреждението

Тунела отново бе интересно преживяване с голямото спускане и изкачване. Вътре се вижда и зелената светлинка на автоматичните врати, които през лятото си бяха отворени.

И някои по-дребнички тунелчета – дълги само 2 – 3 километра

Хубави плажове (и тук незнайно защо нямаше много плажуващи – дори нямаше нито един

Пътя отново бе тесен и изискваше повишено внимание особено при разминаване

От време на време прелиташе някой голям въртолет – района не е лесно достъпен с автомобил

Малко по малко започнахме да се отдалечаваме от океана, и нещата станаха по-спокойни

Но юлския сняг често присъстваше на снимките

Започнаха в редки моменти да се появяват и дървета

Но в повечето случаи изглеждаха уродливи, недоразвити и болни…
Гора явно от брезички:

След стотина километра

при Олдерфиорд се отклонихме

от пътя, по който бяхме дошли и поехме на запад. ‘Екстериорът’ малко се промени – започнаха да се появяват по-масивни реки покрай пътя, а ние се отдалечихме от морето

Отново се появиха заснежени планини, а пътищата не бяха натоварени в този участък – което позволяваше да спреш, излезеш посредата на пътя и да снимаш простора

Но разбира се редовно се срещаха кемпери и мотористи

След скуката от шофирането по прав равен път дойде стръмно и продължително спускане. Тук усетих преимуществото на ръчния режим на автоматика, въпреки, че и в автоматичен режим понякога смъкваше предавки в опит да задържи автомобила да не ускорява.

На края на спускането пред нас се откри

фиорд

Веднага спряхме да огледаме интересния бряг

В момента бе отлив, и доста водорасли (от онзи твърдия тип, приличащ на чай, а не лигавите) бяха останали на брега. Отидох да ги инспектирам

Много ми заприличаха на твърдите водорасли по тропиците…

Каменистия бряг също бе с интересна плътна слоеста структура. Навярно наноси, ама ако някой разбира от геология – да поправя

Първите признаци на ‘цивилизацията’ също се появиха

Мерцедес и Пежо под един покрив

Странните символи на населените места ‘по финландски образец’ също продължаваха

Оставахме замислени след всеки един такъв монумент – ‘какво е искал да каже автора с тази си творба’ (който е писал есета в миналото – сигурно му е любим въпрос, ама аз не бях от тях)..

Блокчетата бяха спретнати, но с вид на панелки

Постоянно се изкачвахме по склоновете на фиордите, или слизахме надолу до водата

Освен тунелите, които продължаваха, започнахме да ползваме и мостове – красиво направени

Но след поредния фиорд (няколкостотин метра след моста от горната снимка) изведнъж попаднахме на ремонт…
Навярно:

1. Пътя е бил тесен
2. Имало е редовно падащи камъни, защото по склона имаше водопади

Път в ремонт, Норвегия

Работеха няколко багера, фадроми и камиони. Интересно, че всички багери бяха с много подвижни глави на кофите – кофата може да се движи като човешка длан – да се накланя, завърта, усуква

След около половин час се измъкнахме от ремонтирания участък

Слънцето започна да се показва от облаците, хвърляйки странни сенки по околните хълмове.

След което изгря напълно (е, за малко разбира се)

И света започна да изглежда по-розов. Или по-точно – маслено зелен

Продължавахме катеренето по баирите и слизането до водата, описвайки криволичещия бряг, и виейки се по сравнително тесния, но хубав път

Спряхме да похапнем край пътя (един от малкото пъти, когато просто спряхме на пейките покрай пътя ). Дори и там имаше водопад

Водопад

Но гледката и към фиордите бе хубава

Пейзажът все по-често ни оставяше зяпнали без думи

Облаците често пречеха на снимките, но пък понякога правеха допълнителни ефекти по върховете

Много често из фиордите се виждаха и развъдниците за сьомга

Въобще гледките бяха приказни… Катериш се нагоре, слизаш надолу до водата

Мостовете ставаха все повече

И продължаваха да строят мостове – ето тук въпреки мъглявото време се вижда поредния мост, който се строи през фиорда

По едно време се видя знак за ферибот, а GPS-ите едновременно крякнаха ‘завий тук…тук… тук завий беее!’…
За Трьомсо – у десно по ферибота. Ферибота тъкмо бе заминал…

Нямах опит с фериботите (все още:) ), а опита да попитаме местното население удари на камък. Двамата човека, които срещнахме не знаеха (или се правеха, че не знаят) за какво ги питаме…
Затова реших да не рискувам, а да продължа по здравата земя (или под нея, ако се имат предвид много подземни и подводни тунели, някои от които бяха и над 10 км)…
В момента в който казах на GPS да не ползват ферибот, се коригираха, и казаха – ‘няма проблем, само че врътни едни 100 км отгоре’…
Тъй като вече бяхме поуморени, им казах да си гледат работата, решавайки, , че няма смисъл да въртя 100км натам и още толкова на другия ден обратно… З

Свързани новини: