Къде (беш)е “другата гледна точка” за юбиляра от Мадрид?

06/17/17 10:55
(http://ivo.bg/)

Къде (беш)е “другата гледна точка” за юбиляра от Мадрид?

Българските медии имат удобния за тях навик да си “връзват гащите” срещу шамари от силните на деня по теми, които не са им угодни, чрез изтъкване на необходимостта по въпросните теми задължително да бъде представена “другата гледна точка”. С този номер се измъкват и политиците, когато стане дума за абсурдното доминиране на съветската монументална окупационна символика в днешна България – “има и друга гледна точка по въпроса”, чувал съм да казват разни другари и другарки, от Георги Кадиев, до Йорданка Фанкъдова.

По този повод питам: къде (беш)е “другата гледна точка” във всетелевизионните чествания на 80 годишнината на Симеон Сакскобургготски?

Цередворци овършаха телевизионните студия с обичайните хвалби за тяхното величество. В репортажите се нагледахме на това как “елита” ( дор 400 души ) се редил час и отгоре на опашка да поздравява юбиляра. Някои представител(к)и на този елит, като Корнелия Нинова, дори получиха целувки от своя бивш коалиционен партньор от времето на монархо-социализма. Уж е нов елемент от “елита” карто партиен шеф, но тя се открои като по-близка до бившия премиер и монарх от (почти) всички на опашката.

НА СНИМКАТА: Кадри от репортажа на Нова телевизия, от които си вижда монархо-социалистическата близост между Корнелия Нинова и Сакскобургготски

Поради неговата реторичност оставям открит въпросът за това кои и защо (продължават да) уважават тарана, който разби и на практика унищожи като негов предполагем заместител т.н. двуполюсен модел в България в полза на левия му полюс и направи по този начин вкупом излишни онези, които подготвиха резкият и наистина исторически завой на България към Запада, който Симеон не успя да спре въпреки изпуснатите реплики срещу необходимостта от присъединяване на страната към НАТО. И въпреки други негови действия. Ето някои от тях:

– Приоритетно, чрез своето мнозинство в парламента и чрез личните си действия в кадровата политика Сакскобургготски на практика “помилва” , направо реабилитира ДС и руското влияние , уж като продължение на политиката на неговия баща , който казвал “Винаги с Германия, никога срещу Русия”. От което, както и в случая с фаворизирането на левите за сметка на дясното статукво от предишното управление, означаваше възстановяването на позатлачените канали на руското нахлуване в българската икономика.

– Ярък пример как действаше като траулер, възстановяващ тези канали, Сакскобургготски даде чрез друго конкретно действие в икономиката: той обяви реанимирането на АЕЦ “Белене” като свое лично решение на конгрес на НДСВ през 2003 г.

– Сакскобургготски провъзгласи създаването на специален пост в правителството за специален човек като Бриго Аспарухов. Обяви, че иска да го назначи за свой съветник по сигурността. На практика това щеше да го превърне във фактически ръководител на тайните служби ( след като вече веднъж беше шеф на разузнаването в периода 1991-1997 г. и в това качество през есента на 1992 г. оглави публичния демарш на тези служби срещу правителството на Филип Димитров, довел до неговото сваляне и преформатиране на парламентарното мнозинство в полза на правителство на проруската корпорация Мултигруп). Намерението му беше осуетено от намесата на западни държави, които го предупредиха, че застрашава готвеното членство на България в НАТО.

– Разправи се чрез полиция с Алтернативния синод, който може да не е бил най-добрата алтернатива на проруското статукво в БПЦ, но беше платформа за неговото оспорване.

– Оневини виновните за банковия фалит и ограбването на милиони бългтари през 1996- 1997 г.

– Легитимира с особено настървение ДПС и лично Ахмед Доган като част от властта без парламентарната математика да изискваше непременно да извърши това упражнение.

– Държа се с българските журналисти като с презрени за неговото височайше внимание субекти, раздавайки в същото време охотно интервюта на чуждестранни медии ( по тази причина моя милост отказа да му се яви в кабинета за подлежащо на гарантирано цензуриране интервю, след което БТВ изпратиха в ролята на обслужващ персонал Николай Бареков и той изпълни заявката “блестящо”).

– Подготви почвата за “кадровото развитие” на “млади бизнесмени”, като Пеевски, Милен Вълчев и прочее младоци с вълчи апетит за приватизиране на вкусните остатъци от българската държавна икономика.

– Толерира ръста на престъпността и нейната безнаказаност под крилото на главния (му) секретар на МВР Бойко Борисов чрез намеци за ползата от факта, че някакви престъпни елементи се избиват помежду си.

– Демонстрира чрез личния си пример как властта се употребява за рязко ускоряване на процедурите по възстановане на собственост ( върната основатетелно или не , но във всички случаи поднесена угоднически на тепсия по спешни процедури, недостъпни за “простосмъртните” жертви на комунистическата национализация). Просто казано, демонстрира как се употребява съдебната система за лично ползаване от позицията на най-овластения човек в държавата. Точно като самодържец.

– “Затвори си очите” в същото време за гоненията срещу своя предшественик на премиерския пост Иван Костов, който в разговор с автора на тези редове заяви за книгата “Течна дружба”, че руската агентура е била мобилизирана с всички сили да му отмъщава заради прогонването на руски “димпломати” и “руско говорещи” персони от България през 2000-та и 2001 година. Не случайно главният му преследвач Никола Филчев бе сред “елита”, отишъл на поклонение вчера в двореца Враня край София.

– И накрая, но не по значение, без “фактора Саокскобургготски” нямаше да се сдобием с “феномена Борисов”, продукт на кариерното излюпване и бързо наедряване под крилота на монарха, полетял на крилете на един двуглав орел – оживяла перефраза на легендата за щъркела и разнасянето на деца. Или по-скоро беше снесен от матушката кукушка ( кукувица на руски) в нашето гнездо.

За всичко това и за още много- нищо по повод възстановката на българския наивитет при двойното посрещане на завърналия се бивш монарх ( веднъж през 1995 г. и втори път през 2001-ва). Едно голямо публичо нищо, запълнено от “кръв “ ( в бандитската война по негово премиерско време ), пот ( в усиленото размножаване на лоялен политико-икономички елит) и сълзи ( не само от умиление).

НА СНИМКАТА ( от личния архив на автора): Сакскобургготски пристига на 25 май 1995 г. на среща с граждани в София, сред които е и откликналият на поканата автор на този текст

Чърчил, когото британският народ повика да оглави държавата в тежкия момент на нациската инвазия, обеща тогава на поданиците на Нейно величество “кръв, пот и сълзи”. Нашият “месия” обеща на поданиците на републиката (му) да ги оправи за 800 дни, излъга тези наивни надежди, но въпреки това днес бере сълзите на умиление. Ето защо той звучи напълно достоверно, когато говори само суперлативи за България и българите- най-благодраните на света за неща, като съветската окупация или мадридската манипулация.

НА СНИМКАТА ( личен архив на автора): Премиерът Сакскобургготски на посещение в БТВ ( и в разговор с автора), следван от своя охранител Борисов