Изт: CoversationAgent 

Върху въпроса: „Какъв е смисълът на живота?” са си блъскали главите умове, далеч надвищаващи собственото ми скромно IQ. Правили са го с хилядолетия, правят го днес, ще го правят и занапред.

На същия въпрос са посветени всички религии от зората на човечеството до наши дни. Някои от тези религии вече не съществуват. Хората намират Смисъла в една от съществуващите, защото е прекалено просто – Смисълът се отлага за следващия живот, или за отвъдното, или за нирваната, т.е тези хора нищо не откриват, те просто отлагат. Оставят себе си в ръцете на надеждата, че някога нещо ще открият. Какво? Не е ясно. Кога? Също. Сега-засега се примиряват с идеята, че „Неведоми са пътищата Божии”. Което не е лоша идея. Никак даже. Нито погрешна заблуда. Просто не утолява жаждата на търсещия Смисъла тук и сега.

Аз нямам толкова развита духовност, нито толкова могъщ интелект, колкото личностите, посветили живота си през вековете на търсене на Смисъла. Макар и оставили ярка следа след себе си, те оставят куп противоречия.

Моята идея е доста скромна. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има.

Често са се опитвали да ме убеждават, че смисълът на живота, например, са децата. Но защо тогава родителите се самоубиват?

Или да оставим богато културно наследство. Но защо тогава писателите, художниците, поетите, артистите, скулпторите, режисьорите, защо те също се самоубиват? Защо го правят най-успелите от тях?

Често са се опитвали да ме убеждават също, че смисълът на живота е да откриеш точния човек до себе си, правилния партньор. Тогава защо Стефан Цвайг изпи отровата, прегърна жена си, която направи същото, и двамата поеха Отвъд, вкопчени в мъртвите си тела? Прегръдка, да, ама каква! Нима им липсваше любов? Нима им липсваше признание и обществено положение? Нима бяха закъсали за пари? Не, живееха в рая.

Един друг писател остави следната предсмъртна бележка: „Просто няма смисъл”. Липсвал им е смисълът. Това е всичко.

Парите, успехът, славата, богатството, властта, признанието, щедростта и творчеството, любовта на друго човешко същество, всичко това са атрибути, които правят живота може би мааалко по-поносим (макар това също да подлежи на сериозни съмнения – виж по-горе), но те НЕ съдържат Смисъла на живота. Няма го в тях.

Александър Македонски, според легендата, е пожелал да бъде погребан с отворени длани, обърнати към небето, за да видят всички, че си тръгва от тук с празни ръце, след като е завладял целия познат до тогава свят. Че и отвъд.

Чингиз хан е предлагал на най-великите умове и мистици от своята епоха несметни богатства, надхвърлящи човешкото въображение, само и само да му разкрият Смисъла на живота в единствено число. Умрял е стар, болен и разочарован от това, че не го е открил.

Цял един свят да ти се подчинява, дори, не е достатъчно…

Очевидно.

Или, може би, все пак, Смисълът се крие в любовта? Умре ли любимият, отиваш си и ти. Случва се постоянно…

Но не, загубилите „идеалния” партньор не си тръгват след него, защото са загубили Смисъла. Отиват си, защото от „малко по-поносим” животът им отново е станал напълно непоносим – какъвто си е бил поначало – все така безсмислен, колкото лишен от смисъл е бил преди да открият любовта в лицето на друг човек. Просто временно са компенсирали липсата на Смисъла с нещо също толкова временно…като любовта на друг човек.

Какво излиза тогава? Че животът няма никакъв смисъл ли?

Да, точно така, няма! Не и в литературния, сюжетен смисъл на думата. Няма завръзка, екстаз и развръзка, няма никаква поука. Често му липсва дори елементарен сюжет. Лошите рядко си получават заслуженото, добрите рядко получават награда за своята доброта и не заживяват щастливо, като в приказките. Просто накрая всички умират. Това е. В реалния живот е така.

Неслучайно хората с упрек ти заявяват, че „прекалено много филми гледаш”, или че „прекалено високо в облаците летиш” с всичките тези книги, които четеш. Включително и на тема Смисъла…

Мнозина „просветлени” откриват Смисъла на живота и тръгват да го проповядват из широкия свят, за да се окаже накрая, че го правят само за пари. Или за власт, или за слава, или защото не са им обръщали достатъчно внимание като деца, т.е за да бъдат забелязани, т.е за външен атрибут, който няма нищо общо със Смисъла.

Те се сдобиват с милиони последователи, защото ВСИЧКИ хора на тази планета търсят Смисъла. Без изключение. По един или по друг начин. Съзнателно или не. Достатъчно убедителен ли си, ще поведеш „стадото“ и след най-опашатата лъжа.

Други „просветлени”, пък, потъват в мълчалние, обричат се на тишина и отказват да комуникират със себеподобните си човешки същества. Те умират в изолация и никой не може да ме убеди, че тяхната изолация е била смислена. Не и в онзи Смисъл на думата.

Трети „просветлени” разговарят с Бога или с ангели, или с извънземни, или с известни светци, или с починали императори, или с „има нещо там”. Изкарват чудесни хонорари от книги, лекции, терапии, семинари, но не предлагат нищо смислено в тях. Не и в онзи Смисъл на думата. Даже често сами си го признават.

Истинските пробудени нерядко вдъхновяват религии, които се развиват след тяхната физическа смърт и традиционно са причина за насилствената гибел на милиони човешки същества. Не по вина на великите Учители, естествено.

Последователите им просто не са разбрали Смисъла. Това е всичко. Или са го разбрали погрешно. Или са фрустрирани, че не го разбират правилно. Дай да накажем грешниците / еретиците / предателите / неверниците, това СИГУРНО е чудесна идея!

Пети се обричат на целомъдрие, бедност и послушание, търсейки Смисъла в борбата с порока, но противопоставянето не може да съдържа някакъв Смисъл, извън смисъла на това, срещу което се противопоставяш. Защото зависи от него. Същите умират накрая в бедност, целомъдрени и послушни, това е всичко. И то само, ако са успели да си опазят обетите. Убеден съм, че отнасят в гроба си идеята за Смисъла, но не и самия Смисъл. Отнасят някакъв дериват. Сигурен съм, че те не се и съмняват, че са открили Смисъла, като са си опазили обетите. Но това не е достатъчно, за да убеди и мен, че са открили нещо повече от бедност, послушание и целомъдрие. Ноктите на заблудата са железни. Няма мърдане от тях. А тези на самоизбраната, на доброволно последвана илюзия са направо диамантени….

Не откриваме Смисъла на живота, защото го търсим в единствено число. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има. За всеки човек Той е различен, но не само – във всеки отделен миг Той също се различава. Говоря за Смисъла, тъй като съм убеден, че Смисълът е Един.

Ала с много проявления.

Ако красотата на залеза премине през очите ти, разпали въображението ти в ярко червено, разтърси цялото ти същество и те „удари в петите” до степен на откровени сълзи, то ТОВА е смисълът на живота. Само това и нищо друго. Но само тук и само сега. И само за теб. Двама души не могат да видят един и същ залез. Съседният наблюдател може да изчислява данъчната си декларация наум (примерно).

И за това да плаче.

С примерите спирам до тук. С тях е пълна ЦЯЛАТА човешка литература.

Прочетете която и да е книга и ще откриете смисъла на живота в нея.

За автора в момента, в който е писал въпросните редове. Но не и за вас самите.

Престанете да търсите Смисъла в единствено число. Няма такъв.

За някои той е в мехурчетата на газираната вода, но това е защото са пушили много силна трева. За вас самите може и да е в следващия имот. Но няма да го откриете там. Не и в единствено число. Смисълът на Живота е, понякога, да погалиш разплакано дете и да го успокоиш с милувката си, но дори да осиновиш 10 000 сираци след това, пак няма да Го откриеш – Него – Единствения смисъл.

Просто няма такъв. Има милиарди проявления. Престанете да търсите в единствено число. Вселената е богата, бедняци!

Тихомир Димитров 

Ако български спортист, независимо в кой вид спорт, спечели европейска, световна или олимпийска титла или поне медал това автоматично става новина №1. Съвсем на обратно стоят нещата, ако българската енергетика стане европейски шампион по...

Истинската причина властта да е стабилна е, че не е ясна политическата алтернатива, тя отсъства. За да има сериозна политическа промяна, трябва да има сериозна алтернатива.Това каза в предаването "Лице в лице" социологът Мира Радева.

Продължават коментарите за сделката AT & T Inc. / Time Warner Inc., разрешена с решение на съда.

Решението на съда от миналия месец, позволяващо на AT & T Inc. да придобие Time Warner Inc., е пример за неспособността на сегашната ни система от съдилища и правоприлагане да  предотврати ограничаването на конкуренцията в съвременната икономика на САЩ. В този случай Антитръстовото управление на Министерството на правосъдието на САЩ получава признание за опита му  да блокира това, което счита за антиконкурентна сделка. Мнението на МП  се оказа далновидно:  след придобиването дружеството почти веднага повиши цените, макар  ръководителите да бяха свидетелствали, че синергията от сделката незабавно ще доведе до по-ниски цени.

Съдебното решение на  съдията Ричард Леон показа липсата на разбиране за пазарите, за концепцията за вертикална интеграция, за корпоративните стимули и за интелектуалното упражнение – прогнозиране на поведението на дружеството след придобиването. Не е изненадващо, че това доведе до лошо решение.

Това сочат официалните справки за доходите им и материалното състояние на самите тях и членовете на семействата им, за 2017-та г. Ето как изглежда на кратко това за генералния директор на държавната корпорация и тримата му първи заместни...

Класация на Ozone.bg – 9-15 юли 2018 г. 1. Колекция „Как да живеем с изтрещялата си половинка. Тя е Той“, Асен Сираков, „Атеа“ 2. „Двор от скреж и звездна светлина“, Сара Дж. Маас, „Егмонт“ 3. „Измамата „Сан Стефано“, Иво Инджев, „Ciela“ 4. „Машина за ангели“, Ник Харкауей, „Ciela“ 5. „Малка каменна топка“, Никола Крумов, „Пощенска...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Диана Копринкова и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Последната среща на върха на НАТО и последвалата я първа среща между президентите на САЩ и Русия излъчиха противоположни сигнали и предизвикаха противоположни реакции. В криза ли е свободният свят – може би това е основният въпрос, към който насочват събитията, разиграли се в Брюксел и Хелзинки. 

Срещата на върха на НАТО в Брюксел започна със смут, внесен от президента Доналд Тръмп, който често изненадва с думи и действия напоследък.

Още преди да дойде в Брюксел, Тръмп нападна Германия заради руския газопровод „Северен поток 2”. „Америка налива милиарди, за да гарантира сигурността на Европа, а Германия налива милиарди в джоба на руснаците. Берлин се е превърнал в заложник на Москва” – това послание Тръмп повтори и по време на самата среща.

Тезата му е правилна и погрешна едновременно. Погрешна е, защото немската зависимост от руски газ не е 70, както казва той, а 23 процента – или поне така твърдят самите германци. Правилна е обаче, защото проблем със „Северен поток 2” има. Но той не е в повишената енергийна зависимост на Германия, а във факта, че това всъщност е руски политически проект, прикрит като енергиен. Целта е да се заобиколят и изолират от газовите трасета за Европа неприятни за Русия страни като Полша, Балтийските републики и най-вече Украйна.

Някой ще каже – какво ни интересува Украйна, тя не е европейска страна. Да оставим настрани, че свободният свят има ангажиментите към хората и народите отвъд тежката руска завеса, които биха искали да са отсам. Ще припомня само нещо политически прагматично – факта, че покойният Збигнев Бжежински смяташе именно Украйна за най-важната фигура в битката, която се води на голямата шахматна дъска. И – да, в този случай не само Тръмп, но и Меркел трябва да прочете Бжежински.

Другата точка, по която Тръмп подпали сцената, заедно с оркестъра, пак бе свързана с пари. Договорът на НАТО предвижда членовете да отделят минимум 2 процента от бюджета си за отбрана. Реално толкова отделят обаче едва 7 от 29 държави, другите, включително България, от години харчат по-малко за общото дело. Така че прав е Тръмп да настоява да се изпълняват задълженията и НАТО вече има реален план, който предвижда 2-та процента да бъдат достигнати от всички до 2024 година.
Само че на срещата в Брюксел Тръмп изведнъж поиска 2-процента веднага и да се тръгне към увеличение от 4 на сто – нещо, което шокира съюзниците и бе определено като нереалистично.

Освен тези смущения, внесени от Доналд Тръмп обаче, последната среща на НАТО в Брюксел бе изключително полезна, тя каза неща, които беше важно да прозвучат в момента. И още по-важно – да бъдат чути, особено от България. Тук управляващите май продължават да смятат, че ще могат безкрайно да тъкат на два стана – хем да са верен съюзник в НАТО, хем да си останат най-питомната политическа кокошка на Русия.

Освен потвърдената обща позиция за руската окупация на Крим и общата визия за основните заплахи пред алианса, в Брюксел НАТО каза други три основни неща.

Първо, че е крайно време всички страни-членки да се освободят от своите зависимости, свързани с притежаваните оръжия съветско и руско производство. Това решение пряко засяга България, която почти няма друго въоръжение, освен руско. И не говорим само за старите самолети и хеликоптери, а за кораби, танкове и всякаква друга техника. В тази ситуация София трябва бързо да се преориентира, а за целта е най-добре веднага да изрита от властта онези фигури, които заради предразсъдъци или зависимости продължават да теглят все към руското оръжие.

Второто важно решение е призивът на НАТО Русия да изтегли войските си от всички незаконно окупирани територии в съседни страни – не само Украйна, но също Молдова и Грузия. Това е стъпка в правилната посока, доколкото вече десетилетия наред няма кой да скръцне с реални зъби на Москва по темата. Русия отдавна се прави на разсеяна и, уж с миротворческа мисия, за която обаче някак сама си е дала мандат, задържа чужди територии и подкрепя сепаратизъм в региона. Това също е добре да се повтаря често, за да се чуе добре тук – Москва е окупатор и който подкрепя действията на Кремъл, подкрепя престъпен режим.

Третото важно решение на НАТО е поканата за членство към Македония. Наистина, тя е обвързана с условие да влезе в сила, ако има положителен отговор на очаквания през есента референдум за новото  име на страната. В същото време обаче самата покана е факт, който ще стимулира положителния вот, а влизането на Македония в НАТО пък е много добра новина за България. Очаква се тя да намали съществуващите тук разумни притеснения, свързани с бъдещето на Скопие, и може би поне донякъде да тушира неразумните патриотарски страсти.

И всичко би било наистина прекрасно, ако американският президент Доналд Тръмп бе взел със себе си поне част от духа на срещата на НАТО в Брюксел и го бе пренесъл в Хелзинки, където, дни по-късно, отиде на първа официална среща с руския президент Владимир Путин.

В отговор сякаш на най-лошите опасения, тази среща се превърна в пълна катастрофа не само лично за Тръмп, не само за САЩ като глобален лидер, но и за целия свободен свят. С държането и думите си там, американският президент се показа наистина като марионетка, която Путин управлява, като изключително слаб политик, готов да се нахвърли срещу собствената си страна, неизвестно защо и като глобален лидер, който е адски далеч от способността да се справи с глобалния си товар.

Тепърва ще видим докъде ще стигне и какви форми ще приеме възмущението, което закипя в самите САЩ от това поведение на президента. Каквото и да се случи занапред обаче, ясно е, че свободният свят е в криза, предизвикана не само от външни заплахи, но и от три основни вътрешни проблема – популизъм, който властва на всички нива, заместване на реалните демократични принципи с измислени и неспособност за реални действия изобщо.

Не виждам как това ще се промени бързо. А ако не се промени бързо – лошо ни чака в обозримо бъдеще.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

От 27 юли до 5 август във Варна ще се проведе ежегодната „Алея на книгата“, организирана от Асоциация „Българска книга“ и Община Варна. Сред участниците в изложението ще бъде и издателство „Жанет 45“, което е подготвило за своите читатели много срещи с български автори като част от културната програма на събитието. Разгледайте ги при нас!...

От изявление на Елена Йончева, журналист и депутат от БСП, става ясно, че тя разследва “заедно с европейски институции” дали Борисов е купил къща в Барселона за близо 3 милиона евро, в която живее една българска манекенка. Похвално е да се разследва властта, дума да няма. Особено пък ако имаш и съответните връзки в “европейските институции”, които да ти повярват и да ти помагат. https://www.dnevnik.bg/politika/2018/07/18/3284016_elena_ioncheva_s_evropeiski_institucii_pravi/?ref=home_editorial

Дотук- добре. Обаче…

Избирателното разследване на политическите противници само подчертава недосегаемостта на онези, които така и си остават неразследвани. Най-фрапиращият от всички примери е “пощаденият” от медиите у нас бивш президент Първанов и бивш партиен лидер на Сергей Станишев ( който сам по себе си е днешна “европейска институция”), т.е. на бившия спътник на Елена Йончева в живота.

Под червения килим на премълчаването бяха заметени сигналите за бракониерските му подвизи в чужбина и за придобивките му на недвижима собственост в особено големи размери, каквито не могат да бъдат оправдани с президентска заплата и за няколко пъти по два мандата. 

Супер луксозният спа център в Белчин баня, за който един столичен вестник написа в свой репортаж, че всеки местен човек го припознава като “хотела на Първанови”, е сред най-видимите подобни “придобивки”. В тази бивша профсъюзна почивна станция, превърната в недосегаем по своята скъпотия за т.н. обикновени хора хотелски комплекс, има специално оборудвана зала, посветена на …Първанов. “Библиотекари” и техни другари съзаклятничат там на свои специални сбирки.

Влечението към спа туризма на Първанови не свършва с този скъпарски курорт. През 2015 г. в. Струма” ( същият, който “издаде” президента, че се развлича със свитата си на лов за вълци край Симитли на 1 март 2008 г. в ден за национален траур след влаковата трагедия с Североизточна България ), оповести през 2015 г., че синът на Първанови, 27 годишният  Ивайло и секретарката на татко му Марияна Добрева , са си купили 5 звезден спа хотел в Кюстендил. След няколко нескопосани опити на гордите родители да обяснят как са помогнали да талантливото си в бизнеса дете да придобие задлъжнелия преди това с 3 милиона лева “Стримон Спа”, всичко утихна. Както и в случая с онази история около мезонетите, при които истинските собственици поне се бяха опитали да прикрият следите към себе си чрез техен пернишки приятел като фиктивен притежател на двата апартамента, подарени  от близък до БСП оръжеен търговец. 

Като става дума за подставени лица, някой ще разследва ли на кого точно принадлежи една вила в Гърция, на която собственик по документи е много близка до Първанов бивша спортистка, чийто съпруг, също близък до президента, беше застрелян и изпадна в дългогодишна кома? Един намирисващ жокер: въпросният имот е построен върху голяма септична яма в околностите на въпросното гръцко селище, която при порои периодично бълва съдържанието си в частното имение – т.е., парите миришат в този случай. 

Все въпроси без отговори и без към тях да прояви интерес несменяемият във властта Борисов ( прозрачно-таен съзаклятник с Първанов), който сега се чувства засегнат от разследването за къщата в Барселона, в резултат на което научаваме, че разследващата Елена Йончева трябва да бъде разследвана за връзки с банкера Цветан Василев. 

Ако съдим по това кой на кого вади поводи за разследване, май ще се потвърди, че в тандема Борисов – Първанов водещата фигура е онзи, който направи Борисов генерал за почуда на цяла България и на онези в чужбина, които ни гледат с ирония как от един телохранител за една нощ правят генерал за заслуги в охраняването на последния комунистически диктатор и последния български монарх в изгнание . Защото Елена Йончева може да не е част от приятелския кръг на Първанов днес, но определено защитава интереси, преплетени неразривно с тези на БСП и червената аристокрация.  

На желаещите да ме оприличат на Елена Йончева с обратен знак ще напомня, че няма как да бъда заподозрян, че съм се отнасял “щадящо” към обекта на нейното разследване Борисов, както постъпват червените “остриета” с политиците от тяхната черга.  И съм си платил цената за това удоволствие с привилегията да не ставам част от политиката, а да си остана журналист, макар и на свободна практика – толкова свободна, че чак се надяваха да се задавя от разредения въздух на самотния й връх.

Share on Facebook