Мис Неморална в огледалния свят

10/14/10 03:17
(http://e-vestnik.bg/)

Мис Неморална в огледалния свят

Милена Фучеджиева. Рисунка: Валентин Ангелов

Преди няколко месеца почина Дончо Цончев. Мир на праха му. Малко преди това написах гневен текст срещу негово злополучно интервю за вестник “Труд” дадено, както се оказа, малко преди да умре (виж тук). Без да се оправдавам, защото нямам съжаления за нито една дума в текста си, искам да кажа, че не знаех, че Дончо Цончев е бил на смъртно легло, нито че е бил тежко болен. Бях все още в Америка където ми изпратиха линк с интервюто. Ако ми бяха писали, че е говорил почти в агония, щях да му спестя гнева си, но от хиляди мили разстояние нямаше как да знам. Неприятна ситуация, дори иронична в контекста на това какво се случва в последните мигове на един човек и съжалявам, че го сполетя точно преди да си отиде. Но това не променя позицията ми за интервюто. Журналистката Валерия Велева не би трябвало да злоупотребява с обърканата мисъл на един умиращ човек. Седмица след текста ми Дончо Цончев искаше право на отговор, но за съжаление почина преди да може да го даде. След като разбрах в какво състояние е бил, каквото и да беше написал, аз нямаше да му отговоря.

Писателят почина 2 дни след като пристигнах в България и някаква журналистка написа, че съм негова морална убийца. Моля?! Да бъда наречена морална убийца за мен е комплимент - моралът изглежда се случва толкова рядко в България, че действието му е смъртоносно.
Окей, това е много черен хумор, а думата “морал” - твърде хлъзгава. Вероятно съм убийца на много неща, но не и на този човек и не съм излязла за секунда от контекста на интервюто му. И нямам нито морални, нито неморални дилеми. Стоя зад всяка написана от мен дума.

Защо се обяснявам в момента? Ето защо. Преди няколко дни се втурвам да прегърна близка жена на семейството ми, която не съм виждала от няколко години. Седи с приятелка на главната улица в Пловдив и пият кафе. Както я прегръщам, тя се измъква от ръцете ми и се извръща в другата посока. Не се страхувам от конфронтации, напротив, извеждам ги до край, и веднага попитах какъв й е проблемът. Как съм можела да пиша такива неща за Дончо Цончев? Как си позволявам да пиша такива неща за един голям писател? - се намеси и непознатата жена. Как смея да пиша лъжи? МОЛЯ?! Обясних спокойно докато ми викаха - на главната в Пловдив, цивилизовано е някак да ти врътнат скандал на стъргалото - че не съм написала нито една лъжа, че имам принципи, че стоя зад всяка написана от мен дума.

Няколко седмици преди това друга моя добра позната, но не и приятелка, за да се заблуждава, че има право да ми държи сметка за каквото и да било, ми вдигна огромен скандал в ресторант, на маса, пред 5 общи наши познати и повече от 20 непознати наоколо затова, че пиша в “Уикенд”. Затова, че нямам принципи. Че пиша за пари. Че съм като Явор Дачков?! Че съм неморална. МОЛЯ?!?! Майка му стара, изглежда, че някои момичета вместо “мамо” първо казват “морал”. Пак съм назад с материала. Тежките самоопиващи се от Справедливостта и Морала си обвинения бяха на разположение на целия ресторант.
Откровено изненадана от внезапното нападение, за части от секундата се почувствах объркана. Бързо се прегрупирах, преминах в атака, после ми стана адски тъпо. Софийският хай-лайф е пълен с невъзпитани хора. Този, който се чувства истински, не другия, подменилия истинския.

Мис Морал не беше права. Не съм написала нито една лъжа, не ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/14/10 03:17 http://e-vestnik.bg/10176/mis-nemoralna-v-ogledalniya-svyat/