O, mores!

Да разискваме въпроса за мястото на медиите в едно съвременно общество е неприлично – поради очевидността на отговора. Всъщност медиите – това е обществото. И тук е важно да се подчертае, че ако на обществото не може да му се вменява във вина залитане по ниски страсти, вяра в заблуждаващи твърдения и откровени лъжи, то на медиите вината за тиражирането на заблуждения и лъжи може и трябва да бъде вменена. Медиите действат съзнателно, те действат волево, те са субект. Така че, може да се каже, те са във висша степен отговорни за обществените настроения, те са двигател на обществото.

Затова и политиците ги търсят и не се гнусят да общуват и с най-жълтите от тях. Както за медиите, и за политиците хигиената на разума, на нравите, на езика отстъпва на заден план, когато трябва да постигат целите си.
Има ли пред медиите граници? Какви са границите на тяхната разюзданост, сервилност, подкупно хвалебствие, безотговорно клеветене? Има ли спирачки пред оправдаваното със стремежа към печалба постоянно принизяване до най-ниските страсти, пред постоянното заливане на публиката с лигаво-сладникавата омая на клюките, пред непрекъснатото кълчене на езика, за да направиш впечатление?

Няма граници, няма спирачки. Медиите people, жълтите медии никнат като гъби след дъжд; няколкото по-сдържани, държащи на някаква истина и приличие медии, се свиват гнусливо край разгула на всеобщото медийно плюскане.

На 9 февруари т.г. в предаването на Юлиан Вучков „Времена и нрави” гост бе премиерът Бойко Борисов. За това предаване в. Култура е писал - за неговия популистки, ксенофобски език, за неговата фамилиарност, неотличима от простащината, за мегаломанията на неговия водещ и налудничавите внушение, че това е истинското предаване, единственото сред морето от простотия и лъжи на останалите телевизии. То тръгна от бедната „Скат”, отърка се о богатите декори на Pro. bg и отново се озова в света на кабеларките – в Канал 3.

„Времена и нрави” с гост Бойко Борисов спазваше своята стилистика и се състоеше преди всичко от несвързан монолог на водещия, който не спазваше никакво приличие и дистанция към министър-председателя на Републиката.

Но скандалното тук не е водещият; гостуването на премиера в това предаване беше скандално. Скандалното бе, че той взе участие в това предаване. Скандалното бе, че неговият екип е допуснал това участие. Скандалното бе, че – явно в желанието си да се хареса на Вучковата аудитория – премиерът се остави да му бъдат задавани откровено глупави и провокативни въпроси от външно- и вътрешнополитически характер, без да реагира адекватно. Скандално бе, че премиерът в продължение на два часа търпя брътвежи и не напусна студиото.
Той може би не си даде сметка, че участието му в това шоу на глупостта ще бъде оттук нататък учебникарски пример за симбиозата между медии и власт, в която всяка от страните безогледно използва другата за собствените си цели.

Той може би не си дава сметка, че свеждането на езика на властта до дрънкането на хора като Вучков подкопава самата власт, въпреки подкрепата на медиите. Когато управляваш България, не може на избълваното от водещия за намеса на Турция във вътрешните ни работи да мънкаш простодушно, че нашата работа е да правим черкви…
Но - така е. O, tempora, o, mores!

От в. Култура

Прочети цялата новина

Свързани новини: