Дисекция на една снимка

Колкото повече наближават празниците, толкова по-често размишлявам за свободата на битово ниво. Може би е от задълбочаващата се средна възраст. Живея в един най-хубавите квартали на София, в малките преки около ул. „Цар Иван Асен II”. Живеем там от 50 години, апартаментът ни е партерен и си спомням с умиление как като „юноша бледен” бягах през прозореца, защото родителите ми бяха много строги. Днес, много години по-късно, нито на децата ми, нито на внука ми, би хрумнала подобна идея, защото прозорците ни вече са с решетки… Не се подсмихвайте, много е потискащо.

Добре че имаме интернет и кабелна телевизия, за да се доближим до „различния” свят без да бягаме през прозореца.  Но вижте на снимката по какъв абсурдно допотопен начин достигат комуникациите до дома ни в 21 век, в центъра на столицата на държава, член на ЕС. Ако се замислим, в тези омотани висящи кабели и затворнически решетки се крие част от дълбоката духовна нищета на нашата свобода. Моля ви, погледнете внимателно снимката, насладете се на детайлите. Виждате ли конските фъшкии и полегналото до тях бездомно куче? Забелязахте ли ръждясалия електрически стълб в дясната страна на снимката и спускащите се около него дебел черен кабел и някакви фамозни тръби? Да не говорим за състоянието на тротоарите и нагло паркираните върху тях автомобили.

Какви нови технологии, каква европейска идентичност и култура, какви пет години членство в ЕС, какви пет лева? Надежда за повече красота в нормалното ни битово ежедневие сигурно има, но тя не идва нито от  Столична община, нито от проповедите на Бойко Борисов, а от мушкатата на моята съпруга, които единствени се опитват да цъфтят и зад решетките.

Весела Коледа!

Прочети цялата новина

Свързани новини: