Идиотите

01/15/12 22:59
(http://e-vestnik.bg/)

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

Полицията се оплете като пате в кълчища в нелепите си опити да се оправдае във връзка със скандалния случай с убийството на Мирослава Николова и абсурдното самоубийство на един от извършителите.

Усилията да бъде представен тази фрапантна милиционерска тъпанарщина като успех; да се замаже покрай това и пробойната в ореола на Бойко Борисов, предизвикани от нехайния, но чудовишно бездушен лаф с телешките пържолки; да се обяснят някак си невероятните липси на компетентност от страна на храбрите ни борци с организираната престъпност, допуснали арестант да се самоубие пред очите им с взето незнайно откъде оръжие – всички тези усилия просто хвърлят МВР в тъча и много убедително доказват, че нас ни управляват идиоти.

Идиоти, да. Има разни дефиниции за идиот – според мен най-близо до истината е тази, която тълкува идиота като човек, който няма усет за нормалното. Точно липсата на този усет му дава възможност да привиди всякакви напълно ненормални и открито абсурдни ситуации като нещо в реда на нещата.

Същият недостиг му дава възможност да прекрачи всички граници на морала и почтеността – и да си остане убеден, че поведението му въпреки това е в границите на нормалното. Това предполага всепозволеността, но и относителната самота на идиота. Тъй като е априори лишен от ценностни критерии и следователно от възможност да дели доброто от злото и човешкото от чудовищното, идиотът трудно може да бъде възприет и интегриран в едно нормално общество, но пък идеално пасва в боледуващите, травмирани и истеризирани посттоталитарни общества.

Едно уточнение – според мен идиотът не е дебил – и да бъдеш идиот не е психично заболяване. То е просто оскъдност, лишеност от човешкото. Идиотите наистина рядко са умни, но често са хитри и умели. Но винаги са с ограбена душа. Това се усеща – някои хора разчитат това усещане като знак за невинността на идиотията. Не е непременно невинност: често идиотите съзнават каква е разликата между тях и нормалните хора, но предпочитат да не забеляват тази разлика – защото така е по-удобно и по-изгодно за тях.

Ерго: между идиота и гьонсурата, както и между идиота и циника определено има родствени връзки. Идиотите обаче затова са идиоти – защото отвреме навреме се отдават на собствената си природа и позволяват идиотията им да се покаже наяве, а после мигат учудено с очички и се чудят защо околните са се почувствали омерзени. Циникът държи идиотията си за собствена употреба – като вътрешен статус на личността, докато външно е лустросан, често пъти дори създава впечатлението за фин и културен човек. (Андрей Карлович Луканов беше типичен пример.)

Няколко примера за подобна идиотия. Вече класическият: “Три-четири телешки пържолки да прати на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда.” Плюс: “Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес.” Всичко това казано с широко ухилена физиономия.

Разбира се, премиерът се извини още на другия ден. Както много пъти е правил – при най-различни гафове. Но отново – както почти винаги, когато се е извинявал, пролича повече от ясно, че той всъщност не разбира защо думите му са породили негодувание, защо да кажеш това на хора, току-що научили, че са загубили близък човек, е признак за липса на елементарно чувство за приличие и съпричастност. Не разбира, че телешките пържолки и искането на извинения са драстично скарани с човещината.

Не го били разбрали, заяви той. Не е вярно. Той не е разбрал самия себе си. И не е разбрал, защото в тичането подир топката ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/15/12 22:59 http://e-vestnik.bg/13648/idiotite/