Още тежки решения чакат еврозоната

Жан-Батист Пигин
ДПА

През последната седмица Европа може и да е направила голяма стъпка към изготвяне на всеобхватна антикризисна рамка за справяне с дълговите проблеми в еврозоната, но редица тежки решения тепърва предстоят, за да бъде запазена целостта на валутния съюз, обединяващ 17 страни членки.

Вчерашното решение на германския конституционен съд, одобрил ключови точки от плана на Европа за спасяване на еврото - включително новия спасителен фонд Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) на стойност 500 милиарда евро - допринесе за засилване на набраната инерция след инициативата на Европейската централна банка (ЕЦБ) да пусне нова програма за изкупуване на облигации.

“За по-малко от седмица еврозоната най-сетне получи своята дълго желана внушителна базука”, коментира икономистът Карстен Бржески от ING Bank. “Сега когато паричните и съдебните власти са дали своя дан, съдбата на еврозоната е единствено в ръцете на правителствата”, отбелязва той.

Макар обаче решенията на ЕЦБ и съдът да осигурят на правителствата във валутния съюз повече време, и анализатори, и политически лидери побързаха да изтъкнат, че това не е краят на кризата. “Все още не сме преодолели тази криза, но направихме първите стъпки”, заяви пред парламента германският канцлер Ангела Меркел след съобщението на съда. Взети заедно, двете стъпки показват, че Европа разполага със стратегия за справяне с кризата, обединяваща дългосрочните фундаментални реформи с краткосрочни спешни мерки.

Съдебното решение обаче също така увеличава риска други държави, които са подписали ЕСМ, да възразят срещу изискването на съда, според което германският парламент трябва да бъде информиран за плановете на спасителния фонд. В части от еврозоната това би могло да се възприеме като предоставяне на специални привилегии на най-голямата икономика в региона. Освен това яростно независимата ЕЦБ може да се почувства засегната от факта, че съдът си “запазва правото” да прецени дали програмата на франкфуртската институция за изкупуване на облигации нарушава постановление срещу кредитирането на правителствата от ЕЦБ.

По-неотложни обаче са решенията, които европейските лидери трябва да постигнат през идните седмици по редица критични въпроси. Едно от тези решения е дали да бъде отпуснат следващ транш от втория спасителен план за силно задлъжнялата Гърция. В същото време на лидерите може да се наложи да решават въпроса за допълнителна помощ за Испания, която сега е в центъра на опасенията около дълговата криза.

В интервюта за два финландски вестника вчера испанският премиер Мариано Рахой отново отхвърли предположенията, че Мадрид ще се окаже принуден да вземе пари от европейския спасителни фондове - ЕСМ и сегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) - за да гарантира, че ще изпълни финансовите си ангажименти. Той обаче не изключи варианта Испания да обмисли да задейства програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации чрез кандидатстване за помощ от фондовете.
Мадрид също така очерта детайли от плановете си за спасяване на затруднения банков сектор в Испания.

Може да се каже, че в резултат на обявената програма за изкупуване на облигации напоследък на финансовите пазари се появи известно спокойствие. Това стана на фона на съгласуваните усилия на европейските лидери и високопоставени представители да сменят безмилостно отрицателния тон около еврозоната и да наблегнат на напредъка, който се постига в справянето с кризата, продължаваща вече три години.

Начело на тези действия е (германският канцлер Ангела) Меркел, която през последните няколко седмици хвали Италия и Испания за реформите, предприети в държавните финанси, а междувременно настоява, че Гърция трябва да остане в еврозоната. Канцлерката обаче също така е загрижена и за минимизирането на политическите рискове от кризата в еврозоната, тъй като започва подготовката си за изборите в Германия през септември 2013 година.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: