01/16/13 20:55
(http://www.klassa.bg/)

Режисьорът Йон Карамитру за себе си и за постановката на операта „Евгений Онегин" от Чайковски

Йон Карамитру поставя на софийска сцена операта "Евгений Онегин" на Чайковски. Големият румънски режисьор всъщност пренася на наша сцена продукцията на операта в Букурещ. Йон Карамитру е роден на 9 март 1942 г. в Букурещ. Завършил е театралния и кино институт „Й.Л. Караджале", Букурещ, под ръководството на проф. Беате Фреданов.
Като актьор участва в редица централни роли в Националния театър на Букурещ, между които: Пиер („Вечеря за тъпаци" от Фр. Вебер), Макбет, Едуард ІІІ и Ромео от пиесите на Шекспир „Макбет", „Едуард ІІІ" и „Ромео и Жулиета". В театър „Буландра", Букурещ, е изпълнил ролите на Хамлет, Фердинанд, Фесте, Цезар и Малкълм от Шекспировите драми „Хамлет", „Бурята", „Дванайсета нощ", „Юлий Цезар", „Макбет" и др., както и централни роли в пиеси на Л. Пирандело, М. Горки, К. Голдони, Г. Бюхнер и др.
Забележителна е актьорската работа на Йон Карамитру във филмовите му роли в „Адам и Пол" на Л. Ейбрахамсън, „Амин" на К. Гаврас", „Невъзможна мисия" на Бр. де Палма, „Кафка" на Ст. Содърбърг, „Гражданинът Х" на Кр. Геролмо, „Размяна на огън" на Т. Бикат и много други.
Като режисьор е поставил в Националния театър в Букурещ „Вечеря за тъпаци" от Фр. Вебер (2010), „Седем с един удар" от Л. Бугнар (2008), „Всички мои синове" от А. Милър (2009). В театър UNITER е режисирал „Трагедията на Кармен", версията на П. Брук на операта „Кармен" от Ж. Бизе. В театър „Буландра", Букурещ, са известни неговите постановки на „Спомен" от Ал. Арбузов, „Незначителност" от Т. Джонсън, „Формата на масата" от Д. Едгар, „Дом" от Д. Стори и др.
Йон Карамитру с голям успех режисира оперни спектакли в Националната опера на Букурещ, като впечатлява с оригиналните си творчески решения в „Малкия коминочистач" от Б. Бритън, „Еминеску" от П. Урмузеску и „Евгений Онегин" от П.И. Чайковски, а в Музикалния театър, Констанца, за дълго е запомнена работата му върху „Моята прекрасна лейди" от Фр. Льове. В Оперния театър на Белфаст той режисира „Евгений Онегин" и „Трагедията на Кармен" а с Théâtre du Sygne (Япония) поставя „Венецианският търговец" и „Отело" от У. Шекспир, и „Макбет" от Й. Йонеско.
Йон Карамитру е директор на Националния театър „Й.Л. Караджале", Букурещ, и Президент на UNITER - Румънския театрален съюз - от 1990. Бил е министър на културата на Румъния, директор на театър „Буландра", Букурещ, гост-професор в НУФТИ. Рицар на ордена за изкуства и литература, Франция, и Почетен офицер на Ордена на Британската империя, декориран от кралица Елизабет II. Член е на Изпълнителното бюро на Съвета на артистите, Копенхаген, и на Европейския форум за изкуства и наследство, и е Президент на румънския център на Международния театрален институт
- Господин Карамитру, каква е вашата връзка с операта?

В семейството ми всички пеят - двамата ми дядовци, баща ми и майка ми. С родителите ми съм живял в Гърция и после цели 15 години в Добруджа, в Татар - Пазарджик или Хаджиоглу Пазарджик ( днес гр.Добрич ). От малък учех пиано. Това продължи и след като се преместихме в Румъния.
А връзката ви с "Евгений Онегин"?
За първи път ми предложиха да направя „Евгений Онегин" през 1994 -1995 г. в Белфаст, столицата на Северна Ирландия. На млади години операта „Евгений Онегин" не ми допадаше. Вече като зрял човек разбрах как трябва да постъпя като режисьор.
Тогава не успях да поставя творбата - в Белфаст имаше бомбандировки. Предложиха ми на следващата година - точно, когато трябваше да работя над произведението на Чайковски, отново падаха бомби.
След още една година вече поставих операта в Белфаст, а в Букурещ след 10 години.

Какво Ви помага в работата Ви като режисьор на тази опера?

Операта е създадена от сливането на два шедьовъра - поезията на Пушкин и музиката на Чайковски. Често пъти обаче два шедьовъра в едно идват малко в повече на публиката. Трябваше да избера - да следвам класическото епично повествование, равнището на разказа, или второто равнище на операта. Стъпка по стъпка се върнах към методите в киното - затъмняване на някои сцени и ретроспекция. Започнах да се осланям на магическия реализъм- въведох нов, призрачен герой - малката Татяна, която води действието. Чрез принципа на ретроспекцията на аванс сцената е девствената душа на девойката, с книга в ръка. Благодарение на връщане в миналото, после се появява голямата и възрастната Татяна. През това време завесата не се спуска. Във всяка сцена има контакт с метафизичното, а музиката ни води към него. Костюмите, с които играят певците не са съвременни, а от времето на Пушкин и Чайковски.
Как се отнасяте към съвременното тълкуване и представяне на ?Евгений Онегин"?
В тази опера не харесвам осъвременяването. Веднъж бяха представили в Букурещ „Евгений Онегин" по следния начин: действието се развива в дискотека, а на стената имаше огромни снимки на Путин... В Германия гледах и друг „Евгений Онегин", в който Онегин и Ленски са бисексуални.
Както вече споменах, срещата на два гения в едно произведение е повече от опасна. Самата поезия на Пушкин носи музика. И се наслагва музика върху музика, което е препъни камък не само за режисьора и певците, но и за търпението на самите зрители. Затова избрах в работата си над „Евгений Онегин" кинематографичния принцип - на затъмнението и ретроспекцията.
Операта трае 3 часа и половина и е с 2 антракта. Надявам се, че ще направя това, което искам.