Опасният архив на богомилите и тайните на българските светилища

Б.р. - книгата “Опасният архив на богомилите” е своеобразен пътеводител за сакралните места по българските земи. В нея се описват всички известни (но никъде по такъв начин събрани заедно!) подробности за тайнствата, извършвани в тях. От загробените светилища излязоха удивителни следи към зората на европейската цивилизация и авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия, обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи и учения, като занимателно разкрива интегралната история на мистериите от обозримото далечно минало до днес.

През наситените с любопитни подробности разкази за легендарни чудотворства на митични, библейски и исторически герои тече истинско разследване какво са опитвали да прикрият мисионерите на църковния клир, когато яростно са разбивали прастарите светилища. Разбулват се образи, изваяни на чудатите идоли в капищата по билата, заради чието унищожаване техните заличители сетне са били канонизирани от Църквата като светци.

Авторът вписва делата на апостол Павел и евангелиста Лука, когато през 52 г. пренасят учението на Спасителя в Европа първо през светите места на Орфеевия народ и показва защо те са показвали на траките в Родопите икона с разпятие, но на… Орфей. Като разглежда вековните прения около Символа на новата вяра, свързани драматично с Втория вселенски църковен събор в Сердика през 343–344 г., той поставя въпроса с какви донесения за Иисус може да е разполагал император Флавий Клавдий Юлиан (племенник на св. Константин Велики!), че Църквата е организирала неговото убийство и унищожаването на документите му.

В пролуките между древните символи и обреди, приети от Православната църква, и отричаното от изконното в ученията авторът открива кода за същността на онова, което са проповядвали богомилите не само с прословутите си тайни книги, но и в мистериите, съхранени и препредавани в много езотерични общества и школи след тяхната.
Христо Буковски е дипломант на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Журналист с над 40 години практика, от които 15 в сп. „Отечество”, където завежда отдел „История”, със стотици публикации в централния печат, като повечето от тях са по теми от българското минало, християнския духовен живот на българите и обредността в мистичната народна практика. Автор е на разкази, романи, детски и есеистични книги. Следва откъс от книгата.

Иконостасът от скелети

Междувременно на северозапад и чак отвъд Стара планина бе открито още по-удивително светилище. Археолозите го изровиха край врачанското село Оходен и то се оказа по-старо с поне две хилядолетия от храмовия комплекс до Долнослав. Било е в състава на раннонеолитното селище и стои редом до праисторически постройки. Те са останали от ранноземеделска цивилизация, възникнала тук през VІІ хилядолетие пр. Хр. Десетки са глинените и каменните дискове с точка в средата, намерени там. Те дават основание на откривателя им Георги Ганецовски да твърди, че е влязъл в най-ранния храм по нашите земи на Бога, олицетворяван от древните в образа на Слънцето.

В този храм иконите, които фактичести маркират мястото на иконостаса пред свещеното пространство (олтара), са… гробове. Че не става дума за некропол издава не само малкият им брой – човешките са пет. Те са на хора от зората на произвеждащата икономика (когато започва развитието на тази, с която сега живеем). Ако застанем с лице на изток непосредствено зад това първо познато в Европа светилище, вляво, където в иконостаса на днешните православни черкви се намира иконата на Светата Богородица, са разположени като върхове на равностранен триъгълник три женски фигури, свити в ембрионална поза (хокер). Челната е на 15-20-годишна, от която са отнети част от тазовите кости в знак, че е раждала. Нейната глава принудително е обърната към изгрева във времето на зимното слънцестоeне (с неизбежното изместване през хилядолетията, то съответства на днешната Коледа).

Зад нея, още ...

Свързани новини: