Още един българин получи покана да се излезе в битките на „Тайм скуеър” на 7 май в Ню Йорк. Борислав Новачков, който живее в САЩ, ще е в състава на сборен отбор на света срещу тима на янките. На последното европейско във Вантаа (Финландия) миналия месец националът спечели бронзов медал в кат. до 65 кг на свободния стил. За „света” ще се състезава

10-годишното дете, което падна във фонтана с топките пред Националния дворец на културата, остава в критично състояние. Детето е настанено в детската реанимация на болница „Пирогов“. Момченцето е в кома и лекарите продължават да се борят за живота му. Инцидентът е станал на разделителната стена между фонтана и каскадите. Оттам се спуска водата по стената. Фонтанът е изграден по този начин много години назад във времето, обясни пред Нова телевизия директорът на „Зелени системи“ към Столична община Ралица Маджарова. Това, че се стигна до такъв тежък инцидент, показва, че има някакъв проблем с безопасността на фонтана. Предстои неговата цялостна реконструкция и ще се поиска от проектантите и инженерите да решат дали има възможност фонтанът да бъде обезопасен по друг начин, посочи Маджарова. Според проектантите проектът за фонтана в настоящия му вид е преминал през всички възможни контроли за безопасност и не е било открито нищо нередно. Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви в петък, че на мястото на инцидента е изпратен екип, който да установи дали има нарушения на конструкцията на фонтана и е направено временно обезопасяване. По думите й ремонтът на фонтана ще започне още тази година.

Полицията е установила и задържала извършителя на палежа във Враца. Това съобщават от пресцентъра на МВР. В резултат на предприетите бързи оперативни действия, късно вчера е задържан Д.Н. (25 г.) - ...

Сухата зима също има негативно отражение върху черешовата реколта

Няма българи сред загиналите и пострадалите в Одеса, нито сред служителите на Консулската служба, съобщи пред БНР министърът на външните работи Кристиан Вигенин. Настояваме правителството в Киев да изпълнява стриктно поетите ангажименти за ограничаване влиянието на крайната десница и разоръжаването на паравоенните групировки.

Издирването на тела в потъналия край Южна Корея ферибот "Севол" бе спряно заради лошите метеорологични условия, предаде АФП, като се позовава на южнокорейската брегова охрана.

Основната цел на "Реформаторския блок" е на изборите да сбъдне кошмарът на Станишев и Доган – хората да излязат масово да гласуват, независимо за коя партия, това каза по Нова телевизия говорителят на организацията Радан Кънев. Според него това може да стане, ако се състои конструктивен дебат между представителите на десните и центристките партии, който участват в евроизборите.

В отговор на въпрос за присъствието на Меглена Кунева на първо място в листата, Радан Кънев коментира, че...

Заведението, където Бойко Борисов и Лютви Местан пиха прословутото си кафе, вече се казва „Толеранс“.

Жертви на погрома в Одеса, предизвикан от пристигнали от Киев радикали от организациите „Десен сектор” и „Самоотбрана”, са 37 души, а около 200 души са ранените, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на днешни данни на управлението на МВР в Одеска област. Сред пострадалите има 22 милиционери.

Силите на реда са задържали над 130 души, участвали в масовите безредици, а срещу 10 са заведени наказателни дела, посочва в изявление ведомството. Във връзка с трагичните събития в града от днес е обявен тридневен траур.

Постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви, че безредиците и убийствата, дело на членове на украинските национал-радикали в Одеса, напомнят престъпленията на нацистите.

Междувременно украинските власти съобщиха, че военните операции срещу проруските сепаратисти край Краматорск тази сутрин продължават, предаде Reuters. И.д. вътрешен министър Арсен Аваков уточни, че украинските сили са завзели телевизионна кула в Краматорск, близо да град Славянск, където вчера се водиха ожесточени боеве.

В изявление на сайта на вътрешното министерство Аваков, цитиран от ИТАР-ТАСС, по-рано заяви, че при операцията в югоизточната част на страната не е пострадал нито един от мирните жители на Славянск и Краматорск. Министърът отбелязва, че операцията е насочена не срещу народа на Украйна, а срещу „диверсионни групи на руското военно разузнаване”./КРОСС/

От ВиК-дружеството във Варна съобщиха за Moreto.net, че поради авария без вода ще са абонатите в карето заключено между ул."Кирил Шиваров", бул."Цар Освободител", ул."Битоля" и ул."Брегалница".

 В Плевен днес ще се състои официалното откриване на 31-вата Балканска математическа олимпиада.

Церемонията ще започне от 11.00 ч. в парка на Регионалния исторически музей - при лошо време в концертна зала "Катя Попова". Престижното състезание се организира от Министерството на образованието и науката, Съюзът на математиците в България и община Плевен.

Отбори от 20 държави са заявили участие. Освен от Балканските страни, ще има състезатели от Великобритания, Италия, Саудитска Арабия

„Взеха детето”, написала майката на 2-годишната Даниела – Милка Ванчова на бакалска хартия в квартално заведение на своите близки в Смолян.

Милка и съпругът Даниел са глухонеми и контактуват с хората посредством писане. „Смолян лошо”, „Монтана хубаво”, обяснява с огромни букви 27-годишната майка.

Преди седмица Даниела за втори път бе отнета от родителите си и дадена на приемно семейство. Формалната причина – синини по ръчичките, за които в детските ясли решили, че са от побой, но не попитали за това глухонямата майка, пише в. „24 часа”.

Преди да има своя рожба, Милка е гледала момичето на глухонямата си сестра. То е на 7 години, говори нормално и вече дори е преводач на майка си.

„Отгледах племенничката, защо сега ми вземат Даниела?”, чуди се Милка. Тя развежда репортер на „24 часа” из голямото жилище в кв. „Райково”, показва играчките на детето.

Домът е на съпруга Даниел. Той се разболял като дете от менингит. Родителите му се преместили в София, за да учи в професионално училище, съобразено със здравето му. Състоянието му обаче не се подобрило и е с 80% нетрудоспособност. Милка е с 82%.

Тя е от Монтана и част от близките също са глухонеми. Майка е починала преди три години. Майката на Даниел живее в София в една стая в недостроена къща. Заради това обявила пред социалните, че не може да отглежда внучката си.

Милка и Даниел се запознали в столицата, но се преместили в Смолян. Детето се родило в края на януари 2012 г. Още тогава започват проблемите. Когато Даниела е на 8 месеца, дирекция „Социално подпомагане” в Смолян внася искане в съда бебето да бъде настанено в детски дом в с. Широка лъка. Милка и Даниел се съгласили, докато си намерят работа.

Социалните изтъкват, че битовите условия са добри и родителите полагат нужните грижи. Но се притеснявали, че след като са глухонеми, можело да не чуват, когато детето плаче.

Друг аргумент бил, че доходите им са ниски. Тогава двамата получават пенсии по болест – общо 238,95 лева. Със съдебно решение момиченцето е настанено в дом до 1 септември 2013 г.

След още 10 месеца социалните служби внасят в съда ново искане. Тогава те настояват Даниела да бъде настанена при приемен родител в семейството на Албена Каменова до 30 септември 2015 г. Съдът отново приема искането, но до момента, в който доходите на Даниел и Милка станат достатъчни, за да покрият нуждите на детето.

Реално момиченцето живяло в дома на родителите си от началото на ноември м.г. Тогава съдът определя искането на социалните детето да остане при приемен родител с мотива, че истинските му са глухи, като дискриминационен и изтъква, че се нарушават конституционните им права да отглеждат собствената си рожба.

Двамата са работили към програма в кварталното читалище 10 месеца, регистрирали са се като безработни и са получавали помощи. Когато си връщат детето, от трудовата борса са получавали общо 538 лева.

„Справяха се, грижеха се за детето. В къщата им винаги е било чисто, а Даниела – добре облечена и нахранена”, казва съседката Захаринка Котлийска. Разказва, че с Милка трудно се контактувало, но била перфектна домакиня.Според нея Даниел и Милка били страшно привързани към детето си и повторното му отнемане ги съсипало, особено майката. Но и тя се чуди от какво са синините по детето.

„Три пъти виках линейката. От 25 април, когато взеха детето, Милка е в нервен шок”, пише Даниел. Милка обяснява с тупане на юмрук по гърдите около сърцето си причината за състоянието си. Сочи и лекарствата, които изписал личният лекар.

В състояние на афект тя отишла до общинската служба и посегнала на служителката. Стиснала за врата социалната работничка и скъсала златния синджир, съобщи полицията. 40-годишната Анелия Хаджийска е подала жалба срещу Милка Ванчова, казаха от прокуратурата.„Става въпрос за случай, по който продължаваме да работим. Издадената заповед може да бъде обжалвана”, казва шефката на службата София Сиракова.

Според бащата детето му е с насинена ръчичка, защото се ударило с дърво. Той докарал изрезки от гатер за отопление. Съседът ги нарязал, а Даниел се захванал да ги подрежда. Момиченцето гледало през терасата и слязло при баща си да му помага. Неволно бутнало дърво, ударило се и ръчичката му посиняла.

Пред съседката Котлийска пък Милка споделила с жестове, че поплясква Даниела, защото искала да я отучи да пипа елконтактите и топлата печка. Но сама си отговаря, че от това не стават синини. При огледа обаче социалните твърдят, че синините са с различна давност и можело да става въпрос за системно невнимание към момиченцето. Милка пък показва по крака си синини, за да обясни, че и тя се е ударила при подреждане на дървата онзи ден.

„Проведох разговори със социалните работници след настаняването на Даниела при нов приемен родител. Обещаха да започнат работа за социализацията на родителите – осигуряване на личен асистент за тях например, помощ от психолог и съдействие за намиране на работа, каквато те могат да вършат”, казва защитничката на глухонямото семейство адвокат Недялка Маргаритова. Тя смята да обжалва настаняването на момиченцето при приемни родители.„Ще ги съдим. Жена ми е с паническо разстройство заради вземането на детето”, пише Даниел.

Милка и Даниел се притесняват, че ако дълго време не е вкъщи, то няма да ги познава, а без него животът им е свършен. Мъжът има красив почерк и реди изреченията грамотно. Останал е кожа и кости.

„Милка е труден характер, озлобила се е, че не може да говори и да се защити, но има право да си иска детето. На ромите дават помощи, на приемните родители – заплати, а на тези инвалиди, които сами се борят, защо не им помогнат, за да го гледат сами?”, нареждат жени от квартала. В района разказват, че Даниел и Милка били много честни, въпреки че живеят бедно. Като свършила програмата, по която работели в читалището, останали на 260 лв. месечно. Искали дребни заеми от 5-10 лв., но винаги с уговорката да ги върнат. Даниел пишел на лист датата, когато ще го направи, и спазвал безупречно сроковете. Всяка сутрин гушвал и носел момиченцето на детска градина, която е на поне половин километър от къщата му. Като го питали има ли какво да ядат, обяснявал, че за детето винаги ще има.

Постоянно търсел работа, но заради недъзите му местни бизнесмени му отказвали, тъй като нямало да може да я върши реално. Наскоро са го взели като градинар в смолянски завод. Първата си заплата очаква около 10 май.

„Родителите на детето сякаш не разбират ролята на приемното семейство. Това е услуга, която е с определен период, не е окончателна и е в интерес на детето. Издадената заповед може да бъде обжалвана. Спазили сме закона. Преценено е, че на този етап те нямат капацитета да отглеждат детето нормално. Изваждането от дома му тежи, но освен синините има какво да се желае по отношение на хигиената и облеклото. Действията ни са свързани с по-доброто развитие и бъдеще на детето”, казва шефката на социалната служба в Смолян София Сиракова.

Според нея проблемът е, че семейството няма роднини в града, при които да бъде настанена Даниела. Освен това те нямали подкрепата на разширения семеен кръг. В района имало сходен случай като този с Даниела, но родителите имали близки, които помагали в отглеждането./КРОСС/

За моето поколение бе мечта да си има лего. Чакахме някой да ни го донесе от чужбина. Беше много популярно, защото от него може да се направи всичко. Парчетата са грозни, но когато се съберат се прави път към творчеството, такава аналогия направи в „На светло” Радан Кънев между Реформаторския блок и конструктора.

 Досега 2014 г. е бурна, тъй като геополитическите съперничества щурмуваха отново центъра на събитията.

Дали руските сили завземат Крим или Китай прави агресивни заявления за крайбрежните си води, дали Япония реагира с все по-самоуверена стратегия или Иран опитва да използва съюза си със Сирия и Хизбула, за да доминира в Близкия Изток, старомодните силови ходове се завръщат в международните отношения.

Поне САЩ и ЕС намират тези тенденции за притеснителни. И двете сили биха прескочили геополитическите въпроси за територия и военна сила и биха се фокусирали върху въпроси като световния ред и глобалното управление: либерализация на търговията, неразпространение на ядрени оръжия, правата на човека, върховенството на закона, промяната на климата и така нататък. След края на Студената война най-важната цел на САЩ и ЕС, външната политика, измести международните отношения далеч от проблемите с нулева сума към печеливши такива. Връщането към старото съперничество като това в Украйна не просто отнема време и енергия от тези важни въпроси, то променя характера на международната политика. Със сгъстяването на облаците задачата за насърчаване и поддържане на световния ред става все по-трудна.

Западът не трябваше да очаква старомодната геополитика да отмине. Западните страни си помислиха, че това се е случило, само защото разбраха погрешно какво означава падането на Съветския съюз: идеологическият триумф на либералната капиталистическа демокрация над комунизма, а не атрофиране на твърдата сила. Китай, Иран и Русия никога не са приемали геополитическите решения след края на Студената война и правят все по-насилствени опити да ги отменят. Този процес няма да бъде мирен, а що се отнася до това дали ревизионистите ще успеят или не, техните усилия вече разклатиха баланса на силите и промениха динамиката на международната политика.

Фалшиво чувство за сигурност

След края на Студената война много американци и европейци смятаха, че най-досадните геополитически въпроси до голяма степен са уредени. С изключение на шепа сравнително дребни проблеми, като например неволите на бивша Югославия или израело-палестинския спор, най-големите проблеми в световната политика се предполагаше, че вече няма да се отнасят до граници, военни бази, национално самоопределение или сфери на влияние.

Никой не може да обвинява хората, че се надяват. Подходът на Запада към реалностите в света след Студената война беше много разумен. Трудно е да се разбере как може да се постигне световен мир без замяна на геополитическата конкуренция с изграждането на един либерален световен ред. И все пак западняците често забравят, че този проект се основава на специфичните геополитически основи, положени в началото на 90-те години на миналия век.

В Европа устройството след Студената война се изразява в обединение на Германия, разпадането на Съветския съюз, както и интегрирането на бившите членки на Варшавския договор и балтийските републики в НАТО и ЕС. В Близкия Изток то обхваща доминацията на сунитските сили, които бяха свързани със САЩ (Саудитска Арабия, нейните съюзници в Залива, Египет и Турция) и двойния контрол в Иран и Ирак. В Азия това означава безспорното господство на САЩ, което се изразява в редица отношения в областта на сигурността с Япония, Южна Корея, Австралия, Индонезия и други съюзници.

Това устройство отразява реалностите на силите на деня. То е стабилно точно толкова, колкото отношенията, които го поддържаха. За съжаление, много наблюдатели смесиха временните геополитически условия в света след Студената война с вероятния краен резултат на идеологическата борба между либералната демокрация и съветския комунизъм. Известната фраза на политическия специалист Франсис Фукуяма, че краят на Студената война означава "краят на историята" е позиция относно идеологията. Но за много хора разпадането на Съветския съюз не означава, че идеологическата борба на човечеството е приключила завинаги; те помислиха, че самата геополитика също е дошла до окончателния си край.

На пръв поглед това заключение изглежда повече като екстраполация на аргумента на Фукуяма, отколкото като негово изопачаване. Идеята за края на историята се основава на геополитическите последици от идеологическите борби откакто германският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел първи я изрази в началото на 19 век. За Хегел това е битката при Йена през 1806 г., която спусна завесите на войната на идеи. В очите на Хегел пълното унищожение на пруската армия от Наполеон Бонапарт в тази кратка кампания представлява триумфа на Френската революция над най-добрата армия, която Европа би могла да създаде преди революцията. Това предвещава края на историята, твърди Хегел, защото в бъдеще само държавите, които приемат принципите и техниките на революционна Франция ще могат да се конкурират и да оцелеят.

Приведен към света след Студената война, този аргумент означава, че в бъдеще, държавите трябва да приемат принципите на либералния капитализъм, за да продължат да съществуват. Техните политически режими са също разклатени, тъй като няма друга социална форма освен либералната демокрация, която да дава достатъчно свобода и достойнство на съвременното общество, за да остане стабилно.

За да пребориш Запада успешно, трябва да станеш като Запада. Ако това се случи, ще се превърнеш в леко безвкусно, миролюбиво и мекушаво общество, което не иска да се бори за нищо. Единствените останали опасности за световния мир ще дойдат от неблагонадеждни държави като Северна Корея. Макар че такива държави трябва да имат волята да предизвикват Запада, те ще бъдат също така осакатени от остарелите си политически и социални структури, за да се издигнат над нивото на неудобните (освен ако не са разработили ядрено оръжие). По този начин бившите комунистически държави като Русия са изправени пред избор. Те може да се впуснат в модернизацията и да станат либерални, отворени и миролюбиви или да се придържат към оръжията си и културата си, докато светът минава покрай тях.

В началото изглежда това работеше. В края на историята фокусът се премества от геополитиката към развиващите се икономики и неразпространението на ядрени оръжия, а по-голямата част от външната политика се съсредоточи върху въпроси като промяната на климата и търговията. Приравняването на края на геополитиката с края на историята предлага една особено примамлива перспектива за САЩ: идеята, че държавата може да започне да влага по-малко в международната система и да получава повече. Тя може да свие разходите за отбрана, да намали средствата за Държавния департамент, да ограничи присъствието си в чуждестранните горещи точки, а светът просто ще продължи да става по-проспериращ и по-свободен.

Тази визия е характерна както за либералите, така и за консерваторите в САЩ. Администрацията на президента Бил Клинтън например намали бюджета на министерството на отбраната и на Държавния департамент и едва успя да убеди Конгреса да продължи да плаща вноската на САЩ в ООН. В същото време политиците признаха, че международната система може да стане по-силна и по-широкомащабна, като същевременно продължава да бъде благоприятна за американските интереси. Републиканските неоизолационисти като бившия конгресмен Рон Пол от Тексас твърдят, че предвид липсата на сериозни геополитически предизвикателства САЩ могат значително да орежат както средствата за отбрана, така и чуждата помощ, а в същото време да продължат да имат изгода от световната икономическа система.

След 11 септември президентът Джордж Буш започна да основава външната си политика на вярата, че терористите от Близкия Изток представляват опасен опонент. Той започна това, което според него, ще бъде дълга война срещу тях. В някои отношения изглежда, че светът се връща в царството на историята. Но вярата на администрацията на Буш, че демокрацията може бързо да бъде имплантирана в арабския Близък Изток, започвайки от Ирак, показва дълбоко убеждение, че цялата вълна от действия е в полза на Америка.

По различен начин Китай, Иран и Русия опитват да съживят статуквото.

Президентът Барак Обама изгради външната си политика върху убеждението, че "войната срещу терора" е пресилена, че историята наистина е свършила и че както при управлението на Клинтън най-важните приоритети на САЩ обхващат насърчаване на либералния световен ред, липса на игра с класическата геополитика. Администрацията представи изключително амбициозна програма в подкрепа на този ред: блокиране на Иран да разработва ядрени оръжия, разрешаване на израело-палестинския конфликт, преговори за споразумение относно глобалната промяна на климата, подписване на тихоокеански и атлантически търговски споразумения, подписване на споразумения за контрол на оръжията с Русия, възстановяване на отношенията на САЩ с мюсюлманския свят, насърчаване на правата на хомосексуалните, възстановяване на доверието в европейските партньори и прекратяване на войната в Афганистан. В същото време Обама планира драстично да намали разходите за отбрана и да намали участието на САЩ в ключови световни сцени като Европа и Близкия Изток.

Осите на злото?

Всички тези щастливи убеждения предстои да бъдат подложени на тест. 25 години след падането на Берлинската стена дали някои се фокусират над съперничеството между ЕС и Русия за Украйна, което накара Москва да завземе Крим; все по-голямата конкуренция между Китай и Япония в Източна Азия или включването на религиозния конфликт в международните съперничества и гражданските войни в Близкия Изток, светът изглежда все по-малко постисторически с всеки изминал ден. По много различни начини, с много различни цели, Китай, Иран и Русия действат срещу политическото устройство на Студената война.

Отношенията сред тези три ревизионистки сили са сложни. В дългосрочен план Русия се страхува от възхода на Китай. Мирогледът на Техеран няма много общо с този на Пекин или Москва. Иран и Русия са държави износителки на петрол и им харесва цената на петрола да бъде висока; Китай е нетен потребител и иска ниски цени. Политическата нестабилност в Близкия Изток може да бъде в полза на Иран и Русия, но създава големи рискове за Китай. Не бива да се говори за стратегически съюз между тях, а с течение на времето, особено ако успеят да подкопаят американското влияние в Евразия, напрежението сред тях е по-вероятно да нарасне, отколкото да се свие.

Това, което държи тези сили заедно, е общата им позиция, че статуквото трябва да бъде съживено. Русия иска да възстанови възможно най-много от Съветския съюз. Китай няма намерение да се задоволи с второстепенна роля в световните дела, нито да приеме сегашната степен на влияние на САЩ в Азия и териториалното статукво там. Иран иска да замени сегашния ред в Близкия Изток, воден от Саудитска Арабия и доминиран от сунитските арабски държави, с такъв, концентриран около Техеран.

Лидерите на тези три държави са на едно мнение и по въпроса, че САЩ е главното препятствие към постигане на техните ревизионистични цели. Тяхната враждебност към Вашингтон и неговия ред е както нападателна, така и защитна: не само че те се надяват, че залезът на силата на САЩ ще улесни пренареждането на техните региони, но те се притесняват и че Вашингтон може да опита да ги свали, ако не е съгласен с възхода на тези страни. Ревизионистите искат да избегнат пряката конфронтация със САЩ освен в редки случаи, когато шансовете са силно в тяхна ползва (като инвазията на Русия в Грузия през 2008 г. и окупацията и анексирането на Крим тази година). Вместо да поставят предизвикателство за продължаването на статуквото, те се стремят постепенно да намалят нормите и отношенията, които го поддържат.

Тъй като Обама е президент, всяка една от тези страни прилага собствена стратегия в светлината на собствените си сили и слабости. Китай, който има най-големи възможности от трите, парадоксално е най-раздразнен. Неговите усилия да отстоява интересите си в региона само заздравиха връзките между САЩ и азиатските му съюзници и засилиха национализма в Япония. С нарастването на възможностите на Пекин нараства и чувството му за неудовлетвореност. Увеличаването на силата на Китай ще бъде съчетана с нарастването на решителността на Япония, а напрежението в Азия е по-вероятно да прелее в световната икономика и политика.

Иран, който много определят като най-слаб от трите страни, има най-успешните резултати. Комбинацията от инвазията на САЩ в Ирак и последвалото негово преждевременно оттегляне позволи на Техеран да заздрави дълбоките си и трайни връзки с важни центрове на властта по иракската граница. Това развитие промени междурелигиозния и политическия баланс на властта в региона. В Сирия, Иран с помощта на дългогодишния си съюзник Хизбула е в състояние да преобърне военния ход и да подкрепи правителството на Башар Ал-Асад срещу силната опозиция на правителството на САЩ. Този триумф на недоктриналната политика спомогна за иранските власт и престиж. В целия регион Арабската пролет отслаби сунитските режими и допълнително наклони везните в полза на Иран. Нарасна и разделението сред сунитските правителства относно това какво да се прави с Мюсюлмански братя и неговите подразделения и привърженици.

Русия се явява като посредствен ревизионист: по-мощен от Иран, но по-слаб от Китай, по-добър в геополитиката от Китай, но по-лош от Иран. Русия е сравнително добра в това да обтегне отношенията между Германия и САЩ, но задачата на руския президент Владимир Путин да възстанови Съветския съюз е възпрепятствана от крайните граници на икономическата сила на страната. За да изгради истински евроазиатски блок, за какъвто Путин мечтае, Русия трябва да поеме сметките на бившите съветски републики - нещо, което не може да си позволи да направи.

Независимо от това, Путин, въпреки слабата си ръка, се справя забележително добре в осуетяване на западните проекти за бившите съветски територии. Той спря експанзията на НАТО. Той извади Грузия от Руската федерация, доведе Армения по-близо до своята орбита, заздрави хватката си върху Крим, а с украинското си приключение поднесе на Запада една неприятна и унизителна изненада. От западна гледна точка, Путин осъжда страната си на по-мрачно бъдеще на бедност и маргинализация. Путин обаче не вярва, че историята е свършила. От негова гледна точка той затвърждава властта си у дома и припомня, че руската мечка все още има остри нокти.

Обама сега усеща, че е затънал точно във вида геополитически съперничества, които се надява да надскочи.

Ревизионистичните сили имат толкова разнообразни програми и възможности, че никой не може да бъде толкова систематична и световна опозиция, каквато Съветският съюз беше. В резултат на това американците бавно осъзнават, че тези държави подценяват евразийския геополитически ред по начин, който усложнява усилията на американците и европейците да изградят постисторически печеливш свят.

Някои може би виждат последиците на тази ревизионистка активност на много места. В Източна Азия все по-самоуверената позиция на Китай предстои да отбележи по-стабилен геополитически напредък, но той промени политическата динамика в региона из основи с най-бързо развиващите се икономики в света. Азиатската политика днес се върти около националните съперничества, противоречащи претенции за територия, струпването на военноморски кораби и подобни исторически въпроси. Съживяването на национализма в Япония, пряка реакция от програмата на Китай, създаде процес, в който нарастващия национализъм в една страна се подхранва от национализма в друга. Китай и Япония засилват реториката си, увеличават военните си бюджети, започват двустранни кризи с по-голяма честота и все повече и повече се съревновават с нулев резултат.

Макар че ЕС остава в постисторически момент, бившите съветски републики, които не са част от ЕС, живеят в много различна епоха. През последните няколко години надеждите за промяна на бившия Съветски съюз в пост-исторически регион посърнаха. Руската окупация на Украйна е най-последната от поредицата стъпки, които превърнаха източната част на Украйна в зона на остър геополитически конфликт и направиха стабилното и ефективно демократично управление невъзможно извън балтийските държави и Полша.

В Близкия Изток ситуация е дори по-изострена. Мечтите, че арабският свят се доближава до една демократична повратна точка - мечти, които определяха американската политика на администрациите на Буш и Обама - не се сбъднаха. Вместо да изграждат един либерален ред в региона, американските политици се борят да разнищят държавната система, която датира от споразумението Сайкс-Пико от 1916 г., което разделя близкоизточните провинции на Османската империя, докато управлението на Ирак, Ливан и Сирия се разпада. Обама направи всичко възможно, за да раздели геополитическия въпрос за нарастващата сила на Иран в региона от въпроса за неговия ангажимент с договора за неразпространение на ядреното оръжие. Израелските и саудитските страхове относно регионалните амбиции на Иран обаче затрудняват това. Друго препятствие за подписване на споразуменията в Иран е Русия, която използва мястото си в Съвета за сигурност на ООН и подкрепата на Асад, за да отклони американските цели в Сирия.

Русия вижда влиянието си в Близкия Изток като важен коз в конкуренцията си със САЩ. Това не означава, че Москва инстинктивно ще се противопостави на американските планове във всеки случай. Означава, че печелившият резултат, към който американците трескаво се стремят, понякога ще противоречи на руските геополитически интереси. Русия не може да се превърне в по-богата държава или по-голяма, но направи от себе си по-важен фактор в стратегическото мислене на САЩ. Тя може да използва този лост, за да получава отстъпки, които са важни за нея.

Ако тези ревизионистки сили отбелязват напредък, то силите на статуквото са подценени. Влошаването е най-рязко в Европа, където пълната катастрофа на общата валута раздели публичното мнение и привлече вниманието на ЕС към себе си. ЕС може да е избегнал най-лошите възможни последици от кризата на еврото, но неговите воля и способност за ефективни действия извън границите си са значително намалени.

САЩ не преживяха икономическата болка, през която голяма част от Европа премина. Но на фона на последиците от ерата на войни при Буш, все по-обезпокоителният държавен надзор, бавното икономическо възстановяване и непопулярният закон за здравеопазването, обществените настроения се влошиха. И ляво, и дясноориентираните американци поставят под въпрос ползите от сегашния световен ред и компетентността на неговите архитекти. Обществото споделя мнението на елитите, че в един свят след края на Студената война САЩ трябва да могат да влагат по-малко в системата и да получават повече. Когато това не се случва, хората обвиняват своите лидери. Във всеки случай има слаб обществен апетит за големи нови инициативи у дома или навън, а циничното общество се отвръща от поляризирания Вашингтон със смесица от отегчение и презрение.

Обама встъпи в длъжност с планове за ограничаване на военните разходи и намаляване на важността на външната политика в цялостната американска политика, като същевременно заздравява либералния световен ред. Изминал малко повече от половината път от своя президентски мандат, той се оказва повече затънал в точно тези геополитически съперничества, които се надяваше да прескочи. Китайският, иранският и руският реваншизъм не преобърнаха устройството на Евразия след Студената война и може никога да не го направят. Те обаче направиха статуквото спорно. Американските президенти вече нямат свободна ръка, тъй като се стремят да задълбочат либералната система; те все повече се занимават с укрепване на геополитическите си основи.

Залезът на историята

Преди 22 години Фукуяма публикува "Краят на историята и последният човек". Изкушаващо е да видим завръщането на геополитиката като крайно опровержение на неговата теза. Реалността е по-сложна. Краят на историята, както Фукуяма припомня, е идеята на Хегел. Въпреки че революционната държава триумфира над стария тип режими завинаги, конкуренцията и конфликтът ще продължат, твърди Хегел. Той предсказва, че ще има сътресения в провинциите, дори когато сърцето на европейската цивилизация се пренесе в едно постисторическо време. Според Хегел, провинциите обхващат Китай, Индия, Япония и Русия. Едва ли ще бъде изненада, че повече от два века по-късно сътресенията не са престанали. Живеем в залеза на историята повече, отколкото в реалния й край.

Хегеловото виждане за историческия процес днес би гласяло, че малко се е променило след началото на 19 век. За да бъдат силни, държавите трябва да развият идеи и институции, които да им позволят да впрегнат титаничните сили на индустриалния и информационния капитализъм. Няма алтернатива; обществата не могат или не желаят да приемат, че в този маршрут ще се окажат субекти на историята, а не нейни създатели.

Пътят към постмодерността остава каменист. За да увеличи силата си, Китай, например, очевидно ще трябва да мине през процес на икономическо и политическо развитие, през който страната ще трябва да овладее проблемите на модерните западни общества. Няма гаранция, че пътят на Китай към стабилна либерална модерност ще бъде по-малко бурен, отколкото този на Германия например. Залезът на историята не е спокойно време.

На втората част от книгата на Фукуяма се обръща по-малко внимание, може би, защото не е толкова ласкава към Запада. В изследването на Фукуяма на това как би изглеждало едно постисторическо общество, той прави едно тревожно откритие. В свят, където големите въпроси са решени, а геополитиката е подчинена на икономиката, човечеството много ще прилича на нихилистичния "последен човек", описан от философа Фридрих Ницше: нарцистичен консуматор с амбиции не по-големи от следващото посещение на мола.

С други думи, тези хора много ще приличат на днешните европейски бюрократи и лобистите във Вашингтон. Те са достатъчно компетентни в управлението на делата си сред постисторическите хора. Те обаче трудно ще разберат мотивите и стратегиите на силните политици. За разлика от техните по-малко продуктивни и по-нестабилни съперници, постисторическите хора не са склонни да правят жертви, фокусирани са върху краткосрочни планове, лесно се разсейват и са лишени от смелост.

Реалностите на личния и политическия живот в постисторическите общества са много различни от тези в държави като Китай, Иран и Русия, където слънцето на историята все още грее. Не става въпрос само за това, че тези различни общества изнасят различни характери и ценности на преден план; става въпрос и за това, че техните институции работят по различен начин, а техните общества са формирани от различни идеи.

Обществата, пълни с последните мъже (и жени) на Ницше, типично не разбират и подценяват своите уж примитивни опоненти в уж изостанали общества. Потокът на историята може да тече неизбежно в посока на либералната капиталистическа демокрация, а слънцето на историята може всъщност да залязва зад хълма. Но дори когато сенките се издължават и се появят първите звезди, фигури като Путин все още крачат по световната сцена. Те няма да си отидат тихо и кротко, а ще продължат да беснеят, ще беснеят срещу изчезващата светлина.

Одеса се превърна в поредния град на насилие и смърт в Украйна, като при сблъсъците снощи са загинали над 40 души. Стълкновенията възникнаха между...

Значителен ръст в продажбитге на недвижими имоти през първото тримесечие на тази година, отчитат брокерите. За първи път от началото на кризата, тоест от края на 2008 година и цените на имотите тръгнаха нагоре. Двете тенденции се наблюдават в цялата страна.

Спечелилият е единственият играч от деветте страни, участващи в европейската лотария "Евромилиони", познал седемте изтеглени числа

Общинските съветници от ГЕРБ-Бургас дариха лични средства за лечението на Вероника Русенова от морския град. 13-годишната ученичка в 7 клас в ОУ „Княз Борис I” , се бори с коварната болест – Синдром на Ходжкинс. Заради тежкото злокачествено заболяване Вероника е принудена да прекъсне обучението си и да пътува до София, където се подлага на процедури.

Представителите в местния парламент от групата на ГЕРБ се срещнаха с родителите на детето и веднага откликнаха на молбата им за помощ. Те взеха единодушното решение да дарят 1500 лв. лични средства, с които ще бъде подпомогнато продължаващото лечение. Родителите на момиченцето изпратиха писмо до ГЕРБ-Бургас, с което благодарят за оказаната подкрепа и съпричастност.

„Благодарим ви много за помощта, която щедро ни дарихте. Вие сте единствената политическа партия, която е съпричастна към нашите проблеми. Надяваме се да продължите да помагате и на други деца в нужда. Ценим Вашият жест на съпричастност изключително високи”, се казва в благодарственото писмо.

Кремъл: Нито Русия, нито друг ще убеди хората в Югоизточна Украйна да се разоръжат

 Президентът Обама често е критикуван за слабостта си във външната политика, поредно потвърждение на което стана стремителното влошаване на отношенията с Русия и украинската криза.

Сенатор Джон Маккейн, един от многобройните критици, присъединили се към атаката срещу президента, нарече нежеланието на администрацията на Обама да осигури военна техника на временното украинско правителство "още един признак на слабост".

Но между силния лидер и мъдрия лидер има съществена разлика. Типичните силни лидери – т.е. тези лидери, които се стремят да доминират както в родината си, така и във външната политика – по време на криза често са склонни към твърде бурни реакции, особено по въпросите на използването на военна сила. За щастие, Обама успяваше да избегне до момента това.

В същото време, светът иска да види в американския президент – и това също така е в интерес на самата Америка – не силово ръководство, а просветено ръководство. Нека си спомним Карибската ракетна криза от 1962, когато президентът Джон Кенеди отхвърли съвета да нанесе бомбен удар по съветските кораби, плаващи за Куба, и да унищожи разгърнатите там ракетни установки. Макар че в крайна сметка САЩ успяха да убедят Съветския Съюз да изтегли своите ядрени ракети от острова, американците също трябваше да направят отстъпки и да обещаят, че те няма да се опитват да свалят режима на Фидел Кастро със сила и че ще изтеглят американските ракети от територията на Турция. В рамките на този договор беше решено, че тази последна отстъпка няма да бъде разгласявана. Нещо повече, това стана известно след дълъг период от време, когато вече се бяха появили предположения, че изтеглянето на ракетите от Турция въобще не е било отстъпка пред Съветския Съюз. По тази причина, макар общоприетият мит да гласи, че само Никита Хрушчов е бил принуден да се затвори очите за някои факти, в действителност Кенеди се е оказал достатъчно разумен политик, който също си е затворил очите за много неща и не е провокирал започването на катастрофална ядрена война. Този епизод може да послужи като отлична илюстрация за понятието просветено лидерство: Кенеди е спечелил битката в сферата на връзките с обществеността, но споразумението, постигнато от САЩ и СССР, е било истински компромис.

Предпазливостта на Обама по въпросите на външната политика представлява дългоочакваната алтернатива на наивния оптимизъм на президента Джордж Буш-младши и фиаското на неговата операция в Ирак, които съсипаха репутацията на САЩ на международната сцена, по-конкретно в арабския и мюсюлмански свят. Колкото и катастрофална да е ситуацията в една или друга мюсюлманска държава, няма никакви обективни причини да смятаме, че военната интервенция на американците може да донесе устойчив мир, а не нова ескалация на враждата, част от която неминуемо е насочена срещу самата Америка. Опитите на Обама да избегне непосредствената военна намеса в Либия и Сирия и неговото желание да продължи диалога с Иран – вместо да го напада – представляват същността на благоразумното лидерство, въпреки че, както твърдят критиците на президента, това му пречи да сложи плаща на силния лидер.

Освен това, не трябва да обвиняваме Обама, че се е опитвал да подобри руско-американските отношения, които е получил в наследство, започвайки през 2009 "презареждането". Обама и неговите съветници са извършили грешка, смятайки, че възгледите на Дмитрий Медведев съществено се различават от тези на Владимир Путин и че, като президент Медведев ще има голямо влияние върху политиката на страната. В действителност се оказа, че Путин е бил патрон, а Медведев – само помощник и размяната на постове нищо не е променила в техните отношения.

Фактът, че презареждането беше сполетяно от неуспех – когато Путин се завърна на поста президент, а след това започна офанзива срещу опозицията, а сега анексира Крим – не е резултат само от грешките на администрацията на Обама. Това стана резултат от политиката на Запада спрямо Русия от началото на 90-те години. След края на Студената война американската администрация имаше възможността да привлече Русия в новите структури за осигуряване на безопасността, които можеха успешно да дойдат на смяна на НАТО и Варшавския договор. Вместо това, разширяването на НАТО по посока на Източна Европа и бившите съветски републики, започнато от президента Бил Клинтън и продължено от Буш, доведе до тези негативни последици, за които са предупреждавали прозорливите критици на тази политика, включително Джордж Кенън.

Когато Кенеди е търсел изход от Карибската криза, той се е поставил на мястото на Хрушчов и е помислил, как би реагирал на американските предложения, ако е бил съветски лидер. Независимо от това, колко често Вашингтон е уверявал Кремъл, че разширяването на НАТО не представлява заплаха за Русия, това разширение, а също и решението на Буш за излизане от Договора за ПРО винаги е било разглеждано от Москва като заплаха. Вероятно подобни стъпки в САЩ са изглеждали като признаци на силното лидерство, но те само са задълбочили противоречията между Москва и Вашингтон. Американските лидери от този период трябваше просто да последват примера на Кенеди и да се поставят на мястото на руските си колеги, представяйки си каква би била реакцията на САЩ, ако да кажем, Мексико или Канада са решили да се присъединят към Варшавския договор.

Да, постсъветските лидери носят основната отговорност за своите собствени неуспехи. Авторитарният стил на управление отново възникна при Борис Елцин и започна да набира обороти при неговия наследник Путин. Руският национализъм, който винаги е бил една от главните черти, скриваща се зад монолитната фасада на КПСС, се превърна в голяма сила в руското общество. И затова до голяма степен съдейства факта, че Москва смята за враждебна политиката на САЩ и ЕС по отношение на руските държавни интереси. Макар руският политически елит да изпитва страх пред влиянието на ЕС в Източна Европа, това се обяснява със собственият страх на този елит пред истинската плуралистична демокрация.

Това отново ни връща към украинската криза, в хода на която Путин, както и много други типични силни лидери преди него, очевидно се е увлякъл и си е повярвал достатъчно. Междувременно републиканците обвиняват Обама, че той недостатъчно решително реагира на руските действия в Украйна. Той отхвърли призивите да се изпрати оръжие на временното правителство в Киев, макар вицепрезидентът Джо Байдън да обяви неотдавна, че САЩ ще изпратят в Украйна "военна помощ с несмъртоносно действие за армията и граничните служби" на обща стойност 8 милиона долара, а също така ще предостави 7 милиона долара за "медицинско обслужване и социална помощ" на украинската армия. За Русия е изключително опасно да се намесва във вътрешните работи на съседна държава от името на рускоезичните й граждани. Именно по тази причина администрацията на Обама и ЕС се оказаха напълно прави, изработвайки йерархия от санкции и предоставяйки възможност на Русия да взема участие в изработването на решение на всяка степен от развитието на кризата. Западът трябва да се запази правото да въведе по-строги санкции в случай, че Русия продължи своето настъпление. И отново подходът, предвиждащ плавни движения по посока излизане от кризата, е далеч за предпочитане в сравнение със "силното" лидерство, за което настояват привържениците на твърдите мерки.

Историята и народите на Русия и Украйна са толкова тясно свързани един с друг, че уличните протести в Киев и свалянето на президента Виктор Янукович предизвикаха в Русия далеч по-голям страх, отколкото във всяка друга държава, с изключение на самата Украйна. Последвалите след това стъпки на Русия, започвайки с анексията на Крим, съществено усложниха задачата на Москва за изграждане на отношения с това правителство, което представлява интересите на мнозинството граждани на Украйна. Въпреки това, съществува определена връзка между Русия и източните области на Украйна, преминали в опозиция на новото, ориентирано към Запада правителство в Киев, която в значителна степен усилва влиянието на Кремъл върху тези територии. Кремъл има прекрасна възможност сериозно да усложни живота на всяко украинското правителство, което се ползва с подкрепата на мнозинството избиратели, да провежда единна политика на цялата територия на Украйна, включително и в областите, където живеят хората с друга културна идентичност. Днес е много важно държавният секретар Джон Кери и неговите европейски съюзници по време на преговорите с руския външен министър Сергей Лавров да признаят необходимостта от определена децентрализация на политическата власт в Украйна. Правейки това, екипът на Обама ще има възможността да провери добронамереността на Путиновите намерения. Ако руското ръководство истински е заинтересовано от единството на Украйна /без Крим/, такава Украйна, където много от пълномощията ще бъдат предадени на регионите, то ще трябва да обуздае своите агенти и привърженици в източната част на страната. За съжаление за момента това не се случва.

Ситуацията в Украйна може да се сравни с успешния преход от авторитаризъм към демокрация в Испания, която както се установи, може да се управлява като унитарна държава само в рамките на авторитарен режим. Демократизацията в страната след смъртта на Франциско Франко беше достигната и отчасти заради предаването на част от пълномощията на испанските автономни региони - и най-самобитните в културен план райони, Каталония и Страната на баските, получиха максимално количество пълномощия в сравнение с останалите части на тази квази-федеративна държава. Такава достатъчно млада държава, като Украйна, чиито постсъветски лидери не бяха талантливи ръководители, също трябва да следва тези изисквания в процеса на строителството на демокрация. И фактът, че администрацията на Обама осъзнава тази реалност, трябва да бъде повод за поздравление, а не осъждане.

В Русия твърде много хора се прекланят пред лъжливия бог на силния лидер и макар това да е част от образа на самия Путин, той също извлича огромна изгода от широко разпространената в руското общество идея, че държавата, изиграла главна роля в края на Студената война, сега се е оказала на мястото на победения враг. Последното, което трябва да прави сега Обама, е да следва примера на Путин. Украйна се нуждае - и САЩ трябва да отстояват тази гледна точка - от мъдро управление, способно да изгражда отношения, а не от силен лидер. Като правило, типичните силни лидери най-много се боят да изглеждат слаби и това ги кара да правят грешки. Критичност, способността да се оценяват правилно политическите събития при цялата им сложност, гъвкавост и ако им провърви прозорливост могат да дадат на лидера много повече ползи, отколкото надценяваната от мнозина сила

Онова, от което Европа наистина боледува, е дългосрочният спад в темповете на икономически растеж на континента, смятат икономисти

Има приблизителен паритет между двете основни противостоящи политически сили - БСП и ГЕРБ. Според нашите изследвания БСП леко води, но де факто това е паритет. На трето място е ДПС, на четвърто място е господин Николай Бареков. Това са четирите партии, които до голяма степен може да смятаме, че ще влязат.

Състоянието на 10-годишното момченцето, което падна от фонтана с топките пред НДК, остава критично. То е в кома, а лекарите продължават да се борят за живота му. "Мястото на инцидента е разделителна стена между фонтана и каскадите. От там се спуска водата по стената към фонтана. Той е изграден по този начин дълги години назад във времето", обясни пред Нова телевизия Ралица Маджарова, директор на "Зелени системи" към Столична община. "Фактът, че се стигна до такъв тежък инцидент показва, че има някакъв проблем с безопасността на фонтана. Предстои цялостната му реконструкция и ще се поиска от инженерите и проектантите да решат дали има вариант пространството да се обезопаси по друг начин", коментира още Маджарова. Проектантите твърдят, че проектът в този му вид е минал всички възможни контроли за безопасност и никой не е открил нещо нередно при него. И от общината вчера обясниха, че ще има реконструкция на района, но до момента никой не е видял нищо нередно в този вариант на фонтана.  

Има приблизителен паритет между двете основни противостоящи политически сили - БСП и ГЕРБ. Според нашите изследвания БСП леко води, но де факто това е паритет. На трето място е ДПС, на четвърто място е господин Николай Бареков. Това са четирите партии, които до голяма степен може да смятаме, че ще влязат.

Това е с 297 лева повече в сравнение с 2000 г.

Цели три пъти беше попитан днес и точно три пъти не отговори Сергей Станишев на въпроса защо пенсиите са увеличени от това управление с „цели” 5 лева, а депутатските заплати скоч...

Украинското вътрешно министерство съобщи, че над 130 души са задържани по подозрение в активно участие в сблъсъците.

10 души са загинали при атака на украинската армия в Краматорск.

Нинова: Законови промени също ще раздвижат пазара

 Премиерът Пламен Орешарски ще похапне средиземноморска риба и питка с квас, приготвени по специални манастирски рецепти в Зографската света обител на Атон, където ще бъде за Гергьовден. Това съобщиха от монашеското братство там. Премиерът ще води със себе си министъра на културата Петър Стоянович, а в самата група от страна на Светия синод ще бъде Ловчанският митрополит Гавриил. Всички тръгват с автомобили още утре.

 „Ние сме партия на ангажиментите, а не на обещанията”, заяви вчера лидерът на ДПС Лютви Местан в Смолян. Той даде за пример поетия преди месец ангажимент да бъдат изплатени премиите на тютюнопроизводителите в района. „Тогава казахме, че тези 3 лв. хората ще ги получат в средата на май, а те бяха изплатени още в края на април. Това имам предвид - ние не обещаваме, а си изпълняваме ангажиментите”, обясни Местан.

Ако трябва, ще заведем дело срещу фирмата превозвач, защото тя не ни оказва никаква помощ. Това каза пред Нова телевизия един от синовете на жена, пострадала при вчерашната жестока катастрофа край Сливо поле на пътя Русе-Силистра. Той допълни, че майка му е лежала между два трупа, когато са я намерили.

Ако трябва, ще заведем дело срещу фирмата превозвач, защото тя не ни оказва никаква помощ. Това каза пред Нова телевизия един от синовете на жена, пострадала при вчерашната жестока катастрофа край Сливо поле на пътя Русе-Силистра. Той допълни, че майка му е лежала между два трупа, когато са я намерили.

 Ръководството на Народното събрание ще възражда Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), който бе закрит миналата година, а директорът й Лидия Йорданова - уволнена дисциплинарно заради засечени куп финансови нарушения. Плановете за това са разписани подробно в доклада на парламента за бюджетната прогноза на законодателния орган до 2016 г.

Днес, 3 май – събота, ще бъде официалното откриване на първата в България шахматна академия на Анатолий Карпов. Събитието ще се проведе в Албена и е по случай 45-годишнината от основаването на ваканционното селище, научи Moreto.net.

Най-известният специалист по връзки с обществеността във Великобритания Макс Клифърд, който е бил говорител на „Бийтълс“ и на Франк Синатра, беше осъден на 8 години затвор, съобщиха световните агенции. Присъдата е заради сексуални посегателства спрямо непълнолетни жени в периода 1977 – 1984 г. Жалби против 71-годишния Клифърд подадоха 11 жена, а присъдата му се основава на показанията на 8 от тях. Жените заявиха по време на процеса, че специалистът по връзки с обществеността ги е склонявал към сексуални отношения, когато все още са били непълнолетни. Според показанията им Клифърд ги примамвал чрез връзките си със знаменитости и им обещавал да им съдейства за кариера в киното и шоу бизнеса. При обявяването на присъдата съдията по делото подчерта, че общественото положение на Клифърд му е помогнали да избегне наказание до този момент. Сред знаменитостите, на които Макс Клифърд е бил говорител, са „Бийтълс“, Франк Синатра, Мохамед Али и Стивън Спилбърг.

 Искам да припомня на хората в Розово, че при приемането на Търновската конституция българските патриоти са записали, че всеки роб, откъдето и да идва, щом стъпи на българска територия става равен и свободен.

Така президентът Росен Плевнелиев коментира във Варна случая в село Розово, откъдето с протести бяха изгонени 17 сирийски бежанци. Те впоследствие наеха нова къща в с. Крън.

Държавният глава изрази благодарност към жителите на Крън. По думите му те са доказали с действията си, че помнят завета на предците си.

Вицепрезидентът Маргарита Попова също коментира случая

при вчерашното си посещение в Клисура. „Никой да не е посмял да хвърля прах върху народа и да набеждава обикновените хора, че мразят, че не могат да обичат, че не могат да се разбират с други хора, макар и различни, и че са готови едва ли не на насилие. Политиците са тези, които трябва да възпитават и да си вършат работата, те трябва да предвиждат опасностите и да ги предотвратяват“, каза Попова.

Президентът Плевнелиев коментира още ситуацията в Украйна и предстоящите избори.

ЕС и демократичният свят трябва да дадат силен и решителен отговор на ставащото в Украйна, каза той и посочи, че за пръв път след Втората световна война в Европа се преначертават граници чрез оръжие, агресия и окупация. Това е сериозна промяна – както историческа, така и във всички други направления, включително в сектор сигурност, каза президентът.

Днес определени, външни за Украйна сили, имат интерес от непровеждане на избори в тази страна, посочи Плевнелиев. Според него трябва да се направи всичко възможно украинският народ сам да решава своето бъдеще и затова ЕС трябва да го подкрепи.

За предстоящите евроизбори президентът коментира, че

би се радвал, ако българските политици се върнат към задълженията си

и започнат да дебатират по европейската тема. Той посочи, че българският народ не е разделен по отношение на своето европейско бъдеще. Посоката е ясна, но още имаме какво да свършим, каза президентът. По думите му политиците трябва да спрат постоянно да се оплакват и обясняват, че нямаме план и сме разделени, а да кажат ясно как виждаме ЕС до 2020 г., кои инициативи на съюза са важни за България и как може да бъде изпълнен заветът на Апостола българите да са равни с другите народи.

По-рано през деня Плевнелиев участва в националния събор в Плиска по повод на 1150 години от Покръстването на българите.

„Преди 1150 години България била най-голямата държава в Югоизточна Европа. През нейната територия са минавали едни от най-важните пътища, свързващи четирите краища на познатия тогава свят. Свети княз Борис обаче е първият български владетел, който си е дал сметка, че не придобитите нови територии, а вътрешното единство, културата и духовността са силата на народа и тази спойка, която е залог за неговото бъдеще“, каза президентът.

„В историята ни големите дела са изисквали тежки жертви от първите мъже на държавата. Но тя е запомнила именно онези, които са имали силата да ги направят, вместо слабохарактерно да пожертват своя народ. Именно този урок сме длъжни да си припомним днес. Всички ние, българските политици, подобно на свети княз Борис, трябва да жертваме своето его и своето самолюбие в името на успеха на нацията“, каза Плевнелиев.

 Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че Европейският съюз иска една цена на руския газ за всички държави членки, предаде Ройтерс.

Йотингер говори във Варшава след среща с полския премиер Доналд Туск, който лансира идеята за създаване на европейски енергиен съюз и общо закупуване на руския газ.

„Искаме еднаква цена на газа на общия европейски пазар“, каза Йотингер на съвместна пресконференция с Туск. Според него в Европа трябва да има „паневропейски мрежи за природния газ и електричеството, включващи повече енергийни връзки между държавите, повече терминали за втечнен газ и по-голяма диверсификация с партньори като Норвегия“.

Във Варшава еврокомисарят разговаря и с министрите на енергетиката на Украйна и Русия на първата от серия тристранни среща, които ще се проведат до края на май.

След разговорите украинският министър на енергетиката Юрий Продан каза, че

Киев ще изпълнява всички поети задължения по транзита на газ за Европа.

Освен това на следващите срещи Украйна ще настоява за понижаване на цената на газа до 268 долара за 1000 кубични метра. „Не можем да плащаме почти 500 долара за 1000 кубични метра (газ). Украинската страна не веднъж се е обръщала към руската страна с искане да се върне цената от 268 долара за 1000 кубични метра. При тази цена Украйна се съгласи да погасява дълговете си“, заяви Продан.

Ако не се споразумеем на тристранните консултации, ще търсим решение в съда, каза украинският министър, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Преди началото на срещата Продан призова за прекратяване на строителството на газопровода „Южен поток“, което според него е икономически необосновано.

Йотингер подчерта, че няма съмнение по наличието на украински дълг за газа, но допълни, че неговият размер може да се обсъжда.

„Еврокомисията има намерение да окаже финансово съдействие на „Нафтогаз“, да помогне за стабилизирането му“,

каза още Йотингер.

По думите на еврокомисаря Русия и Украйна са склонни да направят всичко за гарантиране на газовите доставки за ЕС. „Стана ясно, че „Газпром“, както и „Уктрансгаз“ и „Нафтогаз“ искат да направят всичко възможно да изпълнят ангажиментите си относно доставките за пазарите на държавите членки на ЕС“, съобщи Йотингер, но подчерта, че „това не може да бъде напълно гарантирано“.

Руският енергиен министър Александър Новак обаче каза, че

Русия може да намали газовите си доставки за Украйна, ако няма авансово плащане през май.

„До 31 май ще бъде възможно да платят доставките. Ако сметката за юни не бъде платена до 31 май „Газпром“ ще има право да намали газовите доставки за Украйна или да запази доставките на ниво, което ще бъде установено до 31 май“, заяви той.

Русия е обезпокоена от перспективите за транзита на руски газ за Европа през украинска територия, заяви Новак, цитиран от ИТАР-ТАСС. За да има безпрепятствени доставки на газ в Европа, необходимо е през лятото в украинските газохранилища да постъпят 12 милиарда кубични метра газ. „От украинските колеги чухме, че постъпването на газа не е гарантирано и са възможни прекъсвания на доставките. За нас това е сериозна ситуация, която изисква анализ“, подчерта Новак.

Той изрази загрижеността на Москва за тежката ситуация, „свързана с възможността за ограничаване на транзита на газ на границата на Украйна с европейските партньори“ заради неплатения дълг за руския газ. Новак изрази опасения, че може да се стигне до непозволено „отнемане“ на газ и доставката му в украинските подземни газови хранилища.

Русия може да поиска арбитраж за реверсните доставки на газ от европейски страни за Украйна, добави Новак.

Тристранната среща във Варшава беше организирана по искане в началото на април на руския президент Владимир Путин, ден след като ЕС добави нови 15 имена в списъка на руски и проруски представители с наложени санкции за нарушаване на териториалната цялост на Украйна. Първоначално Русия предложи срещата да се състои на 28 април в Москва. Целта е да бъде гарантирано продължаването на доставките на руски газ, които преминават през Украйна, след като 10 април Путин заплаши да спре доставките на газ за Украйна, ако страната не плати дълга си. Следващата тристранна среща ЕС, Русия и Украйна по газа ще бъде в средата на май. На нея ще бъде анализирана ситуацията с цените на синьото гориво за Украйна.

 Ако евроизборите бяха днес, за БСП биха гласували 19,2% от избирателите, за ГЕРБ – 17,0%, за ДПС – 6,2%, показва проучване на агенция „Сова Харис“ за нагласите на българите през последния месец, цитирано от в. „Преса“.

На четвърто място би се наредила „България без цензура“ с 5,5%, а на пето – Реформаторският блок с 4,1%.

Основното противоборство ще бъде между БСП и ГЕРБ. Има относителен паритет между двете най-масово подкрепяни политически организации, но се очертава тенденция за надмощие на левицата. Ако през февруари регистрирахме почти пълно равенство и дори лек превес за ГЕРБ, а през март напред излезе БСП, сега вече наблюдаваме и нейна преднина с над 2%. Изглежда социалната проблематика се възприема по-добре в обществото и постепенно взема връх над аргументите за важността на фискалната дисциплина, подчертава Васил Тончев от „Сова Харис“.

По-малко от месец преди изборите за ЕП малко над

58% от хората декларират, че ще гласуват,

показва още проучването. Подобна масовост обикновено има на парламентарни избори, при избори за европейски институции избирателната активност по традиция е доста по-ниска, коментират от агенцията.

Ако активността на 25 май бъде около декларираната,

БСП и ГЕРБ може да разчитат на по шест депутатски места в ЕП, ДПС и коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др. – на по две, а РБ – на едно място, сочи изследването на „Сова Харис“.

Агенцията отбелязва, че ГЕРБ и проектът на Николай Бареков получават по 1 място, благодарение на закръглянето на остатъчните резултати.

Ако обаче гласуват около 42% от всички избиратели,

каквито индикации се наблюдават, това би довело до значителни промени в съотношението на силите. Тъй като твърдото ядро на БСП е съществено по-голямо от това на ГЕРБ, ножицата между двете формации ще се разтвори и БСП ще получи още един мандат, а ГЕРБ ще изгуби едно място.

Относителното присъствие на ДПС ще нарасне значително и движението ще получи възможност дори за два допълнителни мандата. Коалицията ББЦ-ВМРО-БНД-ЗНС и др. ще мине границата за един мандат, а РБ ще остане под чертата. При този вариант на ниска активност разпределението би било: 7 места за БСП, 5 за ГЕРБ, 4 за ДПС и 1 за проекта на Николай Бареков.

При третия вариант, ако активността достигне около 50%,

БСП ще запази позицията си от 7 места, ГЕРБ ще има сигурни петима евродепутати, ДПС – трима, коалицията на Бареков – един, и едно място ще се разпредели според остатъка вероятно между ГЕРБ и коалицията на Бареков.

Според проучването на „Сова Харис“,

ако се проведат нови парламентарни избори,

нагласите показват, че БСП печели 19,8%, ГЕРБ – 17,2%, ДПС – 6,6%, Коалицията на Бареков – 6%, РБ – 3,8%.

Сред политическите лидери най-голямо доверие имат

еврокомисар Кристалина Георгиева – 41,5%, следвана от столичния кмет Йорданка Фандъкова – 33,5%, на трето място е премиерът Пламен Орешарски – 30,3%, следван от вицепрезидента Маргарита Попова – 27,7%, лидера на БСП Сергей Станишев – 25,6%, президента Росен Плевнелиев – 25,2%, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – 24,8%.

За доверието в институциите може да се каже, че българите имат най-голямо доверие на Българската православна църква – 50,4%, следват Европейският парламент – 43,8%, омбудсманът – 43,7%, ЕК – 42,9%, МВР - 42%, правителството – 31,1%, прокуратурата – 30%.

Това съобщиха от Министерството на външните работи

Вотът на 25 май няма да доведе до предсрочни избори, сигурен е той

 Най-малко 38 души са загинали в пожар в сградата на профсъюзите, подпалена по време на сблъсъците в Одеса, предадоха световните агенции, като се позоваха на данни на украинската милиция.

30 души са били задушени от дима, а други 8 са загинали, докато са скачали от прозорците.

Петдесет души са били ранени, включително 10 милиционери.

ИТАР-ТАСС съобщи, че активисти на „Десен сектор“ и на „Самоотбрана“ от Харков и Киев са подпалили сградата. Пред зданието гори и палатков лагер, обособен от активисти, събиращи подписи за провеждането на референдум за федерализацията на Украйна и за статута на руския език.

Агенцията съобщава и за сблъсъци в района и за липсата на милиция, на Бърза помощ или на коли на пожарната служба.

По-рано днес на Съборния площад в центъра на украинския град Одеса, който досега оставаше встрани от насилието в Югоизточна Украйна, избухнаха

масови безредици, в които загинаха четирима души,

като трима от които – от огнестрелни рани. Ранени са били най-малко 15 души, вкл. двама милиционери, зам.-началникът на одеската милиция Дмитро Фучуджи, както и трима журналисти.

АФП съобщи, че сблъсъците в града днес са избухнали, когато стотици проруски бунтовници, размахващи полицейски палки и с каски на главите си, са нападнали митинг на около 1500 души, демонстриращи за национално обединение. Полицията се е намесила в опит да прекрати насилието, при което десетки хора и от двете страни са били ранени.

ИТАР-ТАСС обаче съобщава различна версия –  че сблъсъците да били провокирани от около 1500 радикално настроени привърженици на киевските власти и ултраси на местният футболен клуб „Черноморец“. Млади хора с маски и ленти с надписи на „Десния сектор“, въоръжени с вериги, тояги и щитове, са се опитали да минат в шествие по централните улици на града, скандирайки „Слава на Украйна!“, „Смърт на враговете!“ и „Руснаците на нож!“, съобщава кореспондент на агенцията. Срещу тях тръгнала колона от активисти на организацията „Куликово поле“, която е против узурпирането на властта в Украйна, за референдум за федерализация на страната и признаването на руския за официален език.

Въпреки опитите на милицията да раздели колоните, между участниците в шествията започнали сблъсъци, използвани били бомбички, димни гранати, бухалки. Биещите се се замеряли с павета, появили се коктейли „Молотов“, пострадали паркирани коли, минувачи и журналисти.

По улиците са започнали да строят барикади.

АФП припомня, че Одеса, която има около един милион души население, беше до момента в страни от безредиците в Източна Украйна. Но градът се намира близо до границата с Молдова и нейната сепаратистка област Приднестровие, където са позиционирани руски войски след кратката война през 1992 г.

По-рано днес поддръжниците на федерализацията на Украйна

напуснаха заетите от тях сгради на кметството и областната прокуратурата в Луганск

и на областната телевизия и радио, предаде украинският Пети телевизионен канал. В момента противниците на властите в Киев продължават да окупират сградата на областната администрация, Украинската служба за сигурност и административния съд.

Украинското вътрешно министерство съобщи, че е успяло да убеди сепаратистите да напуснат днес две сгради в Луганск, предаде Ройтерс.

МВР министърът Арсен Аваков поиска от привържениците на федерализацията

„да сложат оръжие и да освободят заложниците“.

„Министърът на вътрешните работи обяви исканията на Антитерористичния център: незабавно да сложат оръжие, незабавно да освободят всички заложници, да освободят всички завзети административни сгради, да прекратят безредиците и погромите. Украинската власт е готова да амнистира участниците в гражданското противостояние и окупирането на административните сгради, които не са извършили тежки насилствени престъпления“, съобщи пресслужбата на МВР.

В същото време около 40 неизвестни лица са

заели сградата на изпълнителния комитет в Стаханов, в Луганска област.

Те са влезли в сградата със съгласието на кмета Юри Борисов, като не са предявявали искания. В Стаханов се появиха барикади още на 27 април. ИТАР-ТАСС съобщава, че местните жители са били принудени да предприемат тази стъпка, за да се защитят от действията на местните власти и радикалите от „Десния сектор“.

Поддръжниците на федерализацията строят барикади и около телевизионния център в Донецк, който предава от няколко дни четири руски телевизионни канала. „За да може това да продължава и хората да получават достоверна информация, трябва да се пази телевизията в Донецк“, заяви Юрий Литовец, представител на самопровъзгласилата се Донецка народна република.

Противниците на киевските власти заеха сградата на телевизионния център на 27 април и подновиха прекъснатото излъчване на руските телевизионни канали.

Обстановката в Донецк остава спокойна и не се строят други барикади. В областната прокуратура както и преди има поддръжници на федерализацията, добави Литовец.

Проруските сепаратисти са завзели и контролния център на донецките железници в град Ясинувата в Източна Украйна. Движението на влаковете е почти спряно, след като бунтовниците са прекъснали електричеството, съобщи говорител на донецките железници, цитиран от Ройтерс.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви, че е

жизненоважно да намалеят насилието и случаите на окупиране на сгради в Украйна.

„От абсолютно жизненоважно значение е да не продължава насилието, от абсолютно жизненоважно значение е да намалеят случаите на окупиране на сгради", каза тя в Берлин на обща съвместна пресконференция с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. „Абсолютно жизненоважно е, както и казах на всички, е Радата, парламентът, да функционира като мястото, където всички представители на Украйна могат да работят заедно“, каза тя, цитирана от Ройтерс.

Щайнмайер от своя страна призова за спешно прилагане на споразумението, сключено миналия месец в Женева между Украйна, Русия, САЩ и Европейския съюз за намаляване на напрежението в Украйна.

Това, че Мария Дивизиева е началник на премиерския кабинет, е голям комплимент за правителството на Пламен Орешарски. Бих искал да има много повече хора в българската държавна администрация като нея, ...

Временният мениджър на "Манчестър юнайтед" Райън Гигс намекна, че едва ли ще заема тази позиция и през следващия сезон.

Уелският полузащитник заяви, че ще обмисли бъдещето си след последните три мача от настоящия шампиона, които противопоставят "червените дяволи" срещу "Съндърланд" (3 май), "Хъл сити" (6 май) и "Саутхемптън" (11 май). Нито една от споменатите от него опции обаче не включваше възможността да бъде мениджър на клуба, в който е повече от 26 години. 

"Има много...

Българските домакинства са спестили по 825 лева през 2013. Толкова е разликата между доходите и разходите им – съответно 11 420 лева и 10 595 лева, показват данните на НСИ.

Тридневен траур беше обявен в Одеса след трагичния инцидент, при който загинаха десетки хора. Последните официални данни от украинското вътрешно министерство сочат за 31 загинали и 50 ранени при пожара в Дома на профсъюзите, възникнал по време на сблъсъци между привърженици на единна Украйна и проруски активисти.

Бронзовият медалист от Олимпиадата в Атина Борис Георгиев сподели пред камерата на BNews свите планове свързани с политиката и бокса.

След процес продължил един месец и след три дни обсъждане съдебно жури в Сан Хосе, Калифорния, призна Самсунг за виновен, че е нарушил два патента на Епъл за мобилните телефони.

Резиденция на Тодор Живков отива на търг.

Рубриката на БНТ "Новините в 100 секунди" можете да гледате и на "Дневник.бг". Емисията се подготвя специално за интернет.