На 13 май 1981 г. турският терорист от “Сивите вълци” Мехмед Али Агджа стреля по папа Йоан Павел II и го ранява тежко на площад “Свети Петър”. Той е задържан и осъден на доживотен затвор. Райко Николов е дипломат от кариерата, който е бил посланик на България в Рим по времето, когато Сергей Антонов е вече обвинен за покушението над папата. Обвиненията срещу Антонов, както и срещу служителите в българското посолство Желю Василев и Тодор Айвазов стават след показанията на Агджа. Антонов е оправдан от италианския съд поради липса на доказателства на 29 март 1986 г. Делото срещу него е наречено “процесът на века”.
- Г-н Николов, близо 30 г. след края на процеса на века и оправдателната присъда на Сергей Антонов за атентата срещу папа Йоан Павел II успя ли България да изчисти всички съмнения от себе си по случая?
- Да, успя да изчисти всички подозрения благодарение на всички мерки, които се взеха от българското правителство за противопоставяне на това уникално предизвикателство. Нашата защита в течение на делото, наречено “процесът на века”, направи на пух и прах цялото обвинение. Всичко обаче започна през есента на 1982 г., когато в САЩ стартира една шумна пропагандна кампания с обвинение, че по поръчение на КГБ България е организирала атентата срещу папата поляк Йоан Павел II. Тези обвинения представляваха безпрецедентна по своя замисъл и цели операция за настройване враждебно на католиците в Полша, Унгария и на целия християнския свят срещу СССР и България. Както и за предизвикване на брожения вътре в организацията на Варшавския договор. Това се наричаше от специалисти изключително активно мероприятие на САЩ, подето след това в Италия и на Запад. Тази кампания представлява една от връхните точки в студената война през 80-те години на миналия век. Всичко това предизвика смут и тревога в българското правителство.
- Сгрешиха ли някъде българските власти в опита да оневинят Сергей Антонов и България за атентата?
- Положихме върховни усилия да предотвратим процес, защото
в България се
вярваше, че
има ли процес,
Антонов ще бъде
осъден
Предложих Тодор Живков чрез мен да се обърне с устни послания към властите в Италия и папата и да даде честната си дума и уверение, че Антонов няма нищо общо с атентата, и да помоли по тази причина обвиненият наш служител да бъде освободен от затвора. В Италия пристигнах през 1984 г., когато Антонов е в затвора и се водеше съдебно следствие срещу него и завърналите се в България Желю Василев и Тодор Айвазов. В разговор с италианския президент Алесандро Пертини го помолих да се намеси за освобождаването на Сергей Антонов, защото, ако българинът се познаваше с Агджа и беше сред организаторите на атентата, щеше ли българското правителство да го остави в Италия толкова дълго, след като Агджа е осъден и може да го разкрие. В качеството си на посланик на България дори си позволих пред президента на Италия да обвиня италианските спецслужби за този порочен начин, по който водят тъй нареченото следствие. Той обеща да предаде думите ми на премиера Бетино Кракси, който отказа да ме приеме. Няколко пъти след това се виждах с Пертини. Когато го питах има ли резултат от разговора ни, той се правеше на глух. И все разказваше как през 1949 г. идвал на погребението на Георги Димитров и нищо не отговаряше.
- Какви бяха настроенията към България на италианските власти?
- В този момент италианското правителство бе коалиционно и оглавявано от Кракси, който бе лидер на социалистическата партия. Някои политици в Италия приемаха българската следа. Други трезвомислещи и изтъкнати политици се чудеха на обвиненията, като виждаха, че единственият обвинител на България е този, който се е заканвал на папата още от Турция. Този, който иска да се прочуе в света с тероризма, като убие светия отец. Човек, излязъл от редиците на “Сивите вълци”. Външният министър Джулио Андреоти не вярваше и дори ми разкри, че създаването на случая “Антонов” не е политика на италианското правителство. Не бе нужно да се назоват САЩ.
- Според вас кой избра България за мишена и конкретно Сергей Антонов? С какво той се е отличавал от другите, за да бъде натопен?
- България бе най-послушна и най-удобна от социалистическите страни. Когато се скалъпва българската следа, е обсъждано кой да бъде избран. Антонов е наблюдаван. Той е скромен човек с малко бавни рефлекси, за което би бил податлив на известно обработване. Не е борбена натура, вероятно се е смятало, че ще бъде пречупен. Той се замисляше дори как се казва съпругата му. Не можем да го докажем, но според нашите служби
на него са му
прилагани различни
психотропни
вещества за
обработване
В затвора той бе станал кожа и кости, заради което успяхме да издействаме да бъде пуснат под домашен арест. Италианските власти искаха да го върнат в затвора бързо, защото смятаха, че българските служби искат да го ликвидират.
Сергей Антонов с Николов в българското посолство Рим в първия ден след оправдателната присъда.
- Али Агджа твърди, че е бил вербуван от българските служби да извърши атентата. За целта бил в София. Потвърди ли се през годините тази информация?
- 100 лъжи на Агджа се установиха в течение на процеса. Той твърди, че в София се е срещал със съветски дипломат на име Маленков, но такъв не е идвал в страната ни. По време на процеса така и
не каза кой от
България го е
вербувал,
въпреки че твърди, че е наш агент. В София идва с фалшив индийски паспорт, за да избяга от Турция. Датата, в която казва, че е бил в столицата ни, е измислена и нагласена.
- Как си обяснявате, че италианските власти не прекратиха процеса много по-рано, когато Агджа казва, че е Исус? Тогавашни експерти го обявяват за луд.
- Това ме изуми, защото хората се стъписаха от тези негови твърдения. Фанатичният мюсюлманин каза, че е Исус Христос, прероденият син Божи, и е по-велик от Дарвин. Точно тогава настъпи един незапомнен смут в инициаторите на българската следа. Въпреки изказването на Агджа това не попречи на заседанията на съда да продължат.
- През годините Агджа многократно сменя версиите за атентата. Ще се разбере ли някога кой е истинският поръчител на атентата?
- Когато го арестуват, в джоба му намират бележка, която гласи: “Аз направих това. Аз съм най-големият терорист.” Осъждат го и точка, мълчание. Тогава САЩ решават да се възползват от случая. По време на процеса се разкри истината за италианското разузнаване СИСМИ, в което има нелегално ядро - Супер - СИСМИ. То е свързано с мафията. Без знанието на италианското правителство то поддържаше връзки с американските спецслужби. Едни от тези хора на Супер - СИСМИ - генерал Музумечи, и Франческо Пациенца, разкриха цялата история с Агджа. Как на терориста му е било предложено, за да облекчи присъдата си, да стане свидетел и единствен обвинител на българите.
- Как гледа тогава Съветският съюз на процеса?
- Самият Андреоти се чудеше, че СССР по този въпрос не прояви интерес. През февруари 1984 г. на прием в Италия се срещнах с Андрей Громико. В разговор между нас му казах: “Другарю Громико, ние, българите, в този момент, когато се води такава жестока кампания срещу нас, сме изоставени сами. А вижте какво правят западните, всички са единни да защитават дисидента Сахаров, който при това не беше в затвора”. Той се сепна след моите думи и отговори, че е поставил въпроса за Антонов на Кракси с думите, че това е провокация. Съветски журналисти дори не отразиха процеса. Това за мен бе много странно поведение.
- Йоан Павел II оневини България едва при посещението си у нас през май 2002 г. Защо, докато течеше процесът в Италия, Ватикана се въздържаше от категорична позиция по случая?
- Положението на папата беше много деликатно в този момент. Въпреки всичко по случай 24 май през 1984 г. Йоан Павел II прие българска делегация за празника.
Светият отец каза, че
се моли за България
и цени нашата роля в почитането на делото на светите братя Кирил и Методий. Папата сподели, че се моли за едно справедливо решение за България. Той нямаше друг начин как да постъпи. Ние също му припомнихме, че е простил на Агджа и да се застъпи за Антонов.
Райко Николов на аудиенция при папа Йоан Павел II Сергей Антонов с Николов в българското посолство Рим в първия ден след оправдателната присъда. СНИМКИ: АРХИВ
- Може ли България да очаква подобни атаки в бъдеще? Трябва ли да сме нащрек за подобни провокации?
- Не вярвам, изключено е днес нещо подобно да стане. Положението се промени коренно.
- Какво се случи след оправдателната присъда на Антонов?
- На пресконференция на своя глава заявих, че ще обжалваме присъдата, защото искаме да се подчертае изрично пълната невинност на Антонов. След това получих съобщение от София да откажа обжалването. Аз обаче отказах да изпълня това нареждане. Същевременно
Тодор Живков бе
казал: стига сме
пълнили джобовете
на адвокатите с пари, точка - стига толкова. Много драматичен момент бе, че след оправдателната присъда охраната не пусна Антонов и го закара под домашен арест. От София чакаха да заведа Антонов в България и ми казаха да направя всичко възможно да го освободя. Беше 8 часа вечерта на Великден и звъннах на Андреоти по специален телефон и го намерих в офиса му. Веднага ме прие и аз му казах, че българските власти очакват завръщането на Антонов. По негово настояване се реши на другия ден навръх Великден да се свика Апелативният съд, за да се позволи на Антонов да пътува за България. По този начин се осуети започването на ново разследване на българската следа в атентата срещу папата.
CV
- Роден през 1925 г. в Суворово, Варненско
- Завършил право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- Постъпва в Министерството на външните работи през 1950 г.
- През април 1951 г. е изпратен на първото си назначение в чужбина като трети секретар в Париж
- Първият му посланически пост е в Кувейт
- Ръководил е посолствата на България в Южен Йемен, Югославия и Италия
- Автор е на мемоарните книги “Дипломация на 4 очи”, “На горещ пост в Рим”, “Парижки години”, “Дипломат в Америка” и “Български посланик разказва”
- Баща на Марин Райков, служебен премиер на България и министър на външните работи от 13 март 2013 г. до 29 май 2013 г.