Има организиран корпоративно-политически интерес за овладяване на Темида

Това е групата около Христо Иванов и Прокопиев. Те си създадоха и партия с една-единствена цел –кадруване и завладяване на съдебната власт

Огромни ресурси бяха съсредоточени през последните години, включително по линия на „Америка за България“, така че да влияе върху кадровите процеси в съдебната власт

Д-р Борислав Цеков, юрист

- Всички говорят за съдебна реформа, обаче такива като мен, които не са учили право, не можем да се ориентираме какво е добре да се направи за обществото. Вие като човек, който има дисертация по конституционно право, смятате ли че Конституцията трябва да се промени, за да направим дълбока и успешна съдебна реформа?

- Съдебната реформа, ако търсим промяна в дълбочина, която непосредствено да се усети в обществото от гражданите и бизнеса, такъв тип реформа не е непременно свързана с конституционна промяна. Истинските проблеми в правораздаването не са в това на колко колегии е разделен ВСС или кой как кадрува във висшите етажи на съдебната власт. Те са свързани с процесуалните аспекти на правораздаването.

Ще дам статистически пример, който ясно илюстрира един от основните проблеми – бавното правораздаване по граждански и търговски дела. Европейската комисия поддържа една публична база данни, наречена „Информационно табло по въпросите на правосъдието“, където по различни критерии се съпоставят правосъдните системи на държавите, членки на ЕС. Последните статистики сочат следните факти: България е на първо място в ЕС по процент от БВП за съдебната власт, в същото време България е на четвърто място по брой съдии на глава от населението. Значи имаме достатъчно уплътняване на съдилищата с кадри и добро финансиране. Но сме на опашката – след средата на класацията, по бързина на гражданските и търговските дела. На общия фон на ЕС се смята, че сме една от държавите, в които административните дела са доста продължителни.

- Откъде идва проблемът?

- От процесуалното законодателство и лошата администрация на съда. Разбира се, проблеми има и в наказателното правораздаване – понякога има излишен формализъм в наказателния процес, който позволява безкрайно връщане от страна на съдилищата на обвинителни актове за допълнително разследване и т.н. Трябва да подчертаем дебело, че формализмът по принцип не е нещо лошо, защото той е гаранция за защита на гражданските права. Но у нас е нужен сериозен анализ и експертни дискусии, за да се избегне този тип формализъм, който позволява на съдилищата да протакат делата с години. Заради граматически грешки в обвинителния акт се връщат дела за ново разследване. Има такива лоши практики. Тук е големият въпрос за ролята на ръководителите на двете върховни съдилища. Включително по отношение на уеднаквяване на съдебната практика.

Друг съдържателен проблем и част от реалните реформи е свързан с наказателното правораздаване, но не тези политикански атаки и безсмислени ажиотажи около фигурата на главния прокурор, а принципно как трябва да протича разследването у нас. Ние сме една от малкото държави в Европа, да не кажа единствената, в която има, от една страна, полицейска проверка, която извършва всички разпити, експертизи, проверки и т.н., но след това, ако се образува досъдебно производство, има повтаряне на абсолютно всичко, извършено до момента.

- Какво е целял законодателят, когато е предвидил в закона подобно повторение на процедурата?

- В началото на 90-те години беше жив споменът от репресивния апарат на режима, част от който беше следствието, и за да се гарантира политическа неутралност на следствения апарат, той трябваше да бъде превърнат в част от съдебната власт. Но сетне, с допълнителните промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт, следствието беше обезсмислено до голяма степен, лишено от съдържание, ограничено като действие, без да му се дава онзи статут, който имат съдия-следователите в някои западноевропейски държави.

В момента следователите са абсолютно подчинени на прокурорите, нямат никакво самостоятелно значение, но заедно с това имат статут, който е равнопоставен на останалите магистрати. Ето такива чисто практически проблеми влияят на бързината на правораздаването. Хората и бизнеса с право са недоволни, защото това е нашият досег с правосъдието. Когато имаш граждански спор, искаш той да бъде решен в разумен срок. Когато има престъпна дейност със съответната обществена опасност, искаме да виждаме как системата реагира бързо и раздава необходимата справедливост, спазвайки всички права. Сега има безкрайни следствия, безкрайни връщания от страна съда и затова усещането за липса на справедливост е обективна реалност, а не чисто субективно понятие.

- Как трябва да променим ситуацията – да вземем законите, създадени в края на 90-те, и да ги редактираме спрямо новата ситуация или нещо друго?

- Пътят е една сериозна дискусия с професионалистите в тази област, включително в академичната общност, за промени в процесуалните закони – Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс. Достатъчно време са прилагани законите, достатъчно проблеми са идентифицирани – време е да се чуят гласовете на хората, които предлагат от години реформата в съдебната система да се съсредоточи в истинските проблеми.

Онова, което у нас беше облечено в термина „съдебна реформа“ през последните няколко години, се разбира като конституционни промени, но така и никой не каза кой знае какви идеи за промени в Конституцията. Разделяне на ВСС на колегии? Е, добре, вече втора година ВСС е разделен на колегии. Промени ли се качествено правораздаването? Не! Този въпрос го задавах още когато се разглеждаше проектът за промени в Конституцията. И тогава се обясняваше така общо и без аргументи, че трябва да се започне от промени в главата, за да се решат текущите проблеми в правораздаването. Виждаме, че не е това. Разбира се, няма лошо да се търсят механизми за допълнително повишаване на прозрачността на ВСС. Но и сега не е направено малко. Не мога да си изкривя душата, защото има някакви политически конфликти по темата, и да твърдя, че ВСС е една некачествено работеща институция. Да, и там има проблеми, и там има конфликти, които понякога излизат извън рамките на разумното. Ако отворим сайта на ВСС, ще видим огромна работа, която се върши – постигната е доста голяма прозрачност, понякога по-голяма от тази на работата на парламента. Могат да се гледат заседания, да се включват с граждански мониторинг НПО-та и т.н. Следователно хайде да оставим малко настрана тази проблематика и да видим съдържателната страна на правораздаването.

- Президентът, като каза, че не трябва да се политизира разговорът за реформа в съдебната система, това ли имаше предвид?

- За мен има чисто политическо измерение дискусията за съдебната власт през последните години. Има организиран корпоративно-политически интерес за кадрово овладяване на съдебната власт, който сега навлиза в решителна фаза, в контекста на предстоящия избор на нов състав на ВСС. Помним истериите, които същите кръгове, буквално истерии – медийни и политически, разиграха. Това е групата около Христо Иванов и Прокопиев. Те си създадоха и партия с една-единствена цел – кадрово завладяване на съдебната власт. Огромни ресурси бяха съсредоточени през последните години в това, включително по линия на „Америка за България“, за да се позиционират определени НПО-та и експерти, така че да влияят върху кадровите процеси в съдебната власт. Същите кръгове през 2012 г., когато пак се избираше ВСС, открито лобираха за конкретни кандидати за членове на ВСС. Даже тогава ги бяха изкарали по ведомости – социологическата агенция на Боряна Димитрова и няколко НПО-та. Те лобираха пред парламента и вдигнаха огромна патърдия, когато не избраха техните кандидати и техните представители не получиха политическа подкрепа от нито една политическа сила. Когато си НПО, трябва да избереш ролята си – или си организация, която защитава обществен интерес и отношението към институциите се изразява чрез мониторинг, граждански контрол, предлагане, критика. Или си лобист, който иска да се вземат точно определени решения, който иска точно определени хора да бъдат назначени или избрани на висши постове. Тогава тези организации играха открито лобистка роля и успяха да създадат обществено напрежение. Същото се случи и около избора на главния прокурор. Те лобираха открито за едната кандидатура. В крайна сметка надделя другата кандидатура.

- В момента пак има атака около личността на главния прокурор. Затова искам да ви питам – каква е разликата между платформата за реформи на Сотир Цацаров и концепцията на Лозан Панов. Какви са двете визии?

- Господин Панов, за съжаление, доказва, че идейно, организационно и кой знае още как, е свързан с тази групировка, за която говорих, пригласяйки на нейните тези. Лозан Панов тези дни говори отново за реформи, а осъществява една политическа по същество совалка, срещайки се с премиера Бойко Борисов, заявявайки желание за срещи с политически партии и парламентарните групи. Той върви по ръба между задължителната за статута на магистрата политическа неутралност и откритата намеса в политиката.

- Каква е разликата между предложенията на Лозан Панов и Сотир Цацаров?

- Не знам господин Панов да е предлагал някога ясна и конкретна визия за реформа. Призовавам го, ако има конкретни възгледи в това отношение, но не белетристични фрази, да свика един експертен професионален форум и да ги представи, да ги подложи на обсъждане. Вярвам, че всички ще посрещнат добре един такъв конструктивен подход. Докато от страна на господин Цацаров като главен прокурор и от гледна точка на прокуратурата, през последните няколко години има ясно заявени виждания – и във връзка със степента на децентрализация, и във връзка с формализма в наказателния процес. Тоест там има визия и конкретни предложения, които се защитават от ведомството на прокуратурата. Хайде да чуем, след като се употребява изразът „съдебна реформа в дълбочина“ от господин Панов, неговите конкретни виждания. Каквито ще да са, но да са конкретни! Какво да се промени в наказателния процес и в гражданския процес, така че правосъдието да стане по-качествено, в разумен срок и заедно с това – да защитава реално правата и свободите на гражданите.

- Президентът Румен Радев оповести, че е изпратил писма до 20-те участници, които фигурират в стенограмата за КТБ от 2014 г. Какво ще се случи, ако един от участниците не е съгласен да се оповести съдържанието, ще научим ли съдържанието на тази прословута стенограма?

- Президентът е длъжен да поиска съгласието на така наречените трети лица, които са взели участие, и това е отразено в този документ. Отказът на някой от тях би трябвало да означава частично заличаване само на неговото участие и изказване. Не би могло да послужи за цялостен отказ от публикуване на стенограмата.

- Не мислите ли, че има свръхочаквания към съдържанието на стенограмата, защото тя няма да разкрие къде са отишли парите, а ще разкрие какво са си говорили участниците по повод случая КТБ?

- Има свръхочаквания, но това, което аз знам като тематика на срещата и отделни изказвания, по-скоро ще създаде доста сериозни политически проблеми на определени политически лидери. Защото на срещата е имало призиви за банкова ваканция и така нататък. Проблемите ще бъдат на партийнополитическо ниво. Да, те една ли ще разкрият цялата истина за грабежа на КТБ, но до голяма степен ще дадат сигнал за това къде може да се търси политическата връзка за събитията около КТБ и нейното затваряне.

- Всъщност опитът да бъде натоварен Румен Радев с отговорност за събития, които са били по времето на предишния президент, не е ли опит за политическа интрига?

- Всеки има право да иска всичко. Разбира се, президентът е в пълното си право да не се оставя да го въвличат в политически интриги и в изкуствено създадени конфликти, които обслужват определени корпоративни и партийни интереси. Това го казвам по повод опита на Лозан Панов да призове държавния глава към откровени антиконституционни действия, като създаде разследваща комисия. Категорично – изключено е да се мисли дори, че президентът може да създаде каквато и да било комисия за разследване. Когато става дума за така наречените извънконституционни правомощия на президента, за които говори Конституционният съд в едно свое решение преди години, се има предвид комуникационната власт на президента и конкретно негови, както там е казано, „писмени и устни изявления в политическата сфера“. Нищо повече и нищо по-малко! Можеше хипотетично да се разсъждава по въпроса кой е висшият конституционен орган, който би могъл да извърши проверка по даден казус, ако имаше ясна празнина в законодателството и нямаше компетентни институции, които са предвидени да извършат тази проверка. В случая подобна празнина няма, предвиден е такъв орган и даже има висяща проверка при инспектората на ВСС. Какво се търси освен политическа интрига и въвличане на държавния глава в скандал, който да ескалира и да налее вода в мелницата на тези корпоративни и политически интереси, които стоят зад Лозан Панов.

- Не познавам човек, който да е доволен от съдебната система в България. Но какво трябва да се направи, защото гражданите като мен нямат компетентност да участват в дискусията за реформа в съдебната система?

- Отговорността е на хората в съдебната система и на академичната общност, които трябва да бъдат въвлечени в процеса на изслушвания и номинации на кандидатите за ВСС, особено от парламентарната квота. Това би довело до намаляване на партизацията и политизацията и засилване на професионално-експертното начало в тези дискусии. Поне според мен, без претенция за рецепти, трябва да се сложи акцент върху разумната дискусия и промени в процесуалните закони.

Второ – да се проведе един сравнително спокоен и добре организиран публичен избор на кандидати за ВСС от парламентарната квота. Тук могат освен академичната общност и експертите да участват и неправителствените организации, а самите изслушвания да бъдат подобрени като организация. Не трябва да се прибягва до формална рецитация на кандидатите с ограничения във времето, трябва да има възможност да се изложат възгледи и да се отговаря на въпроси. Така ще се получат цялостни впечатления за професионалните и лични качества на кандидатите. От там нататък защо един е бил избран, а друг не – може да се критикува, нормално е да има предпочитания. Но гаранцията, че няма партизански подход и лансиране на хора без съответните качества, е именно публичността и изслушването.

Третата стъпка е бъдещият ВСС да се съсредоточи върху своите административни правомощия и дейност, а не да дава ухо на медийна пропаганда и да се превръща в участник в цялото това говорене. В този смисъл ми харесва фразата на новия правосъден министър Цецка Цачева, че „системата в момента има нужда от малко тишина“. Става дума не за замитане или потулване, а за успокояване и изхвърляне на партийно-корпоративните интереси, които създават цялата тази шумотевица. И разбира се, конкретна работа.

Болезнена тема за българското правораздаване е темата за експертизите. Всеки, който се сблъсквал по един или друг повод, знае, че е мъчително да се търси техническа, медицинска или друга експертиза. Има проблеми със заплащането и гарантирането на почтеността. А повечето дела, да не кажа 99%, се решават на базата на експертизата. Това трябва да се реши, защото от него страдат всички.

- Познавате ли румънския модел, който се превърна в наш местен култ – живеем с мисълта, че ако се въведе у нас, ще се оправи системата. За радост на народа в затвора има вкарани румънски политици. Какво знаете за този модел и добър ли е той за България?

- Доста противоречив. От една страна изглежда – отстрани гледано и без задълбочаване в детайлите – че е работещ модел. Наскоро четох анализ на едни английски експерти, които правят доста фрапантни изводи от фактите, с които са се запознали. Става дума за открита корупция в тази специализирана прокуратура, съобщават, че има политически подход. Даже се употребява изразът, че това е правосъдие „ала Вишински“, което няма нищо общо с демократичното разбиране за съдебна власт. Докладът е публикуван в западната преса.

Истината е някъде по средата, но при всички случаи сляпото подражателство на един или друг модел няма да ни доведе доникъде. Важно е сега да се приеме антикорупционният закон и да се направят стъпките, за които говорихме. Да се изчистят скандалните предложения в Закона за корупцията, които предишният парламент беше вписал, за да се даде възможност на държавата да разследва и предотвратява корупционни престъпления по висшите етажи на властта.

- Кое е скандалното в сегашния вариант на проектозакона за борба с корупцията?

- Анонимните сигнали например. Може да се стартира процедура на базата само на анонимен сигнал. Без конкретни изисквания за данни, за информация. На практика всеки може да натопи всеки с едно анонимно обаждане. От там насетне има всички негативни последици за съответната личност. Това е най-едрият проблем. Има други, но те са въпрос на възглед. Например аз не приемам самоцелното сливане на няколко разнородни институции – Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на имущество и още няколко по-малки институции, защото това не се базира на анализ на дейността и ведомствения капацитет. В зрелия социализъм имахме подобни безкрайни реорганизации и преливане от пусто в празно.

- Защо не ни се получава съдебната реформа?

Голямата отговорност е на партиите и юридическата общност, които се оставиха темата за съдебната реформа да бъде иззета от среди и експерти, които трудно могат да бъдат наречени водещите експерти в тази област. Вероятно и благодарение на милионите, които се съсредоточиха в тези няколко организации. Стана така, че изведнъж те завзеха терена. Те започнаха да диктуват кадрови решения в съдебната власт и тяхното тясно разбиране за съдебна реформа или онова, което те си въобразяват, че е съдебна реформа, се превърна в централен въпрос на обществото. Докато юридическата общност не е толкова активна. Не всеки обича да влиза в конфликти. Защото, когато изразиш мнение, различно от виждането на Христо Иванов за съдебната реформа, цялата група корпоративни медии започват клеветническа кампания, лепят етикети. Аз самият това го живея от години.

Юридическата общност като цяло мълчи. Големите имена, нашите професори, мълчат и са изтикани на заден план. Бих искал някой да чуе проф. Маргарита Чинова, която е учила всички и която е един от големите авторитети в Европа по наказателен процес. Нейните дългогодишни препоръки, предложения и критики ще ги чуе ли някой? Ще чуе ли някой професорите в гражданското право, които от години говорят какво трябва да се промени в ГПК. Малко са объркани стойностите в цялата тази дискусия.

Тук е отговорността на „тримата големи“ в съдебната власт като ръководители. Ако господин Цацаров представя конкретни виждания и настоява за определени промени, не чувам такива виждания от господин Панов и господин Колев. А има какво да се каже и направи. Те би трябвало да поставят практическите проблеми, пред които са изправени съдилищата.

- Всъщност сериозният разговор за съдебната реформа тепърва предстои?

- Много неща буквално се извратиха с изкуствени проблеми. Едва ли не основната тема на реформата е контролът върху главния прокурор. В момента главният прокурор е подложен на същия контрол и възможности за отстраняване, както председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд. По един и същи начин (с две трети от гласовете на членовете на ВСС) и с едни и същи основания могат да бъдат прекратени мандатите им. Имаме абсолютна равнопоставеност от гледна точка на контрола. Ако някой твърди, че това е малко, защо го адресира само към главния прокурор. Ако сметнем, че така е добре, тогава нека да снемем тази тема от дневния ред на обществото и да погледнем другите теми.

От сайта „Гласове”

Със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител