"Пловдив - европейска столица на културата" за 2019 г. е в оставка - буквално и преносно. 

Подготовката на града под Тепетата за тежката европейска титла се бави значително. А причината е, че не само големите проекти за "стягане на града" не са започнати, но и Фондацията, която движи подготовката, няма цял Управителен съвет. А остават по-малко от година й половина, когато Пловдив ще стане културната столица на Европа.

И днес пловдивските общинари не избраха нови членове на мястото на напусналите. А във Фондацията, чийто шеф е самият кмет на града Иван Тотев, през последния месец напуснаха всички представители на гражданската квота, които бяха представители на културната общност. Общинските съветници отложиха избора на нови членове в Управителния съвет на мястото на напусналите Пенка Калинкова, Марияна Чолакова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев. 

В управата на Фондацията цари пълен хаос. Той настъпи, след като изненадващо издателят Манол Пейков бе освободен на 18 май от Управителния съвет от пловдивските общинари. След него в знак на протест и подкрепа напуснаха и останалите четирима членове, представители на гражданското общество.

Притесненията в града под Тепетата са, че не само, че няма цял Управителен съвет, но новите му членове ще бъдат ясни чак септември, когато Пловдивският общински съвет реши да ги избере, тъй като днес нямало как да се направят консултации.

Заради хаоса в управлението в работата на Фондацията цари пълен хаос. Новите избраници няма да имат дори време да се запознаят с работата по проектите.

На изпълнителния директор Кирил Вълчев пък общинарите разрешиха да изразходва еднолично до 36 хиляди лева, без да се събира Управителният съвет, което е недопустимо, тъй като не може да се изразходва публичен ресурс без публична процедура, обясни за OFFNews Йордан Йорданов, който е председател на ДСБ - Пловдив.

А фондацията има доста големи проекти, които трябваше отдавна да са стартирани - да се промени площад Централен в града, да се оправи Тютюневия град, който е в изключително тежко положение, да се възстанови знаковото за града кино "Космос".

"Политически и задкулисни игри пречат на Фондацията да изпълнява задачите си и има тотална липса на прозрачност какво се случва там", категоричен е Йордан Иванов.

Един от най-красивите и стари български градове бе избран през 2014 г. да бъде културната столица на Европа, до старта на инициативата остават 1.4 месеца. Без Управителен съвет обаче големите проекти няма как да стартират. Следващото развитие по темата ще е чак през септември, когато Общинският съвет си почине.

Лидер в класацията на Investor.bg е македонският индекс MBI 10

53-годишният мъж обаче е обвинен и във фалшификация на данни

Потребителските разходи в САЩ се повишиха слабо през юни, докато доходите не успяха да нараснат за пръв път от седем месеца насам, което е...

"Прелестите на изневярата" е постановката, която тази вечер ще гледат зрителите на Театър "Римски терми", припомня Moreto.net. В комедията на Валентин Красногоров ще видим Валери Вълчев, Константин Соколов, Валентин Митев, Свилен Стоянов, Димитър Мартинов, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Екатерина Георгиева, Петя Янкова, Веселина Михалкова, Цветина Петрова.

Земетресение с магнитуд 4,6 по Рихтер е регистрирано днес в сеизмичния район Вранча в Североизточна Румъния.

Комисията за защита на конкуренцията ще провери дали Националният рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. нарушава правилата на конкуренцията, съобщиха оттам<br /><br />Повод е отказът на Районната здравна каса в Бургас да сключи договор за изпълнение на специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания от пакет "Клинична лаборатория" с болницата в Поморие.<br /><br />Предварителният анализ на разпоредбите в рамковия договор...

"Безспорен успех на българската държава и на българското правителство".

Трима участници в престъпната банда, известна в Русия под прозвището "ГТА", бяха ликвидирани, след като обезоръжиха конвоиращите ги полицаи и откриха огън в Московския областен съд, предаде ТАСС, като се позова на източник от органите на реда. "От петимата участници в стрелбата бяха ликвидирани трима, а двама са обезоръжени и задържани", заяви той. Членовете на бандата са опитали да вземат заложници. "По предварителна информация те са нападнали полицаите при превозване в асансьор и се опитали да вземат служебните им оръжия. При аварийното отваряне на асансьора те се опитали да се укрият и трима са били ликвидирани, а двама ранени", съобщи ръководителката на пресслужбата на главното московско управление на МВР Татяна Петрова. Тя уточни, че са ранени войник от руската национална гвардия и двама полицаи. Според адвокатката на подсъдимите Диана Татосова четирима от нападателите били убити, съобщи Ройтерс. Членовете на бандата "ГТА" са убили над 10 автомобилисти по шосета край Москва, припомня АП.

При тежък инцидент в Московския областен съд бяха убити трима подсъдими, ранени още двама, като прокуратурата е започнала проверка как е било допуснато те да вземат оръжието на конвоиращите ги полицаи и трябва ли да се промени нещо в този режим.<br /><br />Във вторник е трябвало да има поредно заседание по делото на т.нар. Банда ГТА, по което 9 членове на престъпната група за магистрални обири са обвинени за 17 убийства в периода 2012 - 2014 г. Името на бандата бе дадено от медиите,...

Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов се срещна в Скопие с Радмила Шекеринска, министър на отбраната на Република Македония, съобщиха от правителствената пресслужба. Министър Каракачанов е в македонската столица в състава на българска правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов.

Морето и плажовете в Несебър и Равда, където през миналата седмица бяха открити топчета мазут вече е чисто, уверяват институциите.

От регионалната здравна инспекция са категорични, че водата е с добри показатели и не е опасна за къпане. Д-р Вергиния Цанова поясни, че в този случай не е представлявало опасност, тъй като той е бил в твърдо състояние. Изключително редки са случаите, в които би могъл да доведе до алергични реакции. Тя добави, че отделно взетите проби на водата от Обзор до Синеморец показват, че навсякъде е чиста.

От РИОСВ посочват, че плажовете също са изчистени.

Капитан Станимир Николов, началник на „Морска администрация“ Бургас, посочи, че като замърсител е посочен кораб, плаващ под панамски флаг, който в момента се намира в Украйна. Местните власти са уведомени, за да извършат проверка и да се наложи санкция, но до момента у нас не е постъпил обратен отговор.

Туристическият бранш във Варна продължава да търси изпълнителски кадри, въпреки че сме в средата на сезона. Това каза Божидар Михайлов, директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна. „В момента има голямо търсене на работни места, свързани с туризма, специално за

По-подробно, кои са стъпките, които могат да ни предпазят?

Обучение на македонски военни в български ВУЗ-ове. Това бе една от темите на разговора между военния министър Красимир Каракачанов и македонската му колега Радмила Шекеринска в Скопие, съобщиха от пресцентъра на МС за Moreto.net. Двамата обсъдиха възможността и за обучението на македонски медицински сестри във ВМА, както и за съвместни учения и тренировки на формирования от Специалните сили на България и Македония.

/КРОСС/ Бившият министър на петрола на Пакистан Шахид Хакан Абаси беше избран за премиер на Пакистан от парламента на мястото на Наваз Шариф, който бе отстранен от длъжност от Върховния съд в петък заради обвинения в корупция, предаде Франс прес. Абаси ще заема длъжността премиер вероятно за срок от 45 дни. През това време се очаква по-малкия брат на сваления премиер да се откаже от поста главен министър на провинция Пенджаб и от депутатското си място в нейния парламент и да спечели частични избори за националния парламент, отбелязва ТАСС. След това ще бъде издигната кандидатурата на Шахбаз Шариф за премиер и най-вероятно ще бъде одобрена предвид абсолютното мнозинство на партията на Наваз Шариф в парламента.  

След затварянето на сесията във вторник се очаква отчетът на Apple

Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,6 на сто на тримесечна основа през второто тримесечие на 2017 година. Това сочи публикувана днес предварителна оценка на Евростат, отчитаща сезонните фактори. Резултатът съответства на очакванията на анализаторите, посочва Франс прес. Със същия тримесечен темп (0,6 на сто) се е увеличил и брутният вътрешен продукт (БВП) на целия Европейски съюз. През първите три месеца на годината растежът в двете зони бе 0,5 на сто. Спрямо второто тримесечие на миналата година нарастването на БВП на валутния съюз се е ускорило до 2,1 процента при 1,9 процента тримесечие по-рано. В ЕС-28 на годишна основа икономическият растеж е достигнал 2,2 процента спрямо 2,1 процента през второто тримесечие на 2016 година. Еврозоната получава тласък от нарастващата световна икономика, оптимизма на потребителите и бизнеса, както и от мащабните парични стимули от Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязва Асошиейтед прес. ЕЦБ не е склонна да обяви кога ще свие програмата си за изкупуване на облигации, която се предвижда да продължи поне до края на годината, тъй като годишната инфлация от 1,3 процента остава под целевите близо 2 процента.

Групата излиза на второ място по пазарен дял на Стария континент

Френският автомобилостроителен концерн Пе Ес А Пежо-Ситроен (PSA Peugeot-Citroen) доведе докрай сделката по придобиване на европейските активи на американския гигант Дженерал мотърс (General Motors), включващи германската марка Опел (Opel) и британската Воксхол (Vauxhall), предаде Асошиейтед прес. Предварително споразумение по сделката за 2,5 милиарда долара бе подписано на 6 март 2017 година. Избрано е ново ръководство, което има 100 дни да представи план за оздравяване на бизнеса. Целта на Опел е през 2020 година да се върне към печалба, а до 2026 година са постигне 6 процента марж на оперативната печалба, след като години наред бе на загуба. Автомобилопроизводителите се надяват да пестят по 1,7 милиарда евро годишно благодарение на придобиването. Директорът на Пе Ес А Карлос Таварес подчерта, че "Опел ще остане германски, а Воксхол - британски". С приключване на сделката Пе Ес А става автомобилостроител номер две в Европа, след Фолксваген (Volkswagen), и заема пазарен дял от 17 процента (на континента) за първото полугодие.

Най-сексапилната българска учителка Силвия Зубева и съпругът й - волейболният национал Тодор Скримов, очакват първата си рожба около 15 септември.

За да отбележат приближаващата дълго чакана дата, влюбените си пуснаха обща снимка от фотосесия. На нея Скримов и любимата му щастливо лежат на горска поляна и милват вече ясно закръгленото коремче на Зубева, информира таблоида "България Днес".

През март Зубева преждевременно спря да преподава в столичното 119-о училище и излезе в дългосрочен болничен. Учителката не отговаряше на телефоните си и не искаше да разкрива добрата новина.

Няколко месеца по-късно тя гордо афишира щастието си с национала и няма търпение да станат родители.

За да затвърдят дългогодишната си връзка, чаровната брюнетка и волейболистът се врекоха във вечна вярност в началото на юли.

През 2014-а Силвия Зубева предизвика фурор, след като нейна снимка от първия учебен ден обиколи родни и чужди сайтове, а хиляди я провъзгласиха за най-сексапилната учителка в България.

Първо огнище на африканска чума по свинете беше потвърдено в две стопанства в северния румънски окръг Сату Маре, съобщи в. "Ромъния либера", цитиран от БТА. Националната санитарно-ветеринарна служба уточни, че вирусът е бил внесен в страната чрез заразени продукти от животински произход, внесени от Украйна. Изданието отбелязва, че съобщението идва само два месеца, след като Румъния беше допусната в официалния списък на страните, свободни от класическа свинска чума. Установено е, че едното огнище е първично, а другото - вторично. Властите са наложили съответните мерки в засегнатите от инфекцията зони, включително унищожаване на заразените животни, и са започнали проверки в стопанствата в околните райони. Вестникът отбелязва, че санитарно-ветеринарната служба е въвела през последните дни редица специални мерки, след като е получила уведомление от Европейската комисия за поява на огнища на африканска чума по свинете в няколко страни от ЕС - Чехия, Естония, Литва, Полша, както и в трети страни, намиращи се в близост до Румъния - Беларус, Русия, Украйна. Румънските санитарно-ветеринарни инспектори ще направят проверки на всички международни летища и всички речни и морски пристанища, а специално внимание ще бъде обърнато на превозните средства, които идват или са преминали през някоя от страните, в които са открити огнища на свинска чума.

Франция приветства подписания на 1 август Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Бивша югославска република Македония и България, се съобщава на сайта на френското Министерство на външните работи, цитира Фокус. Париж се надява, че този договор ще позволи на Скопие и София да засилят диалога помежду си и сътрудничеството в

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство по чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД 2017). Това съобщиха от КЗК. Производството е образувано във връзка с отказ от РЗОК-Бургас за сключване

Най-честите нарушения продължават да са свързани с незаконен добив на дървесина без документи

147 общински наредби, с които са регламентирани местни такси без законова основа, натоварват гражданите и юридическите лица с допълнителна финансова...

Ако все още не тествал тридневното музикално-айляшко планинско приключение, наречено „Vola Open Air”, то горещо те съветваме да му отделиш специално внимание сред вихрушката от летни фестивали догодина, поради няколко причини: 1. Мястото... От началото на историята си, коят

Потребителските разходи в САЩ губят инерция през юни

Учители синдикалисти към Конфедерацията на труда "Подкрепа" се ядосаха на МОН заради предложението да се учи през първата седмица на месец юли и изпратиха гневни писма до централата, която пък ги препрати до медиите.

Предложението на МОН е лятната ваканция да се съкрати за сметка на по-дълги ваканции през учебната година.

Ето аргументите на педагозите:

"Това предложение с удължаването на учебните седмици и през месец Юли, не е изпълнимо на територията на РБългария. Климатичните условия не позволяват обучението на учениците през този период. Всички училища са с южно изложение, температурите през Юли са много високи в България, класните стаи не са климатизирани и когато учениците се обучават на 42˚С на сянка с 26-28 ученици в класна стая, учебния процес е ад. Това се случва и през м.Юни, когато има много горещи дни и всички учители и ученици го изпитваме на гърба си, особено тези, които са втора смяна на училище", пишат педагози - членове на профсъюза от Благоевград.

"Виждали сме работата на колегите си от другите държави през месец Юли в Европа. Когато условията в България станат като тяхните за учители и ученици, тогава можем да говорим за удължаване на учебното време", продължават те.

Те са категорични - не е вярно, че лятната ваканция е прекалено дълга и в резултат на това учениците забравят материала. Недоволни са и от още нещо - че МОН задължава учителите да оценяват учебници по време на отпуските им, а не в учебно време.

"Бумащината, стана прекалено голяма, учителите все повече стигаме до извода, че основната ни работа, която е да обучаваме учениците остава на последно място, а на първо е, да се попълват все повече документи и писания изисквани от МОН и РУО.

Напрежението ще ескалира в скоро време, българският учител е поставен под огромен стрес и баркотия с този нов закон и наредби към него, които не работят и не са приложими в българското училище. Тези експерти, които се назначават в РУО, с една година учителски стаж необходим по изискване, какви методически насоки ще дават на колеги, които са с много по-високи квалификации от тях. Възмутени сме, когато съпоставяме изискванията за заемане на длъжност главен учител в едно
училище и за заемане на длъжност експерт в РУО.

Оказва се, че експертите на РОУ, които са представители на МОН само изискват нянкави статистически данни, правят провевки по жалби, а тази методическа насока, която трябва да оказват липсва от тяхната работа.

Нека, служителите на МОН първо да обсъждат със социалните партньори тези промени, касаещи всички учители и ученици и тогава да бъдат предложени за обсъждане в публичното пространство.

Истината е, че на българския учител търпението му свършва!

Замислете се дами и господа управляващи!", завършват учителите членове на КТ "Подкрепа".

В декларация от синдикалната секция на "Подкрепа" в спортното училище във Велико Търново също смятат, че предложението не добро. Според тях то не е съобразено с климатичните условия в България. В стаите няма климатици и учители и ученици - повече от 30 души в помещение - са принудени да издържат 38-градусовите жеги.

Те смятат, че ако се налага промяна, по-добре би било да се измести началото на учебната година и тя да започва на 1 септември. 

Въпреки новите закони и наредби последната учебна година за тях е преминала стресово, "в четене и писане на много излишни документи". Така учебният процес останал на заден план. "Целта на промените е новаторска и творческа образователна система, а като че ли се получава обратен процес", пишат учителите от Велико Търново.

Запазени са оригиналните правопис и пунктуация на цитираните текстове.

Въпреки че кризата си отиде, ситуацията в туристическия бранш се влошава в Европа, тъй като процентът на тези, които нямат възможност за почивка стават все повече и повече.

Догодина започват преговорите за членство на Скопие в ЕС Македония да се присъедини към общото въздушно пространство на България и Румъния по проекта Danube FAB и реално да ползва споделя с двете държави ръководството на въздушното си движение и самолетните трасета. Тази покана е отправил транспортният министър Ивайло Московски към колегата си в

/КРОСС/ Около 4 часа полицаите от 7-мо районно управление разпитваха 38-годишната Мария Иванова, която изостави преди дни бебето си в столичния квартал "Младост". По-рано днес стана ясно, че прокуратурата е обвинила Мария за това, че е оставила без надзор 3-месечния си син Александър и не е положила достатъчно грижи за него. От прессъобщение на държавното обвинение става ясно още, че майката е неосъждана към настоящия момент и спрямо нея взета мярка за неотклонение "подписка". Ако Мария бъде призната за виновна я грозят до 3 години затвор и "обществено порицание". Тя се е възползвала от възможността да даде обяснения, като пред разследващия полицай е заявила, че се намира в тежко материално положение, допълниха от прокуратурата. Разследването по делото продължава.  

Европейският съюз приветства подписването на Договора за добросъседство между България и Македония, заявиха във вторник върховният представител на блока по въпросите за външните работи и политикате за сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят за съседската политика и преговорите за разширяване Йоханес Хан, предава МИА.

С нарастването на популярността на криптовалутите и най-известната сред тях – Биткойн, се увеличават и опасенията, че липсата на централизиран орган, както и привидната анонимност на транзакциите мога да се превърнат в удобно оръжие на мафията.

В Скопие днес бе обсъдено транспортното сътрудничество между България и Македония. Наред с Договора за добросъседство, бяха подписани и два важни меморандума.

Вече цяла седмица феновете на Григор Димитров се питат каква е новата ракета на най-добрия български тенисист. По време на тренировките в академията на Рафаел Надал в Манакор миналата седмица бившият спортист №1 на страната ни се появи с различен модел, но никой не даде допълнителна информация.  Един от специлизираните сайтове за ракети в света

"Аз нямам обща история с България!", "Имаме обща история и с други държави!", "Може да го честваме Илинден като общ религиозен празник!", "Всеки си има национална история!", "Нямаме обща, а сходна история!", "Илинден е македонски!". Това бяха само част от многото коментари и отзиви на македонски "историчари" преди и след публичното огласяване на проектодоговора за добросъседство между Република България и Република Македония. Срещу тях не закъсняваха да се обадят и българските им колеги: "Да се спре с кражбата на история!", "Македонизмът е изкуствена идеология, създадена от Коминтерна!", "Този, който твърди, че македонците са отделен народ, просто не е учен!". От студиото на БНТ Наум Кайчев обяви залегналото и в проектодоговора, че "Ние имаме обща история, единна история!", – но без да уточни коя е тя и през кои точно периоди, – видимо имайки предвид всичко, без югославското и пост-югославско време на днешната Република Македония. След обявяването на проектодоговора пък един български журналист направо запита: "Кой ще направи налудния арбитраж – кои български експерти? Останаха ли свестни хора (явно има предвид такива като Божидар Димитров, Георги Марков и младата им смяна), извън яслата на Сорос и подобните му трафиканти на фалш-демокрация?" По този начин в последните дни от двете страни на границата привържениците на "националната история" в София и Скопие говореха за проблемите свързани с чл. 8, ал. 2 и 3 на договора между двете държави. Затова, макар да са го включили в крайния текст, не съм сигурен дали политиците и дипломатите имат ясното съзнание, че и на двете места никой няма желание да се занимава с миналото и "историческите събития". И то тъкмо "експертно" и "обективно", камо ли да прави "научно тълкуване" на изворите (както твърди проектодоговорът). Един подобен подход би бил изключително непопулярен и в двете страни. Те разполагат с фундаментално сбъркани национални разкази, като точно най-меко казано проблематичните (да не казвам лъжовни) места в тях са най-много присъстващи в медиите и радващи се на сравнително широко обществено одобрение. Не много по-различна е ситуацията и сред "експертите". Та и до днес една от катедрите в Софийския университет се занимава с преподаване на студентите на "История на България" (поне от ранното средновековие, разбира се, та чак до наши дни). В Скопие пък имаме "Институт за национална история", който изследва миналото на Македония и "македонския народ" "од антиката до денес". Медии от двете страни на границата продължават да са залети от фалшиви и митични романтични разкази за миналото на "народа ни", а професионалните историци, появили се в тях, напускат и малкото професионален здрав разум, за да отговорят на обществените нагласи и очаквания. От десетилетия учениците в Македония учат, че не са имали в миналото си по-големи врагове от българите, а българчетата – че за разлика от винаги съществувалия от незапомнени времена "български народ", македонската нация е "изкуствена". Ето защо не съм и много убеден в ползата от това, което читателите ще прочетат на следващите страници в близка перспектива. И все пак мисля, че някакъв подобен разказ ще се настани някой ден в някакви учебници по история и в двете страни. Ала това няма сигурно да е скоро – нито в България, нито в Македония. Времето на царствата и империите Предстои едно доста трудно разбирателство още около началата на славянската писменост. Етнизирането със задна дата на братята Кирил и Методий като "българи" и "македонци" в двете историографии – и още повече в популярната историческа литература в двете държави – е проблематично. Създадената от тях глаголица също нито е българска, нито е македонска. А и строгото етнизиране на средновековния стар писмен славянски език като "старобългарски" и "старомакедонски" е също в немалка степен лишено от основания. Създадената по-късно кирилица (при това в представите на средностатистическия българин това е днешната българска азбука, която е творение на Кирил и Методий) е станало в държава, носеща името "България", но целият процес на случването ѝ демонстрира преплитания на личности, намерения, действия, каузи и политики, които едновременно обвързват поне Византия, Великоморавия и България (с включена в нея териториално Македония), и далеч надхвърлят мисленето в днешните ни две национални държави. Причините за предстоящата засечка на "историци" и "историчари" още в този ранен период на миналото са ясни. На първо място е силният натиск, на който ще бъдат поставени в София и в Скопие от обществените мнения в двете страни, които ще се обявят срещу "кражбата" на онази история, която са учили в училище. Много българи и македонци ще започнат да си мислят, че не така е било, а "Сорос иска така да е било." Към това можем спокойно да прибавим и обстоятелството, че наистина на пръстите на ръцете сигурно трябва да преброим компетентните и почтените професионалисти историци от двете страни на границата, които са готови да се занимават с това минало, с "историческите събития" тогава, тъкмо "експертно" и "обективно", да тълкуват "научно" съответните "извори" (цитатите да напомним са по договора). В известен смисъл тази ситуация може да изглежда и странно необяснима. И в България, и в Македония, поне редица "експерти" твърдят, че имат яснота дето нациите са модерен феномен, но едновременно с това парадоксално се държи те да имат и "национална история", която да започва било от Александър Велики, било от ранносредновековните български владетели и държави. Защото въпреки наличието на средновековни държавни образувания с името "България", сред които е и Самуиловата държава, ние не можем освен да изведем идеологическа (!) връзка между тях и съвременните България и Македония, с "българската" и "македонската" нация днес. Тази връзка се появява в създаваната историческа книжнина и се учи от децата в училище и в двете държави. Дори по-нагледен и очебиен е примерът на още по-проблематичната и недоказуема връзка между "антична Македония" на Александър и съвременна Македония. Заедно с това, ако приемем исканото в договора "научно" тълкуване на "изворите", то българските и македонските историци трябва ясно да заявят на съответните публики в двете страни, че през средновековието – не само на Балканите – чувството за етническа идентичност се носи от едно ядро на елита в съответните политически формирования (к(х)анства и царства), а масата от населението не притежава модерното национално съзнание, или онова етническо съзнание, което тогавашни представители на елита са притежавали. Днешни историци налагат със задна дата на това население съответната етническа принадлежност, удобна за днешните им национални държави. Ето защо няма как да подминем факта, че Самуиловата държава е политически проект, който черпи убедителна легитимност не от някаква македонска държавна традиция, а от тази идеща от Преслав, която дава на владетелите ѝ (които може и да са етнически арменци) "богопомазаност". Всички тогавашни исторически извори (византийски, арменски, арабски и т.н.) разглеждат държавата като "България", а владетелите като "българи". Затова и българската етническа принадлежност на елита-ядро в нея е вън от съмнение, но и тя съдържа в себе си най-вече лоялност спрямо съответния владетел. Ала нищо не можем да кажем за идентичността на огромното мнозинство от обикновени поданици на тази, както и на редица други средновековни държави. Това вече пък би раздразнило редица български историци, точно както доминацията на "българите" и на българския етноним през Средновековието е факт, който видимо смущава и кара да се чувстват неловко авторите и носителите на македонския исторически разказ. Но изработените от българската историография понятия като "славяни от българската група" и формираната уж в края на IX-началото на X в. средновековна "българска народност", отнесена към цялото население на Симеонова и по-сетнешна България, са определено проблематични. В кашата от етноними като "българи", "славяни", "власи", "мизи", "скити" и т.н., и при липса на яснота кога точно са именно етноними, отговорът на подобен въпрос е твърде труден. Към това можем да прибавим честото разминаване между средновековните и предмодерни етноними, от една страна, и съвременните "българи" или "македонци", от друга. Не бива да забравяме и практически почти пълното отсъствие на последния термин в историческите извори и отнасянето му единствено до византийската тема "Македония", разположена в Одринска Тракия. Но и веднага да добавим – точно както по-късно и византийската тема "България" покрива географската Македония в чисто административен смисъл. Следователно, доколкото модерните национални държави обичат идеологически да се свързват с някакви свои предшественици от Средновековието, Самуил може да бъде почитан от съвременните българи като "български цар". Ала доколкото на територията на Република Македония е ядрото на неговото царство, нейните столнини и са налице редица артефакти, с които съвременните и несъществували тогава македонци се идентифицират и тачат (Нали това правят и българите с наследството, което е преди Дунавска България, макар и в далеч по-малка степен) той може да бъде спокойно почитан едновременно и там. "Българи" и "македонци" – едни от най-мъглявите етноними в османските векове Истина е, че вековното съжителство в една държава (но по ирония благодарение властта на Османската империя) прави "българското" и "македонското" минало за близо пет столетия в държавнополитически смисъл едно. Ала кога най-после ще се разбере (включително и от немалко историци в България и в Македония, които като нищо могат да попаднат в бъдещата мултидисциплинарна експертна комисия), че ако подходим "експертно", "обективно" и "научно" към предците на днешните българи и днешните македонци в Османската империя, трябва да обявим отсъствието на съзнание за общност както помежду им, така и вътре в двете групи. Отсъства, разбира се, и каквато и да било граница между тях. Като цяло нищо не остава от средновековната българска политическа традиция (камо ли от античната македонска). Малко неща можем да кажем за идентичността на обикновените хора живели тогава на територията на днешните България и Македония под османска власт. Продължава кашата от етноними в писмените исторически извори, дело на странични наблюдатели – "гърци", "албанци", "власи", "есклавонци", "рашци", "сърби", "българи",, да не говорим за античните "мизи", "траки", "даки", "илири", "македонци" и т.н. Сигурно е обаче, че етнонимът "българи" е по-мъгляв от "турци", "гърци", "сърби", "власи", "арнаути". Отнесен към днешните нации по-мъгляв и неясен от него е изглежда единствено етнонимът "македонци". И ако днешната македонска историография може и да се радва на вече констатираната му поява, то веднага трябва да кажем, че в самата приблизително днешна географска Македония етнонимите "грък", "арнаут", "българин" ("бугарин"), "сърбин" са преобладаващи. На фона на всичко казано по-горе за османските столетия спорът днес между София и Скопие може да изглежда и твърде комичен. И в днешна България и Македония, етнонимите "българи" и "македонци" се поставят най-често от самите днешни български и македонски историци в заглавията на книги и статии, както и в обясненията към историческите извори, в които неслучайно не става дума нито за едните, нито за другите. И българската, и македонската историография на практика поправят "грешките" на предшествениците си живели по тези места, обяснявайки на днешните македонци и българи, че им казват "истината" и "вистината" когато говорят за "българския народ" и "македонския народ" през дългите османски столетия. Представената реалност обаче, е измислена и видимо няма нищо общо с това, което е било в главите на техните предшественици, които дори не са се главоболили над въпроса дали са "българи" или "македонци". В този смисъл македонската историография представя разпускането на гръкоезичната иначе Охридска архиепископия през 1767 г. (просъществувала след 1019 г. и първоначално наричана "Архиепископия на цяла България", но по-скоро сякаш административно, а в редица документи после е възприемана и като "сръбска") като някакво едва ли не пъклено начинание срещу "македонския народ", което дало възможност на Гърция и България да си присвоят "македонската история". Само че нито "македонски народ", нито "македонска история", които трябвало да се присвояват, съществуват по това време. Пет години преди това един македонец от Банско е написал "История славяноболгарская", но малцина все още подозират за нейното съществуване. Дори и през XIX в., за дълго време, смисловият обхват на етнонима "българин" продължава да бъде твърде неясен. Още по-мъгляв, а и по-рядко срещан е етнонимът "македонец". Някои представители на елита или интелигенцията от Македония – Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски – идентифицират езика си като "болгарски". Но истинско развитие процесите на утвърждаване на модерна българска нация започват да имат едва към средата на XIX в. и по-късно, когато и популярността на името "българин" все повече нараства. Интелигентите от Македония, – Кузман Шапкарев, Димитър и Константин Миладинови, Димитър Македонски и редица други, – за неудоволствие на днешната македонска историография се самоопределят като "българи", а появата на идентичността "македонец" е единствено регионална, дори и когато книжовно се използва местен диалект. При това българското етническо самоопределение в Македония изпреварва инсталирането на Българската екзархия, с чиято "асимилаторска" политика днешната македонска историография продължава да обяснява наличието на българи в тази тогава географска област. Причината обаче за българската етнонационална рамка, от която тръгва движението в Македония, не трябва да се търси както си мислят често българските националисти и историография в някаква изначална българскост на местното население шестваща през столетията (видяхме, че още по-малко е налице някаква изначална македонскост), а в единната институционална политическа рамка, която предоставя Османската империя и по-голямата популярност и убедителност на етнонима "българи" по това време. Следователно, можем да говорим за преобладаващ и стабилен български елит в Македония, но при маса без ясно изкристализирало национално съзнание в етнически разнородна територия (българи, власи, турци, албанци, гърци, като със сигурност в самото начало огромното мнозинство не се е главоболило по въпросите на етническата принадлежност и дори не би разбрало нищо от днешните българо-македонски спорове). Българската историография допуска тук два слаби момента в своя разказ – преувеличава степента на осъзнатост на огромната маса от населението в Македония като "българи" и подценява изключително разнородния му характер. В споменатите географски граници практически отсъства ясно изразено мнозинство. Поне в самото начало. Освен това, българската историография скрива както от специалисти, така и от широката общественост дебатите за българския книжовния език и участието на отделните говори в него, които със сигурност биха хвърлили повече светлина върху разискваните проблеми. Църковната борба и ВМОРО – общата история Едва тук някъде около църковно-националните борби можем да говорим вече за мислена и осъзната "единна история" и "обща история". И тук ще е големият проблем пък за македонския разказ в "мултидисциплинарната експертна комисия". До войните общата рамка се създава от печата и литературата на български книжовен език, от общата и заедно извоювана Българска Екзархия, училищата и дейността на ТМОРО (ВМОРО). От тук и логично идва българския характер в етнически смисъл (и македонски в политически) на един от основополагащите от десетилетия македонски митове – Илинден. Големите дейци на организацията Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Яне Сандански и т.н. определено са смятали себе си за българи и използват български книжовен език (доброволно, а не насила, както се опитват да внушат някои от Скопие). Като "българска" или "пробългарска" Организацията е възприемана и от другите актьори в тогавашна Македония в края на XIX и началото на XX в. Македонската историография не може да отрече, че за смятащите се "македонски българи" нейни членове нито Филип, нито Александър, нито отделния македонски език и книжнина са били някаква кауза. Заедно с това, въпреки всякакви изключения, най-"фреквентниот" етноним по онова време в географска Македония е "българин". Все още няма идея за някаква "македонска държава", а единствено наднационална, но не и софистицирана идеология, за "македонци" и "македонски народ", на една твърде ориентирана към България организация. Тук пък невралгични за българската историография (или за част от мултидсициплинарната комисия) ще се окажат левия автономизъм от началото на XX в., който е недвусмислено насочен и срещу българския "държавен национализъм". И наистина в някои леви кръгове понятието "македонски народ" (иначе вдъхновено от наднационалните разбирания на ВМОРО за "Македония на македонците", сред които се поставят и "българите" като мнозинство) вече започва да се противопоставя на иначе "близките" до македонците "българи". Заедно с това обаче, македонската историография ще трябва пък да признае, че не съществуват основания да се разглежда това като израз на някаква етнонационална македонска идентичност в днешния смисъл на това понятие или онзи от около 30-те и 40-те години на XX в. насам. Групата на Сандански в Народната федеративна партия след Младотурската революция от 1908 г. се нарича официално "българска секция". И всички македонски революционери, противно на историографията в Скопие, определено изявяват българска национална принадлежност. Сепаратизмът им, включително и от София, е наднационален (македонски), а не етнонационален македонски проект. И все пак, изградената "македонска" политическа идентичност е ясно откроима и през 1914 г. дори в предсмъртното писмо на П.К. Яворов до Тодор Александров. От гледна точка на днешния разказ ВМОРО и нейните дейци са част от едно споделено минало и могат да бъдат едновременно българи в етнонационален смисъл и македонци като регионална и още по-важно политическа идентичност. Тя включва и отделна институционална идентичност, която може да съществува в един македонски национален разказ като пред-национална македонска политическа идентичност и предтеча на днешна независима Македония. Точно тук идва и логиката на съвместното честване на Илинден между днешните държави България и Македония. Въстанието е дело на организация, чиито активисти в национален план са били "българи", но с борбата си за автономия създават местна митология, която един ден ще спомогне за утвърждаване не само на политическа, но и на етнонационална идентичност на политическа единица с име "Македония", днешната независима държава. Ранният македонизъм – премълчаван в София, мултиплициран в Скопие Българската историография очевидно трябва да престане да премълчава и маргинализира един добре известен и документиран в "историческите извори" ранен македонизъм. Нали мултидициплинарната комисия трябвало да се съобразява с "историческите извори" и да работи "експертно", "обективно" и "научно". Тук имам предвид далеч предварилите Коминтерна къде временно припламнали, къде все още нестабилни македонисти като Теодосий Гологанов, Георги Пулевски, Кръсте Мисирков, Стефан Дедов, Диамандия Мишайков и далеч по-убедения и неотклонен Димитър Чуповски (По този повод помним как преди години Божидар Димитров изгуби бас, но отказа да изпълни облога, защото видимо фейър плея не му е силата). Всички тях пък съответно македонската историография вижда като дейци с гигантски увеличителни стъкла, далеч надхвърлящи тогавашната им политическа тежест и влияние сред съвременниците им, както и тази на македонизма, който те проповядват. Говоря тук за увеличителни стъкла и за изтикване напред със задна дата в основното русло на македонския исторически разказ на преди това сравнително периферни дейци. Едва ли е случайно, че дори и решението на АСНОМ от 2 август 1944 г. за създаване на вече етнонационална "свободна македонска държава" в "демократска и федеративна Югославия" не се реферира към тях и техните завети и дейност, а към тези на "старите илинденци" и Гоце Делчев. Македонската историография не може да не признае, че по време на Балканската и Първата световна война, в новата обстановка, неизненадващо, а по-скоро логично на фона на казаното по-горе, дейците на ВМОРО вземат страната на София, а в София те действат и след мирния договор от 1919 г. Нещо повече. Днешната македонска историография скрива, че българският национализъм често се подхранва, а и значението на Македония в него е толкова важна, не на последно място и поради обстоятелството, че мнозина македонци с ясно изразено българско национално съзнание участват във формулирането му, а заедно с това и оказват натиск върху български правителства за по-активна и максималистична политика в тази посока. Днешният македонски разказ говори за разделянето на Македония в Букурещ през 1913 г., като разкъсване на някакво единно национално тяло. Това не е така. Разделя се предишната обща политическа идентичност сред славянското население, доколкото е основана на политическата македонска идентичност на ВМОРО. Но в действителност от трите държави България има най-малко пречки с интегрирането на Пиринска Македония и допълнителното утвърждаване там на българско национално съзнание. Същото не може да се каже за култивиране на "южносръбско" във Вардарска и гръцко в Егейска Македония. Заедно с това, българската историография обича твърде много да спекулира, че целта на борещата се за "автономия на Македония" ВМОРО е единствено тактическа и свързана с непременно бъдещо присъединяване към България, при сгодни обстоятелства. Колкото и някои моменти от поведението на лидерите на организацията през 1912-13 г. да говорят наистина във въпросната мечтана от София посока, тази опция съвсем не е еднозначна. За това говорят и връзките и съвместните действия на не кой да е, а един от основателите на ВМОРО, Петър Попарсов, с един от ранните македонисти Д. Чуповски и други македонски дейци искащи още в края на 1912 г. от бъдещата Лондонска конференция "неделима Македония". "Независима Македония" – лозунгът на бъдещето Относно междувоенния период българската историография трябва да представи открито, че идеята за "автономия на Македония" си е вече идея за една самостоятелна държава. Тя набира все повече почитатели и е възприемана от все по-голяма част от обществеността, дори и в самата България, като необходима реалност за решаване на македонския въпрос. Но пък и македонската историография трябва да приеме, че все още не става дума за различно етнонационално съдържание в тази държава. В борбите между левица и десница във ВМРО, между михайловисти и протогеровисти, "обективно" и "научно" погледнато в духа на договора за добросъседство, едни българи убиват други българи. Това не е междуетнически конфликт между българи, от една страна, и македонци, от друга, колкото със задна дата на някой да му се иска да го представи по този начин. Проповядваната наднационална идентичност в духа на ВМРО продължава да е български доминирана, колкото и да е категорична за отделеността на бъдещата държава. Дори и дълго време след 1918 г. македонските левичари също продължават да се идентифицират като българи. Българската историография обаче прикрива плътността, която започват вече да добиват понятия като "македонци" и "македонски народ" в левия печат. А и самата борба за македонска държава е обективно вече борба за македонска нация в конституционен и надетнически смисъл. Като че ли бързо ще има фактологично приближаване между двата разказа, но и запазена диаметрална противоположност в оценките за онова, което се случва в България след края на 20-те години. От тогава за българските комунисти постепенно терминът "македонци" започва да придобива вече и етнокултурно съдържание. Постановката за македонска нация и отделен македонски език в края на 1933 г. се приема от комунистическата ВМРО (об.), а в началото на 1934 г. и самият Коминтерн излиза открито с тези позиции. Членуващите в БКП македонски комунисти започват да мислят себе си като "македонци". Те написват и първите чернови на "македонска история", а "Македонският литературен кръжок" (1938-1941 г.) в София, и особено Венко Марковски и Коле Неделковски, работят около култивиране на нов македонски език и литература. По този начин, парадоксално, – въпреки ранните предтечи на македонизма изброени дотук – истинска люлка за етнонационалния македонизъм се оказва именно България, а не Сърбия (каквито са обикновено българските твърдения, доколкото Пулевски, Мисирков и Чуповски продължават да бъдат малко известни и маргинални фигури). На практика, точно последните събития и процеси случващи се през 30-те в България имат пряка връзка със споменатите решения от 2 август 1944 г., а не онези позабравени вече ранни македонисти, свързани със Сърбия, на които ВМОРО никога не е обръщала особено внимание. Българската историография трябва да приеме, че етнонационалният македонизъм се утвърждава като форма на идентичност с цел да се противопостави населението на Вардарска Македония (може би донякъде и на Егейска) срещу сърбизацията (гърцизацията). Изселването към България на много убедени в българската си идентичност, по-слабите връзки и позиции на ВМРО във Вардарска Македония, двете десетилетия в различна сръбска (югославска) институционална рамка, без позиции на българската държава, довеждат до израстването на една генерация, сред която постепенно изкристализира и започва да се очертава македонско национално съзнание. Този македонизъм от междувоенния период е насочен към запазване на местните специфики и противопоставяне именно на сърбизацията. Ала веднъж възникнал и утвърдил се той се превръща след това и в оръжие срещу България. Неслучването му в Пиринска Македония е доказателство, че македонската идентичност се ражда най-вече там където българският език, образование и култура са изолирани и нямат пряк достъп. Следователно, България – а вероятно и неслучайно – е единствената балканска държава, която е в състояние да възпре случването на етнонационалния македонизъм. Историята пожела друго и от тук нататък българската историография трябва да търси обяснение на това случване в определен исторически период, а не да поставя етикети. А що се отнася до Егейска Македония, македонизмът се засилва не на последното място и поради изселванията от 20-те, при които формиралите ясна българска идентичност егейски македонци си тръгват към България и от тук се очертава пространство за противопоставяне на политиката на гърцизация, но на базата вече не на българска, а на македонска етнонационална идентичност. Българската историография явно има и ще има проблем с периода след 1941 г. Премълчава се обикновено популярността на идеята за самостоятелна и независима Македония. Скрива се поведението на българската администрация довело до антагонизиране на немалка част от местното население във Вардарска Македония. То пък съответно създава и плодотворна почва за покълване на македонизъм от комунистически или титовистки тип, особено сред по-младата генерация, която няма други спомени освен тези от самата Югославия. Затова трябва и да се признае, че въпреки радушното приемане на края на сръбската окупация през 1941 г., местното население видимо се чувства отчуждено от установената българска власт, а последващото приемане на идеята за "македонска нация" и "македонски език" не е само въпрос на насилие от една еднопартийна тоталитарна власт. Към това трябва да се прибавят, разбира се, и премълчавани в днешна България някои брутални разправи на българската власт със съпротивата в Македония. Но и македонската историография трябва да спре да представя тези насилнически разправи изолирано, като борба на "българи" срещу "македонци". Нужно е да започне да отчита и по-общата политика по места обхванала не само окупираната от български войски Македония, но и старите предели на България. Не бива да се пропуска, че много често и подобни решения са вземани от македонци, носещи убедено, а не само от страх, българска униформа. Защото дори и през периода 1941-44 г. националната идентичност във Вардарска Македония (а и Егейска) остава неопределена и колеблива, а македонците единствено потенциална и все още незатвърдена нация. Трябва да спре премълчаването на неудобното дълго години за "историчарите" в Скопие наличие на редица привърженици на идеята за независима Македония, които са иначе с българско етническо съзнание. По-късно някои от тях или осъдени на смърт от новата комунистическа власт, или са прекарали дълги години по лагери и затвори. Към тях спокойно могат да бъдат добавени и онези, които приемат етнонационалния македонизъм и решенията от "втория Илинден" (написани на българска пишеща машина, противно на българските вицове) за "народниот македонски йазик" (сред които и Методи Андонов-Ченто, Панко Брашнаров и Павел Шатев), но се противопоставят на просръбската посока, считайки я чужда на създадените в миналото македонски традиции. Македонската етническа нация в "лабораторията" на Югославия Изглежда като че ли все по-лесен – поне на пръв поглед – става консенсусът между двете историографии за периода след 1945 г. Тук българската ще трябва да приеме, че през последните десетилетия – и най-вече между средата на 40-те и края на 50-те и началото на 60-те години – липсвалата в миналото македонска нация получава социална плът. И този процес е видимо необратим. В бъдеще на договаряне ще подлежи самия македонизъм и неговото вътрешно съдържание, а не дали да го има или той да бъде изтрит като ненужен. Българската наука освен това трябва да признае, че какъвто и да е бил, и когато и да е създаден македонския език, в годините след 1944-45 г. на него вече е създадена и стойностна книжнина. Езикът се превръща постепенно в самостоятелен, на него могат да се излагат сериозни идеи, още повече когато той попадне на неподражаеми майстори на художественото слово, а такива в Република Македония със сигурност има. Продължаващото есенциализиране на езика, използването на идеологически конструкти като "българско езиково землище", говоренето за "липсата на структурна отлика в типологичните особености" между двата езика, ще стават все по-трудно удържими. А вместо да ни обяснява как "македонската нация" и "македонския език" са изкуствени, българската историография трябва да ни отговори на въпроса защо след 1919 г. бяха създадени предпоставките и начена процесът, а след 1944 г. се и формира необратимо, македонската нация. Случаите с Кипър и Молдова са неудачни, доколкото на тези места не протича (и тук трябва да се обясни защо), подобен процес на изграждане на отделно национално съзнание на базата на регионалната идентичност, при това с основна насоченост срещу най-близката исторически нация, от чието развитие македонската в началото е била част. Македонската историография пък трябва да признае, че първоначалният македонски исторически разказ е създаден от дошли от България комунисти, започнали го още през втората половина на 30-те – Васил Ивановски, преди него Ангел Динев и Коста Веселинов. Тя трябва да представи и онази парадоксална картина в началото, при която македонци, югославски комунистически кадри използват сръбския език, а не познават историческото минало на Македония (тук емблематичен е спорът на Васил Ивановски с Лазар Колишевски, който разглежда Гоце Делчев като "българин, без значение за Македония"), за сметка на българските комунисти македонисти, които познават историята на Македония, но на практика говорят български и преживяват допира с новия македонски литературен език дори с известно разочарование. Нещо повече. Македонската историография трябва също да приеме факта, че югославският вариант на македонска република и дефинирания от нея отявлен антибългарски македонизъм все пак се разминава с илинденци и е пълно неглижиране на всякаква обща история с българите и България. Като бивш съюзник на Третия райх през втората половина на 40-те България не може да влияе на тези процеси и те се случват по възможно най-нежелания от нея сценарий, което и до днес затруднява българската позиция. За това съдейства както допълнително развитата и "отпусната" след 1989 г. българска национална митология, така и консервативния характер на българската историография и езикознание, които не могат да интерпретират случващото се в цяла Македония както преди средата на XIX в., така и след 1919 г. в небългарските части на областта, останали в Гърция и Югославия. Заедно с това македонската историография трябва да признае, че за разлика от Вардарска Македония, близостта от миналото, общата история в империята, Екзархията и ВМОРО, са довели до там, че населението в Пиринска Македония е твърдо и непоколебимо в българската си идентичност, а политиката на "македонизация" провеждана от БКП през втората половина на 40-те, в съгласие с ЮКП, е свързана с насилие, довело и до съответните травми. Историческата съдба на Пиринска Македония противоречи на политическия проект на ВМОРО, но доколкото не противоречи на българската национална идентичност на населението там, тя бързо получава въплъщение, в рамките на България след 1912 г. А годините 1912-1946 се оказват толкова важни, че политиката на БКП за македонизация не пуска никога дълбоки корени, въпреки възможностите на тоталитарната власт или атрактивността в контекста на Студената война на югославския, а от там и на единствения наличен македонистки модел. Мултидисциплинарната комисия и бъдещето Оставянето на историята на историците често може да води и до по-големи проблеми, отколкото оставянето ѝ на политиците. Това с още по-голяма сигурност се отнася когато нещо се остави на заразените и социализирани в национализъм и пристрастие български и македонски историци. Но като резултат от историята, включително и нейните капризи, на които сме подвластни, в началото на XXI в. ние вече имаме реалността на две държави, два народа, два езика, две литератури, два различни исторически опита и поне два доста различни и конфликтни исторически разказа. В историческата реалност обаче, както видяхме, двата народа имат политически съжителство през част от Средновековието и във вековете на османската власт. Те имат и обща, споделена история във времето между около средата на XIX в. и войните в началото на XX в. През останалото пък време тази история и да не е обща, е все пак преплетена. Ала ясно е, че трудно един ден ще има една единствена и обща писана история в двете страни. Винаги ще са налице различни гледни точки по определени въпроси. В Македония те ще бъдат най-често повлияни от това, което наистина се е случило като резултат след 1944 г. В България пък може би преобладаващо ще се съди от предпоставката какво е било през XIX и началото на XX век. Но това, което е съвсем постижимо за историците и което очевидно дълги години не се е правило – може да не се премълчават факти и да не се лъже за тях. (Защото когато се казва, че проектът на ВМРО е предтеча на македон

Библиотеките във Финландия работят и след като приключи работното време на библиотекарите. Гражданите влизат и се самообслужват по всяко едно време на денонощието. Библиотеките там предлагат различни видове услуги. Хората могат да си заемат не само книги, а и други инстру

Повечето туристи са българи, но се отчита увеличение на гостите от Румъния, Русия, Германия и Франция

89-годишната жена е с опасност за живота, момчето - с комоцио

Дърво е паднало върху жена на столичния бул. "Дондуков", тя е откарана в болница със счупвания, съобщи "Фокус", като цитира центъра за спешна помощ. Три са сигналите на тел. 112 за инцидента, като първоначално линейката е била повикана на грешен адрес. Екипът, отзовал се на обаждането в 14.39 часа, тръгва от Военномедицинска академия минута по-късно. Забавянето на Спешна помощ е било заради неточния адрес и ремонтите на бул. "Дондуков". Жената е хоспитализирана в най-близката болница - "Царица Йоанна" - ИСУЛ.

Това потвърди евродепутатът Момчил Неков

"Европейският съюз приветства подписването на двустранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Бившата югославска република Македония."<br /><br />Така коментираха днешното събитие Върховният представител по външните отношения и зам-председател на Европейската комисия Федерика Могерини и нейният колега Йоханес Хан, отговарящ за отношенията със съседите на ЕС и преговорите за разширяване.<br /><br />"Това споразумение...

Бившият министър на петрола на Пакистан Шахид Хакан Абаси бе избран за премиер на Пакистан от парламента на мястото на Наваз Шариф, който бе отстранен от длъжност от Върховния съд в петък заради обвинения в корупция, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Абаси бе фаворит, тъй като е подкрепен от самия Шариф и партията му,

Адвокат на Петър Низамов-Перата - Мартин Пеев, представи току-що на Пловдивския окръжен съд писмени доказателства, че клиентът му е милосърден човек. "Той помага на обществото и на животните дори. В Бургас е задействал за спасяването на 20 котки. Имаше и обществен отзвук", каза защитникът и приложи публикации.

Трима участници в престъпната банда, известна в Русия под прозвището ”ГТА”, бяха ликвидирани, след като обезоръжиха конвоиращите ги полицаи и откриха огън в Московския областен съд, предаде ТАСС, като се позова на източник от органите на реда.

Трима участници в престъпната банда, известна в Русия под прозвището ”ГТА”, бяха ликвидирани, след като обезоръжиха конвоиращите ги полицаи и откриха огън в Московския областен съд, предаде ТАСС, като се позова на източник от органите на реда.

"Газпром" увеличи производството си за периода януари - юли 2017 с 19,3% в сравнение със същия период на миналата година до 266,3 милиарда кубически метра. Износът за Европа нарасна с 12,6% до 110,8 милиарда кубически метра, става ясно от доклад на руския газов холдинг. От началото на

21 европейски държави се борят за домакини ни базираните в Лондон агенции на ЕК след Брекзит.

На ден Илинден 1903-та година (20-ти юли по „стария“ и 2-ри август по „новия“ календар) избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ, останал под турско робство в Османската империя след Берлинския договор. Защо е важно да споменаваме цялото му име? Защото това е въстанието на българите от Охрид до Черно море. Сраженията се водят на огромна по мащаби територия – от Крушево, Смилево, Мечкин Камен, до Странджа и днешно Царево.

Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание не е само за себе си, не е изолиран бунт, то е продължение на българската съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Непосредствено след обявяване на решенията му избухва Кресненско-Разложкото въстание, следва го Горноджумайското въстание на Върховния комитет в София (ВМОК) от 1902, следват Солунските атентати. Въстанието от 1903-та избухва първо в най-добре организирания Битолски революционен окръг (обхващащ почти цялата територия на днешна Република Македония), продължава в Одринско и завърша в Серския революционен окръг, в разложкото поле, където е и неговия епичен финал.

На 4 октомври (22 септември по „стария“ календар) 1903 година чета от 70 човека, с войвода учителят от Банско Радон Тодев, води последното сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата "Св. Троица" в Банско поп Стойко опява четниците приживе.

Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен бой. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, успява да пресече българската граница в Рила и да се спаси.

Това е епичният и кървав край на въстанието от 1903-та.

Защо припомням това? Защото днес, в навечерието на сто и четиринадесетата годишнина от тези събития бе подписан историческият Договор за добросъседство между Република България и Република Македония. На годишнината от най-голямото, най-мащабното, най-масовото въстание на българския народ срещу османската власт, потушено с обичайните за турците зверства и геноцид над цивилно население. Въстание, вдигнато от българите в защита на свещеното им право да живеят в едно единно и свободно Отечество, от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море.

Накратко припомням и историята на т.нар. „македонизъм“. Това е политическа „доктрина“, организирана от сръбските политици в Белград, между които най-агресивен е министър Стоян Новакович, който смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония. Сръбските политически дейци, които търсят излаз на море, след като Австро-Унгария им пресича пътя към Адриатика, решават да се насочат към Солун през българите в Македония, които тогава все още са под османска власт. В Белград са наясно, че не могат да наложат сръбско национално самосъзнание сред българите в Македония. Затова измислят как да го заобиколят.

Това е „македонизма“ – теория, която твърди, че населението в тази област има не българско, а някакво друго – аморфно, неуточнено национално самосъзнание. Целта е българското население в Македония да бъде представено пред света като не-българско, „македонско“, като междинна, първа стъпка към неговата последваща сърбизация.

През 1934 година в Москва е приета Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези насоки са основното оръжие на югославските и българските комунисти през Втората световна война срещу българското национално обединение, случило се след Българския Великден от 1941-ва година.

Опитът на масовата „македонизация“ на местните българи, извършен от местните комунисти, е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцката комунистически партии през втората половина на 40-те години на ХХ век. И отново е анти-български.

Следва чудовищното национално предателство на БКП, което с нечувани репресии, тормоз, насилие, убийства насила се опитва да накара българите в Пиринска Македония да се напишат „македонци“. Целта е и българите в Пиринска Македония да бъдат „македонизирани“, областта да бъде отделена от България и присъединена към Югославия. Българи от БКП бият и убиват българи, за да се запишат не-българи в преброяване на населението. Прочее, не сме чули и едно „извинете“ от днешните наследници на БКП.

След краха на сърбо-комунистическия Франкенщайн – Югославия, на 8 септември 1991 г. Република Македония обявява и провежда референдум за независимост. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява тази независимост. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното й име.

Това е историята. Накратко.

Но съпротивата на югоносталгиците и наследниците на Коминтерна продължава. И в България, и в Македония. До ден днешен. Целта им е една – да попречат на националното единение на един народ в две държави. Цял четвърт век, цели двадесет и пет години тези сили, следвайки старите геополитически начертания на Белград и Москва, успяват да държат Македония в изолация.

Чрез провокации, използвайки пропаднали криминални типове, кодоши, негодници и разни беззъби утайки на обществото, успяваха да внасят раздор, недоверие, чувства на „антагонизъм“ от двете страни на границата. Не е трудно. Достатъчно е периодично да се появява някой впиянчен ретард и да обявява Цар Самуил за „македонец“, внук на другия „македонец“ – Александър Велики и работата е готова.

Да сеят омраза и страх в Скопие към България чрез лъжи и фалшификации и да провокират омраза и гняв в София към братята ни в Македония отново чрез лъжи, фалшификации и провокации. И доста добре им се получаваше в последния четвърт век. Само проследете хронологията и цикличността на „скандалите“, които „избухваха“ периодично.

Чудите се защо? Много е просто. Защото техните стратегически интереси са да държат линията север-юг, която свързва Белград и Атина и разполовява Балканите. Старото „приятелство“ на Белград и Атина, които окупираха и поделиха Македония за сметка на България през 1913 година. Под „арбитража“ на руския цар. И същите тези днес не желаят да се случи сътрудничество по линията изток-запад, а именно от Бургас до Дуръс.

През септември месец в Грузия ще бъде подписан меморандум между шест държави за изграждане на коридор „Персийски залив – Черно море“. За пренос на стоки и енергоносители. Оттам през пристанище Поти в Грузия товарите стигат по море до Бургас и оттам по Коридор 8 до Дуръс и отново по море до Бари или Бриндизи в Италия. Това е най-кратката версия на „Пътя на коприната“. Избягва несигурността в Турция и Русия. И не зависи от политически решения и действия. Стоките ще пристигат от и до Китай и Иран две седмици по-бързо от сегашните най-бързи варианти.

Отново повтарям. Стоки. Нефт. Газ. От Азърбайджан, от Иран, от региона. До Италия, през България. Изгодно. Много изгодно за нас. Това е причината за активизацията на всички Коминтерн-овски клетки. Това е и причината за този организиран опит за саботаж на договора за добросъседство. В това се корени и опита Македония и т.нар. Западни Балкани да бъдат държани извън ЕС и НАТО. За да бъдат сива зона. Черна дупка. Извор на постоянно напрежение, спусък, готов да взриви тази част на Балканите и да попречи на изграждането на коридора, за който писах преди малко.

Две думи и за договора. Чели сте текста му. Той е добър. И за двете страни. Отваря врата. За сътрудничество, за преодоляване на саботажа на коминтерновците, за преодоляване на речта на омраза към България, която техните структури налагат в Македония. Този договор е основата. Над него трябва да се гради общото ни бъдеще. Той ни дава основанието да не позволяваме български владетели, възрожденци, революционери, просветни дейци да бъдат преименувани посмъртно и да бъде сменяна националността им десетилетия след смъртта им.

И не се лъжете! Език не се признава и никой не признава езици. Ако чуете или прочете това от някого, знайте, че този човек работи срещу българските национални интереси. Какъв е езикът, който използват братята ни край Вардар е напълно ясно – западно-български диалект.

Ясно е, че нито един договор не решава всичко наведнъж и изведнъж. И този е и не може да бъде такъв. Ясно е, че след еуфорията предстои много работа, много упоритост, много последователност, много усилия. Чувам хора, които казват :“Ами ако не се изпълни?“. Все едно да плачем за нероден Петко. По-добре е да има договор, при това добър, и да се работи по него, отколкото да няма договор и разни питекантропи тип „миленко“ да тровят отношенията периодично.

Този договор ни дава инструменти и възможности да защитим правата и законните интереси на българската общност в Република Македония. Да се възползват от всички граждански и политически права, като свобода на сдружаване, участие в обществения и политическия живот, медии и прочее. Забележете – общност, а не малцинство. Българските граждани в Република Македония са повече от сто и осемдесет хиляди. Този договор ни дава инструменти да поискаме спиране на делата и резолюциите срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и в Съвета на Европа.

И да. Днес в Република Македония живеят граждани, които се самоопределят като македонци, с македонско национално самосъзнание. И ние трябва да уважаваме и приемаме това, както изискваме от тях да уважават българската общност на територията на Република Македония. И това е политически факт, който не може, а и не трябва да бъде отричан. И да, вече има и македонска политическа история. От 2 август 1944 година, от свикването на АСНОМ. Това са политическите реалности и последствия от усилията на Белград, Коминтерна и БКП.

Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ целеше да обедини българите от Охрид до Черно море. То целеше да премахне границите между Османската империя и свободна България. За да няма граница, която да разделя българи. Днес ни се пада да продължим това дело. Задължени сме.

Днес ние имаме интерес от Гюешево до Струмица да няма граница. Граници няма в рамките на ЕС. Единственият мислим, възможен, изпълним начин да бъде премахната тази граница, българите от Охрид до Черно море отново да живеят заедно, без граници по между си е Македония да се присъедини към ЕС. ЕС е инструмента, който трябва да използваме.

Само през сътрудничеството в рамките на ЕС могат да се изградят тези огромни за мащабите на България, Македония и Албания инфраструктурни проекти. Шосейни, железопътни, газови, електро-преносни. Както видяхме, на тези проекти бе успешно пречено двадесет и пет години. Не от ЕС. От тези, които ръчкат, разделят, противопоставят държавите в региона в изгода на старите си съюзи и геополитически интереси. Откровено, видимо, ясно анти-български. Още от тайното споразумение между сърби и гърци за разделяне на Македония, подписано през 1912-та година.

На срещата в Триест ЕК обяви начало на финансирането на изграждането на жп-линията, свързваща София и Скопие. ЖП-линия, която Белград не позволи да бъде изградена повече от сто години и я няма и до ден днешен. Заедно с Договора за добросъседство са подписани и два много важни Меморандума. За свързване на железопътните и газопреносните системи на Република България и Република Македония. Много, много важни меморандуми, които променят цялата геополитическа картина на Балканите. В наша полза.

Няма нищо по-символично от това делото, започнато от българските въстаници на Илинден 1903-та, делото на Крушовската и Странджанската републики, делото, за което загинаха четниците на Радон Тодев, да бъде завършено от нас на Илинден 2017-та година.

Да, днес е добър ден. „Ден Илинден, за българите Великден“.

Самолет на авиокомпания ”Травел Сървис”, изпълняващ полет QS1580 от Братислава, кацна аварийно на Летище Бургас в 13.35 часа днес. Това информираха от пресслужбата на летището.

Още през април 2016 г. Павел Александров бе обвинен за участие в престъпен сговор за незаконно присвояване и неправомерно разходване на средства на фонда

Посетителите на Софийския зоопарк ще могат да се включат в къпането на слона. Атракцията е част от нов образователен тур за показно хранене на животните. Всеки уикенд посетителите могат да участват в храненето на маймуните, видрите и хипопотама, и да научат интересни факти за тях. Днес в зоопарка демонстрираха пред журналисти с какво ще зарадват

Отменено е наказателното постановление, с което са наложени три административни глоби от по 500 лева заради лоша хигиена на кухненска работничка, хранила деца от ДГ „Звънче“. Това става ясно от решение на Районния съд, научи Moreto.

Правителствата на Република България и Република Македония потвърждават политическото си намерение за увеличаване сигурността на енергийните доставки за двете страни, региона на Югоизточна Европа и Европейския съюз, както и изразяват подкрепата си за формирането на Европейски енергиен съюз. Това предвижда подписаният днес между двете страни

Ню Йорк вече е в обсега на севернокорейските ракети - тази заплаха се струва нереална на младите, но у по-възрастните събужда спомена за студената война и противоатомните убежища, които могат да бъдат видени и днес.<br /><br />Хипотезата за нападение срещу американския мегаполис не е сред темите за разговор в съботния следобед, но много хора си спомнят историята. Младите не свързват новината с нещо конкретно, което може да промени живота им.<br /><br />"Имаме в Южна...

В разгара на лятото, когато "Слънчев бряг” буквално се "пука по шевовете", един хотел осъмна празен заради некоректен туроператор. Близо 150 туристи...

От петък насам Димитър Даскалов е в неизвестност

/КРОСС/ С изграждането на железопътна връзка между София и Скопие отваряме нова страница в отношенията между двете държави. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България Ивайло Московски по време на среща с министъра на транспорта и съобщенията на Република Македония Горан Сугарески, която се проведе днес в Скопие. Европейската комисия категорично показа, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и ще се търси целево финансиране, каза Ивайло Московски по време на двустранната среща. Той заяви, че предстоят срещи с еврокомисарите Йоханес Хан и Виолета Булц за обсъждане на по-нататъшните действия на страните, участващи в проекта. „Проектът ще гарантира транспортната свързаност между нашите държави и ще доведе до по-голяма сигурност, устойчивост и икономически растеж за целия регион", допълни Московски. „Надявам се, че подобни инициативи ще бъдат пример за другите държави от Балканите, защото пред нас няма по-добра алтернатива от транспортната свързаност", посочи още той. Министърът отправи покана към македонската страна да се присъедини към успешния проект Danube FAB, който България изпълнява съвместно с Румъния. Това ще доведе до постигане на още по-големи ползи и оптимизация на трафика във въздушното пространство. По-рано днес двамата министри подписаха Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие

Ще се плаща повече за поддръжка на автомобила

Мениджърът на "Ливърпул" Юрген Клоп заяви, че отборът му разполага с необходимата класа, за да спечели титлата във Висшата лига. Германският треньор определи липсата на късмет като основна спънка в битката за първото място през миналия сезон.<br /><br />"Ще се борим за титлата. Не започваме сезон, без да имаме някакви амбиции. Трябва да си поставим цели и смятам, че в момента имаме един много добър състав", каза Клоп преди тазвечершния двубой с "Байерн"...

"Другите новини" е рубрика за уеб новини на БНТ.<br />Акцентите от новините днес:<br /><br />Боян Петров се прицелва в нов хималайски връх<br />Български мед с еврозащита<br /><br />Индия ще продава само електромобили след 12 години<br /><br />Гласът става по-писклив пред доминиращи личности<br /><br />Мик Джагър с политически послания<br /><br />"Аватар"-2 достигна до етап визуални ефекти<br />

Мениджърът на "Ливърпул" Юрген Клоп заяви, че отборът му разполага с необходимата класа, за да спечели титлата във Висшата лига. Германският треньор определи липсата на късмет като основна спънка в битката за първото място през миналия сезон.<br /><br />"Ще се борим за титлата. Не започваме сезон, без да имаме някакви амбиции. Трябва да си поставим цели и смятам, че в момента имаме един много добър състав", каза Клоп преди тазвечершния двубой с "Байерн"...

"Тук съм, за да ми запушат устата. Държат ме в ареста, защото казвам истината." Това заяви Петър Низамов-Перата при влизането си в Пловдивския окръжен съд. Той обжалва мярката си задържане под стража, наложена от асеновградските магистрати. Към досегашния си адвокат Мартин Пеев Перата е прибавил и Йордан Давчев. В момента тече заседанието.

SOS Детски селища България стартира кампания за привличане на SOS приятели

Народът се шегува. Във фейсбук набират милиони лайкове няколко актуални народни бисера за последните фотографии на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, като и за сключения договор за добросъседство с Македония.

Производителят може да е разработвал манипулираните двигатели с кредит от EIB

Златният медал завоюва Димитър Каразапрянов от Национална природо-математическа гимназия

Дърво падна върху жена на кръстовището на бул. „Ал. Дондуков” и ул. „Тракия” в столицата. 

Първоначално линейката се забавила, поради сгрешен адрес, подаден на тел. 112. Минути по-късно жената е откарана в ИСУЛ със счупен крак и още травми, предаде агенция "Фокус".

Падналото дърво е било изгнило.  

На мястото са пристигнали линейка и полицейски патрул.

Рекордна заплата в размер на 67 хил. евро на месец ще получава Аврам Грант като треньор на "Левски". Информацията е на израелския сайт Maariv.co.il, който следи сагата с преминаването на специалиста на стадион "Георги Аспарухов", съобщава Би Ти Ви. Грант води преговори лично със собственика на "сините" Спас Русев,

През 2016 г. Международният олимпийски комитет гласува спортното катерене да бъде включено в програмата на Олимпиадата в Токио през 2020 г. и в Младежките олимпийски игри  в Аржентина през 2018 г. На състезанието в София ще наблюдаваме част от бъдещите участници в тези глобални спортни форуми, като се надяваме сред тях да има и българи.

„За нас е огромно признание домакинството на подобно престижно състезание, вярвам, че в новата зала ще предложим отлични условия на състезатели, треньори, рефери и официални лица,“ заяви на пресконференция днес в ИнфоЦентър София2018 Петко Тотев, председател на БФКА. "Надпреварата е част от инициатива София – Европейска столица на спорта, като квалификациите в трите възрастови групи ще бъдат в събота, а в неделя са финалите от 9 до 14 ч., след което от 14.30 ч. е официалното закриване,“ допълни Дора Маринова, организационен секретар на БФКА.

През последните години България има определени успехи в детско-юношеското катерене. Благодарение на откритите в различни градове на страната изкуствени катерачни стени, усилията на БФКА и на амбицията на няколко много успешни състезатели в близкото минало, а сега треньори, България стои достойно в клуба на страните развиващи катерене и алпинизъм.

Най-големите ни надежди са свързани с името на състезателя на клуб „Алтиус“ Петър Иванов, 17-годишен ученик в Първа английска гимназия. Този млад мъж успя през последните 3 години да завоюва за България множество купи и награди в неговата възрастова група в състезанията в дисциплина боулдър, но се представя повече от отлично и в катеренето за трудност и за скорост, и се развива като един комплексен катерач, към който се гледа с огромно уважение, съобщава www.sofia2018.bg.

„Надявам се състезанието пред родна публика да ме амбицира допънително за предстоящото Световно първенство в Инсбрук през септември, на което ще се определят участниците в Младежките олимпийски игри следващата година в Буенос Айрес. Любимата ми дисциплина е именно боулдър, но ще трябва да съм всестранно подготвен, тъй като квалификациите включват и трите вида катерене - боулдър, трудност и скорост. Мечтата ми е да представям България на Младежката олимпиада 2018, а защо не и на Олимпиадата в Токио през 2020 г.,“ каза Петър Иванов по време на срещета с медиите днес.

Неговият треньор и легенда на този спорт у нас Васил Киров разясни системата, по която ще се определят участниците на предстоящите младежки олимпийски игри. 13-те най-добри на Световното в Инсбрук плюс континенталните шампиони и един представител на домакините ще запълнят квотата от 20 състезатели при юношите, същата е и системата при девойките.

Петър Иванов е европейски шампион и носител на европейската купа за боулдър 2015 г. в групата на Youth B (14-15 г.) и носител на европейската купа за 2016 г. при юношите Youth A (16-17 г.). През 2017 г. в първите 3 кръга от европейската купа Петър има 4-то, 2-ро и 3то място. Във временното класиране за ЕК Петър Иванов е на трето място в неговата възрастова група. През 2017 г. Петър постига много добри резултата и в състезанията за трудност - 2-ро място на ЕК в Имст и 7-мо място в Дорнбирн, Австрия.

Катеренето има дълга история, по-дълга от тази на повечето съвременни спортове. От всички нас – състезатели и любители, медии и спонсори, институции и сдружения, зависи катеренето да получи признанието, което заслужава и като спорт и като дисциплина, развиваща личността и талантите на младите хора, техните лидерски качества, дисциплина, която е в духа на нашето високотехнологично, забързано и изпълнено с предизвикателства време.

В мозъка на възрастните шимпанзета могат да се формират амилоидни плаки, характерни за болестта Алцхаймер, съобщи Лента, цитиран от БТА. Това установиха учени от Североизточния медицински университет на щата Охайо в САЩ. Остава загадка влошават ли се когнитивните способности на маймуните. При болестта на Алцхаймер в мозъчната тъкан на човека се

Мнение на Ариана Ферендину, "Хюриет дейли нюз", цитирано от БТА: От април Гърция навлезе в осмата си година на икономическа криза, която принуди повечето й граждани да се научат да "живеят с по-малко" и внесе хаос в традиционния политически спектър. Тя доведе почти до изчезване водещите партии и предостави мандат на слабо известна преди лява

За България указът ще е устойчив, смята проф. Христо Матанов

/КРОСС/ Турция и Катар започнаха съвместни военни учения с участието на повече от 250 турски военнослужещи и над 30 бронирани машини, пише вестник Hurriyet. Турските сухопътни сили участват в първата фаза на съвместните военни учения, като втората фаза ще включва военноморските сили на двете държави. Дълго планираните учения са част от съвместното споразумение, целящо „засилване на отбранителните възможности на двете страни" и „за поддържане стабилността в региона". На 7 юни турският парламент ратифицира закон, който позволява повече войски да бъдат разположени във военната база в Катар, част от подписаното през 2014 г. споразумение.  

Досегашният шеф на хотел "Хилтън" в Бон поема софийския хотел на веригата, съобщиха от компанията.<br /><br />Кристоф Глазер поема поста генерален мениджър от Щефан Райтер, управлявал софийския хотел над 4 г., който се мести в "Хилтън -Астана".<br /><br />Глазер има над 20 г. опит в хотелиерския бизнес като е работил в хотели от веригата в Мюнхен, Цюрих и Сан Франциско.<br />

Кога дадено лице застрашава сигурността? И как да го разпознаем като потенциално опасно?