Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература

https://www.actualno.com/chronicles/shvedskijat-pisatel-alfred-jensen-nominira-pencho-slavejkov-za-nobelova-nagrada-za-literatura-news_656905.html

Преводач, журналист, кореспондент на шведски вестници в Европа, автор на многобройни пътеписи от пътуванията в славянските страни, експерт по славянските литератури към Нобеловия комитет, истински интелектуален посредник между Швеция и славянския свят. В България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците и преводи на ст

Време е да върнем планетата от ръба на проп&#

http://www.wwf.bg/news_facts/?uNewsID=321970

Марко Ламбертини, генерален директор на WWF © WWF Как да подобрят бъдещето на света чрез засилено сътрудничество обсъдиха световните лидери на  среща в Давос миналата седмица. Тази тема налага да се обърне специално внимание и на това как да предотвратим необратимото влошаване на здравето на нашата планета. Това не е преувеличение, рискът е реален.

Основната тема на тазгодишния Световен икономически форум е ролята на технологиите в решаването на най-големите проблеми в света. Вече започваме нова фаза на технологична революция, която фундаментално ще промени начина, по който живеем, работим и се свързваме един с друг и с външния свят. Скоростта, обхватът и дълбочината на съвременния технологичен напредък нямат исторически прецедент и провокират промени в почти всеки сектор във всяка страна.

Предизвикателството и възможността пред нас днес са да започнем да мислим за развитие през обектива на здравето на околната среда. Да мислим за околната среда приоритетно като най-значима, а не като последствие. Науката никога не е била по-ясна. Ние знаем въздействието, последиците и неустойчивостта на нашия модел на развитие. Продължавайки да се свързваме помежду си по нови начини, трябва да преоткрием връзката си със Земята. Безспорната истина е, че продължаваме да нанасяме големи щети на планетата и не сме се научили как да развиваме нашата икономика без да вредим на природата. Ще ни трябва повече от  развитие на технологиите. Необходима ни е промяна в мисленето, която да дефинира наново отношенията ни с планетата и нейните екосистеми.

Никоя човешка технология не може напълно да замести "технологията на природата", технология, която е усъвършенствана в продължение на стотици милиони години и която остава неразделна част от ключовите услуги, които поддържат живота на Земята. Продуктивен, разнообразен природен свят и стабилен климат са в основата на успеха на нашата цивилизация сега и за в бъдеще. Основен проблем на предходните технологични революции е лекотата, с която приемахме за даденост естествената природна среда, вместо да я оценим като необходимо условие за развитие.

Ако продължим да произвеждаме, консумираме и захранваме живота си така, както сега, горите, океаните и климатичните системи ще бъдат претоварени и сринати. Неустойчивото селско стопанство, рибарството, инфраструктурните проекти, минното дело и енергетиката водят до безпрецедентни загуби на биоразнообразие и деградация на хабитатите, свръхексплоатация, замърсяване и изменение на климата. Докато въздействието им става все по-очевидно в природата, последиците за хората и бизнеса също са реални. От недостига на храна и вода до качеството на въздуха, който дишаме, доказателствата никога не са били по-ясни. Много често обаче ние не успяваме да направим връзката. Действаме като Homo technologicus със съзнанието на нашите предшественици - ловци / събирачи. Заедно с технологичната революция се нуждаем от същата безпрецедентна културна революция в начина, по който се свързваме с планетата.

Влошаващото се здраве на нашата планета

Всеки ден се появяват нови доказателства за нашето неустойчиво въздействие върху околната среда. Дестабилизираният климат генерира по-чести и смъртоносни екстремни климатични условия. Последните пет години са най-топлият петгодишен период, Арктика се затопля много по-бързо, отколкото се очакваше, а ООН изчислява, че през последните 10 години свързаните с климата бедствия са причинили щети на стойност 1,4 трилиона долара в световен мащаб.

Само за 40 години, светът е станал свидетел на 60% спад на дивата природа в сушата, морето и сладководните води, и се е запътил към шокиращ спад от 2/3 до 2020 г. Това се случва за по-малко от едно поколение.

Горите са под натиск както никога досега, подложени на неотслабващо обезлесяване. В резултат на отглеждането на едър и дребен добитък, производството на палмово масло и соеви продукти, 170 милиона хектара гори (приблизително с размера на Монголия) ще бъдат обезлесени до 2030 г.

Нашите океани са подложени на голямо натоварване. Ние изхвърляме пластмасови и токсични химикали в океана, отравяйки собствената си храна; ловим риба безотговорно и неустойчиво, като 90% от световните рибни запаси са вече напълно изчерпани или  подложени на прекомерен риболов; ние сме загубили 50% от световните коралови рифове през последните 30 години; за едно поколение светът е загубил над една трета от популациите на морските си видове.

Защо това е от значение?

Пренебрегнатата стойност на природата

Това има значение, защото не можем да имаме проспериращо бъдеще на планета, изчерпана от ресурси, а по всичко личи , че човешката дейност води планетата към ръба.

Биологичното разнообразие - сложната мрежа от живот, създадена от милиони видове животни, растения, бактерии и гъби - стои в основата на системите на Земята, които ние приемаме за даденост, системи, които ни осигуряват въздуха, който дишаме, храната, която ядем, и водата, която пием.

Биоразнообразието поддържа екосистемите, от които обществото има нужда, за да процъфтява, като осигурява достъп до основни суровини, стоки и услуги. Безпрецедентната загуба на биологично разнообразие, която виждаме днес, е екзистенциална заплаха за човешкия живот и икономическото развитие. Ако индексът на биологичното разнообразие беше възприеман подобно на този на фондовия пазар, нашата планета ще се насочи към грандиозна катастрофа.

Също така загубата на биологично разнообразие има своето икономическо изражение. WWF оценява стойността на ключовите океански активи на 24 трилиона долара и това е консервативната оценка. Ако сравним океана с най-големите национални икономики, той ще бъдат на седмо място с годишна стойност на стоки и услуги от 2,5 трлн. долара. Твърде голяма, за да я оставим да се провали, нали? Редовният достъп до качествена чиста вода също е от жизненоважно значение за повечето бизнеси и отрасли - за производство, загряване, охлаждане, почистване или като съставка. Дали има твърде малко или твърде много, или водата е твърде мръсна или твърде скъпа, това ще окаже влияние върху финансовата печалба на компаниите.

Опазването на горите, океана и дивата природа е в интерес на всички – за нашето  благосъстояние и за устойчивостта на ресурсите, с които разполагаме.Ето защо сега е моментът предприятията, правителствата, институциите и гражданското общество да работят заедно, за да спрат изменението на климата и загубата на природата.

Нашата цивилизация се намира на кръстопът. Уравнението е просто: няма как да изградим стабилно, проспериращо и справедливо бъдеще за човечеството на разрушена планета.

Заедно трябва да спрем загубата на природните ресурси

Благодарение на развитието на новите технологии, които без съмнение ще променят живота ни, вече сме свидетели на значителен напредък в опазването на природата. Възобновяемата енергийна революция е може би най-впечатляващият пример за положителното въздействие на новите технологии. Технологиите за дистанционно наблюдение и изследване на Земята ни позволяват да изучаваме състоянието на планетата така, както никога досега. Създават сесистеми за сертифициране и проследяване на селскостопански стоки и риба, така че потребителите да могат да бъдат сигурни за произхода, законността и устойчивостта им.

Финансовите институции също играят огромна роля. Банковият сектор като цяло не успява да пренасочи финансовите потоци към бизнес практики, които не са екологично и социално разрушителни и все още не е използвал възможностите за растеж, необходими за финансиране на прехода към устойчива икономика, независимо дали става въпрос за преход към възобновяеми енергийни източници или устойчиви водни проекти.

Бизнесът също трябва да заеме лидерска позиция в спирането на изменението на климата и загубата на биоразнообразие. В последния доклад на Световния икономически форум – Global Risks report, се посочват нестабилността на климата, екстремните метеорологични явления и недостигът на вода като основни рискове, пред които е изправен бизнесът днес. Тъй като последиците от изменението на климата се влошават и ресурсите на нашата планета са подложени на все по-голям натиск, проблемите на устойчивото развитие все повече ще засягат финансовата печалба на компаниите и обществения договор, който имат с всички нас. Опазването на земите, океаните, реките, горите и грижата за общностите не само помага за смекчаване на рисковете по веригата за доставки, но и е напълно обосновано от бизнес гледна точка.

Ако целите на ООН за устойчиво развитие и Парижкото споразумение за климата бъдат приложени веднага, това е възможност за фундаментална промяна на начина, по който произвеждаме, консумираме и опазваме нашето природно богатство. Все още можем да върнем планетата от ръба на пропастта. Поехме ангажименти, подписахме декларации и вече имаме напредък в изпълнението им. Но това, което правим,  не е достатъчно. Ако правим бизнес така, както обикновено, ще доведем планетата до точка на пречупване. Необходим е гигантски, светкавичен скок на промяна. Компаниите могат да бъдат едновременно печеливши и социално и екологично устойчиви. Моментът за действие е сега.
 
Марко Ламбертини е генерален директор на WWF 

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване