„Елате и кажете: „Стига! на дълбоката държава, която се опитва да контролира Румъния със съчинени случаи, подправени доказателства и фалшиви свидетели“, четем на един от флаерите броени дни след като главният прокурор Лаура Кьовеши, ръководител на антикорупционната прокуратура в Румъния от 2013 г., беше отстранена.

След като съдът задължи президента Клаус Йоханис да отстрани главния прокурор на Агенцията за борба с корупцията, около 1500 души се събраха в столицата Букурещ и други градове, за да изразят подкрепата си за нея. Протестиращите определиха съда като „роб на управляващата Социалдемократическа партия“. Ръководената от Кьовеши агенция стои зад знакови дела срещу високопоставени политици, обвинени в подкупи и злоупотреба с власт.

Именно тя и нейният екип успешно осъдиха бившия премиер Адриан Нъстасе, още много министри, кметове и депутати и водиха разследвания и срещу отишлия си премиер Виктор Понта и лидера на социалдемократите Ливиу Драгня.

Група от 37 организации подписаха писмо до Йоханис, в който го призовават да организира дискусии с гражданското общество, политическите партии и правни експерти, преди да реши съдбата на Кьовеши. Те предупреждават, че нейното уволнение ще доведе до уронване на репутацията на страната, тъй като Кьовеши и екипът ѝ имат международно признание за борбата си с корупцията в Румъния през последните години. Румъния продължава да бъде една от най-корумпираните държави в ЕС, като също като България е под наблюдението на блока.

„Тези дискусии трябва да разгледат и бъдещето на борбата с корупцията, независимостта на съдебната власт, спазването на върховенството на закона и ролята на конституционния съд“, заявяват от организациите. „Смятаме, че тези консултации са необходими, тъй като Румъния е в критичен момент от историята си, когато мястото ни в Европейския съюз, демокрацията и върховенството на закона са умишлено застрашени от онези, които са избрани или назначени да ги защитават.“

В Румъния системно се провеждат многохилядни протести от началото на идването на Социалдемократите на власт. От февруари миналата година, когато след петдневни протести румънското правителство се отказа от въвеждане на скандални мерки, декриминализиращи престъпленията по служба; през протестите срещу повторните опити за промени в съдебните закони, целящи да смекчат борбата с корупция по високите етажи на властта; до прерастването на недоволството в най-големите протести от края на режима на Чаушеску насам. Новата година страната също започна с протести. 

Последната вълна, която мина не само през Румъния, но и през Полша, беше през май т.г. „Искаме Европа, не искаме диктатура!“, бе мотото на румънския протест, докато Варшава поиска уважение към конституцията на държавата и отхвърли популисткото правителство, което уронва устоите на демокрацията. Участниците носиха знамена на Европейския съюз и скандираха „Конституция!“ и „Свободни съдилища!“.

У нас освен проправителствения протест през януари, след който протестиращите бяха извозвани с училищни автобуси, можем да преброим още две такива скорошни събития – координираната акция срещу извънпарламентарната опозиция по повод „Булгартабак“ и контрабандата на цигари, както и „протестът“ в подкрепа на изграждането на АЕЦ „Белене“, който се появи от нищото в същия ден на провеждането на първата демонстрация срещу руския проект, размразен от ГЕРБ. След това си говорихме за съветските методи за заглушаване и размиване на реалната опозиция, както и натискът, с който се задушава демократичния дебат.

За да доминира, властта трябва да се легитимира пред онези, над които властва. Когато това става не чрез честен демократичен избор и процеси, а чрез институционална репресия, директна и индиректна цензура, пропаганда и авторитарни ходове, режимът трябва да се трансформира според съпротивата, която среща. С оглед на това разпадът на СССР и опита на номенклатурата да съхрани себе си навсякъде в Източна Европа, трансформирайки се в сламена демокрация, е повече от логичен и дори очакван. Старото куче обаче не може да бъде научено на нови трикове, разбираме три десетилетия по-късно.

Гражданите на Източна Европа искат модела на западната демокрация, в която върховенството на закона, правовата държава, разделението на властите, зачитането на човешките права и механизмите за контрол на властта са шлифовани с години, а процесът на усъвършенстване продължава и днес. За тази цел те тепърва ще се учат как се гради и поддържа този модел. И онези, на които това не се харесва, няма да се дадат лесно. Тогава идват наяве старите схеми, тактики и модели – както виждаме на практика днес. 

Трансформацията на Източна Европа не се подпомага от настоящата криза – евроскептицизъм, дезинформация, залитане към радикални или реакционерски тенденции вляво и вдясно, липсата на твърда позиция от страна на ЕС по отношение на „лошите ученици“. Но изброените са просто сол във вече отворената рана – коренът на проблемите е в историческите и социални специфики на Изтока, формирали или по-скоро деформирали държавността. 

Така Изтокът е изправен на кръстопът между миналото и бъдещето. Времето обаче трудно върви назад и яростната съпротива срещу тоталитарната носталгия е сигурен знак за това. Дългият път предстои.