Наречете ме циник, но основната разлика между левите и десните в днешно време е, че последните са готови да носят отговорност. Разбира се, всеки искрен социалист истински вярва, че идеологията на която подражава, е същинска отговорност към по-слабия.

О, невинност!

Да приемем, че за да анализираме социалиста, трябва да подходим като неутрални наблюдатели. Предпоставяме също, че от интерес за нас са само искрено вярващите, понеже за неискрените могат да се изговорят много, но нецензурни думи, които предпочитам да запазя за по-интимни събирания.

С тези две съображения, първото нещо, на което ще се натъкнем при нашето разглеждане, е едновременно крайно натъжаващо и още по-крайно съмнително.  В главата на социалиста една огромна част от човечеството е зла, егоистична и морално бедна. Онези, които не желаят прогресивен данък са - за обекта на нашия анализ, нещо като вещиците за Инквизицията. Десните рядко таят по-светли мисли, но обикновено се задоволяват с твърдението, че левите просто грешат. Достатъчно е човек да наблюдава императивния маниер, с който социалистът се разпорежда с понятията "правда" и "неправда", за да установи неговото разглеждане на десните като нуждаещи се от сериозно поучение.

Е, ако това чувство за морална изключителност у социалиста ви се е сторило ексцентрично, вероятно има защо. Но не бързайте; тази ексцентричност не произлиза непременно от неговия прекалено рафиниран живот. Може би някои социалисти действително ходят на работа и не вечерят черен хайвер. В България аз такива не познавам, но на Запад май се понамират.

Тогава, какво ще да провокира тази странност, почти релгиозна вманиаченост у социалиста?

Надявам се не сте имали големи очаквания, защото отговорът е скучноват, почти досаден: страхът. Но не страхът за другите, за слабите, а най-естествен, егоистичен страх. Искреният социалист се ужасява от мисълта, че трябва да поеме отговорност за собствения си живот и затова търси начини да снеме от плещите си тази непосилна за него тежест, създавайки морални норми, които да оправдаят отказа му от отговорност и които най-общо биват названи с помпозната глупост – „социална справедливост“. Затова не е чудно, че винаги социалната справедливост е справедливостта според социалиста.

Но нека дам един чист пример за страха от отговорност на социалиста. Впрочем, добре за точността на нашето мисловно изследване е това, че социалистите никога не поднасят изненади по освновните въпроси. Така, ако се пренесем във Великобритания и вземем университетските такси, ще видим, че всички до един социалисти не са съгласни със сегашната система. А тя е следната: година във висше учебно заведение струва 9000 паунда  на студент; правителството обаче осигурява сигурен заем за всеки, който не може да си позволи високата такса; лихвата е пренебрежителна, а заемът започва да се изплаща едва когато завършилият студент изкарва годишен доход над средния за страната, в която работи (25 000 паунда за Великобритания), като при малко над средната заплата годишната сума, която се удържа, е минимална; ако до 30 години заемът не е изплатен, той отпада; заемът не се отразява на кредитния рейтинг на получателя.

Не е необходима задълбочена мисъл, за да се стигне до извода, че такава система е всъщност съвсем справедлива, понеже финансирането на висшето образование не става от държавния бюджет, тоест от парите на всички данъкоплатци, включително и тези, които са избрали да не посешават висше учебно заведение, а единствено от тези, които сами се ползват от него и които обективно инвестират в увеличаването на вероятността един ден да имат високи доходи. И в случай, че това не се случи, те отново нищо не губят, понеже просто не връщат парите обратно.

Е, питате се, какво остава от аргумента на британския социалист? Последният път, когато в спор с такава личност изложих горното обяснение, той заяви, че мисълта за заем го потиска. Не е ли това страх от отговорност, попитах аз. След това на социалиста сякаш му прилоша и си тръгна. Май и аз съм от лошите.

Не се съмнявайте, мога да ви разкажа и по-озадачаващи истории, като настояванията на една лява французойка, че входните университетски изпити в страната ѝ трябва да се премахнат, понеже, когато тя била на 18, не знаела какво иска да върши с живота си, а сега, когато е над 20, е забравила училищния материал, за да се съревновава с току-що завършилите.

Онова, което е важно за нас е, че, особено в развитите държави, социалистическото мислене е симптом на състояние истински опасно и почти патологично - страх от отговорност.  В България този страх е обзел немалка част от моето поколение, което по тая причина тъне в инертност. А това е преодолимо с образователна система, която не третира подраствашите като цветя в оранжерия.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“