Говори Пловдив: НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Правителството да си ходи! – така казват не само в София, но също в Пловдив, а и навсякъде.

Но да си ходи незабавно и безусловно, не да приказва как за наше добро първо трябва управляващите магьосници в Парламента да претворят лошия изборен кодекс в нещо ангелско, пък после ще видим. Да се даде на комунистите и фашизираните им лакеи да творят  каквото и да било, свързано с демократичните практики, е като да дадеш на маймуна банан и да се надяваш тя само да го почеше.

И да не ми приказват, че се налага да дръпнат един милиард заем, за да го похарчат спешно в наша полза – зер, сами няма да се справим с тази отговорна задача.

Нали помните, граждани, че в разгара на кризата големият експерт и комунистически финансов министър Орешарски твърдеше убедително, че в България криза няма, а ако в света има – светът да му мисли, нас тя няма да засегне? А дали се сещате, ако същият този оптимист и приятелчетата му от бандата бяха останали на власт тогава, сега колко милиарда назад щяхме да бъдем?

Защото всеизвестно е, че комунистът краде, дори когато светът е в криза. Даже тогава най-много краде. При това не от клептомания, а по идеологически съображения го прави, поради дълбоко вътрешно убеждение, така да се каже. Например той винаги е убеден, че общото кучета го яли, а неговото не бива да се губи, дори в криза. Още Мартин Лутер е посочил това като основна характеристика на вилнеещите селяни по време на тъй наречената Селска война в Германия през ХVІ век.

Комунистът прави така, `щото е убеден, че е готин и поради тази важна причина заслужава да има всичко, което поиска – уточняват в Пловдив.

Така де, иначе никой не може да си обясни прочутата комунистическа наглост – ти го плюеш, за да му дадеш шанс да се почисти от мръсотията, то ти вика, че според хартата за правата на човека си длъжен да му услужиш с чадър, каквато е българската ситуация в момента.

Забележка 1: И също веднага да си ходи правителството, за да не се случи нещо с Еди. Те си знаят какво ще им се случи на тях после.

2. Остатъците от тъй наречените „десни” партии да не се кикотят в шепа като ощипани госпойци в ъгъла, а, преди да се обединят, да си посипят главите с пепел – защото на тяхна простотия се дължи до голяма степен всичко, което става поне от 2001-ва насам, че и от по-рано.

В тази история има няколко подтеми. Първо – всички тия „десни” да си преразгледат политическите платформи, за да се разбере най-после по какво се познава, че са десни, а също – по какво се различава едната дясна от другата. `Щото ако продължим да ги различаваме само по имената на великите им лидери, жална му майка на дясното в България още 24 години.

Второ, да преразгледат – поне в тактически, ако не в стратегически план – отношенията с ГЕРБ и възможностите за сътрудничество с тях. Версията, че с Кунева може, а с Борисов – не, е голяма простотия. Най-малкото, защото веднага се сещам как пред очите на камерите циниците Вълчев /ДБГ/ и Орешарски /БКП/ единодушно разтуриха „седенката” по време на учителската стачка, а това ме кара да се питам – на какви ли задкулисни договорки са способни пък двете тия морални величия, когато камерите ги няма.

С други думи – призовавам към реалистично политическо мислене и прагматизъм.

Не казвам, че ГЕРБ е истинска дясна партия, нито че управляваше като хората, нито, че няма девет кожи за дране. Но, както отбелязах – за „традиционната десница” СДС и ДСБ също е съмнително доколко е дясна. Съмнително е също дали изобщо е способна да управлява в това насипно състояние и след повече от десет години на политическо, кадрово и умствено свиване в черупката си. Да не говорим, че съмненията се засилват заради прибавените към нея протодесни отпадъци и новонедомислени политически творения.

Казвам само, че политическият реализъм изисква да се признае – в момента, пък и в някакъв период занапред, особено ако Орешарски падне скоро, без ГЕРБ, а още по-малко – ако постоянно си отваря втори фронт срещу ГЕРБ, тъй нареченото дясно не може да се пребори с комунистите. Нито ГЕРБ може да се пребори с тях без тъй нареченото „традиционно дясно”. Те червените са петимни за подобно разделение и се кръстят от радост всеки път, щом чуят Радан Кънев или някой от другите десни титани да викат – с Кунева може, с Борисов – не.

Трето, ако не свършат спешно тези две неща – да изработят истинска обща дясна политическа платформа, която веднага да приобщи хората, както и да осъзнаят необходимостта от сътрудничество с ГЕРБ, най-добре е тъй наречените „десни” да не се и опитват да правят ново обединение. С това само ще продължат политиката си да пласират сред част от обществото излишни илюзии и да го вкарват в заблуда, че утре, видите ли, те ще са по-добри, по-умни, по-принципни и по-всякакви от вчера. А като дойде утрето, комунистите пак ще са на власт и всичко пак ще е същото нищо и никакво.

Забележка 2: И също веднага да си ходи правителството, за да не се случи нещо с Еди. Те си знаят какво ще им се случи на тях после.

3. Протестиращите да внимават, да пазят децата и себе си, защото полицаите вече се изнервят, скоро ще озвереят и ще започнат да бият.

Логиката – не протестиращите са виновни, че протестират, а управляващите, че правят глупости – в случая не важи. Управляващите са в Парламента, на улицата са полиция срещу протестиращи. И тъй като полицията е обучена да бие, тя рано или късно ще влезе в ролята, която играе най-добре. Няма значение дали самите полицаи и техните семейства принципно подкрепят улицата или не, всъщност нищо друго няма значение, освен рефлексът на бияча, изправен срещу беззащитния.

Протестът, независимо дали го съзнава или не, се намира обаче наистина пред съдбовен избор – да роди нова дясна алтернатива в тази страна или да се размие в творчески разходки по жълтите павета и отново над българското общество да падне мрак за следващите 25 години.

Не бива да се разчита, че десницата ей сега ще вземе да се консолидира и ще се яви като алтернатива едновременно и на комунистите, и на Бойко Борисов. Няма такъв филм. Той може да се прожектира само в сънищата ни на гладни кокошки, но в ситуацията, в която сме, трябва да бъдем реалисти. При посещението си онзи ден Лешек Балцерович съвсем ясно – и съвсем правилно – каза, че протестът има два шанса да бъде успешен: или се поставят на управляващите ясни искания с ясни срокове за изпълнение и стриктно се следи за тяхното спазване, или се ражда нова политическа алтернатива, която в дългосрочен план постига целите. И тъй като искането за незабавна оставка е достатъчно ясно като съдържание и срок, но управляващите се ослушват, то остава вторият ход – стратегическа борба чрез  изграждане на нова политическа формация, която да им се противопостави.

Какво се случва във времето обаче, когато стратегическите планове още не са сработили, а тактическите изглеждат изчерпани? – питат в Пловдив.

Не са изчерпани, в това отношение ситуацията не е толкова безизходна, колкото изглежда, само трябва да се преодолеят някои предразсъдъци, защото, както обикновено, голяма част от промяната на света се състои от промяна в собствените ни глави, а за нея е необходима нова гледна точка.

Така че – ако по една или друга причина протестиращите не могат или не искат да изострят протеста, трябва да помислят как да го разширят, да го направят масов и наистина „всенароден”, колкото и да е неприятна тази дума.

Смятам например, че улицата трябва да призове лидерите на всички политически партии – на всички, казвам – които намират за нетърпимо сегашното национал-социалистическо управление, да заявят ясно това, като всеки призове своите хора да се включат масово в протеста, без да се обозначават и да издигат отделни политически лозунги, да се включат, обединени само от искането за незабавна оставка на правителството и нови избори.

За същото могат да бъдат призовани и синдикатите, които, на всичкото отгоре имат и опит в чисто техническата организация на подобни масови акции, в опазване на хората от сблъсъци с провокатори и с полиция и т.н. Да дойдат и да помогнат синдикатите, те затова са създадени – да подкрепят самия суверен на властта, не само да хвърлят боб, за да разберат чии интереси от задкулисието ще надделеят, та да подкрепят точно неговите хора във върхушката.

Така, впрочем, ще започне да се реализира и онази важна стъпка, спомената от президента Плевнелиев, на която протестиращите ръкопляскаха – необходимостта от поставяне на ясна разграничителна линия, зад или пред която всеки трябва да застане в момент като този, за да се види кой кой е, за какво се бори, как и защо.

И към протестиращите повтарям същия съвет, както към десните партии – в момента не си поставяйте сами граници и не си отваряйте излишни втори фронтове, като казвате – не щем Станишев, ама не щем и Борисов, не щем тогова, но и оногова също не понасяме, горе Стамболов, долу Стамболов…..

В момента единствено важно е комунистите да си отидат от властта и това може да стане само по два пътя – чрез бой с полицията за влизане на улицата в Парламента или чрез неимоверно разширяване на протеста.

Ако тези идеи ви приличат прекалено много на комунистическата политика за широкия фронт, на който те викаха „народен франт”, така да е – още по-хубаво и иронично е да биеш комуниста с неговите камъни по неговата глава.   

Забележка 3: И също веднага да си ходи правителството, за да не се случи нещо с Еди. Те си знаят какво ще им се случи на тях после.

Прочети цялата новина

Свързани новини: