Държавна сигурност липсва в биографията на Юлия Кръстева. Прочутата интелектуалка, феминистка, философ и психолог за първи път разказва живота си в книга, озаглавена е „Пътувам себе си“ и на 20 юли ще бъде налична в книжарниците.

През март тази година Кръстева бе обявена за агент на ДС от Комисията по досиетата и според изнесените документи е сътрудничела под псевдонима Сабина. Интелектуалката отрече да е била агент на Държавна сигурност и според нея оповестената информация „представлява посегателство срещу нейната чест и авторитет“, както и „посегателство срещу работата [ѝ]“.

Юлия Кръстева не разкрива в книгата си имала ли е взаимоотношения с тайната полиция на комунистическата власт по време на тоталитарния режим. „Пътувам себе си“ излиза във Франция две години преди съобщението на Комисията по досиетата. Книгата е писана в периода януари 2015-а – юли 2016-а и излиза от печат в Париж през октомври 2016 г. Създадена е под формата на интервю, в което въпросите задава Самюел Док – френски клиничен психолог и писател.

Юлия Кръстева или агент Сабина (ДОКУМЕНТИ)

Още в първа глава Юлия Кръстева обяснява какви са очакванията ѝ с тази биография – да преодолее недоверието си към своя образ и да изпробва възможността „нейният“ образ да ѝ стане поносим. В никакъв случай не ставало въпрос за равносметка, защото психоаналитичната клиника я е научила, че „автобиографиите лъжат, а биографиите преправят“. Кръстева представя книгата като „пътна карта“ към живота ѝ.

Описанието на своята „мултивселена“ Юлия Кръстева започва с разкази за родителите си, за сестра си Иванка, за детството в Сливен и София, за мечтите и провалите си в тоталитарна България. Баща ѝ – богослов, заявявал, че целта на съществуването му е „да измъкне дъщерите си от чревото адово“, както нарича България. И двете му дъщери действително „се измъкват“ от страната. Иванка е цигуларка и учи в Московската консерватория, а след това в Швейцария, където Пиер Булез ѝ помага да вземе стипендия в Консерваторията в Базел. А Юлия следва в катедра „Романска филология“ в Софийския университет, след това заминава със стипендия във Франция.

Кръстева споделя едно от страданията си като ученичка – кандидатства в Английската гимназия, „където влизаха добрите ученици и децата на номенклатурата“ – но получава отказ, тъй като семейството ѝ не споделяло комунистическите идеали. Този отговор бил получен в писмо до баща ѝ.

Илия Троянов за случая "Юлия Кръстева"

По думите ѝ, положението в онова време било „върви или пукни“ – и тя избира „вървенето“.

Две сцени от онзи период, оставили у нея дълбока следа, описва интелектуалката. В едната тя е дете, което по време на ваканцията се прибира у баба си след разходка и от високоговорителя чува съобщение, че опозицията ще бъде смачкана, а председателят на земеделската партия Никола Петков – екзекутиран. Чуват се аплодисменти след произнасянето на смъртната присъда. Говорителят казва, че привържениците на Никола Петков и цялото население трябва да бъдат готови – неясно за какво.

Във втората сцена баща ѝ разказва за мъчение по време на режима, наречено „ваната“ – лицата на разпитваните били потапяни във вана с изпражнения. Тази картина нанася дълбока травма у нея като дете и ѝ се явява всеки път, когато се къпе или плува.

Кръстева си спомня за сътрудничеството си за вестник „Средношколско знаме“ и удоволствието, изпитано от интервютата. Тъй като говори руски, френски и английски, „има късмета“ да интервюира чуждестранни личности на посещение в България: Валдек Роше – първи секретар на Френската комунистическа партия, Анри Мартен – известен моряк комунист, въстанал срещу „мръсната война“ във Виетнам, космонавтите Валентина Терешкова и Юрий Гагарин, дисидента Антонин Лийм – главен редактор на чешкия вестник „Литерарни листи“, изиграл важна роля по време на Пражката пролет.

Юлия Кръстева разказва за посещението си в България през септември 2014 г., когато е „приета радушно, много по-добре от преди“. Твърди, че говори български без акцент, но понякога в обикновен разговор някои думи ѝ бягат – затова изнесла лекцията си в аулата на СУ на български език, след като ѝ я превеждат от френски. Кръстева казва, че днес майчиният ѝ език не е езикът, на който мисли – „цялата ми интелектуална дейност се гради на френски, сънувам на френски“. А тя преоткрива „живеца на родния език“, благодарение на нейни „верни приятели франкофони“, които превеждат трудовете ѝ на български…

„Пътувам себе си“ е издание на „Колибри. Излиза у нас в превод от френски език на Красимир Кавалджиев.

Площад "Славейков".

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е поискал от съветника си по националната сигурност Джон Болтън да покани руския държавен глава Владимир Путин във Вашингтон за среща наесен, предадоха агенциите, като се позоваха на прессекретаря на Белия дом Сара Сандърс.

Сандърс съобщи новината в публикация в Туитър. В нея тя заявява, че Тръмп е поискал от Болтън да покани Тръмп и добавя:

"Обсъжданията вече са в ход". 

Това беше поредната съобщена от прессекретаря на Белия дом Сара Сандърс нова информация след срещата на Тръмп и Путин по-рано през седмицата във Финландия.

Предполага се, че новата среща ще се състои в Белия дом, но Сандърс не уточни къде ще се срещнат Тръмп и Путин.

ТАСС отбелязва, че в запитване до Белия дом американското президентство е отказало да уточни възможни дати за срещата във Вашингтон и да даде каквито и да било подробности за тези намерения.

Путин и преди е бил в САЩ, включително на посещения в Тексас и Ню Йорк, и беше в Белия дом при президента Буш.

Срещата в Хелзинки беше първата пълноценна руско-американска среща на върха след избирането на Тръмп за президент през 2016 г. Дотогава контактите между двамата лидери се осъществяваха в кулоарите на многостранни срещи.

Поканата беше обявена само часове след като президентът написа в Туитър, че очаква с нетърпение втора среща с Путин. Той защити действията си на срещата на върха в понеделник в Хелзинки, където двамата лидери обсъдиха редица въпроси, включително за тероризма, сигурността на Израел, разпространението на ядрените оръжия и Северна Корея.

"Има много отговори на тези проблеми, някои са лесни, други не са, но всички те са решими", написа Тръмп в Туитър,

Обявяването на поканата става в момент, когато Белият дом се стреми от дни да оправи обърканите изявления за руска намеса на изборите през 2016 г., след които Тръмп стана президент. Публичното поставяне от президента на САЩ под съмнение на отговорността на Русия, станало на общата му пресконференция с Путин в понеделник, предизвика буря от критики както от демократи, така и от републиканци и принуди президента да признае публично за своя грешка.

Тръмп се отрече от думите си пред Путин

По-рано вчера Белият дом заяви, че Тръмп "не е съгласен" с предложението на Путин за размяна между двете държави на лица за разпит, предвиждаща 12 руснаци, обвинявани за намеса в изборите през 2016 г., да бъдат разпитани в САЩ, в замяна на което в Русия да бъде разпитан бившият посланик на Вашингтон в Москва Майкъл Макфол.

Белият дом се разграничи от това предложение на Путин, окачествено на срещата в Хелзинки от Тръмп като "невероятно" и промени становището си по въпроса точно преди Сенатът да гласува с голямо мнозинство резолюция срещу предложението. Това беше първото открито изразяване на критична позиция от Конгреса срещу действията на Тръмп на срещата в Хелзинки.

Сандърс заяви, че предложението е било направено "искрено", но че "Тръмп не е съгласен с него". Тя изрази надежда Путин да направи така, че обвинените руснаци "да дойдат в САЩ, за да бъде доказана невинността или вината им".

Лидерът на демократите в Сената на САЩ Чък Шумър заяви, че президентът Тръмп не трябва да има лични срещи с руския си колега Владимир Путин, докато американците не научат какво се е случило на предишната им среща на върха в Хелзинки, предаде Ройтерс.

"Докато не узнаем какво се е случило на онази двучасова среща в Хелзинки, президентът повече не трябва да има разговори на четири очи с Путин. Нито в САЩ, нито в Русия, нито където и да било другаде", заяви Шумър. 

Директорът на разузнавателните служби на САЩ Дан Коутс научи с изненада, че руският президент Владимир Путин е бил поканен в Белия дом наесен, предаде Асошиейтед прес.

Коутс участваше във форум по сигурността в Аспен, Колорадо, където трябваше да говори по време на дискусия. Точно в този момент дойде новината за поканата. Модераторката на дискусията журналистката от Си Ен Би Си Андреа Мичъл се намеси в разговора и съобщи новината. Коутс заяви, че това е ново за него.

"Повторете моля", каза той и постави ръка на ухото си. 

После пое дълбоко въздух и продължи с думите:

"Е, добре".

И добави:

"Това ще е нещо специално", с което предизвика смях сред публиката.

По време на дискусията Коутс призна, че дори той, макар и да е поставеният от президента Тръмп шеф на разузнавателните служби, не знае какво е говорено на тазседмичната среща на четири очи между Тръмп и руския му колега Путин.

Той направи това изненадващо признание в първото си публично изказване, след като опроверга изразените от президента съмнения във връзка с оценката на американските специални служби, че Русия се е месила в изборите през 2016 г. На дискусията в Аспен Коутс деликатно избягваше темата за всякакъв възможен конфликт с президента, но беше прям за някои от опасенията си. Той заяви, че му се иска Тръмп да е бил говорил различни неща след срещата си с Путин в Хелзинки.

Коутс, който е натоварен със задачата да ръководи дейността на 17-те разузнавателни служби на САЩ, добави, че ако е бил потърсен, е щял да посъветва Тръмп да не се среща на четири очи с Путин, само в присъствието на преводачи.

"Не това ми е ролята. Не това ми е работата. Нещата са такива, каквито са", каза Коутс. "Не знам какво се е случило на онази среща."

В понеделник той побърза да излезе с позиция, след като президентът изглежда даваше предимство на руската версия, отричаща да е имало намеса в изборите. Тогава директорът на Националното разузнаване потвърди оценката на американските служби за руската намеса, както и че Москва продължава с опитите си да подрони устоите на демокрацията в САЩ.

Коутс, който от години критикува Русия, се налагаше да влиза в сблъсък с прокремълските изявления на Тръмп, което постави шефа на разузнаването в деликатно положение, отбелязва Асошиейтед прес. На въпрос как се справя с противоречивите изказвания на Тръмп за Русия, Коутс заяви:

"Сам съм си избрал тази работа".

През 2014 г. бившият сенатор републиканец получи забрана да посещава Русия, защото се противопостави открито на анексирането на Крим. Откакто през март 2017 г. Тръмп го назначи за шеф на разузнаването, той продължи да бие тревога за Русия.

Коутс заяви, че разбира какво е казал президентът, когато през седмицата е отбелязал, че "други" може да са виновни за опити за намеса в изборите в САЩ, защото и други противиници разполагат с такива възможности. Но Коутс застана твърдо зад оценките на службите и заяви, че е "безспорно", че Русия играе водеща роля в този вид намеси.

"По същество те са тези, които се опитват да подронят нашите основни ценности и да ни разделят със съюзниците ни", заяви Коутс. "Те са тези, които се опитват да сеят хаос в нашия изборен процес."

Както и други представители на правителството на Тръмп, участващи във форума в Аспен, Коутс също беше попитан дали обмисля да подаде оставка. Той не отговори директно на въпроса. 

По другите обсъждани на форума теми Коутс заяви, че само времето ще покаже дали Северна Корея ще бъде готова да се откаже от програмата си за ядрени оръжия. Той добави, че американските разузнавателни сведения за КНДР сега са значително по-добри от преди. Но по думите му САЩ не бива да изхождат от презумпцията, че Пхенян непременно ще се откаже от тези оръжия, и трябва да следват принцип да се изгражда доверие чрез проверка на нещата.

Съветникът по национална сигурност Джон Болтън беше допуснал, че Северна Корея може да се разоръжи за година. Според Коутс това е "технически възможно", но "вероятно няма да стане".

Той отбеляза, че държавният секретар Помпео е прогнозирал по-голям времеви период. Коутс добави, че севернокорейският износ се е свил драстично, което е поставило под икономически натиск лидера на КНДР Ким Чен-ун. При такъв натиск върху него защо САЩ да не опитат и да не видят какво ще стане, заяви Коутс.

Той беше попитан и дали отравяния с нервнопаралитични вещества като тези във Великобритания, за които са обвинявани руснаците, са възможни и в САЩ.

"Това си е риск", каза Коутс за отравянията, за които Русия отрича да е отговорна. "Руснаците правят дръзки неща, необичайни неща. Ако си мислите, че руснаците се опитват да бъдат добър съсед - ето такива неща правят все още те", заяви той.

За Китай Коутс посочи, че САЩ трябва да решат дали Пекин е "истински противник или легитимен конкурент".

По думите му и в двата случая Вашингтон трябва да застане категорично срещу усилията на Китай да краде промишлени тайни и научни изследвания. 

На форума в Аспен Коутс заяви, че Русия няма нито желание, нито възможности да повлияе на действията на Иран в Сирия, предаде ТАСС. Коутс каза това в отговор на въпрос дали Русия "разполага с нужното влияние" да принуди подкрепяните от Иран сили да напуснат Сирия. По-рано американски медии съобщиха за възможност да бъде сключена подобна договореност между Москва и Вашингтон. Според Коутс ако Русия направи това, тогава "тя ще трябва да се нагърби със значително по-големи задължения от военна и икономическа гледна точка".

"Не смятаме, че те желаят да направят това", заяви той. 

"Путин поиска главата ми на тепсия от Тръмп. Сбъркал е адреса"

Сенатът на САЩ прие с голямо мнозинство резолюция срещу това да се позволява на руските власти да разпитат бившия американски посланик в Москва Майкъл Макфол и други представители на Вашингтон. С решението се изразява силно критично отношение към президента Доналд Тръмп, приветствал това предложение на руския си колега Владимир Путин на срещата им в Хелзинки, предаде Асошиейтед прес.

Лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл организира набързо гласуването след предложение на демократите, което целеше да се излезе с реакция на предложението на Путин. Самият президент на САЩ беше определил предложението като "невероятно", отбелязва Асошиейтед прес.

Резолюцията е необвързваща.

Путин предложи да позволи на американските власти да разпитат 12 руснаци, обвинени в намеса в президентските избори през 2016 г. в замяна на това на руските власти да се позволи да разпитат американци, обвинявани от Кремъл в неуточнени престъпления.

Сенаторите гласуваха резолюцията с 98 гласа за срещу 0 против. Подкрепиха я всички представители на Демократическата партия, както и повечето републиканци.

В ничията земя на световната история, в триъгълника между България, Гърция и Македония, прекарва живота си една от най-необикновените фигури на 20 век. Ванга приема в малката си двуетажна къща в Петрич хора от цял свят - и им пророкува бъдещето. При нея идват президенти, хора на изкуството, обикновени селяни. В началото само от България, по-късно от целия Източен блок, накрая от цял свят. Питат я за бъдещето си, за професионалната кариера, за болести, за Бог, за смъртта, за бъднините на човечеството, пише д-р Кристофер Неринг* в Дойче веле.

Преди президентските избори през 1997 при Ванга идва и човек на име Петър Стоянов, който си е подсигурил ефектен телевизионен съпровод.

„Ти ке си следващият президент на България, но си обграден с много лукави хора. (…) Как ке се справиш с това? Не, няма да можеш", му казва тогава Ванга. И наистина: Петър Стоянов печели президентските избори, а Ванга се оказва права в съмнението си. Защото този президент не оставя някакъв сериозен отпечатък.

Пътят на Ванга

„Петричката врачка" има видения още в младостта си. На 13-годишна възраст попада в буря, ранява се тежко и в крайна сметка ослепява. Тогава започва „да вижда" по друг начин: до нея достигат свръхестествени и паранормални видения, има предчувствия, сънища и пророчества, облечени в метафори, като виденията ѝ са под силното влияние на православните образи и мистика.

През войната се омъжва за Димитър Гущеров. Младото семейство се премества в Петрич, където Ванга остава до края на живота си. Виденията ѝ се множат и постепенно добиват публичност. Вестниците и хорските приказки я правят все по-популярна - и в синхрон раздуват предсказанията ѝ. Поради което и до днес не се знае кое е вярно и кое - не.

Такава е и историята с царя. Роднини на Ванга разказват, че когато Борис Трети я посетил през 1941 година, тя му предсказала ранна смърт. И наистина: цар Борис умира съвършено неочаквано през 1943 година, непосредствено след среща с Хитлер.

После идват новите времена. Комунизмът тръгва да разчиства безпросветната християнска мистика: партията на мястото на поповете, социализъм вместо пророчества. Под ръководството на Комунистическата партия вече нямат никакво място не само Раят и Адът, но и всякакви абстрактни видения, пророчества и свръхестествени възможности. Така партията и ДС забраняват дейността на Ванга. Къщата ѝ е под наблюдение, посетителите се броят. До Петрич се пътува с открит лист, а хората, които искат да идат при Ванга, не получават такова разрешение. Държавна сигурност се опитва чрез съпруга ѝ да я убеди да зареже ясновидството. Но Ванга остава вярна на себе си: разговаря с всекиго, който идва в дома ѝ, отговаря на всеки един въпрос.

През 1960-те години натискът на режима върху този необичаен „враг" постепенно отслабва. Ванга дори си намира един съвсем неочакван закрилник на най-високите етажи на комунистическата власт. Не кой да е, а самата Людмила Живкова, дъщеря на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, се превръща в неин най-голям фен.

Людмила Живкова и нейната слабост към Ванга

Хората одумват Живкова колкото за тежненията ѝ към окултното, мистиката и спиритуализма, толкова и за привързаността ѝ към лукса. Дали ще е будизъм, кабала, древни изкуства или антикварни предмети - за дъщерята на Първия няма табута. В крайна сметка комунистическият елит сам си копае гроба, а Живкова се превръща в синоним на корупцията, шуробаджанащината и кухата пропаганда. Телохранителите от ДС, които осигуряват закрилата и обгрижването на елитните семейства, са длъжни да задоволяват дори най-ексцентричните желания.

През 1970-те години Живков издига дъщеря си до върховете на политическата йерархия. В партийните структури дори се говори, че иска да я нагласи за своя наследничка. В културната сфера са отменени някогашните стриктни политически ограничения, а според вкуса на Людмила Живкова на мода излиза сияйният български национализъм, гарниран с доза мистика. Квинтесенция на всичко това са организираните от нея помпозно-патриотични тържества по повод 1300-годишнината на България. Живкова впряга в своята каруца дори Държавна сигурност, която трябва да ѝ събира културни ценности от цялата страна и дори да ги краде от чужбина.

Към баба Ванга Людмила Живкова има особена слабост. Нейните видения подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит. Защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации. Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното".

В София Живкова основава „Институт по сугестология" - дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и „изучават" и пророчествата на Ванга. Под ръководството на известния психолог Георги Лозанов се търсят начини да се разбере с каква честота се сбъдват предсказанията на Ванга и в кои точно области тя познава най-често. Успоредно с това при пророчицата непрекъснато се устройват „частни аудиенции" за Живкова и нейния антураж. Според твърденията на Лозанов, 80% от посетителите на Ванга казвали, че тя е познала бъдещето им.

Ванга - звезда и в СССР

Превъзнасяна от Живкова и нейните езотерични кръгове, Ванга в крайна сметка става звезда и в Съветския съюз. Обществените и културни симптоми там са същите като в България, а московската лечителка Джуна се превръща в руски аналог на българската баба Ванга. През 1981 година списание „Шпигел" пише, че дори самият Брежнев за известно време се изправил на крака благодарение на „био-полетата" на Джуна.

Покрай многообразните българо-съветски отношения при Ванга идват и високопоставени посетители от СССР. Роднини на пророчицата си спомнят, че през 1980-те години тя приема посетители по цял ден. Има списъци с чакащи, а държавата дори поема целия мениджмънт - разбира се, срещу малка такса. В края на 1970-те години са допуснати и първите телевизионни записи на нейните частни аудиенции. По-късно са направени още много документални филми за нея. А изреченото от Ванга пред камерата и до днес е всъщност най-благонадеждният източник за нейните видения.

Когато през 1985 година Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС, Ванга заговаря за залеза на съветската империя. Но тази нейна мисъл не е особено оригинална - същото мислят по това време и редица политолози, които със сигурност не притежават ясновидски способности. А когато (като Ванга) имаш толкова много контакти с комунистическите елити, когато те ти споделят и най-интимните си въпроси, страхове и мисли, тогава целият политически обрат едва ли може много да те изненада.

Световно-политическият обрат в началото на 1990-те години ни най-малко не притъпява публичния ентусиазъм около Ванга. При нея започват да прииждат още повече журналисти, политици и търсачи на Смисъла. През 1990-те години Ванга предсказва на Дмитрий Медведев голяма политическа кариера. И ето: речено-сторено. (днес Медведем е премиер на Русия - б.р.)

"... и невинна кръв ще се пролее като река"

През 1989 от нея избликва още едно видение: "Страх, страх! Американските братя ще паднат, накълвани от птици железни. Вълци ще вият в гората и невинна кръв ще се пролее като река". Това предсказание е интерпретирано като видение за атентатите от 11 септември 2001 година. Впоследствие, разбира се. Твърди се също, че Ванга е „видяла" и чернокож американски президент. Да, Барак Обаме беше избран за президент на САЩ, но пророчеството ѝ, че в Америка ще се стигне до втора гражданска война, така и не се сбъдна.

Когато умира през 1996 година, Вангелия Пандева Гущерова отдавна вече се е превърнала в медийно събитие. Дълбоко потънала в християнската мистика, тя финансира изграждането на православната черква „Света Петка Българска". Пак по нейно желание къщата ѝ в Петрич се превръща в дом-музей. И до днес „Петричката врачка" възбужда въображението на безчет хора. Филми, книги и сайтове в интернет проследяват нейните видения и се опитват да ги свържат с действително настъпили събития. Години след смъртта ѝ животът на Ванга доказва, че в кризисни времена „паранормалното" се радва на отлична конюнктура.

Авторът д-р Кристофер Неринг е директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.