Из Анатолия: Акшехир и… ;)

** Някога някой си попитал Настрадин Ходжа: "Ходжа бе, защо когато излязат сутрин от домовете си, хората тръгват в различни посоки?" Мъдрият Настрадин Ходжа веднага отговорил: "Защото, ако всички тръгнат в една и съща посока, ще се наруши равновесието на Земята." Е, за да не нарушим баланса на света, днес няма да ви юрна към Париж, Рим или Лондон, а ще ви поканя на разходка до града на Настрадин Ходжа. Искате, нали? :)

Градът се казва Акшехир

и името му означава "бял град" /ак+шехир/. Намира в провинция Коня. Тя пък се намира в Анатолия, а тя - в Турция :) Нали се сещате, става дума за Анатолия, която ние, българите, не знам защо, наричаме Анадола. Това е географската и историческа област в Югозападна Азия, която съответствува на почти цялата азиатска част на Турция. Най-често, обаче, се има предвид само Анатолийското плато в тази област. От геологична гледна точка то е новонагънат планински масив и е с изразена сеизмична активност. През него не текат големи реки. А където въобще ги има, то са къси и плитки, през лятото пресъхват или просто изчезват в понори под земята. Т.е. платото почти изцяло е сухо, голо и пусто. По тези причини тази земя принципно не е била подходяща за отглеждане на земеделски култури. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия - нарядко край магистралата изникват ей такива селца"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] Въпреки това през хилядолетията Анатолия е обитавана от много цивилизации: хети, фриги, лидийци, перси, гърци, асирийци, арменци, романи, византийци и селчуки. А днес - от турци. След като Турция става република, последвалите правителства усилено работят върху идеята страната да излезе от западналостта си и да стане съвременна, развита държава. И, Бога ми, много успяват! В наши дни, само който не е бил в Турция, не се е убедил икономически колко по-напред е тя, в сравнение с нас. За голямо ни съжаление :( Повярвайте, не е пропаганда! Аз просто си падам по историята на древните цивилизации, човешката култура и дивата природа, затова не веднъж съм била на разни места в Турция и съм видяла това с очите си.

Днес Анатолия (Анадола) е житницата на Турция.

А малкото речни долини са превърнати в градини. Цялата промишленост на Турция се развива с основна цел първо да задоволява своето население, а след това да изнася извън страната. Градовете едва ли не се разрастват на ден и сякаш няма град или градче, където да не се строят съвременни квартали с красиви жилищни блокове, които, забележете, не се населяват, преди да се завърши и кварталната инфраструктура. И в най-зачуканите места градовете си имат искрящо зелени паркове, детски и спортни площадки. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Турция - новото строителство"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия - захарен завод недалеч от магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Един поглед към мегаполиса Истанбул откъм азиатската му част"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анкара - стотици метри от магистралата навлизат в града "по вода" - с фонтани :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анкара - парк"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Из някой от красивите градски паркове на Турция"][/caption] Името Анатолия идва от гръцки и значи "изток" или "изгрев". Но има и второ тълкувание: "земя на Богинята-майка". То идва от още по-отдавна, още от шумерската Инана, през Кубаба на хетите и Кибела на фригите. А после името "Кубаба" се трансформира в "Ева" в Библията. "Анна" в повечето древни езици означава "майка" и така наричат богинята, която ражда живота. Апропо, и днес в турския език "анне" означава "майка" :) Спомняте ли си, Настрадин Ходжа си ходел навсякъде със своето любимо магаре. Така, както днешните мъже си яздят любимия автомобил ;) И: ** Веднъж, насред мегдана, понечвайки да слезе от магарето, Настрадин Ходжа се оплел нещо в поводите и паднал. Станал, поотръскал прахта от дрехата си и заявил на подхилкващите се сеирджии: "Е, аз и без това щях да сляза от магарето." [caption id="" align="aligncenter" width="503" caption="Акшехир - паметник на Настрадин Ходжа в центъра на града"][/caption] ... Да де, аз и без това щях да ви водя в Акшехир, който е в Анатолия ;) И е с около 65 хил. жители, разположен в покрайнините на плодородна долина, северно от възвишенията Султанда. По времето на Римската и Византийската империя е познат, съответно като Филомелиум и Филомелион. По-късно става важен селчукски град, а накрая, през 14 век, преминава в ръцете на Отоманската империя. Само че преди това, през 13 век, в едно селце в съседната област Ескишехир, се родил Настрадин Ходжа. И със своята интелигентност и невероятно чувство за хумор станал не само известен, а и нещо като национален герой. Нещо повече, през вековете шегите му се предавали от уста на уста и днес вече са част от турския фолклор и култура. [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир - Настрадин Ходжа сече клона, на който е седнал :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир - още една от множеството скулптури на Настрадин Ходжа"][/caption] Според исторически сведения, смята се, че този човек е бил реален и седем места по света си оспорват Настрадин Ходжа да е завършил земния си път точно на конкретното място. Обаче единствено в Акшехир има официален негов гроб /тюрбе/, който се намира на най-централно място в градското гробище, което е пък буквално в центъра на града. [caption id="" align="aligncenter" width="747" caption="Акшехир - официалната гробница на Настрадин Ходжа"][/caption] И защо точно там ли? Погледнете пак снимката - на земята, точно пред вратата на тюрбето, има един бронзов диск. Според преданието: ** Някога това място било мегдан и както си седели една хубава мъжка компания на чайче, "кахве" и табла пред кафенето, някой любопитко запитал: "Ходжа, а къде е центъра на света?" Той погладил брадата си и отсякъл: "Ей там, дето е левия заден крак на магарето ми." Хората се зачудили "Но как, откъде знаеш?" А един го подкачил: "Добре де, Ходжа, докажи, че е там!" Той се усмихнал: "Ами докажи ти, че не е там!" Ето, документирам, че и моят крак стъпи в центъра на света ;) :) [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - да стъпя и аз в центъра на света :) :)"][/caption] Този забавен герой /и от моето детство/ е популярен персонаж не само в турския и българския фолклор /заедно с нашия Хитър Петър/, но и в арабския свят, в Узбекистан, Румъния, Албания, Сърбия, Гърция, Русия, дори в Индия и Китай! Неговите историйки и анекдоти са се разказвали на чашка чай или кафе в кервансараите из Азия и хановете на Балканския полуостров, по градове и села, в делник и празник... ** Запитали го веднъж "Ходжа бе, ами може ли на 100-годишен мъж да му се роди дете? - Може, разбира се, - отговорил Настрадин Ходжа, - ако комшиите му са 20-30 годишни мъже..." ;) ** А веднъж пък на жената на Настрадин Ходжа й дотрябвал по-голям казан. Попитали съседа - имал, дал им. Хубаво, ама жената като си свършила работата, днес да го върне, утре... все забравяла. Накрая пратила пак мъжа си. Отнесъл го Настрадин Ходжа, но понеже му било малко неудобно, решил да компенсира комшията и сложил вътре едно малко котле. "А, - учудил се съседа - що и това котле вътре, бе? - Ами, докато ти върна казана и той взе, че роди, затова." Прибрал си съседа казана и котлето без повече коментар. След време пак му поискали казана. Само че този път така и не му го върнали. По едно време съседа си потърсил казана, а Настрадин Ходжа му рекъл "Ами той, казана ти, взе, че умря. - Ама как така ще умре казана бе, Ходжа!, развикал се съседа. - Е, щом може да ражда, защо да не може и да умре?", спокойно отвърнал Настрадин Ходжа :) Ето го и прочутия казан, насред парка в Акшехир, наречен на именития им съгражданин: [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - "раждащият" казан на Настрадин Ходжа??? :)"][/caption] Оформилия се с времето литературен образ на Настрадин Ходжа е еклектичен и съвместява едновременно мъдрост и глупост, хитрост и находчивост, философия, насмешка... Той винаги и задължително успява да се измъкне от всяка ситуация, с помощта само на думите. Неотменна част от него е и любимото му старо магаре, което също често е участник в разните му там бивалици-небивалици... ** Веднъж жената на Настрадин Ходжа го зауговаряла да си купят крава, за да имат мляко. Но той изтъкнал причина, че обора им е малък и няма да е достатъчен и за магарето, и за крава. Е, все пак, както повечето жени, тя успяла да си постигне целта :) Купили след няколко дена крава, но обора наистина се оказал малък, тесен. Само че тя, благоверната му, не искала да се откаже от кравата, а Настрадин пък за нищо на света не искал да се лиши от магарето си. И тайничко започнал да се моли при всеки намаз /молитва/ - по 5 пъти на ден: "Ах, Аллах, Аллах, нека тази крава умре, моля те. Нека се освободи обора, както си беше преди, само за магарето ми да е." Молил се той горещо някое време и една сутрин - я, обора наистина се освободил, само че умряло било магарето му. Ядосан, Настрадин Ходжа вдигнал гневно глава нагоре: "Абе, Аллах, от колко време си на небето бе, толкова ли не можа да различиш кравата от магарето!" :) Ох, покрай историйките на Настрадин Ходжа все не си довършвам впечатлението от Акшехир! Фактически изобщо не е голям град, центърът му спокойно може да бъде прекосен надлъж и шир само за 10-12 минути. И то яваш-яваш ;) А в сравнение с космополитните Истанбул и Анкара, градчето е направо като селце. Селце, не село! Но /поне на мен/ ми се видя добре устроен; чисто и спокойно място. Хората са учтиви и услужливи, както, впрочем, навсякъде в Турция. А цените на стоките и услугите са очевидно по-ниски от онези в по-големите градове. 1996-1997 година е била обявена от ЮНЕСКО за международна година на Настрадин Ходжа. И всяка година от 5 до 10 юли в града се провежда международен фестивал "Настрадин Ходжа". Играят се пиески и скечове с главен герой Настрадин Ходжа, организират се концерти, изложби на карикатури и картини, прожектират се филми. Образът на Настрадин Ходжа е из целия град под формата на скулптури, плакати, пана, рисунки и сувенири. Целогодишно. Името "Nasr-ed-Din" буквално се превежда като "победа на вярата", а "Hoca" или "Hodja" означава "учител"; изобщо умен, мъдър човек... И с главен герой този мъдър човек, дори в настоящия компютърен век се раждат анекдоти ;) ** Веднъж по време на вечеря в двореца, Емирът започнал да се възхищава от Линукс-а: "О, команден ред! - казвал той, - О, истинска многозадачност, о, разпределен достъп! - само за едно от тези неща бих заменил за Линукс всичките красавици от моя харем!" - "А аз своята жена определено бих я сменил само за Windows 98" - замислено произнесъл Ходжата. - "Какво, какво говориш ти? - гневно извикал Емирът, - Веднага ми обясни това!" "Ами просто е, - свил рамене Ходжата, - това ще бъде една много справедлива размяна. Жена ми също обожава всякакви глупави украшения, нищо не върши вкъщи, трудно "вдява" и постоянно задава идиотски въпроси..." :) :) :) Сред народите от Изтока има интересна традиция: който спомене по някакъв повод името на Настрадин Ходжа трябва да разкаже и седем истории за него. А в отговор всеки слушател трябва да разкаже други седем истории, пак за него. Смята се, че ако успеят, то по-бързо и лесно ще постигнат до прозрението и истината. Хе-хе, ами то и аз май ви разказах точно седем :) Еее, тогава ваш ред е! Автор и снимки: Вили И още няколко снимки от Акшехир: [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - магазинче за сувенири"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Наред с "европейски" изглеждащите често се срещат и забрадени девойчета из Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="737" caption="Акшехир - кръстовище някъде между гарата и центъра"][/caption]

Прочети цялата новина

Свързани новини: