Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Днес останових, че след като Глобул ми спряха телефона, освен това ми ЗАТРИХА и номера – вече близо 3 месеца съм без телефон и много си ми е добре. Е, ползвам от време на време телефона на Силвия, за спешни обаждания, но според мен мога да мина и без тях, защото си имам Интернет и мoга да си се обаждам от където си искам, до където си искам. (а и който знае как, може да ми се обажда)

Тъкмо и Меверето ще има да зема да ми засича местоположението по Закона за електронните съобщения, мухаха :)

Всеки, които ми е имал телефона, може съвсем спокойно да ми го изтрие, а ако искате да ме намерите – пишете ми мейл или по друг комуникационен канал.

В интерес на истината мобилните доставчици се подиграват с хората у нас и като цена на услугата и като права на защита на личните данни и като какво ли още не – но не искам да пиша за това.

Може да изглежда срашно асоциално, но каквото повикало, такова се обадилo. Не съм вече „фън“ и „куул“, да ползвам мобилна мрежа, но ще  ползвам wifi възможностите на телефона си, да звъня през Интернет.  Я, решение !

Още по темата:

1. Ха, изтичане на данни от мобилния оператор Мтел
2. Homebox от Мтел + сутрин в Балкана.

Покрай разразилите се страсти в последно време си задавам един въпрос:

Какво е общото между футбола и блогването?

Сега ще се опитам да си изсмуча от пръстите няколко причини – не обещавам, че ще са смешни, което е целта на тази публикация, но обещавам, че ще си ги измисля в реално време, като 90% от съдържанието на този блог (знам, че си личи).

Блогването е като футбола, защото:

1. и футбола и блогването са… спортове, при това много масови и достъпни.

2. супер много хора ритат пред блога, както супер много хора списват блогове по домашному.

3. малка част от тези, които ритат/списват, го правят професионално – за пари.

4. най-добрите фубтолисти изкарват x пари на година от футбол и малко повече от реклама, това правят и най-добрите блогъри – изкарват пари (това е прекрасно)

Стрелях наслуки в twitter профила си по темата, та вижте какво мислят хората, които следя.

Longanlon: така е с повечето известни спортисти. Джордан земаше по 30 млн на сезон последно, а само от Найки гушваше по 100 годишно.

Momchil: 50% неактивни. 45% моето прасе е с най-хубаво звънче и 5% все нещо полезно за някого

bo_go: – докато си изкарвам хляба с това – що да не са важни :)

Всъщност всичко гореописано е супер и е прекрасно – печеля аз, печелиш ти, печелим ние.

Парадокс има обаче, когато Роналдиньо ти продава чипс, който едва ли толкова би нагъвал, за да може да поддържа прилична спортна форма, която да му позволява да играе на световно ниво, което пък привлича рекламодателите към него, така, че в крайна сметка той да може да ти предлага чипс.

Е, да, знам, Роналдиньо едва ли е най-добрия пример, но идеята е ясна и на малките деца.

В крайна сметка не е важно кой какво рекламира, важно е футболистите да вкарват, блогърите да пишат и чипса да се продава.

А масовостта е прекрасна, защото тук важи единствено и само принципа на мечо Пух, колкото повече, толкова повече. Така шанса да намериш това, което ти трябва расте.

Ето толкова е просто.

ps. А аз тайно се възхищавам на тримата мои приятели, единият от които няма блог, вторият няма и акаунт в лицевата книга, а последния рядко използва мобилен телефон. И пак са куул.

хей, научих нещо ново, годините могат да се закръглят на .99!

Разхлопа ли ти се бравата – ключар си потърси!

В днешното забързано ежедневие майките нямат почти никакво време за себе си, още повече да се занимават с развалената си врата, затова най-лесният начин е като се извика ключар.
Първата и основна причина е, че си спестяват главоболия.
Втората - ще и излезе евтино.
И третата - няма да гледа резила на мъжа си, който няма как да не пожела да се изяви като майстор Тричко, знае всичко, което в действителност съвсем не е така.
Затова жена му бързо му дава съвет да си наляга парцалите и да потърсят квалифицирани ключарски услуги, а не като последния път, когато се опитвал да оправи нещо. Тогава обърнал цялата къща надолу с главата.
Така и жената решила да пропусне бащинския урок по майсторлък, доверявайки се на известната й поговорка: “Не питай старило, а питай патило”, защото един път като се е опарила от двете леви ръце на съпруга си, сега гледа да духа и студената супа.
Затова се подсигурява с компетентен ключар, за да не стане “от мухата – слон” или иначе казано от нещо дребно – голяма дандания.
Именно за мира в семейството, за да не се получават куриози, предвидливата майка предпочита да прекара времето си навън с цялото семейство и да остави ключарят да си свърши работата, а след като се върнат от забавата всичко вече да им е наред.

Хотелите по българското черноморие

Хотелите в България увеличиха драстично своя брой след засиленото строителство по морето и в планинските ни курорти. Криза е, но това не пречи инвеститори да влагат все още средства в построяването на нови такива. Двузвездни, тризвездни, четиризвездни и петзвездни хотели никнеха като гъби през изминалите 20 години. В момента някои от курортите ни изглеждат, като бетонен квартал замислен по времето на комунизма, но това изглежда не пречи на посетителите им, защото всяко лято легловата им база е запълнена почти изцяло.

Въпреки, че някои бяха построени абсолютно незаконно повечето от собствениците им съумяха да ги легализират навреме. За други се говори, че ще бъдат съборени, но все още не сме били свидетели на подобно мероприятие. Кризата дойде и постави на тясно някои от стопаните им, като те не успяваха да покриват кредитите, които са теглили и се стигна до запор на някои от тях, както и продажбата им на търгове.

Хубава и китна е нашата родина. По черноморието може да намерите хотелска стая на всякакви цени според категорията на хотела и екстрите, които се предлагат. Има стаи и за бедни има и луксозни апартаменти пригодени за богатите им гости. За да се убедите може да посетите едни от най-известните ни морски курорти Златни пясъци, Слънчев Бряг, Албена, Варна, Бургас или да изберете някое по-непретенциозно курортно селище, в което може да се насладите на топлата морска вода, спокойствието и забавленията, които се предлагат там. Често хората търсят квартири и по обяви в интернет или във вестниците, но най-прегледни са страниците в интернет, на които могат да се разгледат снимки или направо видео от самото място. За да спестите от цената на хотелската стая ви съветваме да я резервирате поне един, два месеца предварително, защото обикновено при такова ранно записване се ползва известен процент отстъпка. На всички избрали нашето черноморие пожелаваме приятна почивка.

Класически метод за общуване в дипломацията е избягването на конфликтните въпроси и търсенето на допирните точки като база за преговори. В този смисъл , ако исках да съм „дипломатичен“, за да се харесам на доста сънародници, би трябвало да се присламча към раздразнението на премиера Борисов от френския посланик Етиен дьо Понсен, изразено днес. Това [...]

На първи октомври в 10 ч. тръгна един любопитен сайт – Виртуална агора. Създаден от доц. д-р Анна Кръстева, една жена, която уважавам много заради работата, която върши и идеите, в които вярва. Освен, че е един от малкото учени в България, имащи личен блог, тя също така развива нещо, което в България е ново. Поне, като идея. Това е т.нар. „е-гражданство“.

Цитирам части от портала „Виртуална агора“, тъй като целта ми е да представя именно този сайт.

Проектът „Е-гражданственост“ е спечелен към фонд „Идеи“ на Стратегическия фонд за научни изследвания на МОМН в благородна конкуренция с достойни опоненти – водещи изследователи и от социалните, и от природните науки.

Ръководител на проекта е доц. д-р Анна Кръстева, доктор хонорис кауза. Екипът е в състав: Евелина Стайкова – координатор на проекта, Ирена Тодорова – регионален координатор, д-р Георги Проданов, д-р Катя Христова–Вълчева, доц. д-р Александър Маринов, доц. д-р Антоний Тодоров, доц. д-р Антоний Гълъбов, Илдико Отова, Боян Герджиков, Красимир Милков, Росица Иванова.

Проектът разработва ново, иновативно и перспективно направление –
е-гражданствеността, активното включване на гражданите във виртуалната агора, информираното им участие. Той допринася за конститурането и анализирането на един ключов за качеството на демокрацията триъгълник от активни граждани, отчетни елити и отговорна политика. Той има ясно европейско измерение, разработен е в духа на Европейска инициатива i2010 за електронно включване.

Проектът преследва двойната цел да изследва и да промотира формирането на е-гражданина като ключова фигура на зараждащата се нова форма на е-демокрация. За постигането й се мобилизират ресурсите и на точните, и на социалните науки, на информатиката, политологията, социологията, публичната администрация. Проектът попада изцяло в рамките на фундаменталните научни изследвания (ново знание за ново явление) и експерименталното развитие (промотиране формирането на е-гражданина, създаване на Виртуална агора за отговорно участие, създаване на Гражданска коалиция за е-политика).

В самия сайт има няколко интересни неща. „Е-дебат“ е място, отделено за дебати в интернет. Запитват се посетителите по определени въпроси, като например актуалния въпрос за електронното гласуване.

„100 линка“ представя интересни страници в интернет, свързани с е-демокрация, гражданско общество и е-правителство. „Виртуална агора“ има представителства (агорни съвети) в Пловдив, Велико Търново и Варна, а в София е Националния агорен съвен. Има и група във Facebook, наречена Е-гражданственост.

Зад идеята застава и центърът CERMES, който се занимава с имиграцията, а самата г-жа Анна Кръстева има невероятни публикации по въпроса. Добра основа за „Виртуална агора“, а ние се надяваме проектът да тръгне както трябва.

Успех, Виртуална агора!

Тази година отново съм част от специалното жури, което ще дава номинации за няколко специални награди по напълно прозрачен начин, тъй като цялото заседание на съвета се филмира и се публикува онлайн след награждаването. Аз вече имам няколко номинации в предвид, като тежката задача, ще е да убедя другите в журито, че моите номинации се заслужават, за да ме подкрепят.

Ето ги и тях (към момента)

• Телевизия ПроБГ - номинирам ги за това, че публикуват всичките си видео-материали под Creative Common Лиценз, което е доста значимо за една телевизия.
• Клуб „Спри и помисли“ – за това, че се опитват да създават нови неща и да популяризират уеб стъпка по стъпка.
• Александър Кашъмов – за това, че се бори за свободата в Интернет и за правото на достъп до Информация онлайн

Ще се радвам на още номинации и на мнение – какво ви направи впечатление през предната година, което си заслужава номинация?

Ето и другите колеги:

Експертен съвет:

	Светлозар Петров
	Жюстин Томс
	Венци Костов
	Константин Павлов
	Иван Иванов
	Веселин Николов
	Богомил Шопов

Още по темата:

1. БГ Сайт 2010 – номинации
2. Миндя Рок фест 2010
3. BGSite 2010 – как го виждате вие?

Вестник “Банкеръ” са толкова олд-скул, че даже пишат “интернет” само с главни букви. Интересно как успяват още да съществуват, определено са много непазарен продукт. Почти нямат оригиналент текст, а водещата статия беше с подвеждащо заглавие. Стои една леля някъде на някой таван и го пише на пишещата машина.

В тълковния речник на българския език срещу думата “саботаж” седи определението: умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др.) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др. Думата “умишлено” в случая е много важна, но много по-важен е крайният резултат. Понякога дори и да няма  съзнателен заговор срещу прогреса, действията или бездействията на много хора водят до резултат, който трудно може да бъде постигнат дори и с умишлени действия. Затова решихме да озаглавим водещата ни новина “Саботажът на мудните”.

Почти всички държавни и общински администрации не са изпълнили решение на Министерския съвет на Република България - да изпратят данни за предоставяните електронни услуги.  Това едва ли е станало умишлено. Все пак не трябва да ги надценяваме, защото усилието да координираш такова мащабно бездействие е сериозно предизвикателство. Не е било умишлено. Просто са мудни. Народът използва и други по-остри думи. Дори и да се бяха организирали обаче, саботажът им едва ли щеше да донесе по-голямо вредителство от вече случилото се. Така стигнахме до заглавието “Саботажът на мудните”.

Важните въпроси сега са кога и какво от това. Кога най-накрая администрациите ще изпълнят своето задължение и процесът по изграждането на електронното управление ще продължи. И какво ще последва за тези, които не са изпълнили решението на правителството. Пряко отговорните за неизпълнението във всяка една институция могат да бъдат уволнени. Има мотив, има и полза. Не само за бюджета. Да, това няма да реши проблема отведнъж и няма още от утре да регистрираме фирми, да заявяваме разрешителни и да плащаме такси от компютъра си. Но една такава категорична реакция от страна на правителството може да постресне мудните чиновници и може да ни приближи към крайната цел. Това е практическата полза. Но има и още една - политическа.

Крайно време е правителството ярко да демонстрира, че новите технологии и улесняването на гражданите и бизнеса с тяхна помощ са приоритет. Засега по нищо не личи това да е така. С правителствени решения, които никой не изпълнява, очевидно нищо няма да бъде постигнато. Вината е не само на администрациите под кабинета, а и на самия кабинет, че е бил толкова наивен да повярва, че с едно свое решение може да свърши работата. И в познатата стилистика на правителството - може би е време за операция “Мудните”, насочена срещу стила на работа на администрацията.

коментар от днешния брой на в.Пари

снимка: classiccmp.org

Сподели във Facebook

** Някога някой си попитал Настрадин Ходжа: "Ходжа бе, защо когато излязат сутрин от домовете си, хората тръгват в различни посоки?" Мъдрият Настрадин Ходжа веднага отговорил: "Защото, ако всички тръгнат в една и съща посока, ще се наруши равновесието на Земята." Е, за да не нарушим баланса на света, днес няма да ви юрна към Париж, Рим или Лондон, а ще ви поканя на разходка до града на Настрадин Ходжа. Искате, нали? :)

Градът се казва Акшехир

и името му означава "бял град" /ак+шехир/. Намира в провинция Коня. Тя пък се намира в Анатолия, а тя - в Турция :) Нали се сещате, става дума за Анатолия, която ние, българите, не знам защо, наричаме Анадола. Това е географската и историческа област в Югозападна Азия, която съответствува на почти цялата азиатска част на Турция. Най-често, обаче, се има предвид само Анатолийското плато в тази област. От геологична гледна точка то е новонагънат планински масив и е с изразена сеизмична активност. През него не текат големи реки. А където въобще ги има, то са къси и плитки, през лятото пресъхват или просто изчезват в понори под земята. Т.е. платото почти изцяло е сухо, голо и пусто. По тези причини тази земя принципно не е била подходяща за отглеждане на земеделски култури. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия - нарядко край магистралата изникват ей такива селца"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия"][/caption] Въпреки това през хилядолетията Анатолия е обитавана от много цивилизации: хети, фриги, лидийци, перси, гърци, асирийци, арменци, романи, византийци и селчуки. А днес - от турци. След като Турция става република, последвалите правителства усилено работят върху идеята страната да излезе от западналостта си и да стане съвременна, развита държава. И, Бога ми, много успяват! В наши дни, само който не е бил в Турция, не се е убедил икономически колко по-напред е тя, в сравнение с нас. За голямо ни съжаление :( Повярвайте, не е пропаганда! Аз просто си падам по историята на древните цивилизации, човешката култура и дивата природа, затова не веднъж съм била на разни места в Турция и съм видяла това с очите си.

Днес Анатолия (Анадола) е житницата на Турция.

А малкото речни долини са превърнати в градини. Цялата промишленост на Турция се развива с основна цел първо да задоволява своето население, а след това да изнася извън страната. Градовете едва ли не се разрастват на ден и сякаш няма град или градче, където да не се строят съвременни квартали с красиви жилищни блокове, които, забележете, не се населяват, преди да се завърши и кварталната инфраструктура. И в най-зачуканите места градовете си имат искрящо зелени паркове, детски и спортни площадки. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Турция - новото строителство"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анатолия - захарен завод недалеч от магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Един поглед към мегаполиса Истанбул откъм азиатската му част"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анкара - стотици метри от магистралата навлизат в града "по вода" - с фонтани :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Анкара - парк"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Из някой от красивите градски паркове на Турция"][/caption] Името Анатолия идва от гръцки и значи "изток" или "изгрев". Но има и второ тълкувание: "земя на Богинята-майка". То идва от още по-отдавна, още от шумерската Инана, през Кубаба на хетите и Кибела на фригите. А после името "Кубаба" се трансформира в "Ева" в Библията. "Анна" в повечето древни езици означава "майка" и така наричат богинята, която ражда живота. Апропо, и днес в турския език "анне" означава "майка" :) Спомняте ли си, Настрадин Ходжа си ходел навсякъде със своето любимо магаре. Така, както днешните мъже си яздят любимия автомобил ;) И: ** Веднъж, насред мегдана, понечвайки да слезе от магарето, Настрадин Ходжа се оплел нещо в поводите и паднал. Станал, поотръскал прахта от дрехата си и заявил на подхилкващите се сеирджии: "Е, аз и без това щях да сляза от магарето." [caption id="" align="aligncenter" width="503" caption="Акшехир - паметник на Настрадин Ходжа в центъра на града"][/caption] ... Да де, аз и без това щях да ви водя в Акшехир, който е в Анатолия ;) И е с около 65 хил. жители, разположен в покрайнините на плодородна долина, северно от възвишенията Султанда. По времето на Римската и Византийската империя е познат, съответно като Филомелиум и Филомелион. По-късно става важен селчукски град, а накрая, през 14 век, преминава в ръцете на Отоманската империя. Само че преди това, през 13 век, в едно селце в съседната област Ескишехир, се родил Настрадин Ходжа. И със своята интелигентност и невероятно чувство за хумор станал не само известен, а и нещо като национален герой. Нещо повече, през вековете шегите му се предавали от уста на уста и днес вече са част от турския фолклор и култура. [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир - Настрадин Ходжа сече клона, на който е седнал :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир - още една от множеството скулптури на Настрадин Ходжа"][/caption] Според исторически сведения, смята се, че този човек е бил реален и седем места по света си оспорват Настрадин Ходжа да е завършил земния си път точно на конкретното място. Обаче единствено в Акшехир има официален негов гроб /тюрбе/, който се намира на най-централно място в градското гробище, което е пък буквално в центъра на града. [caption id="" align="aligncenter" width="747" caption="Акшехир - официалната гробница на Настрадин Ходжа"][/caption] И защо точно там ли? Погледнете пак снимката - на земята, точно пред вратата на тюрбето, има един бронзов диск. Според преданието: ** Някога това място било мегдан и както си седели една хубава мъжка компания на чайче, "кахве" и табла пред кафенето, някой любопитко запитал: "Ходжа, а къде е центъра на света?" Той погладил брадата си и отсякъл: "Ей там, дето е левия заден крак на магарето ми." Хората се зачудили "Но как, откъде знаеш?" А един го подкачил: "Добре де, Ходжа, докажи, че е там!" Той се усмихнал: "Ами докажи ти, че не е там!" Ето, документирам, че и моят крак стъпи в центъра на света ;) :) [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - да стъпя и аз в центъра на света :) :)"][/caption] Този забавен герой /и от моето детство/ е популярен персонаж не само в турския и българския фолклор /заедно с нашия Хитър Петър/, но и в арабския свят, в Узбекистан, Румъния, Албания, Сърбия, Гърция, Русия, дори в Индия и Китай! Неговите историйки и анекдоти са се разказвали на чашка чай или кафе в кервансараите из Азия и хановете на Балканския полуостров, по градове и села, в делник и празник... ** Запитали го веднъж "Ходжа бе, ами може ли на 100-годишен мъж да му се роди дете? - Може, разбира се, - отговорил Настрадин Ходжа, - ако комшиите му са 20-30 годишни мъже..." ;) ** А веднъж пък на жената на Настрадин Ходжа й дотрябвал по-голям казан. Попитали съседа - имал, дал им. Хубаво, ама жената като си свършила работата, днес да го върне, утре... все забравяла. Накрая пратила пак мъжа си. Отнесъл го Настрадин Ходжа, но понеже му било малко неудобно, решил да компенсира комшията и сложил вътре едно малко котле. "А, - учудил се съседа - що и това котле вътре, бе? - Ами, докато ти върна казана и той взе, че роди, затова." Прибрал си съседа казана и котлето без повече коментар. След време пак му поискали казана. Само че този път така и не му го върнали. По едно време съседа си потърсил казана, а Настрадин Ходжа му рекъл "Ами той, казана ти, взе, че умря. - Ама как така ще умре казана бе, Ходжа!, развикал се съседа. - Е, щом може да ражда, защо да не може и да умре?", спокойно отвърнал Настрадин Ходжа :) Ето го и прочутия казан, насред парка в Акшехир, наречен на именития им съгражданин: [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - "раждащият" казан на Настрадин Ходжа??? :)"][/caption] Оформилия се с времето литературен образ на Настрадин Ходжа е еклектичен и съвместява едновременно мъдрост и глупост, хитрост и находчивост, философия, насмешка... Той винаги и задължително успява да се измъкне от всяка ситуация, с помощта само на думите. Неотменна част от него е и любимото му старо магаре, което също често е участник в разните му там бивалици-небивалици... ** Веднъж жената на Настрадин Ходжа го зауговаряла да си купят крава, за да имат мляко. Но той изтъкнал причина, че обора им е малък и няма да е достатъчен и за магарето, и за крава. Е, все пак, както повечето жени, тя успяла да си постигне целта :) Купили след няколко дена крава, но обора наистина се оказал малък, тесен. Само че тя, благоверната му, не искала да се откаже от кравата, а Настрадин пък за нищо на света не искал да се лиши от магарето си. И тайничко започнал да се моли при всеки намаз /молитва/ - по 5 пъти на ден: "Ах, Аллах, Аллах, нека тази крава умре, моля те. Нека се освободи обора, както си беше преди, само за магарето ми да е." Молил се той горещо някое време и една сутрин - я, обора наистина се освободил, само че умряло било магарето му. Ядосан, Настрадин Ходжа вдигнал гневно глава нагоре: "Абе, Аллах, от колко време си на небето бе, толкова ли не можа да различиш кравата от магарето!" :) Ох, покрай историйките на Настрадин Ходжа все не си довършвам впечатлението от Акшехир! Фактически изобщо не е голям град, центърът му спокойно може да бъде прекосен надлъж и шир само за 10-12 минути. И то яваш-яваш ;) А в сравнение с космополитните Истанбул и Анкара, градчето е направо като селце. Селце, не село! Но /поне на мен/ ми се видя добре устроен; чисто и спокойно място. Хората са учтиви и услужливи, както, впрочем, навсякъде в Турция. А цените на стоките и услугите са очевидно по-ниски от онези в по-големите градове. 1996-1997 година е била обявена от ЮНЕСКО за международна година на Настрадин Ходжа. И всяка година от 5 до 10 юли в града се провежда международен фестивал "Настрадин Ходжа". Играят се пиески и скечове с главен герой Настрадин Ходжа, организират се концерти, изложби на карикатури и картини, прожектират се филми. Образът на Настрадин Ходжа е из целия град под формата на скулптури, плакати, пана, рисунки и сувенири. Целогодишно. Името "Nasr-ed-Din" буквално се превежда като "победа на вярата", а "Hoca" или "Hodja" означава "учител"; изобщо умен, мъдър човек... И с главен герой този мъдър човек, дори в настоящия компютърен век се раждат анекдоти ;) ** Веднъж по време на вечеря в двореца, Емирът започнал да се възхищава от Линукс-а: "О, команден ред! - казвал той, - О, истинска многозадачност, о, разпределен достъп! - само за едно от тези неща бих заменил за Линукс всичките красавици от моя харем!" - "А аз своята жена определено бих я сменил само за Windows 98" - замислено произнесъл Ходжата. - "Какво, какво говориш ти? - гневно извикал Емирът, - Веднага ми обясни това!" "Ами просто е, - свил рамене Ходжата, - това ще бъде една много справедлива размяна. Жена ми също обожава всякакви глупави украшения, нищо не върши вкъщи, трудно "вдява" и постоянно задава идиотски въпроси..." :) :) :) Сред народите от Изтока има интересна традиция: който спомене по някакъв повод името на Настрадин Ходжа трябва да разкаже и седем истории за него. А в отговор всеки слушател трябва да разкаже други седем истории, пак за него. Смята се, че ако успеят, то по-бързо и лесно ще постигнат до прозрението и истината. Хе-хе, ами то и аз май ви разказах точно седем :) Еее, тогава ваш ред е! Автор и снимки: Вили И още няколко снимки от Акшехир: [caption id="" align="aligncenter" width="719" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир - магазинче за сувенири"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Акшехир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="738" caption="Наред с "европейски" изглеждащите често се срещат и забрадени девойчета из Анатолия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="737" caption="Акшехир - кръстовище някъде между гарата и центъра"][/caption]

Имам следния случай - програма записва видео (mpeg ts) като в началото на всяка минута започва нов файл. Ако всички файлове се слепят, ще имам един голям файл, който мога да си гледам. Разделението на по една минута ми позволява с много прости действия да вземам каквито ми трябват отрязъци от време. Проблемът е, че събирането на файловете отнема доста време и място. Чудех дали няма по-умен начин "виртуално" да събера файловете, като всъщност те си стоят разделени, а файлова система или нещо друго ги представя като един файл.

Тук влиза в употреба fuse. FUSE е модул в Linux, който позволява да се пишат файлови системи като обикновени програми. Примери за такива файлови системи има много, а писането им не е голяма философия.

Резултатът от целодневното писане в петък е файловата система с неоригиналното име filejoinfs. Използвайки я, можете да направите списък от файлове, след което всички файлове ще ги виждате като един.

Кодът на нещото е напълно свободен, ползвайте както намерите за добре.

Мина първия камп посветен на Wordpress. Беше най-доброто събитие за блогове, което аз посещавам и не съм организирал :) Наистина беше добре организирано, браво на момчетата и момичетата, който са го направили.

Тръгнах от Велико Търново към 5 часа, за да мога да стигна навреме. След помощ от twitter, се оказа, че мога да си хвана маршрутка и за 35 минути нях от гарата близо до зала ‘христо ботев’ и лутането започна. Срещнах още няколко човека, коит оправеха същото като мен и в следващите 10 минути го правехме заедно.

Оказа се, че никой не знае, какво е това Елиеф център, а се оказа американсия университет, ех…

Имаше много хора, наистина оста повече от колкото очаквах. Оказа се, обаче че за мен няма бадж, останах и без фланелка, но аз така или иначе си имам WP фланелки у нас и са червени, (плез)

Лекциите бяах добри, макар и доста скучни от време на време. Не научих нищо ново, но пък се видях с хора, с които не бях се виждал отдавна, не срещнах нови хора, обаче, защото бързах да си тръгвам, защото Коската беше болен и трябваше да се прибирам, бързо, бързо след моята лекция.

Не успях да кажа, всичко, което исках, защото бях притеснен заради малкия, но се надявам всички присъстващи да са разбрали поне нещичко….

Как ви звучи “Свалят с автомати скъпите цени”? “Революционно”, нали? При прочита на информацията с такова заглавие се оказва, че става дума за автомати за храна и кафе на софийското летище, където само скъпотията е по-голяма от лакомията (по отношение допуснатия монопол, довел до наистина безумните цени на две най-обикновени кафенета). Сега, най-после, пътниците ще [...]

Продукти:
800г обезкостен свински бут или плешка
500г картофи
200г зелен боб
1 патладжан
3 зелени чушки
500г домати
3 моркова
2 глави кромид лук
1 средна глава целина
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1/2ч.л. захар
5 клонки пресен магданоз

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие мръвките. Съдът се поставя на включен котлон. Когато кипне водата се оставя да ври на тих огън 20- 30 минути. Периодично се обира кървавата пяна, отделена на повърхността. Бобът се почиства измива на течаща вода. След това шушулките се режат на 2 или 3. Доматите се измиват и стържат на ренде. Целинта, картофите и морковите се белят и измиват. Морковите се режат на колеца с къдраво ножче, а картофите и целината на кубчета. Главите лук се белят и накисват в купичка с вода. Чушките се изтърбушват, измиват и режат на едро. Луковите глави се отцеждат от водата и режата на филийки. Кипнатото месо се изважда от водатата, в чиния. Бульонът се прецежда. На дъното на гювеча се слага доматеният сок. После се разпределят равномерно всички зеленчуци. Накрая се слагат месните мръвки. Ястието се поръсва със 1ч.л.сол, 1/2ч.л. захар и 1ч.л.червен пипер. Полива се с бульон. При необходимост се долива вода. Течността трябва да покрие продуктите. Добавя се 1- 2с.л. олио. Гювечът се похлупва и се слага за печене във фурната. Пече се умерена фурна около 90 минути. Накрая се отхлупва и поръсва се пресен магданоз.

Покрай рождения ден на нашият татко, вчера си направихме и една “МЪЖКА” картичка с малка торта от нагънати цветни ленти.

Шаблона за тази картичка разпечатайте от ТУК. Става хубаво и ако използвате цветни листове за принтер. След като изрежете и нагънете картичката, украсете с папионка или вратовръзка.

Ние използвахме бял маслен пастел и флумастери, за да направим шарен платът на “картичките ризи”.

Вижте още картички за празник:

• Ако не в частния си живот, поне в заобикалящата ни политика щом видим, че се експериментира привидно научно, но практически безсмислено, би трябвало да се сетим какво става, да разберем кой кой е и да помислим как да се предпазим 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Винаги съм изпитвал силна вяра в науката – особено в способността на отделни нейни представители да творят чудеса, непостижими дори за най-закоравелия магьосник. На кой нормален човек например би му хрумнало доброволно да експериментира в тежки зимни условия, само за да докаже, че ако чорапите се носят върху обувките, това предпазва от хлъзгане по леда повече, отколкото ако са вътре – обути на краката.

Досега единодушно се предполагаше, че вътре е правилното, но ето, учени от Нова Зеландия доказаха, че през цялото време сме се придържали към погрешната практика. И вече се изяснява защо страдаме от толкова фрактури през зимата – не заради факта, че снегът пак ни изненада или че общината и хората не си чистят тротоарите, а заради ненаучен подход.

Наистина, ако мъдрата ми баба на времето беше видяла някой да се разхожда с чорапи върху обувките, щеше да се изрази за него твърде образно, макар и деликатно – “ходи като никому шапката”. И досега не мога да обхвана целия смисъл на този многопластов израз. Нещо в него намеква, че човекът не е съвсем сам със себе си. Или че точно този ден не си е пил хапчетата. Обаче се употребява и за някой просто неспретнато облечен или случайно разсеян минувач. Също и за такъв, на когото иначе всичко му е наред, само дето от лицето му не слиза благата усмивка, характерна не само за идиотите, но и за светците. Както и за току-що съгрешилите с чуждо.

Сега времената са други – всички малко или много се разкарваме като никому шапката и само едни чорапи върху обувките не биха предизвикали чак такава обществена реакция. А би трябвало, граждани – ако не в частния си живот, поне в заобикалящата ни политика като видим, че се експериментира привидно научно, но практически безсмислено, би трябвало да се сетим какво става. Да разберем кой кой е. Да помислим как да се предпазим от него или от това, което следва.

Например онзи ден Станишев каза, че вижда истински партньор на БСП в лицето на президента и на всички, които “работят в подкрепа на гражданската инициатива, която Георги Първанов изгражда по места”. В случая не ме интересува дали Станишев греши или просто се изразява дипломатично за възможните си партньори, защото Библията повелява “да оставим мъртвите да погребат своите мъртъвци”.

Обаче смятам за важен въпроса как така в работно време президентът гради собствен политически проект – съгрешава с чуждо, един вид. Кой и колко плаща за частните му пътувания, за придружителите му от НСО, за трапезите покрай проведените срещи? Как наричаме практиката, когато някой държавен чиновник в работно време и със служебни средства се хвърля да урежда личните си дела? Дали тя е нормална или осъдителна? Защото президентът всъщност си е държавен чиновник, макар от най-висш ранг. Той дори няма оправданието, че върши нещо в извънработно време, защото, за разлика от обикновените чиновници, работното му време е 24 часа в денонощието.

Отговорите на тези въпроси са лесни. Но ако осъзнаването на факта, че харчат парите ви от данъци за лични цели води душата ви до ярост – започвайте веднага да ругаете колкото може повече и по-изтънко, много облекчава. Не го твърдя аз, открили са го ученият Ричард Стивънс и негови студенти. Наистина, те експериментират с ругатни след удар по палеца с чук. Но се съмнявам, че кой да е удар с чук е по болезнен от това да гледаш как ти харчат парите, докато те убеждават, че го правят за твое лично добро, защото утре от едно храстче щяла да се пръкне самата обществено лелеяна политическа алтернатива на Бойко Борисов.

Докато сме на лява вълна, няколко думи и за вота на недоверие към кабинета, внесен от БСП и ДПС заради цялостната политика в здравеопазването. Вносителите му твърдят, че той съвпада напълно с “народния вот” по въпроса. Ако оставим настрана дразнещата претенция, която комунистите вечно имат – да говорят от името на народа – то може да се каже, че сега те до голяма степен уцелиха ваксата, мнозинството българи наистина са адски недоволни от това, което се случва с тяхното здраве. Аз също съм сред тях, като доста съм писал по темата и не се отказвам от написаното.

Обаче ще ви припомня и друго. Общественото недоволство беше досущ еднакво с днешното и през февруари 2007-ма година, когато тогавашната опозиция поиска вот на недоверие към кабинета Станишев заради “политиката в областта на здравеопазването”. Еднакво беше и през март същата година, когато БСП и ДПС отхвърлиха този вот, въпреки че пак напълно съвпадаше с “народния”. Та мисълта ми е, че един разговор за двойните стандарти в нашенската политика явно ни е също толкова необходим, колкото и онзи за батаците в здравеопазването.

Така де, ама лидерът на “Атака” Волен Сидеров очевидно смята, че вместо да говорим празни приказки за двойни стандарти и други стандартни български политически практики, по-добре е направо да пристъпим към нестандартните. Например към разграбване на награбеното. Към експроприация на експроприаторите. Към одържавяване на частното.

Според мен по тази логика бързо ще стигнем и до лявата идея, че жените трябва да бъдат общи. Или пък мъжете да са общи, все едно е, то зависи само от гледната точка на заинтересованото лице. Доколкото се познавам, такъв живот от общ характер би ми харесал, но се кълна, че това е единствената левичарска идея, която смятам за вдъхновяваща.

Иначе винаги съм твърдял, че партия “Атака”, воглаве с Волен сам по себе си, доколкото феноменът “Волен сам по себе си” изобщо е възможен, не трябва да се причисляват към крайната десница, а към крайната левица. Никой обаче не ме слуша, от което досега се получават само редица грешки в електоралните нагласи, но нищо чудно занапред и  държавната политика да пострада, ако премиерът Борисов вземе много да се вслушва в гласа на предания си сателит.

Волен е открил например, че трите големи енергийни дружества дължат на държавата дивидент от 380 милиона лева. “Ето ги парите за болниците, които се чуди сега Дянков откъде да ги скалъпи” – тържествува той. Горкият. Не че по принцип ходи като никому шапката, напротив, забелязал съм, че, дето вика Капка пред “24 часа” – “във Волен има нещо диво и красиво”. Но също съм забелязал, че понякога отвътре му идва да мисли като никому шапката.

Очевидно така е станало и този път – просто е пропуснал е информацията, че триста и деветнадесет милиона лева липсват от болниците не заради друго, а защото липсват от самата Здравна каса. Изчезнали са. Смята се, че са се изпарили оттам по чудодеен начин. Или е грешка, или е кражба, дето се вика. А може и магия да е. Ама точно такива грешки и такива магии съм чувал, че много трудно се правят, та версията с кражбата ми изглежда най…..Но какъвто и да е случаят – очевидно на Волен му бяга логиката, че като ти е продънен единият джоб, по-добре е да го закърпиш, преди да го пълниш с пари, извадени от другия.

Това не значи, че енергийните дружества не трябва да си платят дължимите дивиденти на държавата, ни най-малко, напротив. И да ги платят на държавата трябва, и да си изпълнят задълженията по поддържане и развитие на мрежата, и да се погрижат за удобството и интересите на клиентите си. Но казаното по отношение на дивидентите само значи, че парите от тях не бива да се наливат в Здравната каса, която е доказано способна да ти излапа цялата голяма метална каса, пълна с нашите пари, държани при нея уж за по-добро съхранение и настойчиво да зяпа за още, като се прави, че всъщност с трагичен глас вика – няма, не стигат и прочие.

На този фон съвсем правилно ми звучи соломоновският призив на премиера Борисов, отправен към министрите по време на обсъждането на проектобюджета за следващата година – “Повече не искам да слушам за пари, режете и действайте!” Макар някои да вземат казаното на подбив, то абсолютно точно следва логиката на светата истина, изречена от премиера малко преди това – “Далеч сме от намалението на разходите, които още могат да се направят. Има хиляди агенцийки, служби, в които изтичат по невероятен начин пари”.

При това за въпросния подход на Борисов мога да гарантирам, че е не само правилен, но и напълно научен. Ако помните, преди време бях ви писал за един немски екип икономисти, които установили част от точния брой на излишните административни структури в страната, през които изтичат пари. Имаше даден пример с агенция, сътворена, за да събира акциз, отменен още преди десетилетия. Следователно тя отдавна вече никакъв акциз не събира, но продължава да си съществува чрез милиони евро от бюджета. Ей такива работи.

При това говорим за Германия, граждани, нали се сещате, че в България всичко излишно от този род трябва да се умножава поне по три, ако не и по повече – горе-долу според броя на роднините, които всеки значим фактор в съответната сфера успява да уреди на някоя синекура. Но в това отношение някои хора са истински факири – като онзи екип от учени, измислили как да събират сополи от кит, като използват радиоуправляем хеликоптер.

Сополи от кит – пак повтарям, за да е ясно. Не знам кой и с колко ги е финансирал, но резултатът като цяло, трябва да признаете, е впечатляващ. От друга страна – добре, че са го направили някакви чужди учени, а не нашите собствени БАН-яджии. Защото давате ли си сметка какво обществено недоволство щеше за втори път да се стовари върху главите на феодалните ни старци заради тяхната иначе твърде народополезната дейност. Пък може и да са изключително важни сополите от кит за някой клон на човешката дейност, как да знаем ние, неуките…..

Честно казано обаче, от събитията през изминалата седмица най-много ми хареса не някое политическо действие, а едно изявление, направено в резултат на една снимка – снимката как данъчните гледат от хеликоптер недвижимите имоти в южната част на София, кварталите “Панчарево”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бояна”, “Бистрица”. Не знам дали я видяхте, ама прилича съвсем на терените в Холивуд – с къщички, басейни и всичко. Та изявлението е, че някои от къщите изобщо не са декларирани в общината и за тях не се плащат данъци и такса смет. “Необявяването на имотите прави невъзможно установяването по документи, че те съществуват” – твърдят специалистите от НАП. Което идва да ни подскаже, че гордите собственици на въпросните незаконни имоти няма как и да бъдат осъдени, защото той съдът пък само на документи вярва…..

Та ето защо, граждани, освен учените, напоследък започнах да уважавам твърде много и специалистите. Не че аз или кой да е от вас не би могъл да каже, че съществуването на нещо, за което документи не съществуват, не може по никакъв начин да бъде установено чрез документи. Но ако го заявим ние с вас, думата ни няма да тежи. А виж, като го кажат специалисти, доста хора ще се замислят и ще спрат да обявяват имотите си в съответната община. Тъй като не съм светец, ще ми се и аз да съм сред тях, а не да продължавам да си ходя като никому шапката, но няма да ме огрее – науката писане се брои за празни приказки и за нея пари не дават.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

За в-к “Пари”, 1 октомври 2010

Че не заслужаваме да бъдем в ЕС вече стана ясно. В сърцето на същия този ЕС вицепремиерът Цветанов заяви, че приемането на България е грешка. Аз пък ще ви обясня защо. Ще ви обясня защо членството ни беше прибързано и какво не ни достига, за да сме достойни за него.

Всъщност отговорът не идва от мен, нито от министъра на полицията. По индукция той идва от гордия социален министър Тотю Младенов. През тази седмица интелектът му експлодира в идеята циганите от нашумелия бл. 20 в Ямбол, онези, които сами си го разрушиха с железни лостове и чукове и по тази причина останаха бездомни, да бъдат разквартирувани у български семейства, за което да плащат „поносим” по дефиницията на Тотю наем. Разбира се! С удоволствие ще ги приемем в домовете си, само да не забравят да си вземат железните лостове и чуковете. Дори бях решил не само да ги пусна да живеят в жилището ми, но и аз да се изнеса оттам, та да не им се пречкам. Но после размислих и реших да си оставя едно килерче, в което да се свия – нали все пак някой трябва да плаща сметките и да изхвърля боклука, па макар и през балкона.

Но да не забравяме, че циганите ще плащат наем. „Поносим”, но все пак наем. Ще си го плащат стриктно на една и съща дата, без да трябва да бъдат подканяни за това. За нас този наем ще си е чист приход и това няма да убегне от зоркия поглед на финансовото министерство. Нашите домове може и да са рай, но не и данъчен рай. Ето защо „поносимият” наем, който ще ни плащат циганите ще бъде обложен с 50% данък, който, бидейки номинално два пъти по-малък от наема, за нас ще се окаже два пъти по-„поносим” от него. Ето как от операция „Разквартируване” на социалното министерство ще рукнат допълнителни приходи към финансовото такова.

С част от тези приходи финансовото министерство ще закърпи бюджета и ще доведе дефицита до благоприлични нива. С друга част ще реформира правосъдната система, създавайки специални трибунали или посредством други някакви напредничави проекти. С трета част ще подкрепи НАП да събира повече пари и да дава на социалното министерство, за да може то пък да ги дава на циганите, че да има с какво да си плащат наема.

Когато този съвършен и добре смазан държавен механизъм завърти първите си обороти, само тогава вече ще сме готови и достойни да бъдем членове на Европейския съюз. Само тогава членството ни няма да е позорно и прибързано. И ще бъде ден първи! Ден първи от година първа на новата българска история.

Тъй като целта на тази книжка е най вече да се позабавляваме и да се посмеем на собствените си недостатъци, тук няма да правим задълбочен анализ, нито да даваме мъдри съвети. Никой не обича мъдри съвети. Не трябва да забравяме, че най мъдрите мъдреци (будисти, мислители, Йода) споделят почти една и съща техника за постигане на мъдростта, а именно - да забравиш всичко, което си научил. От тази гледна точка най-малките деца са в най-изгодна позиция. Може би затова точно децата най-малко обичат мъдри съвети.

Отношенията между деца и родители са се променяли според условията, в които живеят. Методите на възпитаване на децата винаги са били зависими от възгледите на родителите, в частност, и от обществените нагласи, по-общо. Днес хората в онази част на света, към която се опитваме да принадлежим и ние, българите, живеят във все по-демократично общество. Съвсем естествено тенденциите са семействата също да стават все по-демократични. И тук отново стигаме до разминаване между теорията и практиката. Понеже днес за първи път семействата имат възможността да изградят своите отношения на този принцип. Опитът в тази посока просто липсва. Това, което се получава с демокрацията в българското семейството е същото, което се получава и с демокрацията в българската държава - всички я искат, но никой не знае какво точно представлява тя.

ВЪЗПИТАВАНЕ
Според една от традиционните парадигми децата се делят на възпитани и невъзпитани. Интересното е, че в нея няма място за нюанси и полутонове. Липсват „почти възпитан”, „недовъзпитан” или „повъзпитан”. Другото интересно е, че всички деца почти без изключение, не обичат да са в групата на „възпитаните”. Дори и онзи неприятен зубър - Хари Потър - чат-пат прави по някоя беля. Томи и Аника бяха възпитани, но още през седемдесетте разбраха, че има и друг начин, по-добър и най-важното - по-забавен. Самата дума възпитаване създава асоциация за налагане и груба намеса в личното пространство, неща, които съвременните родители по принцип отхвърлят. Възпитаването е анахронизъм, както е анахронизъм Хаджи Генчо. Това, което създава смущение обаче е, че възпитаването е и единственият масово познат и масово изпитан опит. Всичко друго засега е на ниво отделни позитивни примери.

ОТГЛЕЖДАНЕ
Най-точната дума за това, към което ние възрастните се стремим днес, е „отглеждане” на децата. При това, което аз наричам отглеждане, физическата разправа като метод не съществува, а грубата намеса, крещенето и суровите наказания са в полето на статистическата грешка. Не бързай да се радваш, ето го и дефектът - методът на налагане, от който са се отказали родителите, не е заменен от нищо, детето просто се наблюдава пасивно, а функцията на родителя е да го гледа „да не се пребие”. Така възрастните често попадат в капан, заложен от самите тях, а децата се превръщат от обект на тормоз в жестоки диктатори. От тук до рязкото завръщане към доброто старо „Като ти изплющя един зад врата!…” има една съвсем малка крачка. Отделно от това, думата „отглеждане” някак си силно асоциира с кокошки или крави.

ВРЪЗКА
Най-важното при всяка връзка - независимо дали е на обувки или между хора - е тя да се завърже. Най-трудното пък е да се запази от разпадане. Много е трудно дори да си представим пълноценна връзка между възрастните и децата, след като поколение след поколение децата са били смятани за полухора, които трябва да станат хора, с помощта на бащините съвети (а ако с тях не се получи - с помощта на бащиния колан). Още по-трудно става, когато собственият ни опит се включи в играта. Как можем да уважаваме и зачитаме правата на децата, когато нашите собствени детски права са били безмилостно потъпкани. Тук някъде най вероятно е и ключът от палатката - в една пълноценна връзка всеки взима и получава поравно. Колкото и да ги възпитаваме, децата ще станат като нас. Ако изградим истинска връзка, няма да имаме нужда нито от възпитаване, нито от отглеждане, децата ще си вземат сами всичко, което им трябва.

—

Текстът е част от Програмата на форум Родителство 2010

Вечерта бащата почивал с вестник в ръка след дълъг работен ден. Малкият му син, който искал да играе, непрекъснато досаждал. Бащата изгубил търпение, изскубнал от вестника изображението на земното кълбо и го накъсал на малки парченца.
-Ето, сине, опитай се да го подредиш отново - казал бащата, надявайки се, че това ще отвлече вниманието на детето за дълго и той ще успее да си дочете вестника.
За негово удивление, само след минута детето се върнало с напълно подредена картинка.
-Как успя да направиш това? - попитал поразеният баща.
Момченцето се усмихнало широко:
-Татко, от другата страна на земното кълбо имаше фотография на човек. Като съединих човека, светът веднага се подреди.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!