днес са ги правили в училище и ги намирам прелестни - еко торбички, произведени ръчно, уникални, защото са от рисунки, правени през годината и вече не толкова любими. сега остава да изработим няколко, да има за всички баби. готина част от подаръка. дори и само торбичка може да се подари ...

След миланския хляб Панетоне се премествам малко по на юг, в региона на Тоскана, откъдето произлиза следващият десерт. За разлика от останалите предложения за Коледа, Панфорте се приготвя през цялата година, но съща така е част от зимните празници в Италия. Съдържа много сушени плодове и ядки, а богатството на подправки дава името му Панфорте, което означава „силен хляб“.

Да си приготвиш Панфорте е като детска игра. Обикновено се приготвя сладък сироп от захар и мед, който се смесва със сушени плодове, ядки, подправки и шоколад, оваляни в брашно. Десертът се пече за кратко време, а след като изстине се поръсва с пудра захар. Текстурата на сладкиша е като на карамелен бонбон. Приятно дъвчаща, но с известни усилия на зъбите заради ядките, така че с Панфорте не бива да се прекалява. :)

Традиционно десертът се приготвя в кръгла форма и се нарязва на парчета като торта. Но предвид текстурата и издръжливостта на сладкиша би могло да се направят индивидуални бонбони, опаковани в цветна хартия  или целофан. И тъй като за мен най-хубавите подаръци са тези, върху които сами сме се постарали, подхвърлям ти тази идейка за коледно лакомство, независимо дали ще го пъхнеш в коледното чорапче за детето или ще съпровожда иглата за вратовръзка за някой щастливец.

А етикетите на Рос от ръчно направена хартия с цветя и подправки, завършват малкия подарък с пожелание от мен за Весела Коледа.

Панфорте

Адаптирано от ourkitchen.fisherpaykel.com

Дозите са за 1 сладкиш с диаметър 20 см. Предложените сушени плодове и ядки може да се заменят с други. Подправките също са строго индивидуален избор, като аз заложих на любимата ми комбинация от ванилия, канела и звезден анасон.

Продукти:

• 80 гр. брашно
• 1 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица звезден анасон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 200 гр. сушени смокини, нарязани на едро
• 100 гр. сурови лешници
• 150 гр. сурови бланширани бадеми
• 100 гр. черен шоколад, настърган или накълцан на ситно
• настъргана кора от 1 портокал
• 150 гр. захар
• 150 гр. мед
• 50 мл. вода
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 150°C. Форма за кейк или тава с диаметър 20 см. се покрива с хартия за печене.

Брашното се смесва с канелата и звездния анасон. Добавят се смокините, ядките, шоколада, портокаловата кора и ванилията. Сместа се разбърква добре, така че всички продукти да се покрият с брашно.

Захарта, меда и водата се смесват в тенджера и се оставят на умерен огън да заврат. Варят се 10-15 минути, докато сместа леко се сгъсти. Проверява се за готовност като се капне капка от сиропа в чаша със студена вода. Ако капката запази формата си и не се разлива, сиропът е готов.

Сиропът се изсипва в брашнената смес и бързо се разбърква. Сместа веднага се разпределя във формата и се заглажда на повърхността с лъжица, намокрена в топла вода. Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 15 минути. След като се извади от фурната се поставя върху решетка и се оставя да се охлади напълно и да стегне. За по-бързо, след като се охлади, може да се остави в хладилник за 1-2 часа докато стегне.

След като десерта се втвърди достатъчно се премества в сервизна чиния (за повече удобство, заедно с хартията за печене) или върху дъска. Поръсва се с пудра захар и се нарязва на парчета.

Забележка: В момента, в който захарния сироп се добави към брашнената смес с плодовете и ядките, трябва да се работи бързо, защото сместа бързо стяга.

Панфорте от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Стана ми жал за персонала на касата на Близу, който се опитва всячески да задържи разбягващите се клиенти. За това ще напиша още един пост с обратен знак за тази компания. Рано или късно някой от управителите ще ме прочете.

Близу има своите възможности пред себе си. След сливането на Мтел с Мегалан и Спектър, след година-две ще има чудовищен монополист и Близу могат да се окажат добрите. Също така, цифровата телевизия по коаксиален кабел е просто по-добра от IP телевизията по Интернет. Т.е. Близу ще има конкурентни предимства да е не-злата алтернатива. Какво се иска:

Подобряване на обслужването

В Интернет има СТОТИЦИ оплаквания от липсата на поддръжка. Лично аз съм вдигал скандали по телефона поне година, преди да се изключа, когато в моя блок нямаше алтернативен оператор. Изгубените клиенти от 1 каса за няколко дни биха покрили годишната заплата на 1 човек поддръжка. Вместо 4 души (колкото май са в момента), трябва да са 2-3 пъти повече и да работят на смени, като особено важна е вечерта, когато реално някой гледа телевизия. Мениджърът, съкратил персонала на Кейбълтел, който си бачкаше до късно и работеше на Скайп, трябва да си понесе отговорността.

Подобряване на имиджа

Не може да ми говори на ТИ телефонната централа. Подобряване на имидж не става със среднощни посещения на търговци, които ми подаряват Интернет. Някой специалист може да им помогне, но ще отнеме години. Може би нова смяна на името – обратно към добрия имидж на Кейбълтел или ЕСТ. И някой трябва да чете блогове и форуми full time

Намаляване на цените

30 лв за телевизия + Интернет е ниска цена, но 30 лв само за телевизия, колкото плащах от няколко години, не е добра цена, предвид конкуренцията.

Подобряване на качеството

Сигналът на цифровата ТВ при мен си беше ОК, но неколкократно бяха вадени хубави канали и заменяни с пълнеж.

Премахване на практиката да се спира телевизия

Смениха ми датата на излизане на сметката. Като резултат 2 пъти закъснях с плащането и 2 пъти ми спряха телевизията за по 2 дни. Не е редно пускането на ТВ да става с ръчна намеса от оператор, ако има толкова ограничен съпорт и съпорта не работи след 6 вечерта. Това трябва да става автоматично. Платил съм по нета, след 5 минути трябва да има ТВ. Това беше конкретната причина да се изключа.

Ако следват тези прости стъпки, след 2-3 години може постовете в блоговете за Близу да са с друг тон. В тази компания сигурно са останали хора от Кейбълтел и ЕСТ, които знаят как се прави печеливша кабеларка. Бяха го направили.

Теодор беше писал, че българите живеят по-добре от 80% от хората по света. Но мрънкат така, сякаш е обратното. Теодор ми изпрати и линк от TheEconomist.

Накратко картинката изглежда грубо и съвсем схематично така (оригиналът е в линка горе):

Колкото по-надясно е показана дадена държава, толкова по-богата е тя (толкова по-висок БВП). Колкото по-нагоре е показана дадена държава, толкова по-щастливи и удовлетворени се чувстват хората в нея.

Както виждате, оказва се, че „щастие с пари се купува“. Като цяло (светлосиния облак), колкото са по-богати хората, толкова са по-щастливи.

Най-щастливи са датчаните, след тях почти наравно се нареждат големите автомобилопроизводители – САЩ, Япония и останалите страни от Западна Европа.

Ние сме богати почти колкото Русия, Бразилия, Китай и ЮАР. Но сме по-нещастни от всички тях. Можех да избера много по-брутални снимки, но реших да ви го спестя. Представете си:

По-нещастни сме от хората в Китай, където прекарваш живота си в изолация от външния свят, без право на свободно слово, с изопачени новини, работа от тъмно до тъмно в трафика и мръсотията на милиардни градове…

Нещо повече, дори хората в Ирак, които не знаят дали ще доживеят утрешния ден, живеят във война и мизерия, около децата им се разхождат войници, а бомби и гранати взривяват домовете им са по-щастливи от нас, българите…

Всъщност, нещастни сме колкото хората от Хаити. Страната, която бе тотално разрушена от земетресения, залята от потоп, отнесена от урагани и с епидемия от холера. Средностатистически сме щастливи, колкото хората, изгубили домовете си, почти всички свои приятели и близки, половината от семейството си… без легло, без храна, без чиста питейна вода, живеещи сред отломките на бившите си домове и близки. Ето толкова сме щастливи в България…

Е, мили читатели на блога ни, замислете се следващия път над тези снимки и данни, когато казвате, че България е най-гадното място за живеене, нещата няма накъде да станат по-зле и така нататък, и така нататък… Огледайте се наоколо и може би ще видите, че нещата всъщност стават по-добре през последните години… Защото България официално е най-тъжното място на планетата в съотношение щастие-доходи. И има много лесен начин да го променим. Помислите си за 10 неща, които ви правят щастливи…

Усмихнете се!

Коледа е.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (6)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 20.05.2010 -- „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 30.10.2010 -- С носталгия за старите телефони (9)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 18.07.2010 -- Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Финална фаза (5)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 16.06.2010 -- Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 09.04.2010 -- Английски, шотландски, ирландски паунди… (8)
• 06.04.2010 -- Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (7)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (13)
• 07.08.2008 -- Сбогом, БДЖ! (7)
• 11.11.2007 -- "Сексът и градът" (11)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (5)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (2)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (9)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (16)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (16)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)

• България и Близкият Изток (сайт на МВнР) http://fb.me/vSkWVgNI #
• Виждам,че в WordPress.com таблото с блогове има и такива,които са self-hosted.Как става това-да се показва wordpress.org блог там? #
• R.I.P. Delicious – or – Data Curation Thrust Into The Limelight: http://t.co/xOxqOWe #
• Чета поемата "София-Признание в любов" на бившия сирийски посланик в София, А.Хиджаб.Има я на български и арабски. #
• Jordan’s Five Star Jail For VIPs http://bit.ly/hIZfFj #
• Google hosted its first ever ‘G-Egypt Days” event at the Dusit Thani Hotel http://fb.me/MFpFSwg5 #
• Read: Кои са най-популярните арабски градове според Facebook? http://goo.gl/fb/4WZ3t #ad #arabs #culture #fromsites #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/g8zAEA ? Top stories today by @elenko @peacenowisrael @palestine #
• RT @Counterfireorg Why we are activists for the cause of Palestine | Counterfire http://bit.ly/dW0Xgh #
• Read: Тази книга трябва да се представи и в България http://goo.gl/fb/PjlD3 #comments #economics #fromsites #
• Как да станем терористи for dummies http://t.co/xcZWQou #
• Историята и Ахмад ибн Ханбал http://t.co/558neFr #
• Влез в ролята на Асандж с WikiLeaks: The Game http://bit.ly/gGZwMG (via @Svejo) #
• Reading Форум за арабска култура (списък на проведени мероприятия) за 2010 г. on Scribd http://scr.bi/g9sppl #readcast #
• Published Форум за арабска култура (списък на проведени мероприятия) за 2010 г. on Scribd http://scr.bi/g9sppl #readcast #
• If Assange was in China doing the same thing, the West would have called him a dissident and given him a Nobel prize. #
• Играта,станала хит с над 1 000 000 преглеждания-WikiLeaks: The Game -пробвайте я:) http://t.co/gO15oDl #
• Israeli forces have ordered residents of Khirbet Tana,Palestinian village to the east of Nablus to depart within the next 24 hours. #
• Joe Biden: We'll be out of Afghanistan by 2014, 'come hell or high water' http://huff.to/eU6mpQ via @huffingtonpost #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-19 http://goo.gl/fb/n8v7m #microblog #

Още:

• June 30, 2010 -- Честит ми рожден ден=) (8)
• January 23, 2009 -- Неуважение (0)
• September 30, 2008 -- Назад във времето (0)
• January 26, 2009 -- Израелски активисти искат затвор за Барак (0)
• April 14, 2010 -- Как върви мирната ти съпротива? (2)

Не знам дали по Коледа стават чудеса, но самата мисъл, че им се клати паметникът, хвърли в чуден бяс фетишистите на съветските символи. Те се имат за антифашисти, макар да се кланят на червената разновидност на фашизма, който има същите идеологически социалистически корени. Само че срещу себе си имат не само …антифашисти ( двойно по-истински, [...]

Ето доказателството, че на Коледа стават чудеса:

"Имахме много запитвания от хора дали може с таксови марки да се плаща и при нас. Затова МВР организира специална група от финансисти и юристи, които да преценят*. Според тях обаче това няма как да стане, защото законът не го позволява**. Но хората са прави, че картончето за свидетелство за правоуправление на МПС например, което струва един лев с банковите такси, на гражданите им струва 8 лева, защото имат 7 лева такса***. Така накрая един комплект за свидетелство за МПС, който струва 25 лева, на гражданина му излиза 40 лв., защото за всеки документ се плаща отделно такса", обясни Костадинова****. Тя допълни, че заради тези оплаквания на гражданите работната група е дала предложение да се създаде секция за плащане по интернет*****. Така всеки гражданин, който използва онлайн банкирането, ще може да превежда от неговата сметка на МВР таксите за документите.****** Парите обаче ще се отчитат в МВР след 3 дни*******. "Това забавяне ние ще го изчистим и таксите ще идват за ден", допълни Костадинова.

* Може ли имената на тези утвърдени експерти, които не можаха да открият топлата вода?

** Твърде заети са депутатите да приемат народнодемократично законодателство като Изборен кодекс, Търговски регистър, за да им остане време за такава дреболия.

*** Касовото обслужване на талончетата е националноотговорна дейност (а не фасулска!), която не може да се повери на Сульо и Пульо, затова струва 7 пъти повече от издаването на самото талонче. В крайна сметка, кое е по-важно - да издадеш талончето или да се отчетеш?!

**** Все пак, в МВР знаят, че някъде в природата има топла вода!

***** Може ли да попитам смирено, каква е функцията на тази „секция“?! Да разследва със СРС всяко плащане по сметката на МВР дали е дошло от интернет или от каса?

****** Ползвал съм стотици пъти онлайн банкиране, като съм си преписвал сметката на получателя от хвърчащо листче. И работи! Без специална „секция“ при бенефициента!!!

******* Доказва теорията на относителността. Ако две еднакви суми се движат към МВР и обикновена фирма през БОРИКА, то при обикновената фирма ще дойдат за едно денонощие (или за два часа, ако се ползва бързата услуга), а при МВР за три дни. Това е парадоксът на близнаците (четете Айнщайн) в МВР форма. Това обяснява и защо в МВР толкова бавно текат мисловните процеси. Елементарно, там времето е забавено, защото се движат с релативистична скорост (близка до тази на светлината.)

Има и още нещо — аз развивам способности на медиум, от което се плаша. Не искам да съм свръхчовек. Но преди десетина дни, когато разбрах, че хубавата Цецка се оттегля от СИБанк, не знам защо ми хрумна (виж ми фейсбук статуса от 11-ти декември), че банковите такси за издаване на документи ще намалеят. И те намаляха! Ще се впусна в кариера в хазартните игри, очевидно.

Благодаря на доктор Тони Филипов, който обърна внимание на горните факти.

Доволни клиенти след коледното банково чудо. снимка

"Бившият съветник в ДАНС, който е под домашен арест, дължи на агенцията пари за медийните изяви, които му е организирала.Това става ясно от публикация в сайта на "София прес".

Екип на агенцията организира на 26 ноември пресконференцията на бившия съветник в ДАНС, който е под домашен арест в дома му на ул."Арарат" 12. После "София прес" разпространи сред медите негово интервю.

Петров обещал, че до края на миналата седмица ще се издължи на агенцията, но така и не го е сторил. "Халал да са му парите, които дължи на екипа на София прес", коментираха оттам и обявиха, че организират медийни събития "срещу ясно формулирани и открито посочени тарифи".

По късно от информационна агенция и пресклуб „София прес” излязоха с официално съобщение до медиите, че точната сума по фактура е 1965 лева без ДДС за организираната пресконференция на Алексей Петров на 26–ти ноември в неговия дом. е издължи напълно, бил краят на миналата седмица. Превод обаче така и не последвал."

Източник:
Агенция Блик

Още информация:

"* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем."

Източник:
Невена Гюрова, сиреч аз, през далечната 1998 г., когато само в прохождащия български интернет можеше да се публикува това

Та това за сравнение на кражбите на Алексей и кражбите на комунистите от "София прес"

Жестоката битка между двамата медийни могули датира от и е причинена от решението на правителството на Иван Костов да даде национален лиценз на БиТиВи, чийто неафиширан основен собственик (чрез притежанието на основния пакет акции) е Краси Гергов, а не на друга пак чуждоземна компания със същата схема - Кево като неофициален собственик. Това е основното, което Кево не можа да прости на Иван Костов, заради което започна войната без правила и без морал с Костов, и заради което продължава войната с Гергов.

Ама с Гергов не е толкова лесно както с Костов - тази война обикновеният доносник на Държавна сигурност води срещу агент на (а може би служител) на същата ДС. Което може би обяснява досегашното превъзходство на Краси Гергов във войната с Кеворк.

Който се интересува от подробности за войната:
да пусне в Google: Гергов Кеворкян

Който иска да види войната през погледа на Краси Гергов:
да се порови в afera.bg - изложена е подробно

А за жалкия зрител войната и резултатите й нямат никакво значение. И двамата магнати имат предвид една и съща телевизия - чисто комерсиална: в която филмите, сериалите и т.нар. новини ("т.нар.", защото са далеч от обективността и обслужват интересите на собственика) служат единствено за пълнеж, платформа за рекламите - откъдето иде печалбата. На вас, нещастни зрители, ви дават малко пседоновини и много филми и сериали, само заради рекламите, които гълтате с тях. А-а, забравих явната манипулация с игрите - където директно ви изсмукват парите чрез есемесите.

Войната между Краси Гергов и Кево е за това - кой да притежава основната част от тв ефира, чрез която да смуче парите ви.

Дубай (ОАЕ) е най-популярният арабски град във Facebook с близо 650 000 фена, Бейрут (Ливан) е на второ място с повече от 414 000 души, следван от Казабланка (Мароко) с 232 000, Йерусалим с 211 000 и Джеда (С.Арабия) на пето място с 185 000 фена.

Броят на феновете е съставен от няколко различни фен страници, свързани със самия град, магазините в него, места за живеене или просто реклама.

На 6-то място се нарежда столицата на Йордания, Аман, с 115 000 фена, следван от Мека (С.Арабия) с 111 185, Медина (С.Арабия) с 98 107 души. На девето място идва Абу Даби (ОАЕ) с 66 992 души и Кайро на десето място с 63 508.

Можете да следите страниците ми във Facebook, посветени на Дамаск (9 200 души) и Сирия (създадена на български, сега са 160 души) :)

Още:

• December 30, 2008 -- Протест срещу Израел в София (3)
• October 31, 2008 -- Един свеж ден на…Руслан Трад (5)
• September 14, 2009 -- Пещерата на Мойсей (0)
• January 15, 2009 -- Нов раздел (0)
• February 11, 2010 -- Привет и от българската редакция на радио “Rofto”! (8)

През третото тримесечие на 2010 България отново е с най-голямо увеличение на почасовите разходи за труд в ЕС. Преди коментирахме този въпрос и дадохме едно обяснение. Сега, обаче, се появява и нещо ново, основно в публичния сектор.

Според данните на НСИ се оказва, че почасовите разходи за труд в сектор "държавно управление" са се увеличили с 15.5% докато средната заплата в сектор държавно управление се е увеличила с 6.4% – т.е. има голяма разлика между увеличението на почасовите и средните разходи за труд.

Практически, за да се получат горните данни, отработените часове труд в държавната администрация трябва да са намалели с 16.5% на годишна база. Част от обяснението се свързва с уволнението на служители – 9.4% от служителите са уволнени за година. Обаче това не е достатъчно, за да обясни спада в отработените часове.

Всъщност, много е вероятно държавните чиновници масово да са излезли в отпуск, за да не им "изгорят" неизползваните отпуски (този проблем се обсъждаше на високо политическо ниво и дори се промени законодателството). Затова има рязко намаление на отработените часове труд, много повече от процента на уволнените служители. Спадът на отработените часове автоматично вдига почасовите разходи за труд.

Блогът за икономика 2010

Продължаваме с одисеята на Изабела по пътя между България и Австралия. И понеже пътят е дълъг, започнаме с Москва, а днес ще кацнем в Хонког. Приятно четене:

Една одисея в 2009-та

втора част

Хонконг

'Да спреш край финикийски градове и много пъстри стоки да закупиш - седеф, корали, кехлибар и абанос, и всевъзможни тънки аромати...' "Итака" Константинос Кавафис

Сега, да ви предупредя своевременно, че ако се случи личната ви Итака да е някъде из Южните морета - в Австралия, Нова Зеландия, Тасмания или друго някое захвърлено в тихоокеанската пустош забравено от бога място с уникална екосистема и бдителни митнически служби, трябва мигом да изхвърлите зад борда коралите и абаноса (щото карантинния режим е много строг и позовавания на съветите на разни гръцки поети от миналия век не се славят като добра тактика за избягване на затворнически преживявания). Колкото до седефа - има го навсякъде из Пасифика в излишества, които някъде другаде по света биха минали за безвкусно разточителни, но тук са си нормални. Само малко натрапчиво досадни. А кехлибар...Австралия май е най-големият производител и износител в света. Така че ние следваме съвета на поета избирателно - закупили сме си много пъстри стоки, но без седеф, корали, кехлибар и абанос. Не знам нужно ли е да уточнявам, че също така не носим газови бутилки, автоматични пистолети, гранати, отрова за хлебарки, оксижени, баки с боя, кухненски ножове, рапири, нито някоя от другите екзотични стоки упоменати на информационните табла на всички международни летища като забранени за пренасяне в ръчния багаж.(Кой, за бога, пътува по света с оксижен?!! Или с газова бутилка?! Автомобилен акумулатор??!) И уверено си минаваме през бързите изходи "Нищо за деклариране". С тънките аромати няма проблем (Стига да не са от Хонконг - виж "Когато тръгнеш за Итака Част първа). Виж спирането във финикийски градове леко ме тревожи. Аз лично нямам ама никакво намерение да ходя в абсолютно никой финикийски град и доколкото разбирам от пригледно напечатания маршрут на билета ми - Аерофлот също няма път натам. Единственият ни шанс тогава да се озовем в такава непредвидена дестинация е терористичен акт. Или повреда в двигателите. Е, може би и алкохолен делириум. На пилота (да не забравяме все пак националните руски особености). Затова плюем три пъти през рамо против подобен малшанс и се мятаме обиграно на самолета.

Едно от големите предимства на Аерофлот е лошата му слава - Боингът пътува полупразен,

което позволява на голяма част от по-съобразителните пътници да се изтегнат в пълен ръст на свободните места и да пътуват в първокласен комфорт без допълнително заплащане. Възможността да опъна крачката си за около десет часа щеше и мен да направи много щастлива, ако не беше задушаващата кашлица, която вече се е превърнала в обичайния ми начин на дишане и успешно подтиска всички други емоции. Май е време да призная, че едва ли ще да е от тютюневият дим във варненските кафенета, а по-прилича на бронхит или внезапна вирусна атака на мутирал як варненски бацил по изнежената ми безпомощна австралийска имунна система. Инцидентно откривам, че виното много помага - за кашлицата, не на имунната система - и гаврътвам набързо две. После сънувам остатъка от пътуването.

Пристигането в Хонконг е кошмарно.

Освен с прерязваща болка в гърдите и навсякъде другаде - от повсевместна мускулна треска, с която съм се сдобила след двудневно безспирно кашляне, показвам всички общопознати признаци на висока температура, дехидратация, изтощение и делириум. Повече от всичко на света искам да се свия в зародишна поза и да се гушна под онези там саксии с орхидеи на безукорно чистия и хладен (О, колко хладен!) летищен под. Вместо това обаче, се запътваме към гишетата за митническа и паспортна проверки. Пътническото множество около нас масово се е пременило с хирургически маски в разни стилове и десени, което отново ми напомня за световната истерия покрай свинския грип и колко нежелателно би било да бъда разкрита като приносителка на чуждоземни бацили на китайска територия. Пък били те свински, пилешки, котешки или с друг животински произход. Полагам нечовешки усилия да държа очите си отворени и кашлицата под контрол. Не мога да направя нищо обаче за регулиране на телесната си температура. За която не се и тревожа особено в крайно неадекватното си състояние, докато не зървам отдалеч лелчето с инфрачервения пистолет да отстрелва пътниците, замервайки температурата им от разстояние. Ами сега?! В движение скрояваме простичък план - смелата ми придружителка ще стои при всякакви обстоятелства между мен и страховитото въоръжено лелче (дано да не попаднем под кръстосан огън!), а в задължителните декларации за здравословно състояние ще лъжем като дърти циганки (барабар с внучетата им) че нищо ни няма, абсолютно сме здрави и читави, и хич никого не сме забелязали да демонстрира признаци на настинка или не дай боже, грип. Пу, пу, пу! Опазил ни господ от такива! Излизаме безпроблемно от обсега на лелчето само за да се натресем на цяла компания въоръжени до зъби млади хора. Полицаи ли, военни ли, не става ясно от сивите им униформи и огромни автомати. Присъствието им само ми напомня, че с подаването на лъжливите декларации силно сме намалили вероятността да осъмнем в изолатора на някоя хон-конгска болница, но затова пък значително се е увеличил риска да нощуваме в хонконгския затвор - за лъжесвидетелство и био-тероризъм. Или направо да бъдем застреляни на място - тия тука хич не се шегуват с мерките за контролиране на епидемията. Изнасяме се оттам с максималната скорост, която могат да развият нашите куфари без да започнат да хвърлят подозрителни искри с колелцата. Намираме метрото, преборваме се някак със системата за таксуване (не без помощта на спътници - много услужливи усмихнати хонконгци с много добър английски), сменяме влакове, влачим огромните куфари, задаваме глупави въпроси, кимаме разбиращо на любезните обяснения, полсе пак питаме и така, без да се загубим нито веднъж малко преди полунощ достигаме успешно до хотела си в Коулун, точно до прочутия нощен пазар на Темпъл Стрийт. Пиколото ни отваря изискано вратата и натиска копчето на асансьора. Стаята ни е малко по-голяма от гардероба ми вкъщи. М-да-а, в най-гъсто населеното място на земята жилищното пространство е кът. Затова пък, хотелът е с четири звезди. Лукс в миниатюра. Хвърляме чантите и хукваме към пазара - вярната ми спътница е отново гладна. Естествено!

Дори нощният пазар е затворен след полунощ,

така че не виждаме нищо от него, но на всеки ъгъл има отворен денонощен магазин. Най-шокиращото е, че магазинът е 7/11 (същата верига, която имаме и в Австралия).В една безлюдна мръсна уличка намираме отворено заведение за хранене.

Много непретенциозно. С незавидна хигиена.

Очевиден семеен бизнес - три маси, меню с картинки и тясна като асансьор кухня, бълваща пара, вкусни миризми и мълчаливи намръщени лелчета, които обслужват клиенти, докато мият пода, изхвърлят боклука или просто разнасят насам-натам пластмасови легени, кофи и други неугледни съдове с неясна функция и предназначение. Храната е тай и както винаги не ме разочарова. Местната интерпретация на Том-ям-гунг (едно от най-популярните тайландски ястия и моето персонално най-любимо) е огромна дълбока купа със застроен бульон, причиняващи обилно слюноотделяне аромати, изкусително разнообразие от скрити в бульона зеленчуци и издайнически стърчащи над повърхността опашки на скариди и мустаци на раци. Горещият уханен люто-кисел бульон има чудодеен успокояващ ефект върху кашлицата ми и аз го сърбам и сърбам безпаметно и ненаситно. Със затворени очи. За да избягвам мъртвешкия поглед на раците. Първородното лови ракообразни в чинията си - вади ги ловко за мустаците. После продължава лова в моята купа. Когато на дъното остават само парченца ароматно дърво, твърди неядивни листа и червени рачешки черупки решаваме, че е време да си ходим. Разплащам се мълчаливо с мълчаливата сърдита сервитьорка. Никакви усмивки, пожелания за приятна вечер и прочие западни лиготии. Дошли сме да ядем, яли сме и сме си платили прилежно, няма какво да го усукваме и да лицемерим, и да се правим, че много ни пука как другия ще изкара вечерта (или остатъка от живота си, да речем). Започва да ме кефи китайската култура. Трите пресечки до хотела ни освежават с топъл душ от ситен просмукващ, всепроникващ дъждец. Изведнъж става ужасно задушно. Горещо то си беше и преди. Въздухът се уплътнява в негазообразна маса и вече е годен за сърбане, но не и за дишане. В следполунощния час тълпите по тротоарите са пооредели, но не са изчезнали. Висящите над улицата милиони светещи реклами оцветяват дъжда в ярки цветове, превръщат водния прах в празнична пъстра заря, взривяват нощната тъма със залпове от огнени искри и създават лекомислено настроение. Като в лунапарк. (А може да е високата температура, която ме прави лекомислена)

[caption id="" align="aligncenter" width="620" caption="Хонконг"][/caption] Улични търговци се крият под стрехите седнали на ниски столчета край покрити с найлон порно списания, вестници, цигари, дъвки и други стоки от първа необходимост. Аз например си купувам пакетче носни кърпички (животоспасяващи в моя случай) от неговореща английски девойка. Лесно й е да ми покаже с два пръста цената от два долара, но петдесетте цента се оказват истинско предизвикателство за комуникационния ни обмен. Накрая отварям пред лицето й шепа пълна с монети и тя си избира нужния номинал. Аха-а-а, кърпичките са два долара и петдесет. Разделяме се с усмивка, сближени от преодоляния културен сблъсък. Значи все пак не всички са сериозни, тревожни и сърдити в този град. С облекчение се гмурваме в климатизирания хотел и се предаваме безпомощно на завивките си - да правят с нас каквото си поискат, ние повече не се съпротивляваме.

На сутринта се събуждам с дълбокото убеждение, че е станала грешка.

Голяма, чутовна грешка. Очевидно съм предала богу дух в съня си - кротко и безапелационно, но вместо душата ми да се отправи към райските селения (или където там се предполага да се отправят душите на издъхналите в Хонконг кашлящи туристки с неясна националност и объркана идентичност) е останала някак заклещена в клетото ми изтерзано мъртво тяло. И страда. И крещи. И кашля свирепо. И блъска бясно тежки кънтящи камбани в натъпканата ми с памук и прясно излят бетон глава. Главоболието е ослепително, оглушително, на талази, с остър вкус на метал и парализиращ ефект. Няма мускул или става, които да не ме болят. Опитвам се да затворя очи и този път да умра протоколно, без грешки, без душевни заклещвания и по възможност без изтезания, но напразно. Налага се да събудя вечно гладното и да му предложа да потърсим закуска с тайната мисъл да си купя панадол по пътя. Или арсеник. Гилотина също би свършила работа. Милото чедо само ми хвърля един сънен поглед и моментално заявява, че трябва да намерим аптека. Което убива напълно и последното ми желание да се поглеждам в огледалото в банята. Пиколото отваря любезно външната врата и

Хонконг ни блъсва в лицата с всичкия шум,

блясък, тълпи, автомобилен трафик, гореща задуха, суматоха, слънце, звуци, аромати, автомобилни газове, блъсканица, рев, тътен и хаос на които е способен. В този малък участък от земната повърхност плътността на населението достига 160 хиляди на квадратен километър. Най-високата в света. Звуково-визуалният ефект на този феномен е също като мигрената ми - ослепителен, оглушителен и на талази. В знак на протест разсъдъкът ме напуска напълно. Оставям се на детето да ме води.

По улицата не се виждат аптеки

(не че имаме дори бегла идея как би трябвало да изглеждат), но има 7/11. С климатик. Дълго обръщаме и разглеждаме непознатите лекарствени опаковки изписани ситно с китайски символи. Накрая намираме една кутийка с английски превод откъм гърба - панадол. Изгълтвам две таблетки още там на място в магазина и преминаваме към приоритет номер две - закуска. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Пътят ни минава пак през тесните бетонни каньони на заринати с джунджурии, задръстени със сергии и претъпкани с хора задни улички и пазарни алеи. Този път работещи на пълна пара (буквално - от всички страни се вдигат облаци пушек и кълба ароматна пара от приготвяната храна и горещи напитки). Отдалеч изглежда сякаш всяка от стотиците масички и импровизирани шатри е зарината с лакомства и още храна буквално прелива от витрините и отворените врати на магазинчетата. Стъклени буркани с масивни коркови тапи крият екзотични вкусотии, сушени деликатеси висят нанизани на върви под стрехите, разноцветни купчинки примамват погледа, станиолени опаковки, цветни щампи, целофан и лъскав гланц крият ревниво нустоими сладости. Нещо интересно на клечка, друго още по-примамливо в кутийка,и още ... Хората се тълпят край стоките и не ми позволяват да ги видя добре. Нямам търпение да пресечем най-после натоварената уличка и да се потопим в пазарния водовъртеж на звуци, миризми, цветове, настроения, разговори, живот. Бързо! Ето сега, след този автобус, преди да е наближило таксито! Сега! Последна крачка, две и...миризмата е с плътността на юмрук. И удря с точността на шампион по бокс. В носа. Мигновен нокаут. Причернява ми пред очите и ми се подкосяват краката. Въпреки тоновете памук в главата ми и пълноводните реки в носа ми. Горките нехремави хора! Как дишат тук?! Оглеждам се отчаяно за моя ъгъл от ринга - онзи със стола и водата за свестяване, където треньорът ще ми повее с кърпа, докато ме надъхва за втори рунд.

Спасителния ъгъл не намирам, но затова пък успявам да видя отблизо изложените деликатеси. Сушени риби, рибки, морски кончета, миди, раци и рачета - в неимоверни количества - в чували от зебло, в кошници, в буркани и легени, на средно големи хълмчета направо на асфалта и на малки спретнати купчинки по масите. Сушени листа, плодове, плодчета и барабонки, за които много ми се иска да вярвам, че са плодове - във всякакви цветове - спаружени, пресовани, нанизани, в чувалчета и в станиолови торбички, в купички и буркани, в опаковки и насипни. Разпънати на деликатни дървени рамчици сушени гущери - в различни размери, с крила и безкрили. Ужасяващи. Сушени жаби! (без коментар) Тонове скариди - сушени, варени и в други агрегатни състояния - белезникави, жълтеникави, розовеникави, оранжеви, червеникави, синкави и в още нюанси. Мед и подобни желеподобни субстанции в невъобразимо разнообразие от разцветки. С етикети (на китайски) и без. Кокоши крака (Да, крака - с нокти). Еленски рога. Гъби. Разни прахчета и съмнителни гранули. Тъмни течности и неща прилични на корени. Семена и пържени тестяни боклучки. Бонбони и капсули с рибено масло. Кости (Май!??). Змии - сушени - цели и на хапки. Водорасли, билки, подправки, може би и отрови - кой би могъл да каже? Артистично завити на пакетчета листа, парчета дърво, спретнато подрязани, завързани в малки снопи пръчки, сухи китки, умрели буболечки (или нещо подобно). Треви. Билки. Умопомрачително изобилие и абсолютно невъобразимо разнообразие от чай. Ориз. Боб. Водорасли. Червеи? Други неща, за които не мога дори да гадая дали са сушени, пържени или изрязани от хартия, растителни или животински. Умрели или изваяни от тесто. Ядивни или магически. Завива ми се свят от изобилието, пъстротата, отблъскващия вид и задушаващата миризма на неизброимите лакомства(?!). Споглеждаме се с Гладното и без думи се разбираме да пощракаме още малко с фотоапаратите, но да търсим закуската другаде. Юрваме се край сергиите с милиони червени сатенени рокли, планини от везани китайски терлици, безброй нефритени статуетки, бижута и кашони с мъниста, безчислени рисувани ветрила, разнокалибрени хартиени фенери, неизброими дървени лакирани панички, изящни бамбукови мебели, всевъзможни чаени сервизи, екстраваганца от копринени шалчета, евтини слънчеви очила, дънки, грозни чанти, дизайнерски тениски (и имитации), кожени колани, обувки, парфюми, часовници, пиратски дискове, милиони клечки за хранене, специализирани магазинчета за ма-гонг, златни накити, перли, още нефрит и още сушени рибки, буркани със странно съдържание, звънчета и пискюли, чадъри, дрехи, компютърни джунджурии, детски играчки, мобилни телефони. Калиграфи изписват изящни банери, момче ни кани да играем на "Тука има, тука нема", птички в кафези цирикат пронизително, хора се блъскат, пазарят и рекламират стоката си на висок глас, хиляди улични лавки за нудъли, чай и пържени рибени топки бълват гореща ароматна пара, вият се опашки от чакащи клиенти, доставчици разнасят обемисти чанти, пакети, влачат колички и карат товарни велосипеди. Автомобилен рев и неспирен врясък на клаксони. Човешко гъмжило. Над главите ни се извисяват мрачните калкани на бетонни небостъргачи - с милиони малки прозорчета, с миниатюрни еднакви тераски, еднакво безвкусно окичени с милиони кутии на климатици. Подтискащи, бежизнени, безлични. Тежки крещящи реклами висят над междублоковото пространство - една над друга, една пред друга, една връз друга - нови, стари, очукани, опушени, блестящи, въртящи, ярки, шарени, мигащи, светещи - в напразен опит да изпъкнат над всепоглъщащото еднообразие на визуалния хаос.

Истинският Хонконг.

Пренаселен, различен, забързан, увлечен в търговия, едновременно традиционен и модерен, предприемчив и консервативен, разнообразен, неподражаемо китайски, свръх-комерсиален, туристически, отворен, делови, екзотичен, задъхан, многопластов, непознат, грозен и красив, мамещ, неразбираем, азиатски, космополитен, чаровен, неустоим. Ако придружителката ми не беше вече неудържимо гладна и ако можех поне да се държа на краката си бих прекарала тук сред вонливите сергии и неусмихващи се търговци целия си еднодневен престой на китайска земя. Но гладът ни зове - хлътваме в друга тясна, задръстена с пъплещи автомобили уличка и спираме пред покрито с бризент подобно на полева кухня пространство с дузина масички, няколко цветни снимки на манджи, забодени в бризента, атмосфера на бежански лагер и тълпи от клиенти. Китайци. На принципа "В Рим - с римляните" се хвърляме смело вътре. Илюзията за сенчеста прохлада е само това - илюзия. Под бризента е задушно, горещо и шумно, хигиената е на ръба на приемливостта, английският на сервитьора се изчерпва с "Добър ден" и "меню" - точно място за нас.

Гарантирано автентична кухня. И гарантирани приключения.

Менюто се оказва гъсто изписано с китайски символи неилюстрирано издание, в което различавам само две английски думи: "Кока-кола" и "Спрайт". Сервитьорът вече нервничи - други гладни клиенти го чакат. Оглеждам се припряно и соча към най-близката заета маса - две от тези големите купи с каквото е там в тях и две от високите чаши с това белезникавото, горещото. Скоро става ясно, че са нудъли, стър фрай и чай с мляко. Горещи и люти. Топлите течности малко разсейват мъглата в главата ми и ми дават сили да продължа. Гладното е позаситено и вече няма търпение да започнем да се изживяваме като туристки. И дума не може да става за връщане в хотела. Вадя тържествено картата от джоба си и започваме туристическата обиколка на Хонконг. Очаквайте продължението: Автор: Изабела Шопова Една кивианка в Австралия :) Снимки: авторът За още разкази от Далечния Изток: КЛИКАЙТЕ НА КАРТАТА в разказа!

Къде ли не съм бродил из Странджа - по изоставени пътища, гори, долове... в дъжд, пек, сняг. Все търсих нещо специално, но така и не го намерих там. Ето защо се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, съществуващи в своя реалност, потънали в забвение от векове.

Чрез afera.bg попаднах на голямата статия на Люба Манолова (журналистка, която много уважавам, макар често не съм съгласна с нея) - "От баща си ли се отказваш, министър Младенов?" Люба излага теза, с която не съм съгласна, но ако бе само това, нямаше да й опонирам публично. Но лошото е, че немалко други журналисти и публични лица (даже не само левичари) поддържат същата теза:

Дипломация без разузнаване няма по света, от което следва, че разкриването на разузнавачите в дипломацията е национално предателство.

Да, вярно е, че дипломация без разузнаване няма по света - въпросът е за кой свят става дума, респ. за какви разузнавачи. За комунистическия свят (който, слава на Бога, си отиде) разузнавачите, вкл. и българските, защитаваха основно интересите на комунизма, конкретно на съветската КПСС и на СССР, а не каквито и да е национални интереси. Темата ще я развивам тепърва в този блог, а сега ще разкажа за един "другар" на КГБ и СССР в Гърция - Георгиос Боболас, влиятелен голям бизнесмагнат, собственик междудругото на в. "Етнос" - един от най-тиражните и влиятелни гръцки всекидневници:

"Планът е да се стартира издателство за съветски книги и списания чрез финансирането на съвместни фирми със съветски фирми. ... [руснаците преценяват, че] проектът не може да бъде стартиран чрез публично известен комунист и висшият гръцки комунист Яникос предлага Георгиос Боболас - успешен бизнесмен, работещ основно в областта на внос-износа, който се фука пред Съветите, чце може да им осигури трансфер на технологии - сфера, представляваща основен интерес за КГБ. По това време Боболас е в труден бизнеспериод и приема съветската оферта - 70% от печалбата на съвместното дружество ще отива за публикуване на съвтски издания, останалите 30% ше се делят между Яникос и Боболас. Двама гръцки партньори създават издателската къща Academos publishing House, която издава най-важните трудове на Брежнев и няколко тома от Большая советская энциклопедия. Резултатите от съвместната дейност са преценени от съветските другари като достатъчно добри и те окуражавт Боболас да започне нов проект - всекидневен вестник "Етнос", който стартира през есента на 1981 г., няколко седмици преди социалистическата партия на Андреас Папандреу да дойде на власт. "Етнос" става най-известният вестник в страната, допринасяйки по такъв начин за дегенерацията на обективните стандарти в гръцкия политически и журналистически дебат."

Източник: книгата "Freedom betrayed: How America led a Global Democratic Revolution, Won the Cold War and Walked Away" с автор Michael Arthur Ledeen За хората без абонамент за Google Books --> откъс тук

Към КГБ и Гърция тепърва ще се връщам, защото там дейността им е широко разгърната и с големи успехи, от което логично следва същото и за нашите разузнавачи.

И един съвременен детайл:

"Етнос" продължава да е един от най-тиражните и влиятелни всекидневници в Гърция. Продължават ли връзките на Боболас с наследниците на КГБ или с бивши кагебисти - настоящи бизнесмени - няма данни. По мое мнение, продължават - основанието ми е същността и поведението на ВАЦ (доскорошен собственик на "Труд" и "24 часа"). За това - по-нататък.

Предишни мои постинги за "великите" разузнавачи:
"Великите разузнавачи" - 2
"Бойковата защита на "разузнавачите" премина моралната ми граница"

Не толкова отдавна ви представих един интересен човек, Сирус Фаривар. Той работи в “Дойче веле”, където има свое предаване за технологии, “Спектър”. Завърши наскоро книгата си The Internet of Elsewhere, която проследява развитието на Интернет, както в световното отношение, така и в отделни точки на света, които Сирус е избрал съвсем нарочно. Това са Иран, Южна Корея, Сенегал и Естония.

Тази книга е от онези проекти, които се спонсорират сами. Не разчитат на доброто настроение на някой, за да вървят нещата или пък зависи от медии. В случая става дума буквално за активизъм, свързан със свободата на словото, развитието на технологиите и как те могат да помогнат на обществото. През обектива на културата, книгата “Интернет на други места” (буквален превод на The Internet of Elsewhere) е посветена на ролята на Интернет като катализатор за промяна в комуникацията, политиката и икономиката. Автор е моят приятел Сирус Фаривар. В тази книга той изследва историята и развитието на Интернет е ефектът му в четири различни общества – иранското, естонското, корейското и сенегалското.

Внимателно обрисува web пионерите в четирите страни, като в същото време описва и средата, в която всеки от тях работи. В края на краищата, посочва Сирус, въпреки успихите на Калифорния в областта на Интернет и разпространението на компании, като Apple и Google, в някои райони на САЩ все още са много назад в сравнение с други части на света.

Изненада ли е това? The Internet of Elsewhere поднася редица интересни факти, като:

• Skype е измислен в Естония, същата страна, в която се разработва digital ID system и електронното гласуване;
• Южна Корея е страната с най-много кабели на територията си, с по-бърз и по-евтин широколентов достъп от която и да е точка в САЩ;
• Сенегал отбелязва най-бързи темпове от всички страни на юг от Сахара в употребата на Интернет

В следващите два видео материала на Transformation Thinkers, Сирус Фаривар разказва за работата си:

В този ред на мисли смятам, че е нужно тази книга един ден да се представи и в България. Говорих със Сирус, който няма нищо против и дори смята, че ще е интересно на хората, които се занимават с технологии тук в България.

Разбира се, трябва добро представяне. В момента той обмисля обиколка в няколко страни, където има интерес към изданието.

Още:

• March 12, 2009 -- Снимка на деня (3)
• February 11, 2010 -- Привет и от българската редакция на радио “Rofto”! (8)
• December 13, 2009 -- Release Bil’in popular leader Abdallah Abu Rahmah (0)
• October 29, 2010 -- Убийство на египтянин от двама нацисти разтресе Лайпциг (0)
• November 10, 2008 -- Романтика с класическа музика от Мишел Фадел (0)

Продукти:
4- 5 свински кокали от котлети
1 глава целина
1 морков
1 глава кромид лук
2 картофа
1- 2 червени домата
1/2ч.л. сол
1ч.ч. бистра зелева чорба
1/2ч.л. суха целина
1/2ч.л. сух девесил

Приготвяне:
Месото от котлетите се отделя от кокалите, така че да остане мъничко върху костите. Чистото месо се прибира във фризер. Свинските кокали се слагат в тенджера. Налива се вода колкото да ги покрие. Похлупват се. Варят се на тих огън 40 минути. После се изваждат. Отделя се месцето. Надребнява се. Бульонът задължително се прецежда. Налива се наново в тенджерата. Пускат се месенцата и варените кокали. Лукът се бели, измива и реже много на дребно. Морковът, целината и картофите се почистват, измиват и режат с къдраво ножче. Добавят се заедно с лука в тенджерата. Налива се зелевата чорба. Добавят се още 2- 3ч.ч. вода. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Супата се слага на загрят котлон. Похлупва се и се готви на кротъг огън 30 минути. Доматите се почистват, измиват. Отделя се ципата им. Режат се на кръгове  и се добавят към супата. Отново се похлупва. Вари се с тях още 40 минути. Накрая се оставя да къкри на изключен котлон. Поръсва се с 1/2ч.л. сушена, стрита целина и 1/2ч.л. сушен, стрит девесил. Поднася се топла. В средата на масата се слага панер с препечени тостерни филийки.

така се случи, че спретнах набързо две момиченца. едното отиде в службата при една колежка, а другото при molif-чето необходими продукти какаови платки шоколадов крем Оле на д-р Йоткер 2-3 с.л. Кристалина ягодов сироп и ром за напояване шоколадово тесто за покриване и украса стъпка по стъпка: честно казано, спестих малко снимки и няма да [...]

Хо, хо, хо… хо!

Преди няколко седмици в коментари изникна идеята на направим поредица на Франция. Идеята ми допадна, но най-вече допадна на нашите автори, които за има-няма две седмици написаха и пратиха техните впечатления от Франция. Под секрет ще ви кажа – в разказите от тази поредица изобщо не става дума за Париж, а за обикновената Франция. Днес Вили ще ни води към „кръстниците“ на Британската империя, френската област Бретан. Приятно четене:

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

+ Не много отдавна, малко след Нова година с една съседка си честитим и тя ме пита... Всъщност разговорът ни е следният /тя-аз/: - A ти к'во си пожела за новата година, а? - 'ми да отида до Франция. - Аа... Амаа... на почивка? На Ривиерата? Товаа... Кан-ман, Ница там, Монакото... Сериозно?! Или Париж?! Ооо, Париии... блазе ти! - А, не... Е, през Париж де, естествено. Всъщност искам да видя едно абатство в Бретан. - ??...??... К'вооо?! Ти не си добре! Заради не'кво си абатство в не'къв си Бретан?!... Е, по-кухо нещо не съм чувала! А сега си представете 5-6 месеца по-късно: една блондинка и две кухи лейки /според комшийката, едната съм аз/ ;)  :)  И ни една от нас не знае френски! Та, представете си, значи, как и трите /дядо попе :)/ в 8:45 на една хладна и мрачновата утрин отлепят от х-л Mister Bed в източен Париж и вместо веднага да се качат на околовръстния път, който е на "една плюнка" от хотела, небрежно се хильотят и блеят, и в този тъй пиков час с мръсна газ и приповдигнато настроение се нахакват на първото изпречило им се авеню в най-големия трафик... Ми те били два кръга околовръстно, бе хора!... И ние да не уцелим ни единия, ни другия! Паднах! /ама ей сега, като го пиша - сраам/ ...Ма ний що не сме го разбрали досега?... Тук ли трябваше?... Мии... не знам... ча'й малко... Не мога! Препират ме отзад... Ай стига ми святка бе, ей!... Табелата!... Коя?... Какво пишеше на табелата?... Коя? Къде?...  ??... ??... Край! Ойде коньо! Три ленти, ние в средата... Маамооо... И накъде сега?...  :( Че като се почна едно пресичане... едно спри-тръгни, спри-тръгни... Както казах, еврибъди ич хабер си найн френски, освен някакви си там двайсетина думички, примерно, като никоя от тях в момента не върши работа, понеже са от рода на: бон жур, салю, си ву пле, екскюзе моа, пуркуа, же не се па, /же т'ем, мон амур :)/  и все ей такива; а да се разчетат в движение имената на евентуални табели се оказва зор, зор, че и невъзможно, щото нали знаете как франсетата много обичат една дума от 3-4 звука да я напишат поне с 8 букви... :) Освен това парижани си имат голяма тръпка по площадите с кръгово движение, от които радиално тръгват сигурно поне 7-8 улици. А, познай коя е твоята! От Площада на Бастилията обаче, направо на магия нацелваме верния булевард, по който минаваме през Ил Сен Луи и опа, разгеле - Айфеловата кула ще е добър ориентир и по презумпция трябва да се пада винаги отдясно. Значи, от тук нататък почваме да излизаме. И излизаме... излизаме... врът насам, врът натам... пак спри-тръгни. Накъде? ... Чакай! Кулата дойде отляво! Добре, свивам... Натам ли?... Ъъъ... Хе-хе и французите се дзверят! Споко бе, готин, ааа... След вас, мосю... Ама тоя с белия джип за к'ъв се мисли?... Я, не е той, а тя  :) ... А, как се завира само! Гле'й го тоя... къде бе, еей? Ааа, италианец бил, ясно...мафиото... не си стои в Рим... дошъл да ми се пречка!... Ее, ето, французинът си е французин - дава ми път. Мерси, мосю  :) ... Пак светофар! Колко стана часа?... Как можахме да се нахендрим така, оф, че сме паткии!... Вики, тоя нас ли гледа?... Айде, Ален Делон, айде ти си, давай де, у вас си си!... Пак светофар, аман!... Тоя що ме погледна лошо?... Вики, ти си виновна!... Щоо?! ... Щот' си блондинката на групата!  :) ... Абе пет дена сме в Париж, къде сме гледали, откъде се появиха толкова светофари! Как го нецелихме това... това сега авеню ли е?... Ми авеню е, щом е фрашкано със светофари!... Овци смеее... патки смее... Мм-еее... /Самобичуваме се, но не помага, просветление не иде/... Оо, виж го тоя Лафонтен ...Що пък Лафонтен?... Ми виж как му отива това име! /Ха-ха-ха - дружно  :) /... Еее, не ме гледай въпросително мосю Лафонтен, 'ми ако си в наш'та посока да се лепвам зад тебе и... Оф... Бе от тука не минахме ли вече? Оооффф! Тоя град край няма! Та ей такава дивотия си надробихме, значи, докато пак излезем на околовръстното, ама от срещуположната страна, и после да видиш - притихнали, на нокти и с очите "на десет" - да не изтървем N12, който минава покрай Версай и на запад, на запад, към целта ни...  :) Е, стига де, просто се разходихме още малко из Париж!  ;) Из провинцията стана по-лесно. Пък и времето междувременно се прояснило, хубаво, гледките прекрасни - драго ти е да пътуваш.

Посока и цел: Бретан.

Леко отклонение: Мисля, че за да види и почувства типичното за една страна или поне част от нея, човек трябва да направи само 3-4 неща. Първо, да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град. Значи да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси. Второ, да си даде възможно повечко време. Трето, да слезе от магистралата. И последно, без много-много да се тръшка: ама дали няма да се изгубя, ама като не знам езика как ще се оправя, ама не знам си какво-що... Най-важното е да си планирате предварително /и с луфт!/ четирите П-та: път, пребиваване, програма, пари. И няма да имате проблеми, ако не забравяте, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен. Е, след парижкия екшън и кефейки се максимално на пасторалните картинки на Нормандия, накрая, с около 3 часа след предвиденото, към 8:00 вечерта се поздравихме с добре дошли в

Бретан!   :)

Това е най-западната област на Франция. Казват, че в Бретан отиват уморените от летните жеги парижани и онези, които се дразнят от тълпите по Ривиерата през лятото. А повечето чуждестранни туристи след Париж най-често се спускат по долината на Лоара, за да видят едни от най-известните големи френски замъци, или директно отлитат за Лазурния бряг. Ама защото не знаят из Братан пък колко много замъци има! Аз, обаче, вече знам  :)   Та, има и леко "откачени" туристи /като мен  ;) /, които заминават за Франция не точно заради всичко това, а с идеята да се докоснат до едно конкретно място, което са видели някъде и в мечтите си. "Моето" място се оказа точно на границата на Нормандия и Бретан.

Бретан с право може да се нарече "краят на земята", тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри - това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското "Finis Terrеа" и означава буквално "край на земята". Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre "Penn ar Bed", което се превежда като "Начело на света". Е, край-начело, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно. А до най-близката голяма земя, Южна Англия на около 200 км, се стига с ей такива фериботи. Снимката е зумната "до дупка" с единствената цел хуубавинко да се види "голееемият кораб /дет/ минавааа". Ама този в случая пристига   ;)   От Плимут, Дъблин или Корк.

[caption id="attachment_19752" align="aligncenter" width="619" caption="Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания"][/caption]

Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие - скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. Аз нямах представа от приливи и отливи - при нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 - по няколко метра.

Но я идете в Бретан да видите прилив и отлив!

Особено в плитките заливи - водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре, като в залива на Мон Сен Мишел достига 3 – 3,5 км и аз го видях с очите си! Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък, прилича на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Направо странно и неестествено ми изглеждаха полегналите лодки... като разхвърляни.

[caption id="attachment_19751" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка"][/caption]

После приливът пристига, според едно древно описание "със скоростта на галопиращ кон", и всичко си идва на мястото. Вълните отново настъпват, лодки и яхти се клатят, флагчетата плющят на вятъра... А туристите жадно запечатват спомена си от този феномен  :)  Тази приливно-отливна магия се повтаря на всеки шест часа. И, както по-после научих, най-големите приливи и отливи се случват при новолуние и пълнолуние, и особено в дните на пролетното и есенното равноденствие. Затова, ако искате да видите с очите си този грандиозен спектакъл на океана, вече знаете кога да отпрашите за Бретан   :)

[caption id="attachment_19749" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан..."][/caption] [caption id="attachment_19750" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - И всичко си идва на място   :)"][/caption]

За разлика от плажовете по Ривиерата, тук те са все широки и пясъчни.

За жалост водата е студена дори и през лятото. Е, поне по моите критерии. Но за тях явно си е добра   :)

[caption id="attachment_19748" align="aligncenter" width="686" caption="Бретан - На плаж, ама бррр..."][/caption]

Пък не можете да си представите колко скоростно могат да довтасат едни грозни, черни облаци откъм океана. Изглежда страшно. Ама страшно е!

Не знам дали край тази част на океана има лек и топъл бриз, но знам, че може много яко да "бръсне" и фучи. Защото, в началото на юни, след един топъл и слънчев ден с лазурно синьо небе без ни едно облаче, без никакво предупреждение осъмнахме на следващия ден, похлупени от тежки тъмно сиви облаци, неспирен дъжд, пронизващ вятър и температура само 8 градуса, както показваше електронния часовник/термометър при информацията в Мон Сен Мишел. Колко ли градуса е бил "комфорта"? Не знам, но на мен ми се струваше под нулата. И тогава, докато се борех с вятъра и дъжда как да застана, че да мога да снимам една кула без да ми се намокри обектива, съзрях едни босоноги хлапета; 15-16 на брой, не повече от 7-8 годишни, предвождани от закръглен чичка по къси гащи. Всичките малчугани бяха с жълти дъждобранчета, наловили се за ръчички и шляпаха с ентусиазъм в калта на отлива  :)  А аз щях да пукна от студ, вярвайте, въпреки якето! И както бях измръзнала, така "забих", че не се сетих да ги снимам... Още ме е яд!

Според археологията и историята, Бретан е бил населяван още по време на неолита.

По-късно там се установили някои келтски племена, от които най-голям отпечатък оставили венетите. После е завладян от Римската империя и римляните го наричат "Арморика" - название, оставено от келтите, чието значение е "крайбрежна зона". Днешното му име идва от английското "Brittany" и се е появило в късния период на Римската империя. Защо ли? Защото по онова време бритите, които са също келтско племе, чули, че има Велико преселение на народите, та да видят и те какво е, и почнали да се преселват. И се преселвали, та преселвали таман 200 години, от Уелс и Корнуол /които са във Великобритания/. Е, накрая се установили окончателно на днешната територия на Бретан някъде около 5 в.н.е.  :)  Виж ти, виж ти... и в древността е било весело   :)

А днес англичаните от Южна Англия, макар и на шега, често наричат бретонците "братовчедите"  ;)

Бретан в различни моменти от историята е бил кралство, херцогство, феодално владение. Дори са го наричали "Малката Британия" (Britannia Minor), за да се различава от Великобритания, която всъщност не е чак кой знае колко далеч от там /че колко са 200 км на фона на безбрежния океан :)/. Но едва след Френската революция Бретан станал част от френската държава. Традиционният бретански език е смесица от келтски, уелски, корнуолски, ирландски и шотландски и галски. И, представяте ли си, на него са говорели още по времето на Римската империя!  :)  Удивлявам се, защото той, този език съществува и днес, макар да е забранен през 20-ти век по училищата и на обществените места. Хмм... де им е демокрацията на френците, бе?... Ама бретонците напук си го говорят  :)

Не знам точно къде се намира "чертата", но французите разделят Бретан на "долен" и "горен" /както и Нормандия/. Бретан, подобно на "кака" си Велика Британия, е много зелен и свеж. Ей така, лежерно пътувайки по второкласните и селски пътища, много често внезапно може да изникне някое пусто параклисче насред поляната. Или каменен кръст в памет или за чест и слава някому, знам ли... Или "fontaine", както и при нас се срещат каменни чешми по селските пътища. Само че бретанските май все бяха наречени на някой светец и изобщо ми бяха странни, много са различни.

[caption id="attachment_19682" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали  "fontein"  :)"][/caption] Бреговата линия, както казах, е доста разчупена, селцата са тихи и живописни, типичните къщи изглеждат като от стари детски книжки с вълшебни приказки. И май всеки град може да разтвори дълги страници история. Ха, а знаете ли, че "Тигърът на седемте морета", Сюркуф де, един от любимците ми по тийнейджърско време, е истински персонаж от Сен Мало? Е, аз го научих там   :) Пак изненадващо за мен, но пък не и за историята е, че

в Бретан също си имат и те "Побити камъни" :)

[caption id="attachment_19684" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Мегалитите при Карнак"][/caption] Тези френски "Побити камъни"  :)   се намират край град Карнак и затова ги наричат "Камъните от Карнак" или "Менхир в Карнак". Археолозите наричат "менхир" подобни големи стърчащи камъни, монолити, които може да са единични, но може и да са група. Размерите им може да варират, но всички имат продълговата форма и често са заострени на върха. Те са широко разпространени в Европа, Африка и Азия, но особено много са в Ирландия, Великобритания и в Бретан. В Карнак са около 3 хиляди и датират от времето на неолита, т.е. от 4500 до 2000 г. пр.н.е., горе-долу от времето на Стоунхендж. Предполага се, че са били някакъв култов комплекс или просто всяко поколение е издигало мегалити в чест на предците си.

И съвременни глезотийки има в Бретан, о, спокойно! ;)

Хубавите пътища и уредения транспорт изобщо не са случайност; хотелчета се срещат дори и в някои селца, а иначе, вили и къщи под наем за по 50-60 евро на вечер /за стая, В&В/ има колкото щеш. По брега модерни СПА-центрове предлагат редица промоции и бонуси. Ама пак чок пара, бее  :(     Гладен човек няма да остане - има и по-изискани ресторанти, има и чаровни кръчмета, предлагащи морски дарове или местни манджи. А, да не пропусна да спомена и кафененцата-креперии за сладки палачинки "крепс" или солени "галет". На чревоугодниците мога да препоръчам и едни мънинки кифлички с орехов пълнеж, но да знаете, не са кроасани. И, нали съм си сладкоежка, ще споделя, че чудесните плодови сладкиши "татен" /с ябълки/ и "клафути" /с череши, но може и с кайсии или сливи,/ просто те дърпат за езика да се помъчиш да разпиташ за рецептите :) /Ако някой попита, ще кажа./ Още?   :)   Да, май пропуснах да спомена традиционния сайдер, много популярен в Нормандия и Бретан... Ето, казвам: видях поне 4 марки сайдер. Ако някой не знае - прави се от ябълки. Но аз не бях впечатлена, тц, не го ща! Обаче, виж, бирата "Ланселот" ви я препоръчвам от сърце  ;)

Казват, че Бретан е синоним на традиционната кухня, историята и религията. За историята и кухнята казах. А религията, хм... Ами вярно, в Рен и Кемпер има големи катедрали, и навсякъде църкви и църквета /параклиси/ - безброй; не само в населените места, а както казах, и ей така - насред полето, насред гората, на брега - кацнало параклисчето на скалата, стърчи си.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

А на границата между Бретан и Нормандия е един от удивителните паметници на ЮНЕСКО,

абатството Мон Сен Мишел

Приказно човешко творение! Откакто е построено, го наричат "Чудото на Запада" и аз мисля, че си е така. И че заслужава отделна статия.

[caption id="attachment_19685" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Ето  заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция   :) "][/caption] Какво да кажа в заключение? Ами, да, това бяха само щрихи. Бретан не може да се опише с няколко думи, той трябва да се види, да се почувства. Не знам, може би не всеки ще го хареса, защото е и някак си... като "отнесен"... различен, друг свят  :) Но Бретан ще омагьоса онези, които харесват непостоянното море и оранжевите му залези, надпреварата на платноходките, адреналина от летенето по вълните с хвърчила над океана, просторните пясъчни плажове, налитащият от океана вятър, мистерията на грандиозните приливи и отливи на Атлантика. Бретан ще ви омае и със спокойната красота на земята: зелените ливади с кравички, пасторалните селца и одряманите градчета из които бродят "заблудени" туристи; с градините с ябълки и череши; с ненадейното появяване на криещи дълга история , непристъпни замъци /chateau - шато/ и някак по-фриволно изглеждащи, от по-новата история, големи богатски къщи, наричани пак chateau; с ленивите реки, със забавните патици и лебеди в езерата; с цветята; с полегатите хълмове и горите не много тилилейски, от които, ако беше изскокнала някоя благородническа ловна свита, сигурно хич нямаше да се изненадам  :) Такива ми ти работи. Изобщо... ако трябва да определя Бретан само с две-три думи, то те ще са ОМАГЬОСВАЩ И НЕЗАБРАВИМ :) Такаа... Доста трудно ми е да избера от всички снимки кои най-точно биха представили Бретан, но да видим...  следва една много кратка визуална разходка:

Bon voyage!

[caption id="attachment_19686" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар    :)"][/caption]

[caption id="attachment_19687" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки"][/caption]

[caption id="attachment_19691" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Пасторални пейзажи"][/caption]

[caption id="attachment_19693" align="aligncenter" width="646" caption="Бретан - Изглежда действаща..."][/caption]

[caption id="attachment_19694" align="aligncenter" width="695" caption="Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор   :)"][/caption]

[caption id="attachment_19695" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Гобленът "Щастливото завръщане" наживо    ;)"][/caption]

[caption id="attachment_19696" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?...  И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се  разлетят   :) "][/caption]

[caption id="attachment_19697" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при  такова време"][/caption]

[caption id="attachment_19699" align="aligncenter" width="695" caption="Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова   :)"][/caption]

[caption id="attachment_19700" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Кеееф!     :)"][/caption]

[caption id="attachment_19701" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Тук някъде дали ще има феи?"][/caption]

[caption id="attachment_19702" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/"][/caption] [caption id="attachment_19741" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Замъкът Сосиньо "наднича"    :)"][/caption]

[caption id="attachment_19704" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/"][/caption] [caption id="attachment_19705" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали?   :)"][/caption]

[caption id="attachment_19706" align="aligncenter" width="581" caption="Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен    :)"][/caption]

[caption id="attachment_19708" align="aligncenter" width="602" caption="Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата."][/caption]

[caption id="attachment_19710" align="aligncenter" width="602" caption="Бретан - Още един живописен старовремски  град - Динан"][/caption]

[caption id="attachment_19711" align="aligncenter" width="646" caption="Бретан - Типични къщи в Динан"][/caption]

[caption id="attachment_19713" align="aligncenter" width="646" caption="Бретан - Из пустите уличките на Динан"][/caption]

[caption id="attachment_19715" align="aligncenter" width="646" caption="Бретан - Типични стари сгради в Рен"][/caption] [caption id="attachment_19745" align="aligncenter" width="646" caption="Бретан - И съвременни модерни сгради в Рен   ;)"][/caption]

[caption id="attachment_19742" align="aligncenter" width="602" caption="Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен"][/caption]

[caption id="attachment_19719" align="aligncenter" width="608" caption="Бретан - Пристанчето за "гемийки" в Етел   :)"][/caption]

[caption id="attachment_19722" align="aligncenter" width="522" caption="Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван"][/caption]

[caption id="attachment_19728" align="aligncenter" width="602" caption="Бретан - Архитектура във Ван"][/caption]

[caption id="attachment_19729" align="aligncenter" width="602" caption="Бретан - Също Ван"][/caption]

[caption id="attachment_19730" align="aligncenter" width="581" caption="Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде."][/caption] [caption id="attachment_19746" align="aligncenter" width="581" caption="Бретан - Из Кемпер, в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин."][/caption]

[caption id="attachment_19732" align="aligncenter" width="581" caption="Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин"][/caption] [caption id="attachment_19747" align="aligncenter" width="581" caption="Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи"][/caption] [caption id="attachment_19734" align="aligncenter" width="602" caption="Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?"][/caption] [caption id="attachment_19735" align="aligncenter" width="602" caption="Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези "огради" - да "убиват"   вълните на прилива. Макар че не винаги успяват."][/caption] [caption id="attachment_19737" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан -  What a wonderful world..."][/caption] [caption id="attachment_19740" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - И още веднъж  :)"][/caption] Текст и снимки: Вили

Тотю Младенов продължава да твърди, че заетостта расте въпреки статистическите данни за обратното:

Тотю Младенов [...] посочва, че ръст на заетостта се наблюдава две поредни тримесечия през тази година, като през третото, броят на работещите достига до 3 104 200 или с 92.2 хиляди повече спрямо началото на 2010. Според него тенденцията за намаляване на безработицата вече осем поредни месеца не е свързана със сезонни фактори и се очаква да продължи и занапред.

Евростат: заетост в България, 2008q3=100

По-горе са данните на Евростат – сезонно изгладени, за да се премахне сезонният елемент. Заетостта е спаднала с около 10 процентни пункта от началото на кризата (около 300 хиляди души) като спад се отбелязва във всяко отделно тримесечие от края на 2008 насам. Не че може да се очаква друго при толкова забавяне на реформите и липса на бюджетна дисциплина.

Блогът за икономика 2010

• Ако някой смята Теорията на конспирацията за погрешна във време, когато около него практически се вихри самата Конспирация, то той е или сляп, или идиот – а още по-вероятно е, че говори така, защото иска да превърне всички други в слепи идиоти 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Благодарим ти, ДС! Благодарим ти, КГБ! Благодарим и на останалите комунистически специални служби от външни, военни и всякакви други разузнавания, както и на двете ни най-любими комунистически партии – от Русия /на всички континенти/ и нейната дъщерна от България /на три морета/, че ни позволихте – не, ами че направо ни вкарахте в Европейския съюз и НАТО. Какво ли щяхме да правим без вас? Най-вероятно и досега сиротни щяхме да се лутаме в дивите степи между цивилизационния си избор и неспособността си да го реализираме без помощта на любимите ни ченгета от ДС под формата на дипломати, президенти, мафиоти  и вся остальная крепко пиющая сволоч.

Ето, такива благодарствени мисли ме налягат предколедно, граждани, стимулирани от категоричната позиция на агент Гоце, че щяхме да гледаме ЕС и НАТО през крив макарон, ако не бяха назначени на важна дипломатическа работа доблестните негови колеги от службите, та да ни вкарат. Т`ва волята, стремежите и усилията на българския народ, т`ва направените по евро-атлантическия ни път жертви, т`ва предупрежденията, че влизаме в нормалния свят не заради, а въпреки организираните действия на Гоце и глутницата му да ни държат далеч оттам, нямат никакво значение. И е прав, мили мои, за съжаление е прав, те наистина нямат значение.

Някой ще каже – не е вярно, ченгетата и комунистите ни са толкова некадърни, че просто не успяха да реализират дори разрушителните си планове да ни държат на разстояние от демократичния свят, затова се принудиха да играят, макар привидно, по правилата, та поне да оцелеят и запазят колкото могат властта си. И няма да е прав този някой, поне не напълно, защото отвъд истината за тяхната некадърност, съчетана с ненаситност, има и една друга истина – всъщност разрушителните им планове от един момент нататък се промениха в…..ами да ги наречем съзидателни, като нито за миг не забравяме обаче, че са съзидателни само от гледна точка на груповите и личните им, а не на общите ни национални интереси.

Споменатият момент беше през 2001-ва година, когато първо успяха напълно да подменят порива ни към демокрация с налудничавите, псевдо-демократични бръщолевения на Симеон, когото ченгетата от ДС си докараха специално за целта от Мадрид и в чиято подкрепа стимулираха местната кохорта царедворци. С  което пък нас като електорат ни прекараха от скотското, полуразумно състояние, в което тогава доброволно си живеехме, до такова шеметно неразумно състояние, че да им изберем самото Гоце за президент. Явно, че някъде точно по онова време в съответните среди се заражда по-глобалната концепция за България като най-подходящ кандидат за руски Троянски кон в ЕС и НАТО и това бяха първите, но много важни, стъпки към нейното реализиране.

Теория на конспирацията ли? Казвал съм го преди, казвам го и днес – ако някой смята  Теорията на конспирацията за погрешна във време, когато около него на практика се вихри самата Конспирация, то той е или сляп, или идиот. А още по-вероятно е, че говори така, защото иска да превърне всички други в слепи идиоти. Помните ли “Великият диктатор” на Чаплин? Филмът завършва с един монолог, който пък започва така – “Вдигни очи, Хана! Вдигни очи!” Ами хайде, де, да вдигнем очи – 70 години, откак е създаден филмът, ние все тъпо надолу гледаме и се оставяме да ни яздят хора като Гоце и вампирската му глутница.

Дълго време разсъждавах върху феномена Гоце в българската действителност, но все не намирах най-подходящия образ, който да го опише напълно – напомня ми нещо, но не се сещам какво. Сега обаче, покрай случая с ченгетата-дипломати и неговото нагло изявление, че точно те са ни вкарали в ЕС и НАТО, очите ми се отвориха. Този образ, макар в напълно различна епоха и различна среда, е описан едно към едно преди 120 години от великия ирландец Оскар Уайлд в “Портретът на Дориан Грей”. Дориан Грей е млад човек, чието лице остава загладено и красиво през годините, независимо от превратностите на живота, докато чудовищните му грехове, терзания и престъпления се изписват върху лицето на портрета му, заключен в специален килер в къщи и заметнат с плат, та никой да не го зърне.

Е, британците като общество от индивидуалисти са си имали индивидуален портрет на Грей и отдавна са зърнали истинското му лице. Ние пък, неотърсили се още напълно от стадното чувство на болшевизма, си имаме групов портрет на Гоце и гоцетата, по повод зърването на който отдавна сме национално разделени – едната половина искат, другата половина – не. Това разделение се получава, защото и едните, и другите прекрасно знаят, че точно  изваждането на показ, осветяването, виждането на цялата истина от страна на цялата публика, за Гоце и хората като него е убийствен акт. Да се насочи силна светлина към техния портрет с изобразен на него младеж, постепенно превърнал се в чудовище, е единственият начин обществото изобщо да се пребори с вампирите в себе си – защото така ще види и разбере не само истинската им същност, но и собствените си заблуди по отношение на тях.

Наивно ли ви звучи? И на мен. Но все пак няма друг път и ако не сме могли този да си го извървим навреме, ще трябва да си го извървим когато можем. Само че не се хващайте на въдицата за добрите и лошите ченгета от ДС и как трябва да се прочете досието на всеки от тях поотделно, та да се прецени полезен или вреден е бил за страната. Това са глупости и поредните заблуждаващи маневри. И то не само защото веднага ще възникне изключително спорният въпрос кой точно ще чете въпросните досиета и по какви критерии ще преценява делата на описаните в тях херои, но и защото самото съгласие да служиш на една престъпна система те оцапва, дори да си ангел небесен. Това е все едно да приемем, че пушката, която убива хора, се състои само от дълбоко морални части, никоя от които не знае какъв е крайният резултат от общите им действия и следователно е напълно невинна. Или – когато все пак им тикнеш крайния резултат под носа – да започнат да си прехвърлят вината: ложата да изтъкне, че тя е невинна, защото само държи отделните части заедно, а всъщност спусъкът върши основното действие, пък спусъкът да каже – о, не, аз само задвижвам тук едно механизъмче, той ударникът всъщност…..  

Виждате ли колко е нелепо? Но те и точно така правят в момента. Онзи ден например един човечец, бивш служител на ДС, писа коментар в блога ми, че хора като мен и обществото като цяло изобщо не бива да се подвеждаме по приказките, че ДС е имала  множество и силно действащи агенти. Повечето от тях били записвани за такива дори понякога и без изобщо да подозират, защото – забележете – горките чиновници от ДС просто трябвало да изпълняват спуснат отгоре план за това колко агенти са длъжни да вербуват този месец. И в името на плана те записвали куцо, кьораво и сакато, пък после дори не ги търсели за сведения.

Може, сигурен съм, че и такова нещо е имало, защото то няма как комунистическата държава като цяло да е тъпа като галош и неефективна, каквато беше, а нейните служби да са изцяло умни и действени. Имало го е и това, само че аз по-глупава защита на Системата от страна на ченге, вътрешно за Системата, не бях чувал. Най-малкото защото всеки нормален човек веднага ще попита въпросния човечец, така и по навик останал си анонимен – ами как тогава, след като не просто не си вършехте работата, а буквално я саботирахте с бездействие, с чиста съвест все пак си получавахте заплатите, премиите и наградите за добре свършена работа от нашите пари? Как сега с чиста съвест си получавате пенсиите от нашите пари и поне пред определени среди се тупате в гърдите, че сте били героите на републиката, щит и меч на любимата партия?

Какво излиза – кокошкари. И как това се връзва с твърдението на Гоце, че те ни били вкарали в ЕС и НАТО…..Тук на човек му идва да се провикне: – А, бе, майсторите на плаща и кинжала, като ви е дошло време да се защитавате, поне съгласувайте си единна линия на защита, а не стреляйте напосоки, `щото има опасност без да искате да уцелите лайняния балон и да оплискате дори и малкото неоплискано досега!

Е, както ме информираха онзи ден, вече имаме аналогичен случай в пловдивското село Старо Железаре, където един умник сварил ракия от лайна. И докато съобщавал гордо вестта на познати и приятели, с хитра нотка в гласа ги подпитвал – и на какво според вас мирише тази ракия. А те, дали от простотия, дали от неудобство – да не излезе, че мислят човека за глупав, започнали да изразяват умни предположения: на грозде, на сливи, на някаква особена есенция…..Никой не казал, че от лайнян материал само лайняна ракия става, граждани, никой не казал. Поне не публично. Та да не изпаднете в тяхното положение, де, ако и когато някой ви попита има ли добри и лоши ченгета в ДС, това ми е главната мисъл и грижа…..

Донякъде и поради тези съображения изобщо не съм съгласен с двусмислената позиция на премиера Борисов, който хем се възмути от огромния брой ченгетата от ДС, които мътят водите на Външното министерство, хем каза, че не е никакъв проблем, дето толкова много ченгета от ДС мътят водите на Вътрешното. Наистина, той всъщност нали Гоце повдигна въпроса и Борисов, доколкото вече му няма вяра, просто по навик реагира като ужилен. Само че Гоцето не за първи път му погажда същия капан – да го накара да защитава нещо, което му е неизгодно и в управленски, и в политически план. Добре, Николай Младенов се закани твърдо, че въпросът ще бъде решен, тоест – ченгетата махнати. Това намерение трябва да получи шестица по шестобалната скала на политическата и гражданската целесъобразност. Не остана назад в заканите и бат` Бойко, дори да се раздели лично с приятеля си Божидар Димитров се закани, макар да го обяви като сделка кон за кокошка – оставката на дипломатите срещу оставката на Божо. Не че Гоцето ще се върже на сделката, де, защото на него и дипломатите, и Божо са му удобни точно там, където са си в момента. Но как законосъобразно ще се реши въпроса, питам се аз. Ако се вземат лустрационни мерки срещу хората от ДС, те трябва да се отнасят до всички тях, не само до дипломатите, иначе ще излезе работата малко дискриминационна – за циганите може, за българите – не. И така ще настъпим котето пред някой справедлив европейски съд. Обаче пък как да се отнасят до всички, след като някои от тези всички си ги харесваме и са ни полезни…..

Голям капан, граждани! Има една подходяща дума за такъв вид капани, но няма да ви я кажа с оглед на приличието. Не че Гоце и гоцетата са загрижени изобщо за приличието, когато вършат делата си, напротив, както виждаме, най-свойски експлоатират демократичната система с очевидно недемократични цели и се засягат, ако някой се отнесе към тях не както те искат, а както заслужават. Но пък ние няма да падаме на нивото им, просто ще извадим целия ченгеджийски портрет на светло и втренчено ще гледаме дотогава, докато всички не го видим в истинския му вид, заедно с пораженията върху собствените ни лица. Това ще бъде достатъчно, за да се изпарят гоцетата от живота ни – все едно сме им забили кол в сърцето.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Много е важно да имате хора, които ви вдъхновяват. На мен поне ми е адски важно. Затова много бързо ще ви запозная с един човек, който наистина ме вдъхновява и ме кара да вярвам в нещата, които правя. Това е книжната 2010-а година на Дени Симеонова, community builder на Капитал (грижи се читателите на вестника и сайта да се чувстват като една общност и тази общност постоянно да се увеличава.)

Това са снимките, които ни изпрати Лидия Ценева. За да си направите тази елхичка е необходимо пластмасово шише 2-3 л от безалкохолно в зелен цвят, малко картон, тиксо и ножички.

Подарък за КРОКОТАК от Велислава Колева, Ралица, Рада и Неда, за което много благодарим:) Снежни човеци, направени от прежда.

Коледни играчки от Мариана Митева публикувани в неиният блог “Мечтай и се забавлявай”

Вижте още:

 

   Като се поотдалечих малко от темата за липсващите лекарства, си дадох по-ясна сметка за резултата. Резултат от годината има! Ако проследим хронологично събитията, се откроява последователност от взаимносвързани действия, едно след друго, едно от друго... Категоричният извод е, че ефект има! Ефект от всяко активно действие към по-добър живот в България има, макар и бавен.

   Значи, гледайте какво е станало: 

  Първо беше писмото на родителите от Пловдив -> Предаването на Ахчиева -> Пилотният  постинг на  Деничеро -> Mоето влизане на четвърта, макар и на свещи -> Създаването на ФБ групата, стихийно набъбнала до над 30 000 участника за кратко време -> Мощната и безкомпромисна подкрепа на Деси, Данчо, Любомира от "Спаси, дари на..." -> Събития, концерти и инициативи в подкрепа на каузата - като този концерт тук, като тази инициатива тук и дори като това благотворително представление тук, йе -> Излизане на категорична Позиция на Омбудсмана по повод липсващите лекарства за онкоболни и деца с редки болести, която може да служи за платформа на бъдещи подобни случаи -> Осигуряване на единия медикамент безплатно и безсрочно за всички деца от производителя! -> Индикации за някаква работа по въпроса от МЗ, но без големи надежди, нали -> ...За да се стигне до може би най-важното и значимо последствие на работата ни - създаването през есента на 2010-та на Сдружение на родителите на "Деца с онкохематологични заболявания", които казват, че са били членове на нашата група отдавна и донякъде са придобили смелост и сили от там, страхотно!  

   За онкоболните деца вече се мисли, говори и действа, те вече не са затворени в отделенията, родителите им вече не са сами, безпомощни и безнадеждни. Напротив! 

   Крайната заложена цел все още не е постигната, но с тези предпоставки и това ще стане, сигурна съм. С времето ще си дадем по-ясна сметка, но и засега звучи прекрасно! Важното е, че от гражданското действие има ефект и резултат. За да стане Бълхария едно по-добро и сигурно място за децата ни и си заслужи буквичката "г". 

   Добър извод за това време на годината, нали?:) Какво? Уф, добре де - Весели празници на всички:)