предполагам много хора са скептични - "днешните деца не четат", "кой ти ходи в библиотеката днес" ... сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още ...

На 2 Юни 2011г. се честват 135 години от смъртта на Христо Ботев. Всяка година на тази дата се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България (повече подробности тук). Миналата седмица бях в Стара планина с група планински ентусиасти. Връх Околчица и местността Йолковица не бяха в обсега на маршрута [...]

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

Стаена скръб в очите им гори.

мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Великова /elverita/ www.hulite.net

Телевизионният дебат между кандидата във вътрешните избори между ДСБ и СДС за кмет на София Прошко Прошков и кандидата на Общността на демократичните сили Стефан Софиянски много ясно показа, че ОДС няма смисъл да чака отговор на въпроса дали Софиянски ще бъде допуснат за участие във вътрешните избори в „Синята коалиция”. Защото отговорът ще бъде „Не”. Начинът, по който г-н Прошков водеше спора, беше показателно неприличен и нескопосан за представител на организация, която би приела някакво състезание, освен, с този, с когото е решила, камо ли пък да се опита да се отвори към други формации подобни на нея. В името на един общ противник. Отдавна съм забелязал, че голяма част от хората близо до Костов се държат като негови политически деца-индиго. Същото забеляза и Софиянски, но го обърна на смях, защото Прошко Прошков изглеждаше абсолютно смешен в желанието си да бъде агресивен като Командира в ранните му години. Вероятно за да му се хареса още повече. Само дето май не е...

Тези дни моето блуждаещо внимание беше привлечено от една новина. Имало било някаква асоциация на топлофикационните дружества и от нея някой си г-н Илия Николаев поискал от ДКЕВР (чете се „дъкевър”, също като „кентавър”) да накара електроразпределителните дружества да увеличат с 15 процента цената на нощния ток, та хората да се принудят да се отопляват с парно, тоест да се откажат от идеята да се отказват от парното, за да се топлят вместо това на ток. Не вярвате ли? Уви, това е скучната истина.

Гордея се! Гордея се, че живея в такава страна, в която едно търговско дружество може публично и официално да поиска от държавата да принуди друго търговско дружество, при това частно, да формира цените на своите стоки и услуги не на пазарен принцип, не като функция от тяхната себестойност, а като наказателна мярка спрямо своите клиенти, за да може първото дружество да продава своите стоки и услуги на монополно високи цени. И което е най-вълнуващото: аз изобщо няма да се изненадам, ако Дъкевър удовлетвори щението на топлофикациите и накара електромонополистите да си увеличат цените. Последните ще го направят с удоволствие, вЕрвайте ми. После и топлофикациите, и електроразпределителите ще се отчетат по надлежния ред и над цялата Родина ще легне кротко доволство. Както е казал Дядо Вазов: „син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе” – ето затова се гордея.

Но трябва ли да се спира дотук, след като откритието е направено? Държавата би могла да бъде полезна и в регулирането на много други бизнеси. Например бирата „Загорка” може да поиска от държавата да задължи „Чио чипс” да направи чипса си много по-солен, та да се наложи с него да се пие повече бира. Карловската луканка пък може да се обърне към държавата и да я помоли да накара бирата „Загорка” да е по-алкохолна и газирана, така че да се налага, докато я пиеш, да замезваш с повече карловска луканка. Всичко това неминуемо изправя съюза на хлебопроизводителите пред необходимостта да сезира държавата така, щото последната да накара карловската луканка да се прави по-мазна, за да яде повече хляб. Преди време нашето кейнсиански настроено правителство обяви, че спасението от кризата е увеличението на потреблението. Как да стане това? Ами, много просто – държавата да увеличи доходите на хората и така ще се увеличи и потреблението. Но откъде ще дойдат парите за увеличаване на доходите на хората? Още по-просто – държавата ще задължи работодателите да увеличат заплатите на служителите си, като същевременно ги принуди да плащат повече осигуровки на същите тези служители и повече данъци на същата тази държава. Ето затова аз и хората като мен желаем да правим бизнес тук и сега! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Един ден Хилари Клинтън се разхождала край Белия дом и видяла момченце, което продавало кутрета. - Божичко, колко са сладки! - възкликнала първата дама. - И всички са демократи - отвърнало момчето. - Наистина ли? Знаеш ли, тия кутрета толкова ми харесаха, че ако до края на седмицата ти остане някое, ще го купя. През уикенда Хилари минала от същото място и видяла, че на момчето са му останали само две кутрета. - Ще купя едното - казала тя. - Колко струва? - Петдесет долара - отвърнало момчето. - И двете са републиканци. - Я чакай - изненадала се Хилари. - Онзи ден каза, че са демократи. - Ами да, госпожо, но оттогава си отвориха очите. Усмихни се, България, една от основателките на ГЕРБ Душана Здравкова напусна съдебната система в знак на протест срещу действията на собствената си креатура. Нашите управляващи много често ни разочароват, но ние, българите, обикновено проглеждаме късно, но за сметка на това мъчително.

Водещият видеопортал YouTube вече предлага на хората, които качват клипове разширени възможности за лицензиране на добавяното съдържание. До момента всичко беше под стандартния лиценз на YouTube, който ще бъде запазен като опция и занапред, предава TechCrunch. Досегашната единствена възможност за лицензиране на наличното съдържание беше доста рестриктивна. Новите опции позволяват означаването на клиповете като произведения с лиценз Creative Commons (с позоваване). Това означава, че потребителите, които са избрали този лиценз за клиповете си разрешават на всеки да ги използва както намери за добре, стига да сложи линк към първоизточника. Лицензите за управление на авторско съдържание са особено сложна за контрол област. Поради тази причина ръководителите на YouTube са решили да ограничат възможностите за избор до един от вариантите на Creative Commons. Останалите пет все още не могат да се използват. При избрания вариант е позволено използването на клиповете за комерсиални цели ако бъде запазено позоваването на оригиналния автор с хиперлинк. С този ход YouTube цели „узаконяването” на прекачването на един и същ клип много пъти. За целта, разбира се, пак ще е нужно съгласието на автора, който ще укаже това, избирайки Creative Commons (с позоваване) при качването на клиповете си. За да дадат подобаващ старт на нововъведението YouTube са прелицензирали 10 хиляди от старите си клипове.

В Съединените щати една от най-популярните, платени видеоуслуги се нарича Netflix. С нейна помощ хората могат да гледат нови филми и телевизионни програми по интернет. За целта те заплащат месечна такса. Някои хора обаче, пестят пари като споделят паролата си със свои познати, с които делят таксата си за услугата. Така Netflix им излиза двойно, а дори и тройно по-евтино. В американския щат Тенеси е бил приет закон, който приравнява кражбата на кабелна телевизия с използването на една и съща парола за платени медийни услуги по интернет от много хора, предаде Digital Trends. Според новата нормативна уредба, споделянето на детайли за вход в платени видеоуслуги ще бъде углавно престъпление, което се наказва по подобаващ начин. Когато законът влезе в сила хванатите да използват услуги, които са регистрирани на чуждо име ги грози солидна глоба и затвор. Това е така, дори в случаите, когато паролата е била предоставена доброволно от собственика на акаунта. Законът е насочен срещу хората, които продават една и съща парола многократно и печелят солидни пари, но текстовете са така написани, че под ударите на правосъдието могат да попаднат и невинни лица от сорта на студенти, които са споделили компютъра си със своите съквартиранти в общежитието. Законът е бил прокаран благодарение на дадени подкупи от страна на музикалната индустрия. В САЩ купуването на закони е разрешено и се обозначава с термина лобиране.

Доброслав Димитров е роден през 1978 година в Плевен. Завършил е финанси в САЩ, работил е в сферата на бизнеса. Той е народен представител от групата на ГЕРБ и е председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана. Също така е председател на постоянната парламентарна делегация в асамблеята на НАТО. - Г-н Димитров, кои са основните и най-важни акценти, които българските граждани трябва да знаят от пролетната сесия на парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе преди дни във Варна? - Нека първо с няколко думи да кажем какво е парламентарната асамблея на НАТО. Тя е съставена от делегации на всички държави членки на алианса плюс партньорски държави. Става дума за над 40 държави, участници в този форум. Това е една уникална възможност, в която народни представители от всички тези държави имат възможност да се виждат и обсъждат общи, глобални теми. После се връщат с тази информация в националните си парламенти, а оттам информират своите граждани. Разбирате, че...

Баскетболната легенда Шакийл О'Нийл избра микроблогинг платформата Twitter за да съобщи на света, че се оттегля от активна спортна дейност. Към съобщението на звездата от NBA има и прикачен линк, който води към прощално видео, предаде Mashable. Във видеото, което е качено в набиращия сила видеохостинг Tout, баскетболистът благодари на своите фенове. Като знак на уважение той е решил да съобщи първо на тях новината за оттеглянето си. „Искам да кажа, че съм ви изключително благодарен и поради тази причина реших да съобщя първо на вас новината за моето оттегляне”, казва в Шак в клипа, който е доста кратък и продължава само няколко секунди. Все пак, хората които са запознати с навиците на баскетболната легенда едва ли са много изненадани. Шакийл О'Нийл беше сред първите звезди, които избраха Twitter като платформа за връзка с феновете си. Той е потребител и голям почитател на микроблогинг платформата още от 2008 година. Кариерата на Шак продължи 19 години. Той е четирикратен шампион на NBA, двукратен олимпийски шампион и един път е печелил световната титла по баскетбол. Той беше единственият баскетболист от Топ 50 на най-добрите баскетболисти в историята на NBA, който все още не беше приключил с кариерата си. Видеопорталът Tout е специализиран в публикуването на кратки клипове, с максимална дължина от 11 секунди. Сайтът опитва да наподоби дейността на Twitter, но в областта на видеото.

През XXI век от домакинските електроуреди се очаква много повече от това, просто да изпълняват добре задълженията си. Все още не са измислени перални машини, които могат сами да излязат на терасата и да прострат прането, но за сметка на това вече има хладилници, които са способни да напомнят на хората, че трябва да пият поне по два литра вода на ден, предаде Mobiledia. В последно време хладилниците са любима „жертва” на дизайнерите, които добавят към тях всякакви непривични, а понякога и напълно безполезни, екстри. Само преди два месеца разбрахме за наличието на хладилник, който притежава сензорен екран, а сега се оказва, че той вече е демоде. Компания, занимаваща се с производство и продажба на бутилирана вода е подарила на бразилски знаменитости малки хладилници, които постоянно напомнят колко е важно да се пие вода. Това обаче далеч не е най-екстравагантната екстра на електроуредите. Колкото и налудничаво да звучи, машината притежава връзка с интернет и възможност за логване в микроблогинг платформата Twitter. Каква е целта на това ли? При всяко отваряне на вратата хладилникът публикува съобщение в Twitter, с което известява феновете, че техният любимец е решил да пийне нещо студено. Рекламната кампания на водите Bonafont без преувеличение може да бъде определена като екстравагантна. На всички е ясно, че занапред светът ще бъде все по-взаимосвързан, но дали известяването в Twitter при всяко отваряне на хладилника не прекрачва границите на здравия разум? Дали скоро няма да бъдат създадени и тоалетни, които обновяват статусите в социалните мрежи при всяко пускане на водата?

От 1 август 2011 година пакетът уеб приложения Google Apps няма да поддържа остарели версии на браузърите, гласи съобщение в Google Enterprise Blog. Към тях Google отнася Firefox 3.5, Internet Explorer 7 и Safari 3, както и всички техни още по-ранни версии. Компанията обяснява решението си с факта, че в по-старите браузъри не работят много от функциите на приложението - например изскачащите съобщения за нови съобщения в Gmail или възможността за качване на файлове чрез Drag-and-Drop в Google Docs, както и с това, че за пълноценна работа с услугата се изисква браузър с поддръжка на HTML5. Още през 2010 година влизащите в състава на Google Apps приложения Docs и Sites престанаха да поддържат Internet Explorer 6, уточнява TechCrunch. В пакета Google Apps влизат пощенската услуга Gmail, Google Calendar, чатът Google Talk, текстовият редактор Google Docs и приложението за създаване на сайтове Google Sites. Google Apps не поддържа официално нито една от версиите на браузъра Opera.

Информационният гигант Google пусна нова услуга за уебмастъри, която им позволява с помощта на прост програмен код да поставят специалния бутон +1 в сайтовете си. Очаква се новият бутон да се разпространи лавинообразно в мрежата и да бъде добавен във всички големи сайтове по подобие на бутона за харесване, който предлага най-голямата социална мрежа Facebook, предаде TechSpot. Сред по-големите сайтове, които вече са добавили новата екстра са AddThis, Mashable, The Huffington Post, Rotten Tomatoes, Nordstrom, O'Reilly, Reuters, The Washington Post, Best Buy, TechCrunch и Bloomberg. Преди по-малко от месец подобен бутон беше добавен към търсачката на Google и след успешните тестове ръководителите на компанията са решили да предложат услугата и за външни сайтове. Ходът на Google е много закъснял, тъй като бутонът на Facebook вече е разпространен в почти всички сайтове в мрежата и беше предложен на уебмастърите преди доста време. Идеята за името +1 е взета от дискусионните форуми в мрежата, където съгласието с дадено мнение се обозначава по същия начин. На същия принцип Google очаква хората да използват бутона ако са харесали страницата, която разглеждат. Чрез новия бутон Google ще получи достъп до огромни количества нова информация, която ще бъде използвана за подобряване на резултатите в търсачката и по-точно насочване на рекламните послания.

Фон - 100 лева, графиня - 300, маркиза - 900. След изчезването на принцовете и принцесите и другите аристократични особи по нашите земи изобретателният мозък на повечето българи е започнал да мисли различни класации и йерархии, осигуряващи достъп до различни привилегии. В модерните времена, когато децата не четат, но искат да бъдат богати, титлите, определящи имотното и финансовото състояние, осигуряват изстрелването към най-високите етажи на съвременната аристократично. У нас тя не следва традициите на другите монархии и обикновено се изразява в това да се вихриш в клубове с причудлива музика, където питието ти е колкото заплатата на сервитьора. Или пък в това никой да не те закача, докато се държиш като прасе на обществени места. С въпросните забавления на съгражданите ни със “синя кръв” сме се примирили отдавна. Наскоро обаче здравното министерство реши да въведе принципите на привилегированост и в болниците. Ако в скоро време видите опашки в регионалните звена на здравната...

Когато ни предстоят избори, политическият ни живот става все по-интересен, изпълнен с повече скандали, събития и изненади от хора, които внезапно възвръщат и малкото си вербални способности и си въобразяват, че всяка тяхна дума е заявление, миналото им е в забвение, докато времето тяхно. А публиката в ролята на олигавена и разглезена телевизионна аудитория седи и чака да й съобщят измежду кого именно трябва да направи своя конституционен избор, който в контекста на все по-безумно-повърхностното ни битие очакваме, ако не друго, поне да бъде забавен. Чакаме да ни спуснат Избраните предварително и дори тръпнем в очакване най-сетне да научим и никой не се сеща да попита „Ама чакайте малко, нали все пак ние избираме? Нали уж властта идвала от нас? И ние решаваме, преценяваме, оценяваме, подкрепяме?“ и като в традиционен патриархален брак чакаме да ни оженят по сметка, докато от нас се очаква да повярваме, че всичко се случва от любов и истински чувства. Така се получава, когато...

Душана Здравкова е родена на 29 август 1953 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Беше председател на сдружение ГЕРБ и евродепутат от листата на партията. След скандал бе изключена от сдружението преди около година. Повод да я потърсим е подадената оставка като съдия в Окръжния съд във Варна. - Г-жо Здравкова, подадохте оставка от Окръжния съд във Варна. От какво е продиктувано решението ви? - Повод за това мое тежко решение, защото аз смятам себе си за съдия по призвание, а не само по професия, е последното решение на Висшия съдебен съвет и поредното назначение на административен ръководител в съдебната система. Нямам нищо лично против колегата, която е избрана, но смятам, че в момента е пречупен гръбнакът на съдебната система в лицето на нейния висш орган - Висшия съдебен съвет. Не мога да си обясня как не е зачетено мнението на колегите от Софийския градски съд, които очевидно са направили своя избор за административен ръководител, не се...

Душана Здравкова е родена на 29 август 1953 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Беше председател на сдружение ГЕРБ и евродепутат от листата на партията. След скандал бе изключена от сдружението преди около година. Повод да я потърсим е подадената оставка като съдия в Окръжния съд във Варна. - Г-жо Здравкова, подадохте оставка от Окръжния съд във Варна. От какво е продиктувано решението ви? - Повод за това мое тежко решение, защото аз смятам себе си за съдия по призвание, а не само по професия, е последното решение на Висшия съдебен съвет и поредното назначение на административен ръководител в съдебната система. Нямам нищо лично против колегата, която е избрана, но смятам, че в момента е пречупен гръбнакът на съдебната система в лицето на нейния висш орган - Висшия съдебен съвет. Не мога да си обясня как не е зачетено мнението на колегите от Софийския градски съд, които очевидно са направили своя избор за административен ръководител, не се...

1762 г. Из българските земи. Паисий Хилендарски написва и разнася „История славянобългарска”, призовавайки хората да помнят историята и езика си, да не се поддават на гръцко влияние, да се сплотяват…

14 години по-късно…

1776 г. В другия, напредналия свят. Шотландският философ Адам Смит издава книгата „Богатството на народите”, поставила основите на политикономията.

И ако за съжаление „История”-та на Паисий не намира много почитатели днес, то „Богатството” на Смит процъфтява и дава живот на нови идеи, намирайки реално практическо приложение в световните икономически дела.

Замисляли ли сте се по тези въпроси? Чудите ли се още защо не ги стигаме и кога ще ги догоним по-развитите икономики? Ще ви оставя да си размишлявате сами!

Всъщност всичко това ми хрумна, докато четях „Богатството на народите: 52 значими идеи и тяхната интерпретация” от Карън Маккрийди. Авторката, извлякла само 52 от множеството идеи на Адам Смит, остави страхотно впечатление у мен. Интересният й стил на интерпретация превръща „Богатството” в съвременен наръчник по бизнес, демонстрирайки как всъщност новото е добре забравеното старо. Съвременните примери, които дава (началото на кризата от 2007 г., „Енрон”, банковите системи по цял свят, инфлация и какво ли още не от съвременната икономика), показват от един различен и едновременно с това съвременен ъгъл приложението на идеите на Смит, а още по-хубавото е, че има изведени и идеи в помощ на бизнеса.

С две думи, книгата е страхотна. И ако преди години, когато изучавах оригинала на „Богатството”, се удивлявах как може някой да е имал идея за конкуренция, разделение на труда и „невидима ръка” на пазара преди векове, след тази книга разбрах, че нищо не се е променило в основата си, а Adam Smith rules!

Авторката Карън Маккрийди сама твърди, че нейният труд не е заместител на оригиналното произведение. Истината обаче е, че е доста по-лесно и приятно да прочетеш тъкмо нейната книга. Защо? Защото така мисля. А вие? Предлагам ви да прочетете и двата варианта и да обменим мнения тогава…

Гугъл пусна ресурсен код на технология, която се надява разработчиците да използват за да вграждат в уеб приложенията им функционалност на гласов и видео чат в реално време. Гугъл се сдоби с технологията, наречена WebRTC (Web Real Time Communication), когато придоби доставчика на VoIP софтуер Global IP Solutions за приблизително седемдесет милиона щатски долара през 2010 г. WebRTC е пакет от технологии за обработка на гласов и видео сигнал, до който разработчиците могат да имат достъп чрез таговете на HTML и приложно програмни интерфейси на JavaScript. Гугъл цели разработчиците трети страни да използват гласовите и видео машини за да създават приложения, които могат да бъдат задействани директно в браузъра. Global IP Solutions е изградил базирани на WebRTC мобилни клиенти за Андроид, Уиндоус мобайл и Айфон. Гугъл работи с разработчици на браузъри, като Мозила и Опера и се надява, че те ще подкрепят технологията в браузърите си. Компанията също така участва в проекти на W3C (World Wide Web Consortium) и IETF (Internet Engineering Task Force) за създаване на уеб стандарти за комуникации в реално време. WebRTC е базиран на приложно програмния интерфейс Web Applications 1.0 на W3C. Ресурсният код се разпространява със свободен лиценз BSD (Berkeley Software Distribution).

Преди време Велкюн (velqn) беше писал, че не е добре да снимаме децата си и да ги показваме в интернет, защото можеби на тях няма да им харесва това като пораснат. Ето, днес всичко се връща, защото научих Калина да снима с моя телефон и това е първия ми портрет от нея. Същинска бащичка.

Вълшебна гривна

Мая Александрова – От нищо нещо

Или по друг начин казано от дъщеря ми: часовник, на който му се натискат копченцата и те превръща в различно чудовище. Няколко седмици наред, повлияна от часовника на Бен10 носеше на ръката си един картон от чорапогащник… вижте цялата статия

Панделка за подаръци

Мая Александрова - От нищо нещо

Ако ежедневно получавате рекламни брошури в пощите си, които отиват директно в боклука, то ето ви една идея как да оползотворите хартията и да направите красива рециклирана панделка за подаръци. Естествено може да използвате и списания, вестници и всякаква отпадъчна хартия. Този проект ще ви отнеме не повече от 30 минути… вижте цялата статия

Купа от хартия

Мая Александрова - От нищо нещо

За направата на този проект използвах рекламни брошури с формат А4, като всяка страница нарязах наполовина по дългата страна. Всяко листче го сгъваме по дължина, за да получим лента с приблизителна широчина около 1 см. Започваме да навиваме лентите на същия принцип… вижте цялата статия

От консервени кутии

Мая Александрова - От нищо нещо

Ако сте имали бебе, хранено с адаптирано мляко, значи имате тонове с метални кутии. Може да ги използвате за този проект. Важно е само да знаете, че много бързо ръждясват, така че е по-добре да ги ползвате за сухи неща като моливи, копченца, пирончета и т.н. Ако искате да направите консервата за ваза… вижте цялата статия

Ваза от пластмасова бутилка

Мая Александрова - От нищо нещо

Този проект не е труден за изпълнение, но отнема малко повече време до крайния резултат, заради етапното съхнене. В зависимост от това какви бои искате да ползвате … вижте цялата статия

Биволъ публикува със съгласието на Дневник обобщаващия текст на Юлиана Колева за образа на България според грамите на Wikileaks публикувани в периода 26 април - 01 юни 2011. Текстът е публикуван в печатното издание на Дневник от четвъртък, 2 юни 2011, стр., което регистрираните потребители на сайта на медията могат да изтеглят и като PDF. 

Линковете към цитираните грами и техните преводи са добавени от Биволъ. За подробно търсене в текстовете на грамите може да се използват сайтовете Balkanleaks.eu и Cablegatesearch.net

Нищо ново, това си го знаем от години, какво толкова, нормално... Това можете да прочетете в повечето коментари за грамите на американски посланици, описващи случващото се в страната в последните 5-6 години. Секретните документи се разпространяват от сайта "Биволъ" по споразумение за медийно партньорство с Wikileaks. В повечето случаи героите, портретирани в грамите, не отричат написаното по същество. Каква е тогава България, какво приемаме като обичайно и нормално? А какво би си помислил човек, решил да изгради представата си за страната от тези документи, подписвани от изпратения от САЩ посланик? А картината ще се допълва, тъй като в "Биволъ" имат около 1000 грами, а досега са пуснали около 70.

Премиерът - непредсказуем, с необуздана амбиция  

Бойко Борисов е описан в две грами - едната с гриф "Секретно" на посланик Джон Байърли от май 2006 г. [06SOFIA647] (Превод), а другата е от 2008 г. и е от посланик Нанси Макълдауни [08SOFIA672] (Превод). Тогавашният кмет на София, а сега премиер е видян така:

- Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с "Лукойл" и със сериозна контрабанда на метамфетамини.

- Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на "Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев играят голяма роля при взимане на политически решения.

- Независимо от проевропейското му говорене вътрешни източници твърдят, че Борисов е по-скоро "скрит коз" по отношение на Русия.

- Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в политиката.

- Егото му може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Трябва да продължим да вървим по тънката линия между това да бъдем експлоатирани от пропагандистката му машина или да отблъснем изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. Трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.

- Той е изключително чувствителен, когато става дума за публична или частна критика.

- Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва пишещите негативно.

- Недоиздялана и изменчива личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Борисов е най-хитрият и харизматичен играч на деня.

Политическата система - едни боклуци сменят други

В навечерието на парламентарните избори през 2009 г. посланик Макълдауни описва политическата сцена [09SOFIA264] (Превод):

- Корумпирани, компрометирани и дори осъдени кандидати напират към парламента

- Изборите вадят едни боклуци от парламента и вкарва там други.

- Българите като че ли са настроени, че вече са видели всичко възможно в начините за привличане на електорална подкрепа. Гражданите обаче явно бъркат, защото вече излиза по-евтино да станеш народен представител, отколкото да си го купиш.

- ДПС на автократичния лидер Ахмед Доган е машина за правене на пари. Злоупотребите с еврофондове в министерствата, контролирани от ДПС, са основен фактор за ниската популярност на правителството.

- "Атака" е партия на екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията. Формацията не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството.

- "Атака" и ДПС се използват взаимно в симбиоза, за да галванизират електоралната си база.

- Участието на "Синята коалиция" е последен шанс да се спаси автентичното център-дясно, маргинализирано от корупционни скандали и сблъсъци на егото, много от които около бившия премиер Иван Костов.

- РЗС е креатура на БСП с неясно финансиране, предвождана от клоун и шарлатанин.

Главният прокурор и съдебната система - заобикаляне на правилата

През 2006 г. Байърли е озаглавил "Заобикаляне на правилата?" грама от разговора си с главния прокурор Борис Велчев. [06SOFIA198] (Превод)

- Въпреки уважението си към върховенството на закона Велчев заяви, че заобикалянето на правилата за доказателствата и процедурите е оправдано при някои лидери на организираната престъпност. Позовавайки се отново на провала на българските прокурори и органите на реда да съберат нещо повече от "хилави доказателства", Велчев обяви намеренията си да търси "контакт със съдилищата", т.е. да подкани съдиите да осъждат на базата на доказателства, които иначе биха били неприемливи.

- По думите му прокуратурата, досега подчинена на Никола Филчев, се е превърнала в нещо като терористична организация, използвана за бизнес и политически цели и напълно неспособна да се бори с престъпността.

- След 7 години на преобладаваща системна корупция Велчев е най-добрата възможност за промяна, на която България би могла да се надява, и ние трябва да имаме готовност да му помогнем по всякакъв начин.

- (Година по-късно) [07SOFIA364] Новият главен прокурор остава в реформаторския лагер, но работи в политическа среда, която често му вързва ръцете. Неговата война срещу организираната престъпност и корупцията се движи бавно.

- Той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства. В много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплъти думите в дела.

- Тиери Кретен, директор на дирекцията за разследвания и операции в ОЛАФ, изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите, като раздробят делата на по-малки и скрият между тях неизбежните доказателствени връзки.

Медиите - автоцензура и подкупност

Преди по-малко от 2 години посланик Макълдауни описва медиите в доклад до Държавния департамент във Вашингтон, засекретен до 2029 г. [09SOFIA304] (Превод):

- Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват.

- Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите.

- Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика.

- Изданията в провинцията дори имат "черни списъци" от политици и конкурентни бизнесмени, за които не пишат.

- В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие.

- Кандидатите от всички партии знаят как се играе играта. Журналисти обясниха последната мощна активност на ДПС за влияние в медиите като част от дълга традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена. Социалистите и НДСВ също имат добър опит в плащането за публикации. Опозиционните десни партии (ДСБ и СДС) досега са плащали само за реклами. ГЕРБ разчита за отразяване основно на харизмата на Борисов, който често звъни директно или праща SMS-и на журналисти.

Енергетиката - свръхзависимост от Русия

Енергетиката и най-вече енергийната зависимост на България от Русия е основна част от кореспонденцията на американските посланици. Освен в грамите конкретно по тази тема въпросът бива засяган и в други писма, например с политическа насоченост (многобройните грами по темата са цитирани тук и тук):

- В по-дългосрочен план трябва да окуражаваме България да се отърси от енергийната си свръхзависимост от Русия (в грама през 2006 г. до тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс).

- Сключването на анекс за удължаване на газовите договори с Русия от 2006 г. е станало под натиска на Москва. Тази енергийна зависимост се усети през декември, когато замалко щяха да се повторят събитията в Украйна, защото вицепрезидентът на "Газпром" Медведев лично заплаши Станишев със спиране на газовите доставки, ако България не се съгласи на предсрочно подписване на нов газов договор.

- Премиерът Бойко Борисов очевидно е под напрежение да излезе с решение пред Владимир Путин дали ще придвижи основните руски енергийни проекти в страната. Борисов описа как при първата им среща на 1 септември 2009 г. в Гданск в неформален разговор Путин е намекнал, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако Борисов не придвижи проектите (друга секретна грама на зам.-посланика на САЩ в София Сюзан Сатън от юли 2009 г.).

- Енергийният сектор в България е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча, които печелят големите обществени поръчки и имат влияние върху управляващите независимо кои са. Посочени са собственикът на "Риск инжинеринг" Богомил Манчев (фирмата е консултант по проекта за АЕЦ "Белене"), собственикът на "Фронтиер" Красимир Георгиев и притежателят на мини и няколко топлофикации Христо Ковачки (в грама, озаглавена "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор" от 20 декември 2006 г.).

- В сферата на енергетиката България е твърде зависима от Русия, макар да има и няколко други опции в краткосрочен план. Овчаров (тогава министър на енергетиката – бел. ред.) знае това, но все пак сключи 23-годишен договор с "Газпром" (грама от 26 февруари 2007 г. от посланик Байърли). Макар условията по сделката да не изглеждат обременяващи, дължината на ангажимента, както и потайността около сключването на договора повдигат въпроса за какво България се е предала при сключването на тази сделка. Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав, възложено на консорциум - собственост на "Газпром".

- Ресурсите на "Белене" са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял. За своя дял от "Белене" са се подредили и фирми, близки до ДПС на Ахмед Доган.

Организираната престъпност - корумпиращо влияние върху всички институции

В доклад от 2005 г. [05SOFIA1297] (Превод) посланик Джеймс Пардю описва и организираната престъпност:

- Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции. Независимо от това кой е на власт, нейни представители правят дарения на всички основни партии.

- Може да се каже, че силата и имунитетът спрямо закона на организираната престъпност (ОП) е най-сериозният проблем на България днес. Дейностите на ОП са в основата на корупцията и неефективността на съдебната система в България и спъват икономическото развитие на страната. Българската ОП е особено силно замесена в международно пране на пари, трафик на наркотици и фалшификация на пари.

- Изгряващата звезда на българската организирана престъпност, групировката ТИМ, базирана във Варна, все повече заприличва на "Мултигруп" (МГ) в усилията си да проникне в колкото може повече незаконни сектори. ТИМ запълни вакуума, създаден след упадъка на "Мултигруп", който последва убийството на Илия Павлов през 2003 г.

- Като най-големия играч на пазара на наркотици "ВАИ холдингс" (преди това ВИС и ВИС-2) контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда. ВАИ имат и широки бизнес интереси в туризма, финансовия сектор, развлекателната индустрия.

- Законните и незаконните действия на групировката "Интергруп" (бивша СИК) на Красимир Маринов (с прякор Големия Маргин) се сливат при кражбите и застраховането на коли. Незаконните действия на "Интергруп" включват наркотици (главно хероин), финансови измами (чрез връзки с компанията за финансови гаранции "Амигос"), кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.

- Докато бизнесът на "Мултигруп" на Балканите е доста западащ, една от компаниите й с най-висок профил си остава "Балкантурист". Димитър Иванов, откакто напусна МГ, е директор на "Европа холдингс". Друг бивш служител на МГ, Сашо Дончев, е изпълнителен директор на "Овергаз".

- "Съюз на бившите командоси" на Алексей Петров и Златомир Иванов-Баретата - контрабандните дейности, изнудването и рекетът. Смята се, че групировката има най-голям дял в бизнеса за ескорт и интимни услуги в София, които са всъщност прикритие на проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация.

- "Нове холдинг" на Васил Божков - незаконните дейности включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет. Божков е свързан и с "Интергруп" и с Иван Тодоров.

- Описани са още 6 други организации от престъпния свят

Президентът Георги Първанов - неконструктивно влияние

Из грама на посланик Нанси Макълдауни от 2009г. [09SOFIA362]

- Назначенията на президента Георги Първанов в армията през 2009 г. показват липса на желание за реформи.

- Изтъкнато е "неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)" и не е подкрепил твърдо истинските реформи.

Футболът - под сянката на престъпността 

Из доклад от американското посолство до Вашингтон, съставен на 14 януари 2010 г., публикуван от испанския в."Ел Паис", работещ с Wikileaks. [10SOFIA32]

- От падането на комунизма българският футбол се е превърнал в символ на корумпиращото влияние на организираната престъпност над важни институции. Масово се смята, че българските футболни клубове са пряко или косвено контролирани от фигури от организираната престъпност, които използват своите отбори като средство да се легитимират, да перат пари и да правят бързи печалби.

- Въпреки неспирните слухове за уреждане на мачове, нелегално тото, пране на пари и укриване на данъци има само шепа арести или успешни дела.

- Тодор Батков, Васил Божков, Гриша Ганчев, Маргините са поименно изброени като илюстрация "за някои от най-известните връзки".

Световно известни компании, вкл. Туитър и Амазон, масово купуват за търговските си марки колумбийски интернет адреси. Това е така, защото домейнът от първо ниво на страната – .co позволява съкращаване на адресите, или организациите не могат да намерят подходящ за тях интернет адрес, завършващ на .com. Домейнът .co привлича и представители на малкия бизнес, които също не могат да намерят подходящ за тях интернет адрес с .com. Общият брой на регистрираните интернет адреси с .com е 90 млн. Туитър напр. е регистрирал t.co, Амазон a.co, а онлайн търговеца от САЩ Overstock се ребрандира по света като o.co. Компанията оператор на колумбийския национален домейн се казва .CO Internet и е базирана в Маями. Стартирала е с начален капитал от пет милиона щатски долара. Сега домейнът може да бъде закупен на цена около дванадесет щатски долара от регистратори като напр. Go Daddy. Алтернативните имена, състоящи се от една буква, като напр. t.co, не се продават чрез регистратори, а след индивидуални преговори с .CO Internet. Най-високата цена за домейн .co, разкрита от компанията, е $350 000 за o.co. След увеличеното търсене обаче, цените са се повиши до над $1,5 млн., според .CO Internet. Компанията съобщава, че е нараснало търсенето на кратки домейни за мобилни приложения. Клиентите на .co за една година са около един милион.

Според последния доклад на анализаторската компания Net Applications, публикуван днес, пазарният дял на Google Chrome през май е надвишил 12,5%​​, спрямо 12% през април. Делът на Microsoft Internet Explorer за същия период е намалял от 55,1% на 54,3%. Позицията на Mozilla Firefox не се е променила съществено и браузърът изпрати месец май с пазарен дял от 21,7% (през април - 21,6%). Продуктът на Apple - Safari - е увеличил заемания дял от 7,1% през април до 7,3% през май. Според анализаторите, стабилно нарастващият пазарен дял на компанията Google позволява регулярно пускане на нови версии на Chrome. Така например на 9 май интернет гигантът представи бета версия на Chrome 12, независимо от факта, че стабилната версия на Chrome 11 се появи няколко седмици по-рано. По-подробни данни за разпределението на дяловете са публикувани на този адрес.

Жените в Саудитска Арабия със сигурност са вдигнали кръвното на краля, след като показаха, че няма да се съобразяват с абсурдните закони в страната. Смелата постъпка на младата Манал ал-Шариф да кара публично колата си, въпреки забраните в кралството жени да шофират, докара до небивал натиск върху кралското семейство, включително от САЩ, които препоръчаха на Рияд да отмени закона. Срещу забраната застанаха дори духовници, заявили, че няма никаква религиозна пречка жените да карат коли. Такава забрана съществува единствено в С. Арабия от всички арабски страни, което прави случая ограничен и типичен за кралството. Но обществото в страна в никакъв случай не седеше безучастно относно ареста на Манал заради шофирането й.

 

Инициативата на саудитки (Saudi Women for Driving سعوديات يطالبن بالقيادة) в подкрепа на Манал бързо се сдоби  с над 50 000 подписа за освобождаването на Манал и промяна на закона, като имат и английска страница във Facebook:

 

“Призив:

Ние, жените от Саудитска Арабия и нашите привърженици по целия свят, изразяваме своята дълбока загриженост във връзка с ареста на Манал ал-Шариф в събота, 22 май 2011 г., заради управление на автомобил.

Призоваваме Пазителят на Двете свещени джамии (кралят) незабавно да отмени всички обвинения срещу Манал ал-Шариф, която е имала позволение за шофиране съгласно член II , точка 34, от саудитския закон за движение по пътищата.

Саудитски ислямски теолози съобщиха, че няма религиозни причини, които да пречат на жените да шофират, както и няма точен текст от закона, забраняващ жените да карат. Реално обаче, жените нямат право да управляват превозно средство в Саудитска Арабия. Това означава, че С. Арибия не спазва Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, която кралството подписва през 2000 г.”

На 31 май Манал бе освободена след небивал натиск от страна на саудитското общество и активисти. От една страна тук става дума за един абсурден казус, който среща сериозна съпротива днес дори в самата държава. От друга страна, става ясно, че има сериозно разминаване между очакванията на обществото и плановете на кралската фамилия в С. Арабия. Ако погледнем по-сериозно на ситуацията, можем да видим ясния политически отенък – Рияд не е способен да се справи подобаващо с предизвикателствата отправени в обстановката на протести в целия регион.

 

 

 

Китай заяви, че не поддържа хакерството и е част от световните усилия за борба с проблема. Изявлението е направено в отговор на твърденията на Гугъл, че електронната поща на интернет компанията – Gmail, е била жертва на хакерска атака с вероятен източник Китай. Говорителят на министерството на външните работи на Китай – Хонг Ли, е съобщил пред репортери днес, цитиран от Асошиейтед Прес, че Китай е твърдо против дейности които саботират Интернет и компютърната сигурност, вкл. хакерството. Гугъл разкри вчера, че в личните регистрации в Gmail на хиляди хора, вкл. висши представители на правителството на Съединените американски щати, военен персонал и политически дейци от Америка, е бил извършен пробив. Хонг Ли не е отговорил на въпрос дали Китай ще разследва този конкретен случай. Говорителят на министерството на външните работи на Китай е казал, че обвиненията на Гугъл, че атаката е извършена с държава подкрепа, са неоснователни и са с неясни мотиви. В края на 2009 и началото на 2010 година китайски хакери атакуваха системите за сигурност на Гугъл.

Агенция "Ройтерс" съобщи, че Северна Корея разширява своите възможности в областта на организираните кибератаки срещу чуждестранни ресурси, като изпраща севернокорейски програмисти в чужбина за обучение и изследване на последните тактики в областта на компютърния взлом. Агенцията се позовава на изказвания на Ким Уанг Хонг, севернокорейски дисидент, който още през 2003 година е бил привикан в съответното севернокорейско ведомство, отговарящо за подготовката на кибератаки. Според Ким, през 2003 година във ведомството са работили 500 души, но сега техният брой вероятно се е увеличил до около 3000 души. "Ройтерс" съобщава, че официални данни за т. нар. "хакерски подразделения" няма, тъй като Пхенян е изключително пестелив при подаването на информация за инициативите на правителството, като при това "разрежда" и без това оскъдните сведения с подобаваща доза агитация и пропаганда. Бившият сътрудник на севернокорейското "хакерско подразделение" казва, че практиката за обучение в чужбина на IT специалисти се прилага от Пхенян от доста време и вече дава своите плодове. Освен това, той споделя, че за много севернокорейци да станат "държавен хакер" е един от малкото пътища, водещи до повече или по-малко комфортно съществуване. Ким казва, че много "хакери" са станали такива, за да получават стабилна заплата, да се преместят в столицата и да доведат със себе си в нея своите близки. В същото време Ким окачествява работата на корейското подразделение като "нестабилна", тъй като агенцията в продължение на години е нямала стратегия за развитие и е действала предимно по краткосрочни проекти, като много от тях не са имали отношение нито към шпионажа, нито към атаки, насочени към задгранични IT ресурси. Ким отбелязва, че и до ден днешен Пхенян все още използва практиката на обучение на специалисти в чужбина. По думите му, буквално в навечерието на неговото бягство около 120 студенти са били изпратени по различни канали в САЩ и Европа за обучение. Ще припомним, че през последните няколко години както САЩ, така и държави от Стария континент и Азия обвиняваха нееднократно Северна Корея за организирането на атаки срещу техни ресурси. Последните обвинения бяха отправени преди по-малко от месец от Южна Корея, която обвини Севера за нахлуване в банковите й мрежи.

Спецслужбите могат без усилия да подслушват Skype, твърди вестник Wall Street Journal. През март група протестиращи срещу режима на бившия президент Хосни Мубарак успели да влязат в щаб квартирата на разузнаването в Кайро. Там те намерили файл, разкриващ в подробности хакването и разшифроването на кодовете на Skype, а 26-годишният активист Басем Фати открил и собствените си разговори, които касаели не само организацията на митингите, но и ходенето му на плаж. Египетските опозиционери активно ползваха Skype за организация на протестите по време на революцията, която доведе до оставката на Мубарак на 11 февруари. Освен това идеолозите на повечето арабски революции ползваха Skype за видеоконферентни разговори, на които обменяха опит, понеже вярваха, че са защитени от подслушване. Шефът на отдела за безопасност на Skype Адриан Ашер заяви, че компанията не може да се справи с абсолютно всички опити за подслушване. Според вестникът либийските бунтовници също имали доказателства, че хората на Кадафи са проникнали в списъка с техни контакти в Skype. Египетските спецслужби съвсем не са първите, успели да подслушват в Skype. Още през 2008 година служители на министерството на вътрешните работи на Австрия в прав текст заявили на местни интернет доставчици, че подслушването не е никакъв проблем за тях. Експерти тогава обясниха, че австрийците използват backdoor - код в програмата, оставен от самите разработчици.

Забавих се с няколко дни с публикуването на видео от протестите на 27 май, поради много ангажименти. Сега ще се опитам да поправя това с кадри от протестите, обхванали различни части на Египет, на само “Тахрир” в Кайро.

Благодарение на активистката Зейнаб Мохамед от Кайро, която е събрала видеота от Горен Египет, Александрия, Кайро и др. Прави впечатление, че в Александрия са били най-много бройните протести – над един милион души, докато в Кайро са били около 500 000 души по данни на активистите.

Египетското общество протестира срещу военните съдилища, както и забавянето на реформите в страната. Друг спорен въпрос е все още протакането на делото срещу Мубарак, което изнервя всички, присъствали на “Тахрир”.

 

Видео от Шарм ел-Шейх, пред болницата, в която е Хосни Мубарак:

Видео от Исмаилия:

Порт Саид:

Кайро:

Собственик на откраднат в Калифорния ноутбук MacBook намери крадеца с помощта на вградената уебкамера и шпионска програма, съобщава английският вестник The Daily Mail. Дизайнерът Джошуа Кауфман останал без ноутбука си още през март, но жалбата му в полицията не дала резултат. Пострадалият, по всяка вероятност щял да се лиши завинаги от ноутбука си, защото подобни престъпления се разкриват изключително трудно, но на помощ му дошло инсталираното от него приложение Hidden, предназначено точно за подобни случаи. Крадецът не форматирал твърдия диск и не обърнал внимание на програмата за проследяване, в резултат на което Кауфман получил цял набор негови фотографии, включително такива в кола и леглото му, а също електронната му поща и данни за адреса му. С получената информация Кауфман отишъл в полицията и крадецът бил задържан вчера. Приложението Hidden е безплатна програма за защита на ноутбука Mac. Приложението работи в пасивен режим в операционната система Mac OS, и не дава никакво отражение в интерфейса. Ако обаче се влезе в специален уебсайт от друг компютър и се активира програмата, приложението веднага дава данни за местонахождението на ноутбука. То обаче може просто да бъде изтрито или хардискът да бъде форматиран, затова не е чак толкова надеждно.

Хюлет Пакард скоро ще включи операционната си система webOS във всичките си модели персонални компютри, предстоящи таблетни компютри и принтери от висок клас, с което я превръща в конкурент на аналогичния софтуер на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Новината е съобщена на конференцията D9, организирана от интернет сайта, специализиран за информационни и комуникационни технологии All Things Digital, който е част от Dow Jones & Co. – притежателят на The Wall Street Journal. Dow Jones & Co. пък е собственост на News Corp. на Рупърт Мърдок. Конференцията е известна с това, че на нея висши мениджъри говорят за стратегиите на компаниите им. Миналата година Хюлет Пакард е доставил 65 млн. персонални компютъра, всеки от който е с операционна система Уиндоус на Майсрософт. През 2010 г. Хюлет Пакард придоби борещият се за оцеляване производител на мобилни устройства Palm Inc., който притежаваше и мобилната операционна система webOS, разработена специално за устройствата му. Лео Апотекер – изпълнителният директор на Хюлет Пакард, е съобщил по време на конференцията, че в бъдеще webOS ще бъде лицензирана и за други хардуерни производители. Хюлет Пакард планира да инсталира webOS на 100 млн. устройства годишно, е съобщил още Апотекер на конференцията, цитиран от Асошиейтед Прес.

Знам, че тия, дето управляват, са прави (иначе що управляват?) и затва съм съгласен дето парламентът каза, че ще я строим пущината. Само не уразумях сичко (щото не съм от тех и не им знам кво си говорят и пазарят).

Ние немаме пари - тва го разбрах. Руснаците имат - тва също. Ама ние сме имали още национален интерес и затва те щели земат само 49%. Как ше ги земат - никой не казва. Мое да ни дадат заем, ама и внучето ще го плаща. Затва щели да станат 49% собственици. Да са живи и здрави!

А другите процентове? Бойко вика, може да се напнем да ги земем назаем, ама то и правнучето ке го пцуе, щото ше му плаща бадева харчовете. Но Бате Бойко мисли за правнучето и вика, че другите 51% ше ги земе чужд инвеститор. Ама гледам, че румънските цигани правят нова АЕЦ, и турчолята също, затва сметам, че той требвя да е будала, най-добре - куку. С жълта книжка, бе. Може и да бъркам, щото бате Бойко всичко знае, а аз не.

Знам, че знае, затва се чудя: Като руснаците имат 49%, чуждият знам-ли-го-кой - 51% --- ква ни е далаверата на нас? Печалбата у тех. У нас - тва дето може да гръмне като у Стражица. Щото шуреят, дето е научен трудник в бана, вика, че Стражица и Белене били синджир марка - днес друсне тук, утре там. А братчеда, дето е у енергото вика, че щели сме да купуваме беленския ток задължително и тва било далавера. Аз ги знам влашките цигани и турчолята - те техния атомен ток на евтиния ще го дават. И кво ние? На ескимосите хладилници. Такова, де - се едно тва продаваме. И боклуците от Белене - четох у весника, че щело да ги има чак до внучето на внучето на внучето, на... (мързи ме да пиша колко внучета, щото много страници). Аз моите боклуци ги фъргам, ама техните требвало да се закопват. Ако братушките ги закопват - пак внучето требва да им плаща закопването. Ако ние ги закопваме - пак отгоре ше доде, щото бате Бойко - да е жив и здрав, не са му казали, че и за закопването требва да шари. Затва му викам на бате Бойко - много те уважавам, ама кажи ква ни е далаверата, щото ако не кажеш, ще уважавам и майка ти и... - знаеш - сички наред! Уважение, де.

О-ох, как некога ми иде да ги уважавам сички наред.... :-(

Йемен е в един от най-трудните периоди в историята си. Сегашните събития могат да се сравняват единствено с политическата криза през 1990-те години между Севера и Юга на страната. Тогава генерал Али Абдула Салех бе герой за народа си, за родовете, дори за крайно религиозните слоеве. Днес положението е различно.

Днес Салех е най-мразеният човек в Йемен, въпреки подкрепата сред няколко хиляди негови поддръжници. От милиони, те се стопиха до сегашния си брой, след като президентът на страната показа, че обслужва повече интересите на Саудитска Арабия, отколкото на Йемен. И докато поддръжниците му не могат да напълнят един площад в Сана, то те са напълно достатъчни, за да създадат смут в държавата.

Ако се върнем назад в събитията, трябва да си спомним за 2009 г. Тогава бяха сблъсъците между йеменската армия и бунтовниците в северната част на страната. До голяма степен бунтовниците, принадлежащи към шиизма, бяха подкрепяни от Иран. Тъй като районът е много близо до южните граници на Саудитска Арабия, Рияд подкрепи армията на Салех, за да смачка бунта, който можеше да се прехвърли на тяхна територия. През онова време, над 5000 души са загинали в продължаващите сблъсъци в Саада, 45 000 са ранени, над 200 000 изселени от домовете им (Войната в Йемен е плод на Саудитска Арабия и Иран, Intidar, 4 септември 2009).

В края на същата 2009 г. се появиха слухове, че САЩ ще предприемат интервенция в Йемен, заради засилващата се нестабилност там.

Има теория, според която, С.Арабия трябва да има стабилни граници с всички свои съседи, за да не се създаде опасност за добива и износа на петрол. Йемен е отявлен противник на кралството. Подбудите на шиитското население в Северен Йемен (на границата със С.Арабия) стават все по-неубедителни в контекста на плановете на САЩ за бъдеща инвазия. Тактиката на САЩ срещу тероризма в Афганистан и Пакистан показва, че явно няма голям ефект. Дори напротив-терористичните атаки са засилиха през последните години. Какво би привлякло интересите на САЩ към страна, в която безработицата е над 35%, една от най-бедните арабски държави, а добивът на петрол е почти изчерпан? Йемен е страна с голямо стратегическо местоположение, в непосредствена близост до С.Арабия, най-големият износител на петрол в света. Също така от Йемен може да се контролира трафикът по червено море и Суецкия канал.

Тогава американски сили бяха разположени в Баб ел Мандеб в Джибути. Хиляди войници са в готовност да преминат в Йемен, а флота патрулира в Аденския залив (Отново грешки на ЦРУ,отново инвазия…в Йемен, Intidar, 31 декември 2009).

Тази година, след като протестите в Египет и Тунис завършиха с изпълняване на целта си – сваляне на режима – в Йемен започнаха нови вълнения, напомнили за последните години. Стигна се до намеса на страните от Залива като медиатор между опозицията и Салех, но без успех, което се знаеше, че ще се случи още преди да са завършили преговорите (Преговори в Рияд между опозицията в Йемен и Салех? По-скоро не, Intidar, 6 април 2011).

Преди дни започнаха сериозни сблъсъци в страната. Дори съюзниците сред племената в Йемен, се обърнаха срещу президента Салех. На 29 май, когато саудитското посолство затвори, улиците на Ходейда, Сана, Аден и Таиз се изпълниха с хора. Малко след това започнаха ударите. Няколко видеота, които показват донякъде ситуацията по улиците на големите градове, особено Таиз и площад “Свобода” около 29 май, когато сили на Салех нападнаха лагери на протестиращите:

На втори юни почитаме всепризнатия от нас връх на националната саможертва, чийто символ е Ботев. Да погледнем от този връх.Какво се вижда с днешна дата от извървения път надолу, какъв е той към днешна дата? Това е път от: От Околчица до околовръстното. От Вола до Волен. От Ботев до Батето. От самодиви в бяла [...]

Вчера Google пусна услугата си а групово пазаруване, конкурентна на Groupon. Новината, че интернет гигантът навлиза на пазара на групово пазаруване не е изненада. Миналата година Google се опита да придобие Groupon за $6 млрд., но не успя. По време на конференцията D9 в Палос Вердес, Калифорния изпълнителният директор на Google Ерик Шмидт и Стефани Тилениус – вицепрезидент по търговията в Google са демонстрирали новата услуга на компанията. Също както и Groupon, предлага т.н. „сделки на деня” от хиляди търговци на дребно. По време на представянето Google е демонстрирал кафе на Floyd, продавано за $3 в новата услуга на компанията, цената на което без промоционалната отстъпка е $10. Google Offers е интегриран с Google Wallet – базираната на технологията NFC, услуга на компанията за мобилни плащания, стартирала през пролетта на настоящата година. Интеграцията се състои в това, че вместо да бъдат отпечатвани бар кодове и купони за намаления, офертата се съхранява директно в Google Wallet на потребителя. Google Offers е наличен все още само за Орегон, Ню Йорк и Сан Франциско.

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено море., а за последно отново се върнахме в Дамаск. Днес на ред идва Бейрут. Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част седма

Бейрут в Ливан

Берууут

Емоциите започват от автогарата. По-точно, от автобуса в който се натресохме. На автогара Сомария вече сме били (на път за Аман ) и му знаем реда . Този път сме решили да пътуваме с редовна автобусна линия. Купуваме последните два билета и се качваме в последния момент. Само, че местат са объркани и сме разделени. Естествено, Жени започва да протестира. Не че някой я разбира какви ги говори. Дори и на английски. Защото в автобуса никой не разбира и дума на английски. Дори и стюарда (задължителен за тия ширини) , да не говорим за шофьора. Човечеца се усеща и след кратки преговори със забулена бабичка , решава проблема. Започваме да се оглеждаме и да ни прави впечатление първо облеклото на пътуващите. Уж отиваме в по-хубав и по-скъп град , а повечето в автобуса са брадясали , с едни дебели балтони, увити кърпи около главите, с дебели чорапи и джапанки, направо „муджахидини”. Сигурно сме сбъркали автобуса! „Бейрут?”, Бейрууут! Бейруут!” ( с удълженно У ) -потвърждава с кимане стюарда. Хубаво! Да видим какво ще излезе накрая.

Стигаме сирийската граница. Те такова нещо съм виждал само по филмите!

От една будка трябва да се купи изходна виза за излизане от Сирия. Само че в този момент спират още няколко автобуса и всички се юрват към нея. Само за две секунди будката е заобиколена от плътен кръг крещящи, блъскащи се и протягащи паспорт десетки сирийци. „Ехе, тука няма минаване” - проплаквам на Жени и се чеша по-главата. Не мога да повярвам на очите си че виждам такова стълпотворение - всеки върху всеки , направо ще смачкат будката. Спасението идва от стюарда, които ми сочи друга, празна, на която пише „Дипломат”. Вътре ми се усмихват хитро – „600 на човек”, „Как бе, на Йорданската беше 500?” „Няма проблеми,мистър. Там е по 500” и ми сочи купа от сирийци. Аха, няма да са само нашите митничари, я! Плащам и спокойно си се качвам. Докато попълваме тескеретата половината автобус ни чака за химикалката. После трима попълват документите на тридесет. Повечето дори не могат да пишат! Осъзнаваме че целия автобус е от бачкатори, които отиват да работят някъде из Ливан. И като им гледам облеклото, едва ли ще е на някакво сносно място. Става ми жално. А ние сме тръгнали да си разходим по техните земи. Започвам да забелязвам любопитните и светещи погледи. Желанието, въпреки че не знаят никакъв език, освен майчиния си, да комуникират по някакъв начин с нас. Стават ни симпатични с техните брадясали и ухилени физиономии. Между двете граници има дълга колона от камиони. Някой са разпънали платища направо на асфалта и се хранят, или направо си спят. После разбираме че докато не се платят всички данъци, мита и такси, никакъв товар не може да влезе в Ливан. Умно. Няма фирми фантоми и неплатени налози.

На ливанската граница

е друга работа - има отделна сграда за чужденците. Нормално, като се има предвид нрава им. Яки мъже, бели, избръснати, с камуфлажни дрехи ни проверяват много внимателно и крайно любезно паспортите и дори ни изненадват, че за 48 часа престой не се плаща виза. Отвън, освен военните, цивилни се разхождат с автомати в ръце , както ние си ходим с джиесемите.

Приканват ни да се качваме по-бързичко и да се разкараме.

Все пак това е Ливан и хората са във война.

Минаваме през долината Бекаа , качваме планината и между кедровите дървета се вижда

Бейрут – голям, тежък,

с високи сгради в центъра , към които сме тръгнали - техния Даунтаун, които след като бил разсипан от бомбандировки, бил построен отново. И докато се спускаме надолу към морето и се наслаждаваме на красивата гледка, автобуса спира. На един остър и опасен завой със страхотен изглед към града. „Арабска му работа” и докато се суетят , слизам да поснимам. Следва петминутна караница между шофьора и стюарда, след което всеки сяда от противоположната страна на пътя и ядосано си подпира главата. Арабите започват да слизат – слизаме и ние. Арабите махат – махаме и ние. Спира раздрънкана маршрутка. -„Бейруут?” -„ Ту долар” . Питам го дали ще ни остави край автогара или поне в коя част, обаче той знае само двата долара и нищо повече. Разбира се, че се качваме. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] След десетина минути Жени ме пита накъде всъщност отиваме. „ Надолу” ядосано отговарям, защото пътуваме все по- наляво от високите сгради. Последната спирка е в мюсюлманската част (как мога да я объркам при тоя хаос и мръсотия). Човечеца при вида на стодоларовата банкнота, която вади Жени, изпада в паника- никакъв шанс да ни върне ресто. Вадя забравени 10 евро и започвам да го убеждавам че това е платежно средство. Успявам след като без да искам се прекръствам и той вади 10000 ливански лири за да ми върне. Слизам, сядам на бордюра и паля цигара „за да се съсредоточа накъде ще вървим”. Всъщност съм бесен. Картата на Бейрут остана някъде из Йордания и въобще нямаме идея къде се намираме, не само че нямаме пари, ами незнаем каква е тази банкнота , която ни дадоха за довиждане. Решаваме че първо ще търсим с какво да се върнем в Дамаск и тогава, ако остане време, ще разглеждаме. Спира такси и въпреки че въобще не ме разбира какво му говоря, шофоьорът се досеща че щом сме чужденци , няма начин да не търсим международната автогарата. От радост когато я виждам му давам ливанската банкнота , оправдавам го с доволен жест че няма да ни върне и слизаме. Последвалата „атака” от страна на шофьорите, кой по бързо ще ни закара до Дамаск, ни успокоява – пак сме в „правия” път. Чак сега се сещам че на ливански на Дамаск му казват Шам. Уговаряме се с един от нетолкова досадните за часа на тръгване и потегляме в обратна посока, по крайморския булевард, да разгледаме Даунтаун. Не обръщам внимание на многото, струпани един върху друг, контейнери докато Жени не ми прошепва „Гледай какво става тука”. Огромен кран сваля по един контейнер, двама с автомати го отварят и отвътре вадят бронетранспортьори! И всичко става на фона на големи луксозни сгради , малко по нататък. Вадя бързо фотоапарата, но Жени ми напомня че все още не са ни арестували в тоя район. Продължавам със съжаление за пропуснатата възможност да се похваля у дома.

Новият Даунтаун е наистина нов. Имам усещането че не се намирам в този размирен район, а в Манхатън, примерно . По улиците само скъпи и луксозни коли, сградите само стъкло и мрамор.Лукс отвсякъде! Снимам захласнат и на воля. Докато от някъде не изкача полицай, който иска да ми вземе фотоапарата. Оказва се че съм снимал резиденцията на техния минисър-председател, което било абсолютно забранено. Категорично отказвам! Стигаме до консенсус да изтрия само снимките, които не е трябвало да правя. Започва да ни прави впечатление , че освен многобройната охрана, по улиците няма хора. Жива душа не се вижда! Стигаме крайморската алея и за да се подчертае че това е друга държава, направо друг свят, по алеята има доста тичащи за здраве или прост разхождащи се. Часът е около 2.00 по обяд .

Връщаме се по същия булевард. Контейнерите вече ги няма, но на другия край на улицата, върху влекачи, мъкнат няколко танка. Пак се приготвям да снимам, но точно над главата ми някой кашля пресилено. „No picture !” Младо войниче , в пълно бойно снаряжение , с автомат през рамо ми дава знак че и тук не се снима. На оградата забелязвам надпис „Военна зона” и разбирам че с тия шега не бива , затова прибирам апарата. Само че няма откъде да минем освен между влекачите с танкове върху тях. Един от офицерите ни оглежда и ни дава знак да минем, а войниците ни гледат втренчено, докато се разминаваме. За къде тръгнахме, а къде попаднахме. По обратния път към Сирия нищо интересно, освен надупчения от куршуми стар мерцедес малко преди границата. И обикалящите го военни с автомати. И двамата с маски на устата, които мъкнеха нещо в голям чувал, като по филмите... А, и ливанката в маршрутката , която не спря да мрънка на мъжа си през трите часа път до Дамаск... Сигурно беше християнка. Мюсюлманките не могат да имат такова отношение към мъжете си... Никой няма да им позволи... Още повече три часа... Така е... Различни религии. Очаквайте продължението Автори: Жени и Стефан Русеви Снимки: авторът Други разкази свързани с Ливан – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба
4. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
8. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
9. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
10. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
11. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
12. До Сирия и назад

На провеждащата се в САЩ конференция All Things D корпорацията Microsoft проведе първата публична демонстрация на външния вид и някои от възможностите на новата таблетна версия на операционната система Windows 8, чието официално появяване се очаква след около година. Новият продукт бе презентиран от президента на поделението на компанията, занимаващо се с разработката на Windows - Стивън Синофски. Според него, засега новата операционна система се нарича Windows 8, но това е само кодово название, което към момента на пускането й в продажба най-вероятно ще бъде сменено с друго. "С Windows 8 отново сме се опитали да си представим как потребителите работят с компютър", казва Синофски. Първата и най-очевидна промяна в таблетния Windows е неговият интерфейс. Липсва (поне засега) обичайният бутон "Старт", а работният плот е по-близо до интерфейса на Windows Phone, а не на класическия Windows. Сред другите промени Синофски назова "всеядността" на таблетния Windows. Президентът на подразделението за Windows потвърди официално, че операционната система ще работи не само на Intel и AMD, но също така и на мобилните чипове ARM, което бе и демонстрирано по време на презентацията. Средата за разработка на Windows 8 е базирана не на native-кодове, а на HTML5 и JavaScript. "Практически всички приложения, проектирани за таблетния интерфейс, ще могат да работят и с клавиатура и мишка. Така използването на таблетната операционна система ще бъде по-близо до нормалната работа с Windows 7", заяви Синофски. Отключването на екрана в Windows 8 се извършва както в iOS - чрез плъзгане на пръст по екрана. Приложенията тук (както и при Windows Phone 7) са групирани в специални стакове, разположени на работния плот, които също са групирани тематично, например интернет, мултимедия, лични данни и така нататък. Новата операционна система ще получи и възможност за работа с Microsoft Store, подобно на Mac App Store. Корпорацията планира към момента на официалния старт на финалната версия на Windows 8 за таблети да пусне и финалната версия на Internet Explorer 10, който също ще поддържа новата операционна система. Засега от Microsoft не съобщават, как именно таблетната операционна система ще работи с офис и бизнес приложения.

Продукти:
1 охладено пиле- 1. 5- 2кг
1ч.л. сол
1ч.л. майорана
1/2ч.л. червен пипер
1/2ч.л. индийско орехче
1 връзка мресен лук
2ч.ч. пилешки дробчета
2с.л. олио

Приготвяне:
Пилето се измива много добре. Слага се в тенджера. Добавят се 3- 4ч.ч. Вода. Съдът се поставя на включен котлон. Птицата се вари 30 – 40 минути. Дробчетата се накисват в купа с вода. След 30 минути водата се отцежда. Измиват се наново. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на колелца. Дробчетата и лукът се запържват в тиган за 5- 10 минути. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица за да не загорят. Вареното пиле се натрива отвън и отвътре със сол, червен пипер, майорана и индийско орехче. Пълни се със запържените дробчета и лук. Зашива се и се слага в тава. Полива се 3ч.ч. прецеден, пилешки бульон и 1ч.ч. бира. Покрива се с домакинско фолио за печене. Пече се на умерена фурна 40 минути. После се отделя фолиото. Връща се за допичане още 15 минути. Пилето става сочно, ароматно и с приятна коричка. Поднася се порция месо, гарнирано с плънка.

Пощенската услуга на гиганта Google Gmail отново бе атакувана от хакери. Разбити са пощенските акаунти на няколкостотин потребители, включително електронните пощенски кутии на много високопоставени американски чиновници и политически лидери от САЩ. За това бе съобщено в изявление на американската корпорация Google, която притежава и най-популярната в света интернет търсачка. При това, както са изяснили служителите на компанията, "планираната целева атака" срещу пощенската услуга е била предприета именно от Китай. Обстановката допълнително се нажежава и от появилите се в последно време съобщения за това, че е възможно зад подобни кибератаки да стои и правителството на Китайската народна република, предава "РИА Новости", позовавайки се на агенция "Асошиейтед прес". Китайски хакери и преди неведнъж са създавали сериозни проблеми на Google. В края на 2009 и началото на 2010 година, например, те атакуваха системите за сигурност на самата компания.

Там, над Враца, на Балкана
той лежи и досега —
на гръдта със жива рана,
във гръдта — с една тъга.
Рана мъжка, рана люта,
рана, колкото звезда.
Рана, но не от барута —
от самата свобода.
А тъгата… Ах, тъгата
като врана го кълве…
— Сестро, де е Караджата?…
…Духат бесни ветрове.
Падат зими зли и диви,
падат истини, лъжи.
Между вълк и самодива,
баладичен, той лежи.
Легендарно неизвестен.
Стар — преди да е живял.
Своите безсмъртни песни
даже в книжка не видял.
Той лежи, лежи в Балкана —
най-големият от нас.
А ний — още малчугани —
се боричкаме за власт.
Правим кариери, книги,
вдигаме пазарски шум…
А пък нему си му стигат
Вола и един куршум.
Те му стигат, за да може
да прошепне с глас висок:
„О, мой боже, правий боже!“
и той сам да стане Бог.

Дамян Дамянов

Lyrics

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...

И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.

Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да пизкушят някой българин с поетична дарба.

Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.

Според изследване на двама икономисти териториите, които някога са били част от Хабсбургската (Австрийската) империя имат по-добри институции, гражданите имат по-голямо доверие в тези институции, а корупцията е по-ниска. Което, разбира се, не е оправдание за останалите страни – щом средновековна империя е могла да постигне добри институции, значи и сега това може да се постигне.

Блогът за икономика 2011

Лятото е пред нас!

ИЗМИСЛЕТЕ, СНИМАЙТЕ и ИЗПРАТЕТЕ своите забавни идеи,

направени от всякакви отпадъчни материали – опаковки, торбички, стари и ненужни дрехи…..

Единственото ни условие е:

всяка идея да бъде представена от най-малко 2 снимки.

1 снимка – материалите, от които е направена,

2 снимка- самата реализирана идея.

Страхотно ще бъде, ако има и снимки от самият процес на изработването, но това не е задължително.

Ще има:

Голямата награда – ваучер за 100 лв от интернет магазин КРОКОТАК

и малката награда – ваучер за 50 лв от интернет магазин КРОКОТАК

Краен срок за получаване на снимките: 31 август 2011 г.

Адресът, на който да ги изпращате е: konkurs@krokotak.com

И както винаги, ще направим галерия с всичките изпратени снимки.

Разгледайте нашите идеи в рубриката ни “От кошчето” за малко вдъхновение:)

Тази снимка достатъчно говори за хората на нея. В ляво е Бенджамин Натаняху, готвещ се за война в защита на Израел, а в дясно е яловия организатор на комунистически профсъюзни сборища Барак Обама. Войникът и лекето, патриотът и предателя, отговорният държавник и безотговорният разсипник на държавната хазна …