Уважаеми Господин Президент,

Днес в Египет имаше протест срещу военното управление в страната. По-точно срещу генералите, седящи зад управлението, както и срещу бавенето на процеса срещу Хосни Мубарак и синовете му. Над 5 000 души се събраха на площад “Тахрир”, като почти през целия ден хора се събират в центъра на Кайро. В Сирия има още смъртни случаи, …

Continue reading »

Във вторник, на 64-годишна възраст, от света си отиде създателят на Проекта Гутенберг – най-старата електронна библиотека. Майкъл Харт е роден на 8 март 1947 година в американския щат Вашингтон. Той е смятан за създателя на това, което сега наричаме електронни книги. Погребението му по всяка вероятност ще бъде на 12 септември. Докато бил студент в Илинойския университет през 1971 година той получил достъп до местната компютърна система, която била свързана с други образователни заведения в мрежа, която по-късно се разраснала до това, което днес наричаме интернет. По това време компютрите били разглеждани главно като средство за обработка на данни, но Харт се съсредоточил върху възможностите за разпространяване на информация. Първият документ, който разпространил в мрежата била американската Декларация за независимост. Той получил безплатно копие от декларацията в местен магазин за хранителни стоки и решил да я разпрати до всички хора в мрежата. Първата му работа била да набере текста в компютъра, но после се сблъскал с един проблем. Системата щяла да блокира ако пусне документа до всички и той решил да предприеме друг подход. Файлът бил качен в мрежата и така всеки, който искал можел да го изтегли. По този начин било дадено начало на Проекта Гутенберг и масовото цифровизиране на книги. По-късно Майкъл Харт качил в мрежата копие на Библията, както и творби на Шекспир и Марк Твен. През 1987 година обемът от качени произведения стигнал 313 книги, които били ръчно набрани чрез клавиатура. След това към работата се присъединили доброволци, които ускорили доста процеса по разширяване на електронната библиотека. Майкъл Харт Основните цели на Проекта Гутенберг включват: създаването и разпространяването на електронни книги; борба с невежеството и неграмотността; даването на колкото се може повече електронни книги на възможно най-голям брой хора. Съдържанието на електронната библиотека е съобразено със законите за авторското право, които действат в САЩ. Доста от книгите са с изтекли права и могат да се разпространяват свободно, но в Проекта Гутенберг има и по-нови произведения, които присъстват с разрешението на техните правоносители. Самият Майкъл Харт е автор на различни книги, като всички негови произведения са налични безплатно в електронната библиотека. По данни от месец юни 2011 година в библиотеката на Проекта Гутенберг има над 36 хиляди произведения, като всяка седмица там се добавят по още 50 нови. Повечето от книгите са на английски език, но в библиотеката могат да бъдат намерени и произведения на други езици. Има специален списък, където са класифицирани езиците, които са представени с повече от 50 книги. България присъства в него. В Проекта Гутенберг намират място творби на Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков и други наши автори.

Пред жилищна сграда се е събрала огромна тълпа. На един от балконите се вижда човек, който се е приготвил да скача, а екип от психолози полага всички усилия, за да го разубеди. След известно време от тълпата се чува изнервен мъжки глас: - Тоя ако не скочи до няколко минути, ще закъснея за работа… Усмихни се, България! Равнодушието на обществото към хората с проблеми е една от причините за големия брой самоубийства у нас. Основната обаче се оказват проблемите в семейството, а не недоимъкът и вихрещата се криза, сочат данните на НСИ. В такива моменти е добре да сме по-толерантни и човечни, въпреки предизборните времена, както и да не забравяме мъдростта „Светът е оцелял, защото се е смял.”

В навечерието на десетата годишнина от атентата срещу кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, който беше извършен на 11 септември 2001 година, актуален стана един слабо известен факт, който свързва изследването на Марс и рухналите сгради. Историята за това е разказана от изданието Digital Trends. Част от разработката на инструменти за марсианските роувъри Spirit и Opportunity е била извършена по поръчка на NASA от компанията Honeybee Robotics. По една случайност, лабораториите на фирмата се намират на около километър от мястото, където бяха кулите на Световния търговски център. След атентатите инженерите на компанията са искали да почетат по някакъв начин хилядите жертви и са намерили изключително изобретателен метод да направят това. Хората на Honeybee Robotics са се сдобили с парчета алуминий от останките на рухналите сгради и са ги вложили в направата на инструменти за роувърите Spirit и Opportunity. Материалът е бил употребен за направата на алуминиевите щитове, които предпазват окабеляването на инструментите. За да стане инициативата реалност са помогнали кметската управа на Ню Йорк, металообработваща работилница от щата Тексас и една от лабораториите на NASA в Калифорния. По този начин двата роувъра ще останат паметници на Марс, които напомнят за трагедията, дълго след като спрат да функционират. На долната снимка можете да видите един от въпросните щитове. Матовият метал с американския флаг върху него е взет от останките на кулите-близнаци. Двата роувъра бяха изстреляни към Марс през 2003 година, малко преди да се навършат две години от атентатите. Spirit беше пуснат през юни, а Opportunity замина през юли. Приземяването на двете машини стана през януари 2004 година. Те завършиха основната си мисия три месеца по-късно, но останаха да работят на Червената планета дълги години след изтичането на своя гаранционен срок. Инструментите на Honeybee Robotics, в които има алуминий от Световния търговски център служат за изследване на проби от марсианските камъни. С тяхна помощ роувърите могат да режат части от скалите за да видят от какво са съставени. За първи път новината за интересния начин, по който инженерите на Honeybee Robotics са почели жертвите от атентатите излезе в края на 2004 година. Идеята на инициаторите е била историята да не се раздухва много по медиите. Opportunity все още функционира и работи активно на Марс – седем години след кацането си. Spirit работи до миналата година, но комуникацията с него прекъсна и вече няма шанс да бъде възстановена.

Symantec публикува своя годишен доклад за състоянието на сигурността в интернет, който е озаглавен Norton CyberCrime Report for 2011. От разработката става ясно, че престъпността в световната мрежа за една година е нанесла щети на стойност 114 милиарда долара. От престъпните действия на злонамерените хакери са пострадали 431 милиона души, информира Digital Trends. Ако към преките щети от кибератаките се добави и загубеното време, което жертвите са отделили за възстановяване на разрушените системи сумата на пропилените пари нараства с още 274 милиарда долара и става общо 388 милиарда. Това означава, че хакерските дейности регистрират по-голям оборот от световните престъпни групировки, които се занимават с търговия на хероин, марихуана и кокаин. Ето какво мисли по въпроса Адам Палмър, който е главен съветник по киберсигурността в екипа на Norton: „Има сериозно разделение в това как отделните хора виждат заплахите от мрежови атаки. През последните 12 месеца броят на хората, които са били засегнати от действията на хакери се е увеличил трикратно. В анкета по въпроса една трета от участниците са заявили, че смятат за по-вероятно да станат жертва на престъпление в интернет, отколкото в реалния свят.” От доклада на Symantec става ясно, че две трети от хората са били жертва на хакери поне веднъж през живота си, а 10% са пострадали от онлайн нападение през техния мобилен телефон. Потребителите на съвременните технологии не осъзнават добре опасностите, които ги дебнат в световната информационна мрежа. За това говори най-добре откритието на Symantec, че 41% от хората не използват програми за защита, които са актуални. 26% от участниците в проучването на компанията изобщо не са наясно за характера на щетите, които могат да претърпят в интернет ако не внимават. Само 16% от собствениците на смартфони използват съвременни средства за защита от хакери в телефоните си. Повече от половината от хората не проверяват изобщо банковите си извлечения за съмнителни транзакции, а 61% нямат навика да сменят често паролите си или да ползват трудни комбинации от букви и цифри. Според Symantec, най-често жертви на киберпрестъпления стават мъжете на възраст от 18 до 31 години, които ползват интернет от мобилния си телефон. Изследването на компанията, която поддържа защитната програма Norton Antivirus, е обхванало 12 700 пълнолетни граждани от 24 различни държави. То е проведено през февруари и март тази година.

Няма по-добро допълнение към хубавата книга от оригиналния книгоразделител. Вярно, сред страниците може да бъде пъхнато какво ли не, но истински запалените читатели знаят какво удоволствие е да си имаш специален предмет за отбелязване на страниците, а не просто някакъв билет, етикет или нещо подобно и невзрачно. Затова и в "Книга за теб" вече можеш да намериш специалните книгоразделители, ръчно изработени от Севда Козарева.

Лично аз смятам, че готин книгоразделител (е, с книга, де) за подарък е страхотна идея и смятам да се възползвам често от услугите на Севда, която твори безспир разни шантави комбинации, а преди дни си заслужи и огромна поръчка за една много специална книга, но за това – когато му дойде времето, ще чуеш, уверявам те.

Разгледай нейните кожени книгоразделители – те са здрави и удобни, определено смятам, че ще привлекат внимание, ако отвориш книгата си на публично място. Предлаганите варианти далеч не изчерпват възможностите ти – драсни един мейл на orders@knigazateb.com и кажи каква фигурка искаш да се изреже, каква големина би искал да бъде книгоразделителят, дори какъв цвят, и ние ще препратим поръчката към Севда, която ще каже възможно ли е да се направи, каква кожа би използвала и колко ще струва, естествено, защото всичко се изработва на ръка и различните варианти изискват различни материали и усилия. На готовия вариант се изпраща снимка, за да е сигурно, че всичко е направено, както го искаш :)

Някои велики книги заслужават специален книгоразделител, а защо не и тематични – за фентъзи, за наука (ха, ето такъв ще си поръчам, с изрязана колбичка, да речем!), за любовни романи или какво ли още не. Убеден съм, че и на теб ще ти хрумнат много идеи. Очакваме ги!

Истински самоубиец не е този, който слага край на живота си, а този, който знае, че може да намери изход в смъртта. Тази теза на Херман Хесе от „Степния вълк” сигурно важи за равните пътища някъде из красива и цивилизована Европа. Какво обаче се случва в страните като нашата, където цепнатините във времето и пространството са толкова многобройни, че всяко елементарно действие трябва да има своето смъртоносно решение и изход. Макар не толкова поетична, колкото историите на литературата и киното за романтичния трагичен край, статистиката дава отговор на парадокса на пукнатините. Тя показва, че все повече хора се възползват от изхода на смъртта. Според НСИ, през последните 10 години българските самоубийци, завършили успешно делото си, са близо 12 хиляди. Според данните на статистиката, по-голямата част от тези хора са мъже. Глупавите феминистки интерпретации веднага биха обърнали цифрите в полза на женското съсловие. Веднага ще чуем как нежният пол е истински емоционален и...

Войната между технологичните гиганти премина на ново, по-високо ниво, след като производителят на смартфони HTC подаде нова жалба за нарушение на патентни права срещу Apple. Интересното в този случай е, че става въпрос за патенти, които HTC купи от Google едва през миналата седмица. Хронологията на събитията, довели до поредната атака сочи, че по всяка вероятност тайванският гигант HTC е купил патентите с основната идея да засили огъня срещу Apple, информира BBC. Обвиненията са за това, че в компютрите и мобилните устройства на Apple са използвани без разрешение технологии, които са защитени от закона като интелектуален продукт. Става въпрос за някои специфични особености при безжичното свързване чрез Wi-Fi технологията и начинът, по който процесорите си комуникират с останалите елементи в устройствата. Това е третата атака от подобен характер на HTC срещу Apple. „Предприехме тази стъпка по адрес на Apple за да защитим нашата интелектуална собственост, нашите индустриални патенти и, не на последно място, клиентите ни, които използват телефони, произведени от нас”, е коментарът на един от шефовете на HTC по повод на новината. Тайванската компания далеч не е единствената намесена в някакви съдебни битки с Apple. Samsung Electronics е един от другите технологични гиганти, които се борят за оцеляването си. Продажбите на серията от смартфони и таблети Galaxy са почти блокирани заради съдебни атаки на Apple, при които като доказателства се използват фалшиви снимки и всякакви други съмнителни средства. Двете компании водят война с поредица от дела едни срещу други като се обвиняват в различни нарушения. Apple твърди, че запазеният дизайн и изглед на iPhone и iPad е откраднат, а южнокорейците от Samsung смятат, че са нарушени техните патенти за безжичен пренос на данни. Ситуацията е доста заплетена. Анализаторите определят последния ход на HTC, с купуването на патенти за да може да се заведе ново дело срещу Apple, като знак, че проблемът между двете компании се задълбочава и залозите са станали много по-големи. Всъщност в основата си войната е между Apple и Android. Известно е, че Samsung и HTC използват мобилната операционна система на Google в своите смартфони. Ако компаниите, които разчитат на Android се обединят срещу Apple ще се получи много силен фронт, който може да причини големи щети. Честотата с която технологичните гиганти завеждат нови дела едни към други показва ясно, че за тях това е инструмент за отстраняване на конкуренцията, а не просто защита на интелектуалната собственост, каквато е официалната позиция на техните говорители. Вероятно това ще продължи и занапред, поне докато темповете, с които расте пазарът на таблетите и смартфоните, не започнат да намаляват.

Данните продължават да са много илюстративни – особено с Естония в единия край с най-висок икономически растеж и Гърция в другия край с най-висок икономически спад. Разликата в икономическите им постижения е огромна, цели 16 процентни пункта! Както върви, съвсем скоро Естония ще стане по-богата от Гърция.

Евростат: Икономически растеж в страните от ЕС, % на годишна основа

Блогът за икономика 2011

Манол Пейков управлява семейната издателска къща “Жанет 45”, като най-интересната част за него са преводите. Другите му занимания включват музика и списването на пловдивската Програма. Последният път, когато Манол е бил ученик е в Американския Университет в България, където той завършва MBA. В лекцията си, той разказва историята от книгата Маверик - История на успеха на най-необикновеното работно място в света от Рикардо Семплер. Според Рикардо - “За да оцелее в модерните времена, една компания трябва да приема промяната основна характеристика на организационната си структура”

Манол Пейков от Жанет 45 представя “Маверик” на Рикардо Семплер from горичка on Vimeo.

По материал на Майкъл Васкес от Huffington Post

Трейлър >> Във вечността

Можете ли да отгатнете какво ще се случи със света след 50 години? Ако ви е трудно, то опитайте да си представите реалността след 100,000 години. В това се състои част от работата на десетките инженери и учени, които проектират “Онкало” - скривалище изкопано половин километър под земята за да събере отпадъците от ядрените централи във Финландия. Депозираните материали остават радиоактивни 100, 000 години, затова е задължително “Онкало” да бъде непокътнато през този период. Строителните работи ще завършат през 22ри век след което мястото ще бъде запечатано с идеята то никога повече да не бъде отваряно. Проектът е попаднал под вниманието на режисьора Майкъл Медсен, който е преговарял близо девет месеца преди да му бъде разрешено да снима в съоръжението. В интервюто си с Майкъл Васкес, режисьора разказва, че на първия ден от снимките, никой от работещите в Онкало не са е появил. Медсен успял да убеди началниците на проекта, че това би изглеждало доста подозрително на зрителите. Много интересна линия за размисъл във филма са разговорите на режисьора с официалните лица, инженери и работници, за това дали е разумно да бъдат поставени предупредителни знаци за опасността която крие “Онкало”. Какво ще се случи, ако след много време, някой или нещо открие мястото без да знае какво има там. Какво ли ще си помислят? Това са въпросите зададени от режисьора  към “тези”, които ще попаднат на мястото.

Австралия е била първият избор на учените за изграждането на подобно “депо”, но този вариант е бил отказан на Финландците. Един от критичните моменти, които е възможно да окажат негативно влияние на “Онкало” е следващият ледников период. В този време геологичните процеси и по-специално просмукването на вода през здравата основна маса може да върнат радиацията обратно на повърхността и следователно в биосферата.

Със сигурност ще ви направи впечатление, че “Онкало” изглежда наистина безкрайно. Стряскащият факт, е че това място ще побере едва един процент от ядрените отпадъци на планетата. Това означава, че трябват още деветдесет и девет идентични конструкции, ако искаме да се “отървем” от натрупания до момента смъртоносен боклук. Да не забравяме, че количеството се увеличава всеки ден. Според простите сметки на режисьора на филма, на Земята няма достатъчно място за построяването на толкова много “Онкала”. Един интригуващ пример е Япония - те използват много атомна енергия, а по-рано тази година видяхме какво се случи там. На техния остров не може да се изгради хранилище дълбоко под земята, защото няма много свободно място и най-важно, това е силно сеизмична зона. Изглежа, че задачата за обезвреждането на радиоактивните отпадъци се затруднява все повече с построяването всяка една атомна електроцентрала: само в Китай двадесет и пет са в процес на изграждане. Да се пита човек как е възможно все още да използваме този вид енергия..

Следващият филм на Майкъл Медсен разглежда как се ръководи гражданското общество.

Във видеото може да чуете цялото интервю на Майкъл Вескес с режисьора на Във вечността.

Във вечността е част от седмицата на Горичка Филм Фест
Кога: 14 Септември, 19:00 часа
Къде: кино Одеон

…която си наглася очилата.

Д-р Евелин Хайвазов е роден на 13.05.1962 г. в гр. Добрич. Завършил е медицина през 1989 г. в Медицинския университет гр. Плевен. До 1996 г. е работил като клиничен ординатор в Клиниката по ортопедия и травматология към Университетската болница в гр. Плевен. През 2004 г. защитава магистратура по Европейска публична администрация в Софийския университет. Работил е в МБАЛ „Царица Йоанна” Клиника по травматология, в СБР „Панчарево”, ДКС 25 - София; в МБАЛ „Вита”, и в момента в МБАЛ „Доверие” и МЦ „Д-р Хайвазов”. Има завиден брой следдипломни квалификации у нас и в чужбина. Членува в Българския лекарски съюз, БОТА - Българска ортопедична и травматологична асоциация, в Секцията по гръбначна хирургия, Секцията по артроскопия, ISAKOS - International Sosiety of Arthroscopy, Knee SurgeryVoyages". - Д-р Хайвазов, одобрявате ли поправката в преходните и заключителните разпоредби в Закона за медицинските изделия, според която вече болниците ще провеждат търгове, чрез които ще купуват на...

Имаме, имаме най-сетне, скъпи сънародници, истинска радост вкъщи. Най-сетне дочакахме мъдрия избор на генерал лейтененат премиера доктор Борисов за следващ президент на поверената му република. Може би ще се намерят наивни съграждани, които очакват нещата да се решат на предстоящите избори за президент и че името на следващия държавен глава тепърва предстои да разберем. Няма такова неща, почитаеми. Още в момента, в който господин премиерът обяви кандидатурата на господин Плевнелиев, настроението и обстановката в държавата бяха такива, все едно той вече е спечелил изборите. Разбира се, няма нищо по-логично от това и социологическите проучвания го доказват. Ако си спомняте, дори когато ГЕРБ нямаха издигнат кандидат за президент - той печелеше изборите, а какво остава, когато вече имат конкретен човек. Всички, разбира се, доловихме тъгата в очите на господин Борисов, когато съобщаваше своята номинация, защото несъвършенствата на конституцията отново го поставиха в абсурдната...

- Наскоро излезе книгата „Пет пиеси“, в която събирате „Боб“, "Фенове", "Маршрутка", "Прозорецът на Йонеско" и „Тест“. Какво ви накара да ги обедините в едно книжно тяло? - „Пет пиеси” е една дълга уговорка с издателство „Фама”. А иначе, когато излезе книжката си дадох сметка, че това е голяма част от живота ми. Изпитах едно странно усещане за остаряване и равносметка. - Как се възприема преходът от театър към слово? - Много хора пишат пиеси, но писането за театър изисква човек да знае как мирише сцената, да знае какво значи „чига”, да знае как се нарежда осветление, да познава актьора в неговата анатомия. Писането за театър е много по-различно от писането на роман. В този смисъл като драматург на много театри съм получавал страхотни текстове, основно български, но те няма как да бъдат възприети от актьора, няма как да бъдат попити от сцената. Много е важно човек, когато се занимава с театър, първо да влезе и обходи това пространство. - Има ли смисъл хората, които са...

Технологията променя живота.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: кино, комуникация, музика, новини, реалност, технологии

Технологията променя живота.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: кино, комуникация, музика, новини, реалност, технологии

Българският евродепутат Илиана Иванова ще бъде лектор на ежегодния форум за eдинния пазар в Краков. Той се организира в рамките на Акта за единния пазар и събира периодично участниците на пазара — фирми, социални партньори, неправителствени организации и организации, представляващи гражданите, държавни органи на различно управленско ниво и представители на парламентарните среди. На него се разглеждат [...]

Българи, сблъскали се с дискриминация при намиране на работа, ще се срещнат с българския евродепутат от ГЕРБ. Представители на българската общност, работещи в Холандия, ще се срещнат днес, 08 септември  2011 г., с българския евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ Илиана Иванова в Ротердам. Поводът са множеството проблеми, които българските работници в Холандия имат при упражняване на техните [...]

На 08 септември 2011г. в Ротердам българският евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ Илиана Иванова се срещна с членове на българската общност. Интересът към срещата беше много голям и в нея се включиха представители на бизнеса (организации ASIZ, ZLTO, LTO и др.), официални лица от данъчните служби в Ротердам, представители на посолството в Холандия, както и [...]

——————————————————————————————————- Фронекс получава нови правомощия за по-ефективен контрол на границите на ЕС Европейските екипи за гранична охрана ще осъществяват контрола по външните граници на ЕС най-късно от 2012 г., като специален инспектор ще гарантира, че основните права в ЕС се спазват при действията на агенцията на ЕС за граничен контрол Фронтекс. За да може това да се [...]

И така... Да пътешестваш сред културите и из световете е едно от най-прекрасните неща на света. Да се учудваш и да бъдеш ту дете, ту мъдрец, ту развеселен идиот – зяпнал от наивно учудване целия тоя свят. Ето това е самата истина. Може и да не е. Може всъщност пиенето на бира пред телевизора да е по-голяма истина от моята истина – не смея да твърдя. Просто ми се прищя да кажа нещо категорично, развълнувано и вдъхновено. Аз просто това си обичам. Това си зная, това си бая. На мен това ми е доволството и тайното щастие, моята трепетна съблазън е точно там – в скиталческите и вечни разходки от никъде към никъде – сред културите и разнообразията на малкия свят. Веднъж брат ми, моят умен и мъжествен брат Батю (наричаме го Учителят Батю открай време, защото той беше наш учител в младите ни години - в писането, в говоренето и в мисленето, като Батю се казва с ударение на „ю” за да звучи на френски), та веднъж той каза, че аз няма за какво да пиша. Защото не съм живял достатъчно и не...

Най-големият фестивал за градска култура ON! Fest (4G) ще се проведе от 16 до 18 септември 2011 г. в Интер Експо Център (София) ON! Fest (4G) е младежки фестивал без аналог в България. Фестивалът има амбицията да се превърне в ежегодно събитие, съчетаващо всички младежки интереси, което го прави и най-мащабният проект в тази сфера. В рамките на три дни, на площ от над 7000 кв. м., ще бъдат събрани на едно място графити, съвременна музика, танцови състезания, скейтборд, японска култура, коли, татуировки, прически, книги-игри, beatbox, представяне на най-новите IT технологии и турнири по компютърни игри, демонстрации, уъркшопи, семинари, музикални и танцови състезания, лекции и дискусии на теми, които вълнуват младите хора. ON! Fest (4G) има амбицията да се превърне в едно от значимите ежегодни събития в София, което събира много от компонентите на градската култура. Поради тематичната мащабност, фестивалът е разделен на различни зони със собствена програма. Те са разпределени в Зала 1, Зала 5 и в открита част на изложбения център. ON! Fest (4G) ще се проведе под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова. Събитията в рамките на Technology ON! ще бъдат: лан парти, състезание по overclock (тунинг на компютри) и турнири по най-популярните игри - StarCraft2, Counter-Strike, FIFA, PES. В близост ще бъде организирана и LAN Party зона, в която всеки може да донесе машината си и всички участници заедно да сформират голям ЛАН. Този тип партита са абсолютен хит сред хора, запалени по компютърни игри. В двата дни на фестивала ще се проведе гейм конференцията – “Game Dev Summit”, свързана със създаването и развитието на видеоигрите в България. Подобен семинар се прави за пръв път в България. По време на ON! Fest (4G) ще се проведат българските квалификации за World Cyber Games 2011. Задачата на организаторите (Гейминг Ентъртеймънт ООД и Спортен Клуб и компютърни клубове „DooM”, Варна) е да подготвят и изпратят отбор на финалите на тазгодишното издание на World Cyber Games (8-11 декември) във втория по големина град в Корея - Бусан. На WCG в Корея ще ни представляват играчи в две дисциплини - FIFA 11 и Starcraft II. На ON! Fest (4G) ще се проведе национално първенство по най-популярната игра с карти в света Magic: The Gathering, което ще излъчи българския представител за световното първенство, което ще се проведе тази година през декември в Сан Франциско, САЩ. В неделя (18 септември) втори турнир по игри с колекционерски карти кани феновете на Yu-Gi-Oh на квалификационен турнир за европейското първенство през 2012 година. Заелите челните места в турнира ще получат покана за най-престижния европейски турнир догодина. Събитието се провежда с медийната подкрепа на kaldata.com.

На този трагичен за България и българския народ ден можем да кажем истината, можем да осъдим превратаджиите, убийците, крадците, лъжците, опортюнистите, продажниците, московските слуги и родоотстъпниците, а можем и да поискаме милост за жертвите им. Знам, непосилно е, защото престъплението е огромно. И затова нашата съпричасност трябва да е също толкова огромна, ако желанието ни за покой е

Продукти:
500г пилешко месо
2ч.ч. гъби
2 моркова
1 тиквичка
1 глава зрял лук
4- 5 картофа
1 чушка
2 червени домата
1ч.л. сол
3- 4с.л. олио
3ч.ч. вода
няколко листа салвия
1ч.ч. настърган кашкавал /може Пармезан/

Приготвяне:
Месото се смила или скълцва на ситно. Главата лук се бели, измива и реже на филийки. Гъбите се измиват и оставят цели. Отделят се само шапки от пънчета. Продуктите се запържват за 5- 10 минути. Поръсва се сол и салвия нарязана много на ситно. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. След готовност се оттегля. Картофите, тиквичката и доматите се измиват и белят. Режат се на кръгове. Чушката се измива, почиства и реже на ленти.  Взема се тава за печене. Разстила се половината от запържената месна смес. Отгоре се подреждат кръгове картофи и тиквичка. Върху тях се разстила останалата част пилешко и зеленчуци. Най- отгоре се подреждат чушки и домати. В тигана се налива 1ч.ч. вода за да се обере максимално мазнината. С тази течност се полива ястието. Добавят се още 2ч.ч. вода. Мусаката се пече на умерена фурна 50- 60 минути. След готност се поръсва с настърган кашкавал. Връща се за още 5- 10 минути, колкото да се разтопи кашкавала. Оставя се да изстине. Реже се на парчета.

Мегън Абът е автор на 4 криминални романа и носител на наградата "Едгар". Преподавала е литература, творческо писане и филмово изкуство в университета в Ню Йорк, New School и нюйоркския щатски университет в Осуего. Живее в Ню Йорк. Последният й роман "Краят на всичко" (The End of Everything) е публикуван от издателство Picador.

От Чарлз Дикенс до Дона Тарт писатели от цял свят рисуват истории за младежкото приятелство, тревожно породено от наближаващата зрялост.

"Романите за подрастващи са силно наситени с герои "лишени от близост" - самотници, бунтари и отхвърлени от обществото в традицията на Холдън Колфийлд. Това все пак е възраст, в която в буря от емоции се преплитат унижението и страхът, романтичните и сексуални изжиявания, за сметка на чисто платоничните отношения. Приятелствата, за които се пише в книгите се характеризират с враждата, предателствата и сложни опити за себеоткриване и желания.

Историите на тинейджърите в книгите проследяват мъчителния преход към зрялата възраст, в който лекотата на взаимоотношенията настоятелно изчезва. В романа ми "Краят на всичко" (The End of Everything), най-добрата приятелка на 13-годишната Лизи - Иви, се изгубва в потока от вълнения, предизвикани от отиващото си детство. Лизи е дълбоко убедена, че познава добре и приятелката си, и самата себе си.  Но се оказва, че греши. Откритията, до които стига, я хвърлят в болезнения свят на възрастните.

Имайки предвид самата тема на младежкото приятелство, за мен не е изненадващо, че в този списък преобладават книги, в които, независимо от времето, водеща е една от най-крехките младежки емоции: тревожността."

1. "Тялото" от Стивън Кинг

Трудно е да си представим по-трогателна и романтична история от тази, в която момчетата започват да се превръщат в мъже и с ужас осъзнават, че никога повече няма да ги сполети приятелство като това, което са изживели на 12. Тази въздействаща новела говори за нещата, които губим завинаги.

2. "Winter's Bone"(Костите на зимата) от Даниел Удрел

Животът е тягостен и мъчителен за Рии Доли - младата героиня на Удрел, която намира спасение в приятелството си с момче на име Гейл. И както често се случва в тези наситени младежки приятелства, историята постепенно прераства в романтика и интимност. Всичко, което Рии усеща, можем да онагледим със следните редове: "Прокара пръсти през косата на Гейл, леко отметна дългите му кичури и нежно започна да ги роши, безброй пъти."

 

3. "Сула" от Тони Морисън

В духа на историите за приятели-противоположности, Нел и Сула - афро-американски момичета, живеещи в Средния запад в началото на XX век - жадно откриват интимността, но в последствие поемат по различни пътища. Нел се омъжва и създава семейство, докато Сула е бунтарката, която Нел отказва да бъде. Понася укор както от обществото, така и от самата Нел. "Разговорите със Сула", спомня си Нел, след което сякаш го забравя, "винаги бяха разговор със самата мен".

 

4. "Сватбарката" от Карсън Макълърс

Ако тъжната връзка на Франки с Беренис, семейната прислужница, е сърцето на този роман, то нейното приятелство с 6-годишния й братовчед Джон Хенри Уест е истинският пулс на историята. Много мнения са изказани за дружбата между Скаут и Дил в "Да убиеш присмехулник", но пламенното приятелство, което имаме тук - между мъжкарана и дребничко момче, - трудно може да се забрави.

 

5. "The Power of Three" от Лаура Липман

Макар привидно да е просто трилър за училищното насилие в спокойно американско предградие, романът на Липман от 2005г. безмилостно изследва бурните взаимоотношения на три приятелки през пубертета.

 

 

 

6. "The Outsiders" от С. Е. Хинтън

В този драматичен роман за "порочната" младеж в Тулса през 60-те приятелството на 14-годишния Понибой с Робърт е като излязло от романтичните мечти на ученичка. Връзката му с Далас обаче, е напълно в духа на мъжкарското приятелство - докато единият е доброто момче, другият величествено стъпва по ръба на бездната.

 

 

7. "Джейн Еър" от Шарлот Бронте

Тук оставаме с уговорката, че Джейн далеч не е в юношеските си години. Тя се сближава с по-голямата Хелън Бърнс в поправителното училище Lowood и това приятелство оказва положително влияние и за двете. Споделената самота, уюта, който Джейн открива при замечтаната Хелън, както и опората от приятелското рамо са усещания, които остават за цял живот.

 

8. "Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс

Не можем да не споделим възторга на Дейвид към харизматичния Джеймс Стирфорт, неговия млад спасител в пансиона. Той е приятел, когото обичаш заради сложния конфликт между добродетелите и пороците му. Вярваш, че ще стане по-добър и ще се извиси над моралните си ограничения, над самия себе си. И когато той успява да го направи, ставаме свидетели на най-сърцераздерателната сцена в една незабравима книга.

9. "Тайната история" от Дона Тарт

Книга, която разкрива целия ужас, породен от влиянието на връстниците, класовото разделение и изкушението да си част от кликата. Подобно на "Повелителят на мухите" опасната енергия, акумулирана от груповата динамика сред тинейджърите, с трясък си проправя път през тази потресаваща история на Тарт, в която всички ние можем да се припознаем.

10. "The Last Picture Show" Лари МакМъртри

За Сони и Дуейн, абитуриенти в мъничко градче в Талия, Тексас през 50-те, големите моменти в живота се изчерпват с безразборни флиртове, бой заради момичета и убиване на времето. Благодарение на приятелството им със Сам Лъвът, успяват да почувстват живота по един по-смислен и завладяващ начин. Той пробужда в тях желание за съзряване и развитие. "Винаги ли е толкова гадно, когато порастваш?" Сони пита Сам. "В 80 процента от случаите - май да."

Светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е – твърди Шопенхауер. Следвайки това, аз се опитвам да си представям света и да живея в него. Понякога ми липсва воля да постигна представата си, понякога волята е по-силна от представата. Дори се случва светът да не ми позволява да си го представя. Светът като биологична единица... Светът като жена... Стои пред тебе, а не можеш да разбереш нито какви са й косите, нито какви са й очите, нито тялото й можеш да си представиш... Цялата е пред тебе, пък ти е затворила представите. Даже не ги е затворила, а направо ги е затръшнала... Нещо такова се оказва и свободата. Представял си си я, воля си имал да постигнеш тази представа – дори си успял да я постигнеш, пък се оказва, че не това си искал. Че светът без представата ти за свобода е бил далеч по-свободен. Изведнъж се оказва, че свободата е зависимост. Наркоза... Не може по друг начин да си обясним саможертвата не на десетки и стотици, дори не и на хиляди... Оказва...

Кое е събитието на седмицата? В представително проучване това най-вероятно ще е обявяването на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. (То пък едно обявяване...) На второ място по всяка вероятност ще е честването на вековния юбилей на Тодор Живков и дебатите около него. Шансът за третото място е на екстравагантната приумица на Алексей Петров, кандидат едновременно за глава на октопода и за глава на държавата, да правим демокрация без партии. Ако има четвърто място, там може да се нареди убийството на 11-годишния Присиян от Шумен. Хайде сега да обърнем бинокъла и да погледнем класацията в перспектива. Кое от тези събития е най-показателно за нашия живот и нашето бъдеще? Какъв ще е отговорът, ако не се държим като политически натровени хора, а като хора със здрава имунна система? Без съмнение: убийството на момчето. Няма по-категорично, по-необратимо и по-символично зачертаване на бъдещето от отнемането на живота на онези, които са бъдещето. Какво значение има дали кандидатът на...

Много подходяща илюстрация на днешния 9 септември като спомен от миналото е цъфналият в Несебър билборд с огромната официозна снимка на един от участниците в кървавия преврат с надпис: „ Сто години от раждането на другаря Тодор Живков“. Появата на тази реклама на скодоумието, която била платена с лични средства от поклонник на диктатора, е [...]

Готови ли сте? Наближава времето за равносметка, в което ще ви разкажем кои са бестселърите на Книга за теб за август. Въпреки че изненада едва ли ще има, като имате предвид, че последните 3 седмици челните позиции се заемат от едни и същи заглавия. Но пък ще видим.

Ето кои бяха най-продаваните заглавия между 29 август и 7 септември:

"Книга за теб" - най-продавани книги 29 август - 4 септември
1. Стив Джобс iЛидерът. Джей Елиът и Уилям Саймън. Locus
2. A Dance with Dragons. George Martin (на английски език)
3. Маверик. Рикардо Семлер. Жанет 45
4. Изкуството да говорим пред другите. Дейл Карнеги. Изток-Запад
5. Кен Фолет. Крахът на титаните Книга 1, Част 1. Студио Арт Лайн

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 1 - 7 септември
1. Аз, Бойко. Сценаристите на Шоуто на Слави. Сиела
2. Петата поправка. Майкъл Конъли. Бард
3. Английският съсед. Михаил Вешим. Сиела
4. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
5. Дванайсет странстващи разказа. Габриел Гарсия Маркес. Лъчезар Минчев

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 31 август - 6 септември
1. Петата поправка. Майкъл Конъли. Бард
2. Жандармът. Марк Мустян. Обсидиан
3. Проверка на действителността: Новите оръжия на маркетинга. Гай Кавазаки. Ентусиаст
4. Виктор Самуилов. През девет локви в десета. Жанет 45
5. Гери МакКол. Дракони. Атеа

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 30 август - 5 септември
1. The Catcher in the Rye. J. D. Salinger
2. A Dance with Dragon. G. R. R. Martin
3. Alice's Adventures in Wonderland. Lewis Carroll
4. Dracula. Bram Stoker
5. The Teeth of the Tiger. Tom Clancy

Орловец! Делян ще ни бъде водач :) Приятно четене:  

Рай в Рила - изкачване на Мальовица и Орловец

„Ало, абе нещо времето в планината ме съмнява, май няма да дойда. Вие какво решихте? Аха, ок. Ами приятно изкарване и поздрави на компанията тогава. Чао.” Ако след пет минути не си бях променил решението, това щеше да бъде една от големите ми грешки през 2011 г. Но

как мога да пропусна качване в Рила? Аз!?

„Ало, промених си решението. [...] Супер. Ще ви чакам!” Така започна 6-ти август, събота – с колебливи намерения от моя страна и от страна на обекта на внимание на Емо Чолаков. Но не и от другите от групата. Добри предвидливо бе звъннал на своя позната от с. Мала църква, която му бе съобщила, че времето горе, в планината, е с една идея по-добро. Това бе и моят крайъгълен камък. Приготвих си раницата набързо и ето, че дойде време да потегляме. По пътя подминахме живописните села Мала църква, Маджаре и Говедарци, което всъщност е и последното населено място преди курортен комплекс „Мальовица”, който е кръстен на едноименния връх. Комплексът е разположен около Меча поляна на 1720 м. надморска височина. Тук има няколко ски-писти, ски-гардероб, хотелчета, т. нар. „къщички” – заведения за хранене и охраняем паркинг, но съвсем не е така застроено като други „паметници” на родната глупост. Обстановката е спокойна и приятна. Тук оставихме колата и поехме по едночасовия маршрут за хижа „Мальовица” /1960 м. н. в./. Вляво от пътеката все още личат следите на големия пожар отпреди 7-8 г., който изпепели десетки декари гориста местност. Времето тук бе сравнително ясно, но се виждаше, че по-нагоре става мъгливо. На хижата ни посрещна Мечо – така кръстихме голямото куче, което за кратко време превърнахме в туристическа атракция с нашите снимки. Пейките пък бяха заети до една от ентусиазирани планинари с големи раници и ведри лица. Ние се бяхме разбрали предварително при нормални условия да покорим не само Мальовица, но и Орловец, затова се бяхме въоръжили със сравнително малки раници, за да не ни пречат. Освен самата хижа, възможности за спане има в бунгалата срещу нея, а можеш и да си опънеш палатка на близката поляна.

Районът около хижата и като цяло северозападната част на Рила

са благодатни за алпинистите. Това е, може би, най-подходящият естествен тренировъчен терен за тези екстремни личности в България. Именно поради в комплекса е организиран и Учебен център „Христо Проданов”, където се подготвят алпинисти, инструктори по алпинизъм, планински водачи и т. н. В момента дори се провеждаше подобно обучение на скалите срещу хижата.

[singlepic id=10922 w=480 h=360 float=center]

[singlepic id=10923 w=480 h=360 float=center]

    След кратка почивка, използвана от всеки различно: от мен – за снабдяване със студена и кристално чиста планинска вода, от другите - за кафе или бира, поехме по

пътеката за връх Мальовица.

 [singlepic id=10920 w=480 h=360 float=center]

      Очакваше се с нормално темпо да качим върха за има-няма 3 часа. Пътеката минава през три „тераси”, след което катери билото и оттам върхът е на 10 минути. При втората тераса на голям скален къс са поставени плочи на загинали планинари и алпинисти из различни краища на света. Една от плочите е посветена на първия българин, стъпил на Еверест – Христо Проданов, друга - на дългогодишния хижар на „Заврачица” Тони Павлов, трагично загинал след свличане на скални отломки в Алпите... Тъкмо при тази „стена на плача” пътеката се раздвоява – вляво може да се „хване” пътя за заслон „БАК” под вр. Орловец, а напред да се продължи към Мальовица.

 [singlepic id=10928 w=480 h=360 float=center]

     

На третата тераса се намира Елениното езеро,

което от високо изглежда досущ като въпросителен знак.

[singlepic id=10929 w=480 h=360 float=center]

        При него спряхме, за да се съберем групата и да хапнем по някой залък преди стръмното катерене на билото. С прословутото си чувство за хумор Добри заключи, че името на езерото идва от... плуващите в него елени. Въобще по време на цялото пребиваване на територията на Рила не останахме „бедни” откъм смях, за което всеки даде своя дан – Добри, Иво, Светослав, Иван, Васко и аз. Тук някъде мъглата ни прегърна и ни оставяше само от време на време разкъсани простори за наблюдение. Най-трудната част от катеренето на Мальовица е именно изкачването на билото, защото за кратко време се „взима” голяма височина. От билото се откри чудна гледка към Рилския манастир, който отстои на около 6 часа. Долу вляво пък се видя и Кирова /Партизанска/ поляна, която е предпочитано място за съботно-неделен туризъм. [singlepic id=10925 w=480 h=360 float=center]         Провряхме се между множеството други планинари и не след дълго бяхме на

връх Мальовица!

Гледката, макар и отчасти замаскирана от мъглата, бе невероятна! Докъдето ти поглед стига има /не/наименовани върхове, езера, гори, пропасти... За кратко успяхме да видим и едно-две от Урдините езера в далечината, както и три от деветте мальовишки езера. [geo_masup_map] [geo_mashup_location_info]   Най-вероятно сме видели и Еленин връх, и връх Малка Мальовица, но така и не стигнахме до консенсус кой връх кой е. Започнаха се едни възгласи, снимки, видео клипове... Дори едно момче от друга група ни помисли за... членове на кубински хор! [singlepic id=10930 w=480 h=360 float=center]         След голямата олелия, която вдигнахме, беше време да обсъдим варианта за изкачване и на връх Орловец. Резултатите от обсъждането бяха противоречиви, но все пак решихме да опитаме. Като най-опитен и вече покорил върха два пъти, Светослав ни водеше уверено към него. [singlepic id=10926 w=480 h=360 float=center]       Покрай нас мъглата се плъзгаше във всякакви посоки, като че ли бе филмов декор за холивудски екшън. [singlepic id=10932 w=480 h=360 float=center] Подобни мистични гледки ни съпътстваха през целия ден       Една скала пък сякаш висеше във въздуха и се замислих дали най-печелившият и гледан филм в света „Аватар” на Джеймс Камерън не е сниман точно тук. [singlepic id=10919 w=480 h=360 float=center]

Ето го и кадъра от "Аватар"

        В скалите покрай пътеката за Орловец са изоставени десетки скоби за алпинистко катерене. Открихме и мини находище на мрамор – голямо метър на метър. Пътеката е буквално „козя” – по нея имаше следи и барабонки от планинските животни.

 [singlepic id=10916 w=480 h=360 float=center]

С бодро настроение се отправяме към Орловец

[singlepic id=10917 w=480 h=360 float=center]

Разбирам защо Емо Чолаков понякога не познава в своите прогнози :)

[caption id="attachment_25864" align="aligncenter" width="538" caption=""Накъде сме тръгнали и ние...""][/caption]       Изведнъж пред нас се откриха и самите диви кози. Каква наслада за душата е да видиш диви кози да препускат в естествената им среда! Скачаха по стръмните улеи сякаш са детски площадки! Кулминацията дойде, когато две кози застанаха точно на отсрещния хребет и спряха като по наш сигнал. Велико и неописуемо! Все едно снимахме реклама на „Black Ram”. [singlepic id=10927 w=480 h=360 float=center]

Прелестните диви кози

      Нагледахме се и тъкмо, когато бяхме пълни с положителни емоции, реалността поразклати нашата увереност. Пред нас се откри

Орловец в пълен блясък

– висок, непристъпен, достолепен и обвит в мъгла. Въпреки предупрежденията на Светльо, не очаквах, че кръстения на орлите връх е толкова трудно достъпен. На въпроса ми от коя страна ще го изкачваме, защото очевидно, според мен, нямаше как да е от тази, която виждаме, той отговори така: „Ами, Деляне, от ляво и отдясно няма как, тъй че...” Пътеката до върха се вие покрай големи пропасти, дълбоки дерета, мокри треви, отвесни изкачвания и спускания, хлъзгави камънаци... [singlepic id=10918 w=480 h=360 float=center] Дяволът ни чака долу с врящ казан и тривърхо копие :) [singlepic id=10924 w=480 h=360 float=center] Добри изкачва поредния отвес     Голямо постижение е, че към 18.00 ч. всичките шест души бяхме на върха, въпреки трудностите, които ни съпътстваха. Естествено, последваха гласовити поздрави за намиращите се под нас планинари около заслон „БАК” /”Български алпийски клуб”/. На върха не се мотахме дълго, защото времето ни притискаше – свечеряваше се, а се надявахме по светло да стигнем до комплекса. [singlepic id=10931 w=480 h=360 float=center] Слизането от Орловец не е никак по-лесно от катеренето [singlepic id=10934 w=480 h=360 float=center] Поглед към Орловец /вляво/ от заслона [singlepic id=10933 w=480 h=360 float=center] Заслон "БАК"       Слязохме по един сипей и спряхме да хапнем на заслона. Самата сграда е малка и вътре има място за нощувка на максимум 8 души. Местата вече бяха заети от друга група, също доста колоритна. Хапнахме на две – на три каквото бе останало и се спуснахме бързо-бързо надолу към хижата. Разкъсахме се и към 20.00 ч. 66.66 % от групата /4 човека/ стигнахме хижата. Чакахме, чакахме, нищо – другите двама не се появяват. Бая се притеснихме, когато от тъмнината се показаха изтормозените лица на двамата. Оказа се, че Иван е получил много гадно схващане на левия крак и добре, че Иво носи със себе си всякакви лекарства и мазила, та са спасили временно положението.

Лошо впечатление в самата хижа ми направи обслужващият персонал.

Иначе приятни млади хора, които обаче не спазват никаква хигиена. Голямото куче Мечо влиза без никакъв свян в кухнята, а освен това домакините го галят, играят си с него и в следващия момент сервират хляб и боб на туристите... А имаше гости от Сърбия, Чехия и дори от Холандия! Направо това си е за рубриката „No comment” по „Euronews”! За наш късмет мъглата вечерта остана на високото в планината, а ние постепенно слизахме на лунна светлина. Както вече споменах, Иво има всичко в раницата си, та закрепихме положението и с помощта на неговото фенерче. Така към 22.15 ч. бяхме на комплекса, натъпкахме се в колата и в 23.00 ч. уморени, но изпълнени с приятни емоции, пристигнахме в родния Самоков. Ще завърша с любим цитат от баща ми: „Който не е бил в планината, той не знае, че там е друг свят”. Автор: Делян Василев Снимки: авторът Други разкази свързани с Рила – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. От Семково до Говедарци (Рила)
2. Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола
3. Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м
4. Голямата рилска … навалица
5. Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част втора
6. Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.
7. Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част трета
8. Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта
9. Връх Ботев в Стара планина

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ През последната седмица в България управляващата партия ГЕРБ официално оповести кандидатите си за президент и вицепрезидент на предстоящите в края на октомври избори. Събитието се очакваше отдавна, но в него нямаше истинска изненада, защото имената на кандидатите напълно съвпаднаха с предварителните прогнози – става дума за досегашния министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев и министъра на правосъдието Маргарита Попова.

Първите експресни социологически проучвания веднага посочиха възможна сериозна преднина от над десет процента за Росен Плевнелиев пред основните му опоненти за президентското кресло – кандидата на левицата Ивайло Калфин, бивш външен министър в правителството на Сергей Станишев, в момента депутат в Европейския парламент и бившият еврокомисар Меглена Кунева, която официално се води независим кандидат. Двамата са с почти изравнени възможности за достигане до балотаж, като засега лека преднина има Меглена Кунева.

Истинската изненада във все по-отчетливо разгръщащата се предизборна кампания обаче този път дойде от страна на дясната Синя коалиция. Въпреки подписаното споразумение за общи действия и проведените предварителни вътрешни избори за това кой да бъде кандидат-президент на десницата, сините отново изпаднаха в силни вътрешни конфликти и на практика коалицията се разпадна. Това означава край не само на шансовете десен кандидат да се намеси по какъвто и да било начин в президентската надпревара, но вероятно край и на илюзиите, че десните партии на прехода в България някога ще могат да се възродят от пепелта, посипала се през последните 20 години по собствените им политически стъпки. 

- Пламен, с практическия разпад на Синята коалиция сега, два месеца преди  президентските избори, умря ли окончателно – в политически план, разбира се – тъй наречената традиционна българска десница, представяна от СДС и ДСБ? 

- Според мен тя няма нужда сега да умира, защото е мъртва отдавна, Фили. Печалното събитие се случи точно преди десет години и пет месеца, в началото на април 2001-ва, когато тъй нареченият “цар”, се появи от небитието и разтресе цялата политическа система в България, от което най-много пострада тогавашното СДС.

То се разпадна като куха черупка на две основни съставни части – СДС и ДСБ, разликата между които се измерва не с различия в политическите принципи и визии, а с личностни разправии и желание за възпроизводство във властта на ограничен кръг хора от двете партийни върхушки. По-близо или по-далеч около тях в политическото пространство се разлетяха и някои по-дребни отломки от бившето дясно. Това стана под формата на партии, чиито имена никой или не помни, или изобщо не знае, но всеки ги идентифицира с имената на техните лидери – партията на Стефан Софиянски, партията на Евгений Бакърджиев и други подобни. И когато се каже – партията на еди-кого си, хората обикновено махват с ръка и викат: – Аха, ясно! 

- И какво означава това “ясно”? 

- Ами означава, Фили, че това са хора, които по един или друг начин осребриха властта, когато я имаха, впоследствие бяха изхвърлени в периферията на политическия живот и от години вече се опитват пак да попаднат някъде насред тавата с баницата. Това е може би леко грубовато, но директно и ясно обяснение за представата, която има в българското общество за тези гравитиращи уж в някаква дясна орбита формации. 

- Пламен, но все пак след 2001-ва година СДС и ДСБ продължиха да съществуват, макар като вечната парламентарна опозиция. Междувременно дори успяха да създадат Синята коалиция, което даде надежди за възраждане на десницата….. 

- Надеждите се базираха на илюзии, Фили, илюзии като тази, че дясното е живо, щом още мърда. А то мърдаше само заради остатъчните токове в този роден в зората на демокрацията политически организъм, не заради наличието на някаква реална жизнена сила в него.

Всеизвестно е обаче, че илюзиите, особено в политиката, не прощават никому. Затова и сега, когато се оказа, че, въпреки уж постигнатото разбирателство, сините се разделиха точно когато трябваше да регистрират своя общ кандидат-президент, разочарованите, изненаданите, смутените – най-вече сред самите членове на СДС и ДСБ – са мнозина. 

- Но какво всъщност стана и защо се стигна до този последен акт на раздяла? 

- Очаквах този въпрос, Фили. Учудвам се колко много хора през последните дни ме питат точно това. Включително онзи ден ми се обади един от шефовете на ДСБ в Пловдив да му обясня как и защо стана така. Вместо той, като вътрешен човек, да излезе и да обясни на обществото или поне на изпадналите в ступор партийни фенове, трябваше аз като страничен наблюдател на процесите, да му обяснявам на него.

Иначе това, което се случи на повърхността на събитията, е ясно. Политиците от СДС сключиха сепаративни договори за подкрепа на своя – макар и общ – кандидат за президент с тъй наречените малки десни формации, онези, които вече споменахме като формации от типа “аха, ясно”. Това стана въпреки наличието на договорка с ДСБ Синята коалиция да не се разширява по този начин. И съответно ДСБ не се появиха в ЦИК, за да се впишат като част от коалицията, издигнала и подкрепяща кандидата Румен Христов.

Толкова по въпроса какво и как стана. Колкото до въпроса защо, отговорът му изисква да се напише солиден труд по история на целия български преход, Фили. Тук само ще обобщя, че според мен този пореден черен епизод от битието на  българската десница се дължи на факта, че тя всъщност отдавна е в небитието, че истинско дясно мислене и дясно действие в България от години няма. Така че все някога трябваше да се намери някой благодетел, който да дръпне шалтера и да изключи напразно работещите животоподдържащи системи. 

- С други думи, Пламен, ако се върнем на връзката между това, което става в дясно и предстоящите президентски избори, ясно е, че по никакъв начин кандидатът на десницата няма шансове да се намеси в играта поне за достигане до балотаж. 

- Мисля, че това беше ясно и от по-рано, Фили. Поради качествата на общия кандидат Румен Христов, когото СДС все пак успя да наложи, неговите шансове за сериозна намеса в президентската надпревара си бяха нулеви от самото начало. Сега всъщност основният въпрос, който възниква, е – какво ще се случи с гласовете на всички онези десни избиратели, които със сигурност не искаха да гласуват за Румен Христов, но щяха да го направят в името на евентуалното единство на Синята коалиция. 

- И какво очакваш да се случи? 

- Най-вероятно голямата част от тях, примерно 80-90 процента, просто няма да отидат да гласуват. Поне на първия тур – със сигурност няма да отидат да гласуват. За втория тур част от тях може и да се запътят към урните, ако се окаже, че кандидатът на БСП Калфин застрашително се е приближил до кандидата на ГЕРБ Плевнелиев и има опасност да го победи на балотажа.

Останалите десет или двадесет процента от разочарованите хора в дясно пък е вероятно още на първия тур да подкрепят или кандидата на ГЕРБ – в по-голяма степен, или Меглена Кунева, в по-малка. Разбира се, социалистът Калфин няма никакви шансове да получи, струва ми се, дори един-два от тези гласове, което пък веднага ме насочва към идеята, че в БСП напоследък малко прибързано се радват на резултатите от социологическите проучвания за разпределението на силите между тримата водещи кандидати за президентския пост. 

- Защо да е прибързано? Част от социолозите казват, че, независимо от известната преднина за Кунева, това се дължи на по-ранния старт на нейната кампания и някои други фактори, които до самите избори ще се балансират от различни предимства на Ивайло Калфин….. 

- Те факторите може и да се балансират, Фили, само че кандидатът на левицата Калфин, който разчита най-вече на твърдото ядро на БСП, няма откъде да получи допълнителни гласове, дори да беше три пъти по-умен и принципен политик, отколкото е всъщност. За това твърдо ядро и близката му периферия отдавна е ясно, че се движи в границите 17-18, до 20 процента. Ако приемем, че самата кампания донесе още процент и половина – два от някакви колебаещи се слоеве, Калфин пак е за никъде. Докато Кунева, макар нейните поддръжници да са плаващи, от различни обществени слоеве и с често противоречиви политически пристрастия, заради личните си качества и заради умереното си, интелигентно говорене, има потенциал да дръпне още не малко гласове по време на самата кампания в нейната най-остра фаза.

На този етап може да се каже, че са категорично ясни няколко неща – балотаж ще има и единият от участниците в него се казва Росен Плевнелиев, канидат на ГЕРБ. Развитието после е донякъде лесно да се прогнозира в зависимост от това дали на втория тур срещу него ще застане Кунева или Калфин.

Ако е Калфин, левицата губи, ГЕРБ печели със смазваща преднина. Ако е Кунева, възможността ГЕРБ в края на краищата да загуби е съвсем реалистична. Не е категорично сигурна, но е реалистична, защото тогава към подкрепящите Кунева ще се прибави строено и цялото войнство на БСП. Неслучайно още далеч преди началото на кампанията и обявяването на кандидатурите, когато се знаеше със сигурност само името на Меглена Кунева, червеният лидер Сергей Станишев постави като основна цел пред партията си да не допусне кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, да спечели президентския пост. И не само го постави като основна цел, но оттогава насам продължава да го повтаря като заклинание по всички партийни и непартийни форуми, та накрая вероятно и последната червена бабичка ще го разбере съвсем правилно.

Още повече всички знаят, че дълго преди да издигнат своя кандидат за президент, в средите на левицата упорито се обсъждаше възможността БСП да припознае и подкрепи точно Меглена Кунева като свой кандидат. Така че редовите социалисти могат да бъдат доволни – техните лидери този път успяха да заложат на два коня от общо трима фаворити и шансовете им за печалба са добри. Дали и какво ще спечелят от това самите редови социалисти е отделен въпрос, чиито отговор също може да се проследи в един сериозен научен труд за особеностите на българския преход.   

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Приходите на Facebook за първото полугодие на 2011 година са се увеличили двойно в сравнение със същия период на миналата година, като са достигнали 1,6 милиарда щатски долара. Данните бяха огласени от агенция "Ройтерс", която се позова на източници, пожелали анонимност. Припомняме, че социалната мрежа не е публична компания и не е длъжна да обявява финансовите си показатели. Същите източници съобщават, че нетните приходи Facebook от януари до юни на 2011 година възлизат на близо $ 500 милиона. За сравнение, за първите девет месеца на 2010 г. най-голямата социална мрежа в света е спечелила $ 355 милиона, показвайки приходи в размер на 1,2 милиарда щатски долара. Очаква се в началото на 2012 година Facebook да проведе процедура за първична публична емисия на акции (IPO). По оценки на експерти, в момента капитализацията мрежата възлиза на около $ 80–85 милиарда, а около пролетта на 2012 година може да достигне 100 млрд. долара. Броят на потребителите на Facebook надхвърля 750 милиона.

за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да ...