Докато по времето на Тройната коалиция станала пример за кражби, корупция и министерски далавери, усвояването на европейските фондове клонеше към нула, а ЕК блокира изплащането им заради системни политически нарушения на правилата, сега при управлението на ГЕРБ всичко си идва на място: България е договорила 70,2% от парите по оперативните програми на ЕС. Прибавете към [...]

Отново се повишиха цените на горивата и се започна с голямото мрънкане срещу Лукойл, срещу картели и тем подобни. Типично по български намерихме виновен и както винаги в нас няма никаква вина и те само ни използвали. Тъй като през миналата година 5 месеца живях в Швейцария ще ви опиша защо те не мрънкат за […]

happy.

Отново се повишиха цените на горивата и се започна с голямото мрънкане срещу Лукойл, срещу картели и тем подобни. Типично по български намерихме виновен и както винаги в нас няма никаква вина и те само ни използвали. Тъй като през миналата година 5 месеца живях в Швейцария ще ви опиша защо те не мрънкат за [...]

"Той (премиерът Бойко Борисов - бел.моя) уточни, че пък още тази вечер Първа инвестиционна банка може да нареди сумите. Надявам се да не ми откажат и още утре хората да си получат заплатите, обяви Борисов."

Нормалните банки в нормалните държави не решават дали да правят дадено плащане защото премиерът им се обадил и ги помолил. Ако европейските банки постъпваха така, дълговата криза отдавна щеше да е прераснала в обща финансова криза и еврозоната щеше да е почнала да се разпада. Ако нормалните български банки (т.е.които са собственост на големи чужди банки) постъпваха така, валутният борд отдавна щеше да е издънен.

С това си твърдение Бойко показва, че по нищо не се различава от идеята на Жан Виденов да оздрави банковата система като поеме банките "на ръчно управление". Единствената разлика е, че сега Бойко поема "на ръчно" предприятие от реалната икономика и се ограничава само с него. Засега - въпреки че знаем ли що за ангажименти са поемани по този начин - "обадих се, помолих" - от КТБ например? Или от руската ВТБ?

За евентуални дребнави забележки, че ДСК също е чужда банка, но премиерът й казва на и на нея: Това трудно, но все пак може да се преглътне, защото наглостта му се ограничава до работното време на служителите и може да се приеме като крайна, но разбираема грижа на държавата. Но съобщението му, че той определя плащанията на една частна банка, за тази банка означава, че на нея не може да се има никакво доверие.

Само през последната седмица в гръцките медии новините за поддали се на депресия гръцки граждани са се увеличили значително. На  17 март, 81 – годишна жена от остров Закинтос, седнала в градината пред къщата си, поляла се с бензин и се самозапалила. След нейната смърт, роднините й разказват, че в бележка до тях, жената пише, че не иска да им бъде в тежест заради изплащането на дългове. На 19 март, в град Пирея, мъж кара бързо по морския бряг и с голяма скорост я забива в морската вода. Причината да се самоубие са дългове, които не може да върне. Също на 19 март, 70 – годишен мъж щурмува данъчната служба на атинското предградие “Агия Параскеви”, въоръжен с пушка. Според свидетели крещял “Взехте ми всичко, няма какво друго да ми вземете!” Безрезултатно се опитва да вземе за заложници служители на данъчното, но е арестуван скоро след нахлуването си в службата. Това са част от “малките истории”, изпълнили Гърция след налагането на драконовски мерки от страна на гръцкото правителство под надзора на ЕЦБ, МВФ и Световната банка. Самоубийствата тепърва ще бъдат част от гръцкото общество, както се случваше това в други страни, които трябва да изплащат непосилни лихви. 

Веселина Седларска

Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и, както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от два паралелно протичащи скандала – аферата „Хохегер” и плажът „Катар”. В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.

Понятието пиар (пъблик рилейшънс/връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато „Американ табако” го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното „връзки с обществеността”. Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.

Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта.Поставя боклука вътре, където го премерва везна и, в съответствие с теглото, тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък. А котката умира в неделя. Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак … След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.

Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер, и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.

Калайджийската работа да се лъсне нечий образ е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: „Мога да си се калайдисвам и сам.” И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.

 Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел „Връзки с обществеността” работят 35 души. Защо толкова? „Защото нищо не е по-важно от общуването с хората.”

Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват, – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри.  Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.

За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес „Няма организация, никой не идва на форума”, да речем. И тръгва водата.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.

Втора: прилагаме техниката „превъртане”. Подбираме онези /части от/ факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.

Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той  се свежда до два принципа. Говори се на „един глас”-  колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят „пълни разкрития, без поемане на вина” –  бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.  

Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата „Катар”. А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: „Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика.”

В. „Преса”

Белгийски астроном любител е направил снимки на първият съветски метеоспътник 'Метеор-1', който в близките дни трябва да навлезе в плътните слоеве на атмосферата след 43 години прекарани на орбита.

Милен Радев

По себе си съм забелязал, а и до други съм се допитвал, че от Бай Ганя познаваме повече началните глави от I до IX. От финалните, от “втората” така да се каже част, най-много да се припомни “Бай Ганьо прави избори”…

Между това, сред тези последни глави има същински бисери и особено за политически заинтересувания читател. Алеко Константинов е далеч от някакво си (внушавано ни от училищните педагози ) русофилство, той изповядва и страда единствено от чист български патриотизъм.

Хрумна ми днес със съвсем прозрачни намерения да цитирам тук “Бай Ганьо в опозиция – ама де-де!” Текстът е от есента на 1895 година.

Стамболов е посечен на 3 юли същата година от руската агентура. Два дни преди касапницата на софийската улица Раковска челобитната депутация начело с митрополит Климент Доростолочервенско-русоблюдски и с Вазов в своя състав вече е приета в Петербург от Николай II (както знаем от друг фейлетон на Алеко сред членовете на делегацията е и сам бай Ганьо).

Правителството в София е в ръцете на враговете на Стамболов от Народната партия на Константин Стоилов. Бай Ганьо естествено се е присламчил към властта и пише долното, цитирано от Щастливеца писъмце.

Измърморвам “117 години въртене в кръг…” и приключвам с увода си.

(да не ми ставаше противно от споменаването на някои имена щях да посветя тази публикация на трима днешни преки наследници на бай Ганя с фамилии Янев, Донев и Бареков…)

---

---

Господине редакторе,

Един господин, като ме знае, че съм приятел с  о н о г о в а, дето събира материали за бай Ганя, предаде ми приложеното тук писмо, да му го връча. Това писмо е толкова оригинално и характеристично, щото не ще бъде зле да го напечатате във в. Знаме като подлистник Как е попаднало писмото в ръцете на господина – не ми е известно.

София, 30 октомври 1895 год.

Щастливец

До господина редактора на в. “Не му е времето”.

А бе, кьорпе, защо си ме набедил във вестник “Не му е времето”, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава – помниш ли, на Враждебските ханчета? – още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция.

Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое… А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана.

Виж, днешните наши не са тъй. За чапкънлък няма ги. Тоест – как да ти кажа – не че ги няма, ами кой ще се качи по Джендемтепе, по Небеттепе, кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото – право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам,ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа – разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? – За вятъра.

А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго – свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш – никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не искат да знаят.

И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз – какво ? Гледам си търговийката, и туйто. Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя ? Зная си аз как му е реда.

Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене ? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана – тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар.

Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганьо, той знае кога му е времето да се вика “да живей”! Едно да живей – хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето – знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината.

Момче бе, нашите дали не са я попрекалили с ломчаните? Чувам: ранени, убити! Брей, да си опичаме ума, зере… на оногова ръцете отрязаха, да не би да му дойде времето наопаки…

Хайде стига засега. Да живей Негово Царско Височество!

Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?

Ганю Балкански

Третият кораб на ЕКА от серията ATV бе успешно изстрелян и лети към МКС. По информация от сайта на ЕКА.

Букмейкърските сайтове могат да пуснат залагане откъде първо ще дойде якият вихър:
 - от "Белене"
- от шистите

Аз бих заложила на "Белене". Проучванията за шистов газ у нас не са приоритетни за "Шеврон" и за САЩ. Обръщат им внимание, но НЕ СА от първостепенна важност. Освен това знаят, че сами ще поискаме в един момент. Докато за Русия и "Газпром" и цената на газа, и "Южен поток" са сред приоритетите.

Европейският парламент ще отбележи Международния ден на ромите – 8 април. Събитието ще се състои на 27 март от 18.30ч. в пространството Yehudi Menuhin в Европейския парламент в Брюксел. Мероприятието се организира от българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП – Илиана Иванова, Мария Неделчева, д-р Андрей Ковачев, Владимир Уручев, както и унгарската евродепутатка от ромски произход Livia [...]

Един шофьор днес нападнал и бил пътен полицай в центъра на София, защото катаджията искал да му състави акт за минаване на червено. Дотук няма новина ( ще обясня защо, ако някой не знае). Изненадващо обаче побойникът бил арестуван ( къде ли и сбъркал, за да допусне това?). Ето това вече е новина.

Проблемът е там, че агресивният гражданин не е известен спортист. Ако беше като Христо Стоичков, който преди време подгони и нарита един български фотограф насред Барселона, нямаше да има проблем. Ето и днес научаваме, че окриленият от властовите си връзки треньор Стоичков се обаждал да заплашва футболен съдия ( а тай, завалията, взел, че се оплакал). И как няма, та нали е ортак в управлението на тази държава, щом си е на „ти” с „когото трябва”. Двамата с Бойко Борисов споделят например преклонението си към Тодор Живков и неговото време, когато, помним добре, имаше ред – не всеки можеше да бие безнаказано.

Нямаше проблем и Йордан Лечков, друг герой от световното първенство по футбол през 1994 г., от когото двама катаджии се оплакаха, че не само не се е подчинил на тяхно нареждане, но дори си е тръгнал от мястото на спора на софийски булевард с тях като им направил неприличен жест. Лечков отрече показанията на униформените и в край сметка приятелството му с вътрешния министър Цветанов приключи скандала в полза на сливенския кмет, оставяйки двамата служите на МВР в ролята на двамата глупаци.

На бой срещу униформен служител налетя и скулпторът Вежди Рашидов заради спор с охранител на Софийската община за неправилно паркиране. И в този случай маститият побойник не само не пострада от ръката на закона, но и я пое със заслужена гордост, когато тя му предложи за награда министерски пост. И от тази висота той така се е вживял във величието си, че най-напред се самообяви за колега на Господ ( заради калта, от която двамата създават своите творения), но най-напред „възкреси” покойната оперна певица Гена Димитрова с обещание да я прати да пее в Москва, а след това обяви всички нас, възмутените от тази простотия, че сме глупаци, които не сме го разбрали: тя щяла да пее на запис, а ние примитивите ( така ни нарече!) сме си помислили, че той не знае за смъртта й. Не му мигна окото- нали си е близък с Борисов, може да си позволи да бъде нагъл не само по отношение на живите, но и на мъртвите българи.

Агресия срещу униформени служителки на борда на германските авиолинии прояви добре познатият с буйния си нрав български патриотичен вожд ( за да не кажа фюрер) Волен Сидеров. Близостта му с началника на държавата ни обаче в онзи период явно задейства съответните пожарникарски маркучи за потушаване на надвисналия германски правосъден гняв над него. Туриха му пепел!

Така че, Петков с Петков такъв, някакъв си: ти за какъв се мислиш, бе- да не си нещо футболист, депутат или друг подобен приятел на Бойко и Цецо, че ще налиташ безнаказано на бой! Най-напред трябва да си осигуриш благосклонността на управляващите, а после може да си биеш наред, защото тука си има ред както в НРБ при Живков. Който бие, без да е прегърнал каузата на властта, не само ще се сблъска с цялата строгост на закона, но и от сблъсъка може да гушне герберите!

Share on Facebook

Докато данъчното бреме в Европа е ниско след войната (по време на европейското икономическо чудо), то значително се покачва след това. От 70-те години насам данъчното бреме в ЕС (Западна Европа) се е повишило с около една трета. Не случайно европейското икономическо чудо отдавна е минало…

Източник: Eurostat, Taxation trends in the European Union, 2011

Блогът за икономика 2012

В Официален вестник – Решение   за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър

Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър  подкрепя целите и ключовите действия, очертани в Европа 2020 и  Програма в областта на цифровите технологии за Европа  и е включена сред 50-те приоритетни действия от съобщението на Комисията за единния пазар.

 

България не се е съобразила с изискванията, заложени в Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет лота за наземно цифрово радиоразпръскване чрез две конкурсни процедури.

Изискванията:  Радиочестотите  трябва да бъдат разпределяни и давани от националните регулиращи органи според набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и според обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата.

Според Комисията

• България е ограничила без основание броя на предприятията, които могат да навлязат на този пазар;
• критериите за подбор на конкурсните процедури са били непропорционални;
• на кандидатите не е било разрешено да бъдат свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, извършващи дейност само извън България, или с оператори на мрежи за радио- и телевизионно разпръскване.

Защо  – защото  тук се решава обратната задача:   критериите се определят така, че да  легитимират определени лица като победители.

Обществото губи – двойно:  и ползите от цифровия преход  ги  няма,  и вече сме близо до имуществени санкции.

Държавата поддържа равновесие на мощни частни интереси  и не се вижда да не иска да го поддържа.

• Решение на Конституционния съд  от 2009  (с две особени мнения);
  
• През 2010 Европейската комисия образува проверка по повод проведените конкурси за цифрови мрежи.
• През 2011 България получи съобщение за откриване на процедура, във връзка с неизпълнение на изискванията за прозрачни и недискриминационни правила.

 

 

Това ме накара да се замисля за старата приказка че закона е бариера в полето. И За това как лъвовете прескачат над него, мишките минават под него, а телетата се блъскат. Значи ето я простата сметка : караш си като нормален гражданин. Решаваш да „понатиснеш малко педала“. Хваща те камера. 100 лв. И нагоре. Инвестираш [...]

Ценна книга на половин хилядолетие, изчезнала преди близо 100 години, бе върната на библиотеката „Архиепископ Марш” в Дъблин в „учудващо добро състояние”, съобщи CNN.

"Откривателят” е ирландски адвокат, който се натъкнал на томчето в евтин магазин за антикварни вещи. Юристът платил приличната сума от 90 евро, като срещу тях получил и антично огледало. Осъзнавайки, че е попаднал на находка, той занесъл книгата в библиотеката „Архиепископ Марш”, където тя била разпозната от служителите.

Книгата е третата от пет тома с пълните събрани съчинения на прочутия древноримски лекар и философ Гален. Поредицата е публикувана през 1538 г. в швейцарския град Базел, а през 1701 г. става част от колекцията на дъблинската библиотека.

„Преди около 100 години третият том от поредицата изчезна от лавиците”, разказва пазителят на библиотеката Джейсън Макелигът. Но миналия петък „сякаш от нищото се появи един човек, който каза, че е купил някаква книга от антиквариата и се чуди дали не е наша”.

Служителите в библиотеката казват, че са радостни „да посрещнат отново своя стар приятел”. След период на консервация се очаква още това лято книгата да заеме предишното си място на рафта.

Изт: flickr

Иска ми се да пиша малко за  духовността. Но не бързайте да си ходите. Тук няма да прочетете нещо „възвишено” и лишено от практическа стойност. В духовността има повече практическо приложение, отколкото си мислите. В криворазбраната духовност няма. За разликата между двете ще поговорим сега.

Криворазбраният избор

Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

„Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”

Из: 33 любовни истории, Когато токът спря

Всъщност, може би завиждате на нечестното богатство, но, повярвайте ми – вие не искате неговите проблеми!

Между духовното и материалното няма възможност за избор. Те са неразривно свързани. Всичко е свързано. Разумният човек знае, че проявите на просперитета са хиляди и не му се налага да избира между тях. Той се развива хармонично. Това се случва не някъде другаде, а във вечния настоящия момент.

Криворазбраното изобилие

Няма как да си щастлив, ако постигаш само една форма на изобилие, например финансова, но изпитваш нищета в повечето (или всички) останали. Така приличаш на грешно натоварен кораб, който се е килнал на една страна – засега се справя успешно с вълните, но рано или късно ще се озове на морското дъно.

Не може да си богат и болен, а да наричаш това „изобилие”. Не може да си богат и самотен и да мислиш, че живееш в изобилие. Не може да си богат и мразен, и да твърдиш, че си постигнал някакъв успех. Не може да разполагаш с жълтици, но да нямаш време да ги изхарчиш и да вярваш, че това е някакъв просперитет. Това си е чиста проба лъжа. Или хайде, нека да го наречем: „липса на свобода”.

Изобилието значи да се развиваш хармонично. Да имаш винаги колкото ти трябва – по отношение на парите, но и по отношение на всичко останало. Изобилието не значи да избираш между духовното и материалното, защото кому си потребен, ако не можеш да си плати сметката за тока? Тогава дори на себе си не можеш да помогнеш.

Изобилието значи да имаш достатъчно от всичко: да си едновременно здрав и обичан, да си „късметлия”, да постигаш с лекота, да бъдеш обграден от истински приятели, да ти върви в любовта и на карти едновременно, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да имаш време за себе си и за обичаните от теб неща, да не зависиш от волята на друг човек, да нямаш смъртни врагове и да си полезен – за себе си и за всички останали. Богатството да ти е черта от характера. Така никой не може да ти го отнеме.

Защо „достатъчно”, а не „повече”?

Защото човек, който има сто милиона не е сто пъти по-щастлив от човек, който има само десет. Милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите. Близко е до ума. Това са просто цифри. Портрети на мъртви писатели. Те не могат да те направят щастлив, но виж – могат да те направят нещастен, ако ги нямаш точно тогава, когато ти трябват.

По-малкото създава тревога и мръсен, гаден стрес, какъвто само недоимъкът може да причини. Повечето също генерира стрес: Да не го загубиш. Да не ти се отнеме. Как ще го опазиш? Как ще го охраняваш? Ами опасността? Ами крадците? Ами завистта? Ами отвличанията? Мръсен, гаден стрес, какъвто само неравновесието може да причини.

Затова е важно да имаш винаги толкова, колкото ти трябва. В момента. Не само портрети на мъртви писатели – всичко. Не ти трябват четири жени, които да те мразят и да ти изневеряват, но да бъдат с теб само, защото имаш нещо, от което се нуждаят в момента, например – пари, слава, власт или някакъв престиж…Трябва ти само една, която да те обича истински. Не ти трябват 800 приятели във фейсбук – достатъчни са ти само двама, които винаги ще ти услужат с пари, когато закъсаш. Тогава си истински богат. Не ти трябва да обикаляш света като сирак. Трябват ти само местата, където се чувстваш „като у дома”. Независимо в коя точка от кълбото се намират. И така нататък…Това значи да си духовен. Такова нещо не се постига с учение, с работа или с дългосрочен план. То е възможно единствено сега – във вечното настояще. То изисква равновесие – вътрешно равновесие. Останалото се намества от само себе си.

Криворазбраният аскетизъм

Как изглежда популярният имидж на „духовния” човек? Нещастник с хлътнали очи и празен стомах, отказал се от всичко, което дори теоретически може да му донесе някаква радост в този живот, забравен в мизерия и самота някъде на края на света, обречен да гледа само в една точка по цял ден, да няма никакви полезни / приятни / смислени занимания, да не притежава нищо, да се храни само с корени, да ползва камък, вместо възглавница, и да носи дрипи, докато е жив.

Възможно ли е някой изобщо да се стреми към подражание на такъв образ? Милиони хора са го правили! В стремежа си към „духовност”, те подражават на един измислен образ, създаден в литературата, в киното или в изобразителното изкуство, които, както знаем, са територия на въображението. Тези хора избират нищетата, преди дори да са вкусили от изобилието. Как е възможно да отричаш нещо, което не познаваш?

Може да отидеш в пещерата и да прекараш 30 години там, но пак нищо да не постигнеш в духовен план. А можеш да практикуваш дзен и докато си ремонтираш мотоциклета, примерно. Можеш да правиш благотворителност за милиони, докато сключваш сделки за милиарди. Можеш да постиш, докато ядеш специалитети. Можеш да търсиш просветление в тантрическия секс, а не в пещерата. Попитайте Стинг.

Криворазбраната диета

Много хора сега постят и мислят, че лишенията ще ги издигнат в духовно отношение. Всъщност, лишенията ги правят само по-гладни и по-агресивни хищници. Затова прекаляват с уж „леките” храни, увеличават цигарите и алкохола за сметка на месото, изнервени са и нямат търпение да дойде Великден, за да се натъпчат с целия холестерол, който са пропуснали, под формата на яйца. И да се приключва с всичко това! Така ли изглежда духовността?  Между тялото и съзнанието трябва да настъпи баланс. Вълк-вегетарианец в природата не съществува.

Не възразявам да гладуваш, за да си прочистиш храносмилателния тракт. Нямам нищо против да си вегетарианец и да не ядеш месо. Нямам нищо против да си веган, суровояд или да минеш на фотосинтеза направо. Не възразявам да я караш цял живот на ядки и на плодове, ако така ти харесва. Но възразявам да си мислиш, че това те прави по-духовен от някого, който си слага в чинията сочна пържола, налива си каничка вино и похапва с повече кеф, отколкото ти е донесло яденето през последните 20 години, взети заедно.

Нарядът трябва да се изпълнява по съдържание, а не по форма

Ама какви са тези войнишки лафове, ще ме питате сега, какво е общото между църковния пост и наряда? Много е общото, да ви кажа. Благодаря на този човек, че ме светна за истинското значение на думата „пост”. Защото и в армията, и в църквата, тя има еднакво значение: Да си отваряш очите на четири. Да присъстваш. Да „внимаваш в картинката”. Да не напускаш поста. Да не „заспиваш”. Да наблюдаваш какво се случва. Да си буден. Да си Буда. Това значи да постиш. Постът не е някаква диета, която ще ти увеличи теглото след време. Ако ще минаваш на диета, по-добре се консултирай с диетолог. Не търси диети в армията и, още по-малко, в духовните учения.

Криворазбраният творец

Друг песимистичен образ, който не харесвам е този на криворазбрания творец. Говоря  за човека, избрал „духовното” пред „материалното”. И живеещ като скот. Защото никой на тази планета не е в състояние да оцени „духовния” му талант. Този човек е най-обикновен бедняк, според мен. Но не от ония – „бедните духом”, които си имат резервация за „царството небесно”, понеже са се отървали от излишните мисли, емоции, грижи, притеснения, страхове и тревоги, въобще – от целия „багаж”, който им пречи да са доволни още тук и сега, а от ония – бедните телом – дето си нямат дори парички за ток. И живеят на свещи поради висок „интелектуален потенциал”. Но не във времената на Паисий, а през 21 век.  И рядко изтрезняват, за да разберат какво точно се случв.

Трябва да твориш на разбираем език, за да си разбран творец. Трябва да говориш на популярни теми, за да си популярен говорител. Трябва да споделяш, за да бъдеш споделян. А не да пазиш „таланта” само за себе си.

Не трябва да мислиш за милионите на Стивън Кинг, когато се захващаш с писане, примерно, защото само един от сто милиона драскачи постига славата и богатството на Дъ Кинг. По стечение на обстоятелствата. Другите имат по-голям шанс да спечелят от лотарията. Ти защо се захвана с писане, заради кинтите ли? Заради кинти хората се захващат с бизнес, строят фабрики, теглят кредити и правят инвестиции. Рискуват, работят по 40 часа на ден и после, ако доживеят, берат плодовете на своя труд. Под формата на кинти. Творчеството ти е достатъчно, като награда, според мен. Като форма на свобода. Като вдъхновение. Това са твоите хонорари, това ти е  заплатата. Ако си искрен пред себе си. Защото мен лесно ще ме излъжеш, но себе си едва ли някога ще успееш да заблудиш…

Темата може да продължи дълго, но мисля, че схванахте основните акценти:

Не трябва да се избира между “материалното” и “духовното”.

Материята е проекция на Духа.

Другото е нелепа шега – грешно твърдение, с което сме свикнали по правилото: „една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина”. Бъдете честни пред себе си и правете само нещата, които ви носят вдъхновение, свобода, радост и щастие още сега, които ви карат да се чувствате полезни, приятни, одухотворени, обичани и ценени…още сега. Независимо дали ви носят портрети на мъртви писатели или не. Нямате време за нищо останало. Прекалено кратък е срокът, който ни е даден, за да се преоткрием.

Нямаш ли време за себе си, значи нямаш време за нищо останало! Значи не живееш правилно. Огледай се и ще откриеш причините. И започни да променяш. Още сега. Започни да променяш вътрешния си свят, а не външния. Хитлер се опита да преобрази целия свят, понеже беше недоволен. Прави се точно обратното. Работете върху мислите, убежденията и вярванията, които ви формират. По които точно? По тези, които се повтарят непрекъснато. По “цикъла” работете. И външният свят няма да закъснее с отговора:

„Каквото повикало, такова се обадило”

„Каквото посееш, това ще пожънеш”

„Каквото си надробил, това ще сърбаш”.

“The words of the prophets are written on the subway walls”.

Само че няма кой да чете. А с четене само не става. Трябва ти практика. Няма по-подходящ момент за практикуване на щастието от настоящия момент. Другото е просто илюзия. Други моменти, освен настоящия, просто не съществуват.

Тихомир Димитров

Image: Idomeneo II atto by Lorenzog. on Flickr

Помните ли когато преди около година критикувах законодателната инициатива на италианската народна избраница Elena Centemero?

Имам предвид онзи законопроект, който

целеше филтрирането и блокиране на съдържание

а ако това не помогнеше – предвиждаше ултимативната корективна мярка на единия удар.

Доста ACTA – like, а?

Нейсе, дали под въздействие на всеевропейската критика срещу търговското споразумение или по други причини, но проблеминият законопроект най-вероятно

бива изоставен завинаги

Това съобщава не кой да е, а Corrado Calabro, който е председател на италианския комуникационен регулатор Autorita per le Garanzie nelle Comunicazioni (AGCOM).

Благата вест обаче не свършва тук – Calabro e счел за необходимо да препоръча на

италианския законодател да реформира

датиращия от 1941 италиански Закон за авторското право, добавяйки

като се има предвид, че авторското право се простира отвъд националните граници, най-подходящият форум за едно такова ново законодателство – поне по отношение на генералната му насока – ще бъде Европейският съюз, а може би дори ООН.

Развитието е, така погледнато, повече от положително.

Изразено в музикален контекст: досегашната майтапчийска opera buffa бива заменена с доста по-сериозната opera seria.

Възможно е, разбира се

либретото на последната да не е написано изцяло

и като евентуално свидетелство за това могат да бъдат тълкувани думите на Enzo Mazza, шеф на италианския клон на IFPI – Federazione Industria Musicale Italiana (FIMI).

Според него така създалата се ситуация

е наистина унизителна за компании, автори и изпълнители.

От една страна сме свидетели на политиката на една държава, която блокира хиляди сайтове, предлагащи онлайн хазарт, но от друга не е в състояние да регулира пазара на легално съдържание в интернет.

Да ви звучи познато?

Само да ви подсетя, че у нас Народното събрание прие филтрирането на нелицензирани сайтове за хазарт.

No related posts.

  Вчера клубът по предприемачество Start it Smart срещна 250 млади хора с представители на българското подразделение на Saatchi & Saatchi в Аулата на Софийския университет. Ако не знаете кои са  Saatchi & Saatchi, те са световно известна рекламна агенция с над 140 офиса в 76 държави. … Подобни статии:

1. Saatchi & Saatchi с уникална реклама в Полша
2. Twitter обяви дългоочакваните бранд страници

И тази година Az-jenata.bg дава старт на кампанията за превенция на Спина Бифида. Идеята на инициативата е да информира бъдещите родители относно малформацията Спина Бифида и превенцията й чрез фолиева киселина. Мотото е 300 стъпки за 300 здрави бебета повече, а официалният старт на кампанията е днес в двора на Университетската акушеро-гинекологична болница Майчин дом в София. Съмишленици и приятелите на инициативата ще залепят общо 300 сини и розови бебешки стъпки за 300 здрави бебета повече в двора на болницата. Междувременно доц. Савов, началник на националната генетична лаборатория към Майчин дом, ще разкаже повече за Спина Бифида и начините за превенцията.

Жюстин Томс*, основател на Az-jenata.bg и организатор на инициативата сподели с нас, че се надява и тази година кампанията да допринесе към популяризирането на начините за превенция и раждането на повече живи и здрави бебета в България. „Важно е младите жени, бъдещи майки да знаят, че приемът на фолиева киселина е от изключително значение за формирането на плода. Спина Бифида е малформация, която има превенция, а планирането на бременността и адекватната подготовка на организма са важна част от тази превенция”.

Заедно със старта на кампанията ще бъде обявен и конкурс за млад скулптор, който ще трябва да изгради статуя, олицетворение на майчинството. Началото на тази инициатива бе обявена на 10 - годишнината на сайта Az-jenata.bg, където в името на каузата - символ на майчинството, благотворително бяха събрани 581 лв.

*Жюстин е голям приятел на Горичка - тя беше един от лекторите на Форум Родителство 2010. Тогава Жюстин ни разказа за децата и Интернет.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази и другата седмица с нашия коментатор Пламен Асенов ще обсъдим четири основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си.

- Пламен, най-значимият външно-политически фактор в съвременния български живот е Европейският съюз. Може ли да се каже, че за последните пет години, откакто е член на ЕС, страната вече намери мястото си и седи здраво на своя стол в Брюксел?

- Струва ми се, че по този повод могат да се кажат най-малко три съвършено конкретни неща, Фили, които едва ли някой ще отрече. А те са: 1. България е най-бедната и най-зле организирана страна от Европейския съюз. 2. България е страна от периферията на европейската политика. 3. България е мълчалива и послушна страна, защото като цяло, освен икономически потенциал, няма и визия за развитието на Евросъюза, зад която да застане и за която да работи. След тези уточнения вече мога да ти отговоря, Фили, но колкото и да не ми харесва, обективният ми отговор ще звучи така – да, България вече седи здраво на своя стол в Брюксел, но мнозина и досега продължават да се питат защо. Разбира се, всички са наясно, че през 2007-ма страната стана член на европейското семейство не толкова защото като цяло беше по-готова от някои други държави, например Хърватска, а от чисто геостратегически съображения, свързани по-скоро с интересите на НАТО, отколкото с интересите на самия Европейски съюз. До голяма степен това е причината и досега, пет години по-късно, страната да е постоянен обект на наблюдение от експертите на Брюксел за изпълнението на някои критерии. А продължаващото неизпълнение на тези критерии пък я поставя наистина в крайната периферия на ЕС. Например постоянно се отлага българското членство в тъй нареченото Шенгенско пространство – най-вътрешната територия на евросъюза, за чиито граждани няма наистина абсолютно никакви ограничения за придвижване, образование, престой, работа и всичко останало в коя да е друга страна. Или – бави се присъединяването на България към еврозоната, което технически е огромно облекчение както за вътрешния, така и за външния оборот на парите, доколкото над 60 процента от стокообмена на България е с държави от евросъюза. Но това далеч не е целият ефект – защото всъщност членството в еврозоната дава достъп до по-евтини кредити и пряко благоприятства привличането на повече и по-сериозни чужди инвеститори. Но България продължава да е доста пасивна, Фили. Вече десети, мисля, пореден доклад на европейските експерти сочи едни и същи проблеми в страната – корупция, несправяне с организираната престъпност, нефункционалност на съдебната система и т.н. Въпреки известните успехи напоследък, продължава и отчаяната, мога да я нарека, битка за усвояване на парите от еврофондовете. Целта е не само да се усвояват повече пари, но и в процеса да не се намесват или поне – да се намесват минимум корупционни или други нечисти интереси. Продължава, само че без никакъв успех, и другата отчаяна битка – тази със съпротивата на администрацията и различни политически фактори срещу реформите в една или друга сфера от обществения живот. Всичко това сякаш дава основание вече да се запитаме, Фили, не дали България може, а дали България иска да стане равноправен и достоен член на Европейския съюз. Или поне – кога наистина ще поиска.

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази и другата седмица с нашия коментатор Пламен Асенов ще обсъдим четири основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си.  

- Пламен, преди три дни румънският външен министър Кристиян Дяконеску заяви, че трябва да се обсъди положението на румънското малцинство в България и да бъдат решени някои териториални проблеми. Защо тази заявка изненада мнозина българи?

- Защото никой в България не знае почти нищо за Румъния, Фили. Може би това звучи крайно – но е факт, че българи и румънци на практика от десетилетия са си обърнали гръб и не се познават. Парадоксално е, но страната, с която имаме най-дълга граница, е непозната земя за нас, българите. Може би някои са чували, че откъм нашия дунавски бряг живеят власи – хора, които се самоопределят като румънци. Но тъй като досега те си живеят тихо и кротко, забравили сме този факт. Що се отнася до териториалните въпроси, едва ли някой, освен малцина експерти във Външно министерство знаят, че Румъния има претенции към едни 17 квадратни километра около морската граница, за които всъщност става дума в изказването на Дяконеску.

Обаче по-важен в случая, Фили, е фактът, че така стоят нещата и спрямо другите съседни на България страни, както и на балканската ни политика изобщо. Нищо, че почти всяко правителство, което идва на власт в София, заявява намерение България да играе ключова роля на Балканите – това намерение никога не се реализира. София продължава да има двусмислена политика спрямо Македония и въпросите, които съществуват изобщо около тази страна. Неясни и неопределени са отношенията ни и със Сърбия. Онзи ден например един сръбски вестник писа, че България се опитва „да присвои” населението на Гора – област на границата между Сърбия, Македония и Албания, където живеят мюсюлмани. Съобщава се, че в Гора е създадено Сдружение на българите-мохамедани и София много лесно им издава български паспорти. Аз лично се съмнявам, Фили, че това е целенасочена държавна политика. Изглежда ми по-скоро като неофициална акция на онези национал-патриоти, които преди време лобираха да се раздадат български паспорти на украинци и молдовци, като по този начин само ги доведоха до мизерен живот в България, вместо да ги оставят на мизерния живот в собствените им страни. Много неясни и неуредени въпроси има също в отношенията ни с Гърция и Турция, но там нещата са силно смекчени от развитието на все по-добрите ни бизнес връзки, връзки, които са транснационални и трудно могат да бъдат жертвани заради отколешни предразсъдъци или заради националистически сметки и влияния, свързани с текущата вътрешна политика. Точно в тази посока е и надеждата за промяна на нещата. Ако се изградят три или четири моста на Дунав, румънците и българите няма да са толкова изолирани едни от други. Ако Сърбия и Македония са в ЕС, за техните граждани, пък и за властите, едва ли ще е от значение кой какъв паспорт има. Ако се изградят газовите връзки с Гърция и Турция, а после те се продължат към други съседни страни, едва ли старите балкански страсти ще пламват толкова лесно. А дори и да припламнат, много по-лесно ще бъдат туширани. Така че – в балканска посока потенциал за развитие на България наистина има. Остава отнякъде да се появят и хора, Фили, които знаят как да го реализират.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Продукти:
малко парче тиква
5 яйца
1ч.ч. захар
1 1/2ч.ч. брашно
1/2ч.ч олио
1/2ч.ч. счукани орехови ядки
1ч.л. канела
1 бакпулвер
1/4 кора от лимон
1 ванилия
пудра захар за поръсване
краве масло за намазване

Приготвяне:
Парчето тиква се бели и измива. Реже се на тънки ладии. Яйцата се разбиват с 1ч.ч. захар. Лимоновата кора се стърже на ситно. Добавя се към яйчената смес. Бакпулверът, ванилията и канелата се смесват с брашното. Брашнената смес се добавя лъжица по лъжица. Редува се брашно, олио и така до изчерпване на съставките. Бърка се непрекъснато, в една посока с дървена шпатула. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Взема се тавичка, маже се с краве масло. В нея се разпределя бърканото тесто. Отгоре се подреждат тънките ладии тиква. Между тях се слагат ореховите ядки. Сладкишът се пече първо на долно печене. Когато бухне паят, се превключва да се опече и отгоре. При проверка, клечката трябва да излезе суха. Това е знак, че сладкишът е добре опечен. Изважда се и се поръсва с пудра захар. Паят се реже на парчета, когато изстине.

Още миналата година си бях харесала тази свежа идея от сайта на Роси - UnicusBulgaria Виртуална седянка. Навън времето се стопля, дърветата се разлистват…

За целта са необходими няколко клончета от храсти – по възможност с листа или цвят. По принцип търсих върбови клонки, но така и не успях да намеря. Те са добър вариант заради красивите меки топчици и заради издържливостта си. Нека клончетата, които избирате, са по-дебелички, защото в противен случай ще ви е нужно доста по-голямо количество, докато обиколите с тях целия буркан… прочетете цялата статия

Вижте още идеи за пролетта:

Време е и за втората част от лекцията за B2B блогове “Звездите на блгосферата“. Вчера вече показах отговорите на въпросите Защо, Как и Какво, а днес ще обхвана още няколко важни елемента. Няма да забравя отново да благодаря на организаторите на “Интернет маркетинг с нулев бюджет” за трибуната, както и на публиката за вниманието – надявам се, че съм ви била полезна. А сега – към темата за блоговете!

Блогове срещу социални медии

Винаги стигаме до въпроса “Всъщност все още ли ми трябва блог при наличието на толкова много алтернативи?” Да, Facebook и Twitter стават все по-модерни, но си мисля, че те не могат да ви бъдат толкова полезни колкото блоговете – особено в B2B средата. Тази моя теза ще подкрепя с три основни аргумента:

• Платформата е ваша: докато в социалните мрежи вие сте гости, то в блога можете да сте пълноправен домакин – а така ставате много по-независими. Тук не говоря само за параноичната питанка какво ще се случи със съдържанието и събраната аудитория, ако Facebook един ден се затрие. Но Facebook често решава да направи промени, които налагат цялостна промяна на вашето съдържание и визия – там не можете да влияете на тайминга, докато на собствения ви блог промените ще се случват с предварително планиране от ваша страна. Когато ръководите собствена платформа, сте много по-независими.
• Съдържанието е по-богато: в един блог-пост можете да включите дълъг текст, да покажете снимки и графики, да ембеднете видео, да закачите музикално съдържание. Толкова богато съдържание не можете да създадете в никоя социална мрежа. Най-много се доближават бележките във Facebook, но те не провокират толкова много интерес – просто защото в социалните мрежи хората търсят фрагментирано съдържание. За сметка на това читателите идват в блоговете с нагласата, че ще четат по-фокусирано и дълго.
• Текстовете могат да са по-дълги и сложни: в блога спокойно можете да си позволите по-дълги постове за разясняване на сложни концепции (този пост е пример). Вече обясних специфичната нагласа при четене на блог. Това ви дава възможност да създадете онези задълбочени анализи, които са най-важни за изграждането на ореол на експертност в B2B комуникацията.

Искам да подчертая, че съм далече от идеята за блога като панацея. Както не бихте хвърлили целия си маркетинг-бюджет в една-единствена телевизионна реклама, така не трябва да слагате всички яйца в една кошница по отношение на онлайн маркетинга. Блогът работи най-добре, когато е част от цялостна комуникационна стратегия, включваща и социалните медии – но социалните медии не могат да заместят блога изцяло.

Измерване

С течение на времето измерването на резултати ми става все по-интересна тема – това всъщност е най-интересната тема в онлайн маркетинга. Ако при традиционните медии важи максимата “Знам, че 50% от инвестицията ми в реклама не връща резултати – просто не знам кои 50%”, то в Интернет разчитаме на много по-добра измеримост. Затова сме просто длъжни да използваме тази възможност.

За правилно измерване трябва да започнем от целите. Какво искате да постигнете с блога си? Ако искате да достигнете по-голяма аудитория, то измерителите ви ще са напълно различни от случаите, когато искате да “облъчвате” по-силно лоялна аудитория. Още при планирането на блог-проекта заложете целите и се придържайте към еднакви измерителите – дори абсолютните стойности да не са напълно точни, тенденциите ще ви покажат правилния път. Има няколко основни групи измерители според целта:

• Обхват: трафик към блога, съотношение нови/връщащи се потребители, време прекарано на сайта. Аз лично не съм привърженик на меренето на трафик като собствена цел. Дори когато целите по-добър обхват на аудиторията, има смисъл да гледате времето прекарано на сайта като качествен измерител – така ще сте сигурни, че хората, които идват, ви четат, а не са дошли по погрешка.
• Ангажираност: коментари, интеракции със социални медии (Like, RTs). Това е една доста по-полезна група измерители. Няма как обаче да очаквате чудесни резултати бързо – блогът е дългосрочна инвестиция и прези първите 6 месеца няма да получавате много коментари. За да повишите ангажираността, можете да завършванте постовете с въпрос към публиката или с молба те да ви допълнят. С явен call-to-action ще постигнете целите си по-бързо.
• Други ползи: трафик към сайта, оптимизация в обслужването на клиенти, др. Блогът може да ви донесе още много други ползи – измерителите тук зависят основно от това какво целите. Например, чрез разясняване на продуктовите характеристики и начини на ползване може да си спестите време и телефонни разговори за обслужване на клиенти. Това също е измерител за успех.
• Приходи: конверсии, ползвани кодове за отстъпки. Разбира се, доста компании са на (грешно) мнение, че всичко опира до генерираните приходи. Конверсиите се замерват трудно, защото не вземат предвид лица, които са направили покупка след време, но провокирани от прочетеното в блога. Тук е важно да мерим тенденции, а не абсолютни числа. Друга възможност е да пуснете ваучери или кодове за отстъпка специално за читателите на блога – това е както приятен жест, така и начин да измерите силата на канала. С риск да ви разочаровам обаче: ако планирате да започнете блог, за да продавате, не се хабете!

Примерите

За да облека казаното в практика, ето и няколко примера, които доказват различни уроци:

The Mark of Canes – блог на компания за ERP решения. Те не говорят колко готина е тяхната ERP-система, а дават информация, която наистина интересува потребителите, например след колко време трябва да се смени ERP-системата.

Kissmetrics – компанията за social media анализи разчита на интересно и полезно съдържание, облечено в уникална форма. Те правят чудесни инфографики, които много хора споделят. Ако обаче се интересувате от социални медии и след време си търсите софтуер за анализи, няма как да не се сетите за Kiss – те присъстват всеки ден в полезрението ви с полезна информация.

Блога на Иво Илиев - на семинара май всички лектори споменаха Иво и с право – той се е наложил като експерт в онлайн маркетинга, до голяма степен благодарение на задълбочените анализи на блога си. Ако ви се наложи да разработвате приложение за фен-страница, надали ще пропуснете да попитате човека, който ви научи как да интегрирате Open Graph в сайта си.

IBMers’ blogs – моделът на IBM е много интересен. Те позволяват на всеки служител да води блог, а и отделят специално място на сайта си, за да промотират тези блогове. Така се създава човешкият облик на компанията и се доказва експертността на служителите – те явно знаят за какво говорят (ъм, пишат?) и ще ви свършат работа.

Fin.

Толкова от мен Надявам се, че съветите ще помогнат за достигането на титлата “Цар на маркетинга с 0 лева” при много от вас! Ще ми препоръчате ли какво друго да включа в такава презентация в бъдеще?

Още по темата:

1. “Звездите на блогосферата”: Защо, Как и Какво на B2B блогването
2. (Добри?) практики от Орбител
3. Да си блогър-суперзвезда е лесно!

Днес Петър ни е подготвил няколко доста разумни съвета за самостоятелно пътуване в Европа при ограничен бюджет. Приятно четене и лек път:  

Десет полезни съвета за пътуване

в Европа

Редовните ни читатели знаят, че обичаме да пътуваме. Понякога ни се налага (или пък ние решаваме) буквално да „изхвърчим“ нанякъде, но в повечето случаи планираме пътешествията си доста време преди това. Ето защо решихме да ви споделим десет съвета как пътуването ви да е по-добре предвидено, по-евтино, по-лесно и в крайна сметка – по-приятно.   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дестинация"][/caption]   1. Изберете дестинацията. Естествено, най-голямо значение има къде искате да отидете и защо. Например ако се опитваме да избягаме от лудницата на София, никога няма да отидем в огромен курорт като Слънчев бряг, а по-скоро на по-тихо и спокойно място като Поморие (макар че нещата и в Поморие доста се промениха напоследък). Макар и разликата да е само няколко километра, Слънчев бряг наистина е много по-шумно и „по-купонджийско“ място от спокойното градче Поморие… естествено, и в двата курорта има места и за едните, и за другите, но в случая не говорим за това. Идеята тук е да изберете например дали искате почивка, при която се излежавате на плажа с часове, търсите спа, масаж и други глезотии или искате да обикаляте вълнуващи места и да видите техните забележителности… Защото в случая със спа-процедурите например ви е достатъчно да отскочите до Велинград, Хисар или Сандански (нищо че и в Будапеща има минерални извори), но Айфеловата кула или пък фонтанът Ди Треви са само на едно място. Ако пък в крайна сметка, искате да се излежавате по цял ден и само да гледате Discovery Channel и да цъкате игрички по цяла нощ на лаптопа (неосъществена от няколко години мечта на Петър), дори не ви е необходимо да излизате от къщи… Накратко – избраната дестинация трябва да е подходяща за желанието, бюджета и целта на пътуването. Още няколко субективни примера:

• В Рим ще се побъркате от разходки и исторически забележителности и ще си хапнете страхотен сладолед.
• В Лондон има страхотни музеи и много възможности за шопинг.
• В Единбург има зловещи замъци и сравнително хладно време.
• В Барселона е вечно парти и има евтина кава.
• В Северна Гърция може да намерите спокойни плажове.

и т. н. Ако още не сте решили, съветваме ви да посетите patepis.com – Стойчо прекарва много време в събиране на пътеписи, информация и какво ли още не (има и наши публикации там), така че сме сигурни, че бързо ще се вдъхновите за дестинация. Хубавото е, че голяма част от пътеписите са писани от българи, така че ще видите гледната точка на сънародници. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Лошо време"][/caption]   2. Изберете най-доброто време да я посетите Ако сте ходили „на море през зимата“, знаете много добре за какво говорим. Някои места просто е по-добре да бъдат посетени в точно определен момент. Далечното планиране се отразява добре на бюджета и подготовката – ще можете да изберете най-добрите за вас полети и хотели, да си пуснете отпуск навреме и т. н. Естествено, има си и един недостатък – винаги може да се случи нещо, поради което се налага да отложите пътуването си. Но дори и да го планирате 2 часа преди да тръгнете, пак може да изскочи нещо неочаквано, така че това не е оправдание… Ако толкова много ви е страх, много авиокомпании и хотели предлагат малко по-скъпи билети и резервации, които обаче имате право да откажете до 24 часа преди пътуването без особени последствия – вие си решавате. Кога да посетите дестинацията много зависи от събитията, които се случват там.

• Барселона, Испания – около 24 септември (Фестивалът La Merce) – ако обичате фойерверки и улични паради
• Будапеща, Унгария – 6-13 август (Фестивалът Sziget’2012) – ако си падате по музика и палатки
• Мюнхен, Германия – 22 септември-5 октомври (Заради Октоберфест) – ако обичате бира, идете; ако търсите евтиното, точно тогава е най-скъпо;
• Малдивите – януари-февруари (защото при тях е топло, а при нас – не)
• Париж – пролетта (защото това е сезонът на любовта)
• Прага – ранна есен (защото градът е още по-златен и стават невероятни снимки)
• Алпите: Австрия, Италия, Франция, Швейцария – декември-март – ако обичате дългите ски-писти

Ако правите планиране за след няколко дни, съобразете го с климатичните условия и прогнозата за времето. Има стотици сайтове за краткосрочна прогноза за времето, а за до месец предварително може да използвате DryDay.com. За още по-дълги пътувания, ползвамe Wolfram|Alpha по този начин, но нещата отиват наистина прекалено много в теория на вероятностите. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Разписание"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Придвижване"][/caption] 3. Как ще се придвижвате За по-далечните дестинации със сигурност ви трябва или много повече време, или самолет. До по-близки места обаче изгодният вариант е да пътувате с наземен транспорт. Например, разликата между самолетен и автобусен билет София-Истанбул е около десетократна, а пътуването с автобус до Истанбул хич не е лошо. В повечето случаи обаче ще ви се наложи да пътувате със самолет. Но не винаги най-добрият вариант е да вземете директен полет. Например от София до Париж много по-евтино може да ви излезе да летите до Брюксел и от там да вземете автобус до Париж, след което да се върнете през Виена… Правили сме го и излезе много по-тънко от директния полет, да не говорим, че успяхме да видим още две европейски столици като бонус. Не забравяйте, че летищата не са само в София – Пловдив, Варна и Бургас също извършват редовни полети. А в крайна сметка, на човек от Русе ще му е много по-лесно да лети от Букурещ, както на жителите на Сандански им е все тая дали ще хвърчат от София или от Солун. Затова използвайте всички варианти. За улеснение прикачаме и една карта, която ни отне доста време: [caption id="attachment_30548" align="aligncenter" width="640" caption="Карта на lowcost полети от и до България"][/caption]   Както сами виждате, връзките до Западна Европа са доста. На картата в оранжево са отбелязани летищата с директен полет от България, като с линии са обозначени само low-cost компаниите: RyanAir (Пловдив-Лондон), EasyJet (София-Лондон и София-Манчестър), Germanwings (София-Кьолн), Niki (София-Виена) и WizzAir (всички останали).   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Самолетни билети"][/caption] 4. Евтини самолетни билети Основният ключ към евтините самолетни билети е да уцелите правилния маршрут и да резервирате отрано. Ако ви е все едно къде ще пътувате, може да се абонирате за email-бюлетините на авиокомпаниите: понякога пускат специални промоции и дори по-добри цени в последната минута, но това е по-скоро изключение, отколкото правило – резервирайте отрано! Вече споменахме за low-cost компаниите. Обикновено билетите между малки летища са по-евтини спрямо тези между големи, заради летищните такси, а те са отдалечени от големите градове. Пример: WizzAir пътуват не до Париж, а до Бове и не до Брюксел, а до Шарлероа… Т.е. пътят ви се удължава с 50-100-150-200 километра, а транспортът може да ви изравни разликата! Друг често срещан проблем може да е следният (следва пример):

• Реномираната компания има цена от 200 евро за двупосочен билет. В него ви се включват багажите, обслужването, сандвичи и напитки на борда и директен полет до желаното място…
• Нискотарифната low-cost компания има начална цена от 100 евро за двупосочен билет по същата дестинация. Но ви взима 20 евро за всеки багаж и посока (стават 140 евро), 15 евро за застраховка (стават 155 евро), 5 евро за приоритетно качване (160), 10 евро за обработка на плащането (170), 10 евро за сандвич и кола на борда (180)… Накрая, за разлика от 10-20 евро ще ви се налага да стоите на по-тясно, да се съобразявате с десетки условия, да се блъскате за добро място в самолета и т. н.

Като цяло нискотарифните компании са по-евтини, но имайте предвид, че невинаги е така и не винаги разликата си струва. Още тук е моментът да ви кажем, че можете да ударите невероятни промоции за полет+транспорт (пример: Срещу 25 евро доплащане Lufthansa ви дава възможност да достигнете с влак от летището до всяка точка на Германия) или полет+хотел (пример: 4-звезден хотел в Единбург, Шотландия за около 20 паунда доплащане при полет с ЕasyJet). Нещо, което много често се пропуска, защото хората търсят двупосочен билет… Не е проблем да отидете до желаното място с една авиокомпания и да се върнете с друга. Различните авиокомпании имат различни договори с летищата, заетост в самолетите и ценова политика, така че част от парите си може да спестите и по този начин. [geo_mashup_map zoom="4"] Как да разберете коя компания вози най-евтино? Ами има доста агрегатни сайтове за евтини самолетни билети:

• www.ebookers.com
• www.cenisamoletnibileti.com
• www.samoleti.net
• www.lessno.com

За финал – Invisible Hand е добавка, която работи с повечето съвременни браузъри и автоматично следи какво търсите. Тя сравнява оферти за полети, хотели и стоки по цял свят и ако открие по-добра оферта от текущата, директно ви съобщава за това. Адски е удобно и не досажда, освен за да ви предложи наистина нещо по-добро. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Евтин престой"][/caption]   5. Евтин престой Каквото и да си говорим, имате два основни разхода по време на пътуването – полет и хотел. Неслучайно именно тези разходи се поемат изцяло при командировка. Какво да правите обаче, когато плащате от джоба си? Ако сте млади (не е задължително да е по възраст, важен е духът) и авантюристично настроени, искате да се запознаете с нови хора и да видите мястото през погледа на местните, силно ви препоръчвам да пробвате с CouchSurfing. В крайна сметка, именно чрез този сайт се срещнахме (Петър+Биляна+CS=ВНЛ). Естествено, винаги съществува вариант да отидете на хотел или неговите по-евтини разновидности – хостел и т. нар. bed&breakfast. Добре е да получите препоръка от приятел или пък хубаво да поразгледате тези сайтове:

• www.tripadvisor.com (става и за ресторанти)
• www.foursquare.com (става и за ресторанти)
• www.trivago.bg (става и за ресторанти)
• www.ebookers.com (става и за полети)
• www.booking.com

Няколко неща, с които сме свикнали в България, но в повечето страни не е така: безжичният интернет (Wi-Fi) и паркингът не са включени в цената и се плащат отделно. За закуската, басейнът и фитнес-залата е като при нас – някъде се ползва безплатно, другаде – не: най-добре попитайте изрично. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Евтина прехрана"][/caption] 6. Евтина прехрана Още не сме го споменали, но GPS (автомобилен навигатор, смартфон, нетбук или какъвто и друг device да измислят) с подходяща карта ще ви бъде безценен помощник в чужбина – не се колебайте да го вземете. Смартфонът с подходяща предварително вградена карта и евтин data-план е най-доброто решение – ще можете да видите близки ресторанти, заведения и магазини, като използвате т. нар. POI (Points of Interest) и Bing Maps,Yahoo Maps, Google Maps (особено удобни заради Street View), вградените карти на Вашия TomTom, Garmin или някое друго софтуерно извращение. Ако искате да минете евтино, насочете се към магазините за хранителни стоки. У нас също е по-евтино да си купиш бира от Kaufland, Billa, Carrefour, Lidl или Metro, отколкото да поръчаш в заведение, но ако при нас разликата в цената е 2-2,5 пъти, при тях е минимум 5-6 пъти! Цените на fast food (разбирайте McDonald’s, KFC, Burger King, Subway и т. н.) са що-годе на нивото на нашите, така че също са опция, а закуската извън хотела може да се окаже доста по-евтина от тази вътре. Колкото до ресторантите и кафенетата, на много места има различни цени да ядеш вътре в заведението (eat in) или на пейка извън него (take out). В Италия дори е още по-брутално, виждали сме до четири различни цени за кафе: извън заведението, вътре до прозореца, вътре на терасата, във вътрешната част на залата. Пак там имахме случай, в който „сладурите“ трупат разни дреболии по масата: вода, питки хляб, брускети… след което ни ги включват в сметката. Внимавайте! Колкото до случаите с екстремно тънък бюджет – от личен опит в гладните студентски години знаем, че най-засищащото и същевременно евтино нещо са солетите… Освен това не заемат много място, така че спокойно можете да се запазите с няколко пакетчета. В крайна сметка, колкото и тънък да е бюджета ви, съветваме ви да посетите местен ресторант или поне кафе-сладкарница, за да ви остане и кулинарен спомен от екскурзията… Проучете кои варианти ще са най-добри за вас или импровизирайте на място – и в двата случая вече познатите www.tripadvisor.com и www.foursquare.com ще ви влязат в полза. Дали предпочитате традиционна или местна кухня, оставаме на вашия вкус. Ще ви кажем само, че ако не сте готови да рискувате, никога няма да разберете вкуса нагръцките октоподи, френските охлюви или каталунската кава. И за финал относно храната – имайте предвид, че дългите обиколки в големите градове са уморителни, а не навсякъде сред забележителностите има какво да хапнете, дори да разполагате с пари (типичен пример – Рим). Ето защо една раница с няколко сандвича, бутилка вода или термос с чай, както и вездесъщите солети е нещо важно и ценно. Добавете един пакет влажни и един пакет сухи носни кърпички: полезни са за много ситуации, а могат да се ползват и вместо тоалетна хартия, в случай, че сте в по-нецивилизовани места.     [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Забележителности"][/caption] 7. Забележителности и атракции „Стигнал до Рим, не видял Папата“ е доста красноречив пример за това, че някои забележителности наистина трябва да се видят. Например фонтанът „Ди Треви“ ни допадна много повече от Колизеумът, но дайте да си говорим честно – първата асоциация с Рим е Колизеумът, с Париж – Айфеловата кула, с Лондон – Биг Бен, с Ню Йорк – Статуята на свободата, с Барселона – Саграда Фамилия… При посещението на забележителностите, препоръчваме да си ги разделите в три категории:

• Абсолютно задължителни
• Интересни
• Не е важно – ако остане време

Ако се затруднявате, tripadvisor.com и trivago.bg имат солидни класации със забележителности. След това преценете колко време ще ви е нужно, за да ги разгледате и имайте предвид времето за транспорт, чакането по опашки, времето за хапване и почивка (пример: 30 до 60-минутното посещение на Лондонското око или Айфеловата кула всъщност може да ви отнеме половин ден с чакането). От личен опит можем да ви кажем, че понякога е по-ефикасно да видиш 2-3 забележителности и да им се насладиш изцяло, вместо да тичаш да обиколиш 10 музея, 15 катедрали и 184 статуи в рамките на два дни. Няколко съвета:

• не всичко се изчерпва до града, в който се намирате – понякога в рамките на 1-2 часа път извън града има значително по-интересни забележителности;
• можете да си спестите доста време за редене по опашки, ако си купите билетите за вход онлайн или направите нужната резервация;
• посещавайки определени обекти в работни дни (например Дисниленд) означава по-малко опашки, по-малко чакане и повече време за забавление; някои места пък предлагат по-евтини билети след даден час, когато обаче нямате време да разгледате подробно всичко – все пак, в определени случаи може да се окаже добър вариант;
• в много хотели, туристически информационни бюра или пък свързани атракции се предлагат безплатни ваучери, отстъпки за посещение на няколко обекта едновременно или от голяма група, брошури с информация и талончета за отстъпка… поогледайте се и поразровете в Интернет преди да отидете;
• за ученици, студенти, пенсионери и инвалиди има допълнителни отстъпки – вземете си нужните документи, за да ги представите на касите; често важи и за транспорт.

8. Пари От Мики (която работи като стюардеса и е видяла бая свят), знаем – half the luggage, double the money! Т.е. вземете половината багаж и двойно повече пари от първоначално планираните. Парите разделете на няколко места: в различни джобове, якета, хора и т. н., за да балансирате риска от изгубване или кражба. Сложете достатъчно пари в дебитната или кредитната си карта – по-сигурна е при кражба или изгубване (с обаждане до банката нещата се оправят), на много места (особено в ЕС) може да плащате директно с карта (проверете си лимитите!) и да не оставяте с много чуждестранна валута в брой. Ние ползваме Visa Electron и като изключим факта, че Райфайзенбанк не благоволяват да сложат чип на дебитните си карти (но Първа инвестиционна банка го правят), като цяло нямаме проблем. Освен това, при теглене от банкомат в чужбина се плаща такса, която особено при по-големи суми може да се окаже по-малка, отколкото разликата в курс купува и курс продава. Не на последно място- въпросът „Колко пари?“ остава в миналото, когато сте с карта и разполагате с всичките си средства на практика. Личен съвет – не давайте картата си на сервитьора, ако плащате с карта в заведение. Накарайте го да ви донесе терминала или най-добре, платете в брой. За финал – най-страшният сценарий: оставате без пари в чужбина. Щом имате документи и стотинки за телефонно обаждане, нещата още не са толкова зле (а ако са толкова зле – търсете Посолството на Република България). Обадете се на ваш близък или роднина, без значение в коя точка на света е. Фирми като Moneygram иWestern Union могат за броени минути да ви преведат нужните средства от България до Англия, например, за да се оправите, в случай, че сте останали без пари поради някаква причина.    9. Документи Навсякъде се налага да носим документи – къде повече, къде по-малко. Предлагаме ви списък с това, което вероятно ще ви е необходимо при пътуване:

• паспорти / лични карти;
• акт за раждане на децата, които нямат лична карта (копие)
• шофьорска книжка (в случай, че ще наемете автомобил, а и знае ли човек)
• ЕЗОК и застраховка (особено за ски) – в краен случай, дори и да не сте я взели, имате здравноосигурителни права в ЕС, но трябва да видите подробности на сайта;
• телефон на посолството на Република България;
• документ, удостоверяващ, че сте ученик, студент, пенсионер, инвалид (за отстъпки и др.);
• ксерокопия на всичко това, на отделно място в багажа, в случай, че изгубите оригиналите по време на пътуването.

Ще припомним – half the luggage, double the money! Започваме с пари, телефон и документи – проверете си лимитите и роуминг-плана на мобилния телефон, за да имате най-изгодните условия за пътуването си. Не забравяйте и „торбата със зарядни“: за фотоапарат, за видеокамера, за мобилен телефон, за лаптоп… Изберете подходящи дрехи според сезона и климата, за да не изпаднете като нас в абсурдната ситуация с Андора. Има неща, които би следвало да имате във всеки хотел (напр. хавлиени кърпи), така че можете да си спестите някои неща. Този постще ви помогне отчасти. Ако пътувате за Англия, САЩ или държава с различни от нашите стандарти за електрически контакти, добре е да се снабдите с преходник (продават се в супермаркети и магазини за техника и у нас) или, в много, много краен случай и на ваша отговорност – вкарвате отвертка, ключ или нещо друго достатъчно дълго и тънко в средната горна дупка, навирате нашенския щепсел в другите две дупки и готово :) Подсещаме ви и за още седем неща, които може да ви потрябват, а да забравите. Ако пътувате със самолет, добре е от самото начало да разделите багажа си на ръчен и чекиран:

• чекиран – всичко, което е забранено за носене в ръчен (течности, режещи предмети и т. н.), препоръчваме да сложите тук и козметиката. Ако смятате да правите шопинг на място, предвидете това спрямо позволения ви багаж (обикновено е 20 кг) или използвайте лимита си с подаръци и провизии, които ще изразходвате: вино, шоколадови бонбони, сувенири, храна (някои страни извън ЕС забраняват пренасянето на храна въобще, проверете), памперси, консумативи; чекираният багаж се поврежда и губи по-често (особено при индиректни полети), така че не слагайте нищо ценно вътре;
• ръчен – документи, ценни вещи, лаптоп (трябва да можете лесно да го извадите и приберете, защото се проверява отделно на летището), телефон, фотоапарат, видеокамера и др. дребна техника, зарядни устройства; полезно е да знаете, че спокойно можете да сложите суха храна (бисквити, солети, сандвич) в ръчния си багаж (ако сте с low-cost) при полети в рамките на ЕС; за финал – сложете и един чифт дрехи, особено ако имате трансфер – от личен опит можем да споделим, че да чакате ден и половина изгубеният/забавеният ви багаж да пристигне, не е особено приятно, когато имате само един чифт дрехи (компаниите са длъжни да ви обезпечат при подобен случай);
• ако сте с бебе, имате право да превозвате сгъваща се бебешка количка с вас безплатно, както и да носите пюренца и вода за бебето (карат майката да ги опита като доказателство, че са безопасни); British Airways дори позволяват да си вземете столчето за кола извън лимитите за багаж – хубава практика, която трябва да бъде наложена и сред другите компании според мен.

Чупливите неща и течностите увийте в хартия (или bubble-wrap, ако имате) и в найлонова торбичка, така че да намалите риска от счупване и предпазите останалия багаж от изцапване и нараняване – особено важен съвет за пренасящите лютеница и туршия през океана – знаем, че тези индивиди не са малко, а и ние сме го правили. Важно е да изберете и подходящ куфар или сак: важно е да е лек (при лимит 20 кг, куфарът ти да тежи 10 кг не е опция), да събира достатъчно и поне част от него е добре да се заключва/закопчава. Цвят и дизайн оставяме на вас, но след втория полет очаквайте мръсни петна, изтърквания и драскотини, независимо колко реномирана авиокомпания използвате. Освен лек куфар, друг начин да „намалите“ теглото е да поставите най-тежките неща в ръчния багаж (в EasyJet няма ограничение за тегло на ръчния багаж) или пък – по джобове на якета, дънки и т. н.  

  Автори: Петър и Биляна Снимки: Бале и Владимир   

Малко съвети и от Стойчо:

1. Адаптери за контактите ви трябват и в Швейцария 2. Ако сте за пръв път в нов град в Европа, добра идея е още първия ден да си направите обиколка с местния Hop-on-hop-off автобус (има ги практически във всички големи туристически градове в Европа). Цените им са около 20 евро, но за няколко часа получавате две много важни неща: ориентация в града и по-добра представа какво наситина искате да посетите 3. Колкото и да не ви се вярва: лягайте се рано! Щом сте на такава екскурзия, това значи, че работите в офис, а не в горското стопанство, което значи, че 6 часа на ден на чист въздух ще ви изтощят до повръщане. По време на обиколките – маскимално често спирайте за кафе, чай и каквото там пиете. 4. Носете си аспирин, средство срещу стомашни киселини, Фервекс и бързовар 5. Когато търсите цените не хотела, не забравяйте, че ниските разходи за хотел, може да значат високи за транспорт. 6. Имате бюджет с който можете да прекарате 3 дена луксозно (удобно) или 6 дена в мизерия (неудобно). Краткият луксозен престой е по-хубав от дългия и мизерен. 7. С последния съвет изпадам в конфликт на интереси ;) ама все пак: като се приберете, напишете си един пътепис за това, което сте преживели, подберете си и няколко илюстративни снимки към текста. Напишете го така, че да ви е кеф да го пишете. Даже и да не го пратите никъде за публикуване, запишете си файла някъде и ... го прочетете след година. Ще разберете, че най-хубавите ви спомени са именно записаните :)       Още Съвети за пътуване - на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА:

В 21 век технологиите се развиват, а с тях и Интернет. Нищо ново под слънцето, нали? Обаче, като се върнем малко назад дали си спомняме кога затвори кварталната видеотека или пък технологията, която използват в магазина – от писането с молива върху хартия до модерните … Подобни статии:

1. Какво се случва в интернет на всеки 60 секунди [инфoграфика]
2. Какво представлява обикновеният потребител във Facebook?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Търсенето на специалисти за работа в социалните медии нараства с всеки изминал ден. Причините са много, но най-вече нарастването на популярността на социалните мрежи и възприемането им от компаниите като сериозен канал за предлагане на продукти и услуги и достигане до крайния клиент. В тази … Подобни статии:

1. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика
2. Социалните консуматори или изкуството да споделяш. Инфографика

Facebook е добавил възможността за ползване на снимки с висока резолюция и разглеждане на снимка в пълен екран. От днес потребителите на Facebook ще могат да разглеждат снимките, които отварят, на най-висока разделителна способност на изображението, а не както до сега, да им бъде предлаган линк за сваляне … Подобни статии:

1. Facebook обяви по-бързо и лесно качване и споделяне на снимки в реално време
2. Бъг във Facebook показва тайните снимки на Mark Zuckerberg

Браузърът на най-голямата търсачка в света, Google, пребори IE, като бе най-използваният за ден. StatCounter, който анализира всички световни браузъри, съобщи, че Chrome е бил предпочетен от най-много потребители на 18 март. По този начин Internet Explorer е згубил битката за ден и е паднал … Подобни статии:

1. Google Chrome с ново поколение QR приложение
2. Безопасен … с Google Chrome

Ето, това наистина е прекрасна новина. Само преди броени часове от Adobe обявиха, че са пуснали бета версия на Adobe Photoshop CS6. Новата версия на Photoshop има невероятни функционалности, които липсваха до този момент в програмата. Добавени са изключително много функции, засягащи изрязване, скалиране, филтри … Подобни статии:

1. Забраняват Photoshop в рекламния бизнес в САЩ
2. Първата реклама, свалена заради Photoshop