Любимци в новините: постоянни и променливи величини

на фона на гръмките слова от преди година тази година повечето прогнози от страна на онлайн медиите и по-големите играчи на родния онлайн рекламен пазар са по-спокойни, скромни, някои - боязливи и само единици - смело, дори някак крещящо в това затишие. наскоро Марто направи любопитен обзор с най-активните рекламодатели ...

"В разгара на лятото Арт клуб Монограм има удоволствието да Ви покани на една прохладна лирична вечер на тема "Морски слънцешепоти". Очакваме почитателите на стойностната поезия на 28.08.2010г. /събота/, от 19 ч в в елегантната обстановка на кафе бар LUXAR Варна. По време на нашето поредно "Поетично кафене" ще уважим ...

Сигурно си мислехте, че сме уникелн народ? Че само Веско Маринов и Цветан Цветанож могат да сътворят химн на полицията? Сериозно сте се заблудили - представям ви песента на македонската полиция, изпълнена от Адриана Алачки и Ранко Рангелов.
В най-скоро време се надявам да имаме и текста, за да можем да му направим по-дълбок литературен анализ :)



Благодарение на Константин Петровски

И това лято излезе безкрайно, много ме домързя и затова не писах ни коментар, ни дявол сума ти време. Но ето че дойде средата, разгара на лятото – и кое по-добре да го осмисли, освен рокендрола?

По отношение на средата и разгара – недейте да ми противоречите с аргументи като: „Ама задава се 15 септември, децата на училище” и подобни. Който е раждал деца навреме отдавна е забравил, кога са ходили на училище. А инак, като погледнем българското лято – от средата на май до средата на октомври – баш сме си по средата...

Та, след като изяснихме този въпрос – не може да не сте ходили, или да не планирате да ходите на рок-събитие, за да отпразнувате летния сезон. Но има само едно такова събитие, което е на средата – както на сезона, така и на географската карта на България.

Задава се, прочее, второто годишно издание на Миндя Рок Фест. Второ – и подобрено. Миналата година – три групи. Тази – пет:

Имах късмет докато още съществуваше Желязната завеса да посетя Западна Германия. Няма какво да обяснявам, че от момента в който пресякох границата с влака, ми се струваше, че съм попаднал в рая. Беше по-яко дори от Австрия, която бях обявил за рая на света само няколко часа преди това. Потресът ми от съществуването на държава, където всичко е „както трябва“ дълго ми държа влага. Очевидно чувствата ми са били споделени от множество българи, защото Германия продължава да е символ, който се експлоатира в множество кампании.



... културният шок на запознанството на „най-доброто“ от немския и българския свят...



...екстазът на „просто фантастиш“ общуването (препратка към немските медицински филми от 80-те)...


... и неминуемото блажено сливане на двете начала – българското и германското!

PS. За съжаление, когато по телевизията вървяха предизборни реклами за партията на „немската програма“, тогава още нямаше Интернет...

Благодаря на @cipisec и @yradunchev за подсказването ;-)

Нискотиражният десен вестник “Гласове” излизал с интересни колажи за корица, ето някои по-добри от тях. Защо Бойко носи шапка от “Капитал”, не знам.

Пътят до Дяволския град е всъщност пътят към Косово. Вероятно затова от Прокуплйе надолу асфалтът беше един малък кошмар. Тесни криволичещи пътища с много дупки и неравности, по който трудно се разминаваха две коли. Самият природен феномен е сред гората, до него се стига след около 1-км пешеходен преход, по време на който могат да се видят интересни прищевки на природата - извор с червеникава вода с огромно съдържание на желязо, червени и жълти поточета, обагрящи в странни и дори зловещи цветове скалите и почвата, дървета с чудновати форми...

Изостреното любопитство обаче се изпарява при достигане на самите скали, които представляват може би някакъв блед намек за Стобските пирамиди, но за сравнение с Белоградчишките въобще не можем да говорим. Много по-красиво изглеждаха пъстрите скали над тях, които съчетаваха по невъобразим начин всички тонове на жълтото и червеното. А самите конуси на практика са доста тленен феномен - имат по една каменна шапка на върха, която ги предпазва от ерозията на дъждовете. Падне ли шапката, отиде "кюнеца"... Хиляда пъти по-внушителни са камните край Белоградчик.

Но там държавата е нялала пари в една мащабна рекламна кампания и посредственият природен феномен е превърнат в доста добра атракция. Сувенири, добре уреден туристически парк, заведенийца, това-онова... Че и плескавици даже! Тъй че... има какво да учим и от сърбите!

Академията за зелен бизнес е уникална образователна програма, базирана на убеждението, че решенията на екологичните проблеми са бизнес възможност и че единствено силата на бизнеса може да намери и приложи мащабните решения, които са ни необходими за да преодолеем огромните предизвикателства, пред които обществото ни е изправено.

Академията представя достъпен и конструктивен поглед към тези предизвикателства, а целта е да предадем на участниците един нов и практичен начин на мислене.

Провежда се в два дни, петък и събота. Състои се от девет лекции, всяка от които представя различна област на развитие: екология, икономика, мениджмънт, маркетинг, комуникации, лидерство, стратегии. Лекциите са представени от шестима лектори, както и от гости. Всички те са от света на реалния бизнес и участието им в академията е най-силната причина да вярваме в смисъла и успеха на тази иницатива. Повече за програмата и лекторите.

Академия за зелен бизнес е за предприемчиви и ангажирани професионалисти, както и за всички, които искат да променят кариерата си и да потърсят развитие в зелени сектори. Това е и много добра възможност да изградите добри контакти и с други хора, които работят в тази област.

Цената е 280 лв за един човек. Предлагаме отстъпка за студенти, за групи, за хора от една и съща фирма, както и за всеки, който успее да ни убеди, че трябва да получи отстъпка.

За да се запишете, пишете ни на yes@gorichka.bg. Следващото издание е на 17 и 18 септември 2010 година.

Бизнесменът Николай Банев има повод да бъде доволен. Прокурор потвърди, че събирането на такса на пътя към плажа до комплекс “Русалка” е незаконно. Сега кметът на община Каварна Цонко Цонев трябва да реши с колко ще го глоби. И все пак Банев има повод да бъде доволен.

Преди време общината била съборила и поставена на входа към плажа бариера, а преди дни кметът Цонев се закани отново на Банев с думите “I’ll be back”. И въпреки това последният има повод да бъде доволен.

Покрай шумния спор на изключително висок стил между двамата споменати за малко да пропуснем да забележим повода. В късния следобед в петък Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че “е създадена междуведомствена работна група, която да обсъди промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие”. И някъде между другото е включено изречението “Обсъждат се и възможности за функционално категоризиране на плажовете.” На пръв поглед поредното съобщение за поредната работна група, което може да остане незабелязано.

Само ден по-рано обаче управителят на Бургаска област Константин Гребенаров се изяви като автор на страниците на в. “24часа” със статията “Плажове има достатъчно и за всички”. Гребенаров подробно обяснява какво означава израза “функционално категоризиране на плажовете” - разделяне на плажовете на такива, които може да бъдат затворени, и такива, които ще останат достъпни за всички. Ето затова Николай Банев има повод да бъде доволен въпреки заплашващата го глоба.

Регулацията на плажовете в България трудно може да бъде по-лоша от настоящата. Все повече български граждани вече посещават Гърция и виждат разликите. Затворените комплекси със собствени плажове също са факт в съседните държави. Изводът от всичко това е, че регулацията на българските плажове има нужда от промяна. Но преди всичко има нужда от публичност.

Въвеждането на възможността за затваряне на плажовете ще позволи на някои комплекси да предлагат по-качествен продукт и да привличат по-платежоспособни клиенти. Това ще увеличи приходите им, ще наемат повече и по-високоплатени служители, вероятно ще плащат и повече данъци. Това обаче е само едната страна. Повечето инвеститори в черноморския туризъм няма да останат доволни от подобна промяна в закона по една много проста причина - плажовете в България са много малко в сравнение с броя на хотелите и туристите. Привилегията за едни представители на бранша ще ощети сериозно други.

Подобна промяна в закона първо трябва да бъде подложена на публично обсъждане. Трябва да се чуят идеите, предложенията, опасенията, резервите. Неприятното усещане в случая е, че тази идея вече е коментирана и разработена като конкретни предложения от някакъв тесен кръг просветени. Останалите са изненадани. Сянката на лобизма е видна и в този случай. Затова сега е време за публичност, защото подобни случки станаха прекалено чести при това управление.

снимка: key-largo-vacations.com

коментар от днешния брой на в.Пари

Сподели във Facebook

Продулти:
100г нишесте Ванилия
1лт прясно мляко
7с.л. захар
100мл сироп вишни

Приготвяне:
Маже се дъното на тенджера с тънък слой краве масло. Налива се прясното мляко. Тенджерата се слага на включен котлон. Добавят се 7с.л. кристална захар. Бърка се докато захарта се разтвори в млякото. Нишестето се размива на кашица в 100мл вода. Добавя се към млякото. Бърка се до сгъстяване. Кремът се разпределя в  купички. Оставя се да изстине. След това се слага в хладилник да се изстуди. При сервиране се вземат десертни чинийки. Обръща се кремчето върху чинийката, като внимателно се отлепва от чашката. Полива се с вишнев сироп. Поръсва се ванилова захар.

При археологически разкопки в Персия, намерили плочка с надпис:
"Който няма чест - няма кредит, който няма добра жена - няма спокойствие, който няма роднини - няма подкрепа. Но който няма нито едно от трите - живее спокойно."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Показваме ви няколко много лесни, но пък и много свежи идеи. Тези весели клонки вече са подарък за  нашата баба:)

Крайчето на долният цвят прежда винаги подпъхваме по следващият и така не оставят стърчащи конци. Последните цветове от преждата завързавме, изрязваме близко до клончето и после залепяме с няколко капки лепило Ц 200.

Преди време бяхме показали как се правят такива пана с прежда, но с бамбукови пръчици, а не с клонки, както сега.

ТУК-ТАМЕ -  както винаги невероятни. Вижте й техните цветни буркани, направени от  прежда, която е  залепена с лепило Ц 200.

Тази идея  ни изпрати Лина Николова. Необходими са ви  изсъхнали пръчки, темперни или маслени бои, четка и въображение.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/    

• Може би човекът съществува като вид алкохолни дрожди в космическото буре, а накрая душата му отлита под формата на муха-винарка – хипотезата звучи невероятно, но не и ако се съди по поведението на някои политици 

Пламен Асенов, политически коментатор

Във Вселената необятностите са навсякъде. Това твърдение може и да не е съвсем научно издържано, защото логиката сочи, че след като самата Вселена е необятна, то вътре в нея не може да има други необятности. От чисто човешка гледна точка обаче, изправени пред стряскащите факти, подобна логика губи значение.

Да вземем съобщението, че в нашата собствена Галактика е открит алкохолен облак, широк 463 милиарда километра. Километра, граждани, не жалките сантиметри между палеца и кутрето, с които показвате колко точно ви е сипал барманът за последно снощи. И това е само ширината на облака – ами другите му измерения? Наистина звучи необятно. За още по-голяма прегледност ще добавя, че друг такъв облак в далечния Космос, обозначен от учените, доколкото помня, като А-23, съдържа етилов алкохол, достатъчен всеки човек да консумира по 3 милиона халби бира всеки ден в продължение на 1 милиард години. Ега ти вселенското главоболие, дето ще настане от научна гледна точка…..

Подобни факти понякога ме навеждат на мисълта, че нищо чудно човекът да се е зародил и да съществува като някакъв вид алкохолни дрожди в космическото буре, а накрая душата му да отлита от бурето под формата на муха-винарка. Звучи лаишки, но ако се съди по поведението на някои политици, можем да си кажем – защо пък не.

“Духовният пламък – вярата в една идея – не се гаси!” – заяви безцеремонно онзи ден в Жабокрек лидерът на БСП Сергей Станишев и призова социалистите да предложат най-силните кандидатури за местните избори през следващата година. Честно, стана ми малко тъжно за него. Първо, защото като последователен марксист той не би трябвало да изпада в заблудите на обективния идеализъм, според който идеите живеят някакъв си собствен живот извън нас и могат да се подпалват или гасят по желание, като руски пожари.

Второ – още по-малко би трябвало Станишев да изпада в капаните на субективния идеализъм, който учи, че е достатъчно силно да вярваш в една идея, за да се реализира тя на практика. Пак зависи от идеята, де, но специално тази как ние сме по-добри, умни и честни от всички останали, само защото сме социалисти, не е от подходящия вид.

И трето, не би трябвало учен човек като Станишев по такъв безспорен начин да потвърждава изложената по-горе лаишка хипотеза – че духовният пламък на човечеството се състои предимно от алкохолни пари. Защото всички са наясно, че ако социалистите имаха силни кандидатури за каквото и да било извън въртенето на политико-икономически далавери в полза на собствената си върхушка и създадената от нея мафия, те досега щяха да са ги предложили. Поне веднъж, толкова избори минаха вече…..

Затова, освен за Станишев, стана ми малко тъжно, съвсем малко тъжно, и за онези хора в България, които все още възприемат подобни необятни глупости за чиста монета. А за всички нас, останалите, ми стана много тъжно, доколкото сме принудени периодично да живеем в тяхната измислена Вселена. Какво съдържа тя ли? Главно барикади и врагове, според думите на Велко Вълканов, почетен председател на Българския антифашистки съюз: “Едно време всичко бе ясно – тук барикада, там втора, по средата враг, днес обаче врагът е навсякъде. Управляват ни гадове, подлеци и мръсници.”

Ама, граждани, не случайно пък точно бай Велко е удостоен с титлата “почетен председател на БАС”, вие какво си мислите. Особени, редки качества се изискват за този пост – а да дораснеш до такава люта мизантропия в името на човеколюбието си е наистина рядко качество. Имам един приятел психиатър, д-р Руско Русков от Кърджали, той навремето написа дисертация на тема “Нозометрично-не знам си какви принципи за диагностика на шизофренията”. Тя съдържаше таблици със стотици признаци на това тежко заболяване. Сигурен съм обаче, че сред тях превръщането на човеколюбието в мизантропия липсваше като показател за шизофренията и Руско много ще се заинтригува да го изследва и добави. 

Така или иначе, казаното от разни социалисти в Жабокрек навежда и на още един правилен извод – че през този политически цикъл партиите в България доста по-рано от друг път започват да се ориентират към предизборната тема. Тази тенденция засега се отнася повече до изборите за президент и се изразява най-вече чрез гадания, заклинания, молитви и други магически действия.

Изключение сякаш направи премиерът Бойко Борисов, но само на пръв поглед. Още преди доста време той информира публиката, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ще бъде кандидат на ГЕРБ за президентския пост. Тъй като обаче премиерът ни е известен с рядката способност почти едновременно да направи две абсолютно противоречиви изявления, като и в двете изложи светата истина такава, каквато я вижда в момента, обществените гадания относно президентската кандидатура на ГЕРБ продължават.

Аз лично бих заложил на възможността да бъде нещо от женски пол, намерено край пътя. Не знам къде са открити преди това Цецка Цачева и Мариета Фидосиева, но след случая с Анна-Мария Борисова просто не ми достига въображение, за да си представя къде другаде могат да се намерят такива достойни хора за такива достойни постове. Е, може пък и да греша – ако с Анна-Мария лимитът на ГЕРБ и в това отношение се е изчерпал…..

Ако лимитът им наистина е изчерпан, сякаш вариант за изход от ситуацията предлага Иван Сотиров от софийското СДС – всички десни формации, членове на Европейската народна партия, да проведат вътрешни избори и после да подкрепят единна кандидатура, модел, който СДС преди 14 години вече изпробва с Петър Стоянов.

Само че това предложение прилича повече на молитва, отколкото на реална възможност. Сотиров греши за възможността то да се реализира поне по три причини. Първата е, че СДС, дори заедно с ДСБ, са твърде малки, за да дават акъл на ГЕРБ. Втората – че ГЕРБ е твърде малък, за да приеме подобен акъл. Третата причина е от по-общ политически характер – че ГЕРБ може и да членува в ЕНП, но като дясна партия никаква я няма. Може да твърди, че е дясна, може да иска да бъде, може на моменти дори да се държи като такава. Но като цяло нейният досег с дясното е точно колкото досега на някое образовано пиянде с алкохолните облаци във Вселената – знае, че са някъде там, гледа небето с копнеж нощем, но не може да присегне и да гребне…..

За сметка на това пък по отношение на своя кандидат-президент в БСП работят не с гадания и молитви, а със заклинания. Вече стана ясно, че те първо ще изградят профил на кандидата си, профил, който пращи от качества най-малкото равностойни, ако не и по-възвишени от тези на Георги Първанов, после ще намерят човек, който да съответства напълно на профила, след което ще консултират името на човека със самия Първанов и когато той им предложи друго име, ще го одобрят с радостни възгласи. И почти няма да се зачудят как ли пък не са забелязали Човека досега.

Този подход на социалистите, взет от арсенала на когнитивната магия, сме го виждали в действие и друг път, та затова знаем колко пари струва. Даже ако си спомняте, веднъж те предложиха на избирателя да избере президент между гореспоменатия другар Велко Вълканов…..

Подхвърлената напоследък от някои близки до БСП среди идея да бъде кандидатиран за президент бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин си има редица предимства от гледна точка на самата БСП, а още повече – от гледна точка на Първанов. Но не е вярно, както стандартно побързаха да изтълкуват ситуацията мнозина, че с този ход някой всъщност е решил да похарчи Калфин като възможен кандидат, затова лансира толкова рано името му. Калфин няма защо да бъде похарчен предварително, защото всички са наясно с неговия единствен, но фатален недостатък – кандидатурата му е напълно неизбираема. И като такава съвсем спокойно може да бъде лансирана от социалистите, поне за първия тур. Което значи – поне за пред хората.

Нещо повече обаче, мисля си че напълно неизбираема би била и коя да е друга кандидатура на човек, пряко свързан с БСП. Причините са ясни – от една страна над него ще тегнат като осем напълно прахосани за обществото години двата мандата на Георги Първанов, а от друга – синонимният на криза мандат на правителството на Тройната коалиция, оглавявано от Станишев. До следващата година той няма да бъде съвсем забравен от публиката, каквито и глупости да сътворят от ГЕРБ през това време.

Затова, граждани, трябва да внимаваме какви зайчета с червени очи ще изскочат в президентската надпревара от някой страничен магически ръкав. И като казвам това, съвсем директно се сещам отново за Тройната коалиция и възможността тя като такава да извади и подкрепи кандидатурата на Меглена Кунева например. Страшно удобно – кандидат с европейски дух и мислене, лично приемлив за мнозина не толкова политизирани избиратели, кандидат, издигнат от извънпарламентарната формация НДСВ, значи от нещо като глас народен, и подкрепен от БСП и ДПС, частично и неофициално на първи тур, изцяло на втори.

Това също е само хипотеза, но доста вероятна. Може да не е точно Кунева, може да е някой друг подобен, макар засега да не се вижда кой друг – но схемата е действаща. И на всичкото отгоре май е единствената реалистична схема, с която БСП разполага, за да надделее над ГЕРБ.

А след такъв резултат на изборите няма да ни остане друго, освен всички да пием по една студена вода срещу главоболието, причинено ни от трите милиона бири, които всеки от нас люсна вчера със замъглено от вселенския алкохолен облак съзнание.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com