Френска работа, ама циганска. Циганска работа, ама Френска.

Избягвах да пиша за циганските проблеми и изселването им от Франция. Темата е комплексна и болна за много хора в България, а сега вече и в Европа, та и по света. Но днес гледах „В десетката“ с участието на Николай Младенов както и представители на някой ромски организации сред публиката, и ми се ще да отбележа няколко уточнения, които Българина изпуска и си създава манипулирано мнение.

Първо тук не става просто въпрос за Роми, а става въпрос за Български граждани. Въпреки че те са на практика роми, утвърдената процедура по тяхното изселване не ги третира като роми (би било незаконно) а като Българи и Румънци. Така че злорадстващите Българи, мислещи си – хак да им е на Французите, и те да видят какво ни е на нас, е редно да обърнат внимание, че много лесно могат да се отзоват в същото положение. И колкото и да викат тогаз „ма аз не съм циганин“, надали ще им се размине. Зашото както споменах, третирането е еднакво и засяга от гледна точка на Франция гражданите на България и Румъния. Да, може би става въпрос за незаконни лагери населени с бездомници, но те както разбрахме не са пълни само с цигани, има и дори „чисти“ (арииски) Българи, мароканци, сърби, унгарци и всякакви народности.

Това върху което трябва да се концентрираме реално, е има ли нарушение на Европейското законодателство или не, както и правата на Българските граждани, което да определи отношението на държавата и мнението на гражданите.

Тук колкото и парадоксално да звучи „националистите“, „шовинистите“ и „правозащитните организации“ имат еднопосочни интереси. И докато интересът на правозащитните организации е да попречат на Франция да депортира население по етнически принцип, и той е очевиден, то интересът на националистите би бил да не се спира възможността на циганите да се изселват от България. Мотивите са различни, интересът е един.

От къде всъщност се появи проблемът във Франция? Спомняте ли си бунтовете във Франция започнали Октомври 2005-та, когато полицай застреля представител на малцинството, които затвориха за седмици цели квартали на Париж, чак до Айфеловата кула. Аз обичах да наричам тези „черни“ бунтове мавритански, тъй като някога по тия територии Испания-Франция (началото на 8ми век) е имало черна/арабска/мюсюлманска държава от маври, и тя рано или късно, пак ще се възроди. Това разбира се е в кръга на шегата, но всяка шега е смешна, точно защото съдържа много истина за сравнение. Когато бунтовете течаха, полицията и армията имаха изключителни проблеми да ги овладеят. Наложеното извънредно положение и медийното затъмнение ни попречиха да следим колко време има проблеми, та си помислихме, че Ноември всичко е решено (както Френският парламент типично побърза да обяви). Но проблемите са текли до края на Февруари, а на места и до края на Март, не само в Париж но и много други градове в страната. Тогава Саркози бе министър на вътрешните работи, и причината да дойде на власт (въпреки значителната си непопулярност по това време) след това като президент, бе начинът, по който той представи в медиите (не забравяйте при пълно медиино затъмнение съгласно френските закони при извънредната ситуация) справянето си с тези бунтове. В известен смисъл той е нещо средно между Цветан Цветанов и Волен Сидеров. Франция има огромни етнически проблеми, следващи от шизофреничната националистична идея за велика държава (каквато не са били никога след 1815-та година), която ги кара да отварят границите си за емигранти от бившите си колонии, но без самите колонии да са били някога реални и интегрирани, и следователно без самите емигранти да се интегрират. Комбинацията с икономически неработещата социална държава, и като ефект прекалено добри закони за някой емигранти от бивши колонии (наемодател не може да изгони наемател емигрант ако тои не плаща, но няма алтернатива къде да живее) създава прекомерно лесна злоупотребата със законите и е магнит за най-слабите и най-маргинални емигрантски групи. Глупави закони (като споменатият) образуват възможности за компактизиране на гетата, където законодателството, законите и икономиката не работят. Промяната на законите обаче е много трудна, защото самите французи се усещат слаби икономически, и ги е страх. Плавното вдигане на пенсионната възраст (което ако не се направи, Франция фалира) до 62 години вдига всенародни протести, което показва че манталитета на гражданите на Франция, не е много по различен от този у нас, въпреки че ние сме по-зле демографски и при нас пенсионната възраст трябва да замине над 70.

Извън нелегалните емигранти (които са наистина много, и се увеличават неконтролируемо чрез незаконни преплавания с лодки през средиземно море – една причина поради която Франция води държавите натискащи ЕС да приеме общо законодателство в тази посока), населението което има гражданство но е от пряк емигрантски произход или е първо поколение французи, представлява в момента над 50% от всички граждани под 18 годишна възраст. Не стои въпрос дали Мавритания ще се възроди на територията на Франция. Не стои и въпрос, кога точно това ще стане (не по-късно от 20 години от този момент). Единственият въпрос е как ще дойдат на власт – чрез революция или чрез избори.

Саркози има нужда от спешна реформа на френската система. Френският модел не работи. Не просто не работи сега, поради икономическо демографски фактори. Всъщност ако се разгледа историята, той никога не е работил. Винаги е бил финансиран от някъде (САЩ, Германски репарации, Евросъюз и т.н.). Но изменянето и изместването на глобалната икономика, комбинирано със социално-демографските процеси течащи в държавата, създава изключителна нестабилност. Икономиката не работи. Разделяне на острови (гета) на потомствени и нови французи.

Саркози се опитва да прави тежки и непопулярни реформи – реформира образованието (студентите стачкуваха) с цел да намали колосалното свръх субсидиране и източване. Реформира пенсионната система, която за държава с по-лек демографски проблем от България е по-фалирала отколкото у нас. Реформира здравеопазването, което е изключително проблематично в целият западен свят (при лошо съотношение данъкоплатци към потребители на здравеопазване, няма модел на здравеопазване който да работи. САЩ се опитват да преминат на по-европейски модел, Европейците на по-американски, и никъде системата не работи, тъй като тя не решава истинската първопричина).

И нека не забравяме, коя е институцията в България, която има най-голям бюджет в абсолютна стоност (и за следващата година)? Ще сгрешите ако кажете армията или образованието. Това е МВР, и сигурно не е случайно имайки се в предвид, че министър и вицепремиер е бившият шеф на управляващата партия, а министър председател е бивш главен секретар на министерството. И да, МВР има по-голямо количество служители (65000) отколкото армията (40000) и по-голям бюджет.

Така е и във Франция. Полицията се радва на изключително благоденствие по време на това управление, с президент бивш министър на ведомството. Но те имат невероятни проблеми, много подобни на нашите, включително доста ниска ефективност (макар и по-добра от нашата – виж статистиките на Евростат и случаят Борилски). Също така нека не забравяме, че там има много различни (и под различно управление и контрол) полицейски структури и всичките въоръжени.

Полицията прави издънки след издънки, но като цяло стремежът е вината за тях да се прехвърля на други („не че нямаме реални доказателства, а съдиите които не се съгласяват с нас пречат на държавата“ - това не е само изказване на нашият МВР министър). И като цяло на нея са възложени най-големите очаквания, но дали напрежението, дали друго ги кара да си претупват работата. На този фон хвърчат от ведомството различни, звучащи налудничаво идеи – за улесняване на работата на полицията, които са поредните оправдания за слабата ефективност и големият бюджет.

Значително завишиха наказанието за обида, заплаха, атака над полицай (колко интересно, това го направиха и у нас?).

Дефакто разрешиха на полицията буквално без повод да стреля на месо (което е в основата на доста от бунтовете, тъй като доста чувствителната емигрантска маса приема тази форма на отговор за непропорционална – младеж откраднал жица бива застрелян хладнокръвно и без предупреждаващ истрел във въздуха, изглежда ли ви малко непропорционално и пропускащо цялата съдебна система). Противно на всички у нас, които си представят че така ще се вразумят престъпниците и ще решат всички проблеми, френската статистика показва че това озлобява престъпниците и утежнява престъпленията, както компактизира маргиналните групи (за да могат да отговоят пропорционално), кара ги да се въоръжават (а начин за това, какъвто и контрол да прилагате, винаги има) и увеличава бунтовете. Или казано с други думи, това е изключително лошо решение за общото ниво на престъпността и типовете престъпления.

Та новата велика идея е, тъй като предните механизми не работят – да се гонят емигранти (да им се отнема гражданство) включително първо поколение французи в неясно какви държави (при липса на второ гражданство) дори и при заплаха на полицаи. Това надали ще реши проблемите на полицията, имайки се в предвид, че повечето бунтуващи се са с маски. Но показва един курс, на поредица от грешни решения, домино ефект, едно поражда друго, демонстриращи безсилие и остро нежелание за решаването на истинските проблеми, а само третирането на техните ефекти. За всеки знаещ 2 и 200 е ясно, че това няма да реши нищо. Дори няма и да го отложи. Може само да скрие някой ефекти, задълбочаващо така проблемите, и давайки им да избухнат в ужасяващи последствия, например може би много по големи, много по добре организирани и сериозни възстания от тези, които помним от преди 5 години.

При една такава ситуация, в която има скрити проблеми и назрели бунтове, стачки, при тежки буквално животоспасяващи реформи, прилагани на практически вече мъртъв труп, не трябва да забравяме, че и рейтинга на Саркози е вече на практика отризателен. А стачки се готвеха дори и във вътрешното министерство. И президентът няма добри ходове. Има само лоши. А баланса между по-малко лошите и по-лошите е основата на неговата политика. Можем да си представим, че това би било достатъчно изнервящо за всеки, да го накара да крещи на Барозу, нали?

И така, след това дълго предисловие, да си спомним как през Юли тази година, полицай застреля край Бордо млад 22 годишен циганин, за това че е крадял строителни матеряли. Това което пропускаме да отбележим е как точно е станала срещата довела до този фатален край. Но безспорен факт е, че действието на полицията е било непропорционално и доста прибързано. Това предизвиква по подобие на нашите цигански бунтове (дето полицията дори не ще да признае официално, че съществуват) събиране на роднини и приятели, които отиват там да бият полицията, обръщат и палят коли. Нищо ново за нас Българите, Словенците, Унгарците, Румънците, Сърбите. Определено нищо ново и за Французите.

Не ви ли напомня за случая от 2005-та година, който доведе Саркози на власт? Е сега се сетете, дали Саркози не смята да използва този случай като удавник сламка, да припомни стара слава по случай идващите избори?

И не е проблемът в това, че нарушаващи законът (злоупотреби със социалната система, нападения, кражби, само настаняване, бунтове, просрочване на престой) манговци биват пращани у нас. Такива ни изпращат от години Великобритания (по около 2 самолета годишно), Финландия, Германия. И никъде не става никакъв въпрос за етнически принцип, въпреки, че самолетите са черни. Защото всеки пътуващ е с обвинение. Някой от тях могат да се развиват и дори докато изпратеният е в България. Наличието на нарушение и определящото го обвинение премахват всякакви расови предубеждения. Нарушил си законът, тръгваш си, ако си късметлия. Иначе оставаш, но в затвора.

Къде е разликата с Франция?

Франция твърди, че става въпрос за намаляване на престъпността. И може би са прави.

Но няма нито един от изпратените обратно роми, с обвинение.

Франция твърди, че не става въпрос за етническо отношение. Но депортираните са само роми. Депортирани са само от България и Румъния (а Унгарските и Сръбските роми във Франция са повече). Имаме истинска полицейска заповед, която отбелязва да се обърне специално внимание на ромските лагери. И ако тя бе безобидна, нямаше в последствие да бъде поправяна.

Франция твърди, че тук не става въпрос за депортация (което е интересна еквилибристика, щом го допълват че така решават въпроса с престъпността – виж по-нагоре) дори и поради подозрение за престъпление. А доброволно желание за напускане на Франция изразено от напускащите роми, което е подкрепено със социална помощ от 300 евро, на които са събрани пръстови отпечатъци и лични данни, за да не злоупотребяват два пъти с тази щедра помощ за изселване, макар и събрани не от социалните служби, а от полицията, в записите за дознание (което междувпрочем е нарушение на френското законодателство).

Интересен е и факта, че всеки обжалвал „доброволното си изселване“ от Франция, пред съда, е спечелил. Цяла група роми вече могат да се похвалят с това, а малка група френски адвокати доброволно помагат на желаещите да се възползват.

ООН, Европейската Комисия, САЩ, някой европейски държави, Румъния, куп правозащитни организации осъдиха Франция.

Само България и Италия публично я подкрепиха. Италия – защото тя има същият проблем (спомняте ли си случаят, когато ром изнасили и уби жената на високопоставен морски офицер през 2007ма, в поредица от ромска престъпност, включваща и отвличане на деца (традиция случваща се и у нас, създадена от някой ромски приказки и легенди)). България, защото смята че щом са ни върнали 41 души само, нека да снижим глава (снижена глава, сабя не сече), че да не ни попречат да влезем в Шенген, па тогава да се опитат да спрат ромската емиграция.

За всеки имащ малко логична мисъл е видно, че френската полиция няма обвинения, а само подозрения. Че нападат всички лагери, а не само там където има престъпници. Че изключително си претупва работата. Че екстрадират всички а не само престъпниците, като не си правят труда да разбират кой какъв е. Че в нарушение дори на френското (па камо ли на Европейското) законодателство (заповедите падат пред съд, до сега 100%) законодателство хората биват депортирани, опитвайки се да бъде замазано под доброволно изселване. Помощта се третира социална, но се дава от полицията, и срещу нея се получава криминална регистрация, отново в нарушение на френското законодателство. И че България, за разлика от Румъния има путьовско (а не Путинско, путин е мъж) поведение.

В това предаване, с участието на Младенов, той се опита да наблегне на факта, че става въпрос за депортиране на хора, извършили нарушения на територията на Франция. Но мълчаливо пропусна да коментира, че няма обвинения, че депортираните са само от България и Румъния (въпреки че проблемите с Унгарските и Чешките цигани са повече). Пропусна и да коментира, защо той смята, че приемаме престъпници и нарушители, обаче нито един от тях няма обвинение, а официалното становище на Франция е доброволното желание за изселване на засегнатите. Разбира се пропусна и да коментира, защо толкова зависещата и свързана с Френската политика и икономика Румъния се опъва мъжки и защитава достойно гражданите си, докато България се прави на света вода ненапита.

Прочети цялата новина

Свързани новини: