Здравейте, приятели! Искам да ви кажа, че утре, 24.09.2010, изтича последният срок, който беше даден на отец Иван да събори доброволно новата сграда в Дома за сираци.

Поводът ми не са руските енергийни проекти, макар че вредността на "Бургас-Александруполис" и "Белене" е очевидна при непредубеден анализ. И бг медиите напоследък се държат удивително професионално относно нефтопровода, но за АЕЦ-а продължават да слугинстват на руските олигарихчини интереси. Не е и предстоящата инвазия на путиновия олигарх Роман Абрамович в "Петрол холдинг". Двете теми са стратегически, тъй като ще предопределят бъдещето на поколения български граждани но този птът ще го говоря не за стратегия, икономика и интереси. А за ценности и права. Защото демокрацията е преди всичко въпрос на ценности и права. Стратегиите, икономиката и интересите са производни.

Сред основните ценности и права на демокрацията е правото на свобода на словото и на съвестта. Днес Русия изисква от България да го наруши и, както изглежда, сме готови да й козируваме. Става дума за художника Олег Мавромати:

Русия е поискала официално екстрадицията му като криминален престъпник с обвинение в нарушение на член 282 от Наказателния кодекс на Руската Федерация - за подбуждане на етническа и религиозна омраза и обида на чувствата на вярващите.

Защо репресират Мавромати:
Заради художествения пърформанс "Не верьте своим глазам!(Не вярвайте на очите си)", изпълнен на 1 април (рус. День Дурака) 2000 г. В хода на пърформанса Мавромати е прикован с пирони към дървен кръст, а на гърба му е изрязан кървящ надпис "Я не сын Бога (Аз не съм син на Бог)". По-късно пърформансът бива наречен "Разпятие".

Подробности за пърформанса и художника - http://plucer.livejournal.com/tag/Олег%20Мавроматти

След тази акция е викан неколкократно на разпити. През юли 2000 г. домът му е обискиран от спецслужбите, които конфискуват всичките му художествени произведения, артматериали, филми, а също така компютри и други електронни носители - т.е. целия му художествен архив.

Мавромати заминава да живее в България, откъдето е жена му Боряна Драгоева. Тя има българско гражданство и по тази причина пребиваването му е законно, докато е валиден руският му задграничен паспорт. През тази година той изтича, но руското консулство у нас отказва да му го продължи. Междувременно той е поискал политическо убежище поради преследванията заради творчеството си, но българската Агенция за бежанците му отказва. Така към днешна дата художникът де юре е руснак, незаконно пребиваващ у нас и издирван в Русия за криминални престъпления.

Абсурдът е очевиден - но за нормалния човек, живеещ в нормална държава: Художник-акционист се разпъва на кръст и изрязва надпис на гърба си, с което изразява най-грубо казано критика към християнската религия. Може за мнозина люде това да е тъпо, пошло и нагло, но в демократичните държави свободата на словото ти дава право да изразяваш мнението си, дори да е тъпо, пошло и нагло. Ей това не се разбира от много хора у нас, но слава богу, не на държавнжо ниво. За разлика от Русия. Къдего на държавно ниво са наясно, че свобода на словото няма.

Според Алексей Плуцер-Сарно - руски художник-модернист и приятел на Мавромати: "Няма съмнение, че художникът ще бъде предаден на руските правоохранителни органи, тъй като България винаги изпълнява такива искания от руска страна. България има близки политически отношения с Русия. Именно поради това, както заояви представител на на Хелзинкската група, България не дава политическо убежище на граждани на бившия Съветски съюз. Депортирането по криминални причини знчи, че на Мавромани ще бъде забранено да влиза в Евросъюза 10 години. А също така няма право да напусне България, за да потърси убежище в друга страна."

Два пъти българската Агенция за бежанците отказа да предостави на Олег Мавромати статус на бежанец, въпреки че интереситеи на художника са защитавани от Международната Хелзинска група. От юридическа гледна точка той вече не може да разчита да получи статута на бежанец в Евросъюза, тъй като той два пъти му е отказан в България, която е член на ЕС.

И като като Катон Стари * на финала да запитам:
Ке го игра ли наш Бойко русофил или да? **


* Римският сенатор, дето завършвал всяка своя реч в Сената (независимо по какъв повод) с думите "И все пак Картаген [основният враг на Рим - б.м.] трябва да бъде разрушен!"

** Перифраза на култовата фраза "Ке го игра ли наш Кръсте царо или да?" изречена от видния македонски терорист (речено политически коректно - изтъкнат деец на ВМРО-върховисти) Борис Сарафов, когато рекетирал театралите да вземат брат му Кръстю Сарафов - тогава все още начинаещ актьор, за ролята на крал Лир. За успеха на аргументацията способствали и запасаните пищови, които "случайно" се виждали.

Има ли театрали, терорист, начинаещ актьор и царска роля - не знам. Знам, че има русофили и знам гибелната им роля в българската история.

Ако се вгледате по-внимателно, със сигурност ще забележите, че блогът ми има нов дизайн. Подновяването е средство за освежаване. Затова и аз си въобразявам, че ще се освежа, ако променя дизайна на блога. И така, въобразявайки си и подновявайки, се разрових из недрата на сайта и открих архива с анкетите. Оказа се, че без тази, която е активна в момента, те са точно 10. Винаги съм мечтаел да бъда социолог, а ето че сега съм и нещо като социологическа агенция, защото не само анализирам отговорите, но и формулирам въпросите.

Да се поощрява ли раждаемостта?

От пръв поглед се вижда, че анкетата е манипулативна. Не би била такава, ако отговорите бяха просто „да” и „не”, но когато вкараш и обяснение на това защо си отговорил така или иначе, тогава отваряш вратата пред напиращите нюанси и двусмислици. Да се поощрява ли раждаемостта? Нека си представим отговор като „Да, но само на момичета”. Или пък „Да, но само на руси и глупави момичета”. Впрочем, както личи от анкетата по поставения въпрос хората са склонни да подкрепят варианта „да, но…”. Да се поощрява раждаемостта, НО контролирано. Какво значи „контролирано поощряване”? Все едно, няма значение, важното е че този отговор е на първо място. От друга страна само 9% от отговорилите са на мнение, че светът е пренаселен и да се пренаселва още, едва ли е най-доброто поведение от страна на „венеца на еволюцията”. Но тези 9%, както сочи и последното място, което заемат в класацията на анкетата, са на изчезване и следващата вълна на световно пренаселване ще ги заличи съвсем. Близо 1/3 от отговорилите са на мнение, че децата са богатство, следователно раждаемостта трябва да се поощрява. Наистина, това съждение би било абсолютно вярно, ако се отнасяше в права пропорция към съждението „петролът е богатство, следователно трябва да се поощрява добивът му”, но на мен „децата са богатство” ми звучи като „науката е слънце” и не мога да разбера какво точно „богатство” се явяват те: безплатна работна ръка в селското стопанство, стока за продан в Гърция, бъдещи съвестни възрастни, които ще ни гледат, когато остареем? Наследници на културата и традициите? Преносители на факлата на живота? Вместилища на Божествения Дух? Някой схоластичен счетоводител сигурно би се попитал дали едно дете (впоследствие възрастен), което допринася за обществото по-малко, отколкото обществото харчи за него, може да бъде наречено „богатство”, но схоластичните счетоводители са гадна пасмина и нас въобще не ни интересува какво биха се попитали и какво не биха! Не помня във връзка с каква статия съм пуснал тази анкета, но онзи ден чух как Кристалина Георгиева каза, че българите застаряват и надеждата ни е в раждаемостта на ромите. Както се вижда, източниците на „богатство” са неизчерпаеми.

Какви са рекламите?

Само 6% от отговорилите на този въпрос са на мнение, че рекламите са общо взето коректни, макар че според мен е именно така. Рекламите, дори не винаги талантливи, дори не винаги остроумни, са общо взето коректни и то не заради морала на създателите си, а защото по цял свят действат строги закони за осигуряването на това. Най-много хора пък са отговорили, че рекламите са обида към тяхната интелигентност. Това е така, защото (сега много внимавайте какво ще кажа!) хората, които четат този блог са много по-интелигентни от приетото за нормално. Но като интелигентни хора те не бива да се обиждат, защото трябва да знаят, че рекламите не са правени за тях. Колкото повече са хората, към които рекламата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище.

Малко повече от ¼ са тези, които смятат, че рекламите са безогледно манипулативни, а като към тях прибавим и 12-те процента на смятащите, че рекламите са понякога манипулативни, се оказва, че повече от една трета от хората са на мнение, че рекламите ни пързалят и ни карат да си въобразяваме неща, които не са съвсем така. Това е тъжна констатация, защото значи, че има много наплашени хора, чиято доверчивост се свива в черупката си при всеки шум, пък бил той и шумът от камбанките на шейната на Дядо Коледа.

Стамболов, Борисов и Станишев

Ето една шеговита и двусмислена анкета. Двусмислена, защото в по-разширен вариант въпросът би могъл да звучи по два абсолютно правдоподобни начина:

1. Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Стефан Стамболов?

и

2. Кой пише най-хубави блогове: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?

Всъщност има и трета възможност за разширен вариант на въпроса и тя е: „Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?”, но отговорът все още витае в сферите на недостижимите национални идеали :))))))

Защо се издъни Паси?

Помня, че тази анкета вървеше в комплект с една конкретна публикация по един конкретен случай. Истината е, че според мен човекът изобщо не се издъни. Е, поядоса се малко, но най-големият му грях беше думата „простотия” в контекста на мнението му, че не всички неща в блоговете заслужават и трябва да бъдат цитирани по телевизиите. Разбира се, тогава ние, блогърите, провидяхме атака срещу свободното слово и опит за налагане на мракобесна цензура (а също  и чудесен повод да пошумим около себе си) и скочихме като един в защита и аз не знам на какво. Така че тази анкета също е манипулативна, защото не съдържа отговора „не се издъни”. Това е все едно социологическите агенции да направят допитване „Защо харесвате Бойко Борисов?” и на база резултатите от него да направят изводи за рейтинга на кабинета.

Ще се коалират ли ГЕРБ и БСП?

Види се, тази анкета е била публикувана в блога непосредствено преди парламентарните избори, когато въпросът за коалиция между ГЕРБ и БСП беше особено актуален. Признавам, че тогава аз бях на мнение че ще се коалират и продължавам да мисля, че щяха да го направят, ако резултатът на ГЕРБ не беше толкова голям, но в историята няма такива неща като „ако беше, щеше…”. Нещата са това, което са (с изключение може би само на совите на Дейвид Линч) и хората, участвали в анкетата, съвсем точно са си познали какво ще се случи.

Коя е любимата ви кухня?

Интересен и честен въпрос с трогателен и обнадеждаващ отговор. А отговорът ме обнадеждава, защото говори за горд патриотизъм – 39% от отговорилите казват, че любимата им кухня е българската и това е много добре. Странно защо испанската се радва на толкова малко поклонници, при положение че много прилича на българската. Толкова прилича, че в Кастилия и Леон и Кастилия – Ла Манча е почти същата. Но това е съдбата и на испанското вино у нас – непопулярно, макар и добро и много по-близко до вкусовите ни предпочитания отколкото италианското или френското. Излиза, че испанската кухня е два пъти по-непопулярна от японската. А за мен японската кухня е сурова безсолна риба, увита в нещо, което мирише на рибено масло. Бр-р-р… Но ако разликата между испанската и японската кухня е два пъти, то цели десет пъти е разликата между българската и сръбската кухня и тук вече извън всякакво съмнение долавяме тътена на оръдията при Сливница. Иначе много по-предизвикателен би бил въпросът „Колко разлики между сръбската и българската кухня можете да посочите?”, с изключение на шопската салата, за която не се знае дали принадлежи към сръбската кухня или към българската, защото още не е решен спорът шопите сърби ли са или българи. Мисля, че ако скоро този спор не се реши, най-добре е да приемем, че са македонци като всички останали и с това препирнята да се свърши.

Какво да е уискито?

Един според мен глупав въпрос поради очевидността на своя отговор. Все едно да питаш какви да са часовниците, при положение че за всички е ясно, че трябва да са швейцарски! Въпреки това не се посвених да го задам на читателите и, ето на, получи се една не дотам категорична картина. Честно казано, очаквах диаграма като тази на анкетата за Стамболов, Станишев и Борисов, където всички да са отговорили „шотландско” с изключение на Джефри Кийтинг и Джеймс Уорлик и то по задължение и от куртоазия, защото съм сигурен, че и те се наливат със скоч. Но докато ирландското и шотландското уиски отбелязват почти равен резултат, има и цели 46 личности, според които уискито трябва да е американско! Никога няма да се оправим…

Какво мразя най-много?

Една от любимите ми анкети. Противно на много схващания, хората се разкриват много по-добре от това, което мразят, отколкото от това, което обичат. Например, ако ви кажа „обичам беззащитните” ще оставя у вас много по-блед и неопределен образ за себе си, отколкото ако ви кажа „мразя педерасти”. Какво показва анкетата. Например кучкарите са по-мразени от пушачите. Това е така, не защото кучкарите вредят на околните повече от пушачите, а защото определено излъчват повече наглост от тях, с което дразнят принудените да наблюдават зловредното им хоби. Едно е да видиш отруден водопроводчик, захапал цигара на публично място, съвсем друго е да видиш дърта реститутка с фризиран пудел в същата градинка, в която прясно размножила се мома бута в количка малко столичанче. Софиянците пък са мразени почти толкова колкото и реститутите, което навежда на подозрението, че може би има хора, за които това са двете лица на едно и също нещо. Но като цяло не ги мразят много, а и не бива – нито софиянците, нито реститутите са направили някому нещо лошо. Изглежда най-малко злини са причинили висшистите, защото тях ги мразят най-малко. Но от друга страна, мисля си, ако въпросът не беше „най мразя”, а беше „най обичам”, то висшистите пак нямаше да се класират в челните позиции, защото те зло не са сторили, но не са сторили и чак кой знае какво добро някому. Гейовете и ченгетата се движат горе-долу в пакет. Малко по-мразени са ченгетата, може би защото е по-вероятно да те пребие ченге, отколкото гей и ченге е по-вероятно да ти пречи на бизнеса, отколкото някой ведър и неангажиращ педал. Но повече от половината хора най мразят комунистите. Това мен поне ме удовлетворява напълно.

Откъде ще дойдаг пари в България?

Скучен въпрос, особено при отсъствието на предложение за отговор като „от никъде”. Но попитали сме хората и те са отговорили. Отговорили са абсолютно вярно и проникновено: от данъци и глоби от населението и от пране на наркопари. Най-малки пък са очакванията парите да дойдат от чуждестранни инвеститори и от еврофондовете. Шампион обаче е отговорът „от производство и износ”, макар че според мен тук има някакво недоразумение. Това е отговор на въпроса „откъде БИ ТРЯБВАЛО да дойдат парите в България”, а не на въпроса „откъде ЩЕ дойдат парите в България”. Че какво толкова произвеждаме, камо ли пък да го изнасяме! Ние даже боба и картофите вече ги внасяме. Всъщност не съм прав. Имаме износ и то към европейските пазари. Изнасяме роми, обаче пък напоследък взеха да ни ги връщат. К’во толко’ не им харесват?…

Кой е политикът с най-голям IQ?

За мен продължава да е тайна защо наричат квотиентът на интелигентността „коефициент за интелигентност”. Коефициентът е постоянен множител на някакъв обект като вектор, функция или нещо такова. Каква е тази непромелива на IQ и каква променлива се умножава с нея, това никой не може да ми обясни. Пък и абревиатурата е именно IQ (Intelligence quotient), а не IC (Intelligence coefficient). Но както и да е…

Д-р Лъчезар Иванов, иже нарицаемый Лъчо Мозъка, събира цели 32 гласа или 4%, което за мен не е проява на нищо друго освен на чувството за хумор на анкетираните (или на коефициента им за хумор, ако някой предпочита така). Петър Димитров пък има цели 4 гласа или 1%, което вече е проява на черен хумор. Деветнайсет души смятат, че най-умният политик е Волен (или Болен, ако прочетем името му на испански) Сидеров. Не знам от колко души се състои висшият управленски орган на Атака, но няма да се учудя, ако са точно 19. Този резултат е малко по-добър от резултата на Цветан Цветанов, но пък аз мисля, че това е напълно справедливо, защото първият наистина е по-умен от втория, па макар и съвсем малко. Яне Янев е подценен. Макар и често комичен в публичните си изяви, този човек изобщо не е глупав. Напротив, намирам го за интелигентен и много добър оратор. Но, ето на, според анкетата излиза, че е по-глупав от Сергей Станишев, което не е вярно. Станишев пък се оказва малко по-глупав от Бойко Борисов, което вече може би е вярно. Милен Велчев също е подценен. Не мога да се съглася, че е с 5% по-глупав от Ахмед Доган. С почти равен резултат, макар и скромен, са Георги Първанов и Мартин Димитров. Изглежда правдоподобно. С почти еднакъв резултат са и Царят и Бойко Борисов. И това изглежда правдоподобно. Все пак интелигентността е само количествен показател, който не измерва произхода, възпитанието и културата.

И в тази анкета има безспорен шампион, който събира почти половината гласове. Това е Иван Костов. Дали наистина е най-интелигентен, дали наистина хората мислят, че е най-интелигентен или просто блогът ми се посещава от много негови привърженици – това са все въпроси, чийто окончателен отговор не ни е дадено да знаем. Сигурен съм обаче, че сред участниците в анкетата има такива, които възприемат въпроса като „Кой е най-популярният политик?” или „Кой политик заслужава да управлява?” и отговарят на тези въпроси, а не същинския въпрос „Кой е политикът с най-голям интелектуален квотиент?”. Това може да е най-порочният, продажният и некадърният политик. Стига просто да е умен. Следващия път ще пусна анкета „Кой е политикът с най-ясна дикция?” и ще видим дали привържениците на „Гергьовден” ще отговорят „Любо Дилов”.

Като говорим за Алберто Алезина ето и новото му изследване в едно изречение:

Преглед на над 200 фискални приспособявания в 21 страни показва, че разходната дисциплина и данъчните намаления са най-добрите начини да се насърчава икономическият растеж.

И още малко:

Икономическата история показва, че големите приспособявания във фискалната политика, ако са базирани на добре таргетирани намаления на разходите, често водят до икономически растеж. Фискалните приспособявания, базирани на повишение на данъците, от друга страна често водят до рецесии.

Блогът за икономика 2010

Не можах да се въздържа само да изписукам новината в twitter профила ми, затова го пускам и тук.

GP е написал нова песен посветена на успеха на Бербатов с Манчестър срещу Ливърпул, текста е негов, а музиката е подложка от The Fugees – Ready Or Not.

Всъщност евала на Гошо от Почивка, той би могъл да върне Бербатов в националния при Лотар Матеус, а не обикновените журналисти, за които Гошо пее, че са… чуйте сами.

Заглавието горе е шега. Но не е шега, че БГ форумът за онлайн пазаруване narmag.info достигна 2056 регистрирани потребители.

Това е нашето лого, ако все още не сте го видели. Имахме си дори конкурс за логото.

Идеята на форума остава същата, което ме кара да се чувствам горд и е малка компенсация за кървясълите очи на хората, които го поддържат и пишат в него:

- Направен е от нас за нас. Това е форум, в който пишат хора със стотици успешни сделки в дебрите на голямата мрежа. Започнахме с eBay, а сега покриваме много повече онлайн магазини. Знаехте ли, че има онлайн магазин на име alibaba.com? Аз, не.

- Онлайн пазаруването е супер удоволствие и е много лесно. И понеже е много лесно по пъстрия свят има много хора, които злоупотребяват с това. Ние не ги харесваме особено, ни им отделяме нужното внимание в секция измамници.

- В истинския свят и реалните магазини също не е трудно, стига да имаш пари и да ги носиш в себе си. В онлайн шопинга има много начини да се разплатиш с продавача. Като казвам много, имам предвид наистина много. Може да провериш в специалната секция посветена на PayPal и другите форми на разплащания. Лимити, застраховки, всичко, което е свързано с въображаемото преместване на парите от точка А до точка Б.

- Нещата не приключват с плащането, напротив, понякога тепърва започват. Виждали сме много разочаровани хора, които висят по митниците с часове за две тениски. Повярвайте ми, не искате да бъдете един от тях. Аз съм бил и знам. Всичко свързано с транспорта и логистиката отива в секцията митници и куриерски услуги.

Всъщност онлайн пазаруването не е някакъв мистичен ритуал, в който малцина са посветени. В онлайн пазаруването няма тази сакрална тайнственост, която често му приписват.

Всичко се състои в това да знаеш какво искаш, къде да го намериш, каква цена можеш да платиш за него и как да стигне до теб.

Аз съм много слаб в онлайн сделките, имам около 50.

Но хората, които пишат в narmag.info не са.

„Ако Доган беше хидроинженер, тези разработки нямаше да му бъдат възложени“, каза днес адвокатът Румен Еленски, който защитава лидера на ДПС пред съда по обвинение за конфликт на интереси за огромния хонорар, получен от него в качеството му на консултант по проекта “Цанков камък”. Сега вече защитата на Доган обяснява, че той бил автор на [...]

Направихме една книжка за родителство, заедно с партньорите ни “програмата“. Ще я получите на форума или ще я откриете през следващата седмица безплатно в различни софийски заведения.

Текстовете и илюстрациите са … ще видите.

Ето как започва:

…

ИНТРО

Две деца си говорят:

- Ти имаш ли брат или сестра?

- Не, но имам трима бащи от първата си майка и четири майки от първия си баща.

——-

Баща отива в детската градина да прибере сина си.

- Кой е вашият? - пита учителката.

- Няма значение, утре ще го върна…

———-

Влиза момченце в магазин за играчки, дава на продавачката банкнота от “Монопол” и казва:

- Дайте ми онзи тигър, моля.

Жената го гледа въпросително. Момченцето добавя:

- Е какво – и тигърът не е истински!

———-

Баща пита малкия си син:

- Защо си тъжен?

- Преди малко имах много неприятен разговор с жена ти.

——–

В магазин за играчки възрастен мъж дълго избира и накрая купува едно влакче.

- Вашето внуче ще бъде много доволно - казва продавачът.

- А, да - сепва се мъжът - дайте ми още едно влакче.

—

Дете се прибира от училища.

- Мамо, мамо, днес по рисуване, рисувахме „Мама”!

- А не рисувахте ли и миналия път това?

- Ами да, учителят като влезе в стаята и казва „Рисувайте, ваш’та мама!”

—–

Благодарности на Програмата, на Веселин Трандов и на Босилена Мелтева, на Вики Книш, и на Боги.

Форум “Родителство“, 25 септември 2010

На тези, които се колебаят в ефекта на предлаганите от правителството мерки за промени в нормативните актове за автобусния транспорт, мога да дам конкретен пример.

На 16-ти септември, моят добър приятел Н. с приятелката си П. трябваше да пътуват от София до Халкидики БЕЗ КОЛА, т.е. използвайки публичния транспорт.

От София до Солун нещата са слънце - хваща се единствения приличен влак, който пътува в България, колкото за да докаже, че и БДЖ може, ама не иска.

След това нещата са по-сложни. Трябва да се хване автобус до Халкидики (в случая с останалата част от компанията решихме да ги чакаме в с. Никити, между Касандра и Ситония)

Голяма грешка, трябваше да ида да ги взема с колата от Солун. Автобусът спира на всяка керемидка между Солун и Никити, минава през вътрешността на страната и му трябват чутовните 3 часа и половина за да преодолее разстояние от около 120 километра. (като въобще не ползва 85-те км магистрала)

Изненадата намалява, като се разбере, че в Гърция има монопол на междуградските пътнически превози, които се извършват само от една фирма - КТЕЛ, която практикува обходни маршрути. Доколкото разбрах, именно това е идеята на предлаганата реформа в автобусните превози – да ограничи директните връзки. Поправете ме, ако бъркам.

Бързите и удобни междуградски превози бяха една от първите осезаеми ползи от демокрацията, които се почувстваха след 1989-та година, заедно с пресния хляб и кока-колата в магазините и вестниците по будките, а в по-късно време и добрия и евтин интернет достъп. Общото между всички тях е либерализираният пазар.

Сега мерките са насочени точно срещу либерализацията. По план утре ще отменяме вестниците и интернета, а вдругиден и демокрацията?

Картата е малко стара и не показва магистралата между Солун и Неа Мудания (по червената дъга).

Според прогнозата на ТомсънРойтерс харвардският професор Алберто Алезина има голяма вероятност да спечели Нобеловата награда по икономика тази година – той се нарежда първи в класацията по влияние (импакт) на неговите изследвания.

Колкото и да е голям академичният му импакт, въздействието му върху българската икономическа политика явно е минимално. Защото нашето правителство върши нещата на обратно.

Нашето правителство разду бюджетния дефицит и не прави никакви реформи. Докато Алезина твърди, че са необходими дълбоки реформи в социалните и пенсионните системи, в образованието, пазара на труда, бизнес средата. Освен това, изследванията на Алезина показват, че намалението на бюджетните дефицити чрез орязване на разходите има стимулиращ ефект върху икономиката (обратно на кейнсианските вярвания):

Ако затягането на бюджета е достатъчно голямо и решава проблема, икономическите агенти се успокояват, че държавата няма да фалира и че няма да се наложи в бъдеще да увеличи данъците. Това води до намаление на лихвените проценти по дълговете на правителството, както и по кредитите за домакинствата и фирмите. С други думи, затягането на бюджета води до по-голяма стабилност и сигурност, което влияе положително на икономиката. Положителни ефекти има и от страна на предлагането.

Данните показват, че намалението на разходите е много по-ефективно от увеличението на данъците при бюджетното затягане. Рязането на бюджетни разходи често се свързва с ускоряване на икономическия растеж, докато вдигането на данъци води до рецесии. При успешните бюджетни приспособявания около 70% от затягането на бюджета се дължи на намаление на разходите. Обратно, фискални приспособявания, които разчитат основно на увеличение на данъците, са неуспешни и/или водят до рецесия.

Препоръчвам горещо неговата книга "The Future of Europe. Reform or Decline" (налична е в Икономическата библиотека).

Блогът за икономика 2010

Палестинци водеха вчера цял ден сблъсъци с израелската армия в Йерусалим. Това се случи, след като палестинец бе убит от въоръжени израелски заселници в Силуан. Недоволството от протест прерастна в неподчинение и се стигна до сблъсъци. Израелският аквисти Йозеф Дана пусна снимка от Йерусалим. По-долу може да прочетете повече.

The following is an excerpt from Philip Weiss’s report from Silwan: Palestinians rioted this afternoon in Silwan, a village right outside the Old City of Jerusalem, following the killing earlier in the day of a Palestinian man by an armed guard at a Jewish settlement in the occupied neighborhood. Joseph Dana posted pictures of the „revolt“ here. An activist friend in West Jerusalem said that th … Read More

via P U L S E

Повече снимки тук.

Прочетете също:

• „Israel Police Storm Al-Aqsa Mosque Following Bloody Clashes in Jerusalem“ and related posts (sanfranciscosentinel.com)
• Hagit Ofran: The Guards of the Settlers Just Shoot (huffingtonpost.com)
• Blogging the Conflict on Jerusalem’s Streets (thelede.blogs.nytimes.com)
• Palestinians torch cars in Silwan (jta.org)
• Violence breaks out in East Jerusalem after Palestinian killed (theglobeandmail.com)

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, м в Англия бяхме и за Коледа, а сега ще посрещнем Нова година в Амстердам.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част седма

Нова година в Амстердам

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каналите на Амстердам"][/caption]

30.12.2009 г. След като се прибрахме доста късно на другата сутрин, станахаме някак си по-рано(към 12.00 ч.) и отидохме в залата за бойни изкуства към университета в града. Разбира се, университета се оказа, че има огромна база включваща около 5-6 големи сгради с различна архитектура, като някои от тях са били построени доста скоро. Сградата за спорт също беше доста нова, на няколко етажа, огромна и със зали за всякакви спортове. Също така като погледнах през прозореца на единия етаж, се насладих на множеството затревени терени, а също и тенискортове. След това Шийр, с още двама приятели потренираха някакви бойни изкуства, като накрая дори аз се включих в някои упражнения и един спаринг. Това разбира се със всякакви протектори и такива неща, благодарение на които накрая се отървах само с леки болки :) Вечерта се отправихме към апартамента на по-големия брат на Шийр, с когото още не се бях запознал. Там бяхме заедно с другия му брат сестра му и приятелката на по-големия му брат, с която живеят. Придвижването до апартамента на брат му за мен си беше цяло приключение. Бяхме с колела, от онези които всички ги карат в Европа. Сестрата на Шийр беше на седнала на моето колело на багажника, докато аз карах все едно за първи път виждам колело. Ама какво да се прави не съм свикнал да карам по някакви улици с такъв трафик и с толкова много багаж на колелото. Вечерта мина добре. Големият брат на Шийр се оказа много добър готвач и всички се натъпкахме много доволно с гозбите му. Гледахме филм и си приказвахме. Също играхме на xbox, което е доста популярно в Нидерландия. По някое време трябваше да се прибираме за да се понаспим за новогодишните празненства на другия ден. [geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каналите"][/caption]

31.12.2009 г. Ами този ден си мина доста лежерно. Пак спахме до късно и през деня не правихме нищо кой знае колко интересно за отбелязване. Вечерта бяхме в къщата на бащата на Шийр където посрещнахме Новата 2010 година. След това тръгнахме аз, Шийр и големия му брат да обикаляме по някакви купони. Крайната ни цел беше да стигнем до партито, на което ни бяха поканили приятелите му преди няколко вечери. Като цяло си прекарах страхотно и в 7.00 ч сутринта благополучно се бяхме прибрали и легнали. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Амстердам"][/caption]

01.01.2010 г. За първия ден от новата година бях решил да посетя столицата Амстердами вечерта да се отправя към Париж, където нямах никаква идея какво ще правя, но трябваше да изчакам Любчо, който щеше да дойде на 03 януари. В Амстердам слязох на гарата леко изморен след предната вечер, но пък доволен че попадам в този хубав град и тръгнах да обикалям из улиците. Без никакви ориентири тръгнах по туристо потока. Първото нещо, на което можах да се насладя в града, освен архитектурата естествено, бяха каналите на града, напомнящи на познатата ми Венеция и отскоро познатия Брюж. Из тези малки улички, по които се разхождах нямаше много хора и реших да сменя посоката. Явно че това се оказа добро решение, защото малко по-късно излязох на огромен площад, където се намираше музеят на мадам Тюсо. Попаднах точно в центъра, където вече се забелязваше че това е голям град и туристически център. След това се отправих да търся прословутите Червени фенери. Никъде нямаше никакви табели за ориентир и след около 3 часа лутане из града реших да се връщам към гарата. На връщане за мое най-голямо учудване се разминах с една двойка, с която пътувахме във ферибота преди няколко дена в посока Холандия. Да, наистина светът е малък. Точно преди да стигна гарата реших все пак да питам едни хора дали знаят каде са тези фенери и се оказа че съм на 20 метра от тях. После се разходих из малките улички, които освен център на проституцията са превърнати и в туристическа атракция. [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Централната гара в Амстердам"][/caption] След това се качих на влака и се отправих отново към Ниймеген. Там ме чакаше неприятна изненада. Оказа се че няма нощни влакове из Европа и трябваше или да спя на някоя гара или както ми каза бащата на Шийр да остана за още една вечер при тях. Аз разбира се предпочетох втория вариант и отидохме с малкия брат на Шийр и сестра му при майка им. След като и тази вечер не успях да си легна преди два най-накрая легнах за да поспя малко преди заминаването ми за Франция. Очаквайте продължението Автор: Крум Божиков Снимки: авторът Още снимки от Холандия: [nggallery id=66]

Понеже напоследък в публичните изяви на премиера Борисов се прокрадват нотки на раздразнение към българските журналисти, а това е абсолютно незаслужено от гледна точка на ширещото се масово покорство в българските медии, реших да публикувам стенограмата на казаното от него в Ню Йорк пред около 200 българи. Подтикна ме съмнението му, основателно май, че “милите” [...]

Продукти за 4 порции:
1 пакет макарони панделки
100г кедрови ядки
300г спанак
200г пармезан
1- 2с.л. зехтин
1с.л.олио
4 яйца
20г краве масло
1/2ч.л. сол

Приготвяне:
Спаначените листа се накисват в купа с вода. Макароните се салагат за варене в тенджера с подсолена вода. Варят се според указанието на опаковката. Когато са готови се отцеждат през гевгир. Слагат се в купа. Добавя се 20г краве масло още докато са топли.  Объркват се за да се разтопи маслото. Кедровите ядки се счукват. След това се взема тиган. Намазва се дъното с олио. Слага се на загрят котлон. Добавят се счуканите ядки. Запичат се за 5 минути, след което съдът веднага се оттегля. Ядките се слагат в купичка. В същия тиган се слагат 2с.л. зехтин, щипка сол и 1с.л. вода. Спанакът се измива много добре. Дръжките се отрязват, а листата се накъсват на дребно. Слага се в тигана. Запържват се за 5- 10 минути.  Върху спанакът се чукват 4 яйца. Когато стегне белтъкът и жълтъкът, тиганът се оттегля. В 4 чинии се разпределят макароните. Върху всяка порция се поръсват печени кедрови ядки. Спанакът с яйцата се реже на 4. Разпределят се върху ядките. Най- отгоре аламинутите се поръсват с настърган пармезан.

• Характерна черта на политическата и всяка друга самодейност е, че компенсира недостига на професионални познания понякога с много труд и самообразоване, но в повечето случаи – с инат и агресивност 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Какво би станало със света, ако Айнщайн се беше главил цигулар в местен оркестър, вместо да си гледа физиката? Уди Алън не изчерпа темата като описа какво стана, когато импресионистите бяха зъболекари. Пък и нещата са различни. От такива зъболекари страдат някои пациенти, но за останалите веселбата е гарантирана. Докато от физик-цигулар би пострадал не само оркестърът, но и цялата модерна наука – резултатът е тъжен.

Напоследък забелязвам, че самодейността отново поема водеща роля в българския обществен живот. Казвам “отново”, защото веднъж вече живяхме във всеобхватна самодейност по времето на “социализъма”. Тогава всеки трябваше да може всичко и основен лозунг беше онзи за задължителното самозадоволяване.

Хората се самозадоволяваха като си лепяха сами плочки в банята, като си поправяха покривите, професорите по физика вадеха картофи, зъболекарите отглеждаха бамя в междублоковите пространства, а по-обикновените граждани пък гледаха кокошки, някои дори и прасета по терасите.

Изобщо – ако д-р Фройд беше само подочул към какви извратени форми на мастурбация е принуден да се приспособява българският социалистически гражданин, щеше да си изяде шапката от яд, че се е родил на погрешното място в погрешното време. `Ма то пък ако се беше родил тук, нямаше да го оставят да се самозадоволява с извратените си антисоциалистически теории, а щяха да му връчат някаква по-здрава лопата в Белене. И правилно – защо са ни чужди самодейци, като си имаме достатъчно свои.

Онзи ден например Европейският парламент постави четиригодишен срок на страните-членки да се отърват от монопола на руския “Газпром”, като “изградят допълнителни капацитети за съхранение, въведат технологии за двупосочно движение на газ и осигурят връзки към интегрираната газопреносна мрежа на ЕС”. Междусистемните връзки пък трябва да са готови за три години.

Първата ми мисъл беше, че тия хора от ЕП са пълни аджамии по отношение както на българските възможности да се предприеме такъв акт на независимост по принцип, така и по отношение на реално водената от първите ни държавни мъже Първанов и Борисов политика на все по-пълно обвързване с “Газпром”. Пък и как само за три години ще се разберем кой да крадне парите от връзките с европейските газопроводи, след като вече двадесет години не можем да се разберем за доста по-дребни суми?

Като помислих правилно обаче, разбрах, че все пак за самите пари опасност няма, тях ще ги усвоим, дори ако се наложи да си ги поделим. За европейското аджамийство обаче се страхувам, че ситуацията е точно обратната – всъщност Първанов и Борисов са пълни самодейци по отношение както на европейските принципи и политики, така и на реалните български интереси. И то не защото не могат да се изучат на бърза ръка, а защото не искат. Не им пука. И така им е добре. Който трупа знания, трупа печал, се казва в Еклесиаст, та вероятно за да не изпадат в печал…..

Ето защо смятам, че въпреки всякакви европейските директиви, професионален подход по газовата тема в България скоро няма да се приложи. А като чувам, че Бойко Борисов във Вашингтон заявил пълната ни готовност за строежа и на “Белене”, след като имаме вече на ръка всички разрешителни, готов съм да се закълна, че и по отношение на другите елементи от енергийната ни стратегия и сигурност професионализмът тук ще си остане загърбен. Какво очакваш да стори тандем между пишман историк и пожарникар в енергетиката?

Пак в политическия аспект на темата за самодейността – чета например, че според Сергей Станишев БСП може да подкрепи кмета Славчо Атанасов за втори мандат в Пловдив на местните избори догодина. Това си е чиста сценка от типичната българска самодейност, доколкото нито единият, нито другият разбират каквото и да било от работата, с която са се захванали. Или смятате, че ако се конущисат, ще започнат да разбират повече? Не, то си е ясно, че въпросната кооперация се замисля не заради по-доброто управление на града, не дори заради реализацията на макар и погрешни, но все пак съществуващи сред тях съвместни политически идеи за подобряване състоянието на общината. Прави се, за да не спечели ГЕРБ кметското място – и Станишев съвсем ясно и еднозначно го каза в изявлението си. На инат се прави, с други думи – не на всички да им стане по-добре, а на Вуте да му стане по-зле.

Но това си е една от характерните черти на самодейността изобщо, не само на политическата такива. Тъй като не им достигат елементарни професионални познания, самодейците компенсират понякога с много труд и самообразование, в повечето случаи обаче – с инат и агресивност.

По този повод много се смях на истинската случка с Джордж Браун, английски външен министър през 60-те години, който на прием в Перу поканил на танц една фрапантна особа, облечена в лилаво. И останал силно изненадан, когато особата му отказала – не само защото той бил пиян, а и защото оркестърът в момента свирел химна на страната, не някакъв си валс. Пък и защото особата не била дама, а самият архиепископ на Лима в парадна униформа.

Така или иначе обаче, мисля си, че мистър Браун може и да е бил пълен аматьор като външен министър, но все пак като пиянде си е бил истински професионалист, просто е сбъркал професията. Докато за Славчо и Сергей дори не е ясно каква е истинската им професия и имат ли изобщо такава. `Щото не съм сигурен, че артилерист, изучен за юрист, но работил като психолог и кмет, може да се справи с коя да е от тези четири дейности достатъчно професионално. Още по-малко пък съм чул досега някоя фирма да търси специалист по вдъхновението, предизвикано сред войсковия състав от знаците и символите на руските военни униформи през по-миналия век. Но пък може и такива да търсят, де, само аз да не съм добре осведомен…..

И докато съм на пловдивска вълна – малко за едно културно събитие с широк обществен отзвук, крещящ пример за самодейност. Е, не чак от ранга на знаменитото постижение на министър Вежди Рашидов, който неотдавна сподели, че големината на българските писатели трябва да се измерва на метър написани книги. Нищо чудно – той самият е известен с това, че отдавна измерва малките водки на литър, та `що не и писателите на метър.

За разлика от гореспоменатия мистър Браун обаче, Веждито е не само качествен пияница, попаднал по грешка на министерския стол, но и истински скулптор, тук две мнения няма. И съм сигурен, че ако той види проектите, участвали в конкурса за паметник на крупния общественик и дарител Димитър Кудоглу в центъра на Пловдив, ще каже, че единият проект, този на Иван Тотев, е много добър, а другият, онзи на Николай Савов, за нищо не става.

Съмнявам се обаче дали дори речовитото Вежди ще може да обели дума от смайване, когато разбере, че конкурсът се печели от проекта, който за нищо не става. Не – става за чешма, както заяви на проведеното публично обсъждане известният пловдивски художник и доцент в АМТИИ Румен Жеков. Или става за гробница, както дебело намекна пък специалистът от Градската художествена галерия Вихра Григорова.

Така е, бе, граждани, вас ви нямаше, но аз бях там, с очите си видях – и на чешма прилича, и на гробница. Едновременно. Само че журито го помаза на бърза ръка. Да оставим настрани градските приказки, че е така, защото Кольо Савов му е приятел на журито и че по начало паметникът е мислен за него, а конкурсът е обявен само за парлама. Или приказките, че е приятел на кмета Атанасов, а журито, чиито бизнес и други интереси зависят от кмета, малко или много се съобразява. Тези неща може да са верни, може и да не са.

Факт е обаче, че журито избра печелившия проект на принципа на самозадоволяването, с други думи – гордо прояви пълна самодейност и не покани в състава си нито един скулптор, архитект или какъвто и да било специалист по въпроса. Друга тема е защо Общинският съвет, когато е разрешавал терена за тази – принципно похвална – частна инициатива, не е поставил такова изискване. Все пак, хората от инициативния комитет може да осигуряват лично или чрез публична кампания парите за паметника, но той става елемент от общата ни градска среда и е недопустимо да се прави на кръчмарския принцип “който плаща, той поръчва музиката”.

Впрочем, този принцип в България е възприет колкото отдавна, толкова и погрешно. Всички знаят, че някога хората с пари са поръчвали музика на Моцарт. Но някой да е чул те да са казвали на Моцарт коя нота пред коя или след коя да сложи? Подобна идиотщина не са правили, защото са имали самосъзнанието, че дори да са специалисти по парите, не са специалисти по композирането. Иначе казано, обичали са музиката като самодейци, самозадоволявали са егоцентризма си като я поръчват на самия Моцарт или естетическите си щения като я слушат, само глупости да правят не са си позволявали. За тази цел са наемали Салиери…..

Верно, сега са други времена, но чак пък да кажеш – я, паметник на Кудоглу ли, че то било много лесно! – и да инсталираш надгробна чешма насред централния пловдивски площад, защото имаш самочувствието да разбираш, без да разбираш, съвсем не ми се вижда редно. Вижда ми се като проява на инат и агресивност, с други думи – чиста самодейност от най-лошия вид.

Защо ли пък се учудваш, сякаш не си свикнал – ще каже някой. Не се учудвам, бе, граждани, възмутен съм. И к`во като си възмутен – ще попита същият глас. Пък аз нямам какво да му отговоря.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Керванът вървял през пустинята ... Слънцето препичало. Златните пясъчни могили се губели в ослепителната далечина. Небето тънело в опалов блясък. Напред бялата криволичеща линия на пътя ... Всъщност път нямало. Като такъв изглеждали скелетите на загиналите камили. Кладенците останали назад и пилигримите взели със себе си вода за два дни. Едва на следващия ден щели да се доберат до оазиса с редки палми. Утринта все още в далечината се мержелеели чудни видения със сини води и сенчести гори. Сега даже и миражите изчезнали. Всичко замирало под строгия поглед на безпощадното слънце ... Унесено се поклащали ездачите, следвайки зад водача. Някой запял, но в пустинята и песента пада на душата със сълзи. И певецът тоз час млъкнал. Тишина ... Чувал се само равномерният шум на тънки крака, потъващи в пясъка и шепотът на копринени завески, зад които се криели от зноя смуглолики бедуинки. Всичко замирало, даже душата човешка! На пътя на кервана лежал умиращ арабин, положил завитата си в бял бурнус глава върху бездиханното тяло на коня ... Безстрастно преминавали покрай него камилите. Никой от хората даже не обърнал глава натам, където изпод бялата коприна остро и жадно ги следвал погледът на загиващия в пустинята... Вече целият керван го подминал. Само старецът, яздещ накрая, изведнъж слязъл от седлото и се навел над арабина.
-Какво ти е?
-Вода! - едва успял да прошепне умиращият.
Старецът погледнал след кервана - той бавно се движел в ослепителната далечина и никой не поглеждал назад. Вдигнал глава нагоре и оттам изведнъж му се присторило нещо, някакъв повей, проникващ в душата му ... Смъкнал меховете с вода. Отначало обмил лицето и устата на умиращия, после му дал да отпие глътка ..., втора.
Лицето на падналия се оживило.
-Ти си от рода на Омиадите.
-Да ... - отвърнал старецът.
-Познах по знака на ръката ти ... Аз съм от Ел-Хамидите. Ние сме смъртни врагове ...
-В пустинята, пред лицето на Аллах, ние сме само братя. Пий! Аз съм стар, ти си млад. Пий и живей ...
Умиращият жадно се прилепил към меха ... Старецът го качил на камилата си ...
-Тръгвай и разкажи на своите за мъстта на един от Омиадите.
-А ти?
-На мен, така или иначе, малко ми остава да живея.
-Да тръгнем заедно.
-Не бива. Камилата е малка, няма да издържи такава тежест.
Арабинът се поколебал. Но той бил млад, чакали го слава и любов. Мълчаливо седнал ... Спрял ...
-Имаш ли близки?
-Не, никого! - отвърнал старецът.
-Прощавай!
Останалият дълго гледал след него ... Той излъгал врага си. Старецът имал деца, но те се славели като храбри воини ... Вече не им бил нужен.
Керванът изчезнал в ослепителната далечина ... Слънцето препичало ... Небето тънело в опалов блясък. Старецът загърнал главата си в покривалото и легнал с лице към земята.
Минали няколко месеца.
Същата пустиня. Същите златни пясъчни могили. Същият керван се връщал обратно. Същите пилигрими взели в последния оазис със себе си вода за два дни ... Унесено се поклащали ездачите на уморените камили и изведнъж водачът спрял ...
-Какво има там? - посочил той в далечината.
Застигащите го пилигрими се вгледали с удивление в това, което сочел ... Там, сред безкрайните пясъци, се виждала зеленина. Източили се високи, горди палми, избуели храсти, а между тях бълбукал извор и веселият ромон на прохладните струи изпълвал тъмната, зловеща тишина на обкръжаващата пустиня ... Ярки цветя с нежно благоухание, като ласкав привет, срещали изнурените пътници.
До ручея лежало нетленното тяло на милосърдния старец. Вдигнали го, увили го в копринени покрови и го отнесли в оазиса на рода му.
Арабите казват, че новият извор избликнал дълбоко от недрата на земята по волята на Аллах там, където в пясъка паднали няколко капки вода от меховете на стария шейх. Бедуините наричат тоя чудесен оазис "Ключът на милосърдния враг".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo: