Турски сериали

Знам, че ги обичате за туй ей ви ги на ;)

1. Турски филми и сериали - Форуми за турски филми и сериали
2. Топ 10 на турските сериали
3. Най-добрият турски сериал за 2009 г. - "Незабравима" по "Нова ТВ"
4. Пътеводител в турските сериали
5. “Изгубени години” – новият интересен и драматичен турски сериал
6. Всички турски сериали
7. „Любов назаем" - нов турски сериал по Нова телевизия
8. “Перла” – хитов турски сериал
9. Нов турски сериал тръгва по bTV
10. Кръщават бебета на герои от турски сериали
11. Serial4eta.info - Турски сериали Онлайн, Гледай филми, телевизия
12. "Сълзи над Босфора" - нов интересен турски сериал
13. Турски Сериали - Незабравима, Листопад
14. 10 часа турски сериали на ден по БЪЛГАРСКАТА телевизия БТВ
15. “Гордата Аси” – нов вълшебен турски сериал
16. Хитовите турски сериали развиват пазар за половин млрд. евро

когато онлайн се прави без знание за онлайн няма мяра и на едно се съвместяват Токуда, минерална вода Ком, Jana Tours, Овъргаз на два пъти, онлайн магазин за компютри, гледачки и Маг Сибила.

Наближава първото издание на WordCamp, на което имам честта да съм лектор. Бях си подготвил в главата много теми – от чисто принципни до строго технически.

В крайна сметка реших да споделя опита си, как може да преживява човек, в случая аз с извършване на разни нещица по Wordpress.

Ще се спра на следните неща (чернова)

• Какви типове работа има за Wordpress
• За какво плащат  и за какво не плащат клиентите
• Как да намерим проекти/клиенти
• Как да започнете още утре
• Примери от моята практика

Не е тайна, че от доста време се занимавам точно с това и си изкарвам хляба и бирата, главно с WP проекти, а от няколко дни съм на работа във фирма базирана в Ню Йорк, която предлага на клиентите си обучение и разработки базирани главно на WP.

Лекцията ще е практическа и пълна със примери, така, че да можете да започнете да работите още вечерта, ако имате желание и необходимите умения.

До скоро виждане на Wordcamp.

Aко пък искате да засегна друг аспект на този проблем – пишете ми коментар или в twitter – @bo_go

През 2003 г. общината създава фирма, притежаваща мажоритарен дял във всички софийски болници и поликлиники. По същество това е опит за скрита приватизация на всички лечебни заведения на куп. Докторските сдружения обжалваха и холдингът беше ликвидиран. За съществуването си успя да произведе безброй скандали – от назначения на роднини като шефове на болници, през фиктивен персонал с големи заплати, конфликти на интереси, непровеждане на обществени поръчки.

Независимо от това, че холдингът е ликвидиран, в момента правоприемникът му е предявил иск към всички докторици в ДКЦ-тата да платят наем със задна дата, неуточняван в никакви договори, със суми, изчислени на база поглед в тавана, за години назад. Успоредно с това общината е твърдо убедена, че всеки добър наемател на здравно заведение, със собствени средства трябва да извърши капиталовите ремонти, отлагани с десетилетия. Общината не е убедена, че трябва да съди създателите на холдинга (т.е. общината) и хората, източили средствата от него през годините. Общината е убедена, че лошите са докторите.

Притеснява ме това, че в обществото се трупа омраза срещу докторите, вместо да се трупа омраза срещу армията хрантутници в държавната администрация.

Притеснява ме и това, че здравеопазването е всъщност много по-реформирано от полицията, армията и съдебната система – но онези батаци са свещени крави, по-силни от всяка обществена група, включително народното събрание.

Днес си експериментирах с някой неща разработени от Mozillа през последните няколко месеца и успях да направя това. Този тип миксиране на съдържанието, може да се използва за обучение, презентации или каквото друго ви хрумне.

Какво точно се случва?

Докато върви видеото се издърпва съдържание от Wikipedia, Flickr и Twitter, което се показва контекстно в зависимост от това какво се говори на екрана.

В този сайт няма и капка флаш, всичко е HTML5, което значи, че браузъра ви трябва да го поддържа.

Бъгове

Разбира се, вече докладвах един бъг към един от проектите, но това не ви пречи да видите демото или да разработите свое.

Ще се радвам на мнение за това дали синхронизацията върви добре, защото при мен е ок, но на други компютри се оказва, че не е :)

На 27 юли 2009 г. Трайчо Трайков, заедно с колегите си от бъдещият кабинет Борисов, полага клетва в НС, която гласи буквално следното: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във...

Впечатления от Сирия? Кое е любимото ви място и къде бихте завели приятели?

Това бе въпросът, който зададох в страницата „Дестинация Сирия“ във Facebook. Преди седмица направих тази страница с цел да популяризирам Сирия, като туристическа дестинация сред моите приятели и изобщо българските потребители на Facebook. Страницата е съвсем нова, още сме 65 души, но вярвам, че ще се увеличи този брой.

Според данните, българи, пътували в Сирия миналата година, са по малко от 200 души, докато според New York Times Сирия е в Топ 10 на най-желани дестинации за американците. На какво се дължи непознаването на тази страна в България, която е на 2000 км. от нея?

Със сигурност можем да кажем, че процесът на незнание има своите корени и от двете страни. След 90-те години на XX век отношенията между държавите са най-общо казано студени. И от двете страни днес мисиите са представени от временно управляващи мисия, съответно Салах Сукар в София и Бойчо Гюров в Дамаск. Студенината между Сирия и българия се увеличи след посещението на Филип Димитров в окупираната част на Голан. Тогава сирийската страна реши да прекрати много от отношенията си с България.

Днес положението може да се опише, като затоплящи се отношения. Стъпки за това бяха направени още в предишното правителство на БСП, а сегашното на ГЕРБ наследи започналия процес. Последваха няколко посещения, а през ноември се очаква визита на високо ниво от Дамаск. Заговори се, че дори полетите между Дамаск и София ще бъдат възстановени, но още нищо не е сигурно (за справка тези с Вашингтон отдавна са възстановени като символ на по-добрите отношения със САЩ).

На въпроса ми в страницата „Дестинация Сирия“, много от отговорите бяха свързани със Стария Дамаск, суковете на Алепо, планината Касиун. В момента в Сирия се приема реформа, която ще засегне туристическия бранш. Правителството е решило да инвестира в развитието на бреговата ивица, както и засилване на религиозния туризъм. Повече от 40% от посетилите Сирия за миналата година са хора, дошли да се поклонят или видят християнските светини, както и граждани на Иран и Турция, посетили ислямските центрове. Обекти, като Сент Симон, Сент Ананиус, Вратата на Павел в Дамаск, св. Текла в Маалула, манастирът на Сейдная, са доходоносни за Сирия, но също така все още остават непознати на българите.

Аз виждам развитието на отношенията между двете държави във включването на туристическите фирми в диалога. Те биха били добър посредник, като се засилят офертите за Сирия. Все още те остават на висока цена, сравнение с Тунис или Египет. Може да се работи именно в тази насока, за да се запознае българското общество по-добре със Сирия. А там определено има какво да се види.

Лихвени проценти по дългосрочни държавни облигации в местна валута

 

На графиката горе са лихвите по дългосрочни държавни облигации в ЕС – липсва само Естония, защото тя няма издадени облигации. В червено е България, в зелено са отбелязани проблемни страни (напр. фалирали, зависещи от МВФ или от друга външна подкрепа). Ясно се вижда как България се е разположила точно между тези нестабилни страни.

По-високи лихви от България имат само фалирали и поддържани от МВФ страни – Гърция, Латвия, Румъния, Унгария. На другия край, с най-ниски лихви, са Германия и Швеция, които имат стабилна фискална политика и доверие от пазарите.

 

Разлика между българските и немските дългосрочни лихви

Не винаги е било така. На следващата графика е динамиката на премията, която пазарът изисква от българските книжа в сравнение с немските. Вижда се как преди кризата премията намаляваше постоянно и беше стигнала до минимални и почти нулеви нива (в онзи период и нетният държавен дълг беше стигнал почти до нула).

От началото на кризата лихвената премия се покачи като върховите моменти бяха постигнати в края на 2008-началото на 2009 (когато правителството похарчи голяма част от резерва и се появиха слухове, че страната не може да се справи без МВФ). Следващият пик е в края на мандата на предишното правителство когато се оказа, че е постигнат рекорден бюджетен дефицит и резервът падна отново.

През първите шест месеца от мандата на сегашното правителство премията рязко започна да пада – това беше периодът, в който правителството твърдеше, че ще следва политика на стабилен и балансиран бюджет. Забележете, че дори гръцката криза не оказа влияние върху българската премия за риск – най-ниските нива на премията за риск постигнахме точно когато се разгаряше гръцката криза през март и април.

Обаче, българската премия спря да пада и се повиши веднага след това. Тогава стана ясно, че нашето правителство е имало свръхдефицит миналата година и ще следва политика на свръхдефицит и тази година. Политиката има последствия. Лошата политика има лоши последствия за доверието към страната.

Блогът за икономика 2010

Ялова парясница с криви крака. Така биха определили Кари Брадшоу в Горна. Но очевидно утопията за жена на 40, която си ляга с нов мъж всеки епизод допада на мнозина. По темата виждам издадени цели 2 книги, а световното величие Сидни Шелдън дори е написал/написала книга-менте с героиня Тили Багшоу.

Колко лесно едно откровение се превърна във фалшива илюзия за милиони.

За кратко ползвах последното KDE 4.5.1 но поради странен проблем, който караше всичко да работи едно такова лагаво се върнах на 4.4.3. Предполагам, че е нещо свързано с window manager-а, но понеже половин час търсене не ми реши проблема, просто се върнах на старата версия. Кофтито при подобни бъгове е, че е много трудно да изпратиш съобщение за грешка на разработчиците. В случая нямам никава конкретна информация, която мога им дам, за да ми помогнат. "Нещо ми е по-бавно спрямо старото" не е добър bug report и тъй като и аз не обичам да получавам подобни съобщения предполагам, че ефекта от оплакването ми ще е нулев. Ще изчакам следващата версия и тогава ще видим дали нещо се е променило, а междувременно ако някой има идея, моля да ме светне.

Средата е x86, slackware-current, kernel 2.6.33.4-smp, xorg 1.7.7, kde 4.5.1, nvidia binary crap 195.36.24, проблемът се изразява в бавно превключване между прозорците с alt-tab, по-бавна работа на konsole, dolphin и кажи речи всичко. Пробвах с изключени и включени ефекти, като с включени е просто по-бавно. Същата конфигурация и начин на работа в kde 4.4.3 - не се забелязват подобни проблеми.

Пет години по-късно учебната година започва "като по вода". В продължение на почти два месеца в част от общежитията на СУ нямаше топла вода. Опитайте да си представите август месец с 40-градусовите жеги без нормален душ. А сега си представете септември и есенния хлад без топла вода. Отчайващо. Изобретателността на изпадналите в беда студенти стигна до използване на електрически кани за вода, с които да стоплят по един леген за що-годе приемливо къпане. Целият този кошмар благодарение на тоталния административен хаос и безсилието на ръководството на университета да се справи с чисто мениджърски задачи. На този фон ректорът току се появяваше по медиите, за да се оплаче колко онеправдан бил университетът, как нямало пари, как от някъде трябвало да има пари, иначе... край. Воплите му бяха разнообразявани от време на време с епични изцепки, че СУ бил винаги първенец във всичко, че той е най-добрият, най-величавият университет и прочее. Когато напрежението ескалира и студентите започнаха да се организират за протестни действия, дори се бяха наговорили да отидат на първия учебен ден с хавлия и сапун, с магическа пръчка топлата вода бе пусната два дни преди 1 октомври. Действие, с което може би се обезсмисли протестът, но което в никакъв случай не измива срама за тези два месеца хигиенен геноцид в общежитията.

На стадиона на здравната политика се развива поредното интригуващо мачле. БСП и ДПС хвърлят от трибуните коктейли „Молотов“ , пълни със собствените им отколешни нечистотии в здравепразването, като се целят не само в център-отбранителя проф. Анна Мария Борисова, но в целия отбор на терена. Срещу нея са и сините, но подкрепят отбора. Министър Борисова до [...]

Как трябва да изглежда филма "Социална мрежа" според собственика на Facebook - Марк Зукерберг :)

Продукти:
250мл прясно мляко
1с.л. сухо мляко
30г краве масло
300г захар
30г какао
200г орехови ядки

Приготвяне:
Млякото, захарта и кравето масло се слагат в тенджерка. Съдът се поставя на включен котлон. Бърка се непрекъснато докато захарта се разтвори. Отделно се смесват какаото и сухото мляко. Размиват се със 100мл хладка вода. Прибавят се към топлото мляко. Бърка се докато сгъсти. Накрая се добавят счуканите орехови ядки. Докато е още течна сместа се налива във формички за бонбони. Оставят се да изстинат. След това се слагат във камера или фризер да стегнат. Консумират се на следобедно парти с приятна компания.

Днес Лина ще ни заведе до едно градче в Швейцария, за да ни покаже неговото световно известно абатство – Санкт Гален. Приятно четене:

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Бях решила да разкажа нещо за курорта Ливиньо, тъй като напоследък няколко човека ми се обаждат да ме разпитват за това място – къде се намира точно, как се стига до там, какво интересно има, вярно ли е че се пазарува евтино и т.н. За това се разрових из моята кутия, където събирам разни брошури, картички и други неща, които винаги намирам пъхнати из джобовете и чантите при завръщането ми от някое пътуване. Така попаднах на две картички, които купих това лято с намерението да ги изпратя на една моя преподавателка от университета едно време, вече професор, и която със сигурност ще им се зарадва, когато естествено се сетя да и ги изпратя. Понеже картичките ме накараха да си припомня за едно друго място, където стигнахме, минавайки през Ливиньо за Швейцария и вместо за Ливиньо, който общо взето е само един курорт както всички останали, ще разкажа за Сен Гален (Санкт Гален) и Абатската библиотека. [caption id="" align="aligncenter" width="489" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption]

И така: Тази година не извадихме голям късмет с времето по време на отпуската. Доста валя, което сериозно попречи на намеренията ни да направим някои от набелязаните планински походи. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и не се оставихме на някакъв си дъжд да ни разваля ваканцията, напротив. Когато метеорологичните условия не ти позволяват да се разхождаш из планината, то лошото време е най-добро и подходящо за посещения на музеи, галерии и изобщо на места, където външните условия нямат никакво значение. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption] Хубавото в случая даже е, че когато високо в планината времето е ужасно, долу в ниското температурите са идеални – нито горещо, нито студено, а приятно и подканващо към разходки. И ето ни. Припявайки любимата ни песничка при дъжд, помните ли я, онази за калинките - „тра -ла -ла -ла -ли, нека да вали, от дъждеца ах, нас не ни е страх“, яхнахме се на колата и по магистралата от Кюр за малко повече от час се озовахме в

Сен Гален (Санкт Гален) (St. Gallen)

[geo_mashup_map] Пътьом си напрегнах мозъка, разбира се, доколкото това ми е възможно, да си припомня и да разкажа нещо интересно за това място на дъщеря ми. Знаете как е. [caption id="" align="aligncenter" width="487" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption]

Когато сте на път с дете в пред пубертетна възраст и искате да посетите някое място, различно от увеселителен парк, трябва да си измислите нещо заинтригуващо, защото ако изброявате сухи факти и колони от дати, ако ги знаете, естествено, няма да предизвикате никакъв интерес. Понеже и аз не знаех, а и не помнех кой знае какво, с мъжа ми спретнахме горе – долу следната история, която не е особено издържана в научен стил, но отговаря напълно на историческите факти и повярвайте ми, действа срещу отегчението на подрастващите. Преразказвам я и тук, заглаждайки някои моменти, които „описахме“ доста по-цветно, но които предполагам, четящите ще могат мислено да възстановят – всеки според разбиранията си. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="373" caption="Абатството"][/caption]

...Сен Галeн (Санкт Гален)

е главният град на едноименния швейцарски кантон. По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), и понеже тук си е едно приятно за живеене местенце, скоро надошли и други бенедиктански монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След има няма няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решили да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построили една красива и голяма абатството, чийто високи кули се виждали от далеч. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption]

Абатство представлява всъщност манастир само че, се нарича по различен начин, защото и в Църквата, както и в политиката има различни течения, нещо като партии, които дават различни имена на на практика едни и същи неща. Нещо като в твоя МР4 плеър – два мегабайта едно и също дум -дум, пък ти казваш, че песните били различни. Построяването на манастира било умен ход, защото след още няколко века мястото се превърнало в самостоятелна малка държавичка, наречена княжество, с каквито между впрочем е била фул Европата по онова време. Това се е случило някъде към хилядната година (по-късно уточнихме на място, че става въпрос за 1026г.) и така монасите и обикновените хора в тая държавица си живели добре, докато в началото на 19 век не се присъединили към швейцарската конфедерация, след което започнали да си живеят още по-добре. Докато това се случило, обикновените хора по тези земи се занимавали предимно с отглеждане на зеленчуци, а през зимата когато нямало какво да правят, се захванали с изкуството да плетат дантели и затова по този край са известни и с красивите си дантели. Чак доста по-късно някой измислил оранжериите и телевизорите, за това в днешно време хората правят други неща вечерно време, когато е тъмно. Монасите пък, от своя страна не се занимавали само с църковни интриги и борби за власт, а и защото имали доста свободно време, се заели да преписват книги, нещо което по онова време било доста на мода, а явно било и доходно занимание, защото създали и специално училище, където обучавали младежите да пишат красиво, а не като сега, на кой както му падне. Така положили и основата на прословутата школа Сен Гал, в която изучавали и различни изкуства – музика, литература, а обръщали и внимание и но по-скучните точни науки. Постепенно тук надошли да се учат много младежи, които изпопреписали толкова много книги, че вече се чудели какво да ги правят и къде да ги дянат. За това се организирали и подредили една библиотека. Понеже както обикновените хора така и монасите по тия места са били умни, предвидливи, имали вкус, всеки си разбирал от работата и пазел и се възползвал от натрупаните традиции, градчето им Сен Гал се превърнало в едно от най-важните места в Западна Европа по време на Средновековието. Тук се събирали все мъдри и приятни хора, които си говорели и умували какви още хубави и полезни за всички неща да измислят. Този вид хора наричат себе си културни, а местата, по които се събират се наричат културни средища... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption]

Пристигнахме в града и се заехме да търсим паркинг в близост до библиотеката. Тази неприятна и трудна на други места задача в Швейцария, поне в по-малките градове, не представлява никакъв проблем. Навсякъде има табели, оказващи посоката към паркингите, а и освен това наличието и броя на свободните места. [caption id="" align="aligncenter" width="336" caption="Паркингът"][/caption] Обръщам внимание на паркингите не за друго, а защото ми направи наистина много силно впечатление тази им организация, а когато видях колко е чисто вътре, направо ме досрамя като си помислих какво е в моя гараж, а като си припомня и какво е по паркингите и гаражите във Франция например... е, спирам да се срамувам от гаража в къщи. Но да не се отклонявам. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption]

Основната цел на нашето посещение в Сен Гален (Санкт Гален) бе

Библиотеката,

но добрите предвидливи монаси, за тяхно, а и за удобството на всички бъдещи посетители, бяха помислили да я построят залепена за катедралата на Абатството. [caption id="" align="aligncenter" width="486" caption="Библиотеката на абатството "][/caption]

Това бе и причината да влезем първо там. Гледката, която ми се откри зад лъщящата от чистота врата направо ме остави без думи. Трябваше ми доста време, преди да се нагледам и да се сетя да извадя фотоапарата и да направя няколко снимки. След малко, обаче, ми направи впечатление, че никой друг не снима. Взех да се озъртам в търсене на табели, които забраняват това. Не открих такива. За сметка на това детската логика на дъщеря ми ми се стори непробиваема – кой щял да вземе да слага, някакви си грозни табели на това красиво място, да му разваля гледката. Както и да е – спрях да снимам, защото и без друго щракането на моя апарат отекваше доста силно под изящно изрисуваните куполи, надвиснали над божествена тишина в катедралата. Определено с нежелание излязохме от църквата и се упътихме към

Библиотеката,

пресичайки широк вътрешен двор с кладенче, почти по средата и с много, ама много цветя. Наредихме се на опашката за билети, които не струваха много, пък и останах доволна, че и тук не се виждаха табели, забраняващи снимането. Тъкмо си представях как ще си направя една снимка в средата на залата, когато много усмихнатия и много любезния служител, който късаше билетчетата на входа ни обясни, че трябва да се върнем малко по-назад в коридора и да оставим всичко, което носим в специално направените за това гардеробчета. Влязохме в посоченото ни помещение, намерихме едно празно гардеробче, намерихме освен това и пустите му табели с червените хиксчета върху фотоапаратите, а и върху телефоните. Ето значи, къде криели швейцарците грозните табели!Нямаше как – оставихме всичко, нахлузихме едни специални чехли върху обувките си, за да не стържем по безценния под и се запътихме към залата на Библиотеката. Над огромната врата има поставен надпис: „Medicina dell'anima” т.е. Лекарство за душата. Сама по себе си залата не е особено голяма, но високите до тавана рафтове от гравирано дърво, запълнени до последния милиметър с книги от всякакъв размер в достолепни тежки подвързии, те карат да се чувстваш мъничък и смирен, опиянен от мисълта за цялото това знание, грижливо събирано и съхранено от тукашните хора в продължение на повече от хиляда години, с ясната идея, че именно това е истинското, безметежното богатство, която никоя икономическа криза не може да обезцени. Слагам тук, сканирани, двете ми неизпратени картички и се отказвам да описвам с думи това прекрасно място. [caption id="" align="alignnone" width="487" caption="Библиотеката на абатството"][/caption] Съвсем скоро, след като влязохме в залата, до нас се приближи още една много усмихната и много любезна служителка, която явно чула на какъв език изразявахме възхищението си, тикна в ръцете ни няколко пластифицирани листове, написани на езика, на който говорехме и в които накратко се обясняваше съдържанието на витрините, поставени по средата, както и историите на някой от най-ценните книги, съхранявани тук. Фактите са горе-долу следните: Библиотеката не е изцяло превърната в музей. И до ден днешен много от книгите в нея се ползват за справки и проучвания. Съдържанието и е от почти 160 000 документа и представлява най-богатата сбирка от книги на немски език от периода на ранното средновековие. 2 200 са манускриптите, а 500 са книгите написани преди повече от хиляда години. Основно Библиотеката съхранява книги и други документи, посветени на библейските науки, палеография, ботаника, история на изкуството и литература, латинска филология и граматика, история на правото и медицината, като голяма част от изброените са уникални или единствени запазени екземпляри. Освен това колекцията съдържа 1700 безценни ксилографски кодекса и инкунабули. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството на Санкт Гален"][/caption]

Сред най-интересните документи, които се пазят тук е и прословутата Карта на Сен Гален (Санкт Гален), която представлява единствата запазена архитектурна скица от тази епоха. В заключение мога само да добавя, че от 1983 година Абатството е включена в книгата на Юнеско като Паметник на световната култура. Автор: Детелина Стоянова Снимки: авторът Още снимки от Швейцария: [nggallery id=63]

Снимките на този картонен замък ни изпрати Елена Цанова. Ето част от нейното писмо:
“Идеята дойде от увлечението на синът ми Дидо (3г.) към замъци, принцеси, принцове и т.н. Събрах няколко кашона с различни големини, които подредих и приших с обикновенни игла и конец. С помоща на макетно ножче изрязах бойници, врата и прозорци. Боядисах цялото това нещо и се получи страхотен замък, подходящ за криене, за индиански боеве или за нашата любима игра – спасяване на принцеси от злия дракон:)))”

А това са картонените замъци на нашите приятели от ТУК-ТАМЕ:

Вижте още:

Досега не ми се беше случвало сериозно да се ядосам на частна фирма, но за всичко си има първи път и „Т-Маркет“ сериозно се постараха.

Вчера (27.09.2010) от тях се купуват охладени пилешки бутчета (със срок на годност до 29 Септември), които, след като вече са вкъщи и разопаковани, се оказва, че миришат директно на мърша. Бяха мити, кожата беше свалена, киснаха във вода… нищо, самият кокал смърдеше на разложено.

Обратната връзка е много важна и е добър начин да оправиш подобен проблем и да няма недоволни клиенти.
Т-Маркет обаче не признават подхода на обръщане на внимание на недоволен клиент.
Първата им реакция беше да прехвърлят отговорността, че месото е било съхранявано неправилно и че те могат да възстановят парите, обаче отвъд това дреме им на шапката.

Цялото упражнение беше с цел да обърнат внимание на развалено месо, което се продава, но това не беше от значение явно. Не само, че месото дори не беше погледнато, никой дори не се поинтересува да погледне щанда с месо или да извика мениджър, да се информират продавачите или някакъв друг символ на заетост или заинтересованост.

Накратко:

Драги „Т-Маркет“, ако искате да ми кажете, че ми трябва хладилна чанта, за да не се развали месен продукт, който вие продавате в дистанцията магазина – дома ми (който е в срок на годност поне още два дни, според етикета), аз не желая вече да припарвам до магазина ви. Защото кой знае какви други изненади ме дебнат, които обаче нямат издайническа миризма на леш, която да предупреди овреме и да предотврати евентуалното ходене в болница с натравяне. Така че драги Т-Маркет, всичко най-хубаво ви пожелавам, вие изгубихте мен, моето семейство и познати и роднини като клиенти. Надявам се да вашата безотговорност да не струва на някой друг клиент повече от изхвърлено месо и бензина за разходката в двете посоки.

Причината да пиша този текст, е както да опиша събитието и опасностите, които дебнат от използването на супермаркета, но също така и за да привлека вниманието към един наболял проблем. Не ме интересува особено теорията, че клиентът е винаги прав, но отношението към случая на служителите ме притесни. Защото продаването на развалени хранителни продукти е изключително опасно и безотговорно отношение в никакъв случай не трябва да се толерира.
Защото нито един клиент не е длъжен да се отрови на продукти, които са некачествени, но хранителните магазини са длъжни да проверяват в детайл всяка информация, която засяга годността и качеството им.

Filed under: абсурдно Tagged: антиреклама, клиенти, лоша храна, некоректно отношение към клиенти, отношение, развалено месо, т-маркет

Веднъж един беден рибар сънувал, че е велик император и живее в летящ дворец с прекрасна кралица. И безкрайно се удивил, като се събудил в жалка колиба под старо прокъсано одеяло. "Ставай безделнико, скоро ще се съмне! Време е да излизаш в морето!"-раздал се свадлив глас от ъгъла, където върху купчина парцали лежала старица. Рибарят я погледнал, вслушал се в грохота на вълните отвън и си помислил: "Предишният сън беше по-хубав!" И отново затворил очи.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!