Любимци в новините: постоянни и променливи величини

днес, 15 октомври е blog action day 2010 и акцентът тази година е ВОДА знаете ли, че трябват 24 литра вода, за да се призведе един хамбургер една памучна тениска отнема 1514 литра вода днес 40% от реките в Америка и 46% от езерата в Америка са твърде замърсени, за да се лови ...

Когато се уморя да участвам в антибългарската кампания, отвреме навреме и аз бивам обзет от национална гордост. (Няма майтап)

Днес това е Рали Иванова, избрана за български представител в световния атлас на най-сексапилни живи жени на списание Esquire.

Направила е поне едно мъдро нещо в живота си - живее в САЩ.

От сайта ѝ са избрали сигурно най-гадната снимка.

Кандидатките могат да бъдат подкрепяни в twitter и facebook, както и да се предлагат алтернативни представители.

Между другото, кандидатурите не са само секс символи, има и други.

Какво е храната?

Необходимост или удоволствие?
Лекарство или причинител на здравословни проблеми?
Бета каротен или морков?
Бургер с кола или баничка с боза?
Със или без хляб и ако със – с черен или с бял?

Как да я усвояваме?

Бързо или бавно?
Прави, седнали или легнали, пред компютъра или на открито, на маса, на пода или на покрива, с музика или на тихо, с приятели около маса или сами докато чакаме метрото, с вино, с пура, с вода, с чай, с бира, с уиски, с уиски с бира?..

Форум ХРАНА: Няма неудобни въпроси.

Регистрация

Вече съм социален като стадо лисици. Можете да ми намерите глупостите във:
Фейсбук,
Маа’спейс,
ТуитАр,
Гугъл,
RSS
и още няколко, на които ме мързи да им търся адресите.

Също можете да се абонирате по Емейлa, било много тренди, казват.

[видео]

[край на видеото]

Не надо грустить, господа офицеры

Аркадий Северный

Не надо грустить, господа офицеры,
Что мы потеряли, того не вернуть.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.

Пусть мы неприятелем к До-ону прижаты,
За нами осталась полоска земли.
Пылают станицы, поселки и хаты,
А что же еще здесь поджечь не смогли?
Пылают станицы, поселки и хаты,
А что же еще здесь поджечь не смогли?

По нашим следам степь за степью несется,
Спасибо друзьям, что я здесь не один,
Погибнуть и мне в этой схватке придется,
Ведь я тоже русский, ведь я дворянин.
Погибнуть и мне в этой схватке придется,
Ведь я тоже русский, ведь я дворянин.

Пусть нас обдувает степными ветрами,
Никто не узнает, где мы полегли.
А чтобы Россия всегда была с нами
Возьмите по горсточке русской земли.
А чтобы Россия всегда была с нами
Возьмите по горсточке русской земли.

Не надо грустить, господа офицеры,
Что мы потеряли, того не вернуть.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.

В това видео талантът на Аркадий Северний е фантастично допълнен от таланта на автора на клипа - golodnowwwski, с безумната му аналогия-пародия, стигаща до пароксизъм: да наложи белогвардейска песен върху автентични кадри за мизерията на днешната руска армия. И при това без да се получи пошло - а...., абе истински постмодернизъм си е отвсякъде (известната условност, която се усеща в думите ми е, поради боязъвнта, че ще ме разпънат, защото напоследък сред снобите и "постмодернизъм" стана мръсна дума; за останалите пък винаги е била).

Нещо блогът станАл много оптимистичен. Гледам, че съм се радвал на времето, в което живеем, на разни празници и годишнини, на собствената си велика мъдрост, на парите и т.н.

Но навън става студено и гадно, на човек му остава само червеното вино и за това е време за отвращение.

Отвращението може да е скромно и даже обяснимо. Такъв е случаят с отвращението ми от това, че един куп българи още малко митинг ще направят, защото в американското посолство построили паметник на собствените си летци умрели през Втората световна. Отвратително е да си толкова провинциален и озлобен, че да вдигаш каузи срещу умрели хора, на всичкото отгоре умрели по време на война. Но хайде, разбираемо е, защото (почти) всички имаме загинали близки от тези бомбардировки, които все пак са опустошили точно нашите градове. Освен това отвратта в живота ми в този случай е допълнително снижена заради хубаво обяснение, което клуб "Един завет" даде по въпроса.

Но това е редкият добър вариант. Повечето пъти отвращението е рязко, наглед необяснимо и изглеждащо напълно непобедимо. Разглеждам си аз вестник "Седем", на партията представяща се като най-разумната и европейска в България. Аз многократно съм оспорвал тази и самооценка, но във вестника пишат някои мои познати, хора които уважавам, има някои сериозни анализи и пр. А сред тях, в броя от 6-12 октомври, има и статия на Огнян Дъскарев, според която, дословно, "циганите са второ качество хора". Това не било нацизъм и се знаело от целия народ, но той не го казвал гласно заради проповядваната от ЕС политическа коректност.

Същевременно авторът е превел книги на Айн Ранд на български, смята се за неин последовател и дори в самата статия изхожда от иначе правилния принцип, че свободата е далеч по ценна от изкуствено наложеното равенство. С други думи - дузпа.

Каква стана тя, уж вече имаме обективисти и либертарианци, пък те пак същите. Както наскоро бях чел статия от института за радикален капитализъм "Атлас", според която единственото решение на циганския проблем е да въоръжим българите, живеещи близо до роми. Авторът й се оказа бивш член на БНС. Брилянтно преображение, което е и много опасно, защото дава легитимизъм на тези, които никой не би отразил, ако бяха казани от Расате (лека му политическа пръст).

Аз съм прочел само половината творчество на Айн Ранд, но за разлика от Дъскарев успях да разбера това, което на всичкото отгоре го пише и в българска Уикипедия - според нея хората очевидно не са равни, имат различни способности и оттам доходите им са различни, но "расизмът е най-низката и най-отблъскващата примитивна форма на колективизма”. За Ранд това понятие съдържа в себе си разбирането, че човек трябва да бъде съден не по своите собствени дела, а по тези на неговите предци – то бива трудно възприемано от човешкия ум, защото расизмът, позволен в Абсолютната държава, отрича двата аспекта в живота на човека: неговия разум и неговия морал, за да ги замени с генетичен детерминизъм.

Интересно ми е, щом статията е публикувана в "Седем", ДСБ подкрепя ли генетичния детерминизъм? Моите познати Комитата, Радан подкрепят ли го? Надявам се, че не. Обаче е отвратително, когато около техните имена видя да се обяснява как "циганите са втора категория хора" и то от псевдолиберални позиции.

Дъскарев поне е имал грамче останал такт да се сети, че трябва да вкара в статията и нещо либерално, за да не го обявят всички за нацист. Някои хора не се сещат даже и това да направят. Тук вече достигаме до черешката на отвращението, до Лео Меси в отбора на тоталните идиоти, новата Цола Драгойчева на българския комунизъм - bai dalai.

С нея сме спорили доста из блога, но културно. Трил съм коментари, когато са я обиждали. Смятам, че всеки има право на политически възгледи, включително комунистически, още повече, когато те се базират на разумни, макар и оспорими доводи. Обаче да пишеш за септемврийското въстание като за "едно от малкото достойни за възхищения събития от новата българска история" и да съжаляваш, че събитията от тогава не могат да се повторят, е просто тъпо. Да си атеист е свободен избор, но да се кефиш на разрушени църкви и избити хора, е простащина. Да си комунист е политическо пристрастие, но да искаш кървави чистки е политическо престъпление.

Спокойно може да обявим, че след прочитането на въпросната статия на dalai достигнахме последната чертичка от скалата за отврат и за нас всякаква бъдеща комуникация с нея ще е проява на излишно внимание (интересно какво мислят хората от активисткия алианс, някои от които лично познавам).

Зимата изглежда ще е дълга и отвратителна.

Снимка: Докера

[видео]

[край на видеото]

THE DOORS - Alabama Song (Whisky Bar) - Lyrics

Well, show me the way
To the next whisky bar
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

Show me the way
To the next whisky bar
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

For if we don't find
The next whisky bar
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Well, show me the way
To the next little girl
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

Show me the way
To the next little girl
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

For if we don't find
The next little girl
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Обичам да преглеждам старите снимки. Ето колко спокойно и гладко като тепсия е било морето през март.

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивните компании могат да се мерят с Американски дървосекачи. Организации, прикрити зад природозащитни дейности, организират масов фестивал. Рибари са накацали, като мухи, по безбройните кейчета. Гъбари, билкари и други подобни са се барикадирали в техните си биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце...

Към Беглика жадно съм се вторачил и аз. В края на летния сезон край язовира кръстосват само тировете на дървосекачите и повечето места за бивакуване са свободни.

Който не е чувал за „Кончето", това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име - Кончето.

Напоследък все по-рядко забелязвам сламени бали из полята. Затова, когато видя такива, не изпускам възможността да ги снимам. Поне да имаше малко облачета, но тъкъв ми е бил късмета.

Атанасовското езеро е толкова плитко, че дори и да е ветровито изглежда твърде спокойно. По залез облаците се отразяват в огледалната му повърност, а червения цвят на водата създава едно по-различно усещане.

Бургас не е Манхатън, но пък кой друг град в България може да се похвали с подобен изглед отдалече.

Брегът на Червенка не е от фотогеничните места, но когато не ми се пътува далече се отбивам тук.

Съществено за фотографа пейзажист е да улови първите мигове на зараната. Това налага преспиване в близост до зоната на снимане (често в палатка) и ставане в най-тъмната част на нощта.

Конете са неотменна част от пейзажа на язовир Батак (Цигов Чарк). Разхождат се необезпокоявани наоколо и само чакат някой, като мен, да наруши следобедната им паша.

Нивото на язовира е ниско и от водата са изпълзяли корени, като пипала на митично чудовище.

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

Когато настъпи есента, гората се изпъстря неописуемо. За няколко дена от годината тук е истински рай.

Би ли ви дразнило присъствието в блога на притчи и терапевтични приказки за деца?

• Не
• По-добре е да са в отделен блог
• Все ми е едно

View Results
Create a Blog Poll

Възпроизвеждам дописка в тоя блог от Неделя, Март 19, 2006:

Паметникът на Васил Левски (или както е за всички столичани Паметникът Левски) - проект на застрахователна компания "Лев Инс".

Това е новото име на бившата Застрахователна компания "Левски Спартак", създадена от бивши барети. Които според някои се различават от мутрите по степента на професионализма си.

Нямам думи.








--------------------------

Сега (6 години по-късно) ме безпокоят някои въпроси:

- Преди 4 години всички сегашни "възмутени" воглаве с Явор Дачков, не виждаха ли градинката около паметника Левски? Че не четяха възмущенията в блога ми - коя съм аз да ги четат? За разлика от Дачков обаче, Бойко явно четеше (или му четяха) и бързо нареди да махнат скандалната табела.

- Нима чак сега "възмутените" научават за механизма на публично-частното партньорство с общината, в което участваха както фирми на Алексей (които и до ден днешен по закон не са престъпни фирми), така и фирми на Цветелина и на сума още мощни бизнесмени - приятели на Бойко?

- И ако си сложат ръка на сърцето, "възмутените" няма ли да признаят, че значима част от частния принос на въпросните фирми не целеше и не постигаше далавера за тях, а бе от полза за общината? Другояче, гаменски да го кажа: Явор Дачков ли не вдява, че Бойко изюди богатите си приятели да дадат пари за общината?

А в конкретния случай с паметника на Левски, мутрата Алексей прекали (именно защото е мутра по манталитет) с наглата табела, което Бойко веднага оправи.

Да потретя и почетгвъртя - не съм фен или антифен на Бойко. Но държа на обективността и като не е крив за нещо, да не се плюе без основание.

Покрай евтаназията говорех за любов:

Лично не познавам лицето. Но имам толкова информация за него, че личното познанство не ми липсва, за да си съставя точна представа за личността му. Обобщението от тази представа с две думи е:

Алексей Петров не ми харесва, но го уважавам.

Подробности:
Знам, че той е престъпник. Голям престъпник. Допреди 20-тина години не е бил такъв, но подобно на мнозина като него мина от Тъмната страна.

Знам от информация, събрана от спецслужители, на които имам основание да вярвам. Знам как години наред основният му бизнес бе да рекетира дребни престъпници, че ще ги издъни, ако не му предадат бизнеса си. Елементарно, Уотсън - кой дребен престъпник ще се ожали на властта, че е рекетиран; но Алексеевата гениалност е, че превърна това в цяла индустрия.

И други неща знам - как него наистина го внедриха да шпионира израелското посолство, защото на тогавашния посланик му бе слаб ангела, а знам и как след това Алексей разви тази оперативна позиция на база..., хъм..., специфичните израелски понятия за слаб ангел. Но да спра дотук. Проблемът е другаде:

Аз знам тези неща със сигурност, но не мога да ги докажа пред съд. В това отношение съм в същото положение като Цецо Цветанов. Което е смешно. Дори затова, че аз не съм и нямам претенции да съм вътрешен министър.

Къде е грешката? Не у мен - именно защото не съм вътрешен министър, а блогър. Цецо трябва с мощта и уменията на повереното му министерство да намери доказателствата, годни за съд, които да вкарат Алексей на топло. За съжаление, до този момент качествата на Цецо в това отношение са идентично равни на моите. Което не е комплимент за него.

Да го кажа ли съвсем просто?

Аз зная, че Алексей е престъпник, но понеже живеем в демократична държава, това мое знание няма никаква достоверност и пет пари не чини без надлежни доказателства. Задължение да ги събере има Цецо. Което той..., хм..

 

   Ехо, каузата ни е жива и дори търпи развитие. Ето какво: преди месец с мен се свърза г-жа Евгения Адърска от АПОЗ /Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, част от НПО/. Аз се бях обърнала към тях още в самото начало, разбира се, но досега АПОЗ бяха по-скоро пасивни. Когато Жени ми се обади сега каза, че следи развитието на групата и има с какво да помогне. Е, отидох до София и се срещнах с нея и с нейн експерт по лекарствена политика. Общо взето казаха, че в МЗ нямат потенциал да оправят повсеместните каши (хайде, бе!) и няма да променят нищо, ако не получат някаква (в приемлив за тях вид) помощ. И това беше още по времето на скоропостижно изчезналата от хоризонта, злополучно изгрялата и изгаснала звезда - Млечната Кралица...

   Та, подготвихме едно писмо до АПОЗ, на основание на което те са депозирали в МЗ запитване във връзка с липсите и все още нерегламентираните доставки на двата медикамента за лечение на лимфоидна левкемия при деца. Дали имат отговор? Слънцето от запад ли изгрява?

   Но имат вътрешна информация, (както разбрах на втората си среща с Жени Адърска, вече във Варна) че от ГлаксоСмитКлайн са декларирали, че ще даряват Пуринетол в отделенията в София, Пловдив и Варна чак докато не се разреши всичко толкова неразрешимо около него. Това е супер, само че... дали? Както каза адвокат Коновска по повод правната победа след години български безобразия - чувствам се малка...

   С приятелите от "Спаси, дари на...", АПОЗ и останалите сме твърдо решени да не оставяме МЗ да 'лежат' на тези (чужди) лаври, а да ги натискаме до последно. Идеята досега беше да се гласуват поправките в Закона за лекарствата в хуманната медицина в Парламента и след това да дойде ред на Наредбите, чрез които се регламентират правото и достъпа до медикаменти, кой ги дава, кой ги плаща, на кого се полагат и т.н. Но това беше преди, а сега вече сме след (Борисова). И никой не знае как ще се развият нещата, уви. 

   Бъдете здрави!

 

Здравето е състояние на ума. За да бъдеш здраве, най-важното е да разбереше защо искаш да си здрав и чак след това да започнеш да търсиш средствата за това. Шишетата не са отговор.

Специално включване от рубриката “Пожелахте да видите”. Рушенето на къщата, та-даам.

 

„Ако един богат бизнесмен е забравил да си внесе осигуровките, да – затвор, но ако човекът е беден и няма доходи и затова не е платил здравната си осигуровка, за него – не”.

Това заяви в интервю по bTV министърът на здравеопазването Стефан Константинов, цитиран от “Фокус”.

В този кратък цитат аз долавям една цяла управленска философия. И донякъде потръпвам от гордост, че живея в страна с такова болезнено чувство за справедливост, че възприема дори слабата памет за престъпление: забравил – затвор! Обаче някои неща не ми стават ясни и това, разбира се, се дължи единствено на моя недоразвит ум, неспособен да следва министерските мозъчни гънки. Не разбирам например как ще става категоризацията. Кой за закона ще бъде „бизнесмен” и кой ще бъде „човек”? Кой ще е „богат” бизнесмен и кой „беден” бизнесмен? Може би богатият бизнесмен ще е този, който има над 10 апартамента и трябва да внася осигуровки, а този, който има 9 апартамента, не трябва. Още по-голямо объркване внася въпросът кой е „обикновен” човек и кой „необикновен” човек. Вероятно обикновеният човек е млекопитаещо с четири крайника, а необикновеният човек е нещо друго и затова ще лежи в затвора, ако не си плати осигуровките, понеже стана ясно, че при неплащане на осигуровки в затвора няма да лежи само обикновеният човек.

Значи, ако „обикновеният човек” е беден и няма доходи, няма да му търсим осигуровки. Ами ако „богатият бизнесмен” поради прекрасните условия за бизнес, които му е осигурило правителството, няма никакви приходи от бизнеса си? Явно ще лежи в затвора. И то не защото е направил нещо по-различно от „обикновения човек”, а защото е „богат бизнесмен”. Едно провинение – два подхода. Значи не е важно за какво наказваме, а кого наказваме. Мога да помогна на правителството в дефиницията на обществените групи, за да му е по-лесно да вкарва в затвора. Деленето на „богати бизнесмени” и „обикновени хора” е добро, но много по-добро, а и изпитано по хълмовете на времето, е деленето на „пролетариат”, „недобита буржоазия” и „интелиХенция”, като последните две категории могат да се обединят в общото „врагове на народа”, за да не се затормозява с много информация мозъка на първата категория.

Излиза, че „дясното” правителство на България ще вкарва в затвора единствените хора, които създават принадена стойност и плащат данъци, откъдето идват и пенсиите, и тлъстите заплати на държавната администрация, която вече се е превърнала в каста, чиято цел не е да служи на обществото, а да кара обществото да й служи. Тях правителството ще вкарва в затвора, а циганите и лумпените, които никога нищо не са плащали, нито имат намерение някога да плащат, ще щипка по бузката и закачливо ще им се заканва с пръст. С престорена строгост. По-„дясно” от това няма накъде!

За щастие, малоумното видение на здравния министър и на премиера няма как да придобие юридическа форма, поне докато държавата ни продължава да бъде поне привидно правова. Да се облече то в закон е все едно да кажем: синеоките ще наказваме за убийство, но къдравите – не; високите ще наказваме за измама, но дебелите – не; мъжете могат да гласуват, но жените – не. Макар че е много по-лесно и от правна, и от всякаква друга гледна точка да определиш кой е синеок, кой е къдрав, кой е висок или дебел, мъж или жена, отколкото да дадеш дефиниция на това кой е „богат бизнесмен” и кой – „обикновен човек”. Такава простотия не е имало нито по времето на Френската революция, нито по времето на ВОСР! За който не знае какво е ВОСР – както е тръгнало, скоро ще разбере.

_________________________

Между другото, този пореден здравен министър ми е бил клиент на предишните местни избори в качеството си на кандидат за общински съветник в Кюстендил. Тогава се беше записал в листата на сдружението на кюстендилския БИЗНЕС, който, види се, сега иска да вкарва в затвора за невнесени здравни осигуровки.

USA Today (13 октомври 2010):

 

The Guardian (13 октомври 2010):

Забелязвате ли разликата при отразяването на новините, че има цивилни жертви в Афганистан? Американският източник говори дори за „намаляване на цивилните жертви в Афганистан, причинени от коалиционните  сили.“ Гардиън съобщава нещо съвсем различно: жертвите се увеличават, като последния удар е по сватба. Да, това е факт, отричан от големите американски медии FOX и USA Today. Убийството на цивилни на сватбата се отчита като „щастлив момент“ за силите, тъй като на такива места се създавали терористите.

Да, знаем как се прави секс, не е нужно да ни го показва USA Today, но нека да не ни учат и как се пропагандира една злощастна политика. Виждаме резултати и сами.

 

Преди няколко години забравих по какъв повод се разгоря обществена дискусия "за" и "против" евтаназията. Тогава Андрей Райчев публикува блестящ текст по темата (спорен като теза, но блестящ), от който за моя изненада, днес не намерих и следа във вездесъщия гугъл. Което за мен е поредно доказателство за крайната нетолерантност на обществото ни по тази тема. Ако имаше и грам толерантност, все някой щеше да го препубликува тогава - и така да бъде запазен в мрежата. Но не би.

Само аз, явно, имам особеността да запазвам текстовете на Андрей (дали е поради любов, ненавист - или поради двете; а истинската причина е, че го мисля за гениална глава), самият той не си ги пази - мисля защото възприема гениалността си за нещо естествено, което не заслужава особено внимание.

Та поради тази ми любов-омраза към Андрей, публиката днес може да прочете оня стар текст, запазен от мен:

Приятел ми разказа поразителен случай. Пред него карал ТИР, но нещо станало и от тира изпопадали клетки с бройлери. Клетките също се счупили и на шосето се озовали десетки и десетки птици. И изведнъж се оказало, че никой от бройлерите не може да стане и да тръгне. Не че нямали крака, просто били свикнали само да лежат и да ги хранят. Така си и лежали на пътя и кудкудякали...

Забраната на евтаназията ми напомни тази история. Просто не мога да си представя как нашите депутати посмяха да се произнесат по въпроса толкова лесно, толкова бързо, без обсъждане, без колебания!

Та това е огромен и страшен въпрос.

И единствената позиция, от която той е незабавно и еднозначно решим е религиозната. Ако ти смяташ, че Бог дава живот, то очевидно ще схващаш евтаназията като вид убийство: само Бог има право да отнеме даденото от него.

Но какво да мислим ние, останалите, тези, които нямаме толкова високо мнение за Homo sapiens като за венец на божественото творение и първа грижа на Бога?

Тук ще кажа своето лично мнение и ще започна с нещо не так драстично като дилемата живот/смърт.

Ние, хората от сегашната европейска цивилизация заприличваме на бройлери. Да речем. Какво се иска от мен, ако пред очите ми мерзавец започне да изнасилва сестра ми? Към какво поведение ме призовава целия наш ред, всички наши закони?

Към страх.

Вместо да убия негодника, аз трябва незабавно да се обадя по телефона на властите.

Правилното ми поведение е да треперя от ужас и да чакам властта да ми реши въпроса. Никой и дума няма да ми каже, ако просто се свия в ъгъла и позорно квича. Обратно: ако извърша онова, което всички истински мъже в историята на човечеството винаги са правили в подобни случаи – то моето поведение става осъдително, или поне съмнително, подлежащо на преценка или дори на наказание.

От мен се иска кротко да си кудкудякам на шосето, докато шофьорът на ТИР-а благоволи да ме прибере. И като висш аргумент тук ми се изтъква, че заедно с другите бройлери аз съм имал правото да гласувам за шофьора...

От къде накъде ми се отнема в полза на властите правото да се защитя? Себе си, близките си, достойнството си, собствеността си, най-сетне? Спомнете си как г-н Еди Минасян, който (напълно законно при това) застреля грабител, го влачиха по съдилища с години.

И просто чувам възражението: по тази логика ти и наркотиците ще разрешиш! Проблемът с наркотиците обаче стои – в моите очи – по сходен начин: ако зрял човек иска да се трови – това е негов въпрос. Наркотиците са ужасно бедствие, защото децата са глупави, защото ги зарибяват, защото те не могат да знаят какво вършат. И тези, зарибяващите и снабдяващите трябва безпощадно да бъдат изрязани като гнойна язва, за да защитим малките.

А както сме тръгнали ще забранят и цигарите скоро. Но аз знам, знам отлично, че пушенето ми вреди и искам да пуша! Примерно, защото ми е приятно.

С една дума, нашата цивилизация крачка по крачка отнема на жителите си тяхната субектност, тяхната воля, тяхната самостоятелност. Властите поощряват консуматорското поведение, и само консуматорът изглежда нормален; той е образцовото същество.

А когато някой реши да се качи на Еверест и загине в името на тази си страст, консуматорите, вместо да изтръпнат от възхищение и почуда, се ужасяват и смутено поглеждат властите: как още не сте забранили!...

Консуматорът си е такъв, достоен, горд: обича страстите и опасностите – седнал пред лизингования цветен телевизор... Вълнува се той, вълнува се: за съдбата на героя от сериала и за месечната вноска в банката.

Честито на българския консуматор: отнеха му правото да реши дори дали да прекрати агонията си, безсмислената болка на края.

Лекотата, с която лобистки интереси и мероприятия пронизват управлението на ГЕРБ започна да прави особено впечатление. Истината обаче е, че за всеки що-годе грамотен наблюдател още от самото начало беше ясно, че именно това правителство ще бъде особено податливо именно на лобистки мероприятия. Време е да се обясни – защо.

Само политически партии могат да упражняват властта по отговорен и подотчетен начин – и това самият Бойко Борисов изобилно и грамотно обясняваше от момента, в който превърна ГЕРБ от движение в партия. Само партиите, повтаряше той, носят в себе си гаранцията, че ще прилагат едни и същи принципи и ценности във всичките си действия, на всички равнища на управление. Защото партиите – това не са случайни групи хора, събрани от кол и въже. А са екипи от дейни хора, които са се събрали заедно, защото вярват в едни и същи неща и искат да правят едно и също с властта.

“Енергийна мафия има”! Това невероятно признание от министъра на енергетиката (и други неща) Трайчо Трайков чух днес лично от него. Ако си мислите, че нещо си измислям, можете да попитате останалите свидетели на срещата между министъра и ядрения физик Георги Котев. Тя (най-после) се състоя. Гладувалият в Брюксел пред сградата на ЕК за каузата да [...]

 

Свободните хора полагат усилия да бъдат независими. Несвободните хора, обратно, се щурат по пътеките на живота в търсене на най-удобната за тях зависимост. Защото те са безпомощни. Не могат да си представят, че самите те могат да постигнат нещо. И затова си представят, че единствения избор, който имат е – между различни благодетели. И гледат да се вредят до някой по-добър – който да им „дава” онова, което те самите не могат да си дадат.

Тези и подобни мисли ще намерите в изобилие в разтърсващата книга на проф. Георги Фотев „Българската меланхолия”. Сетих се за тях по повод напълно идиотския скандал, разразил се покрай съвършено налудничавата идея в България да се пръкне писта за състезания по Формула 1.

Забележете, каква безпомощност лъха от цялата история.

И все пак: защо едва сега правителството уволнява шефа на държавния строителен контрол? Държавата се размърдва едва, когато самият Бойко лавне – махайте го тогоз.

Но съвестта на уволнения лежи не само строителството покрай София и язовирите. Заради него България – ние – плаща санкции, наложени от Брюксел заради „Златна перла” и цял куп незаконни ски лифтове в защитени територии. Плевнелиев щеше да го маха още лятото – ама не би.

И – помните ли, как щяха да разрушават незаконните постройки край Бургас? Пънеше се някакъв млад чиновник пред камерите – до седмици разрушаваме всичко. Три месеца по-късно резултатът е една бутната къща от въпросното Рибрско селище, но тя си е бутната от собственика. Останалите си кютат.

Днес имахме типичен български кафански разговор с човек, чиито мнения взаимо уважаваме, ако и да не сме съгласни винаги взаимно с тях ("типичен български кафански" е описан още от Вазов, и колко след него народопознавачи - вместо да вършат някаква полезна работа, двама или повече умни хора "бистрят политиката" в кафенето, май Вазов първи въвежда символа-метафора "Ганковото кафене" за подобна обществена реализация).

Та дойде реч за идещите догодина президентски избори и приятелят, с който бистрехме политиката, ме попита "Че избЕга ли бате Бойко на "Дондуков"2?" След протяжна кафанска аргументация от моя страна, се обзаложих, че ще избЕга - ще посочи Цецо за наследник-премиер (като доказал се в битките с всичко, с което трябва да се бие) и понеже неслучайно сдвоиха местните с президентските - което е гаранция, че ГЕРБ печели; Самият той ще се премести по народната воля на президентското кресло.

Като по такъв начин елегантно ще съблече от себе си отговорността, че нещата не вървят както трябва. Да!, знам, че Той не е виновен; знам, че му натресоха една криза, която не е негова вина; знам, че Тройните крадливци окрадоха всичко и за финал го излъгаха, че са откраднали по-малко. Знам всичко това - че не е Той виновен. Ама друго си е да смениш мястото, където вината е по дефиниция - премиерското; с президентското - където никой не може да пречи на Величието ти.

Би ми било интересно има ли други мнения, пък защо не и да организираме наистина залози?

Сергеевата гордост ДАНС не само продължи да съществува и след неговия (Сергеевия) крах, но за съжаление продължава да обира обществени негативи, поради неадекватните публични очаквания към службата. Които бяха неизбежни при фантасмагоричната сеергеева концепция.

ГЕРБ-ерите се опитаха да поправят поне явните глупости, но за съжаление се оказаха на Сергеевото ниво, що се отнася до фантасмагориите. И съответно продължават да внушават на обществото нереалистични очаквания към ДАНС; и още по-лошо - самите ГЕРБ-ери продължават да имат подобни безумни очаквания. Безумията накратко по същество са:

ДАНС трябва да разкрива всички големи престъпления (като почнем от корупция във висшите етажи на властта, минем през "Октоподи" и "Килъри", и завършим с ислямски фундаменталисти). Като разкрие всички подобни големи престъпления, ДАНС трябва да ги даде подробно описани в папки на съда, след което съдът без проблеми възоснова на тези папки трябва да набута всички големи престъпници - ако не доживот, то поне за 30 години на топло. Да, ама не! Съдът засега не вкарва не само за 30 години, ами и за изобщо.

НО!: Обществото не е право да упреква ДАНС за това! ДАНС е замислена и общо взето реализирана като информационна (разузнавателна) служба по модела, типичен за западните демокрации. Това, грубо казано, означава, че подобна служба:

* осигурява анализи в областите, имащи отношение към националната сигурност;
* подава изпреварващи предупреждения за назряващи кризи;
* обслужва националния и международен кризисен мениджмънт чрез подпомагане на разкриването на намеренията на реалния или потенциален противник;
* осигурява системна и подробна информация за нуждите на планирането в сферата на националната сигурност;
* осигурява защитата на държавните тайни - както техните собствени, така и на другите държавни агенции
* може да провежда тайни операции с цел повлияване на крайните резултати от събития, имащи отношение към националната сигурност

Какво НЕ МОЖЕ И НЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕ да прави ДАНС (ако е модерна демократична служба):

Не трябва да се занимава с оперативно-полицейска дейност, оперативно-издирвателна, особено оперативно-разследваща дейност. Хората от информационните служби (каквито са ДАНС-аджиите) са висококвалифицирани специалисти, обучавани години наред, но не и да събират доказателства, годни за съд. Камо ли пък да участват в клипове като плашила с качулки, с които после пресцентърът на МВР да ни забавлява.

За оперативно-полицейската, оперативно-издирвателната, оперативно-разследващата дейност ИМА ДРУГИ СЛУЖБИ. Харесвам Цецо Цветанов - но да си оправи образователно-юридическия бардак в Криминалната полиция и в ГДБОП. Абсурдно е криминални ченгета, вкл. и на ръководни длъжности, да знаят по-малко за основни принципи на правото - и материалното, и процесуалното; отколкото масата пенсионери - заклети зрители на "Отделът", "Вашингтон, окръг Колумбия", "Адвокатите" (и подобни американски крими и юридически сериали).

Престанете да искате от ДАНС това, което не му работа; а научете хората си, които трябва да знаят и могат да го правят това - как. Не е толкоз трудно. Нали Самия Бойко е ош-беш със западните служби - ами да му помогнат как да научи ченгетата да правят разследвания и доказателствата им да са годни за пред съд.

При 10-тина дена си отиде любимият ми Величко


Пусках снимка на котараците ми Величко (вдясно) и Котьо (вляво) на любимото им място - радиатора в кухнята. Котьо си отиде преди година - беше около 17-годишен и с много болни бъбреци. Тия дни си отиде и Величко - също много възрастен и много болен. Според лекаря можех да го крепя още 2-3 месеца, но това вече не беше живот - той едвам ходеше, пишкаше и акаше под себе си (което за котка е голям тормоз), носех го всеки ден на инжекции и системи. Много обичах този рижав разбойник, за да продължа да му причинявам тези мъки. Приспах го. Отиде си без болка, гушнат в ръцете ми.

По някаква случайност, точно тия дни срещнах две мили приятелки - Таня и Верина, претърпели току-що подобна мъка. Таня е приспала любимото си кученце - и той беше много възрастен, може би е имал още месец-два живот, но не можел вече да ходи, черният му дроб бил напълно разсипан и получил токсикологично отравяне. Нейният лекар, също като моя, смятал, че това е най-доброто, което може да направи, ако го обича - да го приспи. Но и двете с Таня вече не сме първа младост и за разлика от девойката Верина, имаме доста опит както с домашни любимци, така и изобщо житейски опит. Верина още не е натрупала подобни горчиви познания и е лекувала любимото си коте до последно - включително купила специални системи за вливания на котки. Сега смята, че е сбъркала - трябвало е да го приспи по-рано, за да му спести мъките.

Но трите любими ни звяра вече тичат волни и щастливи из Вечните ловни полета!

С хората е подобно, само че решението е много по-гадно:

Не им е позволено да си отидат с достойнство, без седмични и месечни агонии, изпълнени с болка, унижения, страх и омерзение от себе си и живота. Лицемерното общество отказва на човека последната милост и любов, които са му дължими - ЕВТАНАЗИЯТА.

Старая се да не пиша rant-постове, тъй като не си струва да отбелязваме всичко негативно около себе си. Но от време на време ми се събира твърде много. Днес ще споделя още една “интересна” идея за създаване на контра-интуитивни асоциации – като например Шрек и красота:

Снимката е направена в Mall of Sofia, на щанд за козметика, където дамите дори могат да изпробват продуктите на място, след като изпият кафе с приятелки. За мен винаги ще си остане загадка каква е връзката между Шрек и лаковете на щанда, но комбинирането на страховито огре и лак за нокти, бил той и зелен, застава доста високо във “WTF?” листата ми. Ако имате обяснение – моля, споделете го! Поправка: Диди ми обясни за какво става въпрос. Марката лакове O.P.I прави специални серии лакове по известни филми. Което е супер идея, но не е лошо това да се вижда някъде по щанда Иначе само наистина про-феновете ще знаят за какво иде реч. Това води към още едно допълнение на съвета по-долу: когато комуникирате с цел, направете целта си достатъчно лесно разбираема за публиката. Иначе WTF?-моментът е сигурен поне за голяма част от аудиторията.

Ако говорим по-сериозно – винаги трябва да имаме предвид, че комуникацията е навсякъде. Всичко, което “казвате”, се забелязва. Дизайнът и декорацията на щанда е само един аспект от невербалната маркетингова комуникация и трябва да се използва умно.

Още по темата:

1. #Facepalm по български

Продукти:
500г пресни моркови
1 глава червен лук
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
100мл доматен сок
няколко листа прясна целина
500г хлебни крутони

Приготвяне:
Морковите се измиват, почистват и срязват на 2. Главата лук се бели, измива и срязват на 4. В тенджера се налива 500мл вода. Добавят се подготвените зеленчуци. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. Когато заври водата, се отхлупва за да се сложи доматения сок, 1ч.л. сол и 1с.л. краве масло. Оставя се да ври на слаб огън. След 60 минути супата е готова. Пасира се и се оставя да се охлади. Поднася се в купички, гарнирана с 2- 3 листа прясна целина. В средата на масата се слага купа с хлебни крутони.

Русия е страна с президенстко управление. Руското Федерално събрание е двукамарно. Не може да се каже, че Русия е бедна държава — БВП на човек е 16100 долара за 2008, или общо 2,266 трилиона за всичките 140 милиона народ... Според информация в Уикипедия, дори е на 7 място, след САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция, Великобритания и Италия.

Чили също е страна с президентско управление и двукамарен Парламент, но е малко по-бедна. БВП на Чили за 2008 е 9912 долара на човек, или 166.3 милиарда за население от почти 17 милиона души. Чили е на 46-то място, според същата класация.

На 12 август се навършиха 10 години от аварията с руската подводница Курск, довела до смъртта на 118 души.

По същото време, на 12 август 2010 г. се навършиха 5 дни, от както 33 миньори бяха затрупани в чилийска мина.

До тук всичко е сходно, нали?

Има обаче една съществена разлика. Президент на Руската федерация на 12 август 2000 г. е Владимир Путин. Тогава се случва аварията в Курск, отнела 118 човешки живота. Под неговото ръководство Русия отказва международна помощ и обрича 118 души на смърт.

Близо десет пъти по-малко Чили обаче се обръща за помощ, включително и към НАСА, в резултат на което бе планирана, проведена и перфектно реализирана впечатляваща акция, спасила близо три пъти по-малко човешки живота в несравнимо по-бедно Чили.

Възможни са всякакви коментари, от космическите технологии на НАСА, през японските сондьори, до цената на цялата акция и показното ѝ отразяване в медиите. вероятно, част от съображенията ще са рационални, но няма отговор на един съществен въпрос:

Въпросът, който остана без движение е този, за моралните, стратегическите, политическите и пр. подбуди, накарали президента Путин да не търси помощ при спасяването на 118 души, осъждайки ги на смърт.

Сила и мощ ли демонстрира руският президент? Какво демонстрира Русия, плащайки с цената на 118 живота?

КЪМ ТЕКСТА НА ДИМИ ГАЧЕВ ИСКАМ САМО ДА ДОБАВЯ, ЧЕ СЪМ РОДЕН НА БУЛ. “ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ” И МНОГО ДОБРЕ ПОМНЯ ПАМЕТНИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОИНИ, КОЙТО СЕ НАМИРАШЕ ТАМ В ГРАДИНКАТА. НА СЪЩОТО МЯСТО СЕГА СТЪРЧИ ОНЗИ ОГРОМЕН ПАМЕТНИК ПРЕД НДК, КОЙТО С РАЗПАДА И С ГРОЗОТАТА СИ Е ЕДНОВРЕМЕННО СИМВОЛ НА ДЕГРАДАЦИЯТА И МЕГАЛОМАНИЯТА НА [...]

• За мнозина мисленето създава затруднения и неудобства, но да се ползва като инструмент ще спести на тях, пък и на всички нас, още повече затруднения и неудобства – защото прекият път до целта не винаги е най-кратък и безболезнен 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Не винаги човек трябва да се доверява на очите и ушите си, когато иска да узнае истината.

Ако се опитате да разберете например защо духа вятърът, може да получите доста различни отговори. Вероятно самият вятър, който като дете непременно е гледал книжки с картинки, ще ви каже, че според него просто един човек с дебели бузи издухва въздух от небето към земята с цел да клати клоните. Но защо изобщо трябва да се клатят клоните, така си и остава загадка. Синоптиците от своя страна ще ви обяснят, че вятърът е опит на природата да се балансира вътрешно, като изравни атмосферното налягане на различни места. Тази теория също куца, доколкото не обяснява как пък точно аз винаги се оказвам в центъра на неприятното събитие. Ето защо моят личен отговор ми изглежда най-правилен – вятърът е заговор от страна на  Вселената, с цел да ми отвее шапката. И знам, че съм прав, защото се базирам на емпирично доказан факт – вятър започва да духа тогава и само тогава, когато посмея да изляза с шапка на главата, в другите дни си трае. Също както дъжд започва да ни вали винаги, когато си забравим чадъра, нали?

Ето защо, граждани, заклевам ви, не само в природната сфера, но и в обществената, пък и в интимната, да не вярвате на всичко, което виждате и чувате, а винаги да помислите преди това. Също както постъпи по-рано библейският Йосиф, наскоро един познат се довери на жена си, че от религиозни съображения тя не може да изпълнява част от семейните си задължения. А когато после я намери непразна и я попита дали в случая няма намесен някакъв ангел, тя честно отговори – да, бе, Ангел беше. И познатият ми се възрадва, какво му оставаше…..

Като давам този съвет, свързан с необходимостта от мислене, давам си сметка, че за мнозина то създава известни затруднения и неудобства. Но съм сигурен също, че прилагането му може да спести на тях, пък и на всички нас, още повече затруднения и неудобства – защото прекият път до целта не винаги е най-кратък и безболезнен.

Да вземем за пример Алексей Петров. Осем месеца горкият човек три наровете в кауша и накрая какво – вместо глава на октопод, изкараха го глава на октоподче. Един вид, съдът подцени делото му, омаловажи го и нищо чудно сега към физиологическите му проблеми да се добавят и психически. Когато е обществено недооценен даден човек, това е много честа реакция, да знаете. И то само защото не е помислил преди това, а сляпо е повярвал, че държавата ще му благодари за борбата с престъпността, която като самотен рицар води толкова години и в която получи възпаление на капачката на коляното.

Да не говорим пък какви проблеми може да налегнат вътрешния министър Цветанов, който от своя страна, пак явно без да мисли, се е доверил на прокурори и разследващи полицаи досежно събраните по делото факти срещу Петров и тяхната доказателствена сила в съда. В българският съд – нека подчертаем, за да е ясно. Защото нищо чудно Цветанов да е прав и събраните доказателства да са наистина достатъчни, но за пред някой друг европейски съд, съд с по-лабав режим по отношение на обвинението и по-строг по отношение на обвиняемите. Но нашият случай не е такъв. Видяхме вече в делото Борилски как френският съд се разлигави в полза на жертвата и осъди убийците, а българският дълго време защитаваше тяхното исконно човешко право да не влизат в затвора, като намираше за недостатъчно убедителни доказателствата, събрани от френската полиция.

От друга страна си мисля, че може пък точно съдът да има право, като не се доверява безрезервно на българските разследващи органи, защото от десетилетия е известна тяхната практика да представят съмненията си за факти, подозренията си за безспорна истина, а подочутото със специални разузнавателни средства /СРС/ – за свещените Мойсееви скрижали. Това ми напомня за онзи с надутите бузи, чиято цел е да клати клоните и веднага ми дава повод да попитам защо полицията залага толкова много на СРС-то като инструмент в дадено разследване, след като предварително е ясно, че съдът не го приема за доказателство. Този въпрос дотолкова ме мъчи, че ще взема да кажа и нещо необичайно за себе си – донякъде е прав другарят Станишев да твърди, че стотината милиона, отпуснати от Дянков на МВР в продупчения бъдещ държавен бюджет за използване на СРС-та, трябва да отидат за друго. А правя уговорката, че е само донякъде прав по две причини.

Първата причина е, че Станишев в случая очевидно използва ситуацията, за да изкара чисто политически дивиденти, а не говори от принципна позиция. Тоест, прави го не защото намира масовото подслушване за нещо нередно от гледна точка на гражданските права в демократичното общество или за нещо неефективно от гледна точка на правосъдието. И това е доказано, защото всички помним как, докато сам беше на власт, червеният лидер изобщо не се свенеше да отпуска маса пари на Петков и Миков, за да получат те обществена ефективност от СРС-тата, близка до нула, както се разбра още тогава. Така де, частна ефективност може и да са получили, но обществена – не.

Втората причина е в несъгласието ми с лансираната от Станишев идея спестените от специални разузнавателни средства пари да се дадат точно на БАН, та да оцелее академията и тази година, без да се реформира. Ефективността от този подход е също толкова близка до нулата, колкото клатенето на клоните с цел производство на електроенергия. Или на някаква енергия от друг вид.

Но ще си призная и още нещо, граждани, а именно – че отдавна аз лично съм се отказал да вярвам безрезервно не само на минали, но и на сегашни премиери. Да не говорим за бъдещи. Да, истина ви казвам – грях, не грях, не се доверявам сляпо дори на Бойко Борисов, ако ще и целия свят, а не само Ангела Меркел да го люби сляпо като партньор в Европейската народна партия. Улавям се, че днес, кой знае защо, ми върви да споменавам различни ангели, но Борисов няма да е сред тях. И не само защото вече съм чул от него достатъчно много неща, които той не прави, въпреки клетвите си, че ще прави. Също достатъчно много неща, които прави, въпреки клетвите си, че няма да прави. Че така ще стане това с клетвите си знаех от по-рано.

Както личи от последните социологическите проучвания обаче, все повече хора с десни нагласи в тази страна разбират, че не той е човекът, облъхнат от вятъра на ангелски крила, който ще отвее лявото българско проклятие там, където му е мястото. Сигурно защото, освен да чуват, напоследък те започват и да проглеждат. А като проглеждат, виждат например как Бойко Борисов мъжествено ходи да строи магистрали и да прави всякакви неща, от които рейтингът му хвърка до небето, но по други важни теми гледа да се скатава.

Например някой да се сеща за момент, в който премиерът ни е отишъл в циганско гето и там да изложи вижданията си за решаване на твърде наболелия проблем с ромската интеграция? Никой се не сеща. Помнете ми думата обаче, нищо чудно скоро и това да видим – в съответствие с изострящата се позиция на ЕС по темата. Ето, онзи ден  еврокомисарят по социалните въпроси Ласло Андор настоятелно напомни, че “Европа е готова да увеличи усилията си, за да помогне на ромската общност да се справи с бедността, но очаква от страните членки на ЕС да направят същото”. А за това кои страни-членки има предвид, той беше съвсем ясен, като каза – Румъния, България и останалите.

Андор добави обаче и една ценна информация, която ме накара не само да се ослушам и огледам, а и да помисля. Според него по статистически данни България е използвала едва 12.6 на сто от средствата за интеграция на ромите, предвидени от ЕС за периода 2007-2013 година. И се чудя как сме допуснали подобна немарливост. `Айде, за селското стопанство разбирам да не усвоим средствата. Там работата е трудна, `щото лозето нали не ще молитва, а мотика, пък тя, мотиката, тежка. Но за интеграция на ромите да не вземем предвидените средствата – срамота. Че то от нас нищо не се иска в тази посока, само да се напишат сносни проекти и после да се краднат парите.

Очевидно не са се намерили в тази страна хора истински патриоти, които да изоставят празните приказки к`ви са престъпници циганите и да запретнат ръкави, за да изравнят налягането – те крадат от нас, ама и ние можем от тях. Сал един Ахмед Доган излезе с декларация под надслов “Да си защитим ромите” и по този начин, след като доскоро се числеше към водещите български хидро-инженери, отново намери своето амплоа и се върна към битието си на водещ български патриот и прагматичен политик.

Ама докога, граждани, само Доган ще ни отсрамва в полето на успешното усвояване на европейски средства, не можем ли и ние да се пробваме? Защото – помислете, не случайно ви призовавам за кой ли път – ако мнозина досега забогатяха от несъстоялата се ромска интеграция, при само 12 процента влезли тук пари, то колцина могат да забогатеят в бъдеще, ако на бърза ръка гребнем и останалите 88 процента.

Разбира се, пак няма да стигне за всички. То това е също като Солунската  митница – не може всички да сме митничари и да строим палати покрай язовир Ивайловград. Затова – някои там, останалите да се задоволяват с покрайнините на Пловдив, София и други градове на страната. Нищо, че, както заяви в едно интервю политологът Антоний Гълъбов, това са палати на септична яма. Иначе казано, българският кенеф, независимо от красивите подобрения, изградени около него, пак си е турски. И пак проговори, въпреки че го покрихме в Брюксел с черно парцалче.

И сега премиерът Борисов правилно се е заел да мисли какво да прави със забелязаните най-после от НАП палати – да харчи ли пари за разрушаването им с булдозери или да ги конфискува в полза на държавата. Аз лично, като типичен българин без предразсъдъци, бих му предложил трети вариант – да настани в незаконните богаташки палати ромски семейства и на тази база да дръпне от Европа съответните средства, които се полагат за тяхната интеграция. Гаранция, че, оставени без работа и препитание, до 2-3 години ромите напълно ще разбият и разпродадат всичко от палатите до шушка. Така хем няма да се харчат пари за булдозери, хем малцинството отново ще се окаже неинтегрирано, факт, който пък ще ни позволи да настояваме пред ЕС за още пари.

Умно, а, истинско перпетуум мобиле? С раждането на тази гениална идея започнах да се усещам така, сякаш вятърът на промяната е задухал в главата ми. Но вътре да си духа колкото ще, нали шапката ми няма да издуха…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Манастирът спи.
Светлина мъждука само в килията на отец Бертолд. Отец Бертолд винаги работи нощем. Често утринната светлина го застига над колбите и ретортите, потопен в неговите обичайни, странни, тайнствени занимания.
Тогава знамение осенява отец Бертолд и той отива да се моли цял ден, за да може вечер отново да се захване със своите загадъчни инструменти, доволен и на два-три часа отдих за грешната си плът.
Ден-молитва, нощ-труд.
Отец Бертолд убива плътта си.
На вид е мършав аскет с изпъната, суха кожа. Мъртвец, комуто е чуждо всичко житейско. Само очите му са живи, светят с някакъв фанатичен огън, който изгаря мозъка на отец Бертолд.
-Той е или велик грешник, или велик праведник! - решили в манастира и даже настоятелят не се интересувал с какви тайнствени дела е зает нощем отец Бертолд!
Само попитал:
-В прослава на нашата велика църква ли е труда ти, сине мой?
-О, да! - отвърнал монахът и в очите му още по-ярко избухнал фанатичния огън. - Ако Бог ми помогне да завърша делото си, щастие и мир ще възцарят сред хората, те ще се отдадат на единния Бог и врагът на светата църква ще бъде съкрушен завинаги.
-Да благослови Господ труда ти и да укрепи вярата ти! - му казал отец-настоятелят.
-Амин! - отвърнал монахът и гласът му прозвучал с такава искрена, гореща, твърда вяра, че настоятелят останал без всякакво съмнение : отец Бертолд действително е зает с дела богоугодни и полезни за светата църква.
Оттогава отец Бертолд работи безпрепятствено нощем.
Но днес не е зает с колбите и ретортите си.
С горящи очи той стои до високия прозорец, опрял пламнало чело до желязната решетка - една от решетките, с които обителта се обгражда от грешния свят.
Отец Бертолд гледа тъмното небе, осеяно със звезди, долината, потънала в мрак, заспалия град, видим от планинския манастир.
И в душата на отец Бертолд живее тая смътна тревога, която вече няколко дни не му дава нито да се моли, нито да работи.
Това е дяволът, който го изкушава и вселява в сърцето му смътна тревога, сее съмнение, за да попречи на отец Бертолд в неговото велико и свято дело.
С тази смътна тревога отец Бертолд не може да се заеме за великото си дело - изобретяването на изкуствено злато.
Да, това ще "смачка главата на змията", ще лиши дявола от оръжието му, с което той завоюва света и се бори със светата църква.
Тези зрънца, с които дяволът заслепява разума на хората, тогава ще се правят в работилници от обикновени занаятчии.
И златото ще се цени не повече от глината. Ще престане да бъде рядкост. Човечеството ще го има, когато му е угодно и колкото му е угодно, в изобилие, в излишък. То ще престане да владее света.
Богаташите ще престанат да бъдат богаташи, равенство ще се възцари между хората. Няма да има за какво да се изнуряват от тежка работа, няма да има до какво да се домогват, няма да има за какво да се борят, ненавиждат, завиждат - всички хора ще станат братя и ще служат на единния Бог и на никой друг.
Защото хората съществуват за добро и само дяволът ги е оплел в своите златни мрежи.
Но защо ли съмнение в това се прокрадва в душата на отец Бертолд?
Съмнение, което пречи на отец Бертолд да продължи великото си дело на избавление на света от властта на дявола?
Неговото велико дело се движи напред.
В съда вече блестят малки златни прашинки. Това още не е злато. Но това е първообраз, зародиш на златото. Те имат много общо с проклетия метал. Още малко усилие и прашинките ще се превърнат в злато.
Злато, което всеки може да приготви за себе си, в каквото количество пожелае.
Ще настъпи край на властта на дявола.
И в тези минути, в които на отец Бертолд е особено нужна цялата му вяра, в душата му се прокрадва съмнение. Вълкът поглъща агнето, паякът поглъща мухата, човекът поглъща човека.
И старата формула "homo homini lupus" като олово тежи в мозъка му.
"Човек за човека е вълк".
По лицата на богомолците, които посещават обителта са врязани бръчки, свидетелстващи за борби - той чете тази злоба и ненавист, и взаимно ожесточение, които царят там, в света.
Нима Каин не е убил Авел тогава, когато хората още не са познавали проклетия и презрян метал?
И даже в книгите на Свещеното писание отец Бертолд чете за людската злоба, ненавист и ожесточеност.
Светът ражда злоба и ненавист и само нашата света църква се опитва да присади в хората доброта и любов - да приучи ястреба да кълве пшенични зърна, а вълка да пасе трева.
И даже, страшно е да си помислиш, от кладите на светата инквизиция отец Бертолд лъхва същият огън на злоба и ненавист - и димът на кладите му се струва дим на ненавистта, която се разстила по земята.
Какви мисли! О, Боже!
Но напразно отец Бертолд пада на колене пред светото разпятие и с часове гледа лика на разпънатия, търсейки утешение, подкрепа в скръбта.
Там, долу, в подножието на кръста му се мяркат лица, които светят от злоба, ненавист и ожесточение.
Непримирими, вековни, несъкрушими, владеещи човешките сърца от сътворението на света.
Топла, тиха нощ се е спуснала, носейки със себе си мир, покой, благодатен сън.
И на отец Бертолд му се струва, че това не е благодатна нощ, посланица на небесата, спуснала се на земята, а чудовище, което пълзи по нея, прикривайки със своя тъмен, богато украсен със злато плащ, всичко, което се бои от дневна светлина.
Колко престъпления се вършат под покрова на нощта!
Всичко заспива, освен човешката злоба, която не знае ни ден, ни нощ, ни сън, ни отдих, ни покой.
В този град сега се сговарят за престъпления, крият се зад ъгъла, убиват.
И на отец Бертолд му се струва, че усеща по лицето си диханието на тази вековна злоба, изпълваща въздуха по целия свят.
И в сърцето се ражда съмнение:
-Наистина ли хората са създадени за доброта и любов?
О, той знае, какво означава това!
Дяволът го изкушава, както е изкушавал някога св. Дионисий.
Той е чел за това в аналите.
Св. Дионисий е бил велик аскет и на дявола много му се искало да го отклони от пътеката на добродетелта, смирението и аскетизма.
Взорът на св.Дионисий винаги бил устремен в земята - началото и края на човека.
Даже, ходейки в църквата той се вглеждал внимателно, да не би неволно да причини вреда на някоя дребна твар.
И ако забележел пълзяща буболечка, я взимал и премествал в тревата, на безопасно от проходящи място, за да не би друг неволно да причини вреда на божието създание.
И било всяко негово добро дело - велика посрама за дявола, защото за дявола няма по-голяма посрама от добро дело, извършено от човека.
И търпял дяволът заради св. Дионисий голям срам и унижение.
И започнал той да изкушава светията.
Дяволът се явявал на св. Дионисий като източни посланици, които му носели най-ценните съкровища на света и го канели в царство, където можел да донесе щастие на хиляди хора и всемирна слава за себе си.
Но св. Дионисий не се помамил нито от богатства, нито от слава, нито от власт и не отстъпил от службата на единния Бог.
Когато св. Дионисий постил, не вкусвайки нищо и вече изнемогвал от поста, дяволът разстилал пред него богати трапези, които се огъвали под тежестта на ястия и благоуханни напитки; сред цветя били наредени редки, зрели, сочни плодове.
Но св. Дионисий, взирайки се във всичко това, още по-усърдо продължавал своя пост, за посрама на дявола.
Когато св. Дионисий изнемогвал от зной на полето, пред него израствали сенчести гори, в които ромоляли кристални ручеи и пеели дивни птици. Дърветата тихо поклащали клони и го мамели в прохлада на отдих, в час за молитва. Но св.Дионисий падал на колене под палещите лъчи на слънцето и се молел още по-усърдно от обикновено.
Тогава многократно посраменият дявол решил да го изкуши със страх и се явил пред него в цялото си мерзко величие.
Но св. Дионисий, прав пред Бога, не усетил страх в чистото си сърце, безтрепетно се взирал в дявола и даже оставил в аналите описание на мезкия му облик.
"И бяха очите му като въглен, - написал св. Дионисий - диханието му, като сяра, и изгаряше погледът му като селитра."
-Сяра, селитра и въглен ... сяра, селитра и въглен ...
Ето формулата на изкусителя.
Отец Бертолд с твърда стъпка се отправил към съда.
Той ще призове дявола и смело ще го погледне в лицето, посрамвайки го, като св. Дионисий.
-Incubus! Incubus! Incubus!*
Страшен грохот разтресъл обителта до основи.
От основите се издигнал стълб пламък и в огъня се появил някой със сатанинска усмивка и златен меч в ръка.
-Благодаря ти за услугата, приятелю! - казал той с глас, от който сърцето на отец Бертолд се вледенило и спряло. - Чудесно ми помогна да изляза от тази смес! Чудесна услуга ми оказа! Отсега няма да е нужно хората да се избиват поеденично лице в лице. Те получиха възможността да убиват отдалеко и да разрушават цели градове. Ти извърши дело, което ми е угодно: даде меч в ръцете на безумеца, даде отлично оръжие на човешката ненавист.
Казал и изчезнал, изпълвайки възуха с дим и смрад.
Когато изплашените монаси, начело с отец-настоятеля, влетяли в килията на отец Бертолд, той лежал като мъртъв.
-Той е видял дявола! - казал опитния в такива дела настоятел. - И дяволът навеки е дамгосал лицето му със своя адски огън. Вижте тези черни точки, които завинаги са се впили в лицето и ръцето му. Така често стремежът към познание ни въвлича в грях. От добрите намерения се ражда лош край. Познанието ражда съмнение, съмнението - грях. Бойте се от познанието, деца мои!
Монасите го слушали с изплашени, смутени сърца.
Наръсили отец Бертолд със светена вода. Малко по малко отворил очи, в които се четял ужас.
-Какво шепнат устните ти, сине мой? - попитал настоятелят. - Каква молитва?
-Сяра, селитра и въглен! - повтарял като обезумял отец Бертолд. - Неговата формула: сяра, селитра и въглен ...
-Сяра, селитра и въглен! - зашепнали след него изплашените монаси.
-Забранявам ви, от името на църквата, да повтаряте някога някому тази формула на изкусителя, за да не вкараме в съблазън целия свят! - тържествено казал настоятелят и монасите потвърдили:
-Амин!
Но формулата вече била казана, страхливо я повтаряли помежду си монасите, разказвайки за невероятното приключение на отец Бертолд. От тях я подслушали гражданите и страшната формула на изкусителя обиколила целия свят:
-Сяра, селитра и въглен!
------------------------------------------------------------------------------------------------
Никой от миряните не видял в манастира черното лие на отец Бертолд.
Той приживе се погребал в подземието и даже помолил да му прочетат заупокойна молитва.
Дни и нощи се молел на Бога за своя тежък, своя непростим грях.
Светът му бил чужд, както и той на света.
И само нарядко монасите, които му носели малко хляб и вода за седмицата, за поддръжка на грешната му плът, му разказвали за страшните бедствия, за полята, залети с кръв, за цели разрушени градове - за тези злодейства, които хората вършат с помощта на сяра, селитра и въглен.
И тогава отец Бертолд падал на земята в смъртен ужас:
-Ше измоля ли прошка за тежкия си грях?
И пред очите му в гробната тишина се появявал някой - със сатанинска усмивка и златен меч - и казвал:
-Чудесна услуга ми оказа приятелю!
И сърцето на Бертолд леденеело и спирало.

*Incubus - Яви се (лат.)

Влас Дорошевич "Приказки и легенди на Изтока"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Сегашните трима Нобелови лауреати не заслужават Нобелова награда – особено в сравнение министър Тотю Младенов и премиера Бойко Борисов, които имат много по-голям принос към икономическата теория. Ето, например, Тотю Младенов успя да изчисли колко хора са отишли в сивата икономика в последно време:

„Вече седми месец нивото на безработица от февруари 10.26 процента до края на септември 9.03 процента – 45 хиляди безработни по-малко. В същото време в НОИ отчитат 100 хиляди осигурени лица по-малко. Какво означава това? Вярно е, част от хората отидоха да работят в чужбина, но една друга голяма част отидоха в сивата икономика. Ето го нарушаването на договора. Когато държавата прави едни стъпки за това бизнесът да стане по-конкурентоспособен, да има повече работни места и да има по-голяма събираемост, и когато това не се случва, се търсят други мерки, за да се компенсира това явление”, заяви Младенов в събота в интервю за Дарик радио. Според него в бизнеса явно са надделяли тези, които са неизрядните, и страдат изрядните.

А днес Бойко Борисов, на заседание на правителството, придава тежест на бакалските сметки на Тотю, дори ги нарича "статистика":

БОЙКО БОРИСОВ: Това вече десет дни го следим. Макар, че като сме намалили осигуровките с два пункта пак са отишли хора в сивата икономика по статистика.

От днес нататък това ще се нарича "Моделът Тотю – Бойко" за измерване на сивата икономика. Без съмнение, ако Нобеловият комитет има дори и малко здрав разум, ще награди и двамата за безценния им принос.

Забележете най-ценното в "Модела Тотю – Бойко" – вземат се две абсолютно несвързани числа и се намира разликата между тях. Тази разлика е сивата икономика. Отбележете си, че моделът е изключително гъвкав, могат да се вземат които и да са две числа и ще се получи резултат! При това, резултатът има тежест на "статистика". Не е шега работа!

Тотю Младенов казва, че безработицата спадала от февруари досега и това били 45 хиляди души. Но, казва Тотю, осигурените лица не са се увеличили, а са намалели със 100 хиляди. Част от хората са емигрирали, казва Тотю, останалите явно са отишли в сивата икономика  (Тотю знае, че не всички са емигрирали, защото само глупаците емигрират при управлението на ГЕРБ, което ни води към светлото бъдеще).

На министъра въобще не му е хрумнало, че заради безумната икономическа политика на правителството икономиката може просто да е загубила тези работни места. Такива неща като раздуване на бюджетен дефицит, отказ от Еврозоната, харчене на фискалния резерв, постоянни заплахи за вдигане на данъците, спиране на реформите, диктатура на синдикатите, заплахи срещу чуждите инвеститори – тези неща въобще не влияят на икономиката. Тя въобще не губи работни места. Те работните места си съществуват, но икономиката просто ги "скрива" в сивия сектор.

Разбира се, в "Модела Тотю – Бойко" не е включена също така вероятността хората да са се отписали от бюрото по труда, защото са стояли без работа повече от 9 месеца и са им спрели вече помощите за безработица. Тотю и Бойко знаят, че това е невъзможно, това се случва само по време на Тройната коалиция!

Без съмнение, нашите бъдещи Нобелови лауреати са отхвърлили досегашната практика при сравняване на данни да се обхваща един и същи период. Тотю не се притеснява да цитира данни за безработицата между февруари и септември и да сравнява тези данни с промяната на осигурените между декември и март. Това  сезонни ефекти и други глупости – те не пречат на великия "Модел Тотю – Бойко" да оценява сивата икономика. Дори да сложиш данни за 2003 година, моделът отново ще изчисли правилно сивата икономика през 2010.

Но, това не е всичко. Защото "Моделът Тотю – Бойко" включва и корективни мерки. Както казва Тотю "в бизнеса явно са надделяли тези, които са неизрядните, и страдат изрядните". Това е гениалното в модела – тези, които са се скрили в сивата икономика не ги закачаме. Вдигаме данъците на останалите. При този модел няма нерешим проблем. Колко повече хора и фирми се крият в сивата икономика, толкова повече ще вдигнем осигуровките на останалите. А ако някой се оплаква, че е на ръба на фалита заради вредните икономически експерименти на правителството, Бойко ще му каже "данъците са толкова ниски, че трябва да целуваш ръка вместо да се оплакваш" (това е реална реплика на премиера от днес). А когато всички отидат в сивата икономика или фалират заради свръхвисокото облагане, моделът също има решение – "това не е в нашия мандат, не ни пука". Там се натирят и всички реформи, особено пенсионната – тя е в по-следващия мандат към 2020 година, че и по-нататък.

"Моделът Тотю – Бойко" – революция в икономическата теория, още повече в приложната й част. Ако някой знае шведски, да превежда и да праща на Нобеловия комитет. Няма причина да се бавим повече, час по-скоро ни е нужна награда!

Блогът за икономика 2010

Млад човек носи акула по централна улица в Могадишу, Сомалия. Но по-интересна е обстановката около него, която очевидно е резултат от последния писък на модерната постколониална архитектура в Африка. На втората снимка се вижда как е изглeждал Могадишу, по време на бялото управление в Сомалия. Напредъкът на строителството след изгонването на белите окупатори е очевиден. Share on Facebook