Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Това е една от най-добрите рецепти за телешко месо, на която съм попадала. И понеже всичко хубаво става бавно, точно на този принцип се осланя и тази рецепта. Гледам разни хора как готвят телешко месо с минимална термична обработка, но на мен не винаги ми се получава добре. Факт е, че не се намира лесно хубаво телешко месо, а от това, което се предлага на пазара чувам само отрицателни мнения. Не знам дали попаднах на наистина хубаво месо или бавното къкрене допринесе за добрия резултат, но това е рецепта, която горещо ти препоръчвам.

Интересното в тази рецепта, е че след като се запечата в мазнина, месото се вари със същото количество лук, на много бавен огън за много продължително време. Приготвя се микс от подправки, които се добавят в края на готвенето. По този начин подправките запазват своята интензивност. След продължителното къкрене на бавен огън, месото става много крехко, а лукът се сварява до такава степен, че от него се образува невероятен сос. Отделеното време си заслужава.

Телешки гулаш

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 700 гр. телешка плешка, нарязана на едри кубчета
• 700 гр. лук, нарязан на полумесеци
• 2 супени лъжици олио
• 1 л. телешки или зеленчуков бульон
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица суха майорана
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• 1/2 чаена лъжица червен пипер
• сол, черен пипер

Олиото се загрява в тенджера. Месото се запържва от всички страни и се изважда. В същата мазнина се изсипва лукът. Готви се няколко минути докато омекне.

Месото се връща в тенджерата и се добавя бульонът. Месото трябва да бъде напълно покрито с течност. Тенджерата се захлупва с капак и месото се оставя да къкри на много слаб огън (поддържа се ниво, в което течността тъкмо да заври) за 4 часа. След 2 часа и половина, капакът се маха.

Всички подправки без солта и черния пипер се смесват и се добавят към края на варенето. Оставят се за 10 минути да отделят ароматите си и тенджерата се маха от огъня. Накрая телешкото се посолява със сол и черен пипер на вкус.

замислих се кои са днешните будители учителите ли? повечето май - не, защото работят занаят, а не гледат на учителството като на мисия учените ли? те по-скоро май са се изгубили в собствените си незнайни пътища, прашасали от безхаперието и неверието на света в родната наука предприемачите ли? наскоро Ленков каза - повечето ...

Жената се прибрала по-рано вкъщи и заварила мъжа си в леглото с привлекателна млада особа. Тя била толкова потресена, че първо се разплакала, а после се нахвърлила върху му:
-Ах ти, неблагодарно прасе! Как посмя да постъпиш така с мен, вярната съпруга и майка на твоите деца?! Край, отивам си! И незабавно искам развод!
-Почакай минутка, любима, мога да ти обясня всичко - помолил мъжът.
-Добре, но имай предвид, че това е последното, което съм готова да чуя от теб.
-Канех се да вляза в колата, за да се прибера вкъщи, когато тази млада жена се приближи и ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих и я взех в колата. По пътя обърнах внимание, колко е слаба, мръсна и зле облечена. Освен това тя каза, че три дни нищо не е яла. От състрадание я доведох у нас и и дадох топъл шоколад, този, който ти отказа, защото си пълнеела от него. Тя го изпи на един дъх.
Беше мръсна и и предложих да вземе вана.
Докато се къпеше, пъхнах дрехите и в пералнята и се зачудих, какво да и предложа да облече. Дадох и марковите дънки, които не си обувала от три години, защото ти били отеснели. Дадох и също и бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата, но ти отказа да носиш, оправдавайки се с лошия ми вкус. Намерих и секси-блузката, коледен подарък от сестра ми, която не си обличала въобще, за да и правиш напук. Накрая и дадох чифт скъпи бутикови обувки, които нито веднъж не си обувала, защото колежката в службата имала точно същите.
Съпругът си поел дъх и продължил:
-Жената ми беше изключително благодарна за вниманието и грижата. На вратата се обърна и ме попита със сълзи на очи:"Извинете, а има ли още нещо, което съпругата Ви вече не ползва?"

Кратка служебна информация: Компютърът ми отново се опитва да почине. Предупреждавам, в случай че се загубя тия дни, да знаете, че е той, а не съм аз. :D
Слънчев и усмихнат ден на всички! :)

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

- И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

- Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli - 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

- Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

- Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

- Е, нямаш ли някоя друга?

- Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

- Тая става ли?

- Ами тя е друг размер.

- Как, бе, нали е седемнайсет цола?

- Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

- А, щом ще стърчи – не!

- Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

- Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

- Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

- Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

- Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

- Колко по-големи? – питам.

- Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

- Добр, колко големи?

- Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…

Подобни публикации

• 12.09.2010 — Коя кола излиза най-евтино (26)
• 08.06.2010 — VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (5)
• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 31.01.2008 — Чудесна зимна гума: Goodyear Ultra Grip 7+ (3)
• 12.03.2010 — Топ 10 на най-добрите летни гуми според ADAC (4)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 08.12.2009 — Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 03.11.2009 — Най-добрите зимни гуми за 2009 г. (21)
• 08.01.2009 — За Goodyear UltraGrip 7+ (11)
• 10.09.2010 — Внимание! Само за развлечение! (3)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 08.12.2008 — Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (16)
• 17.10.2008 — Автоизложението в Париж (9)
• 25.08.2008 — Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 02.06.2006 — Ден на Ботев (0)
• 26.07.2010 — Sony Ericsson C905i (8)
• 08.07.2010 — Виртуалният офис на КАТ (8)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)

От известно време ме мъчи липсата на добра поддръжка на Android в Mac-а. Да, знам че не бива да очаквам нищо нито от Google, нито от Apple имайки предвид точката в която са отношенията между двете компании в момента. Така започва да ми писва цялата тази история че сериозно се замислям да си взема един [...]

В новите правила на Twitter има една точка, която смути доста сайтове (Global Voices,Truthdig и други активистки места в мрежата). Според Twitter не можем да ползваме повече скрийншотове на чужди акаунти-разбирайте и туитовете им.

Don’t

• Use screenshots of other people’s profiles or Tweets without their permission
• Use screenshots of your own Twitter profile (with your own Tweets).

Това означава при нужда, когато се пише публикация, за която даден туит е важен, да се иска специално разрешение от потребителя, за да се публикува. Това изискване ражда един важен въпрос:

Как да става това – чрез поща, лично съобщение или туит?

Ако Global Voices решат да правят статия за погубените реформи в образованието в Хондурас (за което имаше протести в страната, продължават и сега) и правителствен профил пусне туит с информация за даденото събитие, което да се използва в статията, какво правим? Питаме правителството дали може да ползваме туит за тази статия, която ще е адски настроена срещу самите тях, пускаме само линк към туит или друг начин?

Ясно е, че няма да се пита правителството за разрешение. Те самите няма да отговорят, а ако го направят, ще е отрицателно. Тогава може да се направи скрийншот, но ще се нарушат правилата на Twitter. Така се навлиза в една  задънена улица, което пък дава предпоставки все пак да се наруши някое правило.

Малко ми е странно това правило. Сигурно не е измислено, за да се спъва работата на активистите, но пък ще я затрудни, определено. Все пак, ако някой не иска да му се четат статусите, то просто ги скрива с опцията private tweets. Защото public означава да са обществени, а смисълът на цялата платформа е да се дава гласност.

Канадката Патрисия Кутюр-Гюрковска живее в София от 2001 г. Родена е в разгара на хипи-културата, расте в Квебек, в един магазин-бистро за здравословни продукти, управляван от майка ѝ, която е стриктен веган, преждевременно възприела „доброволно скромния” начин на живот. За да финансира обучението си по педагогика и литература, Патрисия е работила над 10 години във всички сфери на ресторантьорството. От там е получила почти антропологични познания за северноамериканския консуматор и противоречията му.  По професия е преподавател и журналист и преди да дойде да работи в България за Университетската агенция на франкофонията е отразявала артистични събития. От две години е съсобственик на ресторант CRU green food salon.

Какво е хубавата храна?
Това, което е наистина питателно и се яде с удоволствие.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Заблуди според кого?  Според последните диети или според поредната модерна философия?  Според мен не става въпрос толкова за заблуди, колкото за наивни или много крайни хора, които не са достатъчно осведомени (не само в България, навсякъде е така). Като например тези, които почти  вдигат скандали, защото не сме сложили зехтин в сока им от моркови и са твърдо убедени, че НЕ МОЖЕ и дори е ВРЕДНО този фреш да се пие без зехтин. Или жената, която ни изчете дълга лекция, че е лъжа, че джинджифил и ginger е едно и също…

Какво е здравословно хранене за вас?
Свежа храна, претърпяла възможно най-малко трансформации, която по естествен начин доставя на организма най-важните хранителни вещества.  Дали е здравословна обаче зависи изключително от индивидуалните хранителни нужди, от количеството, което се изяжда и от честотата на храненията. И все пак, няма нужда винаги всичко да е сложно и да се представя като някаква диета. Става въпрос за здрав разум или както прекрасно го е обобщил Майкъл Полан:  « Eat food. Not too much. Mostly plants. »

Трудно ли е да си собственик на заведение за здравословно хранене?
Шшт, тихо, това е много опасна дума… ;). В България здравословно хранене не звучи секси, нито е модерно, нито обещава веселба, често направо плаши хората. А нашето меню е вдъхновено от френската и азиатската кухня и е здравословно по подразбиране, защото сме убедени, че така е редно. Много хора обаче все още не са асимилирали идеята, че човек може хем да се храни здравословно, хем това да е вкусно и елегантно и в същото време да се весели и да пие вино, както във всеки друг ресторант.  А дали е трудно… вижте отговор 2.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчала?
Книги - всичко на Майкъл Полан.

А това са любимите ми блогове и сайтове:
http://www.lefooding.com
http://www.rawchef.com/
http://thestonesoup.com/blog/
http://sproutedkitchen.com/

Има и филми, които непременно трябва да се гледат:
Solutions locales pour un désordre global
Food Inc.
We feed the world
Babette’s feast
Soul Kitchen
Big night

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

След като вече няколко години „Митака“ го няма, предната седмица се появи много яка рок-кръчма в Русе, която в чудесно място за слушане на хубава музика и пиене на бира и каквото друго ви е пие.

Има си стена на DIО, знаме с автографи на Metallica, както и много други нещица, които те карат да се поотпуснеш.

Вчера докато бяхме вътре, тъкмо слагаха табелата и вече официално се вижда от улицата, че там има нещо :))) Мястото е в центъра, така, че нямате оправдание да не идете, ей !

Тоалетната е култова. Ха ха ! Няма да слагам снимки, но който отиде ще разбере. Дано да не загине и това място, както се случва с истинските рок-кръчми в Русе, защото помията на чалгата ги залива, уви.

Отивайте в Old School веднага и другия път като ме видите, ме черпете една бира и нека бъде роооооооооооооооооок !

Още по темата:

1. Помогнете да върнем „Дунав Русе” в елита на българския футбол
2. Кой прецака „Дунав – Русе“ – то е ясно !
3. Да, Metallica пак ще идват в София, Rammstein също

Ще е пресилено да кажа, че сме в будна кома. Но че будната съвест на нацията е приспана – това е факт. За нея просто не говорим: дори и не шепнем, сякаш са боим да не се сепне. Защото ако стане от сън ще й се прииска да не се е събуждала. Не че положението [...]

Любен Дилов си е издал статусите и някои коментари към тях като отделна книга и се изкушавам да си я взема. Преди време го дискутирахме този въпрос и съм на мнение, че без помощтта на “интернета” е направо патология да напишеш книга. 21-ви век е и толкова дълъг текст не може да се роди в монолог, без в един момент да си загуби смисъла и да се превърне в един хартиено-печатарски фетиш “вижте ме, и аз мога”. Ромео и Жулиета отдавна са спасили света, днешното изкуство е комуникация между хора, които седят на една маса, по един или друг начин.

Някои от последните статуси от Дилов:

Не знам дали точно това са мечтали будителите, но днес, в повечето села бензиностацията играе ролята на читалище…Има и добра новина – на концерта на Веско Маринов във Варна, делфините са напуснали делфинариума и започнали да спасяват хората в залата!

Моите новини: Бойко Борисов е предсказал на една гадателка кой ще бъде следващия президент на България…Габрово е единсвеният град на света, където децата не си играят с огъня. Свиди им се кибрита…Нещата в Русия не вървят, защото Ленин лежал в мавзолея не по фън шуй. Сега ще го преместят и всичко ще се оправи.

Само гилдията на проститутките горещо подкрепя повишаването на пенсионната възраст. Кълнящите се в демокрацията не разбират, че правото на глас не винаги им дава право на избор. Добрата новина е, че „Дав” укрепвал косъма отвътре. Не е добра новина, че имаме косми отвътре…

Гласуването за „Човек на годината“ – годишните награди за принос към правата на човека на Български хелзинкски комитет, започна.

От днес до 6 декември всеки може да подкрепи своя кандидат на сайта www.humanoftheyear.org. Гласуването става с валиден мейл адрес. От един мейл може да се гласува само веднъж за даден кандидат. Няма ограничение за броя кандидати, които човек може да подкрепи.

27 са номинираните граждани и организации към момента. Tе са от различни области на правозащитната сфера, и със своите постъпки са допринесли за защитата и утвърждаването на човешките права. Номинациите са индивидуални и групови.

От 1 септември до 31 октомври всеки можеше да номинира човек или организация – заради конкретни правозащитни постъпки, извършени в периода ноември 2009 – октомври 2010 г. Журито допускаше онези номинации, които отговарят на определени, описани на сайта, критерии.

Измежду получените номинации журито ще избере носител на наградата „Човек на годината 2010″, както и двама подгласника. Te, както и носителят на наградата на публиката – събралият най-много гласове при онлайн гласуването, ще бъдат оповестени на церемонията по връчването на наградата на 10 декември 2010 г.

Наградите „Човек на годината“ нямат финансово изражение. Целта им e да дадат символично признание. Носителят на голямата награда получава статуетка и грамота, останалите наградени – плакет и грамота.

Миналата година с голямата награда „Човек на годината“ 2009 бе отличена учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева. Носител на наградата на публиката стана „Спаси, дари на…“ - организация, която подкрепя кампании за лечение на деца.

–

Номинираните за 2010 г. са организаторите на София Прайд 2010, Младежка организация „ЛГБТ действие„, Фондация „Куиър България„, Радослав Стоянов и Добромир Добрев, които работят в подкрепа на правата на гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални.

Адв. Валерия Иларева и адв. Диана Даскалова, работещи за правната защита на бежанци и имигранти. Джавед Нури – активист за правата на бежанците и имигрантите в България.

д-р Владимир Атанасов, изправил се срещу политиката на Министерството на здравеопазването заради „финансовия и организационен колапс в болничните заведения“. Доц. Константа Тимчева, номинирана заради проявена човешка и лекарска доблест в защита на онкоболните си пациенти. Иван Димитров от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Анета Феодорова и Светлана Атанасова от Асоциация Муковисцидоза, две майки, номинирани заради упоритата им борба с институциите. Георги Елчинов, заради застъпничество му за правата на пациентите. Снежана Денкова, юрист и майка, загубила 17 годишния си син в борбата с дрогата. Води сама дело и осъжда България заради липса на политики към наркозависимите. Ангелина Бонева, заради работата си в подкрепа на онкоболните.

Иво Инджев, Виза Недялкова, общественици и журналисти.

„Електронна граница„ – организация, борещa се за правата на интернет потребителите в България.

Виолина Харалампиева, инициатор на акция в подкрепа на хора, живеещи на ръба на бедността. Ивелин Кичуков, заради “работата му за насърчаване на социалната отговорност сред българския бизнес”.

Пенелопе О`Съливан от фондация „Сийдър“,  работеща за интеграцията на деца с увреждания в обществото. Александър Миланов, млад човек, отдал почти десетилетие за защита правата на децата, самият той отраснал в дом. адв. Даниела Доковска, заради застъпничеството й за правата на децата с ментални увреждания в домовете.

Виктория Зарева за борбата й за правото на равни условия при класирането на деца в столичните детски градини.

Петър Кичашки, активист за правата на хората с увреждания.

ХОРА (Хора срещу расизма), гражданска група – инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията.

   Съвсем предвидимо се присъединих към блогърската инициатива на Издателска къща ЛИК, като предвидимо си избрах манипулаторска книга и още по-предвидимо се забавих доволно с коментара си. Но днес, в деня на Народните будители,  ми се струва съвсем подходящо да се издължа морално на издателството. Ето я и моята шарена красавица:

 Посланията. Комуникационните умения

   Тази книга е от типа нова, звучаща дори леко наивно, американска психологическа литература, по които аз много си падам. Чак сега забелязах, че от издателство ЛИК вече имам няколко книги с автор Лиз Бурбо от типа въпроси/отговори и заглавия от рода на „Парите и изобилието” и „Отношенията родители-деца” и др. Е, точно тези са преплетени с езотерика и философия (нали знаете, например: „Казвате, че човек избира родителите си. А избираме ли и децата си?” Добре де, ето и част от отговора: „Законът за привличането притегля душата към бъдещите й родители. Според жизнения план на родителите и детето този закон направлява душата на бъдещото дете към точното място” и т.н. ). Отплеснах се, но все пак това отново е книга на Издателска къща ЛИК, нали?:) 

   Та, и „ПОСЛАНИЯТА” (Матю Маккей, Марта Дейвис, Патрик Фенинг) е подобен тип четиво с включени практични съвети по много направления – себеизразяване, изграждане на самоувереност, семейни умения, ето пак – общуване с децата, как да влияете на другите и т.н. От само себе си се разбира, че щом съм избрала да обсъждам тази книга имам проблеми със самоувереността си, искам да се харесам на събеседника си (като го слушам) или да му влияя (чрез позитивно мотивиране, в краен случай – чрез негативни последствия), а също и че имам нужда от помощ, за да се справя със сценичната треска, например.  (Но това май важи за всички нас, нали? ) Да, тази книга определено ми помогна за тези цели. При четенето на подобен вид литература, обаче, има една особеност – трудно се четат от край до край, но ако прочиташ само частите, които в момента те вълнуват и са актуални, е безценна.

   Интересно, но при мен случаите сякаш се появяваха в деня, в който прочитах съответната глава. Или аз ги привличах с мисълта си, или просто примерите от книгата са навсякъде около нас в ежедневието ни. Разликата е, че аз вече ясно разпознавам ситуациите и ги впрягам в моя полза. Например една сутрин прочетох колко полезно за слушането, правилното разбиране и проявяване на уважение към събеседника е перифразирането. Още същия следобяд ми се удаде възможност да го изпробвам. Дъщеря ми разпалено разказваше как победила в състезанието за по-дълго не-дишане под вода, ама всички скочили и трябвало да плуват ей така, и докъдето стигнели, той. Или нещо такова. Аз казах: „Искаш да кажеш, че всички сте скочили едновременно в басейна и който се е показал последен от водата, той е спечелил?” Да, точно така! Ето, това е доста по-ясно, нали?

   Или когато се подготвях психически за едно кратко радиоучастие, си прочетох главата „Говорене пред публика”. Там се казва, че говоренето ни трябва да има конкретна цел, за да е успешно. А не просто безцелна размяна на реплики в ограничено време и докъдето стигнем, дотам. Така си беше. Е, вярно, описаните  примери в книгата са малко по американски наивни и понякога леко дразнещи (напр. „Целта на речта ми е да убедя слушателите да пишат на своя конгресмен” или пък „Моята реч ще помогне на аудиторията да запомни, че пирамидите са били построени с помощта на масивни рампи”. Хаха. И още веднъж – хаха, бележка моя. )

   Ще споделя още един пример от нашето ежедневие, който отново се случи като по поръчка в деня, в който бях чела частта за активното слушане, в глава „Общуване с децата”, стр.285. Дъщеря ми (в първи клас) не ходеше на училище, защото малко кашляше. Разбира се, майка ми ме изкомандва и аз съвестно отидох и взех от класната какво са минали през деня и какви домашни имат за утре. Малката, т.е. голямата, т.е....абе, чавето, само погледна в тетрадките и се разпищя: „Мамо, мамо, днес са взели цифрата 0! И буквата Е, а аз не знам откъде да започна да ги пиша. Това е катастрофа!”* Без да се усетя, отсякох: „Напротив! Не можеш да възприемаш такова нещо като катастрофа, това може да е само хубаво, нищо, че не си била” Типичен „шовинизъм на възрастните”, според уместното определение на авторите, нали? А според книгата би трябвало да вметна нещо от рода на: „Притеснява те, че не си била. Чудиш се дали ще се справиш сама, разбирам” И толкова. Трябвало да си трая, за да може тя да изпусне парата и да чувства моето съпричастие. После всичко щяло да се нареди, хм. А това го четох едва тази сутрин!

   Трудно е, нали? Не и когато книгата ми е винаги под ръка и пред погледа. А това вече не е много трудно, заради шарената й, забележима корица и лесното намиране на раздела, който ми трябва.

   Накрая поздрав с един цитат от стр. 332 на книгата „Посланията”, 2009 г, изд. ЛИК: „Най-важният принцип, който трябва да запомните, е, че хората се променят само когато го искат, а не когато вие го искате от тях"!

* Сериозно, каза точно така! Да й имам катастрофите, а, хаха?

След повече от една година сигурно все още си спомняте, че ГЕРБ-ерите дойдоха на власт, защото хората им повярваха, че ще се преборят с наследството на тройната коалиция и ще накажат виновните, според делата им. Помните ли още или вече з...

“Don’t let go
Never give up, it’s such a wonderful life“.

Петър Панайотов, лектор на http://www.ecommerceacademy.net/:  Интернет е заплаха за туристическите предприемачи, които не искат да се развиват.

 Нов бизнес модел внася съществени промени в туристическия бранш.

Онлайн технологиите предлагат нов бизнес модел, който внася съществени промени в туристическия бранш. Тази тема ще бъде основна за международната туристическа конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, която се организира от http://www.ecommerceacademy.net/ между 3-ти и 5-ти ноември в хотел „Шератон” в София. Конференцията ще предостави възможност на широк кръг от хора в бизнеса и извън него да добият представа по какъв начин могат да използват успешно новите интернет технологии.Конференцията беше и поводът за участието на търговския директор на http://www.travelstoremaker.com/ (един от спонсорите на събитието) и лектор на http://www.ecommerceacademy.net/ Петър Панайотов в предаването на ТВ Европа „Под лупа”. „Интернет е заплаха за туристическите компании, които не искат да се развиват и да промотират услугите си успешно. Именно иновациите трябва да са цел за всеки без значение дали е малък или голям в бизнеса”, каза Панайотов пред камерата на ТВ Европа. Той добави, че е вярно, че интернет технологиите не са за всеки, но все пак има примери за компании, които успяват да се справят и да изградят един добър туристически продукт. Конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ ще се опита да анализира тези нови тенденции в туристическата автоматизация и ще постави и образователен акцент. Форумът ще даде яснота и по отношение на това дали благодарение на технологиите всички играчи на туристическата сцена могат да бъдат равни, ако е верен постулатът, че е важен начинът, по който се прави бизнес, а не големината му.В студиото на „Под лупа” заедно с Петър Панайотов беше и един от преките организатори на конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ Красимира Карамфилова. Тя припомни, че конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес” е първата по рода си за Централна и Източна Европа.По темата за развитието на онлайн туристическия бизнес пред в. „Пари” говори и Красимир Симонски – ръководител на конференцията. Интервюто може да бъде прочетено в следващото издание на вестника следващата седмица.


http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=46032

Петър Панайотов, лектор на http://www.ecommerceacademy.net/ Интернет е заплаха за туристическите предприемачи, които не искат да се развиватНов бизнес модел внася съществени промени в туристическия браншОнлайн технологиите предлагат нов бизнес модел, който внася съществени промени в туристическия бранш. Тази тема ще бъде основна за международната туристическа конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, която се организира от http://www.ecommerceacademy.net/ между 3-ти и 5-ти ноември в хотел „Шератон” в София. Конференцията ще предостави възможност на широк кръг от хора в бизнеса и извън него да добият представа по какъв начин могат да използват успешно новите интернет технологии.Конференцията беше и поводът за участието на търговския директор на http://www.travelstoremaker.com/ (един от спонсорите на събитието) и лектор на http://www.ecommerceacademy.net/ Петър Панайотов в предаването на ТВ Европа „Под лупа”. „Интернет е заплаха за туристическите компании, които не искат да се развиват и да промотират услугите си успешно. Именно иновациите трябва да са цел за всеки без значение дали е малък или голям в бизнеса”, каза Панайотов пред камерата на ТВ Европа. Той добави, че е вярно, че интернет технологиите не са за всеки, но все пак има примери за компании, които успяват да се справят и да изградят един добър туристически продукт. Конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ ще се опита да анализира тези нови тенденции в туристическата автоматизация и ще постави и образователен акцент. Форумът ще даде яснота и по отношение на това дали благодарение на технологиите всички играчи на туристическата сцена могат да бъдат равни, ако е верен постулатът, че е важен начинът, по който се прави бизнес, а не големината му.В студиото на „Под лупа” заедно с Петър Панайотов беше и един от преките организатори на конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ Красимира Карамфилова. Тя припомни, че конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес” е първата по рода си за Централна и Източна Европа.По темата за развитието на онлайн туристическия бизнес пред в. „Пари” говори и Красимир Симонски – ръководител на конференцията. Интервюто може да бъде прочетено в следващото издание на вестника следващата седмица.


http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=46032

Верни на философията си “Само с повече въпроси ще стигнем до повече отговори,” тази седмица питаме:

КАКВО ОБЯДВА ДНЕС?

Участието в допитването е напълно анонимно, но за сметка на това може да ви донесе покана за Форум Храна.
Приятен обяд на всички и после - право насам.

Регистрирай се за Форум Храна!

Замисляли ли сте се, че цифрите са изобретени много след като хората започват за използват числа? Спомнете си римските числа - там има символи за 1, 5, 10, 50, 100, 500, 1000. Така че колкото по-големи числа им трябват, толкова повече нови символи се налагало да въвеждат за тяхното означаване. Докато ние с нашите 10 цифри и позиционна система можем да опишем произволни числа. Или обобщено: числата обозначават количества, цифрите съставляват самите числа. Повече в книжката: “Математиката: диалог с дъщеря ми”.

Препоръчвам ви да разгледате и другите малки книжки от тази поредица - например “Европа да се запознаем” и “Средновековието. Как да го обясним на децата”. Последните две са написани от именития медиевист Жак Льо Гоф, с който лично аз се запознах от есетата му за Средновековието и историята на средновековна Европа. Но в тези малки книжки той отговаря на някои много важни и основни въпроси, които понякога прескачаме, дълбаейки в детайли. Точно чрез неговото име попаднах на тази поредица малки книжки - удивително е как големите умове успяват да синтезират толкова знание в малко страници!

Днес присъствах на среща на хора, списващи блогове и еврокомисарят от България - Кристалина Георгиева.

Сърдечно благодаря за поканата и се радвам, че блогът ми дава възможност да наблюдавам толкова отблизо хората, от които зависи толкова много в България, че и по Европа. Ето, имам един грях, че още не съм разказал за посещението си в Брюксел по покана на евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова), но и това ще стане някой ден.

На срещата присъстваха още: Акулата, Магдалена Малеева, Пейо, Лонги, Стойчо, Иво Инджев, Градинко и Алекс (ако пропускам някого, поправете ме бързо).

Малко неочаквано протече срещата, аз мислех че госпожа Георгиева има някакво послание към нас или някаква кауза, с която желае да ни запознае, и не се бях приготвил да говоря, освен да и задам 1-2 въпроса и то по международни въпроси. Обаче, госпожа Георгиева много бързо стопи разстоянието между нас и показа, че се интересува от нашето мнение, така че ние, пишещите в Интернет, започнахме да си дъвчим любимите теми – за свободата на словото, за медиите, за властващото лицемерие в политическия и медиен живот в България. Аз така и не си зададох въпросите.

Посочих, че е от изключителна важност да не се ограничава свободата на словото в Интернет, за да се запази поне в някаква форма медийният плурализъм.

Кристалина Георгиева пък спомена, че колкото на по-висок пост е човек, толкова по-сериозна задача е добиването на качествена и неукрасена информация, както и комуникацията с гражданите. И от тази гледна точка разказа за усилията си да поддържа блог и туитър акаунт. От публиката излязоха някои интересни идеи, например да слага повечко снимки, защото е свидетел на абсолютно уникални ситуации, а аз предложих на екипа ѝ да превежда материалите си на български, за да достигнат до по-широка аудитория в България.

Срещата беше приятна, подкрепена с кафе и сладки (пак злоупотребих със сладките).

Срещата ме направи още по-голям еврооптимист и човек, вярващ в свободата и демокрацията. Защото ако не беше такава процедурата за избор на еврокомисари, еврокомисарят щеше да е друг (е, вероятно танцуващ по-добре), срещата щеше да е друга (ако въобще щеше да се проведе). Ето азбучен пример защо демокрацията работи, и защо е толкова важна ролята на ЕС в демократизацията на България. А урокът по прозрачност беше директното излъчване на интервюто ѝ за работа по интернет.

Обещахме си да поддържаме връзка.

Стълбица е една от многото пещери разположени в Деветашкото плато и определено се отличава от останалите. В слънчеви дни, около обед, мощен лъч пронизва входа и осветява вътрешността, която прилича на огромна летяща чиния.

1. Едно заседание на правителството

2. Тотю и Бойко – за Нобелова

3. Деградацията продължава: национализация

4. Отлагане на пенсионната реформа и запазване на привилегии

5. Защо ни е премиер (2 част)

6. Синдикатите заблуждават премиера. Той им вярва

7. Пет стабилни пенсионни системи

8. Учителски пенсионен фонд – или как се работи перфектно

9. Защо ни е премиер като си имаме синдикати?

10. Ако синдикатите можеха да четат…

Блогът за икономика 2010

Продукти:
3 лукови глави
1 морков
1 домат
1 малка глава целина
2с.л. краве масло
1с.л. брашно
1/2ч.л. сол
2с.л. кус- кус
1 яйце
200мл прясно мляко
2- 3 стръка прясна целина
тостерни филийки препечен хляб

Приготвяне:
Луковите глави се почистват, измиват и режа на кръгове. Морковът и целината се почистват и режат на малки кубчета. Взема се тенджера. В нея се слагат подготвените зеленччуци. Налива се 700мл вода. Съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се и се оставя да ври на слаб огън. Доматът се почиства и стърже на ренде. След 30 минути варене на супата се добавя доматения сок, 2с.л. краве масло и 1/2ч.л. сол. Похлупва се и се оставя да ври така още 30 минути. После се добавя 2с.л. кус- кус. Разбърква се с дървена лъжица. Когато набъбнат зрънцата кус- кус, супата е готова. Оставя се за 20 минути да се охлади. Яйцето се разбива с прясното мляко. Добавя се брашното. Супата се застройва с млечната смес. Поръсва се със ситно нарязана прясна целина. Поднася се топла в купички  с подложка. Всеки консумира супата с препечени топли филийки.

Големи идеи от малки държави

МВФ: Не национализирайте професионалните пенсионни фондове - обърнете внимание как МВФ винаги подкрепя увеличение на данъците, дори когато предлага други разумни неща

проф. Георги Петров: Не спирайте реформите

Как действа най-добрата пенсионна система в света

Иззетите от фондовете пари ще стигнат само до края на мандата

"Трансперънси": Корупцията в България се е увеличила, чуждият бизнес е разочарован от липсата на реформи

Ще промени ли Kindle българските митници

Георги Ангелов:

[видео] ТВ7: Професионалните пенсионни фондове

Блогът за икономика 2010

• Новата формация е необходима на Първанов и неговите кукловоди може би не в дългосрочен, а в краткосрочен план – като допълнителен инструмент за натиск срещу сегашното правителство, докато подпише окончателните договори за руските енергийни проекти тук  

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Изненадахте ли се, граждани, зарадвахте ли се или се уплашихте от новото политическо чудо, made in Bulgaria? Аз лично донякъде се зарадвах – пак им скрихме топката на западняците и пак сме първи в света.

Така де, съгласете се, че действащ президент да прави политическа партия година преди да му изтече мандата си е истинско чудо невиждано от гледна точка както на науката политология, така и на световната политическа практика. Препоръчвам на Обама, чиито мандат също не върви на добре, веднага да вземе терка от Първанов – да си спретне отсега някаква гражданска формация, която да го задържи в политиката, когато му дойде времето. По ирония на съдбата, времето му всъщност ще дойде, когато му изтече времето. Става въпрос – на Обама. Защото на нашия Първанов пък времето му отдавна изтече, макар този факт да не е широко известен. Или поне той да се прави, че не е изтекло, като постоянно се опитва и всички нас да убеди, че не е.

Е, ако питате него, той ще ви информира, че казаното дотук е само празна игра на думи, интелектуално словоблудство, заради което първановчетата от миналото вкарваха хора в Белене. Не се съмнявам, че и днешните първановчета също щяха да ги вкарват, стига да можеха. Но сега изобщо не се плаша, защото през моята уста говоря не аз самият, граждани, говори лично премиерът Борисов. Нали той пръв прокламира, че съжалява за случващото се, защото с превръщането на Първанов от президент в маргинален политически лидер, България осиротява откъм една цяла и важна институция – президентската. И постанови също оттук нататък към бившата държавна глава вече да се обръщаме само с гражданското му име.

По въпроса обаче кое от двете популярни сред гражданството имена е по-правилно да се използва, в ръководството но ГЕРБ сякаш се получи известно противоречие. Лидерът Борисов се показа по-консервативен, като спомена името Първанов, докато заместникът му Цветанов излезе своеобразен либерал и пряко ни насочи към името Гоце, след като преведе АБВ-то на новата президентска партия така: “Агентът на България се възражда”.

Струва ми се, че изясняването на смисъла на президентското АБВ тепърва подлежи на много тълкувания и разгорещени спорове. Например според мен в гореспоменатия превод Цветанов допусна малка lapsus linguae, казано интелектуално, или “грешка на езика”, преведено по нашенски. Той величае прекалено много Георги Първанов като го изкарва “агент НА България”. Сякаш е единствен и незаменим. Смятам, че Емил Боев например заслужава много повече тази титла, нищо че е само литературен герой. Защото пък Гоцето дори и литературен герой не е – освен ако не броим документите на бившата ДС за литература.

Намирам за необходимо Цветанов да се поправи, като артикулира правилното – “агент В България”. Ако може да добави и малко информация от първа ръка за чии агент в България говорим, ще бъде бонус за цялото общество. Не заради друго, ами да не гадаем излишно на боб и да не се организират нерегламентирани от комисията по хазарта залагания по темата.

Премиерът Борисов също даде вече своя достоен принос при тълкуване името на бъдещата формация на Първанов. Тъй като официално се твърди, че нейната абревиатура АБВ означава “Алтернатива за българско възраждане”, той правилно попита – възраждане на какво. Дали възраждане на бандитските битки по улиците на София, дали възраждане на времената, когато се крадяха европейски пари с български размах, дали заменките на гори не трябва да се възродят, с други думи – престъпността и корупцията като масова практика…..А може би трябва да се възроди времето на тъй наречения Възродителен процес, а, г-н Доган? Или пък дори времето, когато България а-ха да се превърне в 16-тата съветска република, ама не успя на косъм?

Прав е Борисов – не е чист косъмът на цялата тази работа. И е прав също да вика, че ако се съди по неуспелите досега в нищо кариеристи, които първи се натискат да се запишат членове на бъдещата формация на бившия президент, то тя трябва да се казва не АБВ, а ЮЯ и следователно ГЕРБ няма от какво да се притеснява. Мен лично дали ГЕРБ ще се притеснява или не изобщо не ме интересува, граждани, а предполагам, че до голяма степен и на вас не ви пука. Но смятам, че премиерът ни в случая поспести малко от цялата истина относно смисъла на АБВ-то, едно крайче само, но спести. Защото пропусна да сложи Ь пред ЮЯ. Нали виждате колко красиво се получава като лозунг – ЬЮЯ. И удобно за скандиране по площадите.

Но точно това Ь – или “ер малък”, както е известно – може да ни подскаже по аналогия истинския смисъл и дълбочина на нещата. То навежда например на мисълта, че новата формация няма да има самостоятелна стойност, а ще се опитва да принизи ентусиазма и силата на движение на другите около себе си – точно както самото Ь няма собствена звукова стойност, а смекчава съгласните наоколо. Впрочем, това не е новина, самият Първанов твърди, че създава гражданското си движение като алтернатива на ГЕРБ, той не говори за нещо със собствени политически принципи, визия за общото ни бъдеще и т.н. Не, той само настоява, че ще подлива вода на сега управляващите.

Втората аналогия, която поражда ер малкият, е аналогията с нещо руско, но по-дребно. Или подчинено. Нещо мекичко дори. Мнозина българи може и да не знаят, но само ние и руснаците използваме тази буква, която при тях се нарича “мягкий знак”. Ще кажете, че аналогията е произволна. Съвсем не! От една страна – още преди няколко седмици, когато се заговори по-усилено за подготвяния от Георги Първанов проект, стана ясно, че това ще бъде нещо като русофилската партия на България. Очевидно съответните специалисти по политическо инженерство, които са скроили проекта, са отчели, че всички други ниши на политически популизъм тук вече са изчерпани и е време да опрем до инструмента на противопоставянето русофили-русофоби.

Освен това някои политически коментатори вече извадиха и донякъде правилната според мен версия, че Първанов се опитва да прави в България това, което Путин прави в Русия – да играе играта президент-премиер-президент прим, както вероятно би трябвало да се опише тази стратегия според постулатите на марксизма. Слава Богу, че само се опитва, че ситуацията в България е доста по-различна от тази в Русия, та опитите му вероятно няма да успеят.

Да оставим настрана обаче аналогиите, които поражда Ь-то и да видим какво наистина ясно и определено в политически смисъл може да се каже за АБВ-то на Първанов. На пръв поглед – почти нищо. А малкото, което се знае, звучи като пълни глупости. Доста безумно например е твърдението на идеолога и патрон на цялата работа, че новата формация ще бъде граждански проект. При пълната каша, която съществува в България, все пак има и някои съвсем ясни неща. Едно от тях е, че гражданско общество на практика в страната досега не успяхме да завъдим. Второ – че повечето известни елементи, които се опитват да се занимават с нещо гражданско, са дясно, а не ляво настроени и следователно няма да се вържат на президентските козни. Оттук естественият извод, че проектът си е чисто политически – и свързаните с това въпроси.

Логичен ми изглежда въпросът дали Първанов наистина смята да изгради своето политическо бъдеще, като стъпи само върху гърбовете на разни отпадъци от други партии, пишман интелектуалци, славчо-атанасовоподобни кметове и останалите тути-кванти, домъкнати от котката. Така е, въпросът звучи логично. А отговорът, че само с това няма как да се справи, ако иска нещо да постигне и ще трябва да свещенодейства със собствената си партия БСП, за да получи истински политически гръб, звучи още по-логично. Е, Станишев ще каже, че това всъщност е действие не със, а против БСП, но след 11 ноември Станишев вече кой ще ти го слуша.

В този смисъл, не е съвсем прав Мартин Димитров да вика, че Първанов ще прави комунистическа партия. Да, като гледам как събира хора от кол и въже, вероятно той комунистите като потенциал няма да ги пренебрегне и ще ги сложи да седнат редом до демократа Мария Капон. Но сигурен съм, че основно ще се интересува от членската маса на социалистите, помнете ми думата. Длъжен съм да уточня, че макар за нас, обикновените българи, през последните 20 години да си остана пълна загадка каква е разликата между комунисти и социалисти, то те вътрешно някак все пак се различават помежду си, като се срещнат. Но да се оправят както могат, няма да ги мислим.

Важното е друго, граждани – че по тази логика апетитът на Първанов за развитие на собствена политическа формация може да доведе до истинското и голямо разцепление в БСП, което всички чакаме толкова отдавна. А това си е сериозно основание за оптимизъм. Все пак да не бързаме да казваме “хоп” преди самият Първанов да е скочил, защото, мили мои, той може да ни изненада и изобщо да не скочи. Или поне да скочи не в тази посока и с тази сила, която всички сега предполагат и очакват.

Имам странното усещане, че всички приказки как Георги Първанов започва да гради дългосрочен проект може да се окажат прах в очите, стратегически прийом, който обслужва тактически ход. Защото запитайте се – за какво му е в действителност на него този дългосрочен проект. Ако иска да уреди собственото си бъдеще, ако иска да става министър-председател или да бъде политически лидер, достатъчно му е да се върне в БСП – като знаем що за електорат сме, в съвсем обозримо бъдеще тя отново може да яхне властта.

Целта да се създаде алтернатива на ГЕРБ също не е реалистична, защото с появата на АБВ българският политически живот ще стане само по-напрегнат и хаотичен, никаква алтернатива няма да се случи. Най-малкото, защото алтернативата на нещо аморфно е нещо също толкова аморфно. Тогава за какво?

Разумният отговор, който виждам, е, че новата формация е необходима на Първанов и неговите кукловоди не толкова в дългосрочен план, колкото в краткосрочен. Това те не могат да признаят публично, защото ще стопи ентусиазма на магаретата, които са яхнали и водят, като държат моркова на властта току пред носа им. Но всъщност проектът им трябва само като допълнителен инструмент за натиск срещу сегашното правителство, докато се подпишат окончателни и необратими според международното законодателство договори за изграждане на големите руски енергийни проекти тук.

Глупости, ще каже някой, ами че то правителството на ГЕРБ вече се съгласи и работи усилено по проектите! Да, ама винаги може да се отметне – било поради собствената си непоследователност, било поради американски и европейски натиск. Или може по технически причини договорите да не се подпишат до края на президентския мандат и да е необходим натиск отвън, от улицата.

Която и от изложените версии да е вярна обаче, граждани, при всички случаи ни очакват нови интересни, но тежки времена. И никаква партия Ь няма да е в състояние да смекчи нито интересното в тях, нито тежестта им, напротив.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Днешният пътепис ще ни отведе до северните ни съседи. Румъния винаги има какво да покаже, въпреки странния имидж, който има заедно с нас. Приятно четене и се гответе за следващото лято:

Няколко незабравими дни в Трансилвания

Увод

Ровичкайки се из интернет пространството попаднах на екскурзии до Румъния-Синая- Бран- Брашов. Харесаха ми и реших и аз да си организирам подобна. Ползвах доста сайтове, както и пътеписи за да постигна перфектната подготовка. А екскурзийката започваше от ден на ден да добива по-големи мащаби и достигна до вида в който ще ви я опиша. Ще пътуваме четирима-аз, жена ми, дъщерята и синът ми-баш фотографът.

Ден 1-Закъснението

Човек никога не може да изпълни всичко така както го е придвидил. Бях резервирал 2 нощувки в Брашов и 3 в селище на 25 км. западно от Сибиу. Планът беше да тръгнем около 06. 30ч. , да не бързаме, да спрем някъде за закуска и кафе и да пристигнем в Синая до 16ч. за да успеем да разгледаме дворците. Но последният изпит на дъщеря ми беше изтеглен за датата на тръгване а имахме резервации и план, според който трябваше да сме първо в Брашов и след това да продължим в посока Сибиу за да можем и в двата града да присъстваме на концертите на орган, които се провеждат в Евангелистките църкви през летните месеци в определени дни от седмицата-така че за отлагане и дума не можеше да става а просто трябваше да тръгнем по- късно и да интерпретираме в движение.

И така в 12. 15ч. потеглихме благополучно от София в посока Русе. В 16. 15ч. бяхме минали Дунав мост. Следвах точно съветите от пътеписите които бях чел-на първата бензиностанция купих седмична винетка предоставяйки малкото талонче на колата залепих я и запазих касовата бележка. Скоро се озовахме пред Букурещ и се оставихме на GPS да ни прекара благополучно през града. Там на два пъти се наложи да се повъртим заради разминаването между GPS и дествителността. Ако на 10м. от теб има отбивка а ти се изписва и казва да завиеш след 100м. не му вярвай и завий след 10м. В противен случай след като се подмине отбивката през 2-3м. ти намалява показанията с 20м. и после те съветва как да се оправяш , като един такъв съвет се оказва-плюс още 2-3 км. Вече на излизане от Букурещ мислихме че се справяме добре с GPS в Румъния , но се оказа че имало и още какво да разберем.

Със закъснението с което тръгнахме нямаше как да разгледаме отвътре

дворците Пелеш и Пелешор,

защото работното им време е до 17ч. Но това си имаше и своята хубава страна – нямаше никакви хора и на фона на красивата природа на планината Бучеджи дворците блеснаха пред нас с цялата си красота. Дворецът Пелеш е поръчан през 1873г. от крал Карол1 и завършен 1883г. Той е шедьовър на немската нововъзрожденска архитектура и не случайно се счита за един от най-красивите замъци в Европа. На стотина метра от Пелеш се намира неговият по-малък събрат – дворецът Пелешор („шор” е умалителна наставка в румънския език). Завършен е 1902г.

Към 22ч. GPS-ът ни отведе в

Брашов

Бях резервирал стаи в хотел от веригата „Аро”, която има 4 звезден, 2 звезден и два 1звездни хотела. Аз бях си избрал този с 1 звезда и стаи тройки за по 10 евро на човек и единична за 15 евро на човек, за да мога след дългия преход да си похърквам сам и да не притеснявам семейството. Хотелът се намира на топ място в стария град, което е от много голямо значение. Всъщност лявата част на сградата беше хотел с 1 звезда а дясната с 2 звезди. Разликата беше че на този с 1 звезда в стаята имаше само тоалетна и мивка а в коридора на етажа са една мъжка и една женска самостоятелни бани а този с 2 звезди има и баня в стаята но цените са завишени с 10 евро. Изборът е Ваш.

Ден2 – Брашов

Сутринта отпочинали и в добро настроение се отправихме да закусим някъде. Най-отпред разбира се бях аз с пресниманите листове от интернет, на които с червен химикал беше отбелязан маршрута, който започваше с римо-католическата църква, продължаваше с обиколка от външната страна на крепостната стена, трябваше да минем

покрай бялата кула, последвана от черната,

като към записките имах отбелязани по няколко реда за всяка една от забележителностите. Трябваше да обясня защо кулата която се вижда не е черна а се нарича Черната кула-нали все пак аз съм екскурзоводът. Не че няма материали в ТИЦ (туристически информационен център), който се намира на площада в стария съвет, но той отваря в 09. 00ч. Няма проблем да се вземат оттам безплатно а са и много любезни и отговарят на всичките ни въпроси много изчерпателно. Та пътьом влезнахме в една сладкарница с чудесни пасти. Бях се подготвил чрез разговорника и поръчвах на румънски пасти, кока-кола, кафе и точно тук срещнах трудност, че искаме дълги кафета. Оказа се че ако си поръчвате еспресо кафе в Румъния-то задължително е дълго а ако желанието ви е за късо то тогава трябва да уточните. В менюто го имаше написано но забравих как се казва, защото ние си го пием дълго. Закусихме и се отправихме към Римо-католическата църква и продължихме с маршрута по протежение на крепостната стена. Отстрани ромолеше чудна малка рекичка.

Стигнахме почти до Бялата кула а времето изведнъж се намръщи и започна да вали доста яко. Скрихме се на сушина под бастиона свързващ стария град и Бялата кула и изчаквахме да спре. Да ама не – дъждът взе да става много мощен, рекичката взе да излиза от коритото си и решението беше- обратно в хотела като вече вървяхме спокойно и бавно с девиза мокър от дъжд не се бои. Преоблякохме се, но се оказа, че децата са без обувки и трябваше да купим нещо. Дъждът беше спрял и продължихме с Черната кула, която е почерняла от удар на мълния. Днес не е черна и върхът и е стъклена пирамида.

Пътьом минахме през Евангелистката църква – построена от германците през 15 век в готически стил – наречена

Черната църква

Името и идва от почерняването на фасадата при пожар. Оказа се че не е имало смисъл да плащаме такса и да я раззглеждаме при положение, че вечерта ще бъдем на концерт на орган. Едно оглеждане е почти равносилно на разглеждане. Не дават да се снима. Има колекция от анадолски килими от 17-18 век. За да не се повреждат прозорците са оборудвани от UV филтри за защита. Продължихме с

двете градски врати – Екатерина и Шеи.

Приказната порта - кула Екатерина, която се вижда днес за съжаление е част от по-голяма структора, която е била разрушена през 1827г. Портата Шеи прилича на Триумфалната арка, но е с 3 отвора. Тя е била единственият вход за румънците живеещи в района Шеи тъй като не им е било разрешено да ползват другите входове. Разгледахме и най- тясната улица в Европа според румънците.

Продължихме по протежение на защитната стена с бойници, кули и редути откъм страната на хълма Тампа-някои от тях с дебелина 2 метра. След края на стария град си бях отбелязал магазин Стар – налагаше да купим нещо за преобуване на децата. Голям магазин на четири етажа с възможност за добър избор. Дъщеря ми си хареса маратонки Nike за 85 лева при положение, че при нас са 140 не се замислихме много. На сина кракът расте постоянно и затова отидохме на щанда с по-евтините. Абсолютно същите с ролерчета, които в България бяхме купили за 49 лева тук струваха само 30 лева. Купихме и сувенири-като цяло добър пазар направихме.

Навън леко ръмеше. Отидохме до хотела и с колата поехме към

Прежмер,

за да разгледаме укрепената църква-световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Тя е най-големият укрепен храм в Югоизточна Европа построен от тевтонските рицари в началот на 13 век. Достъпът е през свод десетки метра с 2 врати. Вътре в укреплението има 272 стаи за населението, което при нападение се изнася от селището.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Може да се види училищната стая, където са учили децата по време на обсада. Също има показана кухня за готвене а църквата се намира в двора на укреплението. Обратно към Брашов и паркирах пред хотела. Плащането става с машина, в която се пускат монети и спрямо стойността се отбелязва часа за край на престоя. Монети разбира се трудно се намират и отвреме на време минавайки оттам и снабдявайки се с тях си вадехме ново билетче. Плаща се само от 08 до 20 ч. Оттам директно в Евангелистката църква, не че имаме нещо общо с нея но преди тръгването за Румъния бях проучил че във вторник вечер от 18 ч. е концертът на орган. През 15 минути се смениха двама души, като единият свирише в стила на Жан Мишел Жар. Изживяването беше страхотно.

След концерта в приповдигнато настроение се отправихме извън стария град, където разгледахме красивата

църква „Свети Николай”,

която е истински архитектурен шедьовър-комбинация от византийски бароков и готически стил.

Подобно на други църкви и тя е заобиколена от защитни стени с големи дървени порти. В двора се намира първото румънско училище открито 1820г. През 1824г. там е отпечатан „Рибния буквар” на Петър Берон. Вечерта завърши в хотела където вечеряхме и пихме бира с картофи със сирене. Поръчката я направих на румънски по предварителна поготовка от речника. Картофите се оказаха с кашкавал, който се беше разтопил и бяха чудесни-можете да пробвате. Интересното е, че и само картофи да си поръчаш ще ти донесат и хляб. Него никога не го поръчваш-винаги ти го носят.

Ден 3

За сутринта планът предвиждаше закуска на едно място набелязано от предния ден, където ги приготвяха на място. Просто през целия престой не срещнахме лошо тестено изделие-винаги перфектни. След чудесната закуска се отправихме към ТИЦ който отваряше в 09ч. за да си купя сувенир, който си го бях набелязал предния ден, но ми обясниха че продавач ще има в 10ч. Стана ми ясно-нали и ние живеем на Балканите. В колата и газ към Бран. Пътьом трябваше да разгледаме крепостта Ръшнов разположена на един хълм в Карпатите над селището.

Но там един разкошен дъжд. Просто не се получаваше да спрем долу на паркинга и да се качим до горе по пътеката в този дъжд. Преди Бран слънцето ни се усмихваше.

Замъкът „Бран” е кацнал на върха на висока скала.

Построен е от тевтонските рицари в началото на 13 век. Дължи славата си благодарение на ирландския автор Брам Стокър с романа „Дракула” и легендарния му герой граф Дракула. Самият замък не е много голям, но вътре интериорът е на много високо равнище В около 60 помещения се има колекции от мебели, оръжия и брони от 14 до 19 век.

На излизане сме пред многото сергии – тип на Балканите. Продавач с носиия и засукани мустаци предлагаше всякакви кашкавалени деликатеси, като резваше по малко за дегустация, имаше също вино и ракия. Кашкавалените питки бяха опушени със златиста коричка и със страхотен вкус. Мереше ги на електронно кантарче около килограм едната - за 10 лева килото. Не пропуснахме да си вземем. Цената им в Кауфланд беше същата и на връщане си взехме за в България. Човекът ме огледа по-обстойно и ми предложи да опитам тяхната палинка, като не пропусна да я разклати и да покаже синджира, който се беше образувал. Естествено не можах да откажа и да не си взема. Само където цената ми се стори по-висока-15 лева за половинка, но впоследствие се оказа, че и в магазините цените им на алкохола са същите-доста по- високи от нашите. Имаше и евтина, но се оказа че е само 21%-нещо което ние наричаме паток. Вината им са много добри и на много приемлива цена.

Очаквайте продължението

Снимки: авторът

Още снимки от Румъния: [nggallery id=41]