„Къде изчезнаха българските продукти?“, пита ме таксиметровият шофьор, докато пътувахме от кв. „Барзе“ към Баб Шарки. Докато минавахме един централните дамаскински булеварди, той ме разпитваше за България. Още щом научи къде съм роден и очите му блеснаха. Бил във Варна, след това в Пловдив. В началото на 1990-те години напуснал България и се върнал в Дамаск. Никога не забравил България. Питаше ме дали ще се появят отново български продукти, толкова известни в Сирия – сирене, домати, мед, ябълки. Може би, за да държа оптимизма в разговора му отговорих „Да, ще ги има пак.“

Всъщност не смятах, че ще дойдат отново. България бе променила курса си, самият й пазар изпитваше недостиг на български продукти, но това шофьорът не бе нужно да го знае. Един вид национална чест е. Така или иначе, щом слязох на Баб Шарки той вече бе започнал да забравя този разговор. Но все пак си знаем истината, че дори български ябълки все по-рядко се срещат по пазарите, за домати да не говорим.

Причината да се сетя за тази случка е приближаващото посещение на сирийския президент в България. По покана на българския президент Георги Първанов в България на официално посещение ще бъде президентът на Сирия, Башар ал-Асад и първата дама Асма ал-Асад. След София, сирийската делегация ще се отправи към Букурещ. В София Башар ал-Асад се очаква другата седмица.

Какво да очакваме от това историческо посещение на Башар ал-Асад? Първо нека да се уточни, че тази визита идва в момент, когато България се опитва да върне едновремешното си значение в Близкия изток. В миналото страната ни е изнасяла инженери, от чиято работа днес се ползва цяла Сирия – това са заводи, язовири, блокове и т.н. Но освен инженерна мисъл, България изнася и своя продукция – казана по-горе, която е известна на сирийците. Днес има мандра в Дамаск, която произвежда българско сирене, но това е далеч от продукцията, идваща едно време от София. Второ, това посещение е историческо, защото на подобно равнище никога не е имало среща между България и Сирия. Въпреки социалистическия блок, СССР нерядко е изпълнявал своите желания, които са пречели на двустранните отношения между България и редица арабски страни. Например Египет е партньор, докато СССР не започва да се отдръпва от Кайро. Като страна от социалистическия блок, България не е имало начин да се противопостави на решенията на Москва. Затова отношения със страни като Египет и Сирия са били често тема на разговори и спорове между Москва и София.

Третият важен момент от посещението на Башар ал-Асад е това, че той идва с цяла делегация, включително външният министър Уалид ал-Моалем, съветникът на президента по политически и медийни въпроси Бутайна Щабан, министърът на икономиката и търговията Ламия Аси, както и помощникът на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.

Самото присъствие на Уалид ал-Моалем е изключително важно. Той беше заедно с Башар ал-Асад в Кипър вчера, където той заяви позицията на Сирия по Кипърския въпрос – единство на Кипър и изтегляне на турските части. Това показва една интересна линия в турско-сирийските отношения, тъй като Сирия признава арменският геноцид, има териториални претенции към Турция, както и е зад идеята за единство на Кипър. Всичко това показва, че балансът е труден между Турция и Сирия (още повече, че Турция още помни, че български инженери правят защитната линия на Сирия през 1955, когато Турция и Сирия са на прага на война). Все пак в името на интересите и развитието на отношенията, страните затвориха очите си. Именно това означаваха думите на турския външен министър Ахмет Давутоглу, които чухме в МВнР, по време на посещението му в София - „Пример за добри отношения са Турция и Сирия. Дори те успяха да намерят общ диалог.“

Предполага се, че в София Башар ал-Асад ще дискутира с Първанов и международни въпроси, затова е хубаво да слушаме, когато пристигне сирийската делегация. Министърът на икономиката Ламия Аси е изключително способен човек. Присъствието й означава, че Сирия сериозно гледа на отношенията си с България и ако слуховете са верни, ще бъде обсъдено сътрудничество за доставка на газ и петрол.

През октомври 2008 г. Асад и румънският президент Бъсеску разговарят в Дамаск относно механизми и стъпки за подобряване на отношенията между двете държави във всички области. В края на сирийско-румънската среща, проведена в Дамаск през май месец миналата година, двете страни подписват четири споразумения за сътрудничество в областта на селското стопанство, медии и морски транспорт. Можем ли да очакваме големи стъпки и в отношенията България-Сирия?

При посещението на Бойко Борисов в Дамаск, той и Башар ал-Асад обсъдиха развитието на отношенията между Сирия и България, както и регионални, и международни събития. На същото това посещение Борисов и Асад подписаха четири споразумения в областта на финансите, транспорта, икономиката и спорта (последното посещение по темата за спорт бе на Сирийския олимпийски комитет в София тези месеци; тогава се обсъди възможността български съдии да свирят в Сирия, както и треньори да тренират сирийски футболисти).

През 2008 г., тогавашният български външен министър Ивайло Калфин, подписа меморандум със Сирия за разбирателство и създаване на механизъм за политически консултации между външните министерства, както и културно споразумение до 2011 г.

Всички тези споразумения идват след един леден период между арабската страна и България. След падането на СССР и разбиването на социалистическия блок, България се отдръпва от отношенията си с арабските страни. Връзките между Сирия и България са сред най-старите в това отношение- датират от 1950-те години, т.е. почти веднага след получаване на независимостта си от Франция, Сирия установява официални отношения със София.Именно това историческо наследство е база за партньорство между двете страни днес.

Дамаск има отдавна интерес към Черноморския басейн, тъй като оттук минават пътищата за доставки на газ и петрол. Очаква се при това посещение да се подпишат договори в тази сфера. От своя страна Сирия може да послужи като врата за българските продукти, а това би било огромен пазар. Реално се отварят възможности за търговия към целия Близък изток, Африка и Азия, специално с държавите от Персийския залив, с които Сирия има много добри отношения. Средиземноморския басейн също би бил една добра дестинация, имайки предвид големите сирийски пристанища Тартус и Латакия, добрите отношения с Кипър, както и членството в Средиземноморския съюз.

За момент търговският обмен между България и Сирия възлиза на 55 милиона долара. Това е една малка част от всичко, което може да се постигне между двете държави.

 

 

Присетих се за Ангел. Бяхме съученици в основното училище, после в средното някъде изчезна. Чух че бил в затвора.

Един ден в казармата изникна нов войник, млад рецидивист, точно излязъл и пребил някакво момче в дискотеката, то пък после умряло и пак го вкарали. От дума на дума се стигна до “Ама верно ли познаваш Ангел, аз му бях първия”. Е как така първия, викам аз. “Ами беше останал без цигари, няколко дни, много му се пушеше и се прежали, аз му бях първия, хахаха. После станахме нещо като гаджета, черпех го цигари, лимонадки, това-онова”

                    Уважаеми Господин Борисов,

http://www.csectioncomics.com/

No related posts.

Имало една мида, в която имало затворено бисерче. Бисерчето имало всичко, за което може да мечтае едно бисерче- уютен седефен дом, тиха сигурна тъмнина и грижовна мида, която всеки ден го полирала нежно. Но бисерчето било нещастно. Всеки път, когато мидата се открехвала, за да може да се наслади на мекото му сияние под бледата слънчева светлина, която достигала дъното, бисерчето се оглеждало в седефените стени на своя затвор и въздишало: Толкова съм красиво, а седя затворено тук и никой не може да ме види! Заслужавам повече, заслужавам възхищение! Но мидата се затваряла и бисерчето отново оставало само в тъмнината.

Докато един ден не почувствало непознато люшкане и клатушкане, а после го заслепила светлина, каквато никога не било виждало. Когато отново прогледнало, се намирало в шепата на мургаво дете, което усмихнато го разглеждало. А после- после се озовало в една торбичка с още десетки, не, стотици други бисерчета! Нашето бисерче било много щастливо- най-после не било само, най-после имало приятели! Бисерчетата, които по природа са мълчаливи, не общували много помежду си. Но истинската забава започвала, когято децата ги изваждали, за да си играят с тях. Ах, колко красиво блестели всички те на слъвчевата светлина! За първи път бисерчето се чувствало част от нещо наистина важно и красиво.

Но един ден, докато децата играели на бисерчета, се появили високи, мустакати, бели мъже, които ръкомахали известно време, а после си тръгнали с торбичката с бисерчетата. Те останали доста време затворени, на тъмно, непознато и неприятно място, клатушкали се силно и се блъскали едно в друго. Бисерчето треперело от страх, че гладкото му лице, което мидата толкова старателно полирала, ще се надраска. Най-после клатушкането свършило и бисерчетата били изсипани в мека синя кутия.

А после една ръка в кадифена ръкавица, започнала да ги взима внимателно, едно по едно. Тези, които оставали, треперели от страх какво ли се е случило с другите. Но нищо не казвали, защото нали си били мълчаливи по природа. Един ден ръката посегнала точно към нашето бисерче, което се опитало да потъне на дъното на кутията, но ръката сякаш търсела именно него. И така, то се озовало в една красива огърлица. Точно по средата, защото било по-едро и по-блестящо от другите.

Една красива и фина дама получила огърлицата за коледен подарък. Когато я слагала, бисерчето лежало точно във вдлъбнатината на шията й, където мека сянка придавала на седефения му блясък изкусителна загадъчност. То никога не се било чувствало толкова великолепно и толкова ценено. Сякаш топлината на кожата го карала да сияе повече от всякога, а от сиянието му кожата на жената блестяла като морска повърхност на лунната светлина.

Но минали години и нещо се променило. Бисерчето все така красяло огърлицата и тя все така украсявала женската шия само по най-тържествени поводи. Но кожата вече не била така гладка и топла, не вдъхновялава бисерчето да свети с онзи неподражаем блясък, а и никой вече не се прехласвал по неко, както някога. Заслужавам повече, мислело си то, а не да служа за някакъв овехтял аксесоар, трябва ми място, където наистина да блестя! Като звездите на небето, които никога не помръкват и всички са толкова невероятно красиви...

И ето че една нощ, докато останалите бисерчета спели, то се откъснало от огърлицата и се издигнало към небето. Звездите се изненадали, като го видели, но само вдигнали рамене: щом иска, нека свети, една звезда повече или по-малко, няма значение. А бисерчето- о, то било във възторг: Ето това е моето място, тук ще разкрия истинската си светлина, мислело си то и засветило толкова силно, че дори луната леко примижала. Но бисерчето блястяло ли блестяло, вдъхновено от собствената си красота.

Дълго време блестяло то, истински се раздавало, но нищо не се случило. Оглеждало се дали пък някоя звезда няма да въздъхне: Ах, колко красиво е лицето ти и колко нежно е сиянието ти! Но звездите мълчали, потънали в хладна светлина и безразличие. И тогава бисерчето започнало да страда, а сиянието му да линее. Блясъкът му помътнял и то вече почти не можело да се забележи на звездното небе, дори и в най-тъмната нощ.

И за какво беше всичко, тъгувало бисерчето, колко по-хубаво беше, когато светех само на мидата, но тя обожаваше светлината ми, наслаждаваше се на гладкостта ми, полираше нежно лицето ми и смяташе, че няма друго като мен...Колко хубаво беше, когато живеех в тъмнина, защото толкова светла беше светлината ми...

И докато мислело това, бисерчето лека- полека угаснало. И останало така, като тъмна точка в тъмното небе. Защото най-тъмно е там, където светлината е угаснала.

А мидата, тя дълго страдала от празнотата в себе си, но после се открехнала, докато водата не й донесла една малка песъчинка. Невзрачна и ръбеста, но за мидата тя била неповторима, защото знаела, че в сърцето на всеки бисер има просто една песъчинка.

Разкритите планове от сайта Медияпул за политическия проект на президента Георги Първанов вече седмица са сред най-обсъжданите теми в държавата.

Въпросът, който никой не зададе на глас обаче беше кой снесе на медията на Стояна Георгива – човек на Костов, цялата информация и пусна манипулативен списък на новия политически проект.

Едва вчера стана ясно, че това било „активно мероприятие” на „Позитано” 20 или поне така твърдяха повече от изданията. Първанов бил бесен заради номера, който са му скроили от БСП и силно съжалявал за името "Български дух", което той предпочитал пред „АБВ”.

Твърдеше се даже, че била насрочена и първата среща на президентския кръжец, на която да се съберат лицата на новия политически субект. Тя обаче е била отложена за неопределено време.

Това не е съвсем вярно, защото такава предварителна среща вече е имало. Първанов е бил даже и на неофициална среща със социалистите в Перник, вероятно за да търси подкрепа. Перник се сочи като един от градовете, където идеята на Първанов среща подкрепа.

Върху президента се изсипа и нов удар. В сутрешния блок на bТВ бизнесменът Пламен Николов обявил, че държавният глава е заплашвал директно по телефона лидерът на партията „Българската левица” Илия Божинов малко преди да почине мистериозно. Той направил и внушението, че Първанов е в тесни връзки с обвинения за тежки престъпления Алексей Петров. Последва обяснително писмо от президентството, което от телевизията обещаха да публикуват. В него Първанов отрича всякакви връзки с "Октопода".

С наближаването на датата 11 ноември, когато трябваше да стане факт проектът на Първанов той сякаш от АБВ си остава само Г (Гоце).

За Нав, който не иска приказки за мъдреци :D

Веднъж император Ю и кралица Ре седяли мълчаливо на брега на реката, правели хартиени корабчета и ги пускали по водата. След известно време кралица Ре се обърнала към император Ю с въпрос:
-О, императоре мой, отговорете ми, защо, докато моите корабчета отплават надолу по реката, Вашите се отправят нагоре, срещу течението?
-О, кралице моя, - отвърнал императорът, като лицето му се озарило от щастлива усмивка - моите корабчета плават така, защото много ми се искаше да чуя отново прекрасния Ви глас!

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

За Нав, който не иска приказки за мъдреци :D

Веднъж император Ю и кралица Ре седяли мълчаливо на брега на реката, правели хартиени корабчета и ги пускали по водата. След известно време кралица Ре се обърнала към император Ю с въпрос:
-О, императоре мой, отговорете ми, защо, докато моите корабчета отплават надолу по реката, Вашите се отправят нагоре, срещу течението?
-О, кралице моя, - отвърнал императорът, като лицето му се озарило от щастлива усмивка - моите корабчета плават така, защото много ми се искаше да чуя отново прекрасния Ви глас!

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

На всеки 5000 жители в България се пада по една туристическа компания, каза Петър Панайотов, търговски директор TravelStoreMaker, по време на конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, пише profit.bg.
Според него създаването на интернет туристически портал е много по-ефективно от гледна точка на времето и възможностите на клиентите.
В рамките на конференцията бе засегната и темата за социалните мрежи. Този вид информационен канал е много полезен за осъществяването на успешен бизнес модел в сферата на туризма, коментира Николай Николаев - маркетинг стратег в социалните мрежи. Камен Захариев, експерт в оптимизирането на интернет страници, подчерта, че в динамично променящия се свят на интернет е необходимо да се акцентира на определени предимства на туристическите компании, за да е възможна конкурентноспособността им пред останалите.
Повече от 150 души от Япония, Германия, Украйна, Турция, Гърция, Канада, България и други се събраха в София, за да присъстват на конференцията.

На всеки 5000 жители в България се пада по една туристическа компания, каза Петър Панайотов, търговски директор TravelStoreMaker, по време на конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, пише profit.bg.
Според него създаването на интернет туристически портал е много по-ефективно от гледна точка на времето и възможностите на клиентите.
В рамките на конференцията бе засегната и темата за социалните мрежи. Този вид информационен канал е много полезен за осъществяването на успешен бизнес модел в сферата на туризма, коментира Николай Николаев - маркетинг стратег в социалните мрежи. Камен Захариев, експерт в оптимизирането на интернет страници, подчерта, че в динамично променящия се свят на интернет е необходимо да се акцентира на определени предимства на туристическите компании, за да е възможна конкурентноспособността им пред останалите.
Повече от 150 души от Япония, Германия, Украйна, Турция, Гърция, Канада, България и други се събраха в София, за да присъстват на конференцията.

В текст на ИПИ за изследване на Световната банка намерих следната графика. Вижда се, че отделяме за земеделски субсидии изключително висок дял от БВП – което тежи както на останалите отрасли (които плащат сметката), така и на самото земеделие (на което прекалената държавна намеса очевидно му пречи).

Блогът за икономика 2010

Кой модел имитираме, ако не този, който сме ние самите. Това, което става в света ни, действията ни, възгледите ни, са просто продължение на микро войната, която се води в собствените ни тела. Изграждаме стени, за да се предпазваме от болести, нападения на външни врагове, пазим територията си, а понякога същите тези мерки ни погубват. Тялото ни е площадка за война. Стените, които градим с камък и бетон са нищо повече от материализиран страх към чуждото.

Когато започнах да чета книгата на Уилям Полк, „Съседи и чужденци“, бях убеден, че изграждането на стени е приумица на владетелите през различните епохи, за да защитят слабостта си. Че без стени не биха могли да оцелеят, защото тълпата би ги унищожила.

Прелиствайки страница след страница пред мен се откри нова теория, която не бива да бъде подценявана. Тялото ни постоянно воюва. то изгражда имунитет, вид стена, срещу натрапници или врагове, които то оценява като опасност. Ето защо съществува тази стена. В света на разумния човек, откакто той може да използва най-голямото си оръжие-умът си- стената играе важна роля. Уилям Полк защитава тезата си, че това, което се случва в телата ни се прехвърля и извън тях. Има защо да се помисли върху това.

Книгата на Уилям Полк в България се издава от издателство „ЛиК“, като преводът е на Ася Ангелова.

Кой е Уилям Полк? Авторът има достатъчно голям опит, за да се сметнат публикациите му за силни и важни. Освен това, той има дългогодишни наблюдения над политическите процеси по света, международните отношения и външната политика, особено на САЩ. Уилям Полк преподава история в Харвард и е професор по история към Университета в Чикаго. Работил е в администрациите на президентите Кенеди и Джонсън. Основател и президент на Института за международни отношения „А Стивънсън“. В момента Уилям Полк пише по въпроса за Афганистан и ролята на САЩ в региона, като често критикува прилаганата днес стратегия.

(вижте интервюто му с France24)

Въпросът за изграждането на стени от човека е главен въпрос в книгата му „Съседи и чужденци“. Имайки предвид, че днес сме свидетели на все още съществуващи стени, разделящи хората, това изследване е важно и най-малкото интересно. Да споменем само стените в Западния бряг на р. Йордан, стената в Северна Ирландия, между САЩ и Мексико, в Кашмир, в Корея. Достатъчно примери, за да видим, че днес човечеството далеч не е толкова единно, както се опитват да ни убедят защитниците на глобализацията. Всъщност войната е редом до нас, макар да не се вижда от обществото по начина, който са имали съвременниците на големите конфликти през миналия век. Но в големи части от света все още се воюва, а няма изгледи това да се промени.

Символът на стената присъства още от времето, когато хората са ловували по полетата и са събирали плодове. Археологически изследвания показват, че са се изграждали редица подобия на стени, които ограничавали достъпа на едно племе до територията на друго. Стените на близкоизточния град Йерихон са първите документирани в историята, стени от типа, който си представяме днес. От тогава до днес човекът просто развива идеята за стената, като ги прави по-големи, по-трудни за превземане, по-сложни. Пример е Берлинската стена, но не само. Т.нар. военни стени, например френската система от укрепления „Мажино“ и немския им вариант „Атлантическия вал“, изиграли важна роля през Втората световна война.

Разбира се една стена има и символно значение – тя предпазвала от духове, зли сили, оново отвън. Всъщност „отвън“ е дума, която характеризира много добре голяма част от политиката. Тя е причина да се изграждат стени, да се създават гета, да се учредяват шпионски служби и т.н. За всяка държава е важно какво се случва при съседите й. По презумпция съседите никога не се ползват с пълно доверие, а чужденците изобщо. Има случаи когато на един чужденец се гледа по-добре от на съседа. Това е интересен момент в отношенията, тъй като се предполага, че познатият е по-близък.

Уилям Полк показва ролята на търговията в политиката и развитието на международните отношения. Тя изиграва важна роля и в психологическо отношение. Търговията е първият опит на човек да общува с далечни и непознати народи, разбира се с дистанция. За мен беше интересно да прочета за сделките, които са се правели между западни и източни търговци и как тези факти са влияели на развитието на цели държави. Интересно описва Уилям Полк източните градове и китайските кораби. Те са се отличавали с огромна вместимост, нещо, което европейците дори не са виждали. Жаждата за злато и сребро и плячкосването на Южна Америка, част от книгата, на която авторът обръща голямо внимание.

Най-общо можем да кажем, че Уилям Полк прави изследване върху дипломацията, военното дело, създаването на армията, шпионажа, търговията, което се базира върху развитието на самия човек. Интересен поглед върху историята – новите нужди на човешкия организъм и интелект, които се отразяват на самото му развитие, на човешката цивилизация.

Интересна теза развива Уилям Полк относно етническите прочиствания. Те са любопитен и мрачен момент в развитието на човешката цивилизация и сякаш винаги са съпътствали човека в неговото развитие. Звучи ужасяващо, но етническото прочистване се оказва заложено в човешката природа или поне на обществата, като такива. В едно и също време човек иска да се отваря към света – чрез търговията – и да се защитава от този свят – с крипости, стени и кланета. Кланетата всъщност не представляват нищо друго освен допълнение към страха от чужденците. Всяко общество е съмнително към новодошлите, още повече, ако те са с различни вярвания, различен цвят на кожата и т.н. Тогава държавата реагира по няколко начина за приобщаване на чужденците, а ако не се стигне до решение, започва  прочистване. Този елемент от отношенията между народите е добре засегнат при Уилям Полк и вие може да прочетете повече в книгата му.

Книгата е изключително добре структурирана – от началото на човешката цивилизация до днес. Нека не ви звучи несериозно. Наистина не би могло да се обхване толкова много време в рамките на 400 страници, но пък Уилям Полк няма тази цел. Той разглежда историята от друг ъгъл, а не във вид на факти, хронология и събития. Още един плюс- библиографията и бележките в книгата са над 100 страници! Това именно прави книгата на Уилям Полк толкова ценна, а прави чест на издателство „ЛиК“, че са я пуснали в България. Преводът също е много добър- липсват неточности в имената на местности и личности, което е голям плюс и показват познание в областта.

Мда, вече е масово. Аматьорската валутна търговия е новото 6 от 49. Лъжата, разбира се, е облечена в скъпи костюми, дебели книги, сложни графики и безброй алабала-термини. Би трябвало да е незаконно, да рекламираш залагането под името “работа”. И за разлика от нормалния хазарт, тук не се плащат данъци. При покера повечето участници осъзнават, че са под някаква зависимост и ако не внимават, рано или късно ще си заложат апартамента. Но със заветната цел – да изграят срещу Кнуг Хансен. Ако парите са новия Бог, Кнуг Хансен е един от неговите апостоли.

Разследване от сайта bivol.bg Година и половина главният прокурор прикрива къртица във ВСС Пов ече от година и половина главният прокурор Борис Велчев премълчава пред членовете на ВСС, че главният секретар на съвета – Славка Каменова е била засечена със специални разузнавателни средства да дава съвети и да помага на отстранения кмет на Гълъбово Николай [...]

“ Ако идва края на света, бягайте в Мекленбург – там той ще дойде 100 години по-късно“, шегувал се с изостаналостта на този севевереоизточен край на Германия канцлерът Бисмарк. Шегаджията казал и някои неприятни неща за нас, българите… И на мен не ми е приятно, но трябва да призная: ние сме сред най-изостаналите европейски народи, [...]

Изневиделица се натъкнах на един случай, когато държавната администрация желае да направи нещо като хората, но не може да го направи, именно защото е държавна администрация. По някакъв европроект администрацията решава да обяви конкурс за рекламна кампания, с която да убеди два милиона души да направят нещо полезно за себе си. Определят се целите и се написва задание. Заданието е добро и едва ли ще се намери рекламна агенция, която да не успее да го изпълни така, че накрая да се получи една много хубава рекламна кампания. Но коя да е тази агенция, как да се избере тя? Ето как възниква въпросът за критериите, по които ще се оценява конкурсът, така че да остане ЗОП (Закон за обществените поръчки) удовлетворен, изгубилите кандидати да не обжалват и държавната администрация да не лежи в затвора. Оказва се, че тази задача никак не е лесна. Трябва да се намерят „обективни измерители”, на чиято база да се създаде „методика”, която да се приложи върху кандидатите и когато механизмът на тази методика с пуфтене, стържене и тракане изплюе обективен резултат, да се обяви и победителят в конкурса. При цимента е лесно. Пишеш: 1000 тона портландцимент БДС EN 197-1 CEM I и си избираш кандидата с най-ниската цена и най-добрите условия на доставка. Така ли е обаче с рекламните кампании? Как избираш например между три кандидата, които ти предлагат 50 излъчвания на клип по Канал-1 в 20:30 часа на цена по официалната тарифа на медията? Кой от тях да избереш, при положение че предлагат едно и също нещо с едни и същи параметри и едни и същи условия на доставка? Или пък кой е „обективният методически измерител”, който ще ти каже кой сценарий за клип или кой художествен проект за плакат е по-добър от останалите, че да избереш него? В частния сектор е лесно – шефът избира и си носи отговорността за това. Ако не се чувства компетентен, вика специалисти, на които вярва. В държавния сектор не е така и очевидно не може да е така. Ако си представител на държавата, не можеш да имаш лично мнение и да си носиш отговорността за него. Затова трябва да търсиш „обективни измерители” и като не ги намериш по отношение на продукта, очевидно трябва да поставиш условия към самите кандидати. Най-често използваните изисквания към кандидатите за обществени поръчки са оборотът и предишния опит. Тоест да си изпълнявал и преди аналогични поръчки за определено количество пари, не по-малко от еди-колко-си. Тук обаче възниква въпросът как си успял да изпълниш първата си такава поръчка при тези условия, за да можеш да я покажеш като задължително условие при кандидатстването за следващите. И тогава започват да се правят едни консорциуми, в които се привличат фирми с обороти, само и само кандидатът да може да покрие формалните изисквания.

Разбира се, най-лесния начин да обявиш конкурс си остава критерият за ниската цена – печели кандидатът с най-евтиното предложение. Но специално в рекламата цената и качеството са в отчайващо права пропорция. Колкото е по-евтина една кампания, толкова по-компромисна и дори долнопробна е тя. А когато се прекрачи една определена граница на долнопробност, от кампанията вече няма никаква полза и парите за нея, колкото и да са малко, си остават хвърлени на вятъра.

Понякога се мъча да си представя как би изглеждало усвояването на еврофондовете в условията на ЗОП, ако действието се развиваше в ресторант. Мъча се да си го представя и накрая успявам. Заведението се нарича:

РЕСТОРАНТ НА КРАЯ НА ЕВРОПА

Аз съм Държавата, а народът (в т.ч. частният бизнес) е келнер, раболепно пречупил гръбнак до масата, на която съм седнал и със сумтене прелиствам менюто.

- Тройка кебапчета с гарнитура и една бира!

- Веднага! – откликва келнерът и понечва да се втурне да изпълни поръчката.

- Чакай! – вдигам строги управленски взори от менюто. – Няма ли да си записваш?

- Че какво да записвам? Всичко запомних: тройка с гарнитура и бира. Лесно е.

- Да, но не е само това. Има и друго.

Келнерът, неконфликтен по природа, вади тефтерчето и се приготвя да записва.

- Най-напред искам да ми докажеш, че вашата кръчма е сервирала точно такива тройки кебапчета с гарнитура на стойност не по-малка от 350 хиляди лева за всяка една от предходните счетоводни години.

- …дни-те го-ди-ни… – записва, въртейки език, келнерът.

- Да ми донесеш поне три референции от клиенти, които са яли кебапчета при вас и им е харесало. Освен това искам пълен списък на хората, които работят в кухнята, къде са учили, какво са завършили, колко кебапчета са изпекли по други поръчки от други маси. Иначе няма как да си поръчам кебапчета от вас. Бъркането на лютеница с пресен лук е предимство и има 10% тежест при оценяването. Записа ли?

- Да – отговаря келнерът и отгръща нова страничка в тефтерчето.

- Стигаме до най-важното. Спецификациите! Искам пълно описание на кебапчетата: от каква кайма са, колко е телешкото, колко е свинското, откъде е, от плешката или от бута, сол, кимион, сланина, всичко. Иначе няма как да поръчам. Същото и за гарнитурата. И за бирата. Това е важно за методиката и за обективните количествени критерии, по които ще оценявам кебапчетата преди да взема окончателно и официално решение. Всяко нещо носи точки.

Келнерът скрибуца с химикалката в тефтерчето, а аз незабележимо преглъщам, защото вече съм гладен.

- Заедно със спецификациите на кебапчетата – продължавам да диктувам – трябва да ми представиш и ценова оферта с разбивка.

- Ами то в менюто си пише…

- Да, но няма обосновка на цената, а трябва да има, защото аз съм Държавата и си имам правила, по които поръчвам кебапчета. И накрая трябва да ми подпишеш няколко декларации: че не ми дължиш данъци, че не си сервирал кебапчета на организираната престъпност и сивата икономика и че не си в конфликт на интереси с другите келнери и лелката на тоалетната.

- Това ли е всичко?

- Почти. Остава да ми внесеш и една парична гаранция за добро изпълнение на поръчката, която аз после, ако ми се усладят кебапчетата и не се оригвам много от бирата, ще ти върна. Това го има в договора, който ще подпишеш при подаването на документите. Клаузите не подлежат на преговори и промяна.

- А плащането?

- Е-е-ей, всички за плащането мислите! Плащането накрая. Надявам се до два-три месеца, ако всичко е наред, не ни мине котка път и от министерство на финансите нямат нищо против, да финализираме и плащането. Но ако се забавим повече от година, няма да се плашиш. Ще ни отстъпиш доброволно 10% от цената и тогава ще ти платим по-лесно.

- Тоест на този етап ние трябва да ви платим за това, че вие обядвате при нас.

- Тоест, да. Все пак аз не съм обикновен клиент, а Държавата.

- Добре тогава. Значи, тройка кебапчета с гарнитура и бира. И отивам да събирам документите.

Келнерът се отдалечава смазан, а аз оставам да чакам с куркащ от глад корем и ясното съзнание, че повече няма да го видя. Вадя от куфарчето Закона за обществените поръчки и започвам да си вея с него. Добре, че в действителност не съм Държавата, иначе щях да умра от глад. Лошото е, че ще умре от глад и келнерът, а заведението „Ресторант на края на Европа” ще фалира.

Tweet

Продукти за 4 порции:
4 почистени скумрии
1 лимон
1ч.л. девесил
1 глава червен лук
100мл зехтин
щипка сол
4 картофа
4ч.л. краве масло

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и слагат за варене в съд с подсолена вода. Варят се на тих огън 30 минути. Скумриите се измиват. Поръсват се със сол. Лукът се почиства и реже на дребно. Лимонът се измива много добре, бели се и се  реже много на дребно. Взема се пластмасова касеролка. В нея се объркват надребнените лук и лимон. Поръсват се със сух стрит девесил. Наново се объркват. С получената смес се пълнят скумриите. Рибите се мажат със зехтин. Взема се алумиево фолио за печене. Срязват се 4 правоъгълни парчета. В тях се увиват скумриите. Пакетчетата се слагат в тавичка. Картофите се отцеждат от водата. Мажат се обилно с краве масло. Увиват се по- отделно във фолио за печене. Подреждат се между рибните пакетчета. Пекат се на умерена фурна 40 минути. В порция се сервира по 1 риба, гарнирана с картоф. Продуктите не се разпечатват напълно от фолиото, а само леко се отгъва по- едно ъгълче.

Ивелина Иванова е шеф-готвач на сп. Меню и автор на много кулинарни книги. За Ивелина готвенето е повече от професия - това е нейният начин на живот. Завършила е международната кулинарна школа “Интерменю” и година и половина е главен сладкар в хлебопекарна “Даунтаун”. Второто й амплоа е виното - тя е мениджър на първия клуб на любителите на виното, Vintage Club, от създаването му до сега.

На форума Ивелина ще разкаже с какво се храни съвременното българско семейство и как лесно да сготвим вкусно и здравословно вкъщи.

Какво е хубавата храна?
Тази, която е приготвена от естествени качествени и свежи продукти, по начин, който съхранява максимално полезните им свойства и с вкус, който да си заслужава погълнатите калории.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Диетичните и здравословни продукти са безвкусни и нискокачествени.
Присъствието на месото е абсолютно задължително във всекидневното меню.
Белият хляб е по-вкусен от пълнозърнестия и е показател за социално положение.
Магаринът е по-полезен от кравето масло.
Напитките и храните с изкуствени подсладители са по-полезни от тези със захар.

Какво е здравословно хранене за вас?
Това, благодарение на което не само стомахът, но и тялото, и духът ни се чувстват добре.

Трудно ли е да бъдеш готвач?
Всеки може да готви, но е цяла магия да успееш да съчетаеш своята концепция за продуктите и храната с вкусове и очакванията на всички останали хора.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?
Освен книгите на Гурме Пъблишинг, всяка от които е с много добре обмислена концепция за храната, страхотна кулинарно-художествена книга е Като гореща вода за шоколад на Лаура Ескивел. И също On Food And Cooking - The Science And Lore Of The Kitchen на Harold McGee.
Сайтове и блогове:
chocolateandzucchini.com
kulinarno-joana.com
yoli-www.blogspot.com

…

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна

Всеки си мечтае да живее по-добре. Някои го свързват със повече работа, други с тотото, а трети със това да спечелят „Зелена карта“ и да отидат в САЩ, за да се реализират.

Един ден, получавате мейл, че сте спечелили „Зелена карта“ и скачате от радост !!! Браво !

ТОВА Е ИЗМАМА!

Как работи?
1. Правителството на САЩ НИКОГА не изпраща e-mail на печелившите. Това го пише и при регистрацията за Зелена карта.
2. Ако не сте пускали заявление за Зелена карта, няма как да получите. Ако сте пускали, вижте точка 1.
3. Ако се зачетете, ще видите, че добрата „агенция“, която ще „обработи“ вече спечелената зелена карта и ще уреди подробностите, иска такса, или точно определена, или варираща в зависимост от броя на членовете на семейството ви.

Как да постъпите?
Игнорирайте предложението, защото то има за цел да ви накара да платите тази такса и да не видите нищо в последствие.

Още по темата:

1. Измамите в Интернет: Спечелих от лотарията ура!

Идеята не е наша ( беше ми трудно да открия първоизточника, a знам че много хора ще ме подсетят за това:), но това не ни пречи и ние да си направим подобни красиви рози от листа и да попълним колекцията си от есенни занимания. Листата, който се използват, трябва да са меки, а не вече изсъхнали, за да може лесно да се навиват – ние ги накъсахме от дърветата в парка.

Прегънете всяко едно листо, както е показано на снимката. Започнете да навивате внимателно от единия край.

След като навиете листото, поставете следващото и отново го навийте, като гледате да не е много стегнато.

Когато се оформи една красива розичка, завържете стегнато с конец или по-здрава връв. Оформете с няколко подобни розички красив букет.

Това са розите на Ирина Стоянова, които ни подсетиха и нас да публикуваме как точно се правят.

Един ден се събуждаш, отваряш си пощата, която я проверяваш веднъж на 3-4 дни и виждаш да се мъдри писмо – „Поздравления, току що твоя email адрес спечели 1 000 000 паунда“.

Скачаш от радост и моментално вече си ги изхарчил за нова кола, апартамент, за децата (ако има такива) и за цяла каса уиски (да почерпиш комшиите и колегите).

Тъй като доста хора получават подобни ИЗМАМНИ съобщения, ето как работи схемата.

Важно
1. Ти НЕ ПЕЧЕЛИШ. Дори и да си си въвел някъде e-mail, никъде по света НЯМА лотария, която да работи на този принцип. Какъвто и да си късметлия, няма как да спечелиш от несъществуваща лотария.

2. Искат да те метнат, защото:
– Ако прочетеш целия мейл, че видиш, че за да „получиш“ наградата, трябва да изпратиш малка (в сравнение с огромната печалба) сума, за технически разходи, за превод или за някаква друга, добре звучаща причина. И все пак какво са 600 лири, на фона на очакващата те печалба от … 1000000 или там колкото дават.

Какво целят
Измамниците, печелят именно от тези, вързали се на измамата, които им изпращат тези 600 (или друга сума) валутни единици и дим да ги няма. Много често, ако отговориш на мейла, ще видиш, че дори той не съществува.

„Компаниите“
Често срещано е, „наградата“ да идва и от името на компания, която познаваш. Най-често използвани са големи компании, като „Майкрософт“ или „Нокия“ или дори „Google“.

Какво да правим в този случай?
Не изпращайте ПАРИ! Ако имате съмнения, питайте хора, които са по на „ти“ с Интернет или пишете тук, например, но не изпращайте ПАРИ, защото това е ИЗМАМА.

No related posts.

Крайно, много крайно време беше да открием винения туризъм и на нашия сайт! В това ще ни помага Илия, който се опитва да направи за виното и културата на пиене на вино същото, което се опитваме да направим и на нашия сайт за пътешествията – опитваме се да си отваряме взаимно очите за красотите на света, в частност на виното :) Пожелава успех на блога за виното, като очевидно ние ще станем редовни абонати на рубриката Винпром в него :) Днешният пъте(вино–)пис ще ни отведе до едно изключително екзотично от гледна точка на винопроизводството място – град Панагюрище. Когато обсъждах този разказ с панагюрци, първата им реакция беше „Не може да бъде! В Панагюрище няма винарска изба!“ И това е напълновярно, защото местната традциия, нека бъдем коректни, е по-скоро ракиджийска и то по чисто климатични причини. Очевидно е обаче, че когато човек има мерак и желание – всичко може да постигне. Така Панагюрище, освен с Панагюрското съкровище (предизвикващо мокрите сънища на пловдивския! кмет) и Априлското въстание, става известно и като една от първите ни спирки по пътя на винения туризъм. Приятно четене и наздраве!

За вино до Панагюрище

На деня на Независимостта (няма нужда да напомняме датата, нали?) решихме да празнуваме по нетрадиционен начин и сформирахме ударен екип за посещение на винена изба. Поради същността на ваканцията (иначе казано – само един ден) обаче трябваше да се ограничим до разстояние от максимум 150км от София. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Ето така изглежда един барик*, направен от български дъб. Точно както и френските и американските си братовчеди."][/caption]

Първият ни(ми) избор беше „Беса вали“, избата-производител на вълнуващите вина под марката Енира (преглед на Енира 2006 и Енира розе 2008), но скромният ми опит да организирам посещение беше посрещнат с „Ами ние утре няма да работим…“ Обяснение на такъв отговор откривам само в един от следните варианти:

• за служителите и управителите на Долината посещенията от български почитатели и клиенти не са важни или
• важни са, но очакват да се случват от понеделник до петък, между 9 и 5 с обедна почивка поне един час. И да, знам, че са (бяха) в гроздобер, но това всъщност не променя нищо. Хванеш ли се на хорото, ще го играеш както трябва…

Не знам откъде ми хрумна веднага след това да звънна

в Панагюрище на „Румелия“,

но тук нещата се случиха почти без никакви проблеми. Колкото и да се стремях, не можех да не направя аналог с посещенията си на други места и „как би било там„, особено докато говорех по телефона с една дама, която не можеше да ми разясни дали ще работят в деня, в който исках да отида, но ми разказа изцяло програмата на г-н Петров и г-н Иванов (предположих, че това са собствениците/технолозите на избата). За щастие жената бързо се сети да ме прехвърли към някого, който всъщност се занимава с тези неща и оттам нататък вече всичко беше перфектно. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Витрината на славата не може да побере всички отличия на "Румелия"."][/caption]

Ден по-късно бяхме в Панагюрище

(минавайки по „Тракия“ и след това през цяла поредица супер-китни селца и градчета по пътя Панагюрище-Пазарджик, който пресича магистралата) и чувайки се само веднъж с Цвета, която вече ни чакаше в избата пристигнахме почти в уговорения час.

Избата (Румелия)

„Румелия“ е изба с интересна закалка.

Основното занимание на собственика ѝ е шиенето на дрехи по поръчки на чужди компании. Всъщност в двора в Панагюрище се помещават две халета – шивашкият цех и избата. Лозята са разделени в два масива, на обща площ 500-600 декара и се намират в землището на с. Смилец, което май е по-близо до Пазарджик отколкото до Панагюрище. Това не бива да изненадва никого, тъй като избата на „Румелия“ се намира де факто в планината, а това е не много благоприятна среда за отглеждане на грозде. Самата изба е много млада – само на 4 години (основана е през 2006), но историята и постиженията ѝ са впечатляващи – многобройни медали от най-големите конкурси на Белгия, Франция, Германия (дори от последното издание на Мундус вини!) и Великобритания.

[caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Стоманените съдове за ферментация в изба Румелия са произведени от "ПИМ - Хасково""][/caption] Младостта има обаче и своите предимства – цехът е проектиран и изпълнен по най-новите стандарти и разполага с чисто нови (и лъскави) съоръжения. От линията за приемане и обработване на гроздето, през съдовете за ферментация, до лабораторията и бутилиращата линия избата е отлично „снарядена“. Капацитетът ѝ е до 450-500 хил. бутилки годишно, като за момента се използва само около 1/4 от това (представете си как би се отразило на себестойността и съответно на цената използването на целия капацитет). Произведените 100-150 хил. бутилки са предназначени, освен за вътрешния пазар, за Франция, Белгия, Обединеното кралство и др. Под земята се намира избата на „Румелия“, в която са разположени около 300 барици (225-литрови бурета, ако някой е забравил) от американски, френки и български дъб. За съжаление моето въодушевление от последното беше попарено, след като ни казаха, че в миналото българският дъб е създавал проблеми и е развалял вино поради лошо качество.

Вината на изба Румелия

[caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Дегустационната зала на "Румелия" е широка и уютна"][/caption] След всичко казано дотук по отношение на производството е време да се качим в дегустационната зала и да опитаме вината на „Румелия“. Избата прави пълен комплект вина – бели, розе и червени, разделени най-общо в две категории

• „Мерул“ (млади вина, без никакво взаимодействие с дъб, в които спадат и белите и розето) и
• „Мерул резерва“ (качествени вина, които съгласно българското законодателство са отлежавали поне 12 месеца в дъбови бъчви).

[caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Дегустационната зала "][/caption]

По време на посещението си дегустирахме 5 вина – бяло от мускат отонел, розе от каберне совиньон, младо каберне&мерло и 2 от серията резерва – чист мавруд и „Селекция“ (купаж от мавруд, мерло и каберне совиньон). Аз лично останах очарован от розето, което е може би едно от най-добрите български, които съм пил (ще трябва допълнително да се провери). Серията отлежали вина също е изключително силна, като моят личен фаворит е сортовият мавруд, за който вече писахме във Виноблог.

Забележките към избата

И накрая, тъй като Виноблог няма да е верен на себе си, ако пропусне слабостите, които е забелязал, няколко критични думи. Неотлежалите червени вина на „Румелия“ са доста далече от истината, дори на цена от 8лв., на която се предлагат. Навярно технолозите на избата не искат да заблуждават клиентите си, ползвайки т.нар. дъбови алтернативи (за които ще ви разкажем друг път), но строго погледнато техниката е допустима и може да даде добри резултати. По отношение на цените – съотношението между качество и цена е много добро. Единствената ни забележка е фактът, че вината струват точно толкова в магазина на избата, колкото и в големите софийски магазини – 8 и 15лв., а всички обичаме да пазаруваме на заводски цени, когато отидем на место. Последната ни забележка е свързана с цената на обиколката и дегустацията – 20лв. за 5 вина. Нашето разбиране е, че подобни такси би трябвало да покриват само разходите по организирането на подобна обиколка, а да не са предназначени за изкарване на пари от посетителите. За съжаление виненият туризъм в България все още е на ниво, на което малко изби могат да си позволят по-свободно отношение. Общо казано Въпреки посочените слабости,

посещението на ВИ „Румелия“ е едно изключително приятно и вдъхновяващо изживяване

От гледна точка на отношение и обслужване, посещението беше перфектно организирано и много приятно. Домакинът ни Цвета, се държеше много дружелюбно и ни разказваше увлекателно и подобно за всичко, което ни интересува. Ако някой от идните събото-недели ви се ходи някъде извън София, Панагюрище и „Румелия“ са прекрасна възможност за еднодневна разходка с глезене. Ако пък сте на вълна романтичен уикенд или просто прекалите с дегустациите, към избата оперира и хотелска част с няколко стаи, където можете да останете да преспите. Автор: Илия Марков Снимки: авторът *Барик – малка винена бъчва с вместимост 225 литра. Колко още пъти ще обяснявам? ;-) - бел.Ст.

Преди малко повече от две години, в Капитал се беше появила рекламна статия озаглавена „Бастионът на заможните“, която обясняваше бодро как цените (тогава бяха средно около €1500/м²) били супер изгодни, а продажбите – големи. Тогава ми направи впечатление връзката межди силно положителната светлина, в която се представят „затворените комплекси“ и многото им реклами във вестника. И си направих труда да извадя сайтовете на рекламодателите, за които, цитирам: „над 50% от продажбите в тези комплекси стават на зелено – още преди получаване на Акт 14.“

Ето списъка и настоящото състояние* -поне две и половина (на много места – повече от четири години след началото на продажбите). В какво се превръщат мечтите…

Lagera Tulip – Имат Акт 16 отдавна, апартаменти колкото и каквито искаш – празни
Residential Park Sofia – Отдавна вече не публикуват информация за етап 2 и 3 (които май по спомени трябваше да са готови през 2008-ма и 2010-та съответно). Не се и строят. От етап 1 си има непродадени – вече 4 години откакто знам да ги продават.
Residencia Botanica – Апартаментите в „сърцето на Бояна“ вече са на „промоция“ по €1000/м² – непродадени
Winslow Gardens – Тези по едно време прекратиха строежа, защото останаха без пари. Сега щели пак да почват. Щели да инвестират 90 милиона лева, продават се 444 апартамента. Очевидно, цените са (с 30% марджин) някъде поне €140,000 на апартамент. Успех – може пък на четвъртата година да започнат да се продават…
Sofia Sky – Празен е – наскоро лично минах покрай него. А цените даже едно време бяха по €1000 на квадрат, докато останалите си мечтаеха за 1800. Готов е от поне 3 години.
White Fir Resort – тези са изчезнали безследно.

*информацията е от собствените им сайтове

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Завързал се спор между мъже: как изглежда най-красивата жена?
Един харесвал черни, изгарящи очи, друг - дълбоки, сини, трети - топли, кафяви. Един харесвал къси коси, друг - дълги, виещи се до земята. Един харесвал високи и снажни жени, друг - дребнички, леки и изящни. Никой не можел да разубеди останалите, всеки считал своите признаци за единствено верни и не успели да постигнат съгласие помежду си.
Тогава се обърнали към мъдрец, да разреши спора им:
-Кажи ни, старче, коя жена е най-красива?
Старецът се загледал в синеещите се зад облаците върхове на планината и после отвърнал с усмивка:
-Любимата!

Софрон Данилов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Завързал се спор между мъже: как изглежда най-красивата жена?
Един харесвал черни, изгарящи очи, друг - дълбоки, сини, трети - топли, кафяви. Един харесвал къси коси, друг - дълги, виещи се до земята. Един харесвал високи и снажни жени, друг - дребнички, леки и изящни. Никой не можел да разубеди останалите, всеки считал своите признаци за единствено верни и не успели да постигнат съгласие помежду си.
Тогава се обърнали към мъдрец, да разреши спора им:
-Кажи ни, старче, коя жена е най-красива?
Старецът се загледал в синеещите се зад облаците върхове на планината и после отвърнал с усмивка:
-Любимата!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Сигурно си спомняте историята, как един зам. министър каза пред медиите, че блогъри продават крадена нафта от депото в Горна Оряховица. Тогава аз написах следния материал, като реакция на това смешно изказване.

Ефектът, обаче беше поразителен – няма да ви казвам колко заявки за купуване на тази нафта има – можете да видите сами в страницата и в коментарите, част от които съм публикувал.

Ех, хората за аванта са готови на всичко бе.

No related posts.