Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
На държави, където службите им са в пъти по-силни от нашите, им се случва това и те не могат да предотвратят нищо. Ние разчитаме на балансираната ни външна политика с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България; на всеки ъгъл има дюнер"
Галерия: Актуално |
В свое изявление от Япония, министър-председателят Бойко Борисов съобщи на хората защо в България няма да има атентати. Причината е в дюнерите.
Ако все още челюстта ви е паднала до земята, моля да я вдигнете, за да прочетете спокойно поредните бисери, които аз само ще опитам да коментирам по-долу.
Според Борисов, който е на посещение в Япония, балансираната външна политика ще предпази България от подобни терористични актове. (News.Bg)
„Виждате, че тези терористични актове не подминават никоя държава. Ние разчитаме на балансираната си външна политика – че с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения”, посочи Бойко Борисов. (News.Bg)
„Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави”, заяви министър-председателят. (News.Bg)
На първо четене се виждат няколко неща- 1. премиерът не знае с какво се занимават арабите в България, 2. премиерът не познава геополитиката в Близкия изток и 3. премиерът проявява искрена наивност по отношение на терористичните групи.
Тези факти, които си личат от думите на Бойко Борисов са притеснителни, имайки предвид, че е върховен управляващ. Човек би помислил, че времето на наивни заключения и изказвания е отминало още в началото на 1990-те години, но с всеки ден това впечатление се стопява.
Още по-впечатляващо е, че премиерът няма и файда от това с какво се занимават български граждани с арабски произход. Той споменава дюнерите, сякаш те са единствените бизнес проявления на арабските бизнесмени, а за друго не може и да се мисли. С лека ръка са запокитени в ъгъла хората, представляващи и представлявали KFC, Palmers, Elite, Aladin Building, Mat Star, Sanitex, Nova Brazilia и още хора в сферата на строителството, хранителната промишленост и вноса.
Но дори присъствието на дюнери по всяка улица не би било гарант за това, че атентат няма да се случи. Дори е смешно да си го мисли който и да е. За хората, членуващи в терористични групировки смъртта няма значение, дори да е на мюсюлмани. Атентатите в арабски страни, от които страдат от десетилетия, са факт и управляващите по целия свят трябва да се вгледат добре в това. Независимо колко дюнерджийници има по улиците на София, атентат може да се случи, ако групировка реши, че България е подходяща за това.
За момента страната ни не е включена в подобен черен списък, макар заплахите от малки групи в Афганистан и Ирак в миналото. Присъствието на български войски е светещ от далеч знак за атентатори, но за момента България не е приоритетна. Наистина позициите на София по въпроси в Близкия изток са в голяма част балансирани и може би това е една от причините да не се смята столицата ни за цел на терористи. От друга страна са важни и фактите от миналото на България – Тодор Живков и БКП успяха да направя много приятели в Близкия изток, което днес спомага за доброто име на страната.
Въпрос на желание и далновидност е това положение да си остане така. Ако бъдат направени грешки, дюнерите няма да спасят и своите собственици.
Вчера на летище “Домодедово” в Москва, самоубиец се взриви и уби над 30 души. Това е един от най-кървавите атентати в историята на ударите в Москва, като ранените надвишават 150 души. Определено добре подготвен удар по сигурността на Руската федерация, който отправя много въпроси към правителството и обществото.
Несъмнено има проблеми със сигурността. Според източници на Взгляд.РУ бомбата била вкарана извън летището, а не през портала за пристигащи, както бе една от тезите на полицията за атентата. Това, само по себе си, е голям проблем на сигурността, имайки предвид няколко събития. Още по-тревожни са сведенията, че силите за сигурност са получили предупреждение за атентата, но не са действали съобразно с опасността. Това показва РИА Новости, а Новая Газета проследява цялото разследване.
Само преди три дни в Башкирия бе ударен руски магазин. Преди няколко месеца започнаха атаки на националисти в Москва по домове на кавказци, изразявайки обществената нагласа на руснаците към жители на Кавказкия район и бившите съветски републики. Вестник Коммерсант набляга върху липсата на сигурност и в двете страни. Несъмнено трябва да има двустранно желание за промяна в отношенията между руснаци и кавказци, макар това да е много трудно днес.
Главна причина за това са историческите спънки. СССР, както и след това Русия, никога не е давал свобода на изразяване и самоопределение на народите от Кавказ и по-специално в Чечения. Проблемите в малката република идват един след друг, а това води след себе си несъмнено и радикализация на населението.
В свой репортаж НОВА представи една ретроспекция на отношенията между Русия и Чечня, което само по себе си е много правилен ход. Именно така може да бъде осведомено обществото защо има тероризъм в Чечения, защо хиляди са загинали в резултат на удари и за какво става дума в тези сложни отношения между бившата огромна държава СССР и прикачените й държави, настроени крайно враждебно към политиката на Руската федерация днес.
По разследването сега работи екип от 88 души. Само на летището “Домодедово” руските власти са разпоредили да работят над 60 души специалисти, които ще търсят информация за атентатора прашинка по прашинка. Лошото е, че тези действия трябваше да бъдат извършени много по-рано, а търсенето да започне много преди да се стигне да залата за пристигащи на летището. Това е основното, което руските медии критикуват – липсата на сигурност и адекватна реакция след получаване на сигнала, че се готви атентат.
Със сигурност това няма да бъде последният атентат в Москва. Напрежението между руснаци и кавказци се засилва още повече след митинги на националистите в руската столица, които ясно заявиха позиция, че трябва да бъдат изгонени всички чужденци. В случая това бе искрата, която отново запали фитила на недоволство и чувството, че все пак Русия продължава политиката на СССР. Не може и да става дума за спиране на атентатите, докато централната власт в Москва не преосмисли подхода си спрямо бившите съветски републики в Кавказ.
Американци постоянно предричат крах еврото, но според данните те са всъщност в по-лоша бюджетна и дългова позиция. В такъв случай какво да кажем за бъдещето на долара?
2010 бюджетен дефицит, % от БВП
САЩ: 11.3%
Англия: 10. 5%
Еврозона: 6.3%
2010 държавен дълг, % от БВП
САЩ: 92%
Англия: 78%
Еврозона: 84%
2012 държавен дълг, % от БВП
САЩ: 102%
Англия: 87%
Еврозона: 88%
(данните са от есенната прогноза на ЕК, 2010)
В моментите, в които се чувствах изгубена, безпомощна, тъжна блудна душа, търсеща правилната посока, се обръщах към Джордж Карлин и известната му статия. Онази, която завършва с повтаряната вече хиляди пъти от милиони хора фраза за моментите, които спират дъха ни. Всъщност черпех сила от размишленията му, че забравяме да се радваме на онова, което имаме, не обръщаме достатъчно внимание на любимите си, на децата си…
Черпех сила от него до снощи. Не, не съм се разочаровала и не съм променила мнението си за статията на Джордж. Просто открих 101 други вдъхновяващи послания. 101 притчи за истински ценното в живота. „Скритият дар”.
Софийският градски съд осъди бившата директорка на НАП Мария Мургина на 4г. затвор - за оказване на натиск на служител от НАП и за отправяне на заплахи към регионалната директорка на НАП - Силистра. Вярно, само за четири години и, най-ве...
Терминът "устна история" (oral history) e все още малко познат у нас. Това, което следва, е типичен пример за този вид исторически извори.
Следващият текст не е мой. Авторът е бивш лидер, член на ръководството на СДС - преди да стане партия, сиреч преди 1997, докогато беше коалиция от партии. Вместо да отиде посланик където и да е - както Едвин и Сашо Йорданов, той избра да се оттегли изцяло от политиката. Включително и затова че за разлика от разни маргинали (каквито има и днес в бг политиката) той има не само стабилна професия, но е достигнал върхове, за които е уважаван. Днес се гнуси от думата "политика", но пък е интернет фен (което е рядко срещано за неговото поколение) и ми даде едно негово стихотворение от 2001 г. да го публикувам в блога си.
Като него мислеха и други, низвергнати от Костов лидери и активисти от времето на коалицията - а не партията, СДС. Сиреч преди 1997 г. Аз мисля като него по някои въпроси, по други - не. Сред различията първо и основно е за Иван Костов. В два стари постинга, в които излагам мнението за него:
бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)
Непознатият Костов
Но мнението на моя приятел - като бивш лидер на СДС, трябва да се запази за историята. Още повече, че хора, мислещи сходно, бяха купеви елементарно и си затварят устата и до ден днешен. А приятеляг ми е изкушен и от музата на поетите:
Георги Господинов е поет, писател и драматург, превеждан на седемнадесет езика. Най-новата му книга е арт-комиксът Вечната муха, на която е съавтор с Никола Тороманов.
Георги Господинов е един от лекторите на Форум Дом, на 26 февруари. Зададохме му няколко въпроса:
–
Горичка: Какво харесваш в твоя град?
Георги: Твърде малко неща към момента. Но все пак Борисовата градина с двете магнолии, езерото с лилиите и обсерваторията, районът около Свети Седмочисленици, Александър Невски по залез слънце и Патриарх Евтимий, гледан от Попа по същото време, градинката пред Народния и тази на Кристал, заедно с книжарницата в дъното, балкони, стари калкани, дворове. Всъщност не са толкова малко.
Каква е най-важната промяна в областта на околната среда последните пет години?
Зеленото стана и въпрос на вкус. Това е важно. И появата на все повече млади хора, на които им пука.
Имаш ли решение на някой наболял според теб проблем, свързан с градската среда?
Улици и пространства в центъра, свободни от автомобили. Велосипедни алеи.
Трудно ли е да си писател в България?
Напротив, прекалено лесно е. Всеки месец излиза най-добрият български роман.
Имаш ли любимо място в България?
Все още Созопол през юни или през септември.
За какво ще ни разкажеш на форум Дом?
За правото на собствена стая. За дома като лично и лирично пространство. За носталгията като болка по дома.
–
Ето го и отговора на правителството, на моят сигнал до министър-председателя, за туй че от АЕЦ „Козлодуй” ЕАД са се изпарили 2 700 (две хиляди и седемстотин) килограма ядрен материал, а уведомените министри Цветанов и Трайков...
Винаги съм се питал кой подпомага хубавата съвременна българска песен, за да е толкова хубава тя. Сигурен съм, че някой помага, защо не може чак без никаква помощ тя да е тъй сладостно омайна. Още Орфей е усещал, че не може да се справи без помощ, но с първобитния си мозък я е търсил в любовта към нимфата Евридика (която по него време може даже да е била и нимфетка) и във възхищението на дивите зверове. А дивите зверове нито сеят, нито жънат, тъй че каква ли помощ могат да окажат на митически певец от калибъра на Орфей.
На Йоан Кукузел му е било още по-трудно, защото е трябвало да разчита на спонсорство единствено от страна на средновековната църква, а тя в своя идеологически апогей е била до такава степен обсебена от исихазма, че всичките й висши сановници, вместо да спонсорират Кукузел, са медитирали, втренчени в пъповете си. Фолклорът през следващите векове също не е бил подпомаган активно и съвестно, защото чорбаджиите, тези народни изедници, или са се гърчеели, или са се турчеели или просто са били стиснати и са трупали алтъни в делви и са ги зазиждали в дуварите тъй както майсторите дюлгери са вграждали сенките на либетата си, та градежът да е здрав. Затова и фолклорът ни не е нещо особено, колкото и да ни карат да се гордеем с него. И как да е хубав, като е нямало кой да му помогне, както сега се помага на „хубавата българска песен”. Именно поради това историческо отсъствие на просветени спонсори, когато Моцарт е създавал „Малка нощна музика”, нашият народен гений не е отронил нищо повече от безсмъртното:
„Крали Марко éбе
тригодишно жребе.
Он го éбе,
оно зéмя грéбе”.
Като оставим настрана че един жребец на три години си е бая кон и Крали Марко трябва доста да го е впечатлил, за да го накара да оре с копита земята от зор, песента не е нищо особено и макар да е своего рода перла в короната на блажния фолклор, не успява да заеме достойно място в световната музикално-песенна съкровищница, именно защото е безпомощна. Тоест никой не й е помогнал, както сега помага на „хубавата българска песен”.
За щастие, съвременната ни песен грижливо се подпомага и аз даже наскоро научих от кого. Слушайки радио и отдаден на безобиден дневен алкохолизъм в офиса си, попаднах на една реклама, която съвсем не започва като реклама, а като бодра песен в такт 2/4 алабреве – нали се сещате: прост двумерен ритъм „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…” като на германска селска сбирка, когато щастливи бауери се поклащат наляво-надясно с мазни червени бузи над тави с джолан и червено зеле с хрян и горчица. А като се напият съвсем с бира, се обръщат на столовете си и яхнали ги като дървени кончета, обикалят масата все в същия такт – „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…”. Това им е танцът. В този ритъм беше и песничката от рекламата, която чух по радиото, а пък текстът беше нещо от рода на: „пея за любовта, пея за младостта и за всички приятели пея”. После изведнъж песенчицата рязко спря. Толкова рязко, че се стреснах и разплисках уискито в чашата си и окапах светлия си панталон. В настъпилата тишина металически женски глас каза: “Аз съм Кичка Бодурова и благодаря на майонеза “Краси”, която помага на хубавата българска песен”. Не съм запознат с творчеството на тази жена, но откакто чух рекламата, тя ще остане за мен „Майонезената певица”!
Ето как научих кой помага на хубавата българска песен, за да е толкова хубава тя. Майонезата. Пък и ползата е взаимна, песента също подпомага майонезата, защото няма българин, който след като научи, че майонезата подпомага песента, да не се хвърли да я купува и яде, а пък в крайна сметка една майонеза се рекламира именно за да бъде купувана, мазана на филии и ядена. Само не мога да разбера дали „Краси” подпомага всяка българска песен или подпомага само песента на Кичка Бодурова. И как я подпомага – в майонеза или в пари. Сигурно ще да е в пари, защото толкова много майонеза, дори да се маже с нея от главата до петите, хубавата българска песен надали може да усвои. Пък и парите именно са помощта, която очаква не само песента, но и цялата хубава българска култура – това ще ви го каже всеки провинциален театрален деец.
Но ако майонезата подпомага само Кичка Бодурова, кой подпомага останалите? И дали ги подпомага? Аз съм сигурен, че има огромно поле за сътрудничество между стоките, които се рекламират и хубавите български песни, които се нуждаят от помощ. Например, не е трудно да се предположи, че творчеството на Веселин Маринов се подпомага къде явно, къде по-дискретно, от тоалетна хартия „Белана”. Толкова меко и човечно е то и така непроменено и жизнено преминава през годините като дълга лента от развита ролка. Песните на Лили Иванова сигурно се подпомагат пък от някой прах за пране, за да са достатъчно свежи дори и след многократна употреба – „Искаш да кажеш, че този аромат е от прах за пране, а не от парфюм?!”. За младите ни творци се грижат цели армии от кренвирши и народни колбаси, кори за баница, ароматизатори за тоалетни и омекотители за стари дрехи.
А дали пък Chivas Regal 38 Royal Salute не помага на хубавите български блогове? Я си представете, че помага!…
Винаги съм се питал кой подпомага хубавата съвременна българска песен, за да е толкова хубава тя. Сигурен съм, че някой помага, защо не може чак без никаква помощ тя да е тъй сладостно омайна. Още Орфей е усещал, че не може да се справи без помощ, но с първобитния си мозък я е търсил в любовта към нимфата Евридика (която по него време може даже да е била и нимфетка) и във възхищението на дивите зверове. А дивите зверове нито сеят, нито жънат, тъй че каква ли помощ могат да окажат на митически певец от калибъра на Орфей.
На Йоан Кукузел му е било още по-трудно, защото е трябвало да разчита на спонсорство единствено от страна на средновековната църква, а тя в своя идеологически апогей е била до такава степен обсебена от исихазма, че всичките й висши сановници, вместо да спонсорират Кукузел, са медитирали, втренчени в пъповете си. Фолклорът през следващите векове също не е бил подпомаган активно и съвестно, защото чорбаджиите, тези народни изедници, или са се гърчеели, или са се турчеели или просто са били стиснати и са трупали алтъни в делви и са ги зазиждали в дуварите тъй както майсторите дюлгери са вграждали сенките на либетата си, та градежът да е здрав. Затова и фолклорът ни не е нещо особено, колкото и да ни карат да се гордеем с него. И как да е хубав, като е нямало кой да му помогне, както сега се помага на „хубавата българска песен”. Именно поради това историческо отсъствие на просветени спонсори, когато Моцарт е създавал „Малка нощна музика”, нашият народен гений не е отронил нищо повече от безсмъртното:
„Крали Марко éбе
тригодишно жребе.
Он го éбе,
оно зéмя грéбе”.
Като оставим настрана че един жребец на три години си е бая кон и Крали Марко трябва доста да го е впечатлил, за да го накара да оре с копита земята от зор, песента не е нищо особено и макар да е своего рода перла в короната на блажния фолклор, не успява да заеме достойно място в световната музикално-песенна съкровищница, именно защото е безпомощна. Тоест никой не й е помогнал, както сега помага на „хубавата българска песен”.
За щастие, съвременната ни песен грижливо се подпомага и аз даже наскоро научих от кого. Слушайки радио и отдаден на безобиден дневен алкохолизъм в офиса си, попаднах на една реклама, която съвсем не започва като реклама, а като бодра песен в такт 2/4 алабреве – нали се сещате: прост двумерен ритъм „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…” като на германска селска сбирка, когато щастливи бауери се поклащат наляво-надясно с мазни червени бузи над тави с джолан и червено зеле с хрян и горчица. А като се напият съвсем с бира, се обръщат на столовете си и яхнали ги като дървени кончета, обикалят масата все в същия такт – „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…”. Това им е танцът. В този ритъм беше и песничката от рекламата, която чух по радиото, а пък текстът беше нещо от рода на: „пея за любовта, пея за младостта и за всички приятели пея”. После изведнъж песенчицата рязко спря. Толкова рязко, че се стреснах и разплисках уискито в чашата си и окапах светлия си панталон. В настъпилата тишина металически женски глас каза: “Аз съм Кичка Бодурова и благодаря на майонеза “Краси”, която помага на хубавата българска песен”. Не съм запознат с творчеството на тази жена, но откакто чух рекламата, тя ще остане за мен „Майонезената певица”!
Ето как научих кой помага на хубавата българска песен, за да е толкова хубава тя. Майонезата. Пък и ползата е взаимна, песента също подпомага майонезата, защото няма българин, който след като научи, че майонезата подпомага песента, да не се хвърли да я купува и яде, а пък в крайна сметка една майонеза се рекламира именно за да бъде купувана, мазана на филии и ядена. Само не мога да разбера дали „Краси” подпомага всяка българска песен или подпомага само песента на Кичка Бодурова. И как я подпомага – в майонеза или в пари. Сигурно ще да е в пари, защото толкова много майонеза, дори да се маже с нея от главата до петите, хубавата българска песен надали може да усвои. Пък и парите именно са помощта, която очаква не само песента, но и цялата хубава българска култура – това ще ви го каже всеки провинциален театрален деец.
Но ако майонезата подпомага само Кичка Бодурова, кой подпомага останалите? И дали ги подпомага? Аз съм сигурен, че има огромно поле за сътрудничество между стоките, които се рекламират и хубавите български песни, които се нуждаят от помощ. Например, не е трудно да се предположи, че творчеството на Веселин Маринов се подпомага къде явно, къде по-дискретно, от тоалетна хартия „Белана”. Толкова меко и човечно е то и така непроменено и жизнено преминава през годините като дълга лента от развита ролка. Песните на Лили Иванова сигурно се подпомагат пък от някой прах за пране, за да са достатъчно свежи дори и след многократна употреба – „Искаш да кажеш, че този аромат е от прах за пране, а не от парфюм?!”. За младите ни творци се грижат цели армии от кренвирши и народни колбаси, кори за баница, ароматизатори за тоалетни и омекотители за стари дрехи.
А дали пък Chivas Regal 38 Royal Salute не помага на хубавите български блогове? Я си представете, че помага!…
f |
Снимка: Гласове |
В САЙТА ФРОГ НЮЗ СЕ ПОЯВИ ЕДИН ОТ НАЙ-ОБЕКТИВНИТЕ КОМЕНТАРИ В БЪЛГАРСКА МЕДИЯ, ПРЕДИЗВИКАН ОТ НАСТОЯВАНЕТО ДА ПРЕМАХНЕМ ПАМЕТНИКА НА ВЪОРЪЖЕНАТА ЛЪЖА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ. ПРИНОС НА КОМЕНТАРА Е И ТОВА, ЧЕ В НЕГО ТЕМАТА Е РАЗШИРЕНА. НА ФОНА НА ТЕЗИ ПОЗИТИВИ НЕТОЧНОСТИТЕ СА МАЛКИ, НО НЕ СЪВСЕМ ПРЕНЕБРЕЖИМИ. ЗАЩОТО “СТОТИЦИ” БЯХМЕ НИЕ, ИНИЦИАТОРИТЕ [...]
…който е истинският “Finder”. Нещо повече, Филип е един от малкото истински “Zoomer“-и, в смисъла на понятието което влага Seth Godin. Това са хора, които много бързо могат да се фокусират върху една тема и да я разчоплят отвсякъде, след като го направят се отдалечават от нея, намират нова и се приближават максимално. Филип е точно такъв.
Днес Гери ще ни води там, където границата минава през града, където даже 15 годишните опели са като току-що извадени от магазина и където другарят Ленин е писал най-кръвожадните си трудове (майтап ви се чини, но е точно така). Всъщност разходката ни няма нищо общо с него, ами с Женевското езеро и неговия фонтан. За читателите през Блогосферата и другите четци: КЛИКАЙТЕ на разказа, снимките, дето не ги виждате са ВЕЛИКОЛЕПНИ! Приятно четене:
[singlepic id=7838 w=600 h=450 float=center]
В предишната приказка се разделихме при пърхащите птичета от езерцето на ботаническата градина. Време е да излезем от нея и да се опитаме да стигнем до истинското голямо Езеро. Поне картата обещаваше да има директен излаз до него през вратичка в оградата на градината. Е, тя беше заключена, но пък като се съобразих с принципа на моя шеф “Следвай посоката, а не дадена улица!” и ориентирайки се успешно по слънцето, поех посока югоизток, да търся начин да изляза на брега. Не след дълго попаднах в крайбрежния парк (около La Perle du Lac). Още щом се поразчисти пред погледа ми от разни административни сгради и короните на вездесъщите чинари и кленове, … просто онемях.[singlepic id=7811 w=600 h=450 float=center]
Не зная как съм се спуснала към парапета, имаше някакви стълби, не помня изобщо какво е имало около алеята. Цялото ми същество се беше концентрирало в гледката. Такова спиращо дъха великолепие беше Женевското езеро, лежерно протегнало се в ранния следобед, с плавно преливащите се една в друга вълнички, с писъците на чайките. Да се чудиш кое по-напред да обхванеш с поглед. Лазурът отгоре, сатенът пред теб, или отсреща, скритите в мараня Алпи.[singlepic id=7812 w=600 h=450 float=center]
Напети платноходки решиха да се опитат да смущават прецизността на Джина Хю, за който си помислих тогава, докато в някакъв транс лепях синева до синева в кадри за панорами. Чудех се в един момент, дали палавият Джин няма да ми покаже лодките в някой, известен само на него модел :D[singlepic id=7813 w=600 h=450 float=center]
Времето позволи дори да хванем горе-долу ясно и[singlepic id=7814 w=600 h=450 float=center]
Другата атракция са, естествено, круизите. Някои до по-близките селища по брега на езерото, други – до Лозана.[singlepic id=7815 w=600 h=450 float=center]
Време е да вмъкнем няколко извадки от литературата. Женевското езеро е едно от най-големите сладководни езера в Европа. Поделя се между Франция и Швейцария, има форма на полумесец, дълъг 73 км. Дълбочината му е солидна, достига до над 300 м. Езерото лежи на пътя на река Рона, която извира от ледниците и навлиза в източния край на езерото (Grand Lac), наричано така за разлика от стеснения му западен край (Petit Lac), който макар и доста по-тесен, пак си е с внушителна ширина.[singlepic id=7816 w=600 h=450 float=center]
По северния и южния бряг на езерото са разположени красиви градчета, като Лозана и Монтрьо (името го свързвам винаги с джаз-фестивала :) ) Обещах си за следващия път да взема да отплувам с някое корабче до Лозана, която е някъде в тази далечина.[singlepic id=7817 w=600 h=450 float=center]
В допълнение към разкошната синева, сякаш беше малко, че и се радвах толкова, един поглед на югозапад ми беше достатъчен да се влюбя! Безпощадно, неутолимо, пърхащо и ненаситно! В ето това творение на инженерната мисъл :D[singlepic id=7818 w=600 h=450 float=center]
Който минава оттук и знае какво влечение изпитвам към ВОДАТА във всичките и форми, може да си представи как вървях по крайбрежната алея, подминавайки с нечленоразделни хълцукания младежи и девойки с ролери, стрелкащи се дечурлига, кротки баби с шапчици и усмихнати мулати, подритващи и изпускащи сред минувачите, футболната си топка. Не виждах нищо друго, освен това великолепие.[singlepic id=7819 w=600 h=450 float=center]
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Миналата година не работеше заради студа и вятъра. Ако кажа, че съм търсила да видя на снимки и съм се опитвала да си представя известния Jet d’Eau, ще ви излъжа. Не, нямах време, а и исках сама да запомня впечатленията си, да си ги създам с първия поглед и това не може да се опише с думи. Просто останах без дъх :)[singlepic id=7820 w=600 h=450 float=center]
Един момък ме попита на 23-то авеню, тази чайка случайно ли се е появила в кадъра. Чайките са интелигентни пилета, та сигурно и тази се е била засилила в съвсем неслучайна посока. А аз определено си държах пръстчето на спусъка и чаках да прелети някоя. Но ето тази тук, на следващия кадър, вече е случайна :P[singlepic id=7821 w=600 h=450 float=center]
Това е по-малкия фар, който е в края на кейчето на Джета. Все още се движим по западния бряг на Женевското езеро, посока юг ;) Задачка а-ла-топо-кретИно! Откъде духа вятъра, че да образува такава красива пелена? :P[singlepic id=7822 w=600 h=450 float=center]
[singlepic id=7823 w=600 h=450 float=center]
Ако си увеличите панорамката до оригинален размер, ще видите окастрените колоритно дървета (чинарите, за които споменавах в предишната приказка). Вижда се как в тази топла събота местни и пришълци се тълпят по кея, да се поизлегнат на пейките или направо на цимента, досами водата, доволно да се попекат срещу слънцето, клонящо на запад, точно срещу фонтана и да се насладят на гледката.[singlepic id=7824 w=600 h=450 float=center]
Ето това пък е по-високият фар, в края на този кей.[singlepic id=7825 w=600 h=450 float=center]
Съботата завърши с последно заобикаляне от източната страна, с наслада толкова осезаема, така запомняща се, че и сега продължава да ми трепти отвътре, като пиша или като гледам снимките. И те са пак бледо копие на разкошния ден :)[singlepic id=7826 w=600 h=450 float=center]
Сутрин, повърхността му е осеяна с още сънените лиски и чайки, лебеди се носят лениво с такава небрежност, че и следи не оставят по водата, в която спокойно виждаш, обраслите с водорасли, камъни по дъното.[singlepic id=7827 w=600 h=450 float=center]
Разходката ни продължава покрай[singlepic id=7828 w=600 h=450 float=center]
… Перкусиите на такелажа и мачтите. Мириса на изгоряло гориво, боя, влага…[singlepic id=7829 w=600 h=450 float=center]
А и шумът на разни помпи и маркучи, както в този случай. Неделна идилия! Стопанинът почиства дънцето на лодката. Ееех, неделя в Швейцария! Тези хора нямат ли зеле и туршии за претакане!? :D[singlepic id=7830 w=600 h=450 float=center]
Но си беше и рано, фонтанът спи, та рекох да поогледам кое как около дюзата му. Тъй де, наследила съм от баща ми много яка инженерна жилка, та не можах да се удържа. Но, най-напред – литературата.[singlepic id=7831 w=600 h=450 float=center]
Сто и четиридесет метра воден стълб изпомпват двете помпи със скорост 200 км/ч. Първият му вариант е от 1886 г., нещо което ме изпълни с една смисица от чувства – от възхита до болезнена тъга. До фонтана се стига по тесничко кейче, с предупредителна табела, че най-често неогладените камъни от настилката са хлъзгави. Как няма, това чудо променя вида на струята си с всеки полъх на вятъра! Ето това е съоръжението, произвеждащо невероятния ефект.[singlepic id=7832 w=600 h=450 float=center]
Тези неща отстрани, дето приличат на млековарки (модел 1975 г.), са прожекторите. През лятото фонтанът работи и до някое време през нощта, така че сигурно илюминациите го правят още по-омагьосващ (ихх, а аз все есента и зимата ходя :( ). Ето това пък е самата дюза на фонтана.[singlepic id=7833 w=600 h=450 float=center]
То не стига, че тесничко, че камъните хлъзгави, ами и двама…, хм, добре де, фотолюбители, се спрели да се кълчотят и да се снимат един друг. Да бях режисьора на джета, веднага им го пускам, да им понамокри дънките. Хем, ей, така, за закачка само на 1/3 от тягата на помпите :D[singlepic id=7834 w=600 h=450 float=center]
Тук прескачам няколко часа от този ден, за които ще ви разкажа при следващата ни среща ;) Сега завършвам с няколко снимки от спокойната, спускаща се в облаци вечер над Женева.[singlepic id=7835 w=600 h=450 float=center]
Синевата не е така изразителна и на този фон, моят Любим имаше съвсем друго лице, цвят и наклон на воала :)[singlepic id=7836 w=600 h=450 float=center]
Но красотата си е красота, а и както пеят в онази класическа песен: “I’m gonna love you, like nobody’s loved you Come rain or come shine”…[singlepic id=7837 w=600 h=450 float=center]
Автор: Гери
Снимки: авторът
Няма подобни пътеписи, този е пълен уникат!Sony зарадваха потребителите на мобилни телефони и таблети с операционна система Android, пускайки приложение за четене на електронни книги, съобщава Laptopmag. То вече е достъпно в Android Market под името Reader, а съвсем скоро ще е достъпно и за iPhone.
Кражбата на екземпляри от конкретни заглавия е най-неконвенционалният, но и най-верен критерий за това колко четена е една книга. Това твърди в своята статия "Как се изследва обратната връзка с книга" експертът по книгоиздаване доц. д-р Милена Цветкова. Според нея кражбата на книга е вид индивидуална рефлексия и достатъчен повод за медийна активност при някои читатели.
Продукти за 4 порции:
4 пилешки пържолки
1ч.ч. жасминов ориз
1/2ч.ч. грах
1 глава стар лук
1/2ч.л. сол
1 дафинов лист
2- 3с.л. олио
Приготвяне:
Пържолките се режат на малки късчета. Лукът се почиства, измива и реже на дребно. Взема се дълбок тиган с по- голямо дъно. Наливат се 2- 3с.л. олио и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее олиото се добавя лук и 1/2ч.л. сол. Бърка се непрекъснато с дървевна лъжица. След 3- 4 минути се добавя ориз и пилешките хапки. Отново се бърка да се позапържат за 3- 4 минути. Накрая се слага грах и 3ч.ч. вода. Пуска се 1 дафинов лист. Ястието се разбърква. Похлупва се и се готви 40 минути на кротък огън. Поднася се топло.
През следващите няколко зимни седмици, в София ще се състоят няколко обещаващи събития, свързани с устойчивото развитие, на които искаме да отделим специално внимание.
–
27 януари 2011
Интер Експо Център
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПАСИВНИ СГРАДИ БЪЛГАРИЯ
Целта на тази конференция е да покаже напредъка и развитието на пасивните сгради в България, да представи успешни примери, да покаже необходимостта от налагането на този стандарта на политическо ниво, и да ни убеди, че пасивната сграда е много привлекателен бизнес модел.
Лекторите са професионалисти от цяла Европа, а организатор е ИГ Пасивни сгради България.
Необходима е регистрация
–
10-11 февруари 2011
хотел Хилтън
ЕЛЕКТРОМОБИЛИТЕ
Двудневна конференция, организирана от Министерство на икониката и Софийска община. Програмата включва много сериозен набор от министри, европейски политици, представители на автомобилната индустрия, дори премиера и кметицата, които ще дискутират пазарните, политическите и техническите предизвикателства в тази индустрия. Ще бъдат представени и български инвеститорски проекти в произвеждането на електромобили и нужната за тях инфраструктура.
Програмата е тук,
регистрацията е безплатна.
–
22 февруари 2011
Хотел Шератон
ФОРУМ ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА
Форумът се организира от вестник КАПИТАЛ и първото му издание има амбицията да е предостави възможност за дебат, обмяна на опит и добри практики между различните нива на управление, бизнеса, неправителствените организации и обществеността. Основният въпрос е “Може ли чрез зелени инвестиции да се постигне устойчив растеж, енергийна независимост, повече работни места и по-високо качество на живот в България?“, а отговорът ще бъде търсен от министри, обществени и бизнес лидери от България и Европа. Програмата е разделена на три част, най-общо политическа, общинска и бизнес.
Крайният срок за регистрация е 18 февруари. Цената е 100 лв.
–
И разбира се, Форум Дом организиран от нас, ще е на 26 февруари 2011 в Модерен театър.
Темата за мечтите е доста харесвана и използвана от маркетолозите. Затова обикновено подхождам с 50% интерес и 50% недоверие, когато те са използвани в кампания на някой бранд – просто е трудно да кажеш нещо ново и да се оразличиш от тълпата. С новото си кратко филмче Honda са успели да постигнат това доста сполучливо: мечтите са много тясно свързани с идентичността на марката.
Филмчето се казва The Undying Dream и използва познатата вече мода марките да се изживяват като продуценти. И тъй като маркетолозите обичат силните емоционални кампании и универсалните човешки теми, камерата естествено се фокусира върху силата на човешкия дух, необикновените победители, смелите спортисти… Със сигурност вече се прозявате, защото този филм сте го гледали, нали? Да, но тук сред днешните герои се промъкват и дизайнери, продуктови разработчици и мениджъри на компанията. Те говорят за една друга мечта: не мечтата за овладяване на перфектната вълна или преодоляване на всички препятствия от пистата, а мечтата на една малка японска компания да даде най-доброто от себе си и с това да се превърне в истински феномен на американския (а после и на световния) пазар. И точно затова този тип комуникация работи при Хонда – сюжетът е не просто маркетингов напън, а час от историята на марката. За разлика от други брандове, тук говоренето за мечти е свързано с личен опит и това прави комуникацията успешна.
Естествено, сред критиките към филмчето е фактът, че подобна визия и тематика се използват много често в последно време. Виждали сме Nike, Adidas, че дори и Levi’s и Johnny Walker в такъв профил. Но истината е, че мечтите винаги са част от ежедневните занимавки на хората и комуникацията в тази насока надали ще се изгуби скоро. Мисля, че важната задача е да откриеш собствен творчески ъгъл към темата.
Съгласни ли сте или и вие свързвате темата само с други брандове като Nike?
Още по темата:
Ако се разхождате през нощта близо до някое оживено кръстовище в Англия, няма как да не ви направи впечатление, че всички светофари светят в червено… И докато стоите и се чудите „как така“, някоя кола ще приближи към светофара и само няколко метра преди да спре, той ще светне в зелено и вече намалил скоростта, автомобилът ще премине безпроблемно. Естествено, ако два автомобила се запътят към светофара в един и същ момент, зеленото ще светне само на този, който е приближил първи, така че не можете да разчитате, че винаги ще ви светне и да минавате с бясна скорост.
Естествено, не е нужно да сте дипломиран електроинженер, за да се досетите, че можете да постигнете това с всеки елементарен детектор за движение (виждали сте ги като част от СОТ). Но всъщност се оказа, че има далеч по-прост и евтин начин да го направите… чрез електромагнитна индукция!
Ето защо, ако следващия път се зачудите защо има кръпки в асфалта пред някой светофар и тия англичани „толкова ли нямат пари да си преасфалтират изцяло пътищата“, ще знаете, че истината е друга. Накратко: Автомобилите в по-голямата си част са метални, магнитът привлича метал, вграждаме няколко жички в земята и когато нещо метално (т.е. автомобил) премине отгоре, електромагнитното поле се променя и предава сигнал на управляващото устройство на светофара.
Разбира се, за да функционира добре подобна система, нужно е да поставите подобни устройства във всяка лента на кръстовището.
1. Много лесно можете да получите подробна статистика за натоварването и трафика по часове и ленти. При това – в реално време!
2. Можете да използвате две последователно сложени устройства, за да видите за колко време един автомобил изминава разстоянието от устройство А до устройство В и така да използвате системата и като своеобразен радар.
3. Подобна система може да се внедри и във всеки голям паркинг, така че във всеки един момент автоматично да знаете кои места са свободни и кои заети, а посетителите да виждат свободните места с един поглед…
4. На същия принцип работят картите за достъп, особено популярни в офисите. Някои системи за сигурност предлагат да монтирате „гигантска карта за достъп“ под автомобила си. Така гаражната врата ще се отвори само за този автомобил, по същия начин, както вратата на офиса ви се отваря само от вашата карта. Приложимо както за дома, така и за входове тип „само за дипломатически автомобили“. И лошо гледащият чичко от кабинката до бариерата просто става излишен. Кабинката-също. При това технологията изобщо не е толкова скъпа, както вече споменах. Подобна технология може да се използва и без да слагате каквото и да е на автомобила, например за достъп до различни места в точно определени дни и часове или за еднопосочно използване, напр. само за изход.
5. ЖП-прелезите също могат да използват тази технология. От една страна, ако влакът наближава, бариерите да се спуснат. От друга страна, ако на прелеза има закъсал автомобил, машинистът на влака да бъде информиран достатъчно рано.
Лошите новини:
1. Понякога сензорите се повреждат. Това може да означава да стоите на червено или пред бариерата цяла вечност. Много неприятно. Но също така се повреждат светофарите, бариерите, а за човешките грешки няма смисъл да говорим.
2. Понякога сензорите не са достатъчно чувствителни. Това означава, че ако сте на мотоциклет или велосипед, шансът да чакате на червено с векове се увеличава значително. Поне с влака няма да имате подобен проблем
Като цяло обаче технологията си струва, не мислите ли? Защо тогава не я внедрим тук? На кого трябва да звъннем?
2004 - 2018 Gramophon.com