Не знам как точно върви подмолната битка за дясното пространство, което се отличава от лявото с традиционна раздробеност поне от 10 години насам. Но в битката за “дясна ръка на Борисов” се появи озадачаващо ляв елемент. От самото създаване на ГЕРБ най-сигурното нещо в партията винаги е бил отговорът на въпроса за най-верния и най-важния [...]

“Три Чаши Чай” трябва да бъде прочетена. Дори сещайки се за нея куп емоции се надигат в душата ми.

Разказва истинска история за силна воля, кураж, съчувствие и добрина.

Написана от Грег Мортенсън и Дейвид Оливър Релин, проследява от близко житието на американеца Грег Мортенсън, чието истинско приключение в живота започва след неуспешен опит да изкачи връх К2 в памет на сестра си Криста, която наскоро е загубил. Неспособен да разпознае пътят обратно към базовия лагер се загубва и към края на силите си лъч на спасение се появява пред очите му във формата на няколко селски мъже. Той е спасен, но това спасение обръща житейския му път в напълно различна, но изключително смислена и хуманна посока.

Не желая да си присвоя насладата ви от четенето, затова няма да ви кажа нищо повече. Но ако ми позволите, бих описала* въздействието, което “Три Чаши Чай” има върху мен.

Тази удивителна книга е приказка за Мир. Но Мир отвъд речите на световните моделки, милиардерските благотворителности или делата на ООН. Това е мисията на един човек да подържа мира в най-безлюдните и отдалечени райони на Земята, тези в Пакистан и Афганистан.

От началото до края на книгата, Мортенсън си остава много скромен, но изцяло отдаден на детското образование човек. Воден от своето обещание и образа на безброй изпълнени с надежда невинни очи, той отива далеч отвъд нашите представи за алтруизъм, преданост и силна вяра.

Въпреки че авторът (Дейвид Оливър Релин) не пише много за чувствата и емоциите на Грег, за миг не мога да се почувствам засегната, защото имам усещането, че точно такава е волята на Мортенсън – да не се набляга на неговата личност, а само на хуманните му дела.

Това векилолепно четово описва подобно мюсюлманската култура и традиции в регионите, където Грег работи, отношенията му с местните и жалките обещания, които амриканското правителство им е дало.

Всички негови проекти са финансирани от скромни дарения, процент от продажба на книгите му, лекциите, които изнася или добрата воля на читателите.

Срам е за настоящия американски президент Барак Обама да притежава Нобелова награда за мир за приключването на унищожителна война в Ирак и започването на същата такава в Афганистан. Истинският американски герой е този скромен човек от книгата, които постигна мир сред мюлюлманите със своята любов, велокодушие и уважение към ислямската култура.

*Благодаря на Антония Начева за текста. За повече информация прочетете книгата или посетете www.ikat.org. На български книгата е пусната от “Хермес”. Текстът е пуснат и в блога на Форум за арабска култура.

На долната графика може да видите пропорциите на отделните държавни разходи за последното десетилетие (кликнете върху нея за по-голям размер).

Благодарение на ИПИ и Недялко Терзиев.

Блогът за икономика 2011

Личната история винаги привлича. Тя привлича, защото разказва за това, което не се вижда на пръв поглед, за началото, за подготовката, за процеса и стъпките...

К15 показва историята на един медиен продукт, преди самите ние да го видим като такъв. Затова може би ми беше толкова интересна и тази книга. Този Капитал – порасналият, събрал в К15 албум на събитията, хората, живота през последните 15 години за самия вестник, а и не само.

Веднъж зверовете се отправили на пътешествие по море. Всеки заплатил на рулевия, колкото можал. Събрал лодкарят парите и лодката се откъснала от брега.
Но когато се озовали в открито море, излязъл силен вятър. Лодката се подмятала от едната страна на другата като треска и скоро се напълнила с вода. Зверовете започнали да я изгребват, но тя не намалявала.
-Прекалено много сме! - изкрещял рулевият. - Трябва да хвърлим някого зад борда, иначе всички ще потънем!
Да хвърлят, но кого? На всеки му се живее. И решили да хвърлят най-уродливия.
Лодкарят започнал да оглежда пътниците подред. Сред тях бил и павианът Кон. Изплашил се той, че ще го изхвърлят от лодката и започнал да си търка очите, докато не почервенели. И когато лодкарят се вгледал в него, Кон вдигнал своята страшна кучешка муцуна, облещил се и попитал:
-Ти мен ли искаш да изхвърлиш?
Изплашил се рулевият, като видял отблизо такова чудовище с червени очи.
-Не, не теб - отвърнал той и отместил поглед към следващия.
Всички огледал лодкарят, но по-безобразен от Кон не видял. Обаче всеки път, като погледнел към него павианът пулел кървавите си очи, зъбел се и ръмжал:
-Ти мен ли?
Бурята се усилвала. Водата в лодката ставала все повече и трябвало да решат.
Тогава рулевият забелязал дивата свиня. Тя имала сплескана муцуна, къси крака и малки очички. Дал знак на гребците и те я метнали през борда. Така павианът Кон си спасил живота.
Оттогава всички павиани грозно блещят налетите си с кръв очи и се зъбят, все едно питат:
-Ти мен ли?
И това често ги спасява.

африканска приказка

:D Много терапевтично ми подейства идеята, че от зачервените ми очи може да има някаква полза. И да не мога да пиша приказки, поне няма да ме изхвърлят зад борда! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Трудно е да се опише точно какво става в Бахрейн, но все повече блогъри и активисти пускат снимки на убити и арестувани в столицата Манама. Налице, ставащо ясно от клиповете, е истинско клане на централния площад Лулу, или известен като Pearl square. В момента Бахрейн е свидетел на огромни протести срещу властта, която не предприе жизненоважните за обществото реформи. Политическата сцена в малката арабска страна от дълго време е пред взрив и идването на 25 януари и началото на египетските бунтове, постави началото на демонстрациите в Бахрейн.

При последните протести, поне двама души са убити, като единият е убит при погребението на първия загинал активист. Всичко това се посрещна с гняв от обществото и хората излязоха отново по улиците, като Pearl square се превърна в бахрейнския площад “Тахрир”. Активисти прекараха цялата нощ там, както и днес.

Също като на “Тахрир”, хората от палатковия лагер поискаха реформи в политическата система на страната, като най-важната е превръщането на страната в конституционна монархия.

През нощта на 16 февруари, силите за сигурност на Бахрейн атакуваха площад Лулу, убивайки най-малко четирима души, включително възрастен човек и раниха стотици, повечето от които сега са в болницата “Салмания”.

Според активисти за човешките права в Бахрейн, властта използва наемници в борбата срещу протестиращите. Не е тайна, че С. Арабия и Кувейт са изпратили помощ на правителството на Бахрейн, за да бъдат спрени демонстрациите. Някои съобщения в Twitter съобщават за използването на забранени боеприпаси. Това не е изненада, тъй като видяхме същото и в Египет.

В момента продължа полицейското претърсване къща по къща, с което властите искат да открият хората, участвали активно в отразяването на протестите. Интернет все още не е спрян, но скоростта му е намалена, както съобщава колежката ми от Gloval Voices, Амира Ал Хюсейни.

Събитията много напомнят именно на тези в Египет, които започнаха на 25 януари, но технически се разразиха на 28 януари, след като бяха убити протестиращи. Атаката над чуждестранните журналисти в Бахрейн е започнала, като Мигел Маркес от ABC News е бил нападнат и пребит от наемници, платени от полицията. Той говори по телефона си с работодателите си в Ню Йорк, когато е бил ударен. Маркес изпраща тази снимка, за да покаже как полицейските коли се нареждат, за да навлязат на площад Лулу.

Снимка, пратена от защитничката на човешките права в Бахрейн, Мариам Ал Хаджуа.

Още едно видео, което показва атаката над протестиращите на площад Лулу.

CNN, Al Jazeera и Al Manar следят напълно случилото се в Бахрейн, Al Arabiya не. Според демонстрантите С. Арабия притиска много правителството на Бахрейн, за да могат да се разгорещят протестите и да засегнат останалите страни в района, които имат защо да се притесняват – Кувейт и С. Арабия.

Към 14:15 ч., приятелката ми от Египет, Зейнаб Мохамед, съобщи, че събиранията на публични места са забранени, а армията е обградила центъра на Манама.  Държавната телевизия съобщи, че полицията е предупредила протестиращите, но те отрекоха това да се е случвало. Малко по-късно днес, от болницата “Салмания” лекари разказаха, че убитите са над 50 души при среднощната атака на властите.

Чуждестранните журналисти не са допуснати до самолетите им и в момента се намират на летището в Манама.

Субективни репортажи III

© Милен Радев

Както обещах последния път, продължавам разказа си за някои от направилите ми впечатление филми от конкурсната програма на Берлинале 2011.

Дължа преди това обаче на интересуващите се кратко обяснение за обичайния график на фестивала и за свързаните с него закъснения в коментирането и рецензирането на завъртелите се заглавия.

Първата фестивална прожекция за пресата е в 9:00. За да влезеш гарантирано на нея (въпреки наличието на акредитационна карта) е нужно поне половин час по-рано да си заел стратегически удобна позиция в подножието на парадната стълба на Берлинале паласт. От тук нататък прожекциите в различните секции следват почти без паузи, а дори застъпвайки се. Придвижването до следващата зала или кино налага притичване от няколко стотин метра до няколко километра. Някои от интригуващите и може би важни филми започват в 22:30.

Мисля, че това обяснява защо съвестен и информативен разказ за струващите си внимание (или негодувание) фестивални заглавия изисква по-добри условия от няколко следполунощни часа на замътена глава. В по-друго положение са разбира се онези журналистически колеги, които чувам понякога по опашките преди поредната прожекция да съобщават доволни, че са успели вече да предадат своите 6 реда за следващия брой на вестника…

И така, на ред е американският

„Margin Call“

по сценарий и режисура на Джей Си Чандор. Заглавието на филма е термин от борсовата сфера и то маркира рамката на филмовия сюжет: преживяваме напрегнати, наситени с лични и с професионални драми 24 часа преди началото на голямата финансова катастрофа през 2008 г. Във фиктивна световна банка рисков анализатор установява посред нощ, че финансовите баланси и цялото бъдеще на банката са основани на манипулирани данни и кухи инвестиционни продукти. От този момент тревогата се понася вихрено към най-високите етажи, помита принципи, характери, завлича милиарди в пари и в човешки съдби.

Действието е така перфектно инсценирано, надигащата се трагедия скърца с всеки кадър по нервите на зрителя така непоносимо, актьорите така вещо излъчват от екрана своя лепкав страх и готовност на всеки компромис за да „спасят положението“, че на човек му е трудно да повярва, че става дума за дебютен филм на режисьора. Нещо повече, младото трио продуценти, начело със Захари (нека така изпишем името му на български, какво ще се кълчим със „Зей-хей…“ и пр.) Квинто, който играе и водеща роля във филма, прави с Margin Call също своя пръв игрален филм!

Син на банков служител Джей Си Чандор познава от малък финансовия свят и успява да предаде на един все пак популярен филмов език сложните технологични процеси, водещи до катастрофата. Прави го разбираемо, поучително и силно увлекателно. Актьорският ансамбъл е на висота, сравнима с надоблачната висота на банковия небостъргач, надвиснал над Уол стрийт в който се разиграва действието на филма: Джереми Айрънс е големият безскрупулен банков бос, цинично нареждащ на финала да се пуснат в продажба съвършено безсмислени финансови пакети, за да отклони най-страшния удар. Кевин Спейси, както най-често, внася и тук проникновената човешка нотка – в безизходицата той се терзае, оставайки все пак професионалист и реалист до края. Деми Мур е високопоставена мениджерка, ледена кариеристка, която е поразена от предвидената за нея роля на изкупителна жертва. Ще се запомни и силното присъствие на Пол Бетани („Кодът на Да Винчи“), без ефекти, сдържан, точен.

За Вашия рецензент същественият принос на този филм се състои в отказа от така популярната напоследък елементарна лява канонада срещу „капитализма“, срещу „неограничената власт“ на банките и „хищната лакомия на Уолстрийт“.

В Margin Call няма място за такива плакативни тези. Тук не се разграничава на по-добри и по-лоши, чисти и неомърсени. Нещата са сведени до основните движещи сили както за обществата на земното кълбо, така и за повечето от населяващите го човешки създания: да вземеш колкото се може повече, да натрупаш материални блага и от тук власт, да се наложиш в конкуренцията с ближните си. Това важи както за средните, така и за висшите етажи на Уол стрийт, но то важи и за милионите акционери на банките, за потребителите на фондове и кредити, за всички нас. Защото, както на някои постоянно трябва да се напомня, живеем на Земята, а не в земен рай. И всички опити той да бъде построен – съгласно възвишените рецепти на Русо, кървавите програми на Ленин или по-лиричните мечтания на Ленън – са водили винаги до провал.

Margin Call е една моментна снимка, безмилостна и вълнуваща, на conditio humana. Която си струва гледането и за твърде далечния от банковия и финансов свят зрител.

* * *

„Добре дошли в Алмания“,

с това заглавие Германия откри своето участие в официалната програма на 61-то Берлинале. Веднага казвам, че става дума за един много сполучлив, жизнерадостен, криволичещ между смеха и сълзите филм. Двете сестри, мигрантки второ поколение от Турция Ясемин и Несрин Самдерели, авторки на сценария и режисурата ползват опита и на своята лична семейна история. Повествованието е живо, разказът проникновен. Един истински човешки филм, който няма претенциите на голяма социална драма, но който ще се гледа вероятно с интерес и ще има успех и сред германци, и сред турци.

Преди 45 години напетият, засукал бабаитски мустак Хюсеин пристига от Анадола и само поради вродената си любезност – дава път на КПП-то на друг гурбетчия – пропуска шанса да бъде обявен за 1 000 000-ният гастарбайтер в Германия и да получи подарък блестящо никелиран мотопед…

Днес, след десетилетия труд по изкопи, из мините и леярните, след осъществяването заедно със стотици хиляди свои земляци на икономическото чудо в Германия Хюсеин е пенсионер и глава на многобройна челяд. Всички са повече или по-малко интегрирани. В семейството има немски снахи и зетьове, в къщи се говори смесено на немски и турски. Най-малкото внуче Дженк обаче, си има проблеми със своята идентичност в училище. Когато другите деца се делят на два отбора за да играят футбол „германци“ срещу „турци“, Джен го побутват насам натам и никой не желае да го вземе в отбора си. Нито едните, нито другите го признават за „свой“.

Първолачето Дженк започва да задава въпроси за себе си, за семейството си и чрез разказа на близките му проникваме в историята на рода, която е история на първия сблъсък със съвършено чужда и нова култура: с мъжете без мустаци по улиците в Германия, с „полуголите“ жени, с тоалетните със седалки, с коледните елхи по празниците. През очите и ума на детето ставаме свидетели с много хумор, но и с горчива ирония на ентусиазма, с който в Германия се посрещат първите милиони гастарбайтери, на боричкането на големите заводи за всеки новопристигнал работник.

Виждаме как тежкият труд се заплаща с добри пари, които гурбетчиите пращат на семействата в родината, докато един по един всички членове на семействата пристигат в Германия. За да останат тук завинаги, да си родят деца и внуци. И за да се опровергаят късогледите планове на политиците и бизнеса, че само след няколко години работниците ще се върнат в родината и ще открият място за нови краткосрочни гастарбайтери. Изненадата най-добре обхваща в една сентенция Макс Фриш: „Повикахме работници, а пък то дойдоха хора“…

За зрителя, гледащ филма и с „български очила“ е любопитно да следи културния сблъсък на патриархалната турска, селска среда с централноевропейската действителност на ХХ век. Лекомислено би било да отричаме – извън религиозния, мюсюлмански аспект, който в този филм играе малка роля – много поведенчески, психологически и битови паралели на югоизточните ни съседи с т.н. „душевност на нашия народ“. Една съществена разлика обаче не бива да се пренебрегне! Преди тръгване на дълъг път, изпращите лисват казанче вода след заминаващите – „за да се върнат така бързо както бързо се изпарява водата“, докато мен покойната ми майка винаги ме изпращаше с лисване на вода напред, та „да ми върви като по вода“…

Филмът „Алмания. Добре дошли в Германия“ – макар и замислен и създаден далеч преди бурно оспорваната миналото лято книга на Тило Сарацин – може да се разглежда като цивилизован, уравновесен и талантлив отговор на тезите на бившия бундесбанкер и министър за самоликвидирането на Германия.

Цивилизован и талантлив, но за жалост далеч не общовалиден. Сегментът от турската мигрантска (още по-малко пък арабска и пр.) общност, където се разиграва действието на филма е по мое впечатление много тесен. Интегрирани, двуезични, добре образовани, открити и към немската култура и интересуващи се от обществения дебат в нея семейства, както във филма или каквото е семейството на двете сестри Самдерели, са определено в малцинство.

И съвсем не тях има предвид подложеният на пълен публичен остракизъм автор Сарацин, когато говори с болка и загриженост за перспективите пред Германия. Негов адресат са гетата на Кьолн на Запад, квартали като Вединг и Нойкьолн в Берлин, където героите на „Алмания. Добре дошли в Германия“ биха били посрещнати вероятно със същата неприязън както всяко друго немско семейство, заселило се там. Ако не и по-зле…

Понеже следващата събота е Форум Дом, ви предлагаме този уикенд да се позавъртите в домовете си, да ги вкарате във форма, да изхвърлите ненужните вещи, но и да запазите тези, с които се чувствате добре, служат ви вярно и ви правят щастливи.

Затрупването с вещи води до нездравословен начин на живот. Погубването на пространство с предмети със съмнителна функция и мухлясала емоционална стойност е за щастие лечима болест. Никога не е късно да й обърнете внимание - колкото по-навреме, толкова по-добре. Докато някой си наемат “професионални организатори”, които да оправят кашата от вещи в дома им, то други сами се справят посредством лични трикове и натрупан опит. За всички останали - няколко простички съвета, безопасни за приложение в домашни условия. Ще видите, че подредената и непретрупана къща, носи успокоение и олекотява душата.

1. правилото на куфара

Или какво бихте стегнали в багажа, ако утре трябваше спешно да напуснете настоящия си дом и да се пренесете на другия край на света. Обикновено прибирате любимите си вещи и тези от първа необходимост. Разбира се, изкуството да живееш с “куфар” не е за всеки, но е добре да го имате предвид в моменти на разстърсващи дилеми като тази дали да изхвърлите сувенирната кутийка с инкрустирана мини карта на Халкидики, която от години стои празна и само наслоява прах на етажерката в коридора.

2. правилото на практичността

Разбиваме го на малки стъпки, защото тук се изисква висше ниво джедайство:

• всеки предмет трябва да ви служи - функционално (будилник, кафе машина и подобни), естетически (да подобрява безотказно настроението ви само с вида си - рамкиран близак план на Скарлет Йохансон) или емоционално (старата пишеща машина на дядо, касетките с музика от тийнейджърството);
• всеки предмет трябва да си има място - за да се улесни ежедневието ви; така няма да прекарвате по 20 минути в изнервящо търсене на зарядното на телефона, ако то винаги стои в чекмеджето на бюрото;
• подреждане и сортиране на предмети - не бързайте и отделяйте по няколко часа на стая, защото това си е тежка и затормозяваща работа, която понякога води до дългосрочно и дефинитивно отчаяние; започнете, например, от кухнята: проверете кои уреди използвате редовно, кои не работят, има ли залежали буркани с чушки, реколта 1999; разпределете посудата по видове - тигани на едно място, големи чинии на друго и т.н.; крайният търсен резултат е в рамките на няколко такива дни, пръснати из месеца, да се запознаете отново къде какво има из дома, нуждаете ли се наистина от нещо ново и кое просто заема място в шкафа без реално да се употребява;
• не купувайте безразсъдно предмети - само защото тостерът е на промоция с кило портокали, не означава, че непременно трябва да го вземете; поредната вещ на кухненския плот само ще задръсти и без това ценното ви пространство за готвене; ако пък искате нов тостер на всяка цена, то се уверете, че ще разкарете стария; няма никаква причина да остава в дома ви (това е заповед!); също така, при възможност, влагайте по-рядко, но повече пари за по-качествена техника, дрехи или предмети; ще ви се изплатят.

3. правилото на сегашното време

Научете се да изхвърляте всичко, което пазите за “един неопределен ден от бъдещето…”, защото този ден ще дойде и на вас изобщо няма да ви е до синята рокля с пайети или до шапката с козирка на Lakers. Нищо, което не сте поглеждали от година, не сте обличали или не сте носили не си заслужава да остава наоколо (изключение прави Chanel).

4. правилото на любовта

Според него запазвате само тези вещи, които изпитано, дълготрайно и дори нелогично ви правят щастливи; може да е всичко - от стария чифт конвърски, с които направо политате, до невзрачната дървена фигурка на кит, наслоена с куп прекрасни и благотворни върху настроението ви спомени.

5. правилото на преспиването

Преди да сложите кашона с дрехи на боклука, или да вложите поредната значителна сума в нова чанта, се наспете и го направете на другия ден; кой знае каква идея ще ви донесе утрото.

—

За всички, които се нуждаят от по-обстойни съвети и редовни дози терапевтични познания за изкуството на домашното прочистване, си има специален сайт: unclutterer.com.

Текст: Адриана Андреева (блог)
Снимки: от проекта Still Life на Rachel de Joode (сайт)

—

Форум Дом

Морски пейзажи из скалистото крайбрежието на юг от Созопол.

Както вече знаете правитрлството на РБ официално си призна, че за последните две и половина години от държавният бюджет са похарчени повече от 2 000 000 (два милиона) лева, с основна цел - да се докаже, че аз нещо съм се пообъркал и форм...

През последните седмици се занимавам главно с дооправяне на бакенда на Kolab към z-Push.

Тази технология дава възможност да си синхронизирате мобилния телефон – Symbian, Android, BlackBerry, Windows Mobile, iPhone с вашия сървър, така, че да можете винаги да имате актуални срещите в календара си, задачите си, както и електронната поща на мобилната джвъчка, която ползвате в момента.

Оказа се, че самият z-Push е доста далеч от utf-8 поддръжка, затова трябваше да я приложа в бакенд файла и се получи доста добре, сега поддържаме почти всички езици, a синхронизацията тече доста бързо. Последния тест беше с 10 000 събития, които успяха да стигнат от сървъра до телефона за около 4 минути, използвайки cache драйвер за MongoDB.

Още по темата:

1. Как и кой подслушва Интернет и мобилните телефони
2. vTiger, WordPress и Imap акаунт през SOAP.
3. WordCamp 2010 – впечатления

От време на време ми попадат яки музикални експерименти и групи от Балканите, които ще споделям, защото обичам Балканите.

Бузуки – Метъл от Гърция

Готик-метъл от Сърбия

Мелодичен метъл от Румъния

Знаете ли интересни групи? Споделете ги!

Още по темата:

1. Белград – йелена, плескавица и Нокия
2. Old School – рок -метъл клуб в Русе
3. Турция да не влизала в ЕС?

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Илиана Иванова ще бъде лектор и официален гост на зимния университет на МГЕРБ Стара Загора, който ще протече под надслов - „Младите хора в политиката“. Обучението ще се проведе на 19 и 20 февруари в старозагорските минерални бани.

Лека полека се показват първите признации на пролетта – снегът вече не е 50 см, а Ико реши даже да отиде на плаж, с което открива летния сезон на нашия сайт :) Всъщност ще идем на един близък до Пловдив плаж – супер идея за еднодневен плаж в Гърция. Приятно четене:

На море за ден

плаж Мандрас в Гърция, февруари

когато животът ти дава лимони, прави лимонада

Може да е февруари месец, но когато прогнозата е над 20°C е явно че не става за сноуборд, какво е решението – отиваш на море. Кое е най-близкото море ? Бяло . Събираш трима приятели и в неделя сутрин в 7:30 тръгваш. Целта – Златоград, след това Ксанти и там където най-близо срещнем море. На отиване минахме през Смолян, пътя е хубав, но наистина страшно много завои. От Пловдив до Златоград, с няколко кратки спирания, си е три часа път с кола. До сега не бяхме ходили в Златоград и спряхме да го разгледаме. Отделихме му час и половина, но въпреки това не успяхме дори да стигнем до етнографския комплекс. Ще отидем пак специално в Златоград. Сега успяхме да разгледаме центъра, паметника на Делю войвода, две църкви … и общо взето по-новата част на града. [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Общината"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Паметна плоча на Дельо войвода"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Златоград"][/caption]

Минахме през граничния пунк на Златоград

малко след 13 часа (по-късно от очакваното, но на практика нямахме конкретен план). Границата се минава лесно. Точно след пункта има табела с означени плажовете на Ксанти (Xanthi beaches) – гърците явно знаят за какво отиват българите там. Ние запомнихме две имена, които по-късно намерихме в GPS-а – Mandras, защото звучеше като любимото ни село Мандрица и Porto Lagos, защото просто звучеше странно и съвсем не-гръцко :)

Пътят от гръцката страна наистина е стръмен, тесен и с много завои,

както всички, които са минавали от там отбелязват. В допълнение имаше и много паднали камъни. Освен това го нямаше на никоя от GPS картите ми (Auto Drive Hellas и European City Navigator). На отиване не е проблем, но на връщане трябва да следите табелите (тях поне ги има и са полезни). [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] През Ксанти минахме транзит, защото вече бързахме за морето :) Из града как да се оправите без GPS – не знам – може би следвайте табелите за КАВАЛА, но преди да се качите на магистралата, започвате да следите за Porto Lagos. А ние накрая се отклонихме за

плаж Mandras,

защото ни звучеше по-добре. Оказа се доста голям (дълъг) пясъчен плаж. Имаше и доста рибари … или поне рибарски лодки, хора нямаше като цяло. Ние тръгнахме по плажа и се спряхме на едно затворено заведение пред местния къмпинг. Имаше една голяма лодка, която явно се използва като бар или като място за сядане през лятото и ние се настанихме на нея. Там хапнахме и се наслаждавахме на прекрасното време и прекрасната гледка ! А аз дори нагазих до колене в морето ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="плаж Мандрас"][/caption]

На залез слънце тръгнахме наобратно. В Ксанти GPS-а нещо се опита да ни прекара по една улица, която се оказа че е пешеходна и така се объркахме, че минахме през някакви много тесни улички (стар град може би ???) с много симпатични кафенца и магазинчета. Така въпреки ,че решихме да го пропуснем, в крайна сметка го разгледахме от колата и ни убеди, че си струва да се посети отново. Освен това след града, в посока към България, има много приятен парк, който също си мисля, че ще е хубав. В България решихме да се върнем по друг път и от Златоград поехме към Кърджали. Там пътя определено беше с по-малко завои, но до Кърджали беше лош. След това вече е прав и бърз, но за сметка на това е с 50 километра повече от колкото през Смолян. А като време пак стана към 3 чáса, така че всеки може да си реши от къде да мине. Вечерта в 22:30 си бях отново в къщи, доволен с поредното разузнавателно пътешествие. Някои казват „г*з път да види“, но аз харесвам подобни пътувания. А и първото море за годината да е на 6-ти февруари е добре :) Както потръгне, така да продължава. p.s. а най-хубаво е когато вечерта се събуеш и по краката все още имаш пясък p.p.s. още снимки има тук и тук. Автор: Христо Илиев Снимки: автор Още пътеписи от близки места:

1. На плаж в Гърция – дайте акъл!
2. Орфано – най-близкият плаж до София
3. През новата граница Златоград – Термес (Ксанти)
4. Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола
5. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
6. Западни Балкани 2006 – 1 част – Гърция
7. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
8. Пътуване до рая – остров Скиатос, Гърция (Септември 2006 г)

Смъртта и любовта са сродни. Можеш ли да разбереш какво е това любов, гледайки как един човек обича друг? Какво виждаш? Виждаш, че те се прегръщат.
Но нима любовта е прегръдка?
Ти виждаш, че те се държат за ръце, но нима любовта е преплетени ръце?
Какво може да узнае за любовта страничния наблюдател? Всяко негово откритие може да се окаже абсолютно безполезно. Всичко, което може да види, са проявления на любовта, но не и самата любов.
Любовта може да познае само този, който обича.

Ошо "Смъртта е велика измама"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Френският писател Франсоа Нурисие, когото нарекоха „Сивия кардинал на литературата", почина в Париж във вторник вечерта, съобщава агенцията РИА Новости. „Той се сбогува с Мис П”, пише френският онлайн журнал Gala.fr за 83-годишния писател, който дълги години е страдал от болестта Паркинсон, наричана в произведенията му „Мис П”.

Да, предполагам, че заглавието звучи малко объркващо. Повод за материала е кампанията Earth Hour с подкрепата на WWF и доста любопитният начин за привличане на внимание около един и без това наистина добър рекламен клип. Оказва се, че с интегрирането на маркетинговите дейности дори снимането на реклама е добър PR метод за ангажиране на аудиторията.

Ако сте я пропуснали, ето и самия спот. Той популяризира идеята, че може да направиш още много добри неща извън самият Час на Земята, в който показно гасиш лампата – затова и заглавието “60+”. Клипът е направен от “живи пиксели”, които формират глобус, колоездач, електрическа крушка и още други тематични фигури. Няма смисъл да го разказвам, просто ще покажа:

Наистина интересната част идва около създаването на спота. Участниците в него са доброволци, набрани чрез онлайн кампания – рекламната агенция създава събитие във Facebook за желаещи да участват и използва това като начин да насочи хората към сайта за регистрация. Единственото условие е да имате свободно време на 20 януари и да сте пълнолетни. Краткото making of видео показва позитивната атмосфера, при която протича целият снимачен ден и много добре запечатва ентусиазма на доброволците.

По този начин организаторите на Earth Hour не просто спестяват разходи за наемане на участници – създават се още по-запалени евангелисти на кампанията (чиято отдаденост на еко-каузата вероятно е била силна и преди, но е подкрепена от това участие). Идеята е свидетелство и за откритостта на Earth Hour, а кампанията лесно може да влезе в медиите с още едно заглавие.

Накратко, при размиването на PR, реклама и управление на общности вече има много нови възможности. Едно подобно “групово изживяване” носи много позитиви за феновете, като ги въвлича още повече и ги кара да се чувстват оценени. Разбира се, много по-лесно е да съберете доброволци, ако сте известно еко-движение или голям познат бранд като IKEA. И все пак забавните предложения обикновено събират аудитория.

Още по темата:

1. Неделя вечер на свещи
2. Светло е
3. Ние не сме като вас!

Продукти за 2 порции:
1 салата Айсберг
1 круша
200г прошуто
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
3с.л. зехтин
200г пресни орехи
1/2ч.л. сол

Приготвяне:
Прошутото се реже много на фини парчета. После те се надребняват. Салатата Айсберг, се измива листо по листо на течаща вода. Крушата се бели и реже на дълго на тънки ладии. Чистите листа салата се накъсват на малки парченца. Слагат се в купа, заедно с прошутото и ладиите плод. Добавят се суровите орехови ядки. В купичка се наливат 2- 3с.л. зехтин и 1с.л. прясно изцеден лимонов сок. Добавя се 1/2ч.л. сол. Разбива се с бъркалка. С полученият сос се полива салатата. Обърква се и се оставя за 30 минути да се овкуси. Разпределя се в 2 плоски чинии.

Вчера в.СЕГА излезе с материал за СРС  и за Интернета, където са ме цитирали. Притесняващото е, че в момента МВР работи с държачите на авторски права и ИЗПОЛЗВА трафични данни за преследване на т.нар “нарушаване на авторските права в Интернет”, което в притовозаконно, защото в ЗЕС пише в кои случаи може да се използват такива данни, а “незаконното съдържание” (каквото и да значи това, защото като правен аргумент е абсурдно) не е сред тях.

Аз днес пак ползвах торенти, а вие?

Още по темата:

1. Дали да се откажа, съвсем от мобилния си телефон ( мрежа)- ми да :)

Тази година имах удоволствието да бъда поканен от Mozilla да говоря на FOSDEM на тема наречена “about:volunteers”.

Не е тайна, че Firefox, Thunderbird и други продукти и идеи на Mozilla се разработват от общността, която е съставена от доброволци. В моята лекция се спрях на това как всеки може да се включи и да помага за един глобален проект, поставил си за цел да направи Интернет по-добър за всички.

Слайдове

Ето слайдовете ми в Scribd.

Снимки

Ето и малко снимки от лекцията:

(снимки Lyubo)

Още по темата:

1. OpenFest и моята лекция
2. БлогКемп 2011 ще е яка сила
3. WordCamp 2010 – впечатления

I once had a girl, or should I say, she once had me...

...започва "Норвежка гора" на Бийтълс.

Така започва и историята за любовта на Тору. На 18 той загубва най-близкия си приятел и се сприятелява със Смъртта.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Онзи ден, докато зарязваше в Сухиндол, бившият вече президент Първанов помоли да го извиним за нескромността. Той се похвали с рейтинга си, като каза, че пожелава на всеки български политик след десет години на върха да му е толкова висок, дори когато е паднал.

Верно – висок му е. Твърде висок, за да е истински – но нали за това служат на Родината нему присъдружните социолози. От друга страна пък, струва ми се, че по твърде истински начин този, високият, отразява височайшата народна любов, базирана най-вероятно на свойственото за българина безхаберие към всички онези реалности, които не му бъркат пряко в джоба. В душата може, в джоба – не. `Ми то при това положение, граждани, с основание можем да сметнем, че ако изборите бяха сега и че ако Първанов по Конституция имаше право да се кандидатира за трети мандат, пак щяхме да си го изберем, а?

И верно – наистина е нескромно от негова страна да се изтъква. Само че нескромността можем да му простим. Даже най-великодушно го правим, ето в този момент. Струва ми се дори, че ако някой път през последните десет години Първанов беше проявил и истинска скромност – и нея можехме да му простим, `щото това са нормални човешки работи, почти всеки е грешен по тази линия.

Но горе-долу със скромност и нескромност ми изглеждат да се изчерпват двете основни прегрешения, за които можем да му кажем от сърце – просто да ти е! Всичко друго, сътворено от него, докато се жертва за нас самоотвержено на високия български политически връх, е неимоверно трудно да се прости, освен ако не сме измислили нов вид индулгенции и да сме му връчили вече първата от тях.

Индулгенция, но не продадена срещу пари, защото се знае, че не само Първанов, а и никой друг нас като народ само с пари не може да ни купи, индулгенция, продадена срещу напълно абстрактни понятия като чест, достойнство, национални интереси и други. В смисъл, че ние сме си ги продали, пък той получава опрощение за сметка на това. Или може би беше – че той ги е продал и пак той е опростен…..Обърках се малко в хипотезите, които се пораждат от подобно действие, граждани. Но като цяло – схващате идеята, без съмнение.

Трябва да му се признае на бившия вече президент обаче – в такива уж случайно подхвърлени някъде извън София изявления, той успява да вкара тези, които буквално разтърсват човешката природа. То не че когато говори насред София не успява, ама и в провинцията се представя блестящо. Например пак в Сухиндол, докато се произнасяше за предстоящия Консултативен съвет по национална сигурност, по повод на тъй наречените “специални разузнавателни средства” Първанов заяви: “Очевидно сегашната система, която беше наложена от новите управляващи, вече не е работеща и мисля, че трябва да се създадат максимални условия за един по-голям контрол“.

Как ви се струва, а? “Максимални условия”, по-голям контрол”, “наложена”….. На мен ми е като Комсомолец, обучаван тайно за Президент. Ега ти комбинацията! Но важното е друго, звучи ми така, сякаш с тези си думи Първанов иска да каже, че сегашната система някак си е по-лоша от тази при предишното управление. Или сякаш при предишното управление, при управленията преди предишното, а и изобщо от близо 70 години насам в България някаква “система” на подслушване при “максимални условия” и “голям контрол” наистина е съществувала.

Да, бе, забравих. Всъщност система имаше. Има и досега. Казва се Държавна сигурност и хората, които работят в нея и които – вервайте ми, този слух е истина – никога не излизат от нея, дори ако привидно вече не са вътре в нея, с топлота в гласа и викат Системата. Направо чуваш как произнасят главната буква, когато ги слушаш да го казват, твърдя го от личен опит. Само че ако по комунистическо време тази Система подслушваше когото трябва, сега подслушва когото си ще. Това не изключва когото трябва, но включва и още много други потърпевши. И никакви консултативни съвети по националната сигурност няма да решат този проблем, защото неговото решение е друго.

То минава през истинско разрушаване на самата Система. Минава през умни, смели и енергични мерки, заради които не само ще ти вадят СРС-та, ами направо може да те гръмнат. Даже колкото са по-умни, смели и енергични мерките, толкова повече гръмването ти е в кърпа вързано, защото Системата владее парите, защото Системата владее информацията и защото Системата знае как да се съпротивлява организирано, дори срещу Държавата. Даже умее временно да потушава вълчите противоречия вътре в себе си, в името на общото си оцеляване и развитие.

Не, не скачайте, граждани, кой с възхвала, кой с укор, като смятате, че с предишното изречение визирам героизма на Борисов и Цветанов да се борят със Системата. Не го визирам. Най-малкото, защото такъв героизъм няма. Ако на моменти те се сблъскват с Нея челно, правят го от тактически съображения, защото така им се налага като сега управляващи, защото Системата е засегнала по някакъв начин техните преки интереси. Те нямат План, нямат Стратегия за работа по въпроса и това става очевидно не само при последните развития, като се започне от въпроса с дипломатите-ченгета и се стигне до злополучните СРС-та с Танов, а е ясно изначално, съдържа се в цялостното им поведение и маниер на управление.

Какво идеи например има премиерът Борисов за овладяване и нормализиране на процеса с масовото незаконно, а – още по-лошо – дори законно подслушване, разразило се напоследък. Освен “пакет от мерки”, за който всъщност не е ясно какво съдържа и като нищо ще поднесе на демократичната общественост някои неприятни изненади, Борисов уточни, че на 21 февруари, впрочем, ден преди споменатия Консултативен съвет при президента, ще се проведе кръгла маса с участието на главния прокурор, председателя на Върховния съд и министъра на правосъдието, на която пакетът с мерки ще бъде представен. “Просто ще ги задължа вече да ги спазват, защото това безобразие не може да продължава“ – каза в типичен стил премиерът.

Така всичко става вече наистина много просто. Но защо ли имам впечатлението, че Законът вече би трябвало да е задължил съответните длъжностни лица в държавата да спазват правилата? Защо ли ми се струва, че няма как да е нормална демократична страна онази, в която думата на премиера тежи повече от Закона. И защо ли смятам, че от цялата работа със “задължението” нищо няма да излезе? В края на краищата – какво става, ако те “поемат задължението”, а после подопечните им съдии, прокурори и ченгета продължат да я карат както досега и не спазват ангажимента на началниците си? Ще ги хване бат` Бойко за яките и ще ги бие един по един на татамито ли…..

Не знам. Сигурно съм черноглед. Ама и така да е, то пък е защото достатъчно съм се нагледал на български работи за 30 години занимания с журналистика. С извинение, както казва Нери, щом стане дума за журналистиката тук.

Така че – октоподът Паул, дето предсказваше победите на Германия на световното по футбол почина, замести го Хайди, кривоглед опосум с наднормено тегло, от който се очаква да предскаже “Оскари”-ите. Ама не ни е необходим толкова голям специалист по въпросите на бъдещето, бе, граждани, за да ни предскаже какво ще се случи оттук нататък с използването на СРС-та в България, ако нещата си останат само в рамките на едното “задължение” да се спазват законите, наложено със силата на волята от страна на премиера.

И накрая да взема да завърша с една добра новина, де, нали все ни разправят, че трябва да се придържаме към оптимизма, към положителното начало в живота, за да имаме успех. Та ето, добрата новина е, че Русия се отказва от участие в проекта “Бургас – Александруполис”, макар все още да проявява величествена имперска скромност и да отрича, че се отказва.

Най-после. Макар руснаците пак да се опитват да прехвърлят своя отказ /не отричането от отказа/ като вина на България, човек и на тях не може да се сърди. Или поне може да разбере еднозначно фройдисткия характер на това тяхно действие. Психологически те се държат точно като големият брат, който обичайно прехвърля вината за собствените си бели на малкото безсловесно братче.

Халал да им е – да се отказват от повече такива неизгодни за нас проекти, ние ще продължим да ги разбираме, може даже да започнем да им съчувстваме, да проявим ирония и жалост, както съветваше Хемингуей. Все пак, съгласете се, граждани, че именно иронията и жалостта изграждат нормалното отношение на една развита европейска държава към държава, която се намира някъде по средата на пътя между третия и четвъртия свят…..

Да се откажат руснаците сега и от “Южен поток”, да се откажат от АЕЦ “Белене” – знаете ли колко хубаво ще им бъде…..Какво още? Ами да се откажат да се отнасят към България като към някакъв руски придатък в Европейския съюз за тях ще е най-добре.

Да де, ама няма да се откажат от това. И знаете ли защо? Защото рейтингът на  Първанов в тази страна си стои прекалено висок, дори когато е паднал.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

- Г-н Марински, извършвала ли е нашата армия реално насилие срещу сърбите и гърците,когато България си върна Македония през 1941-42 г?  - Въпроса ти момко е интересен. Отделни случей имаше. Помня,че по пътя към на Скопие когато влязохме във Вардарска Македония април 1941 се натъкнахме на една и съща картина. Имаше масова саморазправа на местното [...]