Съветът за сигурност гласува зона, забранена за полети над Либия, както и възможност за военен удар по Триполи.

Гласуването завърши с 10 “за” и 5 са се въздържали – Китай, Русия, Бразилия, Индия и Германия. По-рано вечерта BBC съобщи, че британските войски са в състояние на готовност да навлязат в Либия, ако резолюцията бъде приета. Арабската лига предложи арабски войски също да се включат в една бъдеща атака срещу режима на Муамар Кадафи.

По канал Al Jazeera бяха показани кадри на ликуващи бунтовници в Тобрук и Бенгази.

 

 

Иде ми да се пенсионирам от скука в претакането на очевидни неща по въпроса за износа и вноса на онзи с алаброса . Да ви “занимавам ли” или ще спирате да четете? Щом четете, значи сами се занимавате и сами сте си виновни… АЕЦ “Белене” шумно загуби войната в Тихия океан- не се заблуждавайте от [...]

Дебатът в Европарламента на 17 март бе повече от ожесточен. Причина за това бяха темите – Япония и Либия – особено втората, която засегна множество проблеми, свързани с позицията на ЕС и липсата на действие срещу Муамар Кадафи. Чуха се много критики, че ЕС не е успял да помогне на хората в Либия в борбата им за демокрация. България отказа да признае опозицията в Либия с довода, че в Бенгази е бил съдът срещу българските медици.

Това са извадки от дискусиите, предоставени от сайта на Европарламента:

 

Ван Ромпуй посочи, че на срещата на върха, по отношение на Либия европейските лидери са поискали Кадафи да се оттегли и са изразили сериозна загриженост от ситуацията, но не са успели да стигнат до консенсус какви стъпки да се предприемат. Предвид хуманитарната криза той призова за повече средства за Фронтекс, (Агенцията на ЕС за сътрудничество по външните граници), “за да защитим нашите общи европейски граници”.

 

Guy Verhofstadt (АЛДЕ) изрази много остра и критична позиция: “ние не можем да променим нещата в Япония, но можем да сторим това в Либия, където героите жертват живота си за свободата и демокрацията. Какво правим, за да предотвратим нова Руанда или Дарфур … ние изпращаме проучвателни мисии в Триполи…. ” Той заяви, че не разчита на ЕС, но на Франция, Великобритания, САЩ.

 

Daul: “Ние искаме Кадафи да се оттегли и да се сложи край на насилието. Като се има предвид скоростта на събитията,  ЕС трябва да бъде в състояние да действа бързо … и да говори с един глас.”

 

Rebecca Harms (Зелени / ЕСА): постави въпроса, дали сме сигурни, че няма европейски фирми, търгуващи с Кадафи? “Не се изправихме срещу Мубарак и Бен Али, което показа неспособността ни да действаме …слабост, която международната общност няма да забрави и  която няма да ни бъде простена.”

 

Nigel Farage (ЕСД) се обърна към Ван Ромпуй с думите : “Надявам се, че ще устоите на подканянето към военни действия, тъй като няма съгласие за това” “Лесно е да се влезе във война, но е трудно да се излезе от нея”, отбеляза той.

 

Bisky: “В миналото ЕС си сътрудничи с диктатурата заради реалната политика. ЕС трябва да върне доверието в него… санкциите трябва да бъдат безмилостно изпълнени, преди всичко забраната за продажба на оръжия.”

 

Jan Zahradil (ЕКР): “Съжалявам, когато чувам, че ЕС не е в състояние да предприеме действия. Интересно ми е да видя какво Съветът и Комисията ще направят, когато Кадафи спечели. Ще се върнат ли към нещата както бяха до сега?”

 

Следващата събота (26.03.2011) радио предаването ми 45 оборота в минута ще отбележи своето 100-тно издание в ефира на Радио Варна. Този скромен празник ще бъде отбелязан подобаващо във варненския бар Bolla, където специално за случая със Selector Stiliyan ще представим новия ни съвместен проект Funky Soul Fellows (повече информация за събитието вижте в Предстоящи участия).

Днес реших да представя едно парче, което напоследък доста често въртя на партита. Betty Wright е сред любимите ми певици, а песента, с която ще я чуем, е Where Is The Love от 1974.

Betty Wright е е една от певиците с най-силно присъствие на музикалната сцена в Маями (основно през 70-те и 80-те, въпреки че продължава да записва и днес). Родена е на 21 декември 1953 и пее от малка в госпъл групата на семейството си Echoes of Joy. Още на 13-годишна възраст Betty започва да взема участие при записите на други артисти като беквокалистка, а две години по-късно на бял свят се появява първият й самостоятелен сингъл. Следват няколко малко успешни албума, преди да се появи първият сериозен хит на певицата. Но чакането определено си струва: през 1972 Clean Up Woman счупва щатските класации. 1974 е годината, в която Betty Wright получава награда Grammy за песента Where Is The Love. Това сякаш й дава крила (няма и как да бъде иначе) и до края на 70-те излизат най-силните албуми в дискографията на певицата, сред които Danger High Voltage от 1975 (включващ хитове като Shoorah! Shoorah!, Where Is The Love и Tonight Is the Night) и Betty Wright Live от 1978. Съвместният й сингъл със Stevie Wonder What Are You Gonna Do With It? от 1981 слага край на успешните години в кариерата на Betty Wright.

През 80-те и 90-те тя продължава да издава албуми, но ниският интерес на публиката принуждава Betty да започне да се изявява като телевизионна водеща, както и да се включи като беквокалистка за голям брой музиканти, сред които Erykah Badu, Regina Belle, David Byrne, Jimmy Cliff, Gloria Estefan, Inner Circle, Millie Jackson, Jennifer Lopez, Johnny Mathis и много други.

Фактът, че звездите на фънк и соул музиката от 70-те днес са беквокали на певици като Jennifer Lopez (!), оставя леко горчив вкус в устата ми. Тъжно е да гледаш как колелото на музикалния бизнес изтрива цели течения в музиката, за да направи път на скандално елементарните и безлични нови парчета, сглобени на лаптоп за една цигара време. Но точно за това съществуват места като този блог, където аз и вие имаме възможността да се докоснем до забравените богатства на едни почти забравени години.

Where Is The Love, както вече стана дума, донесе единствената награда Grammy на Betty Wright. Не знам причината точно това парче да бъде избрано за най-добра R&B песен за 1974, но няма и да се опитвам да я разбера. Важното в случая е, че когато завъртя тази плоча, почти никой наоколо не остава безучастен. Сред композиторите й са Harry Wayne Casey и Richard Finch (основателите на K.C. & the Sunshine Band), което обяснява диско-фънк звученето й. Това е песен за танцуване и ви препоръчвам да се възползвате. От Б-страната ще откриете My Baby Ain’t My Baby Anymore. Enjoy.

Peace & Funk

5 дни по-рано

Днес

Несъмнено дългата коса е нещо готино. В момента, в който започваш да приличаш на Кърт Кобейн трябва да се замислиш, да се подстрижеш и да продължиш напред.

И както винаги казвам важно е да има коса, която да се пуска. Ако няма – няма. Ако има – прави каквото искаш.

 

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но ...

От няколко дни интернет доставчиците са в паника. Потребителите също. Ни в клин, ни в ръкав отговорни инстанции в държавата са се сетили да изпълняват закон, който дълго е стоял забравен. Жиците, по които тече интернет трябвало да се скрият под земята, само че те са си във въздуха. Сега се разбързали да ги резнат и така народецът да остане без нет.

Ситуацията е същата като с маршрутките между Перник и София. Прави се нещо, без да е добре обмислено. Спряха маршрутните превози, защото превозвачи си намерили вратичка в закона и возели хора между областния център и столицата пред погледа на всички, които е трябвало да ги спрат. Народът остана без превоз, а в освободената ниша се наместват удобни на сегашната власт фирми.

Така и с интернета. Някому скимва изискването за предимно подземно изграждане на Интернет мрежите. В същото време - там където законът разрешава - надземните мрежи се приравняват на строеж. Нещата заприличват на пълна лудница, сполучливо определя дребен интернет доставчик.

Проблемът е доста сложен, но от цялата бъркотия става ясно, че ГЕРБ и в тази област налага монопол. Като се резне кабелчето на дребния доставчик, ще остане място само за тия дето дават интернета с модемче и ако искаш да си в час и да те има във Фейсбук или на скайпа, ще плащаш само на Джиесем операторите и за Интернет. От друга стана ще намалее и публиката на сайтовете, които ще бъдат впрегнати в предстоящите избори и манипулацията ще намалее, а полето за политически сражения и компромати ще се ограничи.

Отгоре на всичкото на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията бил публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните събщениия. Според тези, които са имали търпението да го разглеждат – бил на 44 страници и бил предложен за обществено обсъждане.

Може би като го разгледаме ще знаем дали ГЕРБ иска да ни спре интернета, дали ни налага нов монопол или и двете.

Чували ли сте нещо за естонската литература? Знаете ли името на някой автор или на произведение от тази балтийска страна? Не? Хм, поразровете се в спомените си, моля! Нима не си спомняте трите странни на вид човечета, запознали се пред павилиончето за сладолед, плод на перото на Ено Рауд? Ами да, за „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” говоря, разбира се! Естонската приказна повест от детството ми, която и до днес препрочитам с удоволствие и с усмивка.

Либийската армия изкара техниката от хангарите. Танкова група напредва към Бенгази: Тежка артилерия се готви при нужда да вземе участие в подкрепата на мобилните съединения:

-Създателю, - обърнало се гърнето към Грънчаря - ти ме сътвори от глина...
-Сътворих те, е?
-Аз ти благодаря! Но в какво е смисълът на моето съществуване? Каква е висшата цел? За какво въобще съм нужно?
-Как така "за какво"? Не се радваш, че съществуваш ли?
-Радвам се, разбира се! Но бих искало да знам ...
-Не, моля те, вземи се изясни! Какво искаш - да знаеш или да се радваш?

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Много красива музика...



С този филм и музика открих за себе си цигуларят Joshua Bell.

Някои все още казват, че протестират срещу скъпия бензин. Аз мислех, че този въпрос вече е уточнен – всички налични статистики показват, че бензинът в България е сравнително евтин. Бензинът не е дизел все пак.

Цена на бензина в евро, 17 март 2011

Източник: energy.eu; Bulgaria cor. представя коригирани данни за днешните цени в България

По-горе са днешните данни от сайта energy.eu. Цените са най-ниски в Кипър, Полша, Естония, Румъния и България (тези страни бяха най-евтини и в понеделник). В Кипър ДДС е ниско, а между останалите четири страни има минимална разлика.

Конкуренцията се увеличава, а вносът на бензин е значителен - но разбира се вероятно може да се увеличи и още при намаляване на някои административни тежести.

Блогът за икономика 2011

Както ви “обещах”, предстои руското ядрено лоби да “усвои” парите за пропаганда, предплатена в България. Ето ви два примера от днес, когато бившият премиер и лидер на БСП пледира в полза на ядрената енергетика в момент, когато би трябвало поне малко да се смири. Целият свят прави крачка назад, преоценява, спира дори започнати градежи на [...]

ха сега да ви видя, дали ще успеете да разгадаете следната загадка: кой кой е? представям ви семейство Христови:

Катастрофата в Япония е голяма. Човешко е да помогнем. Моля ви да направите каквото ви е възможно ! Оказа се че фирмата ми има програма която удвоява всеки лев който аз даря. Дадох им нещо да удвояват. Всички сме хора ! И трябва да си помагаме !

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

Сюрреализмът по българските ширини достига някакви нови висини.
Осве, че полицията има право да бие бременни и деца по протестите, сега се реши, че опасните животни, които застрашват кортежите, трябва да бъдат отстрелвани, както и шофьорите, които карат насреща срещу „държавните мъже“.

Гардовете на НСО ще могат да стрелят по автомобили, ако преценят, че водачите им създават реална опасност за охраняваните държавни мъже. Позволява се и стрелба за защита при нападение от опасни животни.

Подобна титанична… да де, мисъл, трябва да бъде оценена по достойнство.

- Първо, опасни животни в ми е много интересно какво се дефинира.
Не си спомням из София да вилнеят носорози. Всъщност из България като цяло има сериозна липса на споменатите животни. От друга страна, с тази промяна, може да се оправдае отстрелването на редки животински видове…
Та искам да знам какво точно ще отстрелват.
- Второ, по принцип поведението на споменатите кортежи е в най-добрия случай, подлежащо на критика. Сега, като си представя, че тези ще имат право и да стрелят… нещата бързичко ще станат кървави.
Извинете, колко точно нападения над кортежи е имало до този момент?
Има 31 КАТАСТРОФИ, от които уж 7 са по вина на кортежираните. Останалите са катастрофи, без умисъл за нападение.
Да разбирам ли, че за следващата година ще има 31 нещастни случаи, в които катастрофите ще бъдат далеч по-тежки (виждали ли сте как спира кола с простреляни гуми?), да не споменаваме, че не става ясно какво ще се случва в подобни ситуации, в които охранителите смятат, че са нападани? Стрелба в градски условия… пешеходци, деца…
Още повече се притеснявам какво ще става на междуградски… без разрешение за стрелба, има достатъчно примери за „прекрасно“ поведение на депутати и охранители, сега съвсем ще стане панаир.
Наредбата е най-малкото безотговорна.

Преди време писах, че депутати освен много, ама много права, имат и ужасно много задължения. Разбира се, спазването им, на практика, е повече от повърхностно, едва ли не концерт по желание, но за сметка на това правата им стават все повече, по-безконтролни и безкрайни. На тях и на полицията.
Една перфектна симбиоза, в които се подхванват и пазят, превръщайки се в чудовищно израждане.

Впечатлението, че всеки, който НЕ е редови гражданин има абсолютно всички възможности да злоупотребява както си поиска с благословията на Борисов и закона, не е случайно.
Не знам последния какво мисли за мандата си, но според мен наред с тъпата спортна сграда, последните години приеха толкова плашещи и ужасяващи промени и поправки в наредбите и законите, че аз се чудя дали нещата не вървят към Мурабакване. Или се надявам…

Filed under: абсурдно, политическaта отговорност Tagged: абсурди, безкрайни права, безотговорност, катастрофи, оръжия, политици

Според него, “усвоените от България средства по Кохезионния и Европейския фонд за регионално развитие са 71% по-малко от средните нива в Европа, а по отношение на Европейския социален фонд – 54,3% по-ниски”. Както се вижда от таблиците, средно за ЕС усвояемостта е 22.60%, а България е на 16,8%. Вижда се също, че по време на [...]

Чуйте записа на телефонния ни разговор, в който специалистът с почти 40 годишен стаж в ядрената енергетика говори за бъдещето на АЕЦ“Белене“ и за атомните аварии в Япония.  Информацията е тревожна и заслужава да бъде изслушана, защото г-н Касчиев не веднъж е доказал, че казва  каквото мисли независимо от мнението на фирми и правителства  и без да се притеснявава от последствията.

Недостаъчен контрол, липсата на опит и решителност в Япония са допринесли последствията от аварията да са големи за целия свят, включително и за България.

Кликнете с бутона на мишката върху звуковия МР3 файл и изчакайте да се зареди преди да го чуете (времето зависи от скоростта на интернета ви)

Звуков файл: 2011-03-17_kaschiev

По-долу поместваме  писмото на БАН от 1984 година,  за което споменава в разказа си атомният експерт. Ето подчертаните в страничките два реда.

В света са построени над 400 и се строят над 300 АЕЦ, но нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка като АЕЦ „Белене“.
… през юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави АЕЦ Белене заради високата сеизмичност и да се търси нова площадка, независимо, че са изразходвани 13 милиона лева за строителство.

Кликнете с мишката върху фотографиите, за да ги видите по-големи.

От вчера България си има “график на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода март - юли 2011 г.”. Също вчера България научи, че когато те блъсне кола на властта, отиваш на съд. Нищо, че не си нарушил закона. От едната страна е графикът, от другата - историята на Цветомир Богданов, който е имал лошия късмет на 14 април 2010 г. да мине през същото кръстовище, през което е минал и автомобил на НСО с министъра на отбраната вътре.

Решението на Министерския съвет за графика не е сред новините, защото за никого вече не е интересен поредният график, екшън план или пътна карта. Но ако някой изготви график с всички случаи, когато овластени нарушават закона и причиняват вреди на обикновени граждани, то този график ще стане новина. Катастрофите на НСО и полицейското насилие се превърнаха в нещо толкова обичайно, че дори може да остане и незабелязано понякога. Затова има нужда от опомняне.

Циниците ще припомнят, че случаите на полицейско насилие през последната година са само два. А предизвиканите от НСО катастрофи, по думите на шефа на службата, били “само пет”. Догодина тези стойности може да се окажат и отрицателни, защото катастрофата между автомобила на военния министър и автомобила на Цветомир Богданов няма да се озове в графата “по вина на НСО”. Попитайте съда. Както съобщи бТВ, Богданов може да бъде обвинен за “съпричинителство на катастрофата”. Нищо, че той е минал на зелено, а министерският автомобил - на червено. Нищо, че е карал с 30 км/ч при разрешени в града 50. Това не е важно. Според разследването Богданов е могъл да избегне удара, но не го е направил.

Сега да се върнем на правителствения график. Неговата цел е да покаже на Европейската комисия какво прави България, за да реформира съдебната система и да притисне организираната престъпност и корупцията. И тъй като България все още е под наблюдение по т.нар. Механизъм на сътрудничество и контрол, комисията пише доклади, а правителството пише отговори - графици, екшън планове и пътни карти. Често срещан израз в документите на комисията е rule of law - на български преводът е малко помпозен “върховенство на закона”. Rule of law обаче означава, когато нарушиш закона, да си понесеш последствията. Rule of law означава, че когато минеш на зелено и не си нарушил нито един текст от Закона за движението по пътищата, съответно и нищо не ти се случва.

Някои политици казват, че ги е срам от продължаващия мониторинг над България. Да ви кажа ли честно - изобщо не ме интересува от какво ги е срам. Мен ме е срам, че българските институции се опитват да изкарат виновен човек, който не е нарушил закона.

Сподели във Facebook

Като говорим за пречки пред вноса на горива, може би е добре да не пропускаме и другите сектори. Според годишното изследване Doing Business на Световната банка, в България има големи проблеми с бюрократични пречки пред вноса и като цяло пред външната търговия (България е на 108 място в света по този показател). Само при лицензионните режими (издаване на разрешение за строеж) България се нарежда по-зле – 119 място в света. Проблемът с административната тежест е широкообхватен в българската икономика.

Блогът за икономика 2011

Виждаме, че от два дни се разпространяват видео записи от две демонстрации в Дамаск, и двете в близост до известния Сук Хамидие, където има и доста туристи. Какво означават тези протести и ще бъдат ли поредната плочка от арабското домино, както пише “Капитал”? Определено не съм съгласен с цялото изложение на вестника. Ето защо.

Трябва да подхождаме внимателно към подобни знаци, за да бъдат те анализирани правилно. Сирийският вестник “Ал Уатан” публикува информация за протеста, на който присъстваха и чуждестранни журналисти. На самият протест хората, излезли по улиците не надминаха 150 души главно поради една причина – протестиращите са семейства на политически затворници и исканията им са свързани с освобождаването им. Ако трябва да се направи паралел с други арабски страни, в които има бунтове, лозунгите са различни.

Протестите в Сирия не са от типа на Тунис или Египет,хората не искат падане на режим. Това си личи и от липсата на популярност на двете Facebook страници, създадени под името “Syrian Revolution 2011″. Нещо повече, мнозина мои приятели смениха профилните си снимки с про-правителствени лозунги.

Сирийското общество е по-различно структурирано в сравнение с Тунис, Бахрейн, Либия или Египет. Ако стане бунт, християните ще са с властта, защото тя им осигурява стабилност. Сунитите ще са настроени анти-режима, тъй като мнозина не са съгласни с управлението на малцинството. Има и трети играч – кюрдите и иракчаните, за които не може да се прогнозира все още нищо. Кюрдското малцинство определено има желание за протести, като част от по-големия общ кюрдски бунт в Сирия, Ирак, Иран и Турция, който бе насрочен за средата на март, но не се осъществи. Изключение направиха малките сблъсъци в Диарбекир и други източни турски градове между турската полиция и кюрдски младежи.

Трябва да имаме предвид също така, че президентът Башар Асад има силна подкрепа от сирийските младежи. Сирийският студентски съюз, който има силен клон и в България, е голяма организация, чиито център в Дамаск привлича по-голямата част от студентите в страната. Популярността на президента се дължи на няколко фактора – първо, той е млад, което влияе на симпатиите на младежите; второ, той отвори страната към Турция и Запада – нещо, което не можеше да се случи по времето на Хафез Асад, с което влиянието на Иран се намали чрез противовеса на по-свободната в политически отношение Анкара; трето, Башар Асад е по-склонен на преговори с Израел, ако те включват Голанските възвишения. Това е напредък, макар и незначителен, тъй като Сирия поддържа определено про-палестинска позиция. Не на последно място, палестинците в Сирия имат равни права (включително военни подразделения) с тези на сирийците, освен възможността за гласуване, поради липсата на реален паспорт.

След протестите имаше арести, които нажежиха обстановката. Семействата на политическите затворници отново ще протестират, но този път те не желаят подстрекатели, тъй като през последните два дни към протестиращите се включиха хора, нямащи нищо общо с проблемите на политическите затворници. Това предизвика масови про-правителствени демонстрации в Дамаск по-късно през деня на 16 март.

Един бунт в Сирия би означавал разцепление на цялата страна и това задължава обществото и правителството да разрешат проблемите по друг начин.

 

ние като правителство ще направим толкова, колкото за 20 години не направиха предишните други правителства на България

Продукти за 4 порции:
400г създърма
2 глави лук
2ч.ч. доматен сок от консерва
2с.л. олио
1 морков
1с.л. брашно
1/2ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
щипка захар
1 дафинов лист

Приготвяне:
Брашното се размива на кашица в купичка с вода. Главите лук се почистват, измиват и режат на филийки. Морковът се почиства и стърже на ренде. В тенджера се налива 2с.л. олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се лучените филийки. Бърка се с дървена шпатула, докато се запържи. Към него се прибавят морковените стърготини и брашнената кашица. Бърка се непрекъснато. Накрая се наливат 2ч.ч. доматен сок и 2ч.ч. вода. Със шпатулата се пробърква, за да се получи гладък сос. Допълнително се поръсва 1ч.л. червен пипер, щипка захар и 1 дафинов лист. Похлупва се и се оставя да къкри на кротък огън, 30- 40 минути. Създърмата се реже на 4. В 4 квадратни чинии се слагат парчетата месо. Отгоре се поливат с топъл, готвен сос.

Вчера, по време на една среща в офиса се обади притеснена една от милите ни баби за да каже на внучката си да не излиза на улицата и да не яде пресни зеленчуци. Заради радиацията. Горката, гледала телевизия.

Часове след най-силното някога земетресение и последвалото ужасяващо цунами, с възхищение обсъждахме как в Япония вече ремонтират пътищата и за часове организират мащабната спасителна операция. През това време нашите телевизори ни удивиха с липсата на емпатия и това как безсмисленият въпрос има ли радиация в студиото отнемаше почти всичкото новинарско време за отразяване на драмата в Япония.

“Ако това се беше случило в България…” си мислим всички и не ни се мисли. Факт е, че България е в силно земетръсна зона и е факт, че рано или късно и тук ще преживеем Голямото Земетресение. Готови ли сме за това?  Или ”като ни дойде на главите, тогава ще се оправяме”?

Констатираната от бабата радиация в офиса ни е обобщен пример за готовността на обществото ни да се справя с проблеми, като земетресения, климатични промени, изчерпването на природните ресурси… За това работим в Горичка. За смелостта да си мислим за това, което ни очаква.

—

И за финал:

припомнихме си “Ку-Ку” по БНТ от 22 декмеври 1991.

—

Направете дарение към Японския червен кръст

Днешният пътепис ще ни води до място топло и слънчево. И понеже за тези тежки метеорологични условия (аз по душа съм ескимос ;) трябва да сме подготвени – то нека видим какво можем да похапнем в Калифорния. Приятно четене:

Да похапнем в Калифорния

Още в началото трябва да направя уговорката, че очаквах да имам много повече снимки на храна, но впоследствие установих, че на картата основно има небостъргачи, небостъргачи и пак небостъргачи. Показателно – това, което може да те отнесе е архитектурата на Ню Йорк и океана и нощното небе на Калифорния. И най-важното: липсва каквото и да е била снимка на бургер, въпреки че за две седмици успях да изям солидно количество такива, с най-разнообразен вкус и гарнитури. Склонна съм да се съглася, че това е националното ястие на САЩ, а вариациите от най-класически такъв до кюфтенца (sliders) от кобе телешко са в състояние да заглушат сигнали като “ама пак ли кюфтета…”. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Калифорния за мен е преди всичко океан, слънце, палми и огромни плажове. И място, където можеш да се сблъскаш с Джейн Фонда и Сали Фийлдс и да се правиш, че си минал покрай съседката от долния етаж. За няколко дни видях част от

Лос Анджелис, Лонг Бийч и Анахайм,

но явно звездите са на всеки сантиметър (поне така ми се иска да вярвам), а океанът е всеприсъстващ и прекрасен.

Закуската е яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата, а

Калифорния е мястото с най-вкусните плодове, които някога съм яла

(ако не броим прясно откъснатите праскови). Грейпфрути, няколко вида пъпеш, диня и най-сочния и ароматен ананас – всеки, който знае трудностите ми с плодовете, би се изненадал от количествата, които изядох, а пиенето на прясно изцеден сок се превърна от неприятно задължение в огромно удоволствие. Явно с брането на зелено тук няма да имаме шанса да ядем такива плодове извън сезонните родни такива, но пък най-сетне разбрах какво им намират хората на ананасите. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Закуска"][/caption]

Кафенца, които предлагат еспресо, американо, чай, закуски, бейгъли, всякакви супер-био-органик храни, японски бенто и готвена корейска храна.

Калифорния явно наистина е центъра на здравословната хранителна мания,

но след няколко погледа върху етикети на разни супер-не знам си какви шейкове, сокове и подобни бърканици прецених, че най-здравословно е да не знаеш изобщо какво съдържат, за да не вдигаш кръвно. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Кафене - бистро"][/caption]

Точно в такова кафене - бистро човек може да намери и

рогалах с праскови много преди Ханука,

само дето вкусът повече напомняше тиквеник, но пък е перфектния завършек на една закуска на слънце. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Рогалах с праскови"][/caption]

Бюфетът

е явление, което май у нас се случва от време на време във вегетарианските ресторанти, но като цяло е чудесна алтернатива, ако не знаеш какво ти се яде и ако искаш да се натъпчеш до припадък за десетина долара. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Бюфет"][/caption]

Храната в този беше смес от текс, мекс, китайска и южняшка, тежка, пържена и сладнееща – вкусно, но аз лично едвам успях да изям една неголяма чиния.

Розовата лимонада

е нещо, което и на двата пъти, в които я пробвах, така и не успях да допия. Синтетична, кисела и с вид на зелева чорба, но в крайна сметка всичко е въпрос на вкус. [caption id="" align="aligncenter" width="601" caption="Червената лимонада и на цвят и на вкус го докарва на зелева чорба"][/caption]

Срам, не срам, обаче някой неща даже не разбрах от какво са приготвени, камо ли какво представляват – в чинията се разпознават свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз, останалото остана предмет на догадки въпреки помощта от един приятел от Кънектикът, според който едното може би е сладък картоф, а другото – нещо със спанак. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз и още нещо..."][/caption]

Ресторант в стила на старите пристанищни постройки около марината в Лонг Бийч. [caption id="" align="aligncenter" width="661" caption="Ресторант на плажа"][/caption]

Орчата, плодови смутита, funnel cakes и чуро (churro), които приготвят само за теб.

Чурото се прави с машина по подобие на толумбичка и се пържи в силно нагорещена мазнина. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Ресторант. Може ли авторката да ни запознае с готвачката? ;)"][/caption]

Вряло, сладко, мазно и с много канела,

чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам.

Признавам си, че в САЩ хич не обърнах внимание на сладките неща, но това определено ме грабна и не бих имала против наблизо да има будка за чуроси и орчата. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Вряло, сладко, мазно и с много канела, чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам."][/caption]

Ресторант в псевдо-мексикански стил с азиатска кухня, нищо изненадващо.

Всичко местно и домашно приготвено е последен писък на модата, но пък бурканчетата с туршийки наистина са красиви и оставаш с усещането, че си малко по-близо до познанието какво точно ядеш. [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Туршия в Лонг Бийч. Само не мога да разбера как може да съществува подобен израз?!?"][/caption]

Две абсурдно снимани мексикански бири: Carta Blanca и Dos Equis.

В Калифорния за да си купиш бира, трябва да минеш километри и километри, докато нацелиш някой liquor shop (такива са законите!). Другият вариант да изпиеш една следобедна бира е да се завреш в някой толкова захлупен и смутен бар, че започваш да се чувстваш като някой от най-пропадналите герои от класическо road movie. Освен законите и в Калифорния, и в Ню Йорк удивлението ми предизвикаха и невероятните разфасовки: кварта и пинта. Квартата:

И пинтата. Иначе мексиканската бира си е все така чудесна, дори без лайм и без да даваш 5 лева за нея.

Най-сетне видях тези

големи конгломерати от десетки заведения за хранене.

Местните обичат да ги наричат ресторанти, а и всичките имат спретнат и излъскан вид, но до едно принадлежат към големи вериги за бързо хранене.

Китайски ресторант за бързо хранене, със статуя на кон отпред. Прави впечатление колко е чисто и никъде няма хартишки, опаковки и полуизядени бургери.

В Калифорния разбрах защо в Америка без кола не може – няма никакъв шанс да си напазаруваш

хранителни стоки, да откриеш бира или да намериш фаст фууд скупчването, защото нещата отстоят на километри едно от друго.

Мечта – да изпиеш една наливна бира до марината.

Ако не искаш бургери и китайско – пица. При това много, много вкусна, нищо че Калифорния не е мястото с най-голям процент италиански емигранти на глава от населението.

Салатата има свеж и приятен вид, нищо кой знае колко различно, но това, което ме впечатли е вкуса на авокадото (споменах горе за брането и износа на зелени плодове) и царевицата, включена в понятието “печени зеленчуци”.

Наливната бира.

Наливната бира в САЩ е една дълга история, която е на път да се превърне в страстна, любовна и до живот. За мой късмет навсякъде предлагаха oktoberfest brew – червен, ароматен ейл.

Красива, чудесна пица с истински пеперони и моцарела.

В близък план и с фотографски ефекти.

Дели с много квартален вид

и домашно приготвени сандвичи.

На места в Лонг Бийч могат да се открият прекрасни ресторантчета с масички на улицата в стари сгради.

За съжаление, поради естеството на посещението ми в Калифорния нямах много време да изследвам храната, но общото ми впечатление е: невероятни плодове, страхотно телешко и омайна бира. Автор: Магдалина Генова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Калифорния
2. South Lake Tahoe
3. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
4. Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Решили хората веднъж да построят красиви, просторни въздушни замъци. Веднага започнали да чертаят планове на пясъка. Всичко по съвременните технологии. Само че до строителство така и не се стигнало - възникнали непреодолими разногласия с какъв материал да строят, в какъв цвят да ги боядисат, да сложат ли крепостни стени.
Едните настоявали: "Трябва да строим от свежия вятър на промяната, така е прието в световната практика. От такъв материал замъците ще станат светли, просторни и чисти." Другите им възразявали: "Да не сте полудели! Замъците веднага ще рухнат. Най-добър е изпитаният от времето застоял въздух. Той няма да ни подведе. И ще имаме стабилни и дълговечни замъци."
Започнали да спорят. Спорили до пресипване. Свършили аргументите, започнали обвиненията. Свършили обвиненията, започнал бой.
Някой се опитал да ги помири, призовавайки ги към здрав разум: "Време е да се хващаме за работа! Скоро ще дойде зима, къде ще живеем?" В резултат и двете страни се нахвърлили върху него: "Ренегат! Конформист!" А в това време вятърът заличавал и плановете на пясъка, и темелите на въздушните замъци, но биещите се в прахта вече не забелязвали това.

Александър Бажанов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

І.

“Молете се за нас!” – пишат японци в нет-а. Молим се. Не спираме да се молим. 

Този свят е като вишна.

Три дни само –

и цвета го няма. 

Това хайку на Ошима Рьота /превод – Людмила Холодович и Георги Василев, “Пълнолуние”, Народна култура, 1985 г./ е писано някъде в средата на 18 век. Но сякаш е писано вчера.

Затова се молим с цялата сила на човешкото си съчувствие – защото ако ние, хората, не се помолим за другите хора, кой ще се помоли за нас, хората.

Молим се с цялата сила и с целия си човешки ужас на самотни миниатюрни същества, захвърлени в красива, но огромна, дива и непредсказуема Вселена. Защото сътворихме невероятна наука и овладяхме невероятна техника, но не можем да овладеем природата извън нас и вътре в нас. Сигурно защото не сме я сътворили ние, а някой друг.

През повечето време таим първобитния ужас пред стихиите, крием го дълбоко в подсъзнанието си – някои, защото така е по-лесно, други, защото съзнават, че иначе бързо ще се превърнем в човечество без стимул за живот. Поне в такива ситуации обаче трябва всички да успеем чрез молитвата да погледнем в очите на безсилието си, за да се научим да живеем въпреки него.

Но молим се още и с цялата си власт на висше божествено творение, създадено, за да създава. Молим се с целия си божествен дух и с цялата си божествена светлина. Те може и да са слаб меч, но са силен щит.

Молим се за достойните, умни и работливи хора в Япония, способни от камъни да сътворят градина, от седемнадесет срички – поезия. И митология от вишневия цвят.

Молим се и тази пролет да цъфнат вишните край планината Фуджи. 

ІІ.

Не знам дали се молим за либийците, официално стимулирани за протест и бързо изоставени на милостта на техния сатрап Кадафи. Искам да кажа – не знам дали се молим като народ, иначе аз лично се моля, защото знам какво е светът да те изостави и от нийде взорът надежда да не види.

Демократичният свят има много грехове. Един от тях е продължаващото вече четири десетилетия съществуване на режима на Кадафи – самозван полковник, гнило цвете на пустинната революция и луд за връзване, който трябваше отдавна да бъде вързан. Но не – вместо това разни тъй наречени лидери на демократичния свят през годините му даваха да си опъва палатка насред градините и камилите му да осират околността, докато самият той плюе лепкаво и миризливо, като камила, по същия свят, който съвсем демократично не му сложи навреме усмирителната риза. А такова нещо като не се сложи навреме, после се слага много трудно.

Имам чувството, че през последните дни тъй наречената международна общност  извърши същото предателство към либийската опозиция, която излезе на борба със сатрапа, каквото преди 65 години извърши тъй нареченият демократичен свят спрямо унгарската революция. Извърши го дори по същия начин – с протакане, гузно потриване на ръце, търсене на различни съображения за отлагане и дрънкане на празни приказки, вместо с навременна, решителна и силна намеса. Тогава Будапеща беше смазана от съветските танкове, сега Либия пред очите ни бива смазана от самолетите на Лудия. Тогава хиляди унгарци бяха избити и прогонени от родината им, сега същото се случва с либийците.

Да, ние, българите, не щем много да се молим за народа на Либия, защото май вътре в себе си чувстваме, че имаме стари сметки за уреждане. Дотам, че премиерът ни се изказа против обща европейска подкрепа за либийската опозиция в Бенгази, защото сред нея имало хора, които лично са участвали в измъчването на нашите медицински сестри преди време.

Това може и да е така. Но ми прозвуча, сякаш самият Борисов в самата България вече прокара съответните закони, с размах изчисти всичко и докара нещата до там, че никой от бившите сатрапи на комунистическата Държавна сигурност в момента не заема никакъв висок държавен или административен пост. Или сякаш с принципната си позиция ние директно ще подкрепим не просто справедливата борба на либийския народ, а личните интереси на някакви си престъпни типове.

Според мнозина може и да не съм прав. Но така или иначе, като няма какво друго да направя в случая, моля се за успеха на либийската опозиция, защото успехът на Кадафи би бил разрушително природно бедствие за устоите на демокрацията изобщо.

Ако не се сещате защо – ще ви кажа. Не само защото изоставихме онези хора. А и защото Кадафи, дори в тази тежка за него ситуация, съзнателно удря право във фундамента на демокрацията, в спазването на законовите процедури, като използва един привидно твърде законов аргумент. Или капан. Или нещо по-лошо. Той казва така: – Аз не съм готов да си подам оставката, но ако бях готов, пак нямаше да мога, защото всъщност не съм избран на никакъв пост, не съм президент или нещо подобно, аз съм просто лидер на революцията, а няма закон, според който от нея можеш да си подадеш оставка, длъжен си да и служиш до край.

Има предвид – до безкрай. Или поне – до края на всички други, освен неговия собствен. Но втренчените в процедурния пъп на закона демократично настроени люде започват да цъкат с език и да се дивят – абе, той май е прав, верно по закон няма пред кого да си подаде оставката, горкият! `Ми с`я к`о шъ пра`йм….. 

ІІІ.

Моля се най-после да видя българското правителство да излезе и ясно да каже “не” на руснаците за строителството на АЕЦ “Белене”. Не ми се ще да се моля за това. По-ми се ще вече да беше станало без молитви, но като не става така, трябва по друг начин.

Има нещо много сбъркано обаче в цялата ситуация. Дори някои от българските медии и отделни коментатори, които иначе принципно са против “Белене”, в момента изтъкват случилото се в Япония и рязката промяна в общата европейска позиция по отношение на сигурността и   използването изобщо на ядрената енергия, като някаква едва ли не мана небесна, като някакъв радостен факт, че свише силен коз за отказ пред руснаците е паднал в ръцете на Борисов.

Аз не знам защо въобще трябва да им даваме обяснения или да ползваме случайни козове, вместо да кажем – пичове, `ми просто нямаме интерес, бе, вие имате, но ние нямаме, затова – стройте си централата другаде, не в България.

Ами ако не бяха станали бедствията в Япония и реакторите там не бяха изпушили, ние какво – пак нямаше да имаме нито икономическа нужда от централата, нито пари за нея, нито политически интерес от строителството и, ама щяхме да я построим, просто защото нямаме достатъчно козове свише ли?

Съвсем трети пък е въпросът, че Борисов се назлъндисва да откаже дори сега, въпреки козовете, за които говорим. Това вече вони. Лошото е, че, освен на пари и политически натиск, вони и на несбъднати молитви. 

ІV.

Моля се също тези дни не само за глобални събития, но и за съвсем персонални съдби – например за гражданина Цветомир Богданов, както и за душевното здраве на компетентния български съд. Оказва се, че през миналата година колата на Богданов, докато пресича на кръстовище с 30 километра в час на зелено, е ударена от кола на НСО, която пресича с 50 километра на червено. Пострадало е детето на Богданов. И сега компетентният и независим български съд се е захванал да съди гражданина Богданов, защото “не е избегнал удара”.

Така и не разбрах някой сезира ли съда и с това го подтикна към описаното безумие или съдът този път е събрал цялата си компетентност и гражданска смелост, та да се самосезира. Защото, както знаем, в много други случаи той избягва самосезирането като порочна практика, дори ако види със собствените си очи как даден влиятелен гражданин подпалва от четирите страни съдебната палата. Стига да е наистина достатъчно влиятелен гражданинът, де.

Наистина, досегашният ми опит навежда на мисълта, че с молитвата си може да помогна, а може и да не помогна на гражданина Цветомир Богданов. Обаче абсолютно гарантирано е, че душевното здраве на българската правораздавателна система само с молитва няма да се промени към по-добро. Просто трябва някой да се заеме и да изхвърли натрупания там човешки и законов боклук.

Не е избегнал удара…..А гьостерица, де-е-е!

V.

Хора, молете се и за нас, българите!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

миналата седмица в София се състоя конференция "Диалог за бъдещето" - хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди - училището основно ни даваше (и дава) факти, ...

Модерни системи за наблюдение, високи огради с бодлива тел, места за молене … така наречения “Дом” за чужденци в Любимец прилича много на затвор. Така и трябва да бъде. Тези които пресичат нелегално границата не бива да ги посрещаме с хляб и сол. Нито сме ги канили, нито искаме да ни остават на гости.