Решихме да направим “Топ 5 на електрическите коли, които все още не можем да си купим в България”, но докато правехме списъка една от колите, Peugeot iOn, се продаде в три броя в София и за това сменихме заглавието на “Топ 5 електромобили, които (надяваме се) скоро ще се продават и у нас”. Заповядайте.

1. NISSAN LEAF

Тип: 5 врати хечбек.
Мощност: 80 kW (110 к.с.)
Пробег: 169 км в градски условия
Зареждане на батерията: 8 часа (стандартно) или 30 минути до 80% (бързо на 500 волта)
Цена в ЕС: около 35,500 евро (без държавна субсидия и ДДС)
Продаван в България: не

Пионерът на масовите електромобили разработени като такива.
В Нисан са свършили своята работа и са направили практична кола, нищо че носът прилича на прахосмукачка. От един автофорум се оплакаха, че вградената GPS система все още показва бензиностанции а не контакти.

—

2. MITSUBISHI iMIEV/CITROEN C-ZERO/PEUGEOUT ION

Тип: 5 врати хечбек.
Мощност: 47 kW (63 к.с.)
Пробег: 160 км (на тестова писта)
Зареждане на батерията: 6 часа (стандартно) или 30 минути до 80% (бързо на 400 волта)
Цена в България: около 35,000 евро (без държавна субсидия и ДДС)
Продаван в България: ДА (в инкарнацията Peugeot iOn)

Като обратна аналогия на „филмът, който бил руски” Пежо iOn е всъщност Ситроен C-Zero, който е всъщност Мицубиши iMIEV. Партньорството между трите марки, довело до този „франчайз” позволи на българските шофьори да опитат електромобил още през 2011 г. Оглеждайте се за iOn из София - има три, повече отколкото са зарядните станции.

—

3. RENAULT KANGOO ZE

Тип: лекотоварен ван
Мощност: 44 kW (60 к.с.)
Пробег: 170 км (комбинирано)
Зареждане на батерията: 6-8 часа (стандартно)
Цена в ЕС: около 20,000 евро (без държавна субсидия и ДДС) плюс 72 евро без ДДС месечен лизинг.
Продаван в България: не

Бащата на електрическите баничарки.
Renault Kangoo ZE е насочен към фирмените клиенти, в ушите на които цената на електрическото зареждане от 1,5 евро звучи като музика. Рено предлагат оперативен лизинг за скъпата литиево-йонна батерия, която освобождава собственика от грижата какво ще прави когато тя се счупи или изхаби. Освобождава го и от 72 евро на месец под формата на лизингова вноска.

—

4. CHEVROLET VOLT/OPEL AMPERA

Тип: 5 врати хечбек
Мощност: 111 kW (149 к.с.) електромотор и 55 kW (74 к.с.) бензинов генератор
Пробег: 56 км (само на ток) и 610 км (с бензиновия генератор)
Зареждане на батерията: 3 часа (240 волта)
Цена в ЕС: около 42,900 евро (без държавна субсидия и ДДС)
Продаван в България: не

Още един „франчайз” - и единственият хибриден автомобил в нашия Топ 5. Оставихме го защото той не е бензинова кола с електромотор, а електромобил с бензинов генератор, който зарежда батерията при дълги пътувания. Разбира се може да се кара и само на ток, но с ограничен пробег.

—

5. SMART ELECTRIC DRIVE 2012

Тип: 3 врати хечбек
Мощност: 30 kW (40 к.с.)
Пробег: 135 км
Зареждане на батерията: 80% за 3 часа или 100% до 8 часа
Цена във Великобритания: 700 лири на месец (лизингът е единствена опция)
Продаван в България: не

Даймлер не бърза с масовото разпространение на своите електрически коли, които преминават серия от тестове по пътищата на ЕС и Америка от края на 2009 г. Колата все още гравитира на границата между напреднала концепция (подобно на БМВ ActiveE) и лимитирана серия допълваща бензиновия модел (като Рено Fluence ZE в Израел). Масовите доставки са обещани за началото 2012 г., но за да не стане някой гаф колите ще се предлагат само на лизинг.

—

Когато съм се запознал с него, съм стиснал твърде силно иначе счупената му ръка. Било е отдавна, сигурен съм, но Марти не е забравил. Не знам какъв е бил поводът да се стигне до този инцидент – счупването, – но се надявам, че е бил основателен. Щото Елфът е добро момче.

Твърде богатият му запас от цинични думички, сливащи се блажено в още по-красноречиви изрази и словосъчетания, талантливо откроява романтичната му и поетична същност. А когато не е смущаващо откровен, той е самоуверено убедителен.

Но най-хубавото на Марти, освен че го има, е, че вече ми краси нощното шкафче.

И ако винаги се оглеждам, преди да отворя неговото виртуално и лишено от всякаква цензура кътче на тази земя, книгата му разлиствам без всякакво угризение на съвестта.

Не си спомням кога за първи път прочетох текст в » § « Cynical Speech™, но оттогава не съм пропуснал нито един. А сега ще имам още един красив повод да ги прочета отново от хартиените страници на „Предпази ме от това, което съм!“.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Любител съм на блога Maya`s Amalgam от поне две години. От първия път, когато видях илюстрациите на автора му – Мая Занкул – до днес, аз гледам и си събирам с интерес нейните картинки, които ме забавляват искрено. Не съм сигурен, че те биха били разбрани за някой извън арабския свят, извън Сирия и Ливан, но това, че са взимали интервюта с нея няколко големи световни медии, мисля, че говори достатъчно.

Казвам, че не съм сигурен дали биха били разбрани, защото животът в Ливан е много специфичен. Може би ние в България бихме го разбрали – с цялата бюрокрация, трудности в бита, проблемни политици, но и с някаква очарователност, която ни кара все пак да останем в страната си. Е, от тази гледна точка, илюстрациите на Мая Занкул биха били разбрани, дори харесвани. Поисках да каже с няколко думи коя е.

Аз съм графичен дизайнер, уеб дизайнер и илюстратор, който работи с голяма страст! Имам два комикса, вдъхновени от моя блог (Maya`s Amalgam), а наскоро започнах своя собствена дизайнерска компания, където работя по UI/UX дизайн (за приложения в интернет, iPhone и iPad), изработка на илюстрации, комикси, както и всички типове дизайн.

Виждал съм нейни произведения, които са ме вдъхновявали. Нейният блог изобилства от илюстрации, изпълнени с хумор и оптимизъм. Това беше причината да си поръчам лично от нея втория й комикс, със събрани илюстрации от блога й и не само. В него тя иронизира бита в Ливан и проблемите, които има обществото в страната. Още щом се озовете в страницата й, ще усетите нещо весело, нещо различно и специфично. Това чувство неимоверно е продиктувано от творчеството на Мая. След всеки постинг тя често слага и някоя песен, често весела. Прави wallpapers за всеки месец, които аз си събирам също. Например, този е за април – може би ще ви хареса!

Книгата й стои винаги наблизо, защото ме развеселява:)

Винаги съм се чудел това ли нещото, което я вдъхновява, затова я попитах.

На този въпрос, отговорът ми е ясен, Ливан. Да живееш в Ливан всеки ден, да се запознаеш с детайлите на ежедневието, на борбите в обществото, трудностите, както и на красотата и очарованието на живота в страна, изпълнена с неочаквани емоции и случайности.

Ливан. Да, наистина кътче от света, което е родило толкова известни творци, като Халил Джубран, Май Зияда, Михаил Найме. Мая Занкул е съвременен пример за факта, че в Ливан дори въздухът вдъхновява. Няма как да не проявя любопитство как вижда самата Мая бъдещето на Ливан. По-ясен отговор не бях чувал скоро, а вярвам, че мнозина от младежите в страната го споделят:

Надявам се, че бъдещето на Ливан ще успее. Че интелектуалците, артистите, учените, предприемачите ще управляват страната, а не нашите корумпирани политици. Надявам се, че ще бъдем в състояние да постигнем определено ниво на мир в страната, за да направим от Ливан пример за останалата част на света!

Подобни илюстрации винаги са ми допадали, а Мая Занкул ги прави добре!

Ние вярваме, че навсякъде свободните общества имат полза от журналистика, която държи отговорни управляващите и корпорациите. Твърдим, че правото да се публикува е равностойно на правото на гражданите да са информирани и произтича от него. Въпреки, че вярваме в неприкосновеността на личния живот и приемаме необходимостта от конфиденциалност, считаме, че разкриването на обществено важна информация е от преобладаващ интерес. Свободата, отчетността и истинският демократичен избор могат да бъдат гарантирани само от безстрашна разследваща журналистика. Защитаваме правото да се публикува истината - отговорно, без препятствия и преследване от страна на държавата. Най-важният дълг на журналистите, където и да са те, е да развиват каузата на познанието и разбирането, а не да подкрепят правителствата и мощните интереси информацията да бъде заличена. Журналистите никога не трябва да отстъпват пред вродения стремеж на властта към секретност.

Водейки се от тези принципи, декларираме подкрепата си за публикацията на документите получени от Wikileaks. Те хвърлят важна светлина върху поведението на правителствата и бизнеса в модерния свят. Wikileaks направи огромна услуга на целия свят. Ние горещо осъждаме заплахите за убийство и криминално преследване на директора на организацията за публикуването, заедно с много други организации по света, на информация, която без съмнение е от голям обществен интерес.

Властите по принцип се противопоставят на такива разкрития - като се започне от времето, когато се е водила борба за публикуване на стенограмите на Британския парламент, преди повече от 200 години, и стигнем до публикуването на документите от Пентагона. Вярваме, че нито една демокрация не е пострадала от увеличаването на общественото познание и разбиране. Ето защо, ние, долуподписаните, декларираме непоколебима подкрепа за принципите на откритостта и журналистическото разследване, и осъждаме силите, които ги заплашват.

Подпишете петицията тук: http://wikileaksopenletter.com/

Известни личности, подписали отвореното писмо:

Lisa Appignanesi
John Berger
Fatima Bhutto
Rachel Billington
Sue Birtwistle
Rosie Boycott
Heather Brooke
Mike Burns
Noam Chomsky
Patrick Cockburn
Steve Coogan
Jeremy Dear
Molly Dineen
Ariel Dorfman
David Edgar
Daniel Ellsberg
David Elstein
Bill Emmott
Richard Eyre
Richard Gizbert
Woody Harrelson
Tom Hayden
Sue Hollick
Hugh Hudson
Will Hutton
Philip Jacobson
Terry Jones
John Kampfner
Michael Kennedy
Helena Kennedy
Imran Khan
Philip Knightley
Hanif Kureishi
Jeremy Leggett
Mike Leigh
Kim Longinotto
Edward MacMillan Scott
Terry McDonell
Michael Moore
Philip Pullman
David Puttnam
Salman Rushdie
John Ryle
Richard Sambrook
Susan Sarandon
Alexandra Shulman
Oliver Stone
Tom Stoppard
Bill Thompson
Laura Wade
Marina Warner
AN Wilson

От няколко дни тече новината, че във Франция всички доставчици на електронни услуги опериращи там – вклщчително Google и Facebook са длужни да пазят паролите и данните на потребителите в некриптиран вид, за да може да ги предоставят на полицията при поискване по силата на модифицирания закон за задържане на данните.

Това на първи прочит е безумие, но тенденцията в това отношение ме плаши, затова все повече мисля за децентрализирани услуги като Diaspora* например. С помощта на този софтуер можете да си “пуснете” ваш собствен фейсбук и да споделяте всичко с приятелите си, като цялата информация стои на ваш собствен сървър, дори и на вашия компютър. На полицията ще е много по трудно да ви накара лично вас да пазите каквото и да е било в отворен вид, както и да ви го поиска, ей така, щото някой го кефи да се рови в данните ви.

Според мен точно на време идват двете лекции на Делян и на Ян , който ще разкажат именно за такива децентрализирани услуги, които са бъдещето на Интернет. Ако искате да бъдете част от това полезно събитие – запазете си място още днес. – http://opencamp.talkweb.eu.

Ян ще говори и за Freedombox проекта, който с думи прости, има за цел да произведе свободен хардуер и софтуер, който да е с големината на пакет цигари и да стои включен в контакта и да е част от световна мрежа, която да е децентрализирана. Той ще покаже и полезни примери за подобни проекти, който можете да видите още сега, като цънкете на лекцията му от сайта на OpenCamp.

Още по темата:

1. Какво е Mozilla? (видео)
2. Презентацията ми от OpenFest
3. OpenFest и моята лекция

Европейските депутати настояват за незабавно започване на преговори за членство с Македония, като същевременно изразяват съжаление, че споровете за името с Гърция все още блокират пътя на страната към ЕС. В приетата на 7 април резолюция също така се отбелязва нарастващото междуетническо напрежение в страната, както и проблемите с корупцията, свободата на медиите и неправителствените [...]

На учредяването на партията ГЕРБ нейният патрон Бойко Борисов изстреля забраната към учредителите да говорят за първия човек в държавата президента Първанов. Само той имал право. Сега пък премиерът Борисов иска да забрани политическото говорене за АЕЦ “Белене”. Така рече той вчера, 6 април, в Народното събрание. Забраната обаче явно не важи за говорителя на [...]

редактирай мемето>>

По пет екземпляра от "Малкият принц" на Екзюпери, "Ането. Тошко Африкански" от Ангел Каралийчев и "Приказки" от Шарл Перо ще дарят на 100 библиотеки от издателство "Лъчезар Минчев".

"Приятели, знаем за лошото финансово състояние на библиотеките в България. Преценихме, че можем да подарим на 100 библиотеки в България – училищни или читалищни – по 5 екземпляра от тези книги", се казва на сайта на издателството.

За бебета продават всякакви просотии, например пречистена чешмяна вода, но това вече е прекалено.

40 лева за някаква тенекиена капачка, която уж предпазва от GSM радиация, и 55 лева за по-големия модел, който “блокира” домашната WiFi мрежа. Ако тези неща наистина работеха, съответно телефона нямаше да има сигнал и компютъра нямаше да има интернет.. “Препоръчва се от експерти” и “Одобрено след научни изследвания”. Тикано в камилския гъз с чисто научни цели…

Гарантирано предпазва от РАДИАЦИЯТА, стига тя да е на другия край на планентата.

„Какво четеш, Благоевград?” – това ще бъде въпросът, който ще задавам на всички, които дойдат на срещата тази събота в 13.00 часа пред Операта. Знаете, че от миналата седмица предаването "Аз чета с Настя" реши да направи малко проучване за читателските навици в Пловдив. Получи се брой, който много слушатели определиха като "страхотен" и от който научихме много интересни неща. Следващата ми дестинация е любимият Благоевград.

Чудесна апликация, която би могла да се използва за украсата на кошничка с яйца за Великден.  Изпрати ни я Мария от My Cooking Book Blog. В нейният блог бихте могли да откриете шаблони за разпечатване, по които е направена самата хартиена феичка. В него, много нагледно Мария е  показала в снимки, как точно се прави. Прочетете цялата статия:

( Публикувано със съгласието на My Cooking Book Blog)

С приказките на Ханс Кристиян Андерсен започна по традиция Маратонът на четенето в Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев” - Пазарджик. Гости на библиотека бяха децата от ЦДГ „Радост”. Библиотекарката Недка Русекова ги въведе в приказния свят на датския писател, четейки от увлекателните приключения на „Малката кибритопродавачка”, „Оловният войник” и „Малката русалка”. Танцьорките от балет „Ива” зарадваха малчуганите с балетно изпълнение на приказни феи.

Лаская се, че съм наясно с цялата публична страна на безспорно безумния скандял с подписването на меморандума за "Белене". За раозлика от журналистическата гилдия - доколко некомпетентна, доколко продажна - друг разговор), мисля, че схващам основния проблем - същността и качестхвото на досега сключените договори с руската страна, които обвързват държавата или държавни фирми) с немалки във финансово изражение неустойки. Разликата в становищата на вицепремиера Дянков и ресорния министър Трайков е в оценката на вероятността тези задължения да бъдат реализируеми - т.е да бъдем осъдени от компетентния съд да ги изплатим. Дянков, чийто професионален опит е свързн с много властна глобална организация, надооценява този съд. Трайков, работил преди министерстването си не само в реалния сектор на икономиката, но специално в европейски организирания му модел (ЧЕЗ) е наясно, че България и бългаърлските фирми са по правило губещи пред Парижкия съд. Отделно, че вероятно е напълно наясно, че в конкретния казус сме обречено губещи.

Неслучайно почти всички дела с български страни са губени от тях. Със съответните финансови измерения. Драстичен пример е загубеното дело срещу Гад Зееви - безспорен мошеник. И причината за тази загуба е почти като в древногръцките трагедии - неизбежна и непреодолима.

Името и е "тъпота и/или глупост". На политически коректен европейски жаргон - "липса на административна компетентост". Аре да си кажем нормално - тъпи са не само министрите, ами и зам.министрите, и началиик отделите, и цялатга чиновническа паплач под тях. Даже е още по-зле - също толкова некомпетентни са тези, които след време ще ги наследят. Единстеваната разлика ще е, че ще са назначени от бъдещите нови управляващи .

Е, как всеки преговарящ с нас няма да ни го ..., кат има насреща си тъпанари? Ами те си го просят. Ако някому изводът звучи нецензурно - да не се притеснява. Точно това имам предвид.

Тази седмица публикацията ми в блога на Foreign Policy е свързана с нарастващото напрежение между властите в Париж и мюсюлманското население във Франция. Обществените проблеми излизат на бял свят, а крайнодесни лидери като Мари Льо Пен, печелят все повече подкрепа, заради издигането на анти-ислямски и анти-имигрантски лозунги. Според мен това е опасно, а причините защо, съм ги описал в текста по-долу.

Издигането на Мари Льо Пен, дъщеря на крайнодесният лидер Жан-Мари Льо Пен, има своята проста формула - издигането на лозунги срещу имигрантите и исляма.

Споровете относно исляма във Франция скоро могат да се прелеят в спорове за исляма в Европа по принцип. Начинът на обличане и религиозността на част от френските граждани, мюсюлманите, се оказа по-важна тема от войната в Либия и необмислената намеса на френските войски в Триполи, по-сериозна от бюджетния дефицит, липсата на социална политика и политическите скандали, разтресли Париж покрай платените от арабски диктатори почивки на редица френски министри.

Как да си обясним тенденцията, която виждаме днес? Дебатът около мюсюлманската общност в страната на Френската революция придобива нови очертания. Доскоро под прицел бяха онези мюсюлмани, които са капсулирани в тесни общности, а жените им се забраждат изцяло. Критиците приеха тази атака, някак това се преглътна, макар да става дума за 800 (осемстотин!) души в цяла Франция, които са далеч от влияние върху мюсюлманите като цяло. Но падащия рейтинг на Никола Саркози не може да бъде компенсиран с тези 800 души, затова сега под прицел е цялата мюсюлманска общност, с което се рискува много. Първо и най-важно е възприятието, че мюсюлманите се разглеждат като заплаха за националната сигурност (нещо абсурдно!) и нямат равни права, въпреки, че са френски граждани. Създава се усещането, че има разделение и поделяне на права на религиозен признак, което би застрашило диалогът с умерените мюсюлмани, представляващи мнозинство във Франция.

 

Причините за подобна реакция на властта Париж можем да търсим на много места – от икономика до различия между традиционното европейско население и новопоявилото се имигрантско общество. Издигането на Мари Льо Пен, дъщеря на крайнодесният лидер Жан-Мари льо Пен, има своята проста формула – лозунги срещу имигрантите и исляма. Сблъсъкът между местното общество и имиграцията доведе до покачване рейтингът на редица крайно десни партии – нещо, което виждаме в Холандия, Белгия, Великобритания, Австрия, Швейцария. Засега те нямат голямо присъствие сред широката общественост, но не се знае докога ще е така. Силата на десните партии е в това, че засягат битови проблеми и дават обяснение в привидните факти – имигрантите взимат социални помощи, а ни отвръщат с религиозен фундаментализъм. Следват публикуването на социологически проучвания, целящи да покажат ислямската опасност, спадът на доходите и други проблеми, които са важни за всеки един европеец. Заиграването с подобни методи на популизъм крие големи опасности, които трябва да се избегнат.

(целият текст)

 

Минаха точно две години, откакто 500 километровата ми разходка пеша, от Бургос до Сантяго де Компостела в северна Испания, приключи. Бях обещал да напиша пътепис, но в последствие се отказах от това свое намерение, заради две конкретни причини:

Първо, от опит разбрах, че да извървиш Камино е незабравимо, но лично преживяване – униклано е за всеки човек, дръзнал да приеме предизвикателството. Не исках да създавам предварителни очаквания или нагласи у никого, за да не му разваля кефа след това. Аз самият тръгнах по Пътя без очаквания – нямах „теоретична” подготовка, нищо не бях чел, дори не разполагах с карта на маршрута. Следвах стрелките и се наслаждавах на мига.

Второ, извървях само 500 км до океана, но изминах сигурно половин милион километра навътре към себе си. Камино действително е мистично преживяване – свързано е със синхроничности, прозрения и обрати, с твърде лични откровения и душевни състояния, които не всеки е готов да сподели. Блогърите (пък за писателите да не говорим) са ексхибиционисти по природа, но дори те, понякога, предпочитат да запазят нещичко за себе си и да не остават съвсем „голи” пред аудиторията. Така че, няма да
споделя абсолютно всичко с вас в разказа си за това мистично пътуване.

Такива бяха причините да излъжа много хора, че ще напиша пътепис. Работата е, че обещах преди да извървя Камино, а трябваше да го направя, след като се върнах от там. Променен. Буквално дни след това напуснах окончателно столицата, смених  работата и жилището, промених отношението си към света и много неща в него, започнах да ценя повече малките детайли от нашето Битие. Изобщо, в живота ми настъпиха куп промени: някои по-трайни, други по-нетрайни, не всичките съществени, но всичките – осезаеми. Сега, две години по-късно, реших да спазя обещанието си. „По-добре късно, отколкото никога”, е казал народът. Но не е чувството за дълг ме тласка към това начинание. Никому не съм длъжен с нищо на този свят. Тласкат ме други две, съвсем конкретни причини:

Първо, непрекъснато отговарям на имейли от хора, решили да извървят Камино. Обикновено питат за съвсем прагамтични неща: цени, квартири, транспорт, условия за настаняване, храна, лекарства, климат, кое е най-доброто време за пътуване, какво трябва да си носи човек и т.н. Естествено, най-разпространеният въпрос е: „колко пари ще ми трябват?” Няма как да отговоря конкретно на този въпрос, защото може да спиш на палатка, а може да предпочиташ скъпите хотели, може да си алкохолик, а може и да си пълен въздржател, може да смъркаш кокаин, може да ходиш по жени или да го раздаваш целомъдрения поклонник – всичко това зависи от теб, но променя цената на пътуването от нула до плюс безкрайност. Аз заминах с по-малко от хиляда евро и те напълно ми стигнаха за близо месец и половина приключения, като не съм се лишавал от нищо. Наслаждавах на испанското вино и кухня, често се хранех в ресторант и невинаги спях в евтините хостели и поклоннически общежития. Запознах се с много хора и обърсахме бар-плотовете на много кръчми. Този разказ ще даде практическа информация на всички, които са решили да поемат предизвикателството да извървят Камино и най-после ще ме освободи от необходимостта непрекъснато да съчинявам продълговати имейли за едни и същи неща, както и от унижението пред самия мен, като автор, понякога да песйтвам едни и същи текстове в отговор, променяйки само името на получателя, защото нямам време. Това е първата причина – по-прозаичната.

Втората причина отново е насочена към вас – моите читатели и приятели, на които толкова много се опитвам да угодя (интензитетът на ореола ми се засилва в момента). Споделял съм тук-таме по нещичко, къде на живо, къде по телефона или в скайп, но винаги устно и винаги съм получавал един и същ отговор, който звучи, горе долу, така: „Еее, трябва да напишеш пътепис, напиши един хубав пътепис, де! Какво чакаш? Това е супер яко! Хората у нас почти нищо не знаят за Камино и ще им бъде интересно да прочетат, пък и ти умееш да разказваш увлекателно!” Сега ще видим дали сте били прави, уважаеми читатели, (по)читатели и скъпи приятели! Реших да изпълня този мъничък ваш каприз, тази настойчива молба и няма да изневеря на разказваческата си природа. Непрекъснато ви повтарям, че историите ми щяха да са напълно излишни без вас, а това съвсем не е лъжа. Така че ще ви угодя и то – с кеф.

Онези, които се абонираха за блога ми, след като разбраха, че съм си изтрил профила във Фейсбук и вече разполагам с МНОГО повече свободно време за творчество, част от което ще инвестирам в писане на повече и по-интересни неща тук, няма да съжаляват. Ако искате да се присъедините към тях, натиснете връзката „Абонамент по имейл” от линковете най-горе, вдясно, точно под червената химикалка. Така ще получавате новите разкази директно в електронната си поща – еднократно и веднага, след като ги публикувам (барабар с печатните грешки). Няма да ви се налага да минавате често от тук и да проверявате дали има нещо ново. Или си използвайте четците, както прецените. Аз предпочитам варианта с пощата, защото получавам всичко от един логин и с един акаунт.

Възнамерявам да пиша редовно, но кратичко, за да не ви отегчавам. Разказът ми ще бъде ту хронологичен, ту тематичен, а понякога и посветен на различните личности, които срещнах по Пътя. Минаха две години и част от подробностите съм ги забравил вече, затова няма да изпадам в абсолютна конкретика относно места, дати, събития, нито в абсолютна последвателност, по-скоро ще пиша за различни епизоди, които са ме впечатлили, разсмяли, възхитили, очаровали, озадачили, обнадеждили или смятам, че могат да ви бъдат полезни, ако все пак решите да извървите Камино, преди да е настъпил краят на света.

Накрая ще събера всичко в малка, но спретната е-книжка, за да ви спестя излишното скролване нагоре-надолу и напред-назад из обратно-хронологичния ми дневник. Достъпът до съдържанието на книгата ще бъде безплатен, както винаги, но както винаги държа да отбележа, че приемам и бутилка уиски за комплимент, освен потупване по рамото и похвала. Естествено, може да ми съдействате по всякакъв начин, ако историите ви харесват – разпространявайте ги сред приятели, четете и пишете коментари, посочвайте ми очевАдните стилистични, граматически и печатни грешки, които допускам, но само не продавайте тези истории (както и нищо друго от този блог), без да сте ме питали предварително и без да сме уточнили цената.

Тъй като окончателно взех решение да не се занимавам повече с хартия в този живот, издателите също могат да ми пишат. Използвайте мейла от „Обратна връзка” горе, вдясно, точно под червената химикалка. Отдавна ми се ще да сериализирам нещо в периодичния печат, така че интересът ми е насочен предимно натам и времето е сега, докато историите все още се „готвят”.  Ще се съобразя с утвърдените ви тарифи за авторски хонорар, но държа да отбележа, че си запазвам правото да публикувам историите и тук, демек – отстъпвам само правото за публикуване, но не и пълни авторски права. Не обичам да налагам имуществен ценз на читателите си, освен това изобилието трябва да се увеличава, а не да се ограничава.

Спирам с уговорките до тук.

В този текст няколко пъти нарекох Камино „предизвикателство”, защото вървенето стотици километри пеша, в чужда страна, където цялото ти имущество е на гърба, представлява истинско изпитание. Предизвикателство е за физиката, предизвикателство е за психиката, предизвикателство е да намери човек достатъчно време и средства, за да си го позволи. Ако все пак решите да тръгнете по проекцията на Млечния път върху Земята, имайте предвид, че не всички започнали успяват да стигнат до края. Някъде четох, че близо една трета от пилигримите отпадали – било по здравословни причини, било поради нещо друго. Изкачват се планини и се спи на не много привлекателни места, когато нямаш избор. Ядеш каквото си носиш в раницата или каквото ти предложат, защото не навсякъде в горите, планините и безкрайните равнини на Испания има магазини, ресторанти, кафенета и дори свястна кръчма.

Разбира се, Испания е модерна, цивилизована страна. Като цяло, пилигримите са добре осигурени по Пътя, защото това е важен туристически маршрут, който има решаващо значение за имиджа на страната. Парадоксално колко непопулярен е у нас! Срещнах само един български гражданин по Пътя и тя беше местен жител, а не пилигрим.  Пътят предлага всичко необходимо и не трябва да носиш 40 килограмова раница от България, за да оцелееш. Но срещу умората, жегата, убийственото слънце, комарите, стръмните изкачвания, превратностите на времето, съдбата и собствения ти характер си сам. Евтините места за настаняване са ограничени, където ги има, което може да доведе до непредвидени разходи. Нощувките в „убежищата” струват от 3 до 8 евро на вечер, но за нощувка в хотел може да платиш 50-100-200 евро, че и нагоре, ако изобщо успееш да си намериш легло без резервация. В големите градове по Пътя е пълно с джебчии, които могат да ти развалят настроението по всяко време, ако обичаш да носиш кеш.

Необходимо е внимателно планиране на времето и следене на прогнозата. Рано се става и рано се ляга. Човек понякога вижда зор и трябва да откаже някои от любимите си навици, например: тютюнопушене и системна злоупотреба с алкохол. Все пак, използваш тялото си като транспортно средство. Физическите натоварвания не са тежки, но за сметка на това са редовни. Върви се средно между 20 и 30 километра на ден, понякога и повече. Не можеш да останеш две вечери на едно и също място, освен ако не си болен. Трябват ти качествени обувки, добра физическа форма, пончо срещу дъжд и винаги сухи крака. Ще пиша за тези неща допълнително, по време на разказа. Сега спирам до тук. Само да споделя, че се върнах с 15 килограма по-слаб, заобичах движението, продадох колата и от тогава навсякъде ходя пеша. Трябва да си готов за качествена промяна в начина ти на живот и мислене, след като се прибереш от Камино. Това не е разходка из забележителностите на Испания. Това е „дългата разходка” – продължава седмици, пеш, с товар върху гърба, през най-различен терен: от магистрали и гъсто населени метрополиси до напълно обезлюдени местности, планини и тихи, уютни селца.

Предлагам ти едно очарователно пътуване до Сантяго, уважаеми читателю! Напълно безплатно е и дори не ти се налага да ставаш от компютъра. Знам, това е по-лесният вариант, но за сметка на това ще трябва да гледаш света през моите очи. Ако решиш да изживееш в първо лице единствено число всичко, което ще ти предложи Пътят към Сантяго, има само един начин – да напуснеш уюта на жилището и съмнителния комфорт на ежедневието, което водиш, и да се хвърлиш в твоето собствено приключение.

Всеки човек изминава Пътя си сам и всеки човек сам си носи кръста на този свят.

Следва продължение…

Тихомир Димитров

Всички знаем колко ужасни са рекламистите и как промотират кухите консуматорски идеи, причинявайки хронична незадоволеност на колективния потребителски ум. Но дали тази монета има и обратна страна? Ако съдим по една интересна кампания от Тунис, отговорът ще бъде “да”.

Малко предистория: революцията в Тунис донесе повече свобода, но и вечно свързаната с такива събития икономическа нестабилност. Не съм икономист и не искам да влизам в тази територия, но резултатите бяха явни: повсеместни стачки и практическо спиране на икономиката в страната. Естествено, брандовете се притесняват как ще се възприеме харченето на ценни капитали за реклама – все пак това би било доста лицемерно поведение пред лицето на кризата, нали? Рекламните агенции са сериозно ударени, но Memac Ogilvy Label има какво да направи по темата: кампанията “16 юни 2014″.

Избирайки дата в бъдещето, агенцията показва една доста положителна картина на това, което Тунис може да бъде. В кампанията се включват 6 големи бранда и 5 национални медии. На 16 февруари медиите излизат с броеве и емисии, посветени на 16 юни 2014 – когато страната е започнала да се превръща в демократична и икономически стабилна страна. На специален сайт потребители също могат да допълнят бъдещето, като споделят свое съдържание по темата. Появява се хаштаг #16juin2014, който става най-активната тема във френско-говорящия Twitter. Кампанията се опитва да инжектира нова надежда на жителите в страната, а оптимизмът бързо става заразителен. Много от стачкуващите се връщат на работа, като с това показват вярата си в бъдещето на Тунис. А самата кампания е отразена в почит всички основни медии в страната.

Тук, естествено, има силно застъпен икономически интерес – Memac Ogilvy Label знаят, че ако ситуацията не започне да се нормализира, рекламистите ще останат без работа. Марките в кампанията се надяват да стимулират потреблението и да започнат да възстановяват потока от приходи. Но кампанията има ефект за мотивиране на гражданите и успява да напомни, че бъдещето е в техните ръце и икономическата нестабилност обикновено е свързана до голяма степен с човешка психология.

Как възприемате кампанията – като позитивна обществена инициатива или като евтин трик в полза на марките и рекламната индустрия?

Още по темата:

1. Създаването на реклама като PR
2. Онлайн реклама – промените на големите
3. Prince of Persia: Нещо повече от реклама

Радио шоуто 45 оборота в минута има приятели във всички краища на света. Много продуценти, диджеи, музиканти и собственици на лейбъли изпращат музиката си специално за слушателите на това предаване и този факт ми носи огромно удовлетворение. Един от хората, на чиято работа се възхищавам, е Phil Driver – собственик на независимия британски лейбъл Soul Unsigned. Ето краткото описание, поместено в сайта на компанията: Soul Unsigned supports unsigned and independent soul, funk, jazz and r&b artists throughout the world. За късото време от създаването си до сега (около 3 години) лейбълът издаде голям брой компилации с contemporary soul музика, като в последно време се ориентира и към издаването на албуми – част от каталога му са последните неща на Chris Youngblood и Funk’n’stein. Освен това Phil е водещ на радио шоуто Soul Unsigned, което се излъчва в 13 страни по света.

За мен е чест и привилегия да познавам този човек. Защото той се е заел с нелеката задача да бъде един от проводниците на качествена музика, от каквато светът днес има крещяща нужда.

Phil Driver (вляво) и Ginger Tony пред лондонския музикален магазин Soul Brother

01. С какво се занимаваш?
Аз съм радиоводещ и собственик на лейбъла Soul Unsigned.

02. Какво мислиш за ситуацията в Англия в твоята сфера на дейност?
Ситуацията във Великобритания в момента е много тежка. Рецесията и нелегалният даунлоуд на музика правят оцеляването на независимите лейбъли изключително трудно.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Щастлив съм от това, което постигнахме с лейбъла за много краткия период на неговото съществуване... Но не бих отказал и по-големи продажби! :)

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Със създаването на музикален лейбъл без преди това да имам познания и опит в музикалната индустрия.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Не спя.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Всяка седмица си мисля за отказване, но всяка седмица се случва нещо, което ме кара да продължа.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Morgan Khan от Streetsounds.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Първата соул плоча, която си купих през 1976, беше 7-инчовият сингъл Theme from Mahogany на Diana Ross. Според мен това не е най-силната й песен, но е първата, която аз открих за себе си и която си купих със собствени пари.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Любимият ми албум за последните 12 месеца е Faith, Hope, Love на John Stoddart.

10. Опиши любимата си музика.
Всяка музика със соулфул звучене независимо от жанра, темпото или цвета на кожата на изпълнителя.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Всичко на Slave, любимата ми група.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Винил и CD. Твърдо физическите носители пред цифровите.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Интернет помага на артистите да достигнат до истинските фенове на музиката им... Но той също така позволява на хора, които наричат себе си фенове, да крадат тази музика без да им пука за музикантите, които уж подкрепят.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Концертът на Slave в Лутън, Англия, през 1984.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Музиката и музикантите са по-важни от всеки диджей. Всичко, което ние правим, е да пускаме музика. Много по-трудно е да я направиш.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Ти винаги пускаш музиката ни в радио предаването си!!

Сайтът на лейбъла Soul Unsigned

Продукти:
1кг картофи
1 връзка зелен лук
1с.л. мед
1ч.л. сол
1с.л. горчица
3с.л. зехтин
1ч.ч. вода

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и режат на кръгове с къдраво ножче. Стръковете лук се почистват, измиват и режат леко по диагонал на кръгове. В купа се се слагат 1с.л. мед, 1ч.л. сол, 1с.л. горчица, 3с.л. зехтин. Продуктите се разбиват с бъркалка. Взема се тава за печене. Маже се дъното и околния ръб със зехтин. Подреждат се картофите. Върху тях се нареждат кръговете лук. Поливат се със соса за мариновано печене. Допълнително се поливат с 1ч.ч. вода. Пекат се на умерена фурна до омекване. При необходимост се долива вода.

Опитни хора твръдят, че ако човек отиде веднъж в Африка – или я намразва или изобще не иска да я напусне. Днешният пътепис на Десислава е участвал в конкурса „По пътя“, който Василена беше обявила преди време, а авторката пък ни предостави да публикуваме и тук :) И т.к. нямаше снимки от автора, то реших да помоля мои колеги, които са ходили до Лагос, да ми предоставят някои от техните снимки като илюстрации. Надявам се Деси да няма нищо против, защото снимките определено нямат нищо общо с текста :) А сега: Приятно четене:

За Нигерия

за пътя към Нигерия

• - В Нигерия човек си дава сметка колко различна и необятна е Африка и колко много е запазила от традициите си. Това бе и мястото, на което за пръв път (все пак бях по-малка тогава) осъзнах, че както можем да различаваме българи от руснаци, така можем да различаваме нигериици от ганиици, например. Там, в Нигерия, осъзнах, че цветът не е повод за издигане на прегради.

• - Пазаренето. Да, точно така, там на открития пазар научих какво е успешна сделка. От малко си бях мечтала за кожени табуретки, които се пълнят с парцали. Там на пазара видях – черни, в комплект по три. Точно моите си бяха. И попитах за цената. Отговориха ми с въпрос – Вие колко давате? И започна едно пазарене. На продавача му бе ясно, че искам табуретките, но в същото време страстта към пазаренето ме бе обвзела. И така за тези три табуретки и тяхната цена преговарях в продължение на три часа. Като през последния спорехме за нещо от сорта на 20 цента, но не изобщо не ми приличаха на 20 цента в местната валута. Накрая си запалих цигара осъзнах, че става въпрос за 20 цента и казах на продавача: „Добре, колкото кажете“. А той се усмихна и каза: дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. Да, успях и то там някъде по пътя се научих да не се предавам и да се боря – било то за 20 цента или за повече. Щом съм убедена, че съм права. А пазаренето си е майсторлък, който човек е добре да овладее в този комерсиален свят.

• - Е, това няма да си се хареса, но с Нигерия свързвам и единствения път в живота си, когато съм спечелила пари (сериозна сума) на бас. Става въпрос за великата за българския футбол 1994 г. По пътя към най-големия си успех българския национален отбор срещна отбора на Нигерия. Съдабата така бе отредила, че се озовах в Нигерия за този мач. В хотела се събрахме българите и решихме да гледаме заедно мача. Мъжете предложиха да залагаме и понеже бяхме само българи си мислеха, че всички ще заложим на нашия отбор. Аз обаче ги погледнах и казах: Е, аз ще направя наопаки и ще заложа на Нигерия. И така на масата се събраха около 1000 долара, които всички бяха убедени, че ще си разделят, след като ние победим. Както всички се досещат, парите не отидоха при другите, а при мен. В началото ми бяха сърдити, казаха, че заради мен сме загубили, но когато взех печалбата и почерпих всички, в опит да възвърна доброто им настроение, упреците спряха. С това не искам да кажа, че трябва да залагате против нашите отбори, за да спечелите. Искам да кажа, че когато вътрешният ви глас ви казва как да постъпите – трябва да го послушате, дори и всички да ви сметнат за луди. А моят тогава ми каза да заложа по този начин.

Днес открих, че столичната фирма, занимаваща се с осветлението по улиците (Улично осветление ЕАД София) си имала сайт. И приема сигнали за повреда по него. Че и даже имало ефект.

Формата за подаване на сигнали е на този адрес

Може и да се обаждаме на телефон 02/931 12 10! Трябва да се опише точно какво е положението – обща бройка аварирали; колко светят и колко не; има ли счупени глобуси; има ли изцяло липсващи тела; има ли светещи без глобуси и т.н. Колкото по-точно описание се даде, толкова по-бързо ще отремонтират, тъй като техниците идват с едно камионче, което не е склад и е възможно да няма някоя част и съответно – да не отремонтират всички.

Има хора, които рапортуват, че действа…

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Тези жени живеят в някой затворени общности в Япония. Препитават се с риболов чрез гмуркане. Събират от морското дъно водорасли, миди, риби в леки кошове от тръстика. Легендата разказва, че членовете на тази стара японска професия успяват да достигнат дълбочина до 50 метра без дихателен апарат. Разкопки на учени археолози около селищата на Ама, са [...]

Графика 1: Лихви по потребителски кредити от 1 до 5 години в местна валута, %

Графика 2: Лихви по потребителски кредити от 1 до 5 години в местна валута, %

Източник: ЕЦБ

Вижте графика 1 – тя сякаш ни казва, че в България са най-високите лихви. По-високи дори от фалиралата Гърция. 

Вижте сега графика 2 – тя е същата, но просто са добавени другите страни извън Еврозоната. Я, гледай ти, България изглежда невероятно добре. Съвсем различен извод на първия.

Не показвам случайно тези графики. Изборът на страни за сравнение е много важен. Ако избереш погрешните страни, можеш да "докажеш" нещо, което въобще не е вярно – и дори да заблудиш и други хора.

В сайта "Моите пари" ни предлагат подобен пример - текст, озаглавен "Имаме ли право да негодуваме срещу високите лихви по кредити в България?". Авторът сравнява банковите лихви в България с тези в Гърция, Австрия, Италия и Германия (графика 1 по-горе) и от сравнението стига до извода, че лихвите тук са високи и банките едва ли не неоправдано и самоволно си ги държат високи когато трябва да са ниски.

Звучи толкова убедително, че сума ти медии са го цитирали. Само че сега като видят графика 2 по-горе ще разберат, че въобще не е убедително, а просто погрешно избрани страни за сравнение (или по-точно, неоправдана спекулация). Всъщност, като сравним България с подобни страни – от региона и извън Еврозоната – виждаме, че лихвите тук стоят доста добре в сравнителна перспектива (не че не може по-добре – може, разбира се – но за това е необходимо да има бюджетна стабилност, реформи, доверие, а не повърхностен популизъм от страна на правителството).

Радвам се когато млади хора мислят и пишат по икономически теми, обаче понякога се пише без да се мисли достатъчно. Съответно, не мога да подкрепя безкритично приемане на всеки текст, дори да е написан от обещаващ младеж. Младежите няма да се развиват, ако някой не им посочва грешките.

Блогът за икономика 2011