Любимци в новините: постоянни и променливи величини

не знаех, че от 2007-ма още се провеждат StartUP конференциите, макар да ги следя активно в последните години. е, тази година пък за втори път в Пловдив ще има StartUP@Plovdiv след април 2010 – първата StartUP@Plovdiv конференция и първото независимо StartUP събитие и така - Пловдив, 14 и 15 май 2011, ...

Ужасно е да се каже, но е истина: ядрената авария в Чернобил на 26 април 1986 г. всъщност изигра ролята на американските бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Общото между двата случая е, че без ядрените експлозии двете милитаризирани до налудничавост тоталитарни империи, съветската и японската, нямаше да се предадат без да [...]

Форум Бизнес е следващото събитие, на което много настояваме да дойдат:

а)
КАРИЕРИСТИТЕ
за да открият пътя си в бизнеси, които не създават проблеми, а ги решават

б) 

ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ
за да открият нови бизнес възможности в справянето с екологичните предизвикателства

в) 
МЛАДИТЕ
за да открият „откъде да започнат” в „свят, изпълнен с предизвикателства”

г)
СТАРИТЕ
за да открият надеждата и да повярват, че алчността може да промени света и към по-добро

д)
БЪЛГАРИТЕ
за да открият интересни хора и да чуем вдъхновяващи истории, които се случват тук и сега

е) 
ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИТЕ
за да открият, че обществото, работните ни места, храната и мира ни са по-застрашени от нехайството към природата, отколкото дърветата

ж)
(ПАЗАРНИТЕ) ФУНДАМЕНТАЛИСТИ
за да открият, че пазарът е мощен двигател, а решенията на екологичните проблеми са уникална възможност за печалба и това дава надежда, че нещата могат да се случват и по друг начин

з) 
ИКОНОМИСТИТЕ
за да открием заедно опровержение на Теорията за Безплатния обяд. Безплатен обяд ще има.

—

Регистрация за Форум Бизнес
14 май 2011, Модерен театър, София

Българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми, каза посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер в интервю за Дойче Веле. Изглежда има “световен заговор” срещу българското правосъдие. За кой ли път западен посланик се изказва в този дух, буквално повтаряйки думите на свои колеги. До неотдавна в това отношение се открояваше френският [...]

Като награда от конкурса Cl!ck About It, организиран от EJC, имах привилегията да посетя Португалия. Ред е да се отчета със снимков материал и да ви запозная в какво се състоеше това посещение.

Само трябва да опитате, защото както винаги и тези говорещи главички са безкрайно лесни за направа. Имате нужда от цветни листове А4, ножичка и лепило за хартия.

Нека представлението да започне:)

Чудовище – с допълнително залепени очи и зъби и уста отвътре

Жабка – с допълнително залепени очи и уста от вътре

Клоун – с навита от хартия коса, прикрепена отзад, топче за нос и допънлително добавени очи и език

Пиле - с удължена човка и добавени допълнително очи и гребен

Папагал – с допълнително добавени очи, пера и удължена човка

На днешната дата преди четвърт век Европа бе поразена от най-голямата ядрена катастрофа в съвременната човешка история. Става дума за замърсяване, надвишаващо 200 пъти атомната атака над Хирошима... Жертвите са стотици хиляди, но точни данни за тях нямаме, тъй като СССР се постара да скрие истината. Данни за замърсяването в България, до която тогава достигнаха и така наречените „горещи частици”, също няма.

За сметка на това обаче имаме данни за хората, които не само скриха истината от нас, но и ни пратиха да манифестираме под радиоактивния дъжд. Същите тези хора забравиха също така да ни снабдят с йод, както и да ни предупредят да избягваме силно заразените с радиация продукти. Ако искаме да направим сравнение с други държави в горе-долу същия политико-тоталитарен контекст като България по онова време, можем да кажем, че в така създалата се ситуация след катастрофата в Чернобил дори и извергът Чаушеску не постъпи толкова жестоко с румънците, както бай Тошо постъпи с нас.

Можем също така да кажем кой сложи паметник на бай Тошо в Правец и кой иска да строи ненужен АЕЦ в Белене. Същите хора сега ни управляват по същия нескопосан и вреден начин, както това се правеше и тогава от политбюро на ЦК на БКП.

(снимка от откриването на паметника на Тодор Живков...)

А ето какъв текст би трябвало да напишат на паметника онези, които жалеят за бай Тошо и гледат толкова тъжно от горната снимка :

На бай Тошо,

Селски тарикат от Правец ,

Неграмотен овчар,

Вреден простак,

Лъжец и убиец,

Интригант и кукла на конци,

Верен слуга на Москва,

Вожд и учител на цяла шайка разбойници.

Винаги ще помним твоята мерзост и ще робуваме на чужди интереси!

От опечалените ти последователи-овци с благодарност за радиацията и комунистическия режим

По Пътя към Сантяго се случват чудеса и човек може да срещне ангели. Веднъж, докато медитирах в готическа катедрала и слушах органа с настръхнала кожа, нещо ме докосна по рамото. Отовори очи и пред себе си видях един Ангел: Анхел Домингез, 40+ годишен, родом от Мадрид, собственик на развъдник за ловджийски кучета и много горд с факта, че някога е бил част от свитата на Н.В. Краля. „Всички са се събрали в една кръчма наблизо и те чакат” – каза ми той – „идвай, преди да са свършили местата”. Анхел е симпатичен дърдорко – от хората, които идват да ти предадат нагледен урок, че не бива да приказваш твърде много, ако не искаш да ставаш досаден. Отново ще си говорим за него по-късно в този пътепис.

Извън шегата, Камино действително е различно място. Някои твърдят, че следва проекцията на Млечния път върху земята. От ЮНЕСКО, пък, са обявили целия маршрут за световно историческо и културно наследство. Според легендата, от тук е минал най-неуспешният ученик на Исус – св. Яков, който е бил гонен и пребиван от местните, които не са искали да приемат християнството. Чувайки за подвизите на Петър и Павел по света, той запитал Христос в молитва защо и на него не му се е паднало да обърне към вярата хиляди души като тях, а само няколко човека. Отговорът бил красноречив: тези няколко човека са по-важни от тълпите, покръстени от другите апостоли, защото именно от тук християнството някога ще се разпространи по целия свят. Днес градът Сантяго де Компостела е кръстен на апостол Яков.

Извън преданията, Камино действително е различно място. Точно тук се научих да правя разлика между желания и предпочитания, мечти и намерения. Желанията са нещо, което непрекъснато те измъчва. Предпочитанията са нещо, което избираш пред друго, без да ти е чак толкова важно. И задължително го получаваш. Мечтите са нещо, което винаги отлагаш във времето, а намеренията са нещо, върху което работиш в момента. Камино материализира предпочитанията и намеренията, но ако другаде „материализацията” отнема седмици, месеци или години, тук тя се случва за минути, часове или дни. Ето няколко интересни примера:

Когато носиш цялото си имущество на гърба, всеки грам е от значение. Водата е сред малкото неща, от които не можеш да се лишиш. Здравословната консумация се върти около пет литра на ден, в зависимост от организма, т.е пиеш много вода и задължително я мъкнеш навсякъде със себе си. Добре, ама бутилка от литър и половина тежи точно три пъти повече от бутилка от половин литър, когато е пълна. В началото се разхождах с две бутилки от литър и половина, за всеки случай. Това прави три килограма багаж допълнително към останалите десет, които и без това ми разказваха играта. Може да звучи малко, но след 35 километра вървене с 13 кг на гърба съвсем не ти се струват малко. Забелязах, обаче, че свърши ли ми водичката, моментално намирам я чешмичка, я ресторантче, я някоя ферма, където мога да „презаредя“. Престраших се и замених големите бутилки с една малка. Багажът ми олекна с два килограма и половина или близо 20% от общата маса! Щом се доверих на този процес, а именно – на предпочитанието да нося по-малко багаж, нямаше случай, в който шишенцето ми да свърши и да не се препъна в някоя чешма.

Друга интересна Камино – синхроничност са хората, които те насочват по Пътя, когато се изгубиш. Както вече знаем, Пътят е добре маркиран със стрелки и табели, но се случва в някое селце или град човек да мине по страничните улички в търсене на забележителности или нещо за хапване и после да хаби пот в напразни усилия, докато отново намери стрелките. Интересното в случая беше, че дори в най-обезлюдените местности винаги се намираше мъж, жена или някое животно, което да ме насочи в правилната посока.

Друг интересен случай – веднъж супер много ми се допи бира. Нямаше човек на планетата, който да е по-жаден за бира от мен. И зад завоя намерих крайпътна бирария. Нормално ли е това? По Камино всичко е нормално.

До такава степен се доверих на предпочитанията и намеренията, които почти веднага се превръщаха във факт, че започнах да правя нещо като магии. Намерих едно стъклено топче – досущ като лимките, с които си играехме на пясъчника пред блока в детството. Превърнах го в моето „магическо” топче. Появеше ли се ново намерение или предпочитание у мен, аз изпълнявах мъничък ритуал: потърквах лимката в шепи, за да се затопли, после тихичко й прошепвах намерението или предпочитанието си. Три пъти. И я прибирах в джоба. Още преди слънцето да е залязло получавах всичко, което съм си наумил. Естествено, нямаше как да стана невидим, да спечеля от лотарията или да се превърна в най-търсения мъж на планетата, защото това са неща, които граничат по-скоро с мечтите и желанията, отколкото с намеренията и предпочитанията. Последните са действия, които извършваш сам. Хората и обстоятелствата по Пътя само ти помагат. Ама ти помагат МНОГО. Като се прибрах в България „магическото топче” спря да действа. Вече ми липсваше убеждението, че то помага да превръщам намеренията и предпочитанията си в дела.

От метафизична гледна точка, интерес представляват и сънищата. Всички пилигрими споделяха, че вечер сънуват ярки, многоцветни, запомнящи се сънища – дори тези, които не сънуват по принцип. Може би се дължи на умората, не знам, но за съжаление съм твърде слаб в тълкуването на сънища. Така и не разбрах какво се опитва да ми каже Млечният път, докато хъркам и не позволявам на останалите пилигирими в спалнята да си почиват.

Веднъж, съвсем неочаквано, дясната дръжка на раницата ми се скъса. Вървях по горска пътека и около мен нямаше жива душа. Предстояха ми още 15 километра до крайната дестинация за деня. Беше невъзможно да влача товара толкова дълго с една ръка. Прерових багажа в търсене на нещо, с което да отстраня повредата. Не намерих нищо подходящо. Тогава седнах върху раницата и зачаках. След не повече от десет минути по Пътя се появи слаб и усмихнат човечец, който се поинтересува дали може да ми помогне с нещо. Обясних му какъв е проблемът и той веднага извади от джоба си канап, с който сръчно поправи „щетата”. „Човече, ти си истински ангел!” – казах му аз. Съгласи се с мен. Тогава се запознах с Анхел.

Немалко пилигрими ще се съгласят с мен, че Камино е причина да се изправиш пред някои от страховете, които трябва да предолееш. Реших един ден да повървя малко бос – за разнообразие. Движех се по прашна, затоплена от слънцето пътека и беше истинско удоволствие да усещам земята под босите си крака. Но едно мрачно предчувствие ме накара да се замисля дали в Испания няма отровни змии и колко гадно би било, ако прекарам остатъка от ваканцията си на системи в болницата, вместо с веселите си другари по Пътя. Започнах да  гледам къде стъпвам. Буквално няколко секунди по-късно видях от прахта да стърчат шиповете на пепелянка. Цялата се беше заровила в червеникавата пръст и нямаше начин да я забележи човек, освен ако не се взира супер внимателно. Докоснах я със сопата и тя се сви на кълбо в нападателна поза. Избутах я от пътеката, за да не пострада някой друг ентусиазиран босоходец като мен. Веднага си обух тежките туристически обувки и бодро закрачих напред.

В едно село ме пресрещна глутница кучета – високи като магарета хрътки. Водачът им носеше в устата си кокошка, която все още мърдаше с крила. Просто стояха и ме наблюдаваха. Нахвърлеха ли се върху мен, със сигурност щяха да ме разкъсат. Наблизо нямаше никой. Бягството и страхът са лоши съветници в такъв случай. Трябва да се правиш, че не ти пука. Събрах целия си кураж и тръгнах право към глутницата. Кучетата се разделиха на две – налагаше ми се да мина по пътеката точно между тях. Направих го, като избягвах да ги поглеждам в очите и здраво стисках сопата. Не че щеше да помогне, но поне ми вдъхваше малко кураж. Чух само леко ръмжене. Огледах се едва след стотина метра. Отново бях сам. Всичко беше наред. Въздъхнах и облекчено запалих цигара. Току що се бях преборил с един от най-големите си страхове.

Високо в планината, малко преди селцето О Себрейро, внезапно излезе буря. Задуха вятър, слънцето притъмня, по билото се изкачи черен облак и замириса на озон. Трябваше да бягам до хижата, подгонен от тътена на светкавиците. Тичах лек като перце, въпреки че цял ден бях изкачвал планина. После минаха два часа, докато адреналинът ми спадне. А точно преди бурята мислех, че нямам повече сили…

На другия ден, по време на спускането, заваля сняг. Скучаех и реших да затананикам някоя хубава българска песен. Избрах „Вей ми ветре” на Исихия. Изпях я супер фалшиво, но от сърце. Задуха такъв вятър, че прогони всички облаци и пред очите ми се откри чудесна панорама към областта Галисия.

Всеки човек, вървял по Камино, може да разкаже подобни неща. Някои не вярват дори в очевадното, а други търсят знамения във всичко. Истината е, че самият Живот е едно голямо Чудо. Трябва да се наслаждаваме на всяка секунда от него, с или без намесата на свръхестествени сили.

Следва продължение >>>

Тихомир Димитров

Не обичам книги за самопознание, самопомощ и самоусъвършенстване. Не че съм съвършения човешки индивид, но никога не съм смятала, че този тип литература е нещо повече от машина за пари, която използва липсата на самочувствие, утешавайки недоволни от живота си хора, които се поглеждат в огледалото сутрин и се чудят „Къде сбърках“?

Този павилион не е за вестници и мястото му не е в София. Но извънредните ситуации налагат извънредни решения. Това е ‘Българският павилион’ на Венецианското биенале - един от най-значимите международни форуми за съвременно изкуство и архитектура.

Всъщност, такъв павилион не съществува. Не съществува и институция или друга работеща структура, която да гарантира ритмичността на участието на българското съвременно изкуство и архитектура на важните международни форуми, и която най-после да постави ударението върху характера и съдържанието на представянето, вместо върху техническите затруднения на неговото организиране. Заради това, много ни хареса начина, по който “група ентусиасти” решават да поемат нещата в свои ръце, като отделят време и енергия. Така се стига до платформата ‘Български павилион’ и създаденият към нея уеб-сайт като отворена покана за идеи за първи път поставят тези проблеми в общественото пространство - там, където всички могат да съучастват в решаването им.«Българският павилион» има за цел да изследва отношенията между изкуство и власт, идеологическо пространство и пространство на очаквания, репрезентация и (не)видимост.

“Българският павилион” отправя отворена покана към художници и архитекти от България и чужбина за предложения за проекти и събития, които да очертаят неговото символично и реално пространство. Поканата е отворена и за институции, които имат готовност и желание да подкрепят дейността на павилиона като реакция срещу съществуващите условия за презентация на изкуство в страната ни.

Не пропускайте да се включите с предложения. Журито ги очаква.

Какво бихте показали в “Българския павилион”?

—

Прочетете повече за инициативата тук и тук.

Честно казано поводът не дава енергия на мисълта за словоизлияния. Тъжно е. А най-тъжното е, че четвърт век след трагедията изводите не са направени и грешките продължават да се налагат, като правило. А това е така, защото в ядреният сек...

„В името на парит… така де, авторското право!“

Спомняте ли си преди няколко месеца историята с виртуалната библиотека „Моята Библиотека“? Накратко казано, направиха рейд, беше иззет сървърът им (уж) и бяха изкарани по-черни от дявола, а медиите навред суфлираха за „незаконната виртуална книжарница“, която е била разбита.

Който иска, може да си припомни как протекоха събитията тогава и как приключи историята.
Все пак, това е един от огромните плюсове на интернет пространството – следите остават и можеш да проследиш внимателно какво се случва след като прахта слегне.

Едно от основните обвинения на АБК (Асоциация Българска Книга – в момента сайтът им не работи) бяха, че губят пари и че заради пиратството преводачите биват окрадени.
Поради тази дълбоко реална причина (която не беше потвърдена от повечето преводачи, с които коментирах темата), издателство „Колибри“, което е част от АБК (може да се провери през кеша на гугъл), спретват следното изпълнение на една своя преводачка:

„[…]Февруари месец тази година Елена Дичева, изтъкнат испанист, получава предложение от ИК „Колибри” да преиздадат превода й на „Бърза като желанието” (Tan veloz como el deseo) от Лаура Ескивел, издаден от ИК „Бард” под заглавието „Раздавачът щастие”. Дават й срок до 7 март, за да си прегледа превода и да им го изпрати. Тя закъснява с 3 дни след уговорения срок, докато огледа текста си отново, тъй като не е съгласна с някои редакторски интервенции (смененото заглавие е само една от тях). Изпраща текста на 10 март. Постъпила е твърде наивно, като си разпространява файла с превода, без да е подписала някакъв договор, разчитайки единствено на дадената дума. След като не получава отговор, на 11 март звъни по телефона и провежда безумен диалог, чието първо изречение е именно „Получихме вчера мейла с файла ви, но нямахме интернет да ви отговорим“… 
След това я уведомяват, че тъй като е закъсняла, са дали текста на друг преводач. „Но нали бързахте да го издадете?“, недоумява Елена Дичева. „Е, ние вече сме в напреднала фаза“, отговарят тези, дето са получили мейла, но не са могли да отговорят, щото са нямали интернет[…]

Текстът е от блога на Марфиета (Реалността е въпрос на гледна точка). Препоръчвам ви да го прегледате, защото разказва още в детайл и прилага доказателства за твърденията на преводачката Елена Дичева.
Подчертавам, че това е нейната версия. „Колибри“ до този момент и гък не са казали относно темата.

Не мога да подмина подобно събитие. Не и когато миналата година беше проведен такъв цирк и такава истерия относно ужасното престъпление, интелектуалното пиратство и когато един от основните аргументи беше за отношението към преводачите и как те биват окрадени.
Не и когато хора бяха тормозени, влачени в полицията, тон помия и невярна информация се изля, а споменатите издателства си правиха оглушки.

Никак, ама никак не е коректно да яхваш белия кон и да обясняваш как еди-кои-си хора са престъпници, а в следващия момент да правиш абсолютно същото. И докато „Моята Библиотека“ и всички останали, които ги подпомагаха го правеха без пари и от едното желание да има виртуално достъпни книги, „Колибри“ са активно издателство, което печели пари от бизнеса.
Поведението им е най-малкото некоректно, нагло, престъпно и неправилно. Да не споменаваме, че ги превръща в невероятни лицемери. Ако обвинението е невярно, имат нужда да излязат напред и да го кажат. Ако е вярно, още по-голяма нужда има да излязат напред и да си понесат последствията.
Мълчанието обаче е най-лошият подход.

Повече от ясно е, че се изпълнява класическата ситуация, че „дръжте крадеца“ най-силно го вика крадеца, но е грозно и абсолютно непрофесионално така да се отнася към който и да е човек, още по-малко към човек, който уж надълго и нашироко сте развивали теории, че неговите права са ви мили, драги и изключително важни.

Не знам дали обвиненията на преводачката са истински или не.
Това, което ми прави впечатление е, че „Колибри“ са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, а за подобна тема би трябвало да са много, мноого, много по-шумни и заемащи позиция.

Тук песимистът в мен изобщо не се изненадва, че подобна ситуация може да възникне, но се изненадвам, че може да възникне с хора, които толкова претендираха, че им пука за преводачите и че в подобна ситуация си мълчат.
(Само да вметна, че ситуацията с „Читанка“, за тези, които ги интересува, не стигна до никъде. Няма заведено дело, няма проекти за промени на законите  (или поне се прави толкова тихо и внимателно, така че няма никакви електронни следи), няма нови идеи по отношение на библиотеките и виртуалният запис на книги и възможността за достъп до тях на населението.

Е?
Какво става тук?

“Дневник” пуснаха преди няколко дни един текст (вероятно това е оригиналът), разказващ за това, че пречката да се спрат сметките на Хосни Мубарак, Муамар Кадафи и Бен Али е…арабският език.

Международните банки, които трябва да замразят активите на бившите президенти на Тунис и Египет, както и на либийския лидер Муамар Кадафи срещат проблеми при изписването на арабските имена на английски, съобщи “Уолстрийт джърнъл”.

Банките позволяват на своите клиенти да изписват имената си както поискат при откриване на сметки. Когато обаче правителствата издадат списък за налагане на санкции, изписаните там имена често се различават от подадените в банките, макар и да става дума за един и същ човек. Това създава проблеми в софтуерните системи управление на базите данни. За да не допускат грешки и да блокират сметката на някой невинен арабин, служителите на банките са започнали да преглеждат сметките ръчно. (Дневник)

Отдолу под статията коментари препоръчват арабите как да постъпят, за да се развият (копирани директно):

• А дали не е време арабите да сторят това с азбуката си, което стори Ататюрк с турската?
• Мисля, че е време да се направят сериозни реформи в арабската писменост. Светът се променя и ако приемем, че става все по-глобализиран, защо хората, използващи тази писменост, да стоят встрани от глобализацията?! Изостаналостта на арабските народи се дължи на много и различни фактори, а нежеланието им да осъвременят езика си, е само един от тях. Но все отнякъде трябва да се започне.

Добре, че има достатъчно интелигентни хора, които да напишат също, че с кирилицата има подобни проблеми и, че едва ли арабската азбука е виновна за несгодите.

Хм… Няма как да не замълча пред такава информация. Разбира се, статията е подплатена с типичната снимка, която се слага и на други места – забрадени жени, държащи някакви надписи. Но не това е важното. Тук изглежда става въпрос за световен скандал в банките, който изобщо не искат да си признаят. Толкова ли са недодялани, че да не изискват паспорти, било то международни или за постоянно пребиваване? Как така си позволят да изтъкнат, че вземат попълнената бланка на клиента и не искат лични документи за откриване на сметка. Мога да кажа, че винаги са искали документи за самоличност. А в банки с международно участие е задължително изписването на латиница в компютърните данни, не на арабски. Всички арабски държави имат изписване за медународните си паспорти на друг език (сирийските имат на френски, например) и е международно одобрено – как сега изведнъж става неудобно?

Хм…

Продукти за 4 порции:
1кг кайма
1 картоф
1 глава зрял лук
1/2ч морков
1 яйце
1 щафетка пушено сирене
5- 6 великденски яйца
1/2ч.л. сол
щипка червен пипер
щипка сух босилек
3с.л. олио
1 пакет замразен мексикански микс
3с.л. зехтин

Приготвяне:
Каймата се слага в в купа. Добавя се 1 чйце, настъргана глава лук, настърган половин морков, настърган картоф, 1/2ч.л. сол, щипка червен пипер и щипка сух босилек. Каймата се омесва. Покрива се със прозрачно фолио и се оставя настрани да се овкуси.
Миксът се слага в тенджера. Налива се 1ч.ч. вода. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Миксът се вари на кротък огън 30 минути. Накрая се отхлупва, поливат се 3с.л. зехтин. Отново се похлупва и оставя на включен котлон да се задуши. От каймата се оформят кюфтета. Подреждат се в тава. Поливат се с 1 и 1/2ч.ч. вода. Добавят се 3с.л. мазнина. Пекат се на умерена фурна 30- 40 минути. Накрая се изваждат и върху всяко кюфте се слага по кръгче великденско яйце. Най- отгоре се завършва с парче пушено сирене. Връщат се във фурната, колкото сиренето да хване коричка. В порция се сервират по 3 кюфтета, гарнирани със задушен микс.

Brennan Linsley/Associated Press

New York Times дава отговор с публикация от 24 април относно документи от WikiLeaks за най-дискутирания затвор-лагер в наши дни. Американското издание предоставя над 700 документа, написани между 2002 г. и 2009 г. отнасящи се за задържането на затворниците в Гуантанамо, детайли около техните досиета и какви са реалните причини да се озоват там. Такъв пример е един журналист.

Става дума за Сами ал-Хадж, който работи в Al Jazeera. Той бе арестуван на афгано-пакистанската граница през 2001 г.

Документите показват, че една от главните причини суданският оператор в Al Jazeera, Сами ал-Хадж да бъде затворен в Гуантанамо в продължение на шест години е бил разпитът за “програма за обучение на телевизионна мрежа, телекомуникационно оборудване, както и новинарски операции в Чечения, Косово и Афганистан”, включително и за връзки с терористични групи. Докато ал-Хадж настоява, че е просто журналист, новото му досие, изготвено след задържането му сочи, че помагал на ислямски екстремистки групировки, служил като куриер за предаване на пари и ракети Stinger. Най-силното обвинение е, че той е член на Ал Кайда. Явно не са намерени достатъчно доказателства, въпреки добре изработеното му досие, защото през 2008 г. е освободен и се връща на работа, но след години на разпити в Гуантанамо.

В момента в лагера все още лежат 172 души.

Разглеждайки блоговете за маркетинг, много ми се искаше да попадна на интересна кампания за Великден. Желанието ми се сбъдна, благодарение на Hell Pizza. Новозеландската компания определено представя нещо интересно и провокативно, за да привлече вниманието на потребителите по празниците – едни дяволски (добри?) сладкиши.

Easter Hot Cross Buns са нещо като англо-саксонски еквивалент на козунака – нещо, без което Великден не е Великден. Както самото име подсказва, върху кексчетата има изобразен кръст. Но не и във варианта на Hell Pizza. Компанията предлага своя версия, наречена Hell Cross Buns – допълнени с обърнат пентаграм. Доста драматично, нали?

Не съм вярваща, но вярвам в добрите идеи. С оглед репутацията на Hell Pizza, мисля, че провокацията си струва. Около кампанията, разбира се, се вдига достатъчно шум – църквите шумно заклеймяват идеята и призовават за бойкот, с което допринасят за маркетинговия ефект. Съответно, атеистите подхващат обратната страна на монетата. Ето само един пример за типа материали, които се появяват по темата. По-умната прогресивна англиканска църква St. Mathew дори се възползва от buzz-вълната, за да подкрепи Hell Pizza.

За мен лично, в ролята на безбожен маркетолог, идеята е добра и доста лесно работи за привличане на внимание. Провокацията отива както на името, така и на репутацията на Hell Pizza и е логичен избор по време на Великденските празници. Приятно е, че компанията не само говори, но и дава на потребителите материално доказателство за своя адски характер. Доколко обаче подобна манипулация е оправдана от морална гледна точка? Дали “здравословното шокиране” на потребителите е признак за широко скроен комуникационен подход или е доказателство за копрайтърска немощ и плъзгане по най-очевидното решение?

Още по темата:

1. Честит Великден!
2. Обичайте клиентите!
3. Социални медии и управление на времето

Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от 19 май 2006 г., предоставен на Биволъ от Wikileaks (текстът на английски може да бъде видян и в сайта Болканлийкс), разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ "Козлодуй" от 1 март 2006 г.

Преди пет години българското общество беше държано в пълно неведение за сериозна техническа неизправност в АЕЦ, която се прояви при аварийно изключване на реактора, вследствие на спирането на една от охлаждащите помпи на 1 март 2006 г.

За този инцидент стана известно след публикация на "Шпигел", цитираща ядрения експерт Георги Касчиев. Той разкри, че не са сработили механизмите за спускане на 22 от 61 контролни пръти - поглътители, които трябва аварийно да заглушат реактора.

“Централната система за сигурност не се е задействала”, каза тогава Касчиев, като сравни инцидента с това да се кара автомобил на пълна мощност без спирачки.

Първоначално ръководството на АЕЦ и контролиращата го АЯР отричаха в хор сериозността на инцидента, оценен от тях със степен "нула" по скалата на INES. Шефът на АЯР Сергей Цачев, определи публикациите в западния печат като "преувеличения" в навечерието на 20 годишнината от катастрофата в Чернобил. Касчиев беше обвинен от министъра Румен Овчаров, че "прави всичко възможно, за да дискредитира българския енергиен сектор и цялата страна".

След разразилата се медийна буря, енергийният регулатор АЯР беше принуден да докладва за инцидента в МААЕ. В крайна сметка той беше оценен на втора степен по скалата на INES. Това разминаване с първоначалната оценка за сериозността на инцидента стана повод опозицията да поиска оставката на енергийния министър Овчаров.

Техническото обяснение за инцидента беше дадено на специална пресконференция на ръководството на атомната централа в началото на май 2006. Според него приводните механизми на поглътителите са се слепили от дългото бездействие, продължило 197 дни заради "безаварийна работа на реактора". Решено е те да бъдат проверявани периодично чрез ръчно активиране, за да се избегнат нови слепвания. Към руската фирма-производител на оборудването "Хидропрес" бяха отправени и финансови претенции за неустойки.

Обяснението с дългата "безаварийност" води обаче до парадокс за сигурността на аварийната система на реактора. Ако инцидентът се беше случил няколко месеца по-късно, най-вероятно още по-голям брой механизми щяха да са блокирали и ситуацията би могла да излезе от контрол - посочват експертни източници на посолството, цитирани в доклада.

Освен техническа неизправност е имало и намеса на човешкия фактор. Управата не централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е "ясно нарушение на указанията за безопасност" - пише още в грамата.

Информацията за това стряскащо нарушение обаче беше спестена на българската публика и не е известно някой да е понесъл отговорност.

Друг контакт на посолството е съобщил, че шефът на централата Иван Иванов е бил заплашен с уволнение. Буквално: "да бъде изритан" ако разкрие подробности за инцидента.

АЕЦ "Козлодуй" е държавно предприятие с принципал МИЕТ, и началникът който може "да изрита" шефа Иван Иванов по това време е министър Румен Овчаров, един от най-гласовитите противници на затварянето на малките блокове в Козлодуй и отявлен привърженик на проекта АЕЦ "Белене".

Тези твърдения засилват подозренията, че чиновниците и политиците свързани с ядрения сектор се опасяват повече от течове на информация, отколкото от възможни течове на радиация.

Неотдавна зам.-председателят на НД "Екогласност" Петър Пенчев съобщи, че е бил заплашван от офицер на ДАНС за изнесени на конференция данни за радиоактивните емисии от АЕЦ "Козлодуй", които според него превишават стотици пъти емисиите от европейските ядрени централи. НД "Екогласност" беше организацията, която изпрати сигнал до главния прокурор  за прикриването на инцидента от АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.

В коментар към доклада посланик Байърли анализира отказа да се даде навременна и прозрачна информация за инцидента в светлината на предстоящото еврочленство и раздразнението на българското правителство от европейския ултиматум да бъдат спрени старите блокове на Козлодуй.

"Всяка индикация, че пети блок на централата може да се окаже несигурен, би подкопала сериозно твърденията на официалните лица, че принудителното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй е несправедливо" - пише американският посланик.

Липсата на прозрачност и подозренията за корупция, които произтичат от тази тайнственост са една от най-често обсъжданите теми в дипломатическите грами от София, в които се разглеждат въпросите на енергийния сектор и АЕЦ "Козлодуй", но също и проектите за АЕЦ "Белене", Южен Поток и Бургас-Александропулис.

Информация за медиите: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в "Биволъ" са защитени съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл: contact@bivol.bg

Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от 19 май 2006 г., предоставен от Wikileaks и публикуван най-напред в сайта Болканлийкс, разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ "Козлодуй" от 1 март 2006 г.

Преди пет години българското общество беше държано в пълно неведение за сериозна техническа неизправност в АЕЦ, която се прояви при аварийно изключване на реактора, вследствие на спирането на една от охлаждащите помпи на 1 март 2006 г.

За този инцидент стана известно след публикация на "Шпигел", цитираща ядрения експерт Георги Касчиев. Той разкри, че не са сработили механизмите за спускане на 22 от 61 контролни пръти - поглътители, които трябва аварийно да заглушат реактора.

“Централната система за сигурност не се е задействала”, каза тогава Касчиев, като сравни инцидента с това да се кара автомобил на пълна мощност без спирачки.

Първоначално ръководството на АЕЦ и контролиращата го АЯР отричаха в хор сериозността на инцидента, оценен от тях със степен "нула" по скалата на INES. Шефът на АЯР Сергей Цачев, определи публикациите в западния печат като "преувеличения" в навечерието на 20 годишнината от катастрофата в Чернобил. Касчиев беше обвинен от министъра Румен Овчаров, че "прави всичко възможно, за да дискредитира българския енергиен сектор и цялата страна".

След разразилата се медийна буря, енергийният регулатор АЯР беше принуден да докладва за инцидента в МААЕ. В крайна сметка той беше оценен на втора степен по скалата на INES. Това разминаване с първоначалната оценка за сериозността на инцидента стана повод опозицията да поиска оставката на енергийния министър Овчаров.

Техническото обяснение за инцидента беше дадено на специална пресконференция на ръководството на атомната централа в началото на май 2006. Според него приводните механизми на поглътителите са се слепили от дългото бездействие, продължило 197 дни заради "безаварийна работа на реактора". Решено е те да бъдат проверявани периодично чрез ръчно активиране, за да се избегнат нови слепвания. Към руската фирма-производител на оборудването "Хидропрес" бяха отправени и финансови претенции за неустойки.

Обяснението с дългата "безаварийност" води обаче до парадокс за сигурността на аварийната система на реактора. Ако инцидентът се беше случил няколко месеца по-късно, най-вероятно още по-голям брой механизми щяха да са блокирали и ситуацията би могла да излезе от контрол - посочват експертни източници на посолството, цитирани в доклада.

Освен техническа неизправност е имало и намеса на човешкия фактор. Управата не централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е "ясно нарушение на указанията за безопасност" - пише още в грамата.

Информацията за това стряскащо нарушение обаче беше спестена на българската публика и не е известно някой да е понесъл отговорност.

Друг контакт на посолството е съобщил, че шефът на централата Иван Иванов е бил заплашен с уволнение. Буквално: "да бъде изритан" ако разкрие подробности за инцидента.

АЕЦ "Козлодуй" е държавно предприятие с принципал МИЕТ, и началникът който може "да изрита" шефа Иван Иванов по това време е министър Румен Овчаров, един от най-гласовитите противници на затварянето на малките блокове в Козлодуй и отявлен привърженик на проекта АЕЦ "Белене".

Тези твърдения засилват подозренията, че чиновниците и политиците свързани с ядрения сектор се опасяват повече от течове на информация, отколкото от възможни течове на радиация.

Неотдавна зам.-председателят на НД "Екогласност" Петър Пенчев съобщи, че е бил заплашван от офицер на ДАНС за изнесени на конференция данни за радиоактивните емисии от АЕЦ "Козлодуй", които според него превишават стотици пъти емисиите от европейските ядрени централи. НД "Екогласност" беше организацията, която изпрати сигнал до главния прокурор  за прикриването на инцидента от АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.

В коментар към доклада посланик Байърли анализира отказа да се даде навременна и прозрачна информация за инцидента в светлината на предстоящото еврочленство и раздразнението на българското правителство от европейския ултиматум да бъдат спрени старите блокове на Козлодуй.

"Всяка индикация, че пети блок на централата може да се окаже несигурен, би подкопала сериозно твърденията на официалните лица, че принудителното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй е несправедливо" - пише американският посланик.

Липсата на прозрачност и подозренията за корупция, които произтичат от тази тайнственост са една от най-често обсъжданите теми в дипломатическите грами от София, в които се разглеждат въпросите на енергийния сектор и АЕЦ "Козлодуй", но също и проектите за АЕЦ "Белене", Южен Поток и Бургас-Александропулис.

Информация за медиите: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в "Биволъ" са защитени съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл: contact@bivol.bg

Редовните читатели на нашия сайт са чели днешния пътепис, но събитието е от такъв мащаб, че напълно заслужава всяка година да го отбелязваме. Представям ви в оригиналния му вид пътеписа на Артемний Лебедев за посещението из останалото след аварията на Чернобилската АЕЦ.

Чернобил и Припят (на руски, превод не ви трябва)>>>