Eli Pariser – a senior fellow at the Roosevelt Institute and former executive director of MoveOn.org, said the Facebooks and Googles of the internet are tweaking their algorithms to personalize user experience, filtering content that shows us only what it thinks we want to see rather than all we can — and should.

He said that instead of connecting us to the world, the Web is connecting us back to ourselves in an invisible feedback loop and the biigest threat for the future of the web are “junk food search algorithms”.

His new book The Filter Bubble: What the Internet Is Hiding from You is set for release May 12, 2011. In it, he asks how modern search tools — the filter by which many of see the wider world — are getting better and better and screening the wider world from us, by returning only the search results it “thinks” we want to see.

Watch latest Eli Pariser TED talk and will realize such serious problems described in his book:

And some quotes from the latest Eli Pariser interview for Lynn Parramore of  Salon:

Why is this dangerous?

We thought that the Internet was going to connect us all together. As a young geek in rural Maine, I got excited about the Internet because it seemed that I could be connected to the world. What it’s looking like increasingly is that the Web is connecting us back to ourselves. There’s a looping going on where if you have an interest, you’re going to learn a lot about that interest. But you’re not going to learn about the very next thing over. And you certainly won’t learn about the opposite view.

If you have a political position, you’re not going to learn about the other one. If you Google some sites about the link between vaccines and autism, you can very quickly find that Google is repeating back to you your view about whether that link exists and not what scientists know, which is that there isn’t a link between vaccines and autism. It’s a feedback loop that’s invisible. You can’t witness it happening because it’s baked into the fabric of the information environment.

Let’s turn to net neutrality. You’ve been at the forefront of harnessing the Internet in a way that allows ordinary people to participate in the political arena. Why is net neutrality important to a democracy?

It’s extremely important because the Internet was built on the principle that it would carry all different types of data. And it didn’t really care what kind of data it was carrying. It was going to make sure that it got from Point A to Point B. That’s the Internet: There’s kind of a social contract between all the machines on the Internet that says, “I’ll carry your data if you carry my data, and we’ll leave it to the people on the edges of the network — to your home PC or the PC that you’re sending something to — to figure out what the data means.” That’s the net neutrality principle. It’s really at the core of the founding idea of the Internet.

Now, big companies like Verizon and Comcast are looking at how the Internet is eroding their profit margins. They’re saying to themselves, what can we do to get a piece of this growing pie? They want a tiered Internet where you can pay them to go to the front of the line with your data. That will really erode that amazing thing we all know the Internet facilitates: that anyone with an idea can reach the world. You talk to venture capitalists and they’re scared. They say a new start-up is just never going to be able to buy the speed that a Google or a Microsoft will be able to. Incumbent industries will be able to get their data to you quickly and new start-ups won’t have a chance. And as a result, you’ll have a drying up of the entrepreneurialism that’s happened on the Internet. And you’ll have a drying up of the Wikipedias, the nonprofit projects. Wikipedia works because it’s just as fast as Google. When Wikipedia starts to slow way down relative to Google, you’re more likely to just go to Google. So that’s a problem.

If you have the filter bubble and a non-neutral Internet, doesn’t it become even harder to find alternative points of view and for the dissident voice to be heard?

Yeah, and you know, I think this isn’t pessimism. This is realism. Tim Wu wrote a new book called “The Master Switch,” which talks about how every new medium in telecommunications history has had a period just like what we’ve seen with the Internet. There was democratization and openness, and people have dreamed these really big dreams — about the telegraph, about the telephone, about the fax machine. They dreamed it was going to connect us all together and transform everything, and that it could never be owned.

Everybody has been saying the exact same thing about the Internet. This is like the eighth time we’ve been through this. The likelihood is that the Internet will be owned by a few large media companies. The question is, can we rally around this brief moment of incredible efflorescence of creativity and innovation, and say, “No, thank you very much, we want to keep it like this”?

Eli Pariser: The Biggest Threat for Internet – Junk Food Search Algorithms is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Имам още няколко желания за рубриката SOS и само се помотвам. Това е защото откривам нови интересни книги или пък ми хрумват някакви нестандартни неща, или пък все нямам време. Последното е класическо оправдание, но напоследък е факт. Извинете ме за забавянето, но щом нещо е в списъка, значи ще се изпълни. И следващото желание е за Red Velvet Cake. В това желание съм доста улеснена, защото Светла, която си го пожела ми изпрати и рецептата, която желае да бъде адаптирана. От лесно – по-лесно.

Колкото пъти съм приготвяла Red Velvet Cake, толкова пъти цвета на платките е различен. Това зависи не само от количествата на какаото и червената боя спрямо останалите съставки, които в различните рецепти варират. Зависи и от вида на използваното какао и боя. Но и тук, за една и съща рецепта изпълнена два пъти докарах различни нюанси на желания цвят. Това, всъщност не е от толкова голямо значение.

И така, настоящата рецепта приготвих два пъти. Веднъж като торта за един двоен рожден ден (Ехо, Никитата, четете ли?) и втори път като руло. Реших да направя и представя руло, защото интервалите между двете приготвяния са много кратки и честно, не ми се повтаряше пак същото.

Обаче, да ти кажа, като торта рецептата е по-сполучлива. Защото платката за рулото се начупи, не стоеше като платка за руло от пандишпан. Но има и добри страни на този опит. Изпеченото тесто е сочно и изобщо не е необходимо сиропиране или престояване на рулото (тортата). Може да се разреже и яде веднага след сглобяването.

В дадената ми рецепта промених единствено съотношенията и количествата на крема. Първия път (за тортата) приготвих крема по зададените грамажи, но не ми хареса особено. Беше твърде течен, твърде маслен и твърде сладък. Даже и за моя вкус. Представяш ли си?

Затова, при втория опит (с рулото) промених грамажите по мой вкус. Получи се плътен и вкусен крем. Не прекалено тежък и сладък. Това е рецептата, която споделям.

Руло „Червено кадифе“

За платката:

• 320 гр. брашно
• 300 гр. захар
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 1 чаена лъжица високомаслено какао (използвах 22%)
• 330 мл. слънчогледово олио
• 250 мл. прясно мляко, със стайна температура
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 2 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 2 чаени лъжици течна, червена сладкарска боя

Фурната се нагрява на 180ºC.

Подготвя се тава с размери 40×32 см (използвах тавата на фурната). Дъното и страните на тавата се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва правоъгълник с размерите на тавата. Поставя се на дъното и също се намазва с мазнина.

Прясното мляко се смесва с лимоновия сок и се оставя да постои няколко минути.

В купа се пресяват брашното, бакпулвера, солта и какаото. Добавя се захарта и всичко се смесва добре.

В отделна купа се разбиват яйцата за кратко, с миксер или с телена бъркалка. Добавят се млякото с лимоновия сок, олиото, ванилията и 1 чаена лъжица червена сладкарска боя. (Ако бъде необходимо, към края ще се добави още боя.)

Към течните съставки се добавят сухите. Всичко се разбърква за кратко, колкото продуктите да се смесят и сместа да стане еднородна. Ако се бъркат повече, платка може да се надуе неравномерно.

След като всичко е смесено от цвета на сместа се преценява дали има нужда от още малко червена боя. Аз добавих и втората лъжица сладкарска боя.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се разпределя равномерно по дъното. Пече се в предварително нагрятата фурна за 20-22 минути. Ако платката се надуе неравномерно по време на печенето, издутото място се набожда с дървено шишче или вилица. Това трябва да стане бързо, за да не се отнема от температурата на фурната.

Изпечената платка се оставя да се охлади в тавата за 5 минути. С остър нож се минава по краищата, които може да са залепнали за стените на тавата.

Приготвя се парче тензух (или кухненска кърпа), малко по-голямо от размерите на тавата. Намокря се със студена вода и се отцежда добре. Разстила се върху кухненския плот (маса). Тавата с платката се обръща върху тензуха. Отстранява се хартия за печене. Заедно с тензуха, платката се навива на руло. Оставя се да постои така 6-8 минути. Развива се и се оставя да се охлади леко.

Междувременно се приготвя крема.

За крема:

• 350 гр. крем сирене „Филаделфия“, отцедено от водата
• 150 гр. меко краве масло
• 200 гр. пресята пудра захар
• 1 супена лъжица ванилова есенция

Кравето масло и пудрата захар се разбиват с миксер. Добавят се крем сиренето и ванилията. Разбиването продължава докато се получи пухкав и въздушен крем.

С една част от крема се намазва платката. Завива се на руло. С останалия крем се намазва цялото руло.

Детайли

По страничните части на рулото залепих смлени орехи. Декорацията направих с част от крема, като в него добавих какао и червена сладкарска боя докато постигна същия цвят като на платката.

Забележка: От същата рецепта може да се приготви торта с две платки, с диаметър 26 см, които се изпичат поотделно за същото време, на същите градуси.

П.П. Ралица, дойде ред и за твоето желание. Скоро ще направя опити. Стискай палци. :-)

SOS – Червено кадифе от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Подозренията ми, че ракийцата е дяволско творение и не може да бъде благословена днес отпаднаха напълно. Доказателство за това стана Гроздовата от Чипровския манастир, с която игумена му архимандрит Василий, излекува жестоката ми хрема. Само една чашка колкото напръстник и благословията на младия духовник беше достатъчна да ми се върне доброто здраве.



Икони, броеници, тамян и други духовни предмети показаха и от исихастириото „Свети Василий“ на атонския скит „Св. Анна” край Солун.


















Чак от Поморие братя бяха донесли вино и печатни издания, които прявят.




Наред с билковите ракии, сирената и квасените млека на монасите и майстори показаха и уникалните си изделия. Керамикът Светослав Савов и Румен Димитров, който се занимава с църковна дърворезба, също бяха тук. Румен учеше миряните как се подпечатва хлябът. На масата той показа три вида печати - за делничен самун, за празничен и за причастие.



Румен беше показал и пътвите омесени от него самия хлябове.






Най-богат беше щандът на монасите от Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” в Сърбия. Те показаха и еликсира сред ракиите. В казана с джибрито братството слага 26 лечебни треви - подбел, бабина душица, маточина, лавандула и още разни други. Всяка бутилка "Траварица" е запечатана с восък, има и паспорт с упътване. Указанието сочи, че трябва да се употребява в умерени количества - по 20 г, 2-3 пъти на ден. "Огнената вода лекува високо кръвно, сърдечни болести, стомашни проблеми и още 15-тина болежки", хвали стоката си благияг като ангел игумен на манастира Дядо Серафим.

В Суковския манастир правят и "Ореховача" - ракия с млади орехчета, особено актуална в момента заради радиацията от Фукушима, защото зелените орехи действат като хапче с йод.

Зад стените на манастира всичко се забърква с билки - дори кравето сирене е уникална марка, защото е с риган и босилек.

Тамянът, който монасите правят, пък ухае с пет аромата, като най-търсени били тези на ясмин, магнолия и кипарис.



Престолно Разпятие и дърворезбована пластика на Разпятие, и двете с размери около метър, изработени от карловския майстор Ценко Иринчев – наследник на Бачо Киро, поднесе в дар на Гигинския манастир вчера Бисер Боянов. Дарението е от името на оглавяваната от него фондация „Васил Левски – Дякона” и на сдружение „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт Нурйиски” с председател д-р Виктор Банов.
















































на еко панаира на манастирите се роди и каламбур. Досега на хората в расо, независимо от тяхната възраст, винаги и във всички времена сме им викали Дядо поп. Вече има и ново прозвище – Чичо поп. Заради младежкия вид на добилия световна популярност монах от Гигинския манастир от. Никанор, невръстната София , която го знае от рождението си, не можа да му каже дядо и така се роди новото обръщение.

Напоследък разговорите с приятели се въртят все около промените. Хубавите промени, онези, които желаеш, но и които не изчакваш добронамерено и безучастно, докато четеш глупавия вестник и се прозяваш между рекламите по телевизията.

Промените, от които се нуждаеш, за които се бориш и които постигаш. Просто ей така, защото искаш и защото можеш.

За да може това…

… да се превърне в това…

… ето така…

За да спреш да се оплакваш, че нищо не може да се оправи. За да спреш да хвърляш, цапаш и разрушаваш. А да пазиш, създаваш и възстановяваш. Моите сърдечни поздрави и симпатии за идеята и реализацията от страна на Morphocode, Transformatori и взелите участие в акцията. Повече снимки можеш да видиш тук, а да се включиш в бъдещи акции тук.

Снимките са любезно предоставени от Morphocode

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Днес в 16:30 бях гост в “Часът на Милен Цветков”(видео) по НОВА. Темата беше свързана с Бин Ладен и какво следва след новината за неговото убийство.

Заедно в студиото на Милен Цветков бяхме с журналистите Мохамед Халаф, Адел Шихауи и Ахмед Баша.

След предаването, части от него бяха показани по новинарската емисия на НОВА, където се акцентира върху казаното от предаването – че арабските младежи са отхвърлили идеите на Ал Кайда и Бин Ладен. Периодът на Бин Ладен е отминал, беше другият извод. Моите думи бяха:

 

Според председателя на форум за арабска култура Руслан Трад пък ще има още много дискусии за това дали Осама бин Ладен е наистина убит.

“В случая той е извън играта и може да се очакват няколко сценария за развитие. Международната общност трябва да се фокусира върху това какво следва оттук нататък – дали “Ал Кайда” ще се задейства с актове на отмъщение, дали ще има отзвук за Обама и по-голяма подкрепа за него”, смята Трад.

“Ние се присъединяваме към нашите сънародници и приветстваме новината за премахването на мозъка на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен, който беше заплаха за нашата страна и за целия свят“, заяви в комюнике Съветът за американско -ислямски отношения.” (АФП) Ключово е това изречение за осмисляне на събитието, което превзе световния информационен обмен със скоростта на светлината [...]

Източник: МФ, Конюнктурен анализ на българската икономика, април 2011

Делът на българския износ в европейската търговия постоянно расте (дори в кризата), а делът на България в световната търговия също расте (освен през кризисната 2009). С други думи, българският износ не просто расте – а расте по-бързо отколкото в останалите страни.

Разбира се, това се дължи на инвестициите от последните години. Не са прави тези, които твърдят, че инвестициите са само в непроизводителни и балонизирани сектори. Износът расте именно защото преди кризата имаше сериозни инвестиции в производство и ще расте по-бързо ако тези инвестиции се увеличат.

Блогът за икономика 2011

Като разбрала за божията заповед, Ной да вкара в ковчега представители на всичко живо по земята, дошла и Лъжата и се опитала да се промъкне вътре. Но Ной я забелязал и и казал:
-В ковчега се приемат и всякакви нечисти твари, но само по двойки. Иди и си намери партньор!
Тръгнала Лъжата да си търси другар и насреща и Проклятието.
-Къде - пита - си се запътила?
-Ходих - отвръща Лъжата - при Ной да ме вземе в ковчега, а той ми казва: "Намери си първо партньор!" Ще се съгласиш ли да се съчетаеш с мен?
-А ти с какво ще ме възнаградиш?
-Ето с какво. Ще съставим договор, всичко придобито от мен да принадлежи на теб.
С това и приключили. Оттогава всичко, което придобие Лъжата, е предмет на Проклятие и гибел.

притча от р.Леви

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

„Осама е мъртъв. Да живее Обама“. Това е лаконичният прочит на днешния печат. Смъртта на лидера на световният тероризъм е повод всички в Бeлия дом да отдъхнат облекчено и да се потупат по рамото. В резултат Барак Обама е почти циментиран на поста си за втори мандат и може да действа смело по някои от изоставените фронтове, и ако някой ни попиташе от къде трябва да почне президента, ето какво щяхме да му кажем:

- да ангажира САЩ с обвързващо глобално споразумение за климата

Стратегията на администрацията на Обама засега търпи сериозни пречки, основно поради вътрешното нежелание на Американския конгрес да одобри национална схема за търговия с емисиите или изобщо да провежда някаква смислена политика. Засега изглежда, че мерки ще се вземат само на парче (или щат по щат) ако въобще има шанс да бъдат пробити коравите лобита. Без глобално и обвързващо споразумение, обаче, тези усилия биха били практически обречени, а това ще е решаващо за справянето с климатичните промени не само в САЩ, а в целия свят. Ролята на Обама е да продаде споразумението вътре в Америка и да го наложи навън.

- да изчисти енергетиката

Дебатът е ясно маркиран от катастрофата в Мексиканския залив и аварията в АЕЦ Фукушима. Обявените намерения на British Petroleum отново да сондира в Мексиканския залив и последните разкрития за екологичните ефект от добива на шистов газ само наливат масло в огъня. Прелом в националната политика на Америка в полза на истинските възобновяеми източници, обаче, е малко вероятно да настъпи, докато Обама не промени собствената си дефиниция за „чиста енергия”.

Ефектът от поставянето на тези две задачки в тефтера на президента Обама би достигнал до всички точки на планетата, дори и до нас. Затова се надяваме съветниците на г-н Обама да четат Горичка. Ако не ни четат, то не ни остава нищо друго освен да се оправяме сами.

"Ян Бибиян" и "Патиланско царство" са най-обичаните български детски книги. Това стана ясно след като в неделя в "Малкото голямо четене" станаха ясни десетте финалисти в кампанията на БНТ1. Книгите на Елин Пелин и Ран Босилек се наредиха сред класики като "Малкият принц", "Алиса в страната на чудесата", "Мечо Пух", които също са в детския читателски Топ 10 на България.

На разни места в САЩ възникнали спонтанни прояви на контролирана радост - мирно и сравнително тихо хората ликували за смъртта на човека. Събуждайки се вече в един по-безопасен свят, Обама прави и първото важно уточнение - Осама е убит, тялото е в нас! Don't worry, folks, we've got the body, един вид...Изключително важно е, че имаме тялото, се оказа. Така де, не можем да си позволим да повторим security fail-a отпреди 2000 години, когато Тялото изчезна, после взе, че възкръсна и оттам се почна една... Крайно неловко би било да излъчим още един бог от тези географски ширини... Лидерите на държавите реагираха по сценарий. Великобритания първа - ъф корс, нашият най-верен партньор. Следват Франция и Германия - всичко си има йерархия. Реакцията на Израел гъделичка самочувствието - "кънтящ триумф" е перфектното заглавие за утрешната преса. И както подобава на един класически трилър, след като убихме Най-Големия-Лош, от сенките на мрака тънко изпълзя силуетчето на неговия наследник. Нужната съставка за подобаващ Vol.2 я има. Да тръгва по кината!Та така... Няколко неща са особено любопитни в цялата ситуация:- Земното кълбо ликува от смъртта на човешко същество. Убийствата без съд и присъда са нещо, което винаги е било заклеймявано от демократичните страни, в частност САЩ. В случая не само че няма недоволство, а реакцията навсякъде на официално ниво е повече от положителна. WTF?!

Вчерашния уикенд беше забележителен ден: Сергей стана татко, Уилям даде фира, Батето завърши земния си път, а накрая и Осама замина в Ада, покойният Йоан Павел II е на път да стена моя милост сдаде един проект, който влачех от няколко месеца и ... да чукам на дърво – работи! :)

Та денят беше забележителен, пък ние вместо на Първомайска манифестация бяхме решили да се разходим до Мальовица, то пък времето се размаза, та – хайде на кино в необичайния за мен мол на Стамболийски. Да де, ама докато стигнем до него и минахме от Руски паметник към Опълченска и Стамболийки, и там... изобщо не можах да скрия факта на построения цирк от главния гледач на кино и циркове в къщи, защото просто минахме покрай него и... „Тате, тате, тука има цирк!“ Викам, айде, поне да паркираме в мола, пък ще се върнем да видим кога има и колко са билетите.


Така и направихме – във всеки случай преверихме първо, че в мола няма никакви интересни филми тази седмица, купихме си книжки и хайде към цирка!

Цирк Балкански е в София!

Както вече ви казах, намира се при „моста“ на Зоната :-) Обяснение за несофианци: „мостът“ е ва кавички, защото го взривиха преди десетина години – сега там е нормален булвард.



Билетите са между 10 и 25 лева, ние си взехме по 20, а детският е 10 кинта. Представленията са от 16:30 и 19:30
Съвет: секторите завършват с пътеки, а точно срщеу пътеките се намират подпорните колони на купола, така че ако искате да виждате, си вземете билети по-навътре в секторите :)

Взехме си билети за дневното представление (вечерта ни чакаше диктовка) и само се върнахме до къщи да си взема фотоапарата. Ако не се бяхме върнали сега нямаше да гледате снимки :)



Залата се напълни бързо и се почна:



Тазгодишната програма има сравнително малко български, но пък беше пълно с чуждестранни изпълнители – от руски, украински, през румънски, британски и ... наистина хитът: едни абсолютно ненормални бразилски мотористи.


Без да пренебргавм никого искам специално да отбележа акробатът с велосипедите (българин), украинските жонгльори и абсолютно фамозните петима мотористи в кълбото на смъртта. Тези последните направиха такова шоу, че публиката стана крака и викаше от възторг на края :)
ЖЕСТОКО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ! Горещо препоръчвам!

Още снимки от цирка (албумът ми във ФБ)>>>




Не иска да се заяждам в такъв ден, но ... Сергей не е нормален мъж. То е ясно, че е трудно първо да си министър-председател, после да ставаш татко (явно скоро и новобранска вечер и абитуриентски бал му предстоят), но... когато ти се роди дъщеря правиш две неща: или си в родилното при жена си и/или се напиваш като прасе с приятели. Двете действия са взаимно-допълващи се, а на взаимно-изключващите. Това е ако си нормален мъж.

А наш Сергей отиде на първомайски митинг...

В петък, 29.04.2011, радио шоуто 45 оборота в минута, чийто автор и водещ имам късмета да бъда точно аз, отпразнува втория си рожден ден. На партито ще се върна след малко. Преди това изкам да изкажа благодарността си към хората, без които това предаване не би било възможно. На първо място това е ръководството на Радио Варна (в лицето на стария директор – Енчо Чакъров, и настоящия – Елица Виденова, които преди две години ми гласуваха доверие и продължават да го правят). Сътрудничеството на предаването с лейбъла Love & Happiness Music роди незабравими моменти в ефира, за което специално благодаря на селектор Стилиян. Той е виновник пред микрофона да застанат артисти като танцьора и диджей Perry Louis (JazzCotech Dancers, Лондон), прекрасния соул певец Abdul Shyllon (Лондон), и певицата и диджей Lucinda Slim (Лондон). Благодаря и на медиите, които подкрепят дейността ми – специално искам да отбележа сайта varnautre.bg и вестник Народно дело. Разбира се основна част от благодарностите отиват към всички вас, слушателите на 45 оборота в минута и фенове на фънк, соул и джаз музиката, защото това предаване го правим всички заедно. Благодаря и на приятелката ми Снежи за търпението и за здравите нерви, грижейки се със сина ни Тошко, докато аз подготвям поредното издание на предаването, вперил поглед в монитора със слушалки на ушите. И накрая, но не на последно място, ще изброя поименно всички гости, заставали през тези две години зад микрофона на 45 оборота в минута – това са голяма част от хората, които представляват или са свързани по някакъв начин със сцената в България, от която всички ние имаме нужда: VPD, Bradata, Blue Monk, Петер Петерсон, Чарли, Стоян Роянов – Я-Я, Virus Inethic, Selector Stiliyan, Perry Louis, DJ JiJo, Nzymo, Frank The Tank, DJ Emotion, Roelant Hollander, Mindspin, Skill, Abdul Shyllon, Станислав Вълев – Станчо, Michael Fleming (Tri-O-Five), Петя Загорчева, The Smugglers Collective, C-O, Светлана Вълкова, Елена Владова, Lucinda Slim, DJ Burlak, Елица Матеева, Jokozzo, Marten, Funktool, Mihaillness, Roosee, Sober & Sobar, Мирослав Морски и Пламен Пеев (Джанго Зе), Fengi & MadBasta, Ирина Стефанова, Досю Амуджев, Невена Добрева, Mad Bear, Lady Muse (Funkaround), YouthMan, Димитър Димитров (музикален редактор в Радио Варна). Бъдете сигурни, че през следващата година списъкът продължи да расте. Не исках да да натоварвам този пост с толкова много информация, но точно сега е моментът да изкажа уважението си към споменатите по-горе хора, медии и институции. А и усещането, че има хора в живота ти, на които с чисто сърце можеш да кажеш благодаря, е неповторимо.

Иначе партито за рождения ден на предаването няма как да опиша с думи. Препълненият с приятели варненски клуб Vintage 33 вибрираше в ритъма на фънк, соул, джаз, диско, бугалу, буги, латин и вечните български фънки парчета от 70-те до 04:30 сутринта. Специалните гости на вечерта бяха Selector Stiliyan и Skill под шапката на съвместния си проект In Vinyl We Trust. Освен тях и мен зад грамофоните застана и Петер Петерсон – страхотен диджей и приятел, който завърши цветната стилова картина с допълнителна доза латино-фънк-буги краски.

Искам да кажа две думи и за подаръка от предаването 45 оборота в минута, който първите 50 посетители получиха на входа. Това беше значка, специално изработена за събитието. Значката е един от маркерите за принадлежност към група от хора (особено с общи музикални интереси), който българското общество май отдавна е забравило. И точно затова отсега нататък артикули от този род ще започнат да се срещат все по-често по варненските музикални партита. Защото всички имаме нужда от музикалната култура, която изгубихме през дългите години на лутане, наречени от някого (доста неуместно, между другото) преход.

И съвсем накрая – благодаря на всички хора, които бяха част от този празник. Във въздуха се усещаше позитивната енергия на всеки един в клуба и аз съм сигурен, че партита като това са лекарството, което ще върне към нов живот съхнещата душа на съвременния човек.

След година ще отпразнуваме третия рожден ден на предаването 45 оборота в минута, а дотогава не забравяйте, че всяка събота между 20:00 и 23:00 на вълните на Радио Варна (и по всяко време в страницата на шоуто в този блог) можете да бъдете с лубимата си фънк, соул и джаз музика.

А ето и няколко момента от рождения ден, за заснемането на които сърдечно благодаря на Гери Боева:

Тортата! (беше доста вкусна...)

Mr. Soulmate spinning!

The one and only... Skill!

Selector Stiliyan поема щафетата...

Диджеи на сцената!

Хм, дали и аз да не стана музикален редактор в Радио Варна?

We are family!

Peace & Love

Максим Проданов

Ерата 11 септември приключи. Осама Бин Ладен е мъртъв, а с него и фантазията да убиеш Осама Бин Ладен. След нападение в планинско укритие в Аботабад, Пакистан, близо до столицата Исламабад, мъртвото тяло на терорист номер едно вече е притежание на американската армия. След 2001 г. фигурата на двуметровия саудитец стана обект на много фантазии за отмъщение, много конспирации, на бясна омраза и отчаяно възхищение, но през последните 10 години всички тези емоции постепенно затихнаха. В това бурно десетилетие американците научиха, че войните продължават по-дълго от рекламираното, враговете стават все по-абстрактни, а еуфорията от смъртта на една икона на злото, като Саддам Хюсеин например, не трае дълго. Зад ъгъла чака реалността на продължаващата война, на западащата икономика, на смазващия военен бюджет, на безпощадния икономически дълг, на безработицата и отчаянието. Да видиш подутото лице на някои убит лош арабин сякаш вече не носи същото удовлетворение. Кой би предположил, че фантазията за смъртта на Бин Ладен, приравнена в медиите с фантазиите за убийство на Хитлер в юношество, ще кулминира по този начин? Безспирният медиен цикъл ни подсказва, че еуфорията ще бъде забравена до седмици, може би възродена за кратко на 4 юли и 11 септември. И разбира се, за следващите избори.

Смъртта на Осама Бин Ладен е интересен момент в историята и още по-интересен момент в историята на PR-а. За Барак Обама това почти сигурно означава преизбиране догодина, за Леон Панета – нов пост като министър на отбраната. За други политици, като Рудолф Джулиани, разчитащи изцяло на спомена от 11 септември – това е край на кариерата. Но за обикновените американци, с „терорист номер едно“ умира и надеждата, че отмъщението води до спокойствие. Нещо повече – оказва се, че отмъщението носи със себе си зловещ подарък, който през 50-те години, във вътрешни документи, американските служби нарекоха „blowback“, или „ответна реакция“. Терминът се използва и до днес, за да опише непредсказуемия гняв след външна намеса, който може да роди нови, много по-страшни и многобройни врагове. Това е ужасяваща перспектива. Главата на Ал Кайда пада и на нейно място се появява друга – не толкова позната, не по-малко опасна. А и тази глава да падне, кандидатите са повече от всякога. Дори цялата Ал Кайда да бъде унищожена, кандидатите за мястото й също са повече от всякога. В какво тогава се изразява успехът от тази десетгодишна антитерористична операция, в която участват стотици хиляди военни и жертва на която станаха цели народи? Не трябва ли смазването на враговете на демокрацията да мине първо през осъзнаване на термина демокрация? Да се даде възможност на хората да управляват живота си, без чужда намеса, а с това, да се изкорени тази луда, изпепеляваща жажда за отмъщение? Но стига фантазии.

 

През януари при бензина продължава тенденцията местното потребление да се задоволява основно с внос – т.е. пазарният дял на Лукойл (на едро) достига исторически ниски нива, а конкуренцията се увеличава. Това е едно от обясненията за факта, че цените на бензина в България са сред най-ниските в ЕС.

При дизела делът на вноса е по-нисък, т.е. пазарният дял на Лукойл е висок. Облекчаване на бариерите за внос на дизел може да насърчи конкуренцията.

Внос на безнин по месеци, % от месечното потребление

 

Внос на дизел по месеци, % от месечното потребление

Източник: НСИ

Цена на бензина днес според сайта energy.eu

Блогът за икономика 2011

Интересно интервю с Калина Андролова, синтезиращо много от мъката, която се лее от екраните и вестникарските бутки

В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки. Има нещо сбъркано в прехода ни. В нормалния свят, за да управляваш медия, трябва да си посветил живота си на това. У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни. Нямат страх от Бога. Те са новобогаташи. Ето това е проблем.

Това, което показа L’ЕUROPEO, е, че има ниша – немалка, от умни, млади и образовани хора, които се интересуват от международна политика и култура; и които не желаят животът им да бъде моден каталог със снобски каузи: коя е най-скъпата чанта, ако я имам, значи съм номер едно…

Преди няколко дена купувах лепенки за скъсани детски дънки. В магазинчето влезе един много симпатичен татко и попита за куки за плетене от деца:).

Веднага му предложих нашият вариант – с дървени шишове за кок ( продават ги в магазините за аксесоари за коса).

С тези две куки успявам да покажа лесно на детето си как точно се плете. Да не мислите, че е лесно……  Така че, ако и вие се чудите откъде да намерите къси, дебели и тъпи  куки, с които децата да се научат да плетат, без да се наранят и оплетат целите в прежда, опитайте с дървени шишове за кок.

Използвайте и най-дебелата шарена прежда, която имате под ръка:)

Вижте още:

МАГАЗИН КРОКОТАК

Какво следва след отстраняването на Осама бин Ладен? Ще има ли промяна в политиката в региона? Ще има ли отмъстителни актове на насилие след новината?

Ръководителят на “Ал Кайда”, Осама бин Ладен, е бил убит в ръководената от САЩ операция, която включвала вертолети и сухопътни войски в Пакистан, което сложи край на близо 10-годишния световен лов на “мозъка” на атентатите от 11 септември.

САЩ заявиха бин Ладен е открит в град Аботабад, на 60 км. северно от пакистанската столица Исламабад. Източник, запознат с операцията, заяви, че Бин Ладен е бил прострелян в главата. (Reuters)

Досега знаем това:

-Бин Ладен е заловен в град Аботабад, в който се помещава голяма военна база на пакистанската армия (New York Times)

-веднага след пускането на новината, доларът се е покачил, а петролът е поевтинял с повече от 1%, съобщава Forbes

-още през август миналата година, Обама е получил съобщение за вероятното местонахождение на Бин Ладен

-криел се е в къща в края на града, в съседство с други по-малки къщи, без ток

-според запознат с операцията на американските военни, Бин Ладен е застрелян в главата (Ройтерс)

- операцията може да се окаже сложен възел в пакистано-американските отношения

- тялото на Бин Ладен е погребано в морето, за се предотврати провъзгласяването му за мъченик от неговите последователи (Daily Mail)

- човекът, който ще наследи властта в Ал Кайда, най-вероятно ще е Айман ал Зауахири

- “Мюсюлмански братя” предупреждават, че може да има бурна реакция в Афганистан, Пакистан, Мароко и Алжир

 

Събрах разни реакции от Интернет относно смъртта на Осама бин Ладен. Противоречиви са, подобно на новините, които все още не са изяснени. Има още много въпроси относно самата операция и тялото на Бен Ладен.

В 16:30 ч. ще бъде в “Часът на Милен Цветков”, където ще обсъдим тези въпроси. Част от реакциите-тук.

Снежана Благова е фермер на червени калифорнийски червеи. Фермата и се намира в село Крумово, до Пловдив, а продуктът, който фермата продава е биотор.

Преди да се отдаде на фермата, Снежана е имала практика на логопед. Идеята да изостави логопедията и да се захване с червеи се появила, след среща с един македонец, който имал успешен червеен бизнес в 600 декара ферма край Скопие. Снежана и съпругът й, който също е лекар, проучили темата и открили, че производството на червеи съвсем не е екзотична идея, а е бързоразвиваща се световна индустрия.

—

Поканихме Снежана на Форум Бизнес, за да научим повече за това необичайно начинание, което е променило живота й и защото сме изключително благодарни на всички червеи за това, което правят за обществото ни.

—

1 Липсва ли ти нещо от живота в голям град?
Не, ремонтираме кьщата на село и ще се местим.

2.Кой предмет ти беше любим в училище?
Литература, чужди езици.

3.Коя е любимата ти игра от детството?
Дама.

4.Кой е първият въпрос, който ти задават след като кажеш с какво се занимаваш?
Как ти хрумна?

5.В кое намираш надежда?
В моите деца.

6.Кой занаят не трябва да изчезва?
Всички трябва да се сьхранят, но някои вече изчезват…..

7. В коя година би избрала да живееш, ако имаш машина на времето?
Малко след 1900.

8.Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Един сьвременен Левски.

9.Най-добрият съвет, който си получавала?
Мисли позитивно и напред, не се връщай назад.

10. Кой е достоен за пример?
Моите родители.

11.Какво не трябва да пропускаме да направим тази година?
Да гласуваме.

12. Кой е най-щастлив?
Който е здрав.

13. Какво се прави от боклук?
В моя случай - ценен и незаменим продукт.

14. Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Околосветско пътешествие.

15. Коя е най-голямата ти екстравагантност?
Нося къси поли (2 см.по-къси от приличното).

16. Имаш ли си мото?
Обичам да обичам!

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрирайте се >>

Вече 100 години соц практика и май не виждаме очевидното – когато има приравняване, раздаване “на калпак”, винаги се стига до някаква форма на кражба и благата потъват в пясъка по веригата. “Сигнал” са вкарали в “кацата” 3 бона, а са получили обратно титаничните 23 лева. Ако авторските права (никъде по света) не се разпределят справедливо, за какъв чеп въобще да ги плащаме?

В интервю за „Стандарт” Йордан Караджов от Сигнал разкри скандална истина

Озадачена от факта, че получават жълти стотинки от авторски права, групата си направила експеримент. За поредния концерт чинно платили исканите 5% за авторски права (които плащат организаторите на концерти), които в случая били 3000 лв. Но нарочно написали, че всички текстове, музика, продуценти на всичките изпълнени песни са на Сигнал. Месеци по-късно им се обадили да си вземат парите от авторски права от концерта. Сумата била… 23 лв.!

„Това с авторските права е прах в очите – вече 20 години. Просто група мошеници въртят едни пари, които никой не знае къде отиват”, маха с ръка Данчо Караджов.

Всъщност знае се отлично. „Мошениците” са конкретно сдруженията ПРОФОН и „Музикаутор”. След като получат парите от права, те покриват разходите си по дейността (които сами си решават колко са – непрозрачно, без държавен или поне обществен контрол върху тях) и разпределят остатъка сред членовете си чрез сложен софтуер, за който твърдят, че плащат огромни суми ежегодно, тъй като бил много точен.

Така на входа група Сигнал днес плаща 3000 лв. и на изхода след примерно година получава 23 лв. От което става ясно, че Дон Корлеоне е бил пълен тъпак… или пък наследниците му днес са си купили закони, с които печелят вече не само легално, но и вероятно 100 пъти повече от някога.

via Webcafe

Април беше може би най-международният месец, който съм имала някога. Но пък хубавите неща се случват точно така – накуп. Големите пътувания обаче се отразиха позитивно и на блога, където вдъхновението се изсипа под формата на някой интересни материали. Ако случайно не сте идвали редовно тук, ето какво може да сте пропуснали.

Ако хвърлим око на трафика, то най-интересно ви е било да четете как Елфа покорява Айфеловата кула. Следвеликденското настроение пък се отрази с пентаграмовите кексчета на Hell Pizza. Тройката се затваря от нещо по-работно: презентацията ми със съвети за корпоративни блогове.

Коментарите не бяха много, но не бяха и малко. Най-много отзиви събра бинарната история “Две е повече от едно” (и тук да честитя на Ивелина първото място и наградата от LG Electronics в блог-играта, за която беше написан постът). Втора по коментари е темата за парижките премеждия на Cynical Speech. На трето място още нещо “искрено и лично” – Вечеря за един.

Идва май, идва последният напън за този семестър, а календарът започва да отброява дните до прибирането ми в България (в някои моменти тази отговорна задача се изпълнява и от онлайн countdowner, но това е друга тема) Само времето ще покаже как това ще се отрази на блога Междувременно, радвайте се на слънцето, когато го има и на дъжда, когато го има. И почнете да си мислите за лятото!

___
снимка: davedehetre

Още по темата:

1. Слънце най-сетне! Април 2010
2. Любовно за януари 2011
3. Лъжи, пролет и Март 2011

На 30 април и 1 май 2011г. в Хасково се проведе семинар на тема "Икономическото развитие на страната и младите хора", организиран от МГЕРБ Хасково. Като специален гост-лектор на събитието участва евродепутатът Илиана Иванова, която дискутира с участниците законодателният пакет за икономическо управление в ЕС, както и темата за ограниченията за български работници в страни от ЕС.

Може би сте чували приказката че не бива да се сравняват ябълки с лимони (или други плодове). Да ама има случаи в които това сравнение е приложимо. И тези случаи са предимно в областта на „customer satisfaction“, т.е. колко са доволни клиентите от обслужването (мамка му, на български дори нямаме дума за това. Да се [...]

Продукти:
2 опаковки бишкоти
1 опаковка Котешко езиче
400г течен шоколад Нутела
1ч.ч. течна сметана
400г пресни ягоди
1с.л. Амарето
1ч.ч. готово Нес Кафе

Приготвяне:
Взема се тенджера. В нея се налива течната сметана. Добавя се Нутелата и съдът се поставя на включен котлон. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица, докато се получи еднороден крем. В купичка се налива готовото Нес кафе и 1с.л. Амарето. Взема се тортена форма със закопчаващ се ринг. На дъното се подреждат потопени в кафе бишкоти. По околния ръб се редят Котешко езиче. Вътрешната страна на борда и бишкотите се маже с крем Нутела. Подрежда се втори слой, напоени с кафе, бишкоти. Завършва се с останалата част от крема. Тотата се слага за  час, във фризер, за да стегне. Ягодите се почистват и измиват. Режат се напречно на парчета, така че да наподобяват форма на сърце. Подреждат се върху стегнатата торта. Десертът се връща в хладилник. Тортата се поднася студена, като се реже на парчета.

„Ignorance is NOT bliss it’s a perpetuated mistake.“

Младостта не е извинение да се игнорират проблемите, нито фактът, че не ни засягат лично е причина да ги отричаме, тях и хората, които те афектират.
Няма значение кои са тези хора и какви са, няма значение колко добре ни карат да се чувстваме принадлежността към дадена група, към дадена идея, към даден свят.
Защото е въпрос на шанс къде се раждаме и в каква среда, с какви възможности.
Личен избор е дали ще се ориентираме и ще се опитваме да разберем картината, която виждаме или просто ще се носим по течението.

Идеите на Хитлер са били подкрепени от народа, без да се пита или да им се търси сметка.
Буш беше избран от народа, когато съществуваше паника, в общество, което създава и поддържа само за себе си идеята колко е важно и по-велико от останалите.

Нито една от двете групи не си е задавала въпроса: на чий гръб тези неща са възможни и се случват, водейки до невероятни трагедии и в двата случая.
Нито една от групите не е гледала на себе си като правещи нещо нередно, но е изграждала себе си като е убеждавала хората как точно тяхната специална прослойка е толкова специална.

Да бъдеш специален или по-специален от друг на база къде си се родил, от каква раса/етнос, от какъв пол, каква религия изповядваш… ако оценяваме специалността си на база тези неща, рискуваме да се окажем от неподходящата страна на оградата, дали като неми поддръжници на чудовищни постъпки или като жертви на чудовищни постъпки срещу нас.

Толерантност към проповядване на специалност на база изброените от мен неща НЕ Е толерантност към чуждото мнение, колкото е толерантност към повтаряне на една и съща грешка отново и отново.

Младостта не е извинение някой да е политически неориентиран, да бъде социално неориентиран, да нахлупи кофата и да отрича проблемите. Младите хора не са по-глупави или неспособни да осъзнават последствията от действията си.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: коментар, комикс, младост, отговорност, политическа отговорност, социална отговорнос, трудни въпроси

Днешният пътепис ще ни води до място спокойно и зелено. Мисля, че за пръв път на нашия сайт влизаме в Берн – столицата на Швейцария. Водач ще ни бъде Марина. Приятно четене:

Швейцария

част първа

Берн (Bern Oberland)

Събота 2-ри октомври. За разлика от друг път когато тръгвам на разходка из Швейцария в ранна доба, този път се наспах добре. Не защото нямах достатъчно идеи да обикалям цял ден, а защото след многократна промяна на плановете съобразени с метеорологичната прогноза стана ясно, че времето ще бъде хубаво от обед нататък. И понеже много добре знаех колко негостоприемна изглежда планината в мрачно и облачно време реших да спестя част от замисления маршрут. Минаваше 10ч. сутринта, когато Вал ме изпрати на гарата. Пожела ми единствено слънчево време, защото за останалото са се погрижили природата и швейцарците. Замислих се колко точно го каза... В 11ч. тръгна влака от Цюрих и за по-малко от час бях на гарата в столицата на Швейцария, Берн. Бяхме идвали тук, но тогава времето беше мрачно и ръмеше а целия център беше разкопан за поредния ремонт. Разходихме се набързо и с две думи не останах очарована. След това ходихме още един или два пъти до българското посолство и с това се изчерпваха впечатленията ми от Берн. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Напоследък обаче се замислих, че сигурно си струва да посетя столицата отново. Та аз дори не бях видяла швейцарския парламент:) Поразгледах картата в интернет и осъзнах колко малко съм видяла или по-скоро, колко много не съм видяла от този старинен град. И ето сега отново се върнах с надеждата този път Берн да ме впечатли. Облаците се разсейваха бързо и слънцето напичаше все по-силно. Бях готова за една голяма обиколка на града. Началната точка на тази обиколка беше големия площад пред огромната гара. Още с излизането на площада ме погълна потока от хора. Събота в Швейцария е пазарен ден. Затова и лудницата беше пълна. На едно място се струпваха едновременно туристи дошли да разглеждат забележителности и жители на столицата плъзнали по магазините. Като се прибави и хубавото време множеството народ беше внушително. Поех

от площада покрай църквата Heiliggeistkirche и от там все по главната улица Spitalgasse покрай Theater am Käfigturm до часовниковата кула Käfigturm,

която е нещо като вход към стария град или по-скоро към малките тесни улички.

В дясно от кулата се намираше един площад Bärenplatz на който беше устроен нещо като пазар с много шарени сергии пълни с лакомства и всякакви други стоки. Аз обаче преминах под арката на часовниковата кула и навлязох в сърцето на Берн.

Улицата Marktgasse

макар и главна изглеждаше мрачна заради високите каменни сгради от двете страни. Всяка от тях беше по своему красива и с интересна архитектура. Балконите и прозорците бяха отрупани с цветя а на много от тях над входовете имаше красиви фигури, емблеми на къщите. Самата улица приличаше по-скоро на дълъг затворен площад. В единия край от където аз влязох се намираше часовниковата кула Käfigturm а в другия край другата часовникова кула и

един от символите на града – Zeitglockenturm.

В средата на улицата по цялото й протежение имаше чешми с различни изображения тип статуи. В страни под сградите бяха безкрайните тунелчета или иначе казано безистени. Макар, че слънцето не можеше да надникне в тази част на града магията и старинния дух се усещаше от всякъде. Единственото което смущаваше приятната ми разходка бяха безбройните трамваи и автобуси, които тихо се промъкваха ту в едната ту в другата посока. Те бяха нови, модерни, тихи и хубави, направо красиви, но ме караха да бъда нащрек постоянно. Аз вървях и снимах като невидяла. Ту с апарата, ту с камерата. То не бяха фонтани, статуи и гербове на къщи, фасади, кули и какво ли още не. Все едно, че се намирах в декор на филм. Щом стигнах до фамозната часовникова кула Zeitglockenturm, свърнах на ляво и се озовах на

слънчевия Kornhausplatz

където улични музиканти свиреха хубава класическа музика. Там се намираше голямата сграда Kornhaus. Преминавайки под нейните сводове се изправих пред францисканската църква. От там заобиколих покрай градския театър и поех по една по-малка уличка която ме отведе право до поредната красива

църква St.Peter und Paul

в съседство на която на закътано малко площадче се намираше кметството на Берн.

Тук потока от хора беше сравнително по-малък и беше много приятно. След като понаправих малко снимки поех обратно към улицата която се спускаше от часовниковата кула в посока парка с мечките. Бях пропуснала доста голям участък след като се отклоних в малката уличка към кметството, но на по-късен етап щях да се върна отново. Лека полека спускайки се покрай красивите сгради стигнах до един от многото мостове над

река Аар

От едната страна се виждаше кулата на поредната църква а от другата страна на самия склон се намираше терасовидно разположения

парк с мечките – символ на Берн

От моста видимостта беше доста добра. Спрях се да наблюдавам играта на малките мечета, които посредством мрежа бяха отделени от бащата мечок. Беше много хубаво, когато майката и мечетата отидоха до мрежата и сякаш си направиха среща с таткото от другата страна.

Слънцето препичаше и стана доста топло. Пресякох моста и се озовах на върха на самия склон над парка. От там гледката към стария град и катедралата беше перфектна.

Погледах още малко мечешката идилия и продължих през гората към

Helvetia Platz

В тази част на града бяха съсредоточени голяма част от музеите, Историческия, Природния, Kunsthalle, Alpines und post museum плюс Landes bibliotek. Пообиколих насам натам из площада, направих някоя и друга снимка и се отправих обратно към стария град. Преминах по моста Kirchenfeldbrücke. От него се откриваше невероятна гледка в ляво към помпозната сграда на парламента кацнала на самия склон над реката с блестящи на слънцето позлатени куполи, а в дясно към кулата на Катедралата, която за съжаление беше обвита от скеле за реставрация.

Пресичайки моста стигнах до площада пред казиното. Без много да му мисля тръгнах в посока към Катедралата - Berner Münster. В нея съм влизала при предишното идване, затова поспрях отпред колкото да направя няколко снимки на красивите фигури на вохда й.

Площада беше слънчев и учудващо тих и спокоен. Но само на метри в страни, в парка на катедралата надвесен над реката цареше истинска лудница. Имаше направен пазар по алеите, който предлагаше всевъзможни сувенири, ръчно изработени стоки и много лакомства. Едва успях да си намеря свободна пейка на шарена сянка, където поседнах за малко почивка. Извадих картата на града за да преценя накъде да продължа. Имах да видя още от набелязаните неща и преди всичко да отида до парламента. Той обаче щеше да остане за накрая. Поотпочинала малко станах и побързах да се изнеса от лудницата в парка на Катедралата. Установих, че по една малка уличка само на няколко метра ще стигна до онази част на централната улица която бях пропуснала да разгледам. Зарадвах се и скоро крачех отново покрай безистените, чешмите със склупторите и къщите с красиви фигури по фасадите. Този път вървях в обратна посока и виждах в далечината пред мен Zeitglockenturm, но сега от другата му страна.

Той изглеждаше още по-впечатляващ от тази гледна точка. Направих безброй снимки. Щом стигнах до часовника на практика затворих кръга. Бях направила невероятни осморки, но едва ли беше останало нещо което да не съм видяла в старата част на Берн. Най-накрая се отправих към Парламента. Минах покрай слънчевия площад пред казиното от където се откри невероятна гледка към комплекса с музеите и снежните върхове на Алпите в далечината.

От там покрай един тузарски хотел с паркирани отпред Ролсройс, Майбах и други подобни марки коли стигнах до един от входовете на огромната сграда на

Парламента

В общи линии той се състоеше от две странични големи крила и едно средно овално, което беше и най-впечатляващо. През високите арки на едното крайно крило преминах в нещо като вътрешен двор и от там направо от другата страна, която е като парк – тераса над реката. Туристи тук имаше бол. Освен красива гледка имаше пейки и различни игри като например шах с големи фигури, пешки за игра на дама и други. Обходих своеобразната тераса от единия до другия край от където през сводовете на другото странично крило излязох на площада пред Парламента. Един огромен, красив площад. В единия му край се намираше Швейцарската национална банка. Целия площад отпред беше зает от един интересн фонтан. Стриуте хвърчаха непредвидимо и който иска може да се пробва да премине без да се намокри:) Беше забавно.

Нямах много време, затова направих снимки, хвърлих един поглед към организирания пазар на съседния по-малък площад Bärenplatz и се ориентирах към гарата. Трябваше да побързам за да хвана влака, тъй като моята разходка продължаваше към други красиви кътчета в Швейцария. Бях решила да отделя 2 часа на Берн, а ето, че дори три часа ми се видяха малко:) Гарата беше огромна и много хубава, благодарение на перфектната организация и точните указания бързо намерих моя перон и се качих на влака навреме. В 15:04ч. потеглих към градчето Шпиц. Очаквайте продължението. Автор: Марина Снимки: авторът Други разкази свързани с Швейцария – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Heidiland – разходка в света на Хайди (Швейцария)
2. Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)
3. Хайди от Майенфелд (Швейцария)
4. Абатството и Санкт Гален (Швейцария)
5. Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)
6. Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска

Безумният се утешава с миналото, слабоумният - с бъдещето, умният - с настоящето.
***
В младостта човек пилее здравето си, за да спечели пари, а в старостта - пари, за да откупи здравето си, но досега това никому не се е удало.
***
Глупакът и невежата имат пет признака:
-сърдят се без причина;
-говорят без нужда;
-променят се неизвестно защо;
-месят се в това, което не ги засяга;
-не съумяват да различат този, който им желае доброто, от този, който им желае злото.
***
Даже този, който е далеко, е до теб, ако е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е далеко, ако мислите ти са далеч от него.
***
Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в сражение, а друг е победил един път себе си, неговата победа е по-голяма.
***
Ползата от книгата за този, който си няма собствен ум, е като ползата от огледалото за слепия.
***
Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото - фино брашно, а женското сърце - тайна.
***
Подобно на любящ баща кралят трябва да брани народа си от крадци, чиновници, нашествие на вражески пълчища, от фаворитите си и от собствената си алчност.
***
Жената с един бърбори, друг гледа кокетно, за трети мисли. Кой и е мил?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Един лесен експеримент за лошо време:)

Често съм разказвала на дъщеря ми за Мъртво море и как съм се опитвала да се  гмурна под водата, не не съм успявала. Водата е толкова солена, че те изтласква на повърхноста. Албумът със снимките от там, е един от най-разглежданите у нас -” Мамо, разкажи ми отново” . Но едно е да разказваш, а друго нагледно да покажеш ….е точно сега не му е времето да отскачаме до Мъртво море ( въпреки че много ми се иска).

Това е експеримент, който вчера открихме в една стара детска книга “Светът около нас”(1994 г.).  Направихме го веднъж, после пак и пак. Лесен е, не изисква специална подготовка и ефектът се вижда веднага, при това.

Едно яйце сурово (от по-малките) се поставя в стъклена чаша/буркан с вода. След което се добавя сол – няколко лъжици и се бърка, докато разтворът стане толкова солен, че избута яйцето на повърхноста.

Вижте още:

Вечният спор за това дали размерът има или няма значение е решен отдавна и в сайта „Аз чета”, и в предаването „Аз чета с Настя”. Навсякъде категорично казваме, че размерът на книгата не може да ни уплаши. Но никога не бяхме засягали темата за скоростта, с която четем.

Една глътка и си там. На място, което всички по света описват като райско. На място, където виното е напитката на боговете. Място, където Робърт Паркър е другото име на Бог. Една страница и си там. Една страница от "Добра година" на Питър Мейл и си безвъзвратно влюбен в селския живот.

Обама обеща преди изборите, че ако стане президент веднага ще затвори лагера в Гуантанамо. Излъга. Затворът в Гуантанамо се оказа, че не само е необходим, но и незаменим. Създаването му беше едно от най-добрите държавнически решения на президента Буш.