Първо, много обичам кулинарни книги. Но от тези, където чувам как се разлистват страниците. От тези, които мога да помириша. От тези, на които с времето избледняват цветовете, а по страниците има записки с молив. Във Family Food: A New Approach to Cooking обаче не са нужни никакви записки. Всичко е обяснено. Нямаш въпроси, нямаш какво да допълниш. Хестън Блументал е велик!

Второ, реших, че е време да си купя книга за хляба. Само и единствено за хляба. Не просто baking, което може да се разпростре от хляб със сода до мъфини. Искам най-добрата книга за хляб. Е, имам я. В книгата The Bread Baker’s Apprentice са засегнати всички отговори на моите въпроси. От зърното, до най-фините детайли по приготвянето на различни видове хляб.

Трето, май си падам по Ориента. Падам си по кухнята на Ориента, представена от Силвена Роу. Първия ми сблъсък беше с Purple Citrus & Sweet Perfume. Втория е последната книга на Силвена Роу, озаглавена Orient Express. Звучи вълнуващо. И е точно така.

Четвърто, ще трябва да се запозная по-подробно с кухнята на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия. Без да искам се запознавам, а избора на Вальо за British Cooking ме навежда на мисълта, че ще трябва да приготвя Йоркширски пудинг, панирана риба с пържени картофки (fish and chips) и може би някой сладък хляб с много сушени плодове. О, да не пропусна и традиционната английска закуска, а за някое соаре – коктейл с ирландско уиски. Предложенията за хапки в 17 часа също са интересни.

И пето, сдобивам се и с една прекрасна книга на български, в която се разглежда кухнята в България (несъмнено с чуждо влияние) от разкоша на 30-те, през трудните години на войната, до познатите ни от 70-те години на миналия век пиле фрикасе, руло „Стефани“, виенски шницел, торта Гараш и Агнеси. Стари градски рецепти е интересно четиво, придружено с тогавашните рецепти, осъвременени и изпълнени от Ивелина Иванова.

Хм, откъде да започна?

П.П. Струва ми се, че и с Франция ще се запозная. Трябва!

Последните 4, не – 5 от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Последните три седмици в Близкия изток са най-меко казано горещи, особено в Дамаск.

 

САЩ затегна контрола върху няколко души от сирийското управление, включително президента Башар Асад. До това решение на Вашингтон се стигна, след като редица европейски държави също предприеха тази крачка в опит да се спрат репресиите върху протестиращите в Сирия. Белият дом обяви, че санкциите (съобщени в сряда вечерта) са “поти за засилване на натиска върху правителството на Сирия, за да спре насилието върху хората и да започне преход към демократична система”. Ограниченията се отнасят до Башар Асад и още шест души от управлението, като това включва и замразяване на активи, намиращи се под юрисдикцията на САЩ.

 

Всичко това би било изненада, ако вече не се беше случвало. Последните години отношенията между САЩ и Сирия сякаш започнаха да се стоплят, особено след усилията на президента Башар Асад да отвори страната към Западна Европа и Вашингтон. От администрацията на Барак Обама дори решиха, че е време да се върне американският посланик в Сирия, след прекъсване от 2005 г. Затоплянето се оказа временно или по-скоро сгрешена прогноза за времето. Санкциите върху Сирия не са нещо ново и едва ли ще стреснат която и да е от боричкащите се страни в момента. Сирийците са привикнали към наложеното с години ембарго върху страната и това е последната грижа на Дамаск в момента. Всъщност, положението в арабската страна силно се влоши през последните седмици в атмосферата на все по-задълбочаваща се политическа криза. Последните събития, от 15 май на израелско-сирийската граница, още повече повдигнаха адреналина на силите в региона.

 

Интересен е моментът около ембаргото върху оръжейните сделки и продажба на оръжие и муниции за Сирия. Това бе една от причините държавният секретар Хилъри Клинтън и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Катрин Аштън да обявят, че са все по-разтревожени от събитията в Сирия, където повече от 850 души са били убити от началото на протестите. Те предупредиха Башар Асад също, че е време да промени курса на политиката си, за да избегне още международни санкции. Той би го направил, ако беше сам. Но това не е така (Интервенция в Сирия? Не и днес, Руслан Трад, Foreign Policy, 19 май 2011).

Същевременно правителството на Сирия осъди санкциите върху страна от страна на Европейския съюз. Напрежението се показва с всеки изминал ден, особено след решението на опозицията на направи среща в Турция на 31 май. Тази конференция, планувана в Анталия, ще опита да състави преходен съвет, който да се свърже с протестиращите в Сирия, като след това да ги представлява пред международната общност.

През април, сирийските “Мюсюлманска братя” се събраха в Истанбул, където конференцията бе стартирана от Риад ал-Шакфа, ръководител на братството. Цялата среща бе предавана директно по “Ал Джазира” под егидата на Асоциацията на независимите индустриалци и бизнесмени, или MÜSİAD. Реалният организатор и спонсор обаче,  беше Гази Мъсърлъ, един от лидерите на “Мюсюлмански братя” в Сирия, който живее в Турция и има турско гражданство (Syria ‘offended’ by Turkish PM’s statement, envoy says, Hürriyet Daily News, 17 May 2011).

Очаква се конференцията да бъде отворена за всички привърженици на опозицията, независими личности и представители на всички религии. Това сподели Амар Кураби, председател на базираната в Египет, Национална организация за правата на човека (Syria opposition to meet in Turkey, Khaleej Times, 25 May 2011).

 

На фона на всички тези събития, експертът по Сирия, Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, описва дълбокото разделение в Сирия, където много хора се страхуват от промени. Ландис каза още: “Знаете ли каква е тревогата на много асирийции… Кой движи тази революция? Какво искат? Кой ще поеме властта, за да има стабилност?”

"Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" - това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] [Превод на български] Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.

Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.

Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.

"Мръсотията"

Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и "щастливия" номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:

"13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."

Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение "треторазрядни доносници", след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.

В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава "оперативните" данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.

Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата "SIMO" се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че "SIMO" е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в "правоохранителния комитет" към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]

Вторият параграф от "Мръсотията" е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на "Лукойл България":

"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."

Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност" - преценява Пардю през 2005 г.

От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време "често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ." Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:

"16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.", сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. "Ще сваля правителството, след като се договорим за базите", бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.

Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: "Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна."

Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с "улично образование", твърде повърхностен и "с малък диапазон на внимание", което го кара да не се задържа дълго на една тема и да "крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка". Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.

Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. "Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му." Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на "моркова и тоягата". Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.

Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава "непредсказуема личност с необуздани политически амбиции."

Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.

Батман на конец

Бойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището "Батман". В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на "Батман", а президента Медведев на "Робин".

Колко е дълъг конецът с който е вързан българският "Батман"? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?

От една страна, САЩ очевидно разполагат със много сериозни компрометиращи данни на разузнаването си за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.

От друга страна личи, че премиерът силно зависи от "регента" Златев, който е избраник на руските "кукловоди". От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Излиза, че това, което ЦРУ знае за Борисов, КГБ донякъде го е планирало и направлявало.

Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към  АЕЦ "Белене". В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.

Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.

Расизъм: дефиниця – (социология) 1. Вярата, че различните раси имат специфични културни разлики, които се определят по фактор наследственост и че това дава превъзходство на дадена раса/раси над останалите.
2. Агресивно или насилствено поведение спрямо група от дадена раса на база гореописаното вярване.

Миналата седмица група националисти се събраха на „протест“ пред единствената джамия в София, начело с Волен Сидеров. Теоритично проблемът им е бил с шума на записа на мюезина, който призовава към молитва изповядващите ислям. На практика, проблемът им очевидно беше дълбоко вкоренената вяра, че всеки, който изповядва ислям е турчин (което не е вярно), че всички хора с турски корени са морално отговорни за събития, които са се случили дълго време преди да бъдат родени и че обрязването явно им е много голям проблем (убедена съм, че 9 от 10 от врякащите „рязани“ даже не са запознати с логиката зад процедурата, но това не е нещо ново).

Целият „протест“ беше повече от неадекватен, защото ако имат проблем с шума или мястото на молитви, е трябвало да протестират пред общината, а не пред религиозна сграда.
Както се изясни, от джамията са имали уговорка с общината, която им е позволявала да разстилат молитвени килимчета на тротоара. Което превръща паленето на килимчето не просто във вандалщина, но и в унищожаване на религиозни предмети.

Като реакция на ужасното и непростимо поведение на хора, които наричат себе си патриоти и българи над други хора, които също са с българско гражданство, Светла Енечва предложи всички несъгласни или критични към изстъплението да оставят цвете пред джамията.
Събра се красива стена от цветя по оградата около джамията, която грозно контрастираше с черното овъглено петно на тротоара. И аз ходих и аз оставих. Защото да биеш други не те прави патриот.

Този петък, по предложение на Нервната Акула, ще се събере жива верига, която да наобиколи джамията докато трае молитвата от 13:00 часа.
Едно, като демонстрация, че като общество няма място за толеранс към нетолерантните и две, като опит да се предотврати повторение на „протеста’.

В петък смятам да бъда пред джамията. За всеки случай.

В публичното пространство, непотвърдени, циркулират слухове, че тогава отново ще се съберат там лумпените от парламентарно представената партия „Атака“. Както стана ясно, Софийска община дава без проблем разрешение на всякакви противоконституционни мероприятия и сбирки като Луков марш и протести против молещи се, а полицията не си мърда пръста, за да предпази Свидетелите на Йехова, молещите се пред джамията и всякакви други групи граждани, които са нападнати, малтретирани и бити.

Правителството в лицето на министър председателя и вице-премиера не даде никакъв сигнал към обществото, че случилото се е абсолютно недопустимо, а арестуваните нападатели бяха пуснати с обвинение в хулиганство, а не по чл. 162 и 163, както между впрочем се случва всеки път – и нападението в Бургас, и нападенията над прайд парадите не бяха санкционирани по начин, който да осъди престъпленията от омраза и да покаже воля от управляващите, медиите и обществените лидери за борба с тях.

Явно трябва да се пазим сами и сами да покажем, че подобни действия няма да бъдат допускани повече, така че ще ида пред Баня Баши.

И се надявам това, което се случи да е шамар за събуждане на всички, които проспаха последните 10 години, в които Атака влезе два пъти в парламента, в СОС влезе скинар, а управлението на държавата е в ръцете на ГЕРБ с гласовете на същата тази Атака.

П.С. Много мои приятели, познати и непознати застанаха до мен, когато същите уроди мятаха камъни и молотовки по мен. Мисля, че това е единствения правилен начин да се даде отпор на лумпенщината и ненаказаната престъпност.

Колкото до Волен Сидеров, прокуратурата се е задвижила и разглежда поведението му, възможно е, ако бъдат събрани достатъчно доказателства, да бъде предложен за отнемане на имунитета и подвеждане под отговорност за призиви към етнически и религиозни сблъсъци.

Filed under: абсурдно, политическaта отговорност Tagged: "Атака", "патриотизъм", Сидеров, болни хора, екстремизъм, избори, насилие, национализъм, религиозни сгради, религия

Мая Ценова

 

Текстът: Ще се задоволя със заглавието на един вестник, който трудно може да бъде обвинен в ислямофилство, какъвто е „Стандарт”: „Волен нападна джамия. Камъни и яйца летяха към мюсюлманите, те отвръщаха с аплодисменти.”

После полетяха и още текстове – същинска словесна битка. Която тук-таме прерасна в юмручна, например в едно „историческо студио” на БНР (Сидеров се сби с Корман Исмаилов в студиото на БНР, “24 часа”, 22 май 2011).

А в разгара на страстите кому е до задаване на въпроси, независимо дали към някого, или към себе си?, си мислят някои… За мислещите хора обаче въпросите са задължителни и неизбежни.

 

Защо „съответните власти” издадоха разрешение за митинга на „Атака” точно по време на петъчната молитва? – От невежество? От късогледство? От престъпно нехайство? По недоглеждане? Толкова малко ли бяха предизвестията за ориентацията и намеренията на „митингуващите”?

 

Защо БНР покани тъкмо Волен Сидеров и Корман Исмаилов на разговор в ефир заедно? – Защото смята, (въз основа на какви ли аргументи?) че имамът и богомолците от джамията „Баня Баши” се представляват от ДПС, без дори да се отчете, че в случая става дума за изключен от редиците на ДПС „независим депутат”? Или пък (да не дава Господ) – за да даде възможност искрата от петък да припламне отново? А после „се съпикясва” и интервюира половин дузина интелектуалци, в този кръг слагам и Главния Мюфтия на РБългария д-р Мустафа Хаджъ, за да има все пак основание да направи извода, че „Междурелигиозен конфликт в България няма”… (Междурелигиозен конфликт в България няма, БНР, 23 май 2011) Или пък може би така официалната медия най-добре се вписва в очертаната лично от премиера „официална линия” (Борисов за напрежението след боя пред столична джамия, bTV, 22 май 2011):

„За съжаление и ДПС, и Атака тръгнаха в една посока за предизборна кампания, която не е приятна. Но и понеже е предизборна кампания, затова не считам, че е опасно.”

Във всеки случай, какъвто и да е претекстът, „не бойте се, деца”! Нищо ново под слънцето, случката се вписва изцяло в контекста на традиционната предизборна кампания по български – няма какво да му мислим: нито християните, нито мюсюлманите ще се подведат…

 

Само че един ден все пак това може да се окаже недостатъчно. И при това положение не е ли по-разумно и дори по-изгодно за официалните правоимащи власти в Република България да си отворят очите за фактите и като не чуват собственото си обществено мнение, да чуят поне европейското… Може би тук могат да последват примера на „Днес”, да речем, който предпочита да представи „Сблъсъците пред джамията” (софийската!) със „Снимка: Reuters”. Та така: според лидера на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент Ги Верхофстад „Българските власти трябва сериозно да помислят за забрана на партия „Атака” и да накажат извършителите на расистки нападения, както и тези, които ги подклаждат.” (Европейските либерали поискаха забрана на “Атака”, “Сега”)

 

Е, ако ги досрамее да взимат акъл отвън, властите биха могли да чуят същото и на роден, български език. Дори в Народното събрание си пробиха път гласове да се потърси отговорност от Волен Сидеров и партия „Атака”. Но ако там отново всичко може да бъде прехвърлено в графа „предизборна агитация”, това едва ли може да се каже за коментара на Маргарита Илиева, зам.-председател на Българския Хелзинкски комитет: „Магистратите, в това число и прокуратурата, и съдиите, когато изобщо до тях стигат такива дела, отказват да признаят ксенофобския характер на такива деяния – те ги третират или като хулиганство, или като други неутрални общи престъпления. Затова част от нашия призив към прокуратурата е да квалифицира правилно насилието пред джамията. Това не е хулиганство, това не е престъпление срещу обществения ред и спокойствието, това е престъпление срещу правата на граждани и на тях държавата дължи справедливост.” (БХК: Магистратите отказват да признаят ксенофобския характер на някои престъпления, БНР, 25 май 2011).

 

Още по-малко към „предизборна агитация” спада съвсем „прясната” протестна декларация на обществеността в Батак до председателя на Народното събрание (Батак поиска извинение от Волен Сидеров, “Труд”, 19 май 2011):

“В деня, в който Батак за първи път чества прослава на светите баташки мъченици, се намери български политик и неговата партия “Атака” да опорочи празника. Възмутени сме от поведението на Волен Сидеров, който по брутален начин дръзна да прекъсне програмата за празника… Осъждаме поведението на “Атака” и питаме това ли са нашите политици?”

 

Как се съотнася това с нетърпящите възражение претенции на депутата Десислав Чуколов, че разразилата се през последните дни дискусия била с цел да се очерни партията „Атака”, която се ползвала с „огромна подкрепа”? (Десислав Чуколов: Ще поискаме от Николай Кокинов забрана на ДПС, БНР, 25 май 2011) И затова „Атака” щяла да иска от Софийска Градска прокуратура „да бъдат разследвани и наказани мюсюлманите, които осуетиха наш митинг. Нашият митинг в петък беше законно разрешен от общината.”

 

И тук кръгът като че се затваря: Общината дала разрешение; „Атака” била в правото си да провежда митинг; митингът (дали случайно, или неизбежно?) се сблъскал с молитвата; следващата официална институция – прокуратурата и съдът – избягват да квалифицират такива деяния като ксенофобски; премиерът като „шапка” над всичко в тая страна казва: нормално е, като за предизборна кампания… А медиите – те ще пошумят, пошумят, пък утре или най-късно вдругиден ще се сетят за нашенската поговорка „Всяко чудо за три дни” и ще се юрнат да преследват някое следващо чудо…

 

Но кръгът може и трябва да бъде отворен, отключен, разкъсан. Единствено това остава за мислещите хора. Да разсъдим веднъж завинаги – за отговорността, като почнем от нашата собствена. И когато официалните институции отбягват да поемат своята, ние да им я потърсим. Защото това е принципът на демократичната държава. А и защото когато един милион египтяни се изсипаха да протестират срещу тоталитаризма на площад „Тахрир”, протестиращите християни правеха жива верига, за да защитят протестиращите мюсюлмани от нападения срещу тях по време на петъчната им молитва на площада, на открито. (U.S.-Financed Egyptian Military Orchestrating Attacks on Protesters, Union Book, 8 February 2011)

Значи има как… Остава да се намери кой…

 

 

… а уж Белорусия беше еталон за подражание, любимият пример на българските комундета, доказващ как една държава сама може да върви по трети път, да громи капитализма и жителите и да живеят добре. Дори се стигаше и до абсурдните твърдения, че животът в червена Белорусия е по-добър и по-богат от този в България членка на НАТО [...]

Тази новина е някак непопулярна за медии, които не искат да представят свежите новини от арабския свят. Но ние трябва да я покажем, защото бележи нова страница. По време на ток-шоу бе поднесена изненадата за изборите в Египет. Налице е първата жена, кандидат за президент на Египет.

От новината със сигурност са изненадани доста кръгове. Като си мине през консервативните и се стигне до лидерите на сегашните политически сили. 49-годишната Бусайна Камел определено предизвика дискусии с появата си на политическата сцена в Кайро. Това е директен удар по лицето на консервативните кръгове, смятащи, че жените нямат място в политиката на страната. Днес, тя извести за решението си медиите в Египет, както и Висшия военен съвет.

Миналата седмица Камел в ток-шоу по египетската държавна телевизия, изказа своите критики към военните, при което предаването беше прекъснато, с което си стигна до скандал: директорът на канала се възмути от цензурата, а зрители реагираха гневно със съобщения към екипа на предаването. В момента Камел е обвинена в “обида към армията”.

“Уважавам египетската армия”, казва Камел пред The Daily Beast, “но ние всички имаме правото да критикуваме политиката на военния съвет. Те са в политическа позиция. Демокрацията ни казва, че ние трябва да бъдем прозрачни, трябва да търсим отговорност от политиците. Това е всичко, което съм направила. Критика не означава обида.” (Egypt’s First Woman President?, Ursula Lindsey, TDB, 20 May 2011)

На врата си Камел носи колие с кръст и полумесец. Това е най-разпространения знак на единството в Египет, сериозно заплашено от крайните действие на малки групи от коптите и мюсюлманите в Кайро. Самата Камел е мюсюлманска и подобно на много жени, участва активно в събитията на площад “Тахрир”. “Жените са винаги най-отпред в революцията”, казва тя. “Но след това мъжете искат да вземат всички резултати на това.”

Тя настоява, че не е кандидат на жените в Египет, а кандидат на всички египтяни. Известна е, че работи по програми, свързани със селското население на страната, хората с увреждания, нубийското малцинство, както и за справяне на проблемите с дискриминацията на жените. За да се промени статуквото, смята тя, трябва да участват всички. Често, в предаването си по радиото, Бусайна Камел обсъжда въпроси около малтретирането на жени от съпрузите им. В един такъв епизод, участват лично и жени, преживели насилие (Buthayna Kamel: Know your rights, Al-Ahram Weekly).

Пред журналистката от The Daily Beast, Урсула Линдзи, Бусайна Камел казва: “Знаеш ли какво ще е добре за Египет? Жена за президент. Защото жените се притесняват и са ангажирани за бъдещето.”

Камел има дълга история на търкания с властите. През 1990-те години тя води нощно предаване по радиото, в което се засягат въпроси, свързани със социални и сексуални проблеми. Както може да се очаква, шоуто става хит сред младите. През 1996 г. то е спряно по препоръка на комисия от религиозни учени и правителствени представители, за “увреждане на репутацията на Египет” (Night confessions off the air, Al-Ahram Weekly).

През последните години Камел води предаването “Моля, разберете ме”, вечерно телевизионно шоу, в което взимат участие психолози и други специалисти, за да обсъдят проблеми на зрители. Камел се фокусира върху теми, като сексуалния тормоз, домашното насилие и абортите. Предаването е свалено от ефир, заради намеса на саудитския собственик на канала.

Но това не спира тази будна жена. Бусайна Камел създава активистката група Shayfeen.com (Ние виждаме), като е и член на опозиционното движение Kefaya, изиграло важна роля в свалянето на Хосни Мубарак. Самата Камел още през 2005 г. участва с още две жени в създаването на група, която да противодейства на анти-демократичната политика на Мубарак, но без успех.

Бусайна Камел се описва като социалдемократ и ще бъде независим кандидат на изборите, насрочени за края на годината.

 

“Не знам, може би съм луда, но има надежда.” (Women Press For A Voice In The New Egypt, NPR, 19 April 2011)

 

Жените са активни участници в египетското общество, но те рядко заемат важни ръководни постове. В момента има няколко жени съдии, една жена министър и нито една сред управителите на области или кметове. Но Камел е оптимист, каквато винаги е била в кариерата и живота си. Тя никога не е била отхвърляна, затова, че е жена, дори в най-отдалечените южни кътчета на Египет.

Според активисти, една жена президент няма да реши толкова проблемите, ако самите жени в обществото не се заемат да формират сдружения, които да следят за спазване на правата им. Мубарак го няма на власт, но все още има много работа в социалната сфера (Egypt’s Buthayna Kamel Makes History as The First Woman to Run For President, The Atlanta Post, 20 April 2011).

 

 

 

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено море. Днес ще се върнем през Аман в Дамаск Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част шеста

През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)

Към Аман караме по „царската” магистрала.

След окло 150 км решаваме да слезем от нея и да влезем в близкия град Маан, ей така, да си купим нещо за хапване. Но повече да погледнем какво има в един йордански град, който е встрани от туристическите маршрути. Защото Йордания си е откровено туристическа. Иначе не виждам от какво могат да преживяват в тази пустош, в тази покрита с прах страна.

Маан наистина е прашен, мръсен, обикновен арабски град.

Спираме пред открит магазин за плодове. В началото каня Жени и тя да слезе, но след като забелязвам погледа на „муджахидина” зад щанда, й забранявам. Всъщност той не ме гледа, а се прави че не ме вижда. Въпреки че дори ми връща ресто. Може би защото съм по къси гащи... Или защото съм „неверник”... Той си знае. Атмосферата не е много дружелюбна, но доста от тях ме гледат с интерес. Пътуването си е скучничко, като изключим карането двайсетина километра на бензинови пари. Не мога да разбера как в една арабска държава има толкова малко бензиностанции. Когато си включвам телефона, забелязвам че са ме търсили поне пет пъти от рент–а–кара. Закъсняваме с окло 2–3 часа и човека се притеснява. Изумявам се от дълбоката му въздишка на облекчение, когато разбира че всичко е наред и колата е цяла. Леле, какво ли си е помислил, като е видял двама примряли от вълнение българи да потеглят с колата му. Което ме кефи още повече от това какви ги вършим.

Спираме на уговореното място в

Аман

и звъним. Неговият човек също е изненадан след огледа на колата, че всичко си е на мястото. Наредено му е да ни заведе до резервирания от нас хотел, в знак на благодарност... или от съжаление. Още по изненадан е, когато му казваме в кой район ще спим. Когато стигаме до хотел и ни помага с раниците, се хили под мустак. А аз направо примирам при вида на мястото където ще спим. Както обича да казва мой приятел – „ в гнездото на осите”. Хотелът е в един от входовете на стара сграда в старата част на град. Най–старата! И най–занемарената! С най–многото джамии! Когато тръгвате на нискобюджетно пътуване, все пак не прекалявайте! На втория етаж, в десния апартамент е рецепцията. Широк, целия в типичните за арабския свят, сини фаянсови плочки. Записвам паспортните данни в поредната опърпана тетрадка, като не пропускам да забележа, че имената на всички гости на „хотела” са само арабски. От което още повече ми се свива сърцето. Собственика на много добър английски ни взима парите, дава си визитната картичка и най–учтиво ни обяснява „Ето, сега и аз отивам да се видя с моята съпруга и ако имате някакви проблеми или въпроси, моля, звънете ми на мобилния, защото тук никой не знае никакъв език, освен арабски”. Този път се опулвам аз! Особено като виждам и стаята в която ще спим. Тук направо онемявам. Какви ги върша! Как можах да докарам жена си на такова място!... Жени спокойно се съблича по монокини и заспива уморена под звуците на уличните разправии и поредните молитви, идващи от близките 3–4 джамии. Шах...

На сутринта се изстрелваме от хотела още след първата молитва. Вземаме такси до Абдали стейшън, бързо намираме автобуса за

Дамаск,

даваме паспортите за да ни запишат данните и да проверят за наличието на многократна виза, хвърляме раниците долу в багажното и се паркираме в автобуса,обратно за Дамаск. В хотел Газал се връщаме вече като у нас си. Позната обстановка, която ти дава повече спокойствие. И повече самочувствие. След бърз душ тръгваме по позната улица, преминаваме по познат надлез, подушваме позната миризма ( на отходен канал) и влизаме в познатия ни вече сук на Стария Дамаск. Направо сме си „стари кучета”.

Омаядската джамия

е място, което те кара да се замислиш за предназначението на религиите. Една от най–старите в света, джамията е един огромен двор, на който вместо огради има постройки,в които всъщност са джамии. Вътре, в двора,свободното постранство е идеално чисто. Всички се събуват и с обувки в ръка ходят по излъскания мрамор. Излъскано, както се казва, муха да кацне ще се разчекне. Край едната стена многолюдно семейство е постлало голямо покривало и насядали по земята, се хранят. Влизаме в една от джамиите – Омаядската. Вътре, с дебело въже,по дължина е разделено на две части. Отпред е за мъже. За жените – отзад. Сигурно когато жените се молят, да не ти идват нечестиви мисли. Все пак е свято място. В мъжката част на две отделни редици са се наредили мъже и се молят в синхрон. Без да се впечатляват, че „неверници” като нас ги зяпат любопитно. И дори ги снимат. В средата има голям параклис, достъпен и от мъжете, и от жените. Вътре в огромен ковчег, покрит с покров, изписан на арабски е главата на Йоан Кръстител! Пророкът, почитан и от двете враждуващи в днешно време религии. Може би не са враждуващи до такава степен, каквато виждаме по телевизията. Или, може би, някои искат да са враждуващи. Незнам. Но това което видях за две седмици тук, където едните са десет пъти повече от другите, ме кара да се замисля за религиозната толерантност и съвместно съжителство. Не е това, което сме чували, и най–вече, това което сме очаквали. Поне се чувствам по–спокоен от преди една седмица.

Връщаме се отново в

Сук Саруджа,

за да си изпием станалия традиционен чай, да изпушим по една шиша ( така му викаха в Тунис, тук така и не обърнах внимание как ), да хапнем по един дюнер ( по–вкусни са отколкото в Турция) и да си легнем по–раничко защото на другия ден ще ходим в друга държава – Ливан. И по–точно в Бейрут.За няколко часа само, ей така, за да го задраскаме на картата. Което се оказа също голяма и неочаквана емоция. Очаквайте продължението Автори: Жени и Стефан Русеви Снимки: авторът Други разкази свързани със Сирия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
4. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
6. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
7. За ден в Аман (Йордания)
8. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
9. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
10. До Сирия и назад
11. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
12. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа

Представете си вестник, в който всички статии, до последната буква, са написани ръчно върху хартията. От буква до буква, до последния параграф!

The ‘Musalman’ е последният подобен вестник в света. Също така е най-старият вестник, издаван на урду в град Ченай, Индия и служещ за нуждите на мюсюлманското малцинство. Неговите служители всеки ден сядат пред бюрата, за да напишат новините в изданието. Всяка една страница може да се разглежда, като изкуство, защото текстът е изписан с калиграфия, типична за този район на света.

 

Вестникът е основан от Джанаб Сайед Азматулла Сахиб през 1927 г.  След смъртта на основателя, работата му поема синът му Джанаб Сайед Сахиб Фазулла, който умира на 26 април 2008 г. на 78 години. През 2007 г. фамилията Фазулла изразяват опасенията си, че калиграфията може да умре с него, поради трудността на изписване по този начин на новини и статии. Синът на Фазулла, Сейед Насарулла заявява, че не е заинтересуван от подобно продължение на вестника и ще промени начинът му на печат и издаване. Към 30 април 2008, въпреки новия редактор, изданието продължава да се публикува всеки ден, все още ръкописно съставен. Екипът на вестника се състои от един мъж и две жени, майстори на калиграфията, известни като “катиб”.

Musalman се състои от четири страници. Първата е посветена на национални и международни новини, втората и третата за да местни новини, а четвъртата е отделена за спорт. Понякога се оставя празно място в долния десен ъгъл на първата страница, в случай, че има извънредни новини. До 2008 г. абонатите на вестника са 22 000 души.

 

Документален филм, разказващ за този феномен (EN).

Снимка: Уеб Кафе

Днес излезе съобщение, че иранският външен министър е критикувал България за нарушаване на правата на мюсюлманите в България и призова ЕС да "създаде атмосфера, свободна от расизъм и нетолерантност..."

Това става седмици, след като ЕС критикува и реши да накаже Иран за погазване на човешките права в страната.

Ако се абстрахираме от всички безполезни словесни гимнастики на тема, кой пръв извадил нож, атакистът, режещ феса или мюсюлманинът и колко точно са шумни високоговорителите на минарето, по време на Езана, докато мюзеинът пее, нека разгледаме въпросната хипотеза:

Иран, благодарение на "патриота" Волен Сидеров и неговата семейна партия "Атака", е "напипал" България, като слабото място на ЕС и сега минава в контра-атака, притъпявайки острието на обвиненията, че самият Иран погазва човешки права. 

Така, по силата на иронията, освен, че е в очевидно политическо кръвосмешение със своя "враг" ДПС, давайки му нови политически сили по метода на изкуственото дишане "уста в уста", освен, че е в очевидна услуга на Русия, "шумейки" по темата за американските военни бази, псевдо-патриотът с фашизоидна идеология Волен Сидеров, в момента се оказва и проводник на влиянието на арабските страни, провокирайки етническо и религиозно напрежение по оста Православие—Ислям в страна, в която мюсюлманите формират много влиятелно малцинство...

В своето прессъобщение за завършилата мисия МВФ подкрепя Пакта за финансова стабилност и казва, че той ще изпрати силен сигнал за това, че България ще следва благоразумна фискална политика.

Обаче, има и още едно изречение по темата – което всъщност е по-важно. МВФ казва:

"За да се допълни новата рамка, в закона за устройството на държавния бюджет трябва да се включи правило, което да изисква натрупване на спестявания в периоди на растеж"

С други думи, ако се позволяват известни дефицити в лошите времена за икономиката, трябва да се изискват излишъци в добрите времена за икономиката. Така е в Германия, където ограничаването на дефицитите е заложено в конституцията на страната. Правилата трябва да обхващат както добрите, така и лошите периоди за икономиката, иначе няма да действат добре.

П.С. За да няма объркване:

- Пактът за финансова стабилност са правилата, предложени от Министерството на финансите, които да ограничат бюджетните дефицити

- той не бива да се бърка с Пакта за Еврото, който е междуправителствен документ, целящ да покаже политическа воля за спасяване на Еврозоната

Блогът за икономика 2011

Обичам да давам положителни примери, особено когато те са свързани с лични впечатления. Пожелавам си това да е по-скоро добра практика, която скоро да видя в България, защото платформата за crowdsourcing от студенти Mindfire е класически пример за прилагане на принципа “всеки печели”.

Mindfire е дете на PR-агенцията Ketchum. Професионалистите са се ориентирали навреме, че могат да намерят нови идеи от “незаразените умове” на студенти. Инвестицията от тяхна страна се изразява основно в използване на връзки с университети по света и евентуалните $100 награда за най-добрите идеи във всеки бриф (което си е джобни пари дори по стандартите на българските агенции). За сметка на това Mindfire служи като генератор за добри идеи, от които агенцията може да извлече много ползи, както и клиентът. Здравословното съревнование между студентите в мрежата е катализатор на все по-интересни предложения. А в мрежата на Mindfire са само best-of-breed възпитаниците, определени от отделните университети и по-точно от преподавателите по нови медии в тях. Групата от crowdsourcing-партньори се разширява постоянно и нови университети влизат в системата.

Как работи всичко? Накратко, клиентите на Ketchum имат възможност да дадат бриф за състезание в Mindfire. Сроковете обикновено са кратки, около седмица, а в брифа трябва да е описана точната целева аудитория и желаният ефект. Агенцията предупреждава, че макар и с подписана клауза за конфиденциалност при участие в проекта, не е препоръчително да се поставят твърде “чувствителни” задания. След поставянето на брифа започва истинското състезание – студентите могат да публикуват идея по него, като точен формат няма. Важи всичко, от 2-3 изречения до цялостна стратегия. Другите членове на мрежата могат да гласуват (функция, сходна с познатия Like) или да коментират отделни идеи. Накрая клиентът избира победител, който печели $100 награда. Просто и ясно, нали?

Гейминг-елементът носи по-висока удовлетвореност от участието. В допълнение към работата по истински брифове, студентите получават достъп до уебинари и кариерни съвети от експерти на Ketchum. Mindfire е и добър начин за започване на кариера – близо 1/3 от всички новонаети стажанти в агенцията през последната година са били участници в мрежата. За мен търсенето на работа не е на дневен ред, но възможността да работя върху различни случаи от разнообразни индустрии (нещото от агенционната практика, което най-много ми липсва) е много приятна – само през тази седмица разглеждах предложения за кампании на Barbie и IBM. На практика, Mindfire е една добра гимнастика за ума, която те запознава и с начина на мислене на студенти от целия свят – признавам си, че бих откраднала някои от идеите, които съм прочела там (поне съм честна, нали?!). Не на последно място, системата е добър начин да свериш стила си на мислене и да получиш признание.

Много ще се радвам, ако подобна платформа се появи у нас. На практика, техническото обезпечаване на проекта е много близко до обикновен форум. Останалият необходим капитал се състои от клиенти, достатъчно заинтригувани от това, което имат да кажат младите PR-специалисти и от университети, които да осигурят достъпа до “свежи умове”. В България второто е доста по-лесно за намиране, тъй като висшите училища не са толкова много, а специалистите в бранша се познават. Остават клиентите – и агенцията, която ще е готова да инвестира търпение и ресурс в такова занимание. Дали я има?

Още по темата:

1. Специалист по социални медии – намери го!
2. Маркетинг Мадамите и Добрите Доктори*

Преди година Митю Крика се появи в прословутото клипче, където играе българска мутра и дава безценни съвети за мъжественост. Добре го направи, нямаше вид на човек, който ходи да се моли на жълтите вестници да го наакат с нещо и по някакъв повод да го споменат.

Това на снимката е Светая светих на Криковете, малкото учищно фитнесче в Овча Купел, от което тръгна “всичко” – жипове, жакузика, манекенки. Бизнес със слава и хранителни добавки – и за това се иска талант, макари съмнителен.

Когато предположих, че неофициалните коалиционни партньори „Атака“ и ГЕРБ разиграват театър с цел да създадат приемлив за тях сценарий за предизвикване на временно спасителни за тях предварителни избори, имах предвид точно това: че са си разпределили ролите и ни представят взаимно изключващи се твърдения с цел да заметат следите и да извлекат максимални егоистични изгоди. [...]

Пети ден нормалните хора в България не могат да проумеят какво и защо се случи в слънчевия петъчен ден в сърцето на София, на метри от сградите на властта. И защо няколко десетки млади хора нападнаха няколко десетки други хора, чието единствено прегрешение беше, че са различни. Пети ден ръководителите на държавните институции не дават знак, че осъзнават какво точно е станало и каква точно е тяхната роля. МВР и прокуратурата само маркират случая, министър-председателят успокоява, че нищо страшно не е станало. А всъщност липсата на адекватна реакция е по-страшна от самия случай.

А ето какво стана: група маргинализирани търговци на влияние посегнаха на нашата България. На хората като вас, които всеки ден се изправяте срещу безразличието и апатията и доказвате с денонощен труд, че успехът е възможен дори и тук. На хора като нас, които спазваме правилата и въпреки заобикалящата ни гнилост всеки ден не отстъпваме от задължението си да доставяме важната информация. Заедно с вас, нашите читатели, искаме да живеем в страна, в която хората са свободни да бъдат каквито искат, да печелят колкото и от каквото искат и в която инициативните, находчивите и работливите успяват.

Маргинализираните търговци на влияние искат страна от бедни и несвободни хора, които лесно да притискат и да манипулират. Затова грозната сцена от петък може и да не остане единствена - на тях им трябват страх и омраза, които да разделят хората, а в това време те да прехвърлят влияние, да разпределят порции и никой да не им търси отговорност.

Този път не познаха. Нормалните хора няма да позволят играта им да успее. Ако днес не се изправим срещу това, утре ще дойдат да ви търсят отговорност защо сте назначили във фирмата си хора с по-различни имена, с по-тъмна кожа или просто малко по-високи от Волен Сидеров. Ако днес не се изправим срещу това, утре може да атакуват офиса ви, защото имате партньори от Китай, карате неевропейска кола или пък си позволявате да продавате турски домати във вашия супермаркет.

Днес е време повече хора да осъзнаят, че там, където няма свобода, и там, където хората не се радват на равни права, там няма честно спечелено и трайно богатство. Да, някой ще спечели за известно време, може дори да си купи благоразположението на самозабравилите се търговци на влияние… До момента, в който Волен Сидеров се сети, че всъщност отдавна е обещал да национализира точно вашия бизнес. Ето затова е важно нормалните хора да реагират и да изхвърлят на боклука тези самозабравили се търговци на влияние. И то днес. Защото дори на вас да не ви пука за тях, на тях им пука за вас и за тях е крайно неприемливо да сте успешни и независими.

коментар от в.Пари

снимка: Боби Тошев

Сподели във Facebook

Скъпи спамъре,

Знам, че връзката ни е неразривна и ще сме заедно цял живот, но все пак и ти знаеш, че храня топли чувства към твоята родителница, нали?

Повод за това писание (доста пъти отлагано) са навъдилите се спам коментари от българи. Не става въпрос за спам преведен с Google Translate, а за спам с цел “популяризиране” на български сайтове. С голямо съжаление виждам, че нашите пишман SEO-та се учат от, според мен глупавия, международен спамърски опит. Дори май някои ползват услугите или скриптовете на тези стари кучета.

Та, мили колеги, списващи блогове или поддържащи други сайтове с възможност за коментар. Имайте предвид, че коментари от типа:

Супер статия )) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често )

и линкът на коментатора е комерсиален сайт, то това не е комплимент към вас и вашия труд. Това е СПАМ! Гаден, шибан СПАМ! Такъв е и всякакъв вид почти безсмислени или нападателни и какви ли не подобни коментари, съдържащи линк към комерсиален сайт.

Хубавото, разбира се, е, че нито един от тези коментари не премина през ситото на блога ми. Просто си киснат за одобрение и ми дразнят окото.

Та:

Скъпи спамъре,
Не се мъчи! Няма да ти мине номера! Само ще те сърби гъза!

Скъпи коментатори в моя блог (колкото и малко да останахте поради моята голяма активност ),
Моля, в полето за линк към коментара слагайте САМО лични страници и други некомерсиални сайтове, които имат някаква връзка с вас. Ако линкът е към комерсиален сайт, коментарът трябва да е много ценен, за да види бял свят. Моля за разбиране, ако някой го отрежа без вина.

Поздрави,
Ему

Прегледът на програмата с Ирландия показва, че страната (пре)изпълнява заложените цели в борбата с бюджетния дефицит, реформите и банковата система. Все пак, банковата система все още е източник на големи потенциални рискове. Страната все още не е възстановила доверието на инвеститорите в държавни облигации и банки, което е ключово за излизането от кризата.

Прегледът на Гърция върви в момента, но е ясно, че страната не изпълнява заложените цели, което застрашава постигането на стабилност и избягване на риска от фалит. Ако това продължава, кредиторите ще спрат финансирането на Гърция, което ще предизвика не просто фалит, но и много по-болезнено приспособяване (без кредити отвън правителството ще трябва да затегне колана много повече и по-рязко, а заради липсата на доверие икономиката ще се свие още повече). Все още има време гърците да се осъзнаят, но това няма да продължи много дълго.

Меморандумът с програмата за Португалия е подписан. Нещата не изглеждат добре – защото страната е показала, че не иска да прави реформи. Ако правителството беше взело мерки през последната година, въобще нямаше да има нужда от спасителна програма.

Блогът за икономика 2011

Продукти:
1 пакет бутер тесто
1ч.ч. нарязана на дребно шунка
1ч.ч. нарязан на дребно салам
4 яйца
1ч.ч. настъргано сирене

Приготвяне:
Трите яйца се чукват в купа. Разбиват се с бъркалка. Половината от яйчената смес се обърква с нарязания салам. Останалата част се обърква със шунката. Последното яйце се смесва със сиренето. Тестото се оставя да се размрази на стайна температура. Доразточва се на кухненски плот. Реже се на квадрати. Правят се банички с плънките със салам и шунка. Част от баничките се сгъват на триъгълник. Останалите се навиват на пурички. Мажат се равномерно със сместа от яйце и сирене. Пекат се на умерена фурна до получавана на характерната златиста коричка. Подреждат се в плато. Консумират се топли.

Уважаеми дами и господа! Предлагам на Вашето внимание един около 30 мин материал, продукция на БНТ, излъчен по сателитният й канал на 2 май 2011г., а по-късно, на 14 май, и по Канал 1. Сама по себе си случката е пробив, защото разглеждан...

Благодарение на Канал 3 имаме възможност да видим целия инцидент пред джамията Баня Башъ в София, провокиран и организиран от Волен Сидеов и Атака, от началото, до края, включително и пресконференцията на Сидеров в Парламента.

София. 20 май 2011:

"И Господ създал Ева от ребро Адамово."
Мислел си Господ:
-Няма да я сътворя от главата му, за да не е високомерна; не от очите му, за да не е любопитна; не от ухото му, за да не подслушва; не от устата му, за да не бърбори много; не от сърцето му, за да не е завистлива; не от ръцете му, за да не е граблива; не от краката му, за да не обича да скита.
От реброто, скромна и скрита част на тялото, сътворил Господ жената и докато се образувала всяка част от тялото и нашепвал: "Бъди кротка, жено! Бъди добродетелна, жено!"
Но от нито един от изброените недостатъци не е лишена жената.

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам. 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

 

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей в Пловдив, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим какво ще стане, ето защо.

“Живеем в Оксиморонен свят. Оксиморонът е реализиран на живо абсурд, а Оксиморонният свят е свят, в който абсурдите постоянно и масово се реализират на живо навсякъде около нас и вътре в нас.”

Така започва предговорът на книгата “Оксиморонният свят”. Въпросният предговор обаче, макар сам по себе си доста странен като философска база за разбиране на заложената в книгата концепция, все пак е най-нормалната и традиционна част от нея, нещо като жадуваната сламка за удавника.

Но той бързо свършва и оставя читателя сам срещу предизвикателствата на един шокиращ, силно провокативен за нормалните литературни представи текст, чиито сюрреализъм накрая се оказва чист реализъм, защото човешкото въображение не е способно да измисли такива чудеса, каквито самата действителност е способна да ни поднесе.

“Оксиморонният свят” е книга от четири части – Фрагменториум, Оксиморонии, Импетус и Животът около Джон. Те са обединени от усещането за фрагментарност, за действителност, изтъкана от абсурд и от онова, което може да се нарече Новите територии, териториите отвъд абсурда. Естествено, родени в това, което има наоколо,  ние не схващаме Оксиморонния свят като заплаха за нормалния живот – и от тук произтичат най-големите заплахи както за самите нас, така и за бленувания от нас Нормален свят.

Книгата се разгръща на множество мисловни, литературни и словесни нива. В нея няма единна сюжетна линия, а представя по-скоро опит да бъдат обхванати с едничък поглед – докато в същото време се докосват едно по едно – всички парчета от някакъв огромен житейски пъзел, пъзел объркващ, странен, хаотичен, искрящ и дразнещ, но пъзел, чието нареждане не можеш да изоставиш, щом вече си започнал, дори това да ти струва загубата на живота. Или поне на нормалния поглед към него.

“Умна книга, пълна с простотии” – като израз това е твърде добра и изчерпателна критическа бележка, прицелена в същината на “Оксиморонният свят”.

За да се прочете тази книга с удоволствие и да се схване в цялата нейна дълбочина, човек трябва да притежава доста широк – а на моменти и доста дълбок – поглед към явления, факти и случки от философията, науката, изкуството, митологията и историята, психологията и изобщо, от движението на мисълта в развитието на цивилизацията.

Напълно според оксимороните принципи обаче – следователно напълно валидно – е и твърдението, че човек може да си няма никаква представа от всичко споменато и пак да прочете “Оксиморонният свят” с удоволствие, като при това схване книгата в цялата и дълбочина.

Не случайно някъде в самия текст се казва: “Не е възможно праисторическата жена да си е бръснала краката. Но и не е възможно да не ги е бръснала.” 

ЕДНА КНИГА С ДВЕ ЦЕНИ

Мото: Добрата книга е скъпо удоволствие и още по-скъпа необходимост. 

Тиражът на “Оксиморонният свят” е малък – само за приятели и истински ценители. От принципни съображения тя няма да се разпространява по книжарниците, а единствено на представяния и срещи. Тук няма да влизам в повече подробности за принципността на тази позиция. Само ще цитирам вече покойния ми приятел Валери Начев, книжар и издател, който казваше: “Българското книгоразпространение е като черна дупка. В него от едната страна влизат книги, от другата – пари, но оттам нищо не излиза. Затова в България  нормалната система автор-издател-разпространител-читател-автор се задръства и буксува”.

Както обикновено се случва в заобикалящия ни реален свят, странностите не са плод на фантазията, а на грубата действителност.

Затова се оказа възможно книгата “Оксиморонният свят” да се продава на две различни цени едновременно. Едната от тях – 9.99 лв, е цената на скъпото удоволствие. Другата – 29.99 лв, е цената на още по-скъпата необходимост.

Не знам как звучи това на широката читателска публика, но на мен ми звучи като доказателство, че книгата е наистина добра, щом успява така страстно да се срастне с живота наоколо.

Пламен

“Ай уонт то фък …”