Три хонди из Европа (1): Към Гросглокнер в Австрия към Италия

Днес започваме една мотоциклетна обиколка из близката Европа. Като начало Иван ще ни води към Гросглокнер в Австрия и ще стигнем до Италия.  Приятно четене:    

Три хонди из Европа

част първа

От Гросглокнер в Австрия към Италия

  Защо ли избрах такова име на пътеписа си…, не без доза ирония и шега и разбира се, въдъхновен от настолната ми книга „Манифест на комунизма” ;) Причината е прозрачно проста: Искахме да обиколим колкото се може повече места, толкова много, че времето нямаше как да ни стигне – това предварително си го знаехме. Еднакво силно искахме както да се насладим на панорамните проходи на Алпите с величествените им гледки, така и да усетим духа на западната цивилизация, култура и манталитет. Разполагахме с две седмици отпуск, три Хонди, не много пари, вече не малко опит в дългите мотоциклетни пътувания и много, много етусиазъм. И така на 01.08.20011г тръгнахме още в тъмни зори. Екипажът и този път бяхме Аз (Иван), Димитър и Гергана – моето момиче Ето в общи линии каква траектория се получи този път:

 

Част Първа: „Маратонът”

Крайната цел този ден беше гр.Крани (на около 40 км северно от Любляна) – Словения.- общо 1150 км Разстоянието до Калотина го пропътувахме бързо и на зазоряване вече бяхме на сръбска територия. Всичко вървеше от добре по-добре: Mоторът ми кротко и послушно мъркаше все едно пестеше сили за алпииските проходи, които го очакваха през следващите дни, Слънцето вече озаряваше гърбовете ни, сякаш ни каваше „Карайте внимателно и умната…!” Аз се чувствах свободен след напрегнатите работни дни преди отпуската,…. сякаш я вдишвах тази свобода…. но…! За съжаление в живия живот винаги има поне по едно такова „но”! Цялата тази идилия продължи само 7-8 км. Горе- долу на такова разстояние от границата заобиколих някакъв рейс , настъпвайки непрекъсната линия и секунди след това бяхме спряни от строгата, но справедлива ръка на един сръбски полицай, който безпощадно посочи патрулката с лаконично обяснение, че трябва да заплатим глоба по 150 евро на човек. Това беше „хранилка”, а ние бяхме храната в нея! Отидохме при въпросната патрулка да се оправяме някак си, а там ни посрешна един значително по-добронамерен служител на реда. Видяхме в двйствие класическата схема „Доброто ченге – Лошото ченге”, доказала се през годините. След кратък пазарлък, редуцирахме глобата на 50 евро общо за тримата, което беше приемливо и продължихме пътя си, изпроводени от загрижения съвет на „Доброто ченге” да внимаваме нататък, че 1000 нямало да ни оправят, каквото и да означава това! Продължихме пътуването си, а Слънцето все така ни озаряваше…. и всичко останало си беше същото, но вече не усещах онзи кеф, който изпитвах само преди няколко минути. Не че тридесетина лева са кой знае каква сума, но усещането от рекета е гадно. След няколко часа яда ми беше минал и пътуването си мина нормално – скучно и монотонно, както по магистрала. Вечерта в 20.15 часа наше време се бяхме настанили в квартирата на нашите приятели, с които имахме уговорка.

Част Втора: „Алпите ”

Алпите е може би най-красивото и зелено място в Европа. Човек бил веднъж там, трудно би могъл да си представи по-зелени , по-стръмни и по-добре подържани поляни, замъци , място с по-сполучливо съжителство между Човек и Природа, и ако щеш място с по- интересни, екстремни и приятни маршрути за каране на мотор. Не следващата сутрин станахме рано- часовата разлика в наша полза и биологичният ни часовник спомогнаха за това. Метнахме се на моторите и след половин-един час бяхме вече в Австрия. Няма да разказвам за такси и винитетки, а ще премина направо към пътя, който запътувахме, след като слезнахме от магистралата. Главната ни цел този ден беше прословутия със своята красота

ледник Гросглокнер

За съжаление миналата година пропуснахме да го видим и сега бързахме да поправим грешката си . Аз водех колоната, но карах бавно защото постоянно гледах на страни. Нямаше как да не си отклонвям вниманието постоянно. Пейзажните картини са сякаш извадени от някаква приказка. Без да осъзнаваш се питаш :”Как го постигат това тези хора?” Очевидно с труд, техника и не на последно място и с държавна политика. Там тревата сякаш са я издигнали в култ…

Постепенно започнахме да навлизаме във все по-планински райони, докато не стигнахме пункта за плащане на таксата от 19 евро, която ти дава право да се качиш до самия ледник. Моторът ми макар и с лекота , вече „пуфкаше” през отворените си ауспуси, като парен локомотив, а около нас минаваха на рояци всякакви мотори.

Така увлечени в неспирния поток от всякакви превозни средства стигнахме подножието на самия ледник….а там….! Море от автомобили , чакащи ред да се качат до горе, имало лимит за автомобилите (в далечината на снимката се вижда 5-6 редовата опашка от чакащи автомобили). [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Чакащите за Гросглокнер"][/caption] Моторите бяха привилегировани. Изкачихе и последните няколко километра и… [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гросглокнер"][/caption] Сега вече осъзнавах, че си струваше всяка стотинка от тези 19 евро. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Бях чел в няколко пътеписа за мармотите, които може да се видят там. Трябваше да ги видим и ние, иначе все едно не сме били там. Започнах да се оглеждам и с изненада установих че точките по скалите, които в подножието на ледника бяха хора. Ето защо се казва ГРОС…. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Хората виждате ли ги?"][/caption] Всичко беше толкова голямо! И не щеш ли видях мармот… и още един, и още един – цяла колония….Ура!, „Не вярвам на късмета си” – това си казах в онзи момент. Не след дълго, обаче осъзнах, че това са силно социализирани животинки и преживяваха от храната на туристите, нямаше нищо общо с късмета. Както и да е – мармотът си е мармот! Красиви животинки са… с тези пухкави дупета са много смешни и интересни. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Безработен мармот търси шоколад за увиване :)"][/caption] Не липсваха и интересни машини, та дори и двутактови.  

Тук като че ли ми се иска да вметна следното: Там, по онези геогравски ширини, по-голяма „конфекция” от BMW е серията си GS няма. Просто имат висок стандарт и за тях не са скъпи. Както няколко дни по-късно установих чрез собствените си очи BMW 1200 GS Adventure от магазина на шоурума на БМВ в Мюнхен струва 14000 евро, има, няма три-четири техни заплати. Поседяхме , хапнахме, разходихме се…:

[caption id="" align="aligncenter" width="359" caption="Край Гросглокнер"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Паркинг на около 100-ина метра над Черни връх :)"][/caption]

…. и за съжаление трябваше да тръгваме, защото вечерта трябваше да спим някъде около Salzburg. Продължихме пътуването си, а пътят ставаше все по-интересен. Герганка най-много се впечатли от един неосветен тунел, в който нищо друго не се вижда, освен небе и зъберите на отсрещните върхове – гледка, спираща дъха, а когато се движиш с 60-70 км в час, имаш чувството, че ще полетиш, нещо под лъжичката ти се обръща. За съжаление такива моменти няма как да се уловят на снимка, докато караш, а също така не могат да се преразкажат – трябва да се изпитат!

Самият връх не е по-малко красив и от другата си страна:

Малко след тази гледка

започна голямото спускане.

Наклони от по 12-15 % . остри завои, и постоянен поток от мотори, повечето, от които караха на предела и всичко това гарнирано с рояци от велосипедисти….! Тази обстановка не е най-безопастната, в която съм карал. Като за капак, по едно време Гергана даде сигнал за проблем и спряхме. Оказа се, че дискът на задната спирачка беше посинял, а спирачната й течност беше завряла, при което спирачната системата се пълни с газова фракция, а като резултат – моторът остава без спирачка. Предвид големия наклон, опасното движение и крехката й физика, това си е проблем! За щастие нямаше последствия, всичко се оправи без проблеми и не след дълго продължихме. Постепенно се върнаха обичайните пейзажи с китни селца, хотели и тук там по някой замък. Искаме или не трябваше да се качм на магистрала отново – бяхме отделили доста време на ледника. И така стигнахме едно курортно ски селище в близост до италианската граница, в което си намерихме къмпинг, за да пренощуваме.

...

На следващия ден процедури по събиране на багажа и пак на път.

Бързо влезнахме в Италия

и първата ни работа беше да избягаме от магистралата. Да, но единствения пътен възел, от който можеше да го направим беше след пункта за таксуване. Искаме или не, трябваше да минем през него и 150-200 м след това да слезнем от магистралата. Чекирахме се и след една минута вече бяхме на изхода, на който заплатихме 1,3 евро. 1,3 евро пътна такса за няма 200м, ебати и жабарите! Целта ни този ден беше да минем последователно няколко прохода и вечерта да преспим в Понте ди Легно – селце в подножието на Пасо Гавия.

Първият проход който минахме беше passo Giovo.

Да си призная честно не помня много от този проход. С минаването ни покрай Гросглокнер се бяха променили критериите ни, така както след пътуване в Алпите, трудно биха могли да те впечатлят гледките от Троян-Кърнаре, например. Към обед стигнахме

гр. Merano

и седнахме да изпием по едно кафе. Като ни го сервираха, си помислих че това са кафета втора употреба, защото чашките, които и без това бяха малки, бяха пълни до половината. За сметка на това пък, кафето беше много вкусно …ама малко!

Ободрени продължихме пътя си и минахме през Lana, там спахме миналата година и както се казва и кучетата ни знаят ;)

Може би този ден щеше да си мине в пътуване из Алпите с леко попритъпени вече сетива за нещета, които ни впечатляваха само 20-30 часапо-рано., ако не беше лошото време. Минавайки през

Passo del Tonale

(проходът непосредсвенно преди крайната ни спирка в този ден), видяхме нагледно колко е могъща майката Природа! Трябва да кажа, че надморското равнище там е около 2500м самият път минава в непосредсвена близост до върхове, високи над 3500м . С всеки иминат метър по – нагоре, небето натежаваше все повече и повече и ставаше все по-черно . Беше хем малко страшно, хем красиво!

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Алпите"][/caption]

За щастие изпреварихе бурята и успяхме да се спуснем в Ponte di Legno приемливо мокри, а там даже слънчице се подаваше. Също така бързо си намерихе къпинг (къмпинг Presanella), а там при настаняването, ни предложиха да оставим моторите под една тераса. От любезност приех, но малко по-късно разбрах че е имало защо да скрием моторите си. Бурята, за която заговорих беше прескочила планината и идваше направо към нас. За няма и 15 минути небето от синьо, стана страшно и като заудря една градушка…..!

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Градушка"][/caption]

И така повече от половин час – толкова ‘дългосвиреща’ градушка не бях виждал! Както дойде, така си и замина! След 2 часа всичко си беше както преди – свежо и красиво.

 Очаквайте продължението   Автор:Иван Тенекеджиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Алпите – на картата:
Още пътеписи от близки места:

1. Алпите – на гости на мармотите (1): Към Гросглокнер в Австрия
2. Алпите – на гости на мармотите (2): От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария
3. На сноуборд в Словения и Австрия
4. Когато бяхме в Австрия (1)
5. Когато бяхме в Австрия (2)
6. На ски в Австрия – Зьолден
7. Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)
8. На хубавия син Дунав (Мелк в Австрия)
9. Из Стария свят с влак (Европа)
10. Алпите – на гости на мармотите (4): От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles
11. Разходка из Адамело Брента в Италия
12. Към Европа с влака (10): И като край: Виена

Прочети цялата новина

Свързани новини: