Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.

Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция “Путин трябва да си ходи”.

В нейна памет, но и подчертано в контекста на актуалния български дебат за демонтирането на паметника на “съветската армия” в София препубликувам превода на кратък текст на Елена Бонер за т.н. “Ден на победата” от 2007 година.

Вечна памет на една забележителна жена. Тя страшно ще липсва на днешна Русия.

Русия, която отново затъва в тоталитарното блато, газена от копоите, тровили живота на Елена Георгиевна и на Андрей Сахаров.

---

“Ние никого не сме освобождавали”

Това, което казва по-долу Елена Георгиевна в писмо до редакцията на «Грани» може да бъде написано само от човек, лично преживял и терора на 30-те години, и ада на маршалжуковите месомелачки през войната. Както и уж мирните, но не по-малко жестоки и човеконенавистни следвоенни съветски години. Толкова по-ценни са за всички нас изстраданите мисли на една умна и почтена жена.

М.Р.

Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната. 364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла “Оскърбеният победител-освободител”.

Те ли са освободителите-победители?

Мен не ме оскърбява преместването на останките на загиналите и на паметника в Талин. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, но и във всяка друга страна) не “На война-освободител”, а “На загиналия войн”.

Ние никого не сме освобождавали. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.

Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия,
ветеран и инвалид от Великата отечествена война.

Не искате да отделяте време да следите повествование с много герои, житейски несгоди и морални проникновения? Търсите си четиво, с което да запълните кратките паузи на деня? Е, намерили сте го. Въпреки че името „Разкази Light” идва от рубриката в притурката към в. Капитал, заглавието на книжката всъщност съвпада и със съдържанието - 23 кратки, преобладаващо леки и бързи за четене парчета. В книгата няма обща тема или мотив, които да обединяват всички истории – напротив, разнообразието е критерий номер едно, а единственото реално сходство между тях е, че са селектирани на база личният избор на Богдан Русев - най-добрите разкази, публикувани в Light през двете години, в които е бил редактор. Ако случайно сте изпуснали нещо от тях – може да ги грабнете в едно сглобено книжно тяло.

Тук блесват доста от познатите в последно време имена от родната литературна сцена, чиито произведения, ако сте запалени фенове на българското, може да сте срещали и на доста други места. Повечето носят характерния стил на авторите си. По писането им ще ги познате. Няма как да сбъркате цинично-хумористичният изказ на Тео Чепилов и Антон Терзиев (най-публикуваният в Light автор, както казва самият Русев, и когото аз лично горещо препоръчвам с новата му „Местни герои“). Към тях трябва да добавя и колоритният Даниел Ненчев, който с “Buona Sera a Roma” разглоби представите ми за посредственото разказване на истории с… е, прочетете отново втората дума от заглавието на разказаи ще се сетите.

Не можем да минем и без двама от номинираните за награда „Хеликон“ тази година - Радослав Парушев и Васил Георгиев – които също са намерили мястото си на страниците на книгата. Парушев участва с „Единайсети август 2008 година“ от „Животът не е за всеки“, а Георгиев е включен с цели два разказа от сборника „Деград“, като единият от тях („Златният октопод“) е тайно подписан с псевдонима Александър Великов. Все пак ако харесвате стила и на двамата, мога да гарантирам, че в самостоятелните им издания ще намерите и по-добри попадения. Изненада за мен обаче се оказаха няколко други имена. Момчил Николов например, който продължава да жъне успехи с романите си, е публикувал разказ с името „Призраци“, който в момента е само една кратка част от глава в последния му роман „Машини за любов“. Стефан Иванов пък - поетът от „Бърза литература“ с вече две издадени стихосбирки, сюрпризира с не-стих, както прави и Иван Ланджев, с когото може да се запознаете на страниците на прочулата се „По вина на Боби Фишер“.

Някои от разказите стоят съвсем завършено (Виолета Керемидчиева – „Нощта, в която косата умря“, Цвета Стоева – „Режисьорска версия“), други остават с отворен край (Бистра Дилова – „Поправимо“, Виктория Николова – „Прилики“). Едни са метафорично-философски (Захари Карабашлиев – „Приказка за правяча на кукли“, Марина Цекова – „2 юни“), втори звучат като добре разказани истински истории (Мария Македонска – „Разбивачката на гробове“, П. Г. Кънев – „Местрото“), трети подлежат на твърде свободна интерпретация (Катя Атанасова – „Елена“, Александър Секулов – „Мъжете, диамантът и последният лъч“). А има и такива, които попиват под кожата с твърде нестандартния поглед на класическата тема за връзките. Според мен последните са от най-оригиналните попълнения в сборника – например Елица Бонева разказва през очите на паяци в „Питомци“. А ако ви се струва, че съседите ви постоянно ремонтират – не се тревожете, проблемът не е във вашия телевизор, а най-вероятно наистина сте прави, защото според Тодор Дуков „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“.

Има един необичаен (за мен) за точно тази книга повтарящ се мотив – Коледа. Най-нетрадиционната история, която въобще съм чела по темата, е тази на Йордан Петков – „Китайска Коледа. Тя се случва на 25-и декември в китайски ресторант на Женския пазар в София. Другата, според мен може би най-красивата история в целия сборник, е историята на Ясен Атанасов – „Дар“, в която той много деликатно и неочаквано разплита смисъла на целия разказ, а именно неизмеримостта на любовта.

Както се казва накратко – тук има за всеки по нещо. Малко любов, малко раздяла, малко смях, малко пошлост, малко (или не чак толкова малко) абсурди и по много удоволствие от комбинациите между тях. Навярно „Разкази Light” могат да бъдат вписани в менюто като миш-маш, но пък какво – нали продуктите са свежи и домашни? Купувате ги от всяка книжарница, печете ги около два часа на някоя пейка в парка и след това се наслаждавате на вкуса, който остава. До следващото хапване.

Google придоби компанията, производител на DVR софтуер и set-top кутии SageTV. SageTV е основана през 2002 г. Произвежда разнообразен DVR софтуер, който работи на операционни системи Mac OS X, Windows и Linux. Гъвкавостта на софтуера прави възможно превръщането на почти всеки компютър с телевизионен тунер в система за домашно развлечение. Софтуерът на SageTV приема почти всеки аудио, видео или фото файлов формат, така че машина с инсталирани на нея продуктите на SageTV се превръща в един от най-мощните налични потребителски продукти. Сред най-популярните характеристики на продукта са поддръжка за интернет видео и Netflix, отменяне на рекламите и лесна навигация. Откакто компанията произвежда set-top кутии, нейните могат да възпроизвеждат медия директно от USB устройство, което ги превръща в предпочитани от технологичните ентусиасти. Придобиването на SageTV от Google възбужда любопитство дали гигантът ще се опита да вдъхне живот в продукта си Google TV, който бе разкритикуван, като с разочароващ успех. Google, Sony, Intel и Logitech разкриха съвместният им телевизионен проект Google TV през май миналата година. Google TV предоставя възможност интернет да бъде ползван и през телевизор – с дистанционно управление и клавиатура, не само през компютър. Услугата се базира на операционна система Android. Logitech е производител на set-top кутии с операционната система, благодарение, на които услугата може да бъде ползвана от всеки телевизор, вкл., различен от специализирания за целта на Sony. Google TV може да бъде ползвана и през Blu-ray плеъри на Sony. Устройствата за Google TV са с чипове Intel Atom.

Интерактивният Google Doodle, посветен на китариста съизобретател на електрическата китара - Лес Пол, беше наистина впечатляващ, но екипът, който стои зад дизайна, е създал над 700 творби за Doodle, някои от които в повече от един вариант. Първият doodle на Google с анимация ознаменува 366-я рожден ден на Исак Нютон на 3 януари 2010 г. Написан е на Javascript. Долу са представени десет от най-популярните doodles на Google. Някои от тях са с анимация, други са интерактивни, трети са видеозаписи, но всички са впечатляващи. 366-и рожден ден на Исак Нютон The Christmas Google Doodle – December 24, 2010 Charlie Chaplin Google Doodle Google Logo Hates Mouse John Lennon Google Doodle Official Google Doodle - Martha Graham, by Ryan Woodward Robert Bunsen Thomas Edison Logo Google Independence Day Pac-Man 30th Anniversary

В това издание обръщаме внимание на афробийт великана Femi Kuti и последния му албум Africa For Africa (2010, Wrasse). Говоря си с едни от най-позитивните (и активни) рапъри, които съм срещал - fengi & MadBasta, слушаме по-фънки парчетата от безкрайната дискография на Al Green, а за финал се наслаждаваме на pre-blaxploitation саундтрака към филма Bullitt (1968, Warner Bros.), дело на Lalo Schifrin. Enjoy. 


45 оборота в минута #111 - плейлист: 

Посетителите на блоговете в WordPress.com вече могат да коментират и с техните регистрации в Twitter или Facebook. Това е малка нова характеристика, която обаче открива нови големи конкурентни възможности на платформата. Системи на трети лица за коментари под публикации, като Disqus и Echo отдавна позволяват на потребителите да коментират с Facebook и Twitter регистрациите им, за разлика от WordPress.com. Новата система за автентикация позволява на потребителите на платформата за блогове да остават log-нати в множество услуги едновременно. Това е особено полезно за потребители, които желаят да коментират в едни сайтове, използвайки Twitter или Facebook регистрациите им, а в други регистрациите им в WordPress.com. Коментарите от регистрациите в Twitter или Facebook не се показват в профилите на потребителите в тези социални мрежи, а служат само като средство за автентикация. В бъдеще WordPress.com може да предостави възможност на потребителите да публикуват коментарите си и в Twitter и Facebook, се казва в съобщението на компанията. Платформата WordPress.com е SaaS услуга за създаване на блогове, host-нати изцяло в нейните сървъри и за разлика от WordPress.org, която платформа не е SaaS, а предлага софтуер за сваляне и инсталиране на сървър, е със силно ограничени възможности и дори не предоставя достъп до HTML кода на блога, което е недостатък в сравнение напр. с аналогичната SaaS платформа Blogger на Google.

Един мързеливец станал гробар. Дали му да копае гроб и му посочили мястото. Минавал край надгробните камъни и четял "Тук почива..." Човекът стигнал на мястото за копане, хвърлил лопатата и казал: - Тук всички почиват, само аз ли ще работя? Усмихни се, България, едно европейско проучване, оповестено наскоро, разби митовете за пословичното българско трудолюбие. Оказа се, че ние, не само, че сме най-бедната държава в Европейския съюз, но си позволяваме да имаме и най-много празници. Бойко Борисов обаче не вижда пряка зависимост между двата факта, защото реши да подари на варненци още един почивен ден, освен официалните за цялата държава. Сега се очаква лавина от искания и от другите градове, които също да обявят празниците си за почивни. Така всеки един ден от годината ще е почивен за някого в държавата. Това е положението, любезни ни читателю, особено, когато наближат избори.

Това не е служител проверяващ за ядрено замърсяване. Белият предпазен костюм е част от екипировката на пчеларите. Макар че, много хора, които отглеждат пчели в България не разполагат с предпазна екипировка. Средствата им са насочени към грижа за пчелите, не толкова грижа за пчеларя… Досегът ми с пчелите, допреди две години бе само покрай общия ни интерес към безалкохолни напитки. „Градско чедо“ [...]

Президентът на САЩ Барак Обама ще започне сам да пише съобщения в официалния му микроблог в платформата Twitter. В официално съобщение в интернет сайта BarackObama.com се казва, че персоналът, ангажиран с преизбирането на Обама за президент, ще управлява присъствието му в социалните медии и неговите профили във Facebook и Twitter. Съобщава се също така, че и самият Обама ще публикува съобщения в профила си в платформата за микроблогове Twitter. Профилът @BarackObama е активен от 2007 г., когато Барак Обама използваше социалните медии в неговата кандидатпрезидентска кампания. Впоследствие бе разкрито, че не Обама, а хора от екипа му са публикували съобщенията. По време на посещение в Китай Обама е казал на група китайски студенти: „Никога не съм използвал Twitter. Пръстите ми са твърде несръчни, за да пиша на клавиатура на телефон.” Президентът на САЩ не е изписал нито буква в Twitter до 2010 г., когато го е направил за първи път в подкрепа за профила @RedCross. Съобщения в Twitter, написани лично от Обама, ще окажат влияние върху предстоящата кандидатпрезидентска кампания, според наблюдатели.

В първата публикация от серията "Направи си сам" започнахме с това как да си направим съвсем лесно ePUB файл. Преминахме през няколко основни момента, като работата с изходни файлове от PageMaker към InDesign, поставянето на текстовата рамка, бележките и вмъкването на картинки. Сега продължаваме със следващите неща, които трябва да имате предвид при изготвянето на ePUB-ове. Хайде, лесно е...

6. Стиловете - задължителни, но препоръчвам да са минимален брой - изчистеният дизайн помага на потребителите. Орнаментите, ударените букви, подчертаните заглавия и т.н. оставете за шедьоврите на полиграфическата изработка. Електронните книги трябва да са лесни за четене.
Поезията в ePUB-формат също е напълно зависима от стиловете. Тъй като празните пространства след генериране на ePUB изчезват, добър начин да запазя разстоянието между четиристишията се оказа да приложа отделен paragraf style на всеки последен ред от четиристишието. Пипкаво е, но върши безотказна работа. Възможно е също да смените всеки празен параграф с „твърд“ Enter, чрез опциите на Ctr+F.
Макар стиловете да ограничават възможностите за дизайн, те дават и доста възможности за постигане на така необходимия "въздух" в ePUB файла.

7. Орнаментите - горещо препоръчвам да забравите за тях. Тежат, както на окото, така и на трафика. Отново ще се повторя - мислете не за собственото си произведение на страньорското изкуство, а за комфорта на потребителя. Ергономията на електронната книга ще задържи вашия потребител при вас.

8. Таблици, формули, уравнения с шантави скоби и чертежчета - за моя изненада, ако не са "ръчно" сътворени от линийки в Word-а, няма да имате проблеми с тях. Все пак направете няколко опита за да видите коректно ли се възпроизвеждат и превръщат ли се в картинка или пък остават текст.

9. Корицата - задължителното й място е на първа страница от книгата. В противен случай има опсност, изтегляйки вашата е-книга, потребителя да се срещне с хаотична и объркваща първа страница. Странирането на книги за печат изисква няколко допълнителни страници в началото, но при е-книгите това е напълно излишно. Една от причините е, че скролването или прелистването на голми празни пространства отегчава читателя. Втората причина, In Design автоматично "изяжда" празните полета между абзаците. Ако не оформите добре началото на книгата, рискувате тя да започне хаотично. Заложете на сигурно и направете корицата своя първа страница. С ниска резолюция и RGB цветове. В този ред на мисли, цялата информация от издателското каре, може да се събере в един абзац, който да следва корицата.

10. Отстояния - Вече засегнах темата за празните полета. Нито големите празни полета, нито липсата на въздух ще донесат плюс на книгата ви. Лично аз не харесвам много плътен текст - имайте предвид, че той се усеща в е-изданията повече отколкото в хартиените книги, където текстът естествено е рамкиран от бели полета. Най-удобният начин да запазите въздуха в книгата е да добавите отстъпи преди и след заглавията. Задължително е да ги отбележите в стила на параграфа и да изберете опцията "Keep local styles" при експорт на е-книгата. Това ще ви даде възможност да придадете четивност на файла.

11. Съдържанието - Чудесна допълнителна стойност на електронната книга. Генерирайте го чрез вградената функция на In Design или Word, като изберете Layout → TOK. Задължителна отметка на "Create PDF bookmarks" в прозореца за настройка на Съдържанието.
При експортването, във втория прозорец с настройки за ePUB, добавете отметка на "Include PDF bookmark entries". Ако сте създали успешно вашето съдържание, то ще се появи извън е-книгата в програмите за четене и ще улесни потребителя в намирането на търсената информация. Обърнете внимание на шрифта, който задавате в стила на Съдържанието. Аз срещнах доста трудности докато го докарам на кирилица.

Последно, но не по важност 12. File Info или така наречените Мета данни. Много полезна възможност, предвидена в страниращата програма. Може да намерите прозореца в меню File → File Info. Попълнените тук данни за файла ще бъдат неразделна част от него: Автор, Име на книгата, копирайт и т.н. Полълвайте го, за да не остане книгата ви анонимна за читателя.

Подсказка: Възможност за генериране на пълноценен ePUB файл с корица, мета данни и всичко необходимо е едно безплатно приложние за Open Office - Writer2epub. Чудесна програмка, напълно безплатна, идеална за всички които странират в текстов редактор.

И в заключение, нещо, което не трябва да забравяме - добрите практики при създаване на ePUB файлове съществуват и са полезни. Затова нека ги следваме и доразвиваме.

В нормалните представи на нормалните хора заглушителят се ползва от подземния свят, за да не се вдига шум при някое убийство. Поради високата чувствителност и естетическата нагласа на ушните миди на българите, предстои заглушителят да придобие изцяло ново приложение. Ако например си живеете в съвсем конвенционалния, правоверен свят, т.е. с дълбока вяра в Исус Христос, целувате жената в хипер стрейт брака ви и не сте с психически отклонения, заглушителят ще ви е от огромна полза. В последните години, представете си, някакви изроди, които вярват в Аллах, Буда и каквото се сетите, имат черна кожа, говорят си на глас или се натискат с индивид от същия пол, си позволяват свободно да се движат по улицата. При всеки опит да се приближат такива същества към вас, вие насочвате заглушителя и те ще изчезнат безследно от вашето полезрение. И така светът ще бъде по-чист и бял. С убиващото вибрациите устройство ще можете поне индивидуално да заличите всяка проява на различност, набиваща се във...

Facebook се подготвя за първично публично предлагане (IPO – Initial Public Offering), което лесно би могло да достигне 100 млрд. щ.д., според CNBC. Първично публично предлагане за 100 млрд. щ.д. би било едно от най-големите, осъществявани въобще някога, не само в технологичния сектор. При първичното си публично предлагане през 2004 г. Google събра четири пъти по-малка сума – приблизително 23 млрд. щ.д. Според CNBC Facebook би могъл да осъществи първичното си публично предлагане през първото тримесечие на следващата година – до тогава остават по-малко от девет месеца. Това съвпада с крайния срок май 2012 г., когато Facebook е задължен да публикува финансовите си резултати, независимо дали е публична или частна компания. Оценката от 100 млрд. щ.д. не е изненада след особеното успешното първично публично предлагане на LinkedIn. На база на представянето на LinkedIn в борсовия си дебют, анализатори смятат, че IPO-то на Facebook би могло да достигне до „стратосферата”. Първичното публично предлагане е поверено на инвестиционната банка Goldman Sachs, благодарение на инвестицията й от 450 млн. щ.д., направена по-ранно тази година във Facebook. Седмица след борсовия дебют на LinkedIn, руската интернет компания Yandex NV набра с 19% повече от очаквания капитал в първично й публично предлагане (IPO - Initial Public Offering), състояло се на 23 май. Първичното предлагане бе осъществено на американската борса за IT компании NASDAQ и е най-голямото на нея след това на Google през 2004 г. Най-популярната в Русия търсеща машина набра $1,3 млрд., след като инвеститорите бяха привлечени от проспектите за увеличаващия се руски интернет пазар и еуфорията от шеметния успех на борсовия дебют на LinkedIn Corp. Разбира се, тези шеметни цифри предизвикаха и опасения от нов технологичен "балон", подобен на този през 90-те години на XX в.

Дa обяви правителството национален траур е, меко казано, цинизъм. Така мислех да започна тези редове. Но ще започна по друг нчин. Ето така: Да обяви правителството на РБ ден на национален траур е крайната фаза на арогантността и цинизма. В криминалните романи има един принцип, в който задължително се смята, че престъпникът се връща на мястото на престъплението. Да обяви правителството национален траур е оставането му на мястото на престъплението. Защото извършилият на престъплението е правителството. Смъртта на осемте човека на магистрала “Тракия” е предумишлено убийство и извършителят е държавата с всичките й органи и институции. Ако тя контролираше КАТ, ДАИ, пътните строители, шофьорите, нямаше толкова често да изпадаме в този транс, наречен национален траур. Защо не вземе правителството на РБ да обяви не еднодневен, а целогодишен национален траур? Вярно, оборотите на магазините ще паднат, защото ще се забрани празнуването на рождени дни и тържествени мероприятия с...

Преди време публикувах чужд текст, озаглавен "Господин Лекгоступ, Вие сте идиот!", в който авторът (мой приятел) излива болката си от ректорския чорбаджилък, разпростиращ се не само над негови бизки хора, но и над цялата страна. Разбирате сами, че в България свободата на словото е фиктивна, хората се страхуват, а журналистите при все целия си професионализъм (за разлика от аматьорите-блогъри) всъщност са най-обикновени проститутки, пишещи по поръчка или за шантаж. И затова единствено във виртуалното пространство човек може да изкаже донякъде свободно и пред съвсем малък кръг от хора мнението си, но без да се надява на резултатност или обществена реакция. В много страни подобни свидетелства, били те и анонимни, биха предизвикали прокурорския интерес, но не и в България. Или както се смееше френският хуморист Колюш : Навремето при диктатурата ни казваха "затваряй си устата!", а сега демокрацията се изразява в "говори си, никой не те слуша!
Та, при французите това е на майтап, а при нас...

При нас дори и да те слушат, пак им е все едно. Защото всички знаят дереджето, до което Лекгоступовците докараха висшето образование. За никого не е тайна, че преподавателски служби се разменят срещу няколко месечни заплати, като след това новоназначените професори си избиват парите чрез продажба на оценки и дипломи. Уж се организират разни конкурси, обаче топлите местенца са предназначени само за най-съпричастните към корупционните схеми. А след като се възвърне първоначалната инвестиция - шапка на тояга! Кеф ти нов автомобил, кеф ти млади студентки! Пазарната икономика е в разгара си, бизнес из бизнес.  И като сме го подкарали така, можем да споделим също, че много преподаватели са зачислени на заплата към няколко ВУЗ-а, което довежда до парадокса един и същи човек да преподава по едно и също време на деня в три различни университета. Подобни случаи може и да не съществуват в научната фантастика, но в българската "реалия" ги има.
(По същия начин се действа и в другите институции. Масларова например осребряваше командировъчни за два автомобила в два различни града едновременно, което пък бе счетено от редица теолози за доказателство, че Господ съществува. И затова много миряни дори предложиха Светлин Русев да изографиса Масларката до Нешка Робева в някоя църква. Защото оня трик на Исус с размонажаването на хлябовете и рибите е направо аматьорско-ресторантьорски фокус от несебърския репертоар в сравнение с великото чудо на старозагорския социален дом и заделените чрез него милиони.)

Другият номер от поредицата "корупционни практики" е да се назначават преподаватели без никакъв ценз и противно на всички закони. Но какво биха могли да направят простосмъртните срещу тази несправедливост? Както казва самият Лекгоступ : "Ако искате, идете да се оплачете на прокурора, той също е на заплата в моя университет..."

Признавам, че след публикуването на "Господин Лекгоступ, Вие сте идиот!" ми беше леко съвестно и притеснено. Допусках, че човекът може наистина да е невменяем, а това си е болест, която не заслужава подигравки, ами християнско състрадание и милосърдие. И затова бях на косъм да му се обадя, да го подкрепя с мила дума, да му обясня, че е човешко да си сбъркан и ненормален. Но ето, че агент Оазис бе "осветен" и се оказа, че Пламен Лекгоступ също е ченге. Камък ми падна от сърцето! Защото човек може да е ненормален и без да е ченге, но ако е ченге, значи със сигурност е идиот! Елементарно, Ватсон!

Така че се налага все пак да внеса малка добавка към текста на моя приятел - Г-Н ЛЕКГОСТУП, ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО СТЕ И МРЪСНО ЧЕНГЕ!

...

Сайтът Биволъ, който дразни оялите се и окопалите се властта ( не само настоящата) като рие в разкритията на Уикилийкс ( отнасящи са за България), тръгна с рогата напред срещу недосегаемите тореадори на българския преход към истински правова държава. Биволъ предлага следното: В една от американските дипломатически грами изтекли от Wikileaks пише как от Европейската [...]

Ген. Васил Василев е роден през 1950 г. в София. Завършил е Полицейската академия, а след това и курс за висши държавни служители към Държавния департамент на САЩ. Преминал през всички длъжности на полицейската йерархия, има 22 години стаж в системата. През периода 1992-1995 г. е бил началник на служба „Полиция“ при РДВР – София. В началото на 1997 г. е назначен за директор на РДВР – София. В края на 1998 г. оглавява Национална служба „Полиция“. На този пост е до декември 2003 г. Ген. Василев бе експерт-съветник в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. - Генерал Василев, докога в България ще има дни на траур заради нелепи катастрофи? - Докато в България съществува безхаберието, дотогава ще имаме и непрекъснато траурни дни. Защото не бяха трагедии, като минем през „Индиго”, „Лим”, „Бяла”,”Бакъджика” и сега. Едно и също си говорим. Че трябва да вземем мерки, а всичко минава-заминава, въпросът приключва и чакаме следващата трагедия. - Разбра се от...

Nike добави още един слой на конкуренция в Playoff-ите на NBA с нов инструмент за визуализация на данни от социални медии, показващ по колко tweet-а на час получават всеки спортист и отбор. По време на Playoff-ите Nike преобрази интернет страницата си Nike Basketball в приложението за визуализация на данни, озаглавено Epic. Водещият баскетболист към момента е Дирк Новицки (на снимката) от Далас Маверикс, а водещият отбор е Маями Хийт. Програмата е разработена с помощта на дигитална агенция R/GA. Приложението представя възможност при click върху линк потребителят да прочете с какви маратонки спортистът е играл мача, както и да закупи кецове онлайн, ако пожелае. Друга възможност на приложението е потребителят да click-не върху линк за директно изпращане на готов tweet за спортните обувки на даден баскетболист. Приложението Epic на Nike към настоящия момент е уникално в областта на дигиталния маркетинг и според Мат Халфхил – авторът на популярния блог за маратонки Nice Kicks, то дава на компанията предимство пред конкурентите й. Предимството се състои в това, че докато зрителят гледа мача, комуникира и споделя в интернет през мобилния си телефон или компютъра с голям брой други потребители.

Едно голямо сърдечно Благодаря! :)
И знам, че кладенецът е "ни", но не мога да поправям Елисавета Багряна. :)

Сърце на малкия оазис мой зелен
е кладенецът ми, притулен в двора
сред три брези
и два близнака бора.
В декември той е топъл,
в юли е студен,
обгърнат и от утрината бяла,
и от стаената вечерна сянка.
На дъното,
сред каменната рамка,
водата му е кръгло огледало.

Отворя ли по пладне
тежкия капак,
там слънцето се спусне от зенита
и птичка по небето му прелитне,
и цвят поръси буйния южняк.
Отворя ли го нощем,
мине пътник облак,
отрони се звезда-сълза невинна,
луната хвърля диска си платинен
и светва пълна
дълбината обла.

О, моя кладенец
дълбок
и чист,
и жив.

И неговата тишина е пълна
с човешки стъпки.
С плач и смях погълнат,
с любими гласове
и детски вик щастлив.

Загубя ли се,
свеждам се над него,
в дълбочината своя лик подиря -
и винаги отново се намирам -
и в зимен мраз,
и в непосилна жега ...

Но знаеш ли
как трудно се копа
през пластовете камък
и втвърдена глина?
Дорде до жилка изворна се стигна,
вън вдигна се грамадна
от пръстта купа.

Поспираха се,
чудеха се хора
и питаха ме близки,
и питаха ме чужди:
-А за какво и кладенец е нужен,
щом имате водопровод във двора?

Отвръщах,
сякаш имах някаква вина:
-За да си спомням
кладенеца в Сливен
и първите си пориви щастливи,
и тласъка на първата вълна ...
-Поезия - усмихваха се иронично.

Ала изсмука суша
лятос езерата
и на чешми и кранове гърлата -
и в кладенеца
хора занадничаха,
зачерпаха
от бистрата вода.

А после зимата дойде сурова.
Сковаха се
и спукаха
тръби оловни,
но кладенеца
мраз не завладя.
Издишваше той под капака
топла пара-
на дъното
водата беше жива
като онази -
в кладенеца в Сливен,
с която пих
и първата си вяра.

Елисавета Багряна

Не съм писал досега публично за нещо толкова лично и интимно …за моя любов…за нещо, което повече от 20 години нося в сърцето…Но не става дума за жена, а за една моя друга любов – към Cinderella, по-точно  към човека, който въплащава изцяло тази страхотна банда – невероятния артист, музикант, фронтмен, композитор, поет и певец,  рок-звездата и човекът – Том Кайфър.

Може би нямаше и никога да го напиша, ако след концерта им преди няколко дни в София не усетих отново това чувство, което ме накара да се просълзя и да си дам сметка за тази моя любов…Много се колебах дали да ида на шоуто…не защото се съмнявах в качествата на бандата и изключителния й лидер…просто ме беше страх да не се развали магията, която ме бе завладяла, когато се срещнах с нея за първи път. Както се притесняваш да се срещнеш след 20 години с момичето от съседния клас, в което си бил влюбен за първи път…дали няма да се разочароваш, дали ще го има пак онова чувство, което е карало сърцето ти да тупти с мощни удари без никакъв шанс да успееш да го контролираш…

Това се случи някъде в края на август, 1989 г. По времето на т.нар. Перестройка, в България се следеше повече руската телевизия, отколкото БНТ. Бяхме се събрали приятели да гледаме репортажа от най-голямото рок събитие, организирано някога в СССР – Peace рок-фестивала на стадион „Лужники”. Тръпнехме да видим на сцената звезди от ранга на Ози, „Бон Джоуви”, „Скорпиънс”, „Мотли Крю”…Пийвахме, разговаряхме и хвъляхме по едно око на откриващите банди – „Скид Роу” и „Горки парк” в очакване на Големите. В един момент от телевизора прозвуча някакъв жесток, пронизващ  вокал – едновременно кадифено нежен и мощен, дрезгав, с чудовищна динамика и сила, способна да взриви Кремъл или поне да отвее шапките на всички милиционери от първия ред, охраняващи концерта. Аз и приятелите ми изведнъж се облещихме да видим, кой е тоя, дето пее така умопомрачително, а ние дори не сме чували за него…(вижте го и вие – на full screen и volume на макс!)

Беше като любов от пръв поглед – фронтменът на тази банда ни изуми не само с неповторимия си, удивителен глас, от който те побиват тръпки…видях един харизматичен, красив млад мъж, с леко женствено излъчване, но убийствен сексапил, каращ всички жени около него да изпадат в луда истерия, висок над 1,90 и в същото време изтънчен и грациозен в движенията си, с излъчване на истинска рок звезда, но без грам поза и изкуствено превъзнасяне, изпълващ цялата сцената и привличащ с някаква магична сила всички погледи към себе си, 100 000 души бяха в краката му, като хипнотизирани …а музиката му…толкова яка и завладяваща, рокендрол на макс, нямаше празно парче просто……Това беше Том Кайфър, Cinderella man!

Само за няколко седмици успях да изровя всичко, каквото можах като информация за Том и Cinderella (тогава нямаше интернет), записах си на най-качествените феро-хромни аудиокасети двата им излезли до момента албуми – “Night songs” и “Long cold winter”, по-късно и „Heartbreak station”, дори изрових отнякъде и една VHS-ка с няколко техни видео клипа…а от витрината на Културно информационния център на СССР в София откраднах една жестока снимка на Том от концерта на „Лужники”. „Cinderella” просто станаха част от мен…Уви, след няколко години, те като че ли изчезнаха, стана ми криво, когато впоследствие чух, че са се разпаднали, но така и не разбрах причините. Минаха години, едва по-късно научих какво се е случило с Том…

За съжаление приказката за Пепеляшка приключва за него рано и неочаквано…Животът му, изпълнен с възходи и драми, е достоен за сценарий на холивудски филм.  След  5 години звездна слава и грандиозен успех, 3 мултиплатинени албума и над 500 концерта из целия свят, животът му изведнъж се преобръща с главата надолу. В края на турнето през 1991 г. той усеща проблеми с гласа си. Успокояват го, че е от преумора и след малко почивка всичко ще се оправи, но се оказва, че не е така. Нещата се влошават все повече и след една година му откриват пареза на лявата част от гласните струни (рядък неврологичен медицински проблем, причинен най-вероятно от вирус). В същото време Cinderella имат договор за още един албум, който трябва да бъде записан. „Имаше дни, в които не можех да изпея и една дума”, казва по-късно в едно интервю Том. Въпреки това, прави неимоверни усилия  да приключи със записите, което му струва много. Но албумът „Still Climbing” няма успех – по това време е избухнала Сиатълската вълна на грънджа, а глем метълът е тръгнал към своя залез. През 1994 г. Том губи напълно гласа си, по гласните му струни са открити кръвоизливи и няколко месеца дори не може да говори. Лекарите са категорични – с кариерата му на певец е свършено, със Cinderella – също.  През 1995 г. бандата престава да съществува.

И понеже нищо лошо не идва само, същата година от рак умира майка му, а съпругата му го напуска. На 34 години, малко след като е докоснал ореола на световната слава,  животът му като че ли е свършил – Том е сам, с разбити мечти, без перспектива, без надежда…обхванат от депресия, обвита от алкохолни изпарения и наркотици…Като голям художник, загубил зрението си или като велик спортист, принуден да преживява в инвалидна количка.

Но Том намира сили да се пребори със съдбата. Напук на нещастията и лекарските диагнози, той започва постепенно да възвръща гласа си, научава се да пее като използва само неувредената част от гласните си струни, дори в края на 90-те успява пак да събере за кратко бандата. Следва отново труден период и няколко опита  да възроди Cinderella. През 2005 г. изглежда, че проблемите вече са останали зад гърба му, дори и в личен план (Том се жени за втори път, а през 2004 г. му се ражда син) и нещата като че ли отново тръгват нагоре. Но само след година, точно в началото на голямото турне, посветено на 20-годишнината на Cinderella , проблемът с гласните струни пак се изостря опасно, което води до почти пълна загуба на гласа му. Този път изходът е само хирургична намеса. След няколко операции лекарите му забраняват да пее, ако иска изобщо да запази гласа си. И за пореден път Том не се съобразява със съветите им. “Човек не бива да се предава. Трябва да вярваш в мечтите си. Навремето всички ме убеждаваха, че никога повече няма да мога да пея. Ако ги бях послушал, сега може би изобщо нямаше да съм тук… Именно това искам да кажа на всички: Никога не се предавайте!”, споделя Том в едно скорошно интервю.

Този път съдбатата е благосклонна и  го среща с Рон Андерсън, изключителен специалист – вокален педагог, който му помага да се научи да пее и да диша, без да застрашава гласа си. И благодарение на него световното турне на Cinderella 2010-2011 става възможно…Благодарение на него стана възможна и моята любовна среща с Пепеляшка…за първи път след 22 години…

Признавам си, че имаше и нещо тъжно в срещата ми…Не защото концертът ме разочарова, напротив, бандата заби страхотно, звукът беше перфектен, а Том, запазил харизматичното си излъчване, макар и на 50 години, се раздаде максимално, без да щади гласа си, все така мощен и разтърсващ, макар че се виждаше какви усилия му коства всеки изпят тон…и колко много му е струвало това завръщане. Просто защото осъзнах, че и двамата вече не сме същите и че времето на бурната младост безвъзвратно си е отишло…и за мен, и за него….
Но най-хубавото в цялата история е, че въпреки всичко, любовта си е останала същата. А любовта, когато е истинска, има страхотното качество никога да не остарява…Поклон, Томи!

Това любителско видео (за съжаление не успях да намеря с по-добро качество) е от лайфа на Cinderella на 17 юни в Москва – 2 дни след концерта им в София и 22 години след незабравимото им шоу на „Лужники”…

Cinderella Man – за Том Кайфър и моята любовна история с Пепеляшка… is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Гугъл инвестира 280 милиона щатски долара в компанията SolarCity, която има за цел да подпомогне бизнеса и домакинствата да използват слънчевата светлина като източник на енергия. Цел на SolarCity е да финансира повече слънчеви инсталации в САЩ. Моделът на финансиране на SolarCity се състои в изплащане на лизинг от страна на собствениците на домове и бизнеси на оборудването и поддръжката му. Според авторите на проекта, сдобилите се с подобна система дори могат да изплащат по-малка месечна вноска за лизинг, отколкото е средномесечната сума на сметките им за енергия. С цел да улесни прехода към слънчеви системи, SolarCity предоставя гаранция не само за поддръжката, а и за количеството електроенергия, което съоръженията ще предоставят на закупилите ги. Това е най-голямата инвестиция на Google в едно начинание в областта на възобновяемите енергийни източници. Общата сума, която компанията досега е инвестирала в тази сфера е над 680 милиона щатски долара. Google притежава слънчева електроцентрала в пустинята Мохаве. През пролетта на настоящата година Гугъл сключи двадесет годишна сделка за захранване от вятърна електроцентрала на един от центровете за съхранение на данни на компанията в Оклахома. Следното видео описва как работят соларните системи, предлагани от новата компания (SolarCity) на Google:

Андрей Делчев, Меглена Пръмова-Кунева Зала „Юг” наричахме механата на хотел „София”/настоящ „Радисън”/, която потайно бе прилепена към ресторанта и в ранните години на демокрацията приютяваше депутати от СДС, най-различни пъстри фигури от надземния и подземен свят. Нали си мислехме, че управляваме, а Филип бе обявен за наследник на Кенеди. Външни хора почти не влизаха и [...]

"Какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места?" Този въпрос зададе на премиера Бойко Борисов студентката по международни икономически отношения Галина Шишкова. Това стана по време н...

Джо Лакхорт е свикнал да отговаря на трудни въпроси, да работи в стресова атмосфера и да постоянно затрупан от сериозни ангажименти. Като прес секретар на бившия американски президент Бил Клинтън, Лакхорт едва ли ще бъде затруднен с новата си позиция във Facebook. В екипа на най-мащабната социална той ще заеме поста на вицепрезидент в отдела Глобални комуникации. В системата на американската администрация Джо Локхарт е отговарял за връзките с медиите и публичните изявления на президента Бил Клинтън. След този си пост Локхарт решава да влезе в бизнеса. Той става един от съоснователите на компанията Glover Park Group. Тук Джо Локхарт отново отговаря за комуникациите и е главен мениджър на фирмата. От Facebook се надяват изключително богатият опит на Джо Локхарт в комуникациите с медиите да допринесе за утвърждаването на позициите, достигнати от социалната мрежа. Бившият съветник на Клинтън ще поеме контрола и регулацията на корпоративните, политическите и интернационалните комуникации на Facebook. Отговорните в тази сфера служители на социалната мрежа са на мнение, че Джо Лопкхарт ще помогне на компанията с нови умения, ефективни стратегии и ще раздвижи сегашните подходи за комуникация с медиите и партньорите. Главната цел на бившия служител от Белия дом е да осигури стабилни връзки на Facebook с най-влиятелните личности и бизнесмени. Според официалните изявления на говорителите в социалната мрежа Джо Локхарт ще заеме вицепрезидентската си позиция в отдела Глобални комуникации в началото на идния месец тази година. Той ще изиграе основната роля в преговорите с правителството и институциите за преминаването на Facebook към първично публично предлагане на акции. То, на свой ред, е предвидено за периода на първите няколко месеца от идната 2012 година.

Докато българските общинари се чудят как да отмъстят на оцветителя на сивото ни колониално страшилище в центъра на София ( издирват неизвестния извършител с полиция!), а българските медии и политици се ослушват с надежда да се поснишат и всепобеждаващата буря на присмеха да попремине, новината и съответните снимки се изстреляха на невиждана за нашите маргинални [...]

снимка: www.bgnes.com

Споделих с приятелите си във Facebook новината, че Борисов пратил студентите да пасат овце, в отговор на въпрос: "Какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места?" Пред тях, премиерът се изцепил: "Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер? Имало безработни? Търсят се овчари!"

Попитаха ме, какво му е унизителното да се работи? Всички искали на бюро, пред компютър...

Подразних се от този въпрос. Подразних се, защото знаем кой му е помогнал. Знаем в чий хотел почива и с кого не играе карти премиерът, защото оня лъжел. Знаят го и в чужбина, особено, след като изтече грамата за сенчестия бизнес и метаамфетамините. Някой западен лидер да е канил официално премиера, или да подготвя напоследък визита в България?..

Знаем и кои са партньорите и съдружниците му, знаем и кой е бащата на дългогодишната му приятелка, видна банкерка. Всичко знаем.

Затова, когато му задават въпроси за безработицата и емигриращите млади хора, точно той е по-добре да си мълчи, или много да помисли, преди да отговори. За да не увеличи броя на емигрантите, вместо да ги върне до 3 години, както обеща...

Иначе, няма нищо унизително в това, да се работи. Не е задължително всички да работят на бюро, с компютър.

Унизителното е самият премиер.

Не ме интересуват спомените му за филиите с мас. Не ме интересуват жартиерените интервюта по пантофи с него, на връх рождения му ден (колко ли още българи са родени на този ден, далеч по-достойни от него?) Не ме интересува дали е садил картофи или дини на селския (тогава) бостан в Банкя премиерът. Нито ме интересуват овчарските му стратегии за икономически възход, намаляване на безработицата и спиране на емиграцията...

Унизително е, че човек, като него, с подобна биография, интелектуални способности, ценностна система и морални характеристики може да стане премиер на държава.

Унизителни са жалбите на премиера, че вече вече живее в изкривена и пречупена реалност, в която, вече се се променил и изкривил: "Преди ми беше най-любимо да отида на мач на "Левски" на "Герена". По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност"

Унизително е, че управленските визии и стратегии на премиера се свеждат до закуски с филия с мас, кърска работа на картофената нива и овчарски подвиквания към народа и медиите...

Унизително е, да имаш премиер, който "се държи като господар на народа, а не като негов слуга. Премиер, който се държи като пияна мутра, която паркира пред нощен бар..."

Един човек решил да се посъветва със стареца Паисий Светогорец за нещо, което го смущавало. Когато контактувал или се сприятелявал с хора-сноби, самият той се превръщал в такъв и колкото и да се стараел, не можел да го преодолее. Докато се чудел какъв е най-добрият начин да зададе въпроса си, пристигнал посетител, който носел за подарък на стареца една диня.
Паисий го взел и се обърнал към събралите се хора с молба да му дадат нож, с който да разреже динята.
-А после - усмихнал се той - ще ви разкрия тайната, как винаги да отглеждате сладки и вкусни дини.
Взел ножа, който му подали, разрязал динята и започнал да раздава на присъстващите по парче. Когато стигнал до човека, който чакал отговора на своя въпрос, го погледнал със своя проницателен поглед, усмихнал се отново и казал:
-Ако садите заедно дини и тикви, ще се случи следното: тиквите ще изсмучат цялата сладост на дините и дините нито ще са вкусни, нито ще са сладки. А тиквата, колкото и сладост да и се налива, все си остава тиква. Затова, ако искате да имате вкусни и сладки дини, садете ги колкото се може по-далеч от тикви.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Зоуи има дом, за който й завиждат, работа, която обожава, и годеник, нямащ равен на себе си! И точно, когато осъзнава какъв джакпот е улучила с живота си, всичко се обърква. Джейсън я изоставя на самия им сватбен ден, къщата, която двамата са създали, е обявена за продан, а работата като детска учителка започва да се струва на Зоуи всичко друго, но не и прекрасна. И тя решава да избяга, спирайки се на първото предложение за работа, което получава – като английска бавачка в Щатите.

Нещастията на Зоуи обаче едва сега започват. Още щом пристига в Бостън, тя разбира, че вместо да отседне при заможните Карън и Джош, които водят детегледачките си на Бермудите, тя ще трябва да се грижи за децата на особняка Раян Милър, който сменя бавачките им със скоростта на светлината. Но като всяка уважаваща себе си британка, Зоуи приема предизвикателството и става поредната детегледачка в дома на семейство Милър. Което означава работа по осемнайсет часа на ден, включваща чистене, готвене, пране и... а, да, гледане на деца.

От друга страна обаче, Зоуи не може да отрече, че Раян я привлича. Той е типичното лошо момче – силен, секси, арогантен, но също така наранен, нещастен и безкрайно самотен след загубата на съпругата си.

Всъщност ви е ясно какво ще се случи в следващите 80 глави – милата Зоуи ще разтопи сърцето на бостънския мъжкар и неговите прекрасни деца, но не и преди да си измисли въображаема леля с името на марка тампони, да покаже бикините си с Жената-чудо по време на официален коктейл и да отмъсти неволно на бившия си за това, че я е оставил пред олтара.

Нещо повече, преди да тигнете до хепиенда, ще можете да се позабавлявате с веселите премеждия на още четири английски супербавачки, една от които в края на книгата ще се окаже скрит злодей!

Е, няма да излъжа, ако кажа, че в романа на Джейн Костело липсват дълбоки житейски прозрения и поуки ала Хорхе Букай, но затова пък с него ви очакват 383 страници смях и искрено забавление – точно онова, което ви е нужно докато мързеливо се излежавате на плажа в очакване нощта на започне.

Чиклит рейтинг:

Оригиналност на сюжета: Отличен (6)

Привлекателност на героите: Отличен (6)

Подходящо за разпускане четиво: Отличен (6)

Прочетете ревюто и за „Нежененият ми приятел” от същата авторка.

Астрономи са установили причината за свръхяркото гама-изригване станало през март 2011г. Две статии са публикувани в списание Science, а тяхно кратко изложение е публикувано на ScienceNOW.

Телескопа Spitzer е заснел мъглявината RCW 120, която в инфрачервеният диапазон има очертанията на пръстен. по информация от BBC News.

Астрономи, работещи с ренгеновият телескоп Chandra са открили полулация млади черни дупки, съществуването на които не се вписва в съществуващите теории за еволюциата на Вселената.

Иран успешно изведе на орбита около Земята ,спътникът 'Рассад-1' (Наблюдение-1) - по информация от Agence France-Presse по информация от иранският арабоезичен телеканал Al-Alam.