Картографът Ерик Фишер е създал картограми на света, континенти и градове, които показват интензивността на качване на снимки в Flickr в червени точки и съобщения в Twitter като сини точки. Белите точки отговарят и на двете заедно. Както виждаме Европа, САЩ, Япония и Южна Корея изглеждат като светли петна,  а Африка и Русия са огромни [...]

Японският премиер Наото Кан заяви, че страната трябва да намали или напълно да прекрати своята зависимост от ядрената енергетика; Кувейт се отказва от своите намерения да строи ядрени реактори;Франция разглежда сценарии за пълно или частично дефазиране на ядрената си енергетика и забрани със закон хидравличното разбиване при търсене и добив на газ и петрол.

Вчера Японският премиер Наото Кан заяви на специална пресконференция, че страната трябва „да си постави за цел да изгради общество, което може да съществува без ядрена енергетика.“ Той  обяви за несъстоятелен  поддържания с години мит за безопасността на ядрената енергетика: „Опитът ми след инцидента от 11 март показва, че рискът при ядрената енергия е прекалено голям. Той включва технология, която не може да бъде контролирана съобразно съвременните схващания за безопасност“.

В същото време в авариралата ядрена централа във Фукушима успешното стабилизиране на реакторите е все още далеч. Според програмата на ТЕРСО „cold shutdown“ може да се очаква чак през 2012 година, а разчистването на централата ще отнеме десетилетия. Последните проучвания на общественото мнение сочат че 77% от японците искат страната да затвори ядрените си централи. 34 000 деца в град Фукушима, на 60 километра от авариралата централа, на възраст от 5 до 16-годишна възраст се очаква наесен да получат персонални дозиметри за регистриране на нивата на облъчване.

„Кувейт няма интерес да притежава ядрени технологии и да ги ползва за енергийни нужди“ – заяви преди дни вицепремиерът и външен министър на страната  Dr. Mohammad Al-Sabah. Миналата есен обаче страната възнамеряваше да построи 4 реактора. ОАЕ, Йордания и Саудитска Арабия също имат намерения да изграждат ядрени мощности, което напомня една от основните опасности на ядрената индустрия – възможността технологията да се ползва за изработване на оръжия в страни с нестабилни режими, което я прави още по-опасна и неконтролируема.

(Reuters) – Енергийният министър на Франция Eric Besson обяви в края на миналата седмица, че в проучване за енергийната стратегия на страната до 2050 година ще се вземе предвид възможността за съкращаване или пълно прекратяване на ядрената енергетика в страната. Независимо, че това е само един от възможните сценарии, самият факт че страната, сочена като христоматиен пример за широко използване на ядрена енергия в енергийния си микс, официално допуска да се раздели със своята ядрена слава, е повече от забележителен. През 2010 година 74% от електричеството във Франция е произведено в АЕЦ; страната разполага с 58 реактора в 19 централи, всичките управлявани от държавната компания EDF.

Последните проучвания на общественото мнение сочат, че 3/4 от французите искат страната да затвори своите ядрени реактори и само 22% подкрепят опасната технология. В същото време през пролетта на 2012 година предстоят президентски избори в страната. Едва ли управляващите в Париж не са забелязали тежките изборни загуби в съседна Германия по-рано тази година, където германците наказаха жестоко управляващите за техния рязък завой по посока на удължаване живота на стареещите ядрени реактори.

 

Още една забележителна новина от Франция: в края на юни френският парламент гласува закон, с който обяви за незаконно използването на хидравлично разбиване като технология за добив на шистов газ и петрол. Франция е първата държава в света, която забранява изключително спорната от екологична гледна точка технология. Само преди дни

След приемането на закона ще бъдат отнети разрешителните за търсене и добив на газ на всички компании, които вече са получили такива, ако не декларират, че няма да използват хидравлично разбиване. Използването на забранената технология ще бъде наказвано с глоби и затвор. Новият закон беше одобрен със 176 на 151 гласа. Законопроектът се движи между долната и горната камара на Парламента от март тази година.

При хидравличното разбиване(Fracking) смеси от вода, пясък и над 500 различни химикали, повечето от които са токсични,се инжектират под високо налягане с цел разбиване на скалите и освобождаване на съдържащите се в тях петрол или газ. Една голяма част от използваните химически агенти преминават в подпочвените води и замърсяват кладенците и питейната вода в районите, където се прилага технологията.

 

В Wall Street Journal съм чел много хубави статии. Но понякога оставам сериозно замислен дали авторът нарочно пише сякаш за идиоти. Така например, статия от 14 юли относно нов доклад за смъртните случаи в Афганистан, подчертава странностите на тамошната култура, поне според автора:

2% от цивилните жертви са причинени след набези, проведени през нощта, малко по-малко от миналата година, с 30 смъртни случая, се посочва в доклада. Нощните набези са спорен въпрос между афганистанския президент Хамид Карзай и американските военни офицери. Чувствителността към тези нападения е голяма в Афганистан, защото чуждите войници подпалват домове, където непознати хора не са добре дошли според консервативните ислямски традиции на страната.

Наистина удивително странно място, както посочва Питър Харт от FAIR. Най-вероятно в едно цивилизовано общество, когато чуждестранен войник подпали къща, бива поканен на вечеря или чай. Удивителна култура имат афганистанците - да им се чудиш!

 

 

Обадиха ми се от германски вестник. Тиражът му е колкото на целокупния всекидневен български печат ( това- за сведение на любителите на бройката като критерий за „важност“). Искаха да знаят, как ( по дяволите!) да се свържат с някой в България, който да отговори на въпроса за погубения живот на германско дете в български басейн. [...]

Юндола, юли 2011: кило краве сирене домашно - 10 лв кило кашкавал краве мляко - 12 лв кило масло краве - 12 лв бурканче сладко от горски малини, боровинки, бели череши, рачел - 4 лв бурканче мариновани гъби - 5 лв чашка пресни горски ягоди - 2 лв чашка пресни горски боровинки - 2 лв на пазарчето, както ...

Оригиналът тук. Виж също: Турски мечти за Кипър, Бургас и иракски земи Приключи визитата на турския президент в България. За Турция успешна, за България изобщо незнам, някой уважава и е тази държава? Дори на собственият й президент не му пука. За Първанов това ще е последната му официална среща с президент от такъв ранг (Дай [...]

Наташа Ростова и поручик Ржевски се разхождат в парка. Минавайки покрай езерото, Наташа замечтано попитала: - Поручик! А никога ли не сте мечтал да се превърнете в лебед? Удивен, поручикът нервно преглъща: - С гол задник в студената вода? Неее, благодаря! Усмихни се, България! Шефовете на „Софийска вода” май наистина си представят жителите на столицата като лебеди. Поне за това сочат новите планове на монополиста за поетапно увеличение на цената на водата за следващите 2 години. Решение обаче винаги има: Мъж звъни в централата на фирма: - Не ми пращайте повече заплашителни писма, че ще ви извадя от семейната томбола! - Каква семейна томбола? - Ами пускам всички сметки в една кутия, после разбърквам и която извадя - нея плащам.

С пълна сила продължава борбата на Джулиан Асанж срещу искането за неговото екстрадиране в Швеция. Създателят на скандалния сайт Wikileaks се завръща в съда, където оспорва искането на шведските прокурори с аргумента, че срещу него няма никакви обвинения, информира DigitalTrends. Асанж се изправи за втори път пред съда в Лондон и поиска искането за екстрадиране да бъде отхвърлено. Твърди се, че шефът на Wikileaks е извършил сексуални престъпления в Швеция, но според неговия адвокат Бен Емерсън не е отправено никакво официално обвинение, като без такова не може да има валидно искане за екстрадиране. Адвокатът на Асанж смята, че европейската заповед за арест е незаконна, не е издадена в съответствие с изискванията и не трябва да бъде взимана под внимание от властите в Англия. Шведската прокуратура иска да получи Джулиан Асанж за да може да го разпита във връзка с три обвинения за сексуални престъпления, които са били извършени през миналия август в Швеция. Като жертви са посочени две жени, които към момента на извършване на престъплението са работели като доброволки към Wikileaks. Същевременно американските власти все още проучват дали Асанж може да бъде привлечен като обвиняем по дело във връзка със секретните материали, които изтекоха и продължават да изтичат в Wikileaks.

Оказа се, че идеята за така наречените кръгове в новата социална мрежа Google+ всъщност е на човек, който понастоящем работи за конкурента Facebook. Създателят на идеята за кръговете се казва Пол Адамс. Той е участвал активно в работата по Google Circles, но е бил привлечен към Facebook преди новата социална мрежа да види бял свят, информира DigitalTrends. Името на Пол Адамс нашумя тези дни, тъй като той иска да публикува книга за социалните мрежи, но първо трябва да получи разрешение от Google. Той е отправил молба към информационния гигант, но към момента не е получил никакъв отговор. Бившият служител на Google, който в момента е продуктов мениджър във Facebook, е смятан за водещата фигура, която е отговорна за концепцията, стояща зад сегашния вариант на кръговете в Google+. Книгата на Адамс се казва Social Circles и авторът твърди, че Google прави всичко възможно за да му попречи да я публикува. Информационният гигант не желае масовата общественост да разбере, че зад една от най-рекламираните функции в новата социална мрежа стои кадър на Facebook. Пол Адамс е завил, че е напуснал Google защото е видял, че талантът му не може да бъде разгърнат напълно в тази компания. Поради тази причина е приел офертата на Facebook, където са му предоставили повече свобода на действие.

Оказва се, че „Софийска вода” е подготвила поредната ценова тесла за столичани. Бизнес планът на концесионера предвижда нагло увеличение на цената до 20 процента през 2012 г. и нови до 13 процента повишение през 2013 г. В предложението на компанията се посочва, че е време да се приемат „по-реалистични стойности и цели”. Документът подлежи на одобрение на практика единствено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Регулаторът, макар и гузно, може да приеме исканото шоково поскъпване на монополиста, с което ще постави софиянци пред свършен факт на едни безбожни цени и по-високи загуби на вода. Приемането на плана означава поредна капитулация пред дружеството, от което абонатите в крайна сметка получават все по-лошо обслужване на все по-високи цени. От „Софийска вода” не правят нищо друго, освен да се оправдават защо нещо не е изпълнено. Макар да говорят, че по плана до момента има доста свършена работа, на практика излиза, че почти нищо от посоченото, като...

В американската конституция има един много интересен текст, който е познат като Петата поправка и гарантира правата и свободите на гражданите по време на съдебните процеси. Благодарение на този текст, всеки човек на свидетелската скамейка има право да откаже да отговаря на въпроси, които биха го инкриминирали. Точно на Петата поправка се е позовала жена в Съединените щати, която е съдена за финансови измами, които са свързани с ипотеки на имоти. Като част от делото срещу нея компютърът й е конфискуван, но разследващите органи не могат да се доберат до информацията в машината, защото всичко е криптирано. Прокуратурата е поискала от съдията по делото да нареди на жената да каже паролата си, но тя е отказала, позовавайки се на Петата поправка в американската конституция. Конституцията на всяка държава е основен закон, който е задължителен и стои над всички останали норми, разпоредби и подзаконови нормативни актове. Сега съдията трябва да реши дали жената има основателно право да се позове на Петата поправка. Ако това право бъде признато в САЩ ще бъде създаден прецедент, който може да бъде използван при множество други дела. Сега прокуратурата твърди, че всъщност не иска паролата и няма нищо против жената да я въведе сама, предоставяйки достъп на разследващите до съдържанието на компютъра. Случаят тепърва ще търпи развитие.

Редмъндският гигант Microsoft прекрати поддръжката на операционната система Windows Vista Service Pack 1. Този ход не е извънреден, а е планиран отдавна и е част от графика за поддръжка на софтуерни продукти, който спазва компанията, информира TechSpot. Потребителите на Windows Vista се призовават да ъпгрейднат операционните си системи към актуалния Service Pack 2 ако все още не са го направили. Microsoft препоръчва като най-правилно решение, направо да се предприеме обновяване към Windows 7. Първата версия на Windows Vista беше пусната на 1 януари 2007 година. Първоначалният сервизен пакет излезе 4 февруари 2008 година, а Service Pack 2 дебютира на 29 април 2009 година. Актуалният сервизен пакет ще бъде поддържан 24 месеца след излизането на SP3, ако такъв изобщо бъде пуснат от Microsoft. Има и втори сценарий, при който може да спре поддръжката на Service Pack 2. Той включва края на цялостния живот на Vista. Основната поддръжка на Windows Vista ще спре на 10 април 2012 година, а разширената ще продължи до 2017 година. След това потребителите ще могат да си помагат единствено сами онлайн, като този метод е наречен Self-Help Online Support. Потребителите на скъпите бизнес версии на Vista ще могат да използват основната поддръжка за Service Pack 2 до 2017 година. Тъй като не се очаква Microsoft да пусне трети сервизен пакет за тази операционна система, вероятно бизнес потребителите разполагат с още шест години на пълна поддръжка, след което ще бъдат принудени да предприемат ъпгрейд.

Един от всеки десет домашни любимци във Великобритания разполага със собствена страница в най-голямата социална мрежа Facebook, микроблогинг сайта Twitter или видеопортала YouTube. Това е установено при специално проучване, публикувано в британския вестник Telegraph. То е изготвено от PetPlan. Тези домашни любимци, които все още нямат собствен профил почти при всички случаи присъстват със снимката си в профила на някой от своите стопаните. Повече от половината собственици на домашни животни на Острова споделят снимки и клипове с любимците си онлайн. Проучването е показало, че животните са по-популярни от известните личности в мрежата. Със сигурност можем да кажем, че домашните животни имат силно онлайн присъствие не само в Англия, но и в останалите развити страни. Това е логично, тъй като те са неотменна част от живота на собствениците си. Във Facebook има фен страница на куче, което е успяло да набере 1.4 милиона фенове. Името на животното е Boo и въпреки, че главата му има странна форма то е изключително популярно. Предстои да излезе и книга, която е посветена на него и е озаглавена Boo. Дори в тепърва прохождащата социална мрежа Google+ вече има доста профили на домашни любимци.

Днес ми свалиха гипса. 40 дена откак счупих два пръста на дясната ръка. Ужасно е да си без дясна ръка, по-точно - без пръстите й. Финото движение на десните пръсти е това, което ни е направило различни от маймуните. Пътя на различието може да го видим в израстването на бебето - то повтаря в безумно съкратени еволюцията по пътя й към човека. По научному казано - онтогенията възпроизвежда филогенията (Ontogeny recapitulates phylogeny)

3-4 реда дотук и ме заболяха пръстите. Всяко движение в двете им ставички е много болезнено - а писането на клавиатура се състои точно в такива движения. Болят и ставичките на здравите пръсти, които бяха гипсирани заедно със счупените. Утре ще продължа да пиша - не само като терапия за раздвижване, а и да покажа света отляво, този свят левашки се оказа интересен.

Google Maps предлага на живо информация за натовареността на движението по пътищата вече в дванадесет нови европейски държави и Израел. Дванадесетте държави са Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Испания и Швейцария. Услугата е предложена на потребителите най-напред през 2008 година в САЩ. Тя предоставя информация за натовареността на движението по главни пътища, магистрали и булеварди в големите градове. Освен това предоставя и прогнози, основани на минали пътни условия. Предоставяната информация е от последните от пет до десет минути. Услугата се предлага и за мобилни устройства. Условията за движението по даден път са означени с цветове, като всеки от последните посочва следната скорост на придвижване в сравнение с напълно ненатоварен път: list*Зелено: повече от 80 км./ч.;/* *Жълто: 40 – 80 км./ч.;/* *Червено: по-малко 40 от км./ч.;/* *Червено/черно: особено бавно придвижване, задръстване;/* *Сиво: не са налични данни към дадения момент./*/list Тези скорости не се отнасят за малки пътища, като напр. малките улици в градовете.

Съкращения на държавните разноски обещава всяко управление. Такива обаче не се виждат. Политиците ни или не искат да ги направят, или нямат въображение как може да стане това. Ето няколко възможности, за които не са се сетили: МВР се занимава с укриващи се от правосъдието лица. Тук влизат и тези, които са били пуснати под парична гаранция, след като са били обявени за национално издирване. Така хора на държавна заплата, които един ден ще получат и пенсия от същата тази държава, се занимават с нещо, което в САЩ обикновено го правят частници. Американското решение е съвсем практично. Платената като гаранция сума се обявява като награда за залавянето на беглеца. Лицата, които се занимават с това, са известни като „ловци на глави”. Някои ще кажат, че у нас гаранциите за опасни заподозрени са твърде ниски, че да се навие някой да ги издирва. И за това има лек. Може да се предвиди, че ако никой от ловците не прояви интерес, държавата увеличава наградата, като удържа разликата от...

Ако сте в Русе или в региона и сте много добър/а/ с PHP, Бази данни и последните уеб-технологии, може би ще решите да се включите в този екип, който аз горещо препоръчвам.

Още по темата:

1. Old School – рок -метъл клуб в Русе

Наскоро, правителството на България, оглавявано от министър-председателя Бойко Борисов, подписа концесия на американската компания Шеврон за сондажи с хидравличен удар и добив на Шистов газ в Добруджа.

До колко технологията е безопасна и безобидна, преценете сами:

Gasland. Част 1.



Gasland. Част 2.

Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии. - Проф.Петков, на 9 юли се състоя експертен форум под наслов "Пакт евро плюс: поети ангажименти, вероятни рискове и очаквани ефекти за България". Разкажете какви цели си поставиха участниците в тази специализирана среща? - Във форума участваха пряко или чрез интернет над 15 експерти. Всички те имат алтернативни виждания за паричната и фискалната политика, провеждана през последните 3-4 г., т.е. в периода на настъплението на кризата у нас. Техните мнения обаче досега не са търсени от онези, които вземат решенията на държавно равнище. Затова и първата цел на форума беше да покажем, че има...

Уволних Бойко Борисов. Веднага искам да спра вниманието върху глагола, който е в минало свършено време. Край. Ако е имало колебания, те са безвъзвратно забравени. Но не е имало. Уволних премиера на България без да ми мигне окото. И спазих всички изисвания на Кодекса на труда. Там си е казано, че първото провинение се наказва със забележка, второто – с предупреждение и накрая – марш от работното място. Можех да предложа освобождаване от длъжност по взаимно съгласие, но никаква взаимност не е имало и нямаше как да се стигне до съгласие. Постъпих честно. И съвестта ми е чиста. Б. Б. кандидатства за постта с демонстративно самочувствие. Добре е хората да вярват в съдбата си, да правят уверени крачки към върховете на свойте възможности. Понякога е добре дори да мачкаш конкурентите си, грубо да ги притискаш с чудовищни обвинения и да ги зашеметяваш с бързината на решенията си. Но винаги е любопитно какво ще излезе от всичко това. И в името на експеримента един нахъсан мъж получи...

Уволних Бойко Борисов. Веднага искам да спра вниманието върху глагола, който е в минало свършено време. Край. Ако е имало колебания, те са безвъзвратно забравени. Но не е имало. Уволних премиера на България без да ми мигне окото. И спазих всички изисвания на Кодекса на труда. Там си е казано, че първото провинение се наказва със забележка, второто – с предупреждение и накрая – марш от работното място. Можех да предложа освобождаване от длъжност по взаимно съгласие, но никаква взаимност не е имало и нямаше как да се стигне до съгласие. Постъпих честно. И съвестта ми е чиста. Б. Б. кандидатства за постта с демонстративно самочувствие. Добре е хората да вярват в съдбата си, да правят уверени крачки към върховете на свойте възможности. Понякога е добре дори да мачкаш конкурентите си, грубо да ги притискаш с чудовищни обвинения и да ги зашеметяваш с бързината на решенията си. Но винаги е любопитно какво ще излезе от всичко това. И в името на експеримента един нахъсан мъж получи...

Книгите на автора на „Шифърът на Леонардо” – Дан Браун, вече трета година държат челни позиции в класацията на най-често дарявани книги в магазините на благотворителната организация Oxfarm във Великобритания, споделя електронното издание на The Guardian.

Романите на Стефани Майър за вампири-вегетарианци и любовните трепети на тийнейджърите се превърнаха в бестселъри по целия свят, но читателите от острова очевидно нямат желание да пазят хартиените копия на книгите у дома си. Именно по тази причина Майър заема четвърто място в анти-класацията. „Здрач”, заедно с всичките си продължения на романа, също попада в петицата най-дарявани книги, който се озовават на рафтовете в магазините Oxfam.

Между Браун и Майър, стоят авторът на популярни криминални романи – Иън Ранкин и водещият на телевизионното шоу Top Gear – Джеръми Кларксън. Не е рядкост читателите да дарят на организацията и някоя от множеството книги на Стивън Кинг, както и любовните романи на Джаки Колинс.

Интересното е, че в списъците на най-продаваните книги в магазините Oxfam, се откриват същите имена. Тук Стефани Майър и Дан Браун съвсем леко са изпреварени от Стиг Ларшон и Софи Кинсела, но за сметка на това водят пред сър Тери Пратчет и самата Джоан Роулинг. Най-продаваният миналата година Иън Ранкин пък през 2011 е извън челната десетка.

„Изключително сме благодарни на онези, които даряват прочетени книги в магазините ни – коментира директорът продажби на Oxfam Дейвид Маккалоу. – Забавно е да се наблюдава как читателските предпочитания се променят след всяка изминала година. Тази година Стефани Майър е автор, стоящ на четвърто място по най-често връщани, както отново на четвърто място и по най-често купувани книги. Това е удивително.”

Благодарноста на представителите на благотворителната организация не е случайна – в Oxfam отбелязват, че парите от продажбата само на две книги, могат да осигурят дневно лечение на един болен от ХИВ/СПИН в Южна Африка, а продажба на три книги – да спонсорира десетдневна прехрана на семейство в извънредна ситуация (цунами, земетресение и др.). Със средствата, осигурени от пет продадени книги, може да се закупи телефон за връзка с медицински екип на Бърза помощ в Гана и т.н.

В рамките на книжния фестивал на Oxfam, който тази година ще се проведе до 17 юли, организацията разчита да получи голяма финансова подкрепа. През миналата година, именно с помощта на разпродажба на книги, бяха събрани над 400 хиляди лири.

Най-дарявани автори през 2011 година (в скоби – позицията им в класацията през 2010г.): 

1. Дан Браун (1)
2. Иън Ранкин (2)
3. Джеръми Кларксън (8)
4. Стефани Майер (нова в класацията)
5. Александър Маккол Смит (4)
6. Стивън Кинг (нов в класацията)
7. Мейв Бинчи (9)
8. Джеймс Патерсън (нов в класацията)
9. Джоан Роулинг (7)
10. Джаки Колинс (нова в класацията)

Най-продавани автори през 2011 година (в скоби – позицията им в класацията през 2010 г.):

1. Стиг Ларшон (2)
2. Софи Кинсела (нов в класацията)
3. Дан Браун (10)
4. Стефани Майър (4)
5. Тери Пратчет (8)
6. Джоан Роулинг (3)
7. Милс и Буун (нов в класацията)
8. Джоана Тролъп (нов в класацията)
9. Александър Маккол Смит (нов в класацията)
10. Джеймс Патерсън (7)

Интервю на Лешек Балцерович

ЕС: Бизнес средата в България не е добра 

IMF Executive Board Concludes 2011 Article IV Consultation with Bulgaria

Estonia’s Credit Rating Raised to A+ by Fitch on Economy, Public Finances

Greece program 4th review (165pp.)

Увеличават се румънските и гръцките фирми с дейност в България

Холандци поискаха да строят новия национален стадион в София

20 Greek economists: Reforms or Bankruptcy?

Блогът за икономика 2011

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Мисията на САЩ в България се бори с екстремизма във всичките му форми. Американците вярват, че той се подхранва от липсата на икономически възможности. Много българи са потиснати от продължителния преход и от това тяхно състояние се възползват популисти, националисти и опортюнисти ксенофоби. Според посланикът на САЩ Джон Байърли, който е подписал секретната каблограма (най-високо ниво на секретност от наличните в Wikileaks) [05SOFIA1681], общият икономически подем на България е най-ефикасният инструмент за пресичане на екстремизма.

В грамата са очертани двата полюса на екстремизма в България: чужди екстремистки групи, вербуващи сред традиционната мюсюлманска общност и националистическата ксенофобска партия Атака, изявяваща се против САЩ и ЕС. Политиката на посолството към Атака е "никакви контакти", но внимателно се следят всички изяви на говорене на омразата. В посолството не са получавали доклади за екстремистка активност от средите на Българската православна църква или други религиозни общности в страната. 

Няколко дни след изпращането на тази грама, посланик Байърли изпраща във Вашингтон подробен анализ за исляма и ислямския екстремизъм в България.

Обучение за службите, образование, подкрепа за умерения ислям - оръжията срещу екстремизма

САЩ и България поддържат отлично ниво на сътрудничество в сферата на сигурността, по-специално с Националната служба сигурност, която осъществява мониторинг на арабските, чеченските и кюрдските общности в България. Отбелязано е, че в миналото българското правителство е имало агресивна политика за депортиране на заподозрени радикални елементи, но присъда на ЕСПЧ от 2001 година за нарушаване на човешките права не депортираните е блокирала тази практика.

Не са намерени данни за връзки между религиозни екстремисти и "добре развитата българска организирана престъпност", но заплахата от потенциално сътрудничество за снабдяване с оръжия и експлозиви остава реална, смятат американците.

САЩ помагат на българските служби с финансиране и програми за обучение на кадри в областта на противодействието на екстремизма. Около 200 души на година от различни служби за сигурност (Гранична полиция, Митници, Прокуратура и Национална служба Полиция) преминават обучение по оръжия за масово унищожаване.

Друг мерки на посолството включват внимателно проучване на проблемите на традиционните ислямски общности, срещи с лидерите им, обучение на политически лидери (от младежката организация на ДПС), както и на журналисти срещу "говоренето на омразата". Посолството помага финансово за възстановяване на мюсюлмански културни паметници и е инициирало многобройни образователни проекти за мюсюлманските и ромските общности с фокус върху толерантността, демокрацията и гражданските ценности - отчита Байърли.

Ключов момент на американската политика за борба с екстремизма е оказването на подкрепа за умерените религиозни и етнически лидери и институции, както и постоянното публично дипломатическо говорене с акцент върху толерантността, мултиетническото разнообразие и равните възможности - пише в заключението на доклада американският посланик в София.

Председателят на комисията за търговията в Сената на САЩ демократът Джей Рокфелер заяви, че евентуално разследване на дейността на медийната компания на Рупърт Мърдок в САЩ би извадило на показ „криминални деяния“, предадоха Франс прес и Ройтерс, цитирани от БТА. Скандалът с телефонните подслушвания, който разтърсва медийната империя „Нюз корпорейшън“ във Великобритания и доведе до [...]

Продукти за 4 порции:
500г пресни малини
500г пресни кайсии
200г синьо сирене
1/2ч.ч. сурови, орехови ядки
1/2ч.ч. кафява захар

Приготвяне:
Малините се измиват през  гевгир на течаща вода. Кайсиите се измиват и почистват от костилките. Вземат се 4 високи стъклени чаши на столче. Внимателно се разпределят плодовете. Сиренето се реже на малки кубчета. В ладийките кайсии може да се сложи по малинка, кубче сиренце и орехова ядка, така че да изглежда естетично. Плодовите изкушения се поръсват с кафява захар. Слагат се за 2- 3 часа в хладилник. Поднасят се студени.

Ако си бях добрият стар Аз, сигурно щях от любопитство да стигна до края, но нещо нямам нерви напоследък за маркетингови експерименти.

Някой (вероятно Vivatel) е продал домашния ми номер на някакви маркетьори и от време на време домашният ми телефон ми звъни с пронизителен гаден звук във всякакво неподходящо време. Звукът е усилен, защото на него ми звънят единствено нашите и трябва да го чуя, дори да спя или да съм в тоалетната.

Преди няколко дни телефонът пак иззвъня в някакъв гаден момент

„Добър ден, господин К. П.?“
„Аз съм, да.“
„Ние сме от Мяу-мяу (някакво засукано англоезично име, не го запомних), правим анкета, ще участвате ли“
„Ами да, защо не“
„Водите ли здравословен начин на живот?“
„Не.“
„Грижите ли се за екологията“
„Не много.“
„Искате ли да си почиствате дома без да използвате препарати и химикали?“
„Не знам“ (наистина не знам, някои неща трудно излизат)

И още няколко въпроса в тоя дух, благодариха ми, и ги забравих. Малко ми беше жал за изгубеното време.

Тая сутрин, неприлично рано пак ми звънна телефона. С очакване за някоя спешна ситуация вдигнах

„Добър ден, господин К.П.?“
„Аз съм.“
„Обаждам ви се от Мяу-мяу, искам да ви благодаря от името на фирмата че взехте участие в нашето проучване. “
„Няма проблем“
„Можете ли да ми кажете кога наш представител може да ви посети, за да ви даде подарък - нужна вещ за дома?“

Който знае в какво живея, знае, че току-що ме загубиха.

„Каква е тая нужна вещ за дома? Затрупан съм с такива. Да ви кажа, нямам много място и нищо не ми трябва“
„Ами не мога да ви кажа, всеки представител носи различен подарък.“
„Тогава знаете ли какво, нищо не ми трябва, по-добре никой да не идва.“
„Ама това е много нужна... вещ, защо не си искате подаръка?“
„Нищо не ми трябва“

Лаская се от мисълта, че успях да изляза от въпросника на съответния кол-център, разговорът някак си естествено затихна след това...

Наскоро спорих с един познат, кой най-вероятно би злоупотребил с личните ти данни - аз бях на мнение, че български фирми и институции са първите кандидати за такива дела, докато нарочените за лоши Google и Facebook имат съвсем съвсем периферен интерес в българоезичната ни родина и ни пазят просто защото не им се занимава с нас...

Нещо като това, което се случва в България с групата потребители в малък град и село, с минимални доходи, без работа, образование, интернет, мобилни телефони и т.н. Никой не се цели натам...

В Борисовата градина са намерили трупа на изнасилена и убита млада жена.
http://www.btv.bg/story/783686878-Nameriha_trup_na_mlada_jena_v_Borisovata_gradina.html

Това ми го линкна колега от работата.
Изтръпнах. Защото моята колега редовно се прибира пеша и минава оттам, защото аз също минавам често оттам след работа. Защото в неделя бях в Борисовата градина и докато с приятели цъкахме федербал и гонехме фризбита, на няколкостотин метра е изстивало тялото на тази жена, убита, удушена, изнасилена.
Защото минавам често от там и сядам с приятели да пием бира. Защото като малка се занимавах със спорт професионално и редовно минавах през Борисовата на път към кортовете на БСФС, Левски или до Зала София до кулата. Изстинах, защото въпреки че от 12 годишна нося със себе си нож, а от скоро и спрей, съвсем спокойно можеше да съм аз.

И в един особен смисъл това момиче съм аз. И ти и сестра ти, както и приятелките ти, всяка една жена, която излиза от дома си, по какъвто и да е повод.
Защото събитието се е развило по следния начин: имаме млада жена, имаме неизвестен/неизвестни хора от мъжки пол, не се знае дали са били с нея, дали ги е познавала или са я нападнали, няма и как да го знаем. Няма и значение.
Фактът е: Някой(и) (от тях) поглежда(т) към тази жена и решава(т), че тя не е човешко същество, че тя е къс месо, вещ, която може да бъде употребена и изхвърлена. Крайният резултат е, че трупът на млада жена в късните си двайсет години е захвърлена в Борисовата градина.

Това не е ново. Даже никак.
Преди няколко месеца бяха изнасилили момиче в Южния парк, редовно нападат бегачки/спортистки/жени/мъже/деца, най-разнообразна паплач и нищо не се случва с тези хора. Не, те са старателно заобикаляни от населението, от полицията, от всички държавни апарати, да не вземе случайно да бъдат притеснени.
Дали ще са ексхибиционисти, дали ще са скинари, дали ще са педофили… случва се, постоянно, отново и отново и отново… .

А при неизбежното откриване на поредната жертва, търсенето под вола теле нараства с пълна сила.

Най-важното, върху което се съсредоточават всички е как е изглеждала жертвата. Външен вид, възраст, дрехи, социален статус, образование… върху престъпника има от минимално до никакво внимание и интерес.
Постоянно се губи от фокус един прост факт.
СТО ПРОЦЕНТА ОТ ИЗНАСИЛВАНИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ИЗНАСИЛВАЧИТЕ. Не можеш да накараш насила един човек да причини вреда на друго човешко също, да го удари, да причини болка. Още по-малко пък да изнасили, нито пък може да се изнасили „случайно“, заради специфичността на сексуалния акт.

Изнасилването се случва не защото изглеждаш някак, а защото в нечии очи, ти не си човек, ти не си личност, защото си жена. Твоята сексуалност е за общо ползване, а твоето мнение по въпроса няма значение.
Можем да благодарим на повече от две хилядолетия повтаряне на тази мантра, за сегашното положение.

Няма никакво значение къде си, с кой си, как си облечена, защото изнасилването е акт на престъпление от една личност към друга, проява на насилие от един индивид към друг. Изнасилването обаче няма много общо със секса, изнасилването е желание за контрол и власт, унижение и нараняване, а не за секс, защото на секса целта му е споделено удоволствие.

Нашият свят страда от наивната идея, че лоши неща се случват само на лоши хора и че ако нещо лошо се е случило на някой, то то е защото този някой е лош човек. И се търси до намиране на нещо лошо и тържестуващото му посочване с пръст. Така всички може да продължат да живеят по старому и да са убедени, че това никога няма да се случи на тях. Ами те не са такива и не правят такива неща. Логика.

Медиите ни страдат освен от споменатия по-горе сериозен проблем, че и искрено вярват, че престъпленията се случват просто защото така са се подредили звездите и отговорност носят жертвите, а не извършителите, поне що се отнася до сексуални престъпления. Сякаш едва ли не, че ако жените не излизат, не се обличат с друго, освен с чували, не посещават никакви публични места, не прекарват времето си около никакви индивиди от мъжки пол, то сексуално насилие няма да има. Което е може би най-голямото безумие, защото някъде около ПЕТ ПРОЦЕНТА от изнасилванията са от непознати (използвам международни и световни статистики тук). Повечето изнасилвания се случват между хора, които се познават. А един интересен пример е Саудитска Арабия, където тези изисквания към жените ги има на практика. И… изнасилвания все още има и се случват, освен това са често явление.

Идеята, която се създава, не само от медиите, но и от по принцип стереотипите, които циркулират е, че мъжете са някакви агресивни, антисоциални индивиди, които са неспособни да се контролират, себе си и поведението си, съответно са заплаха за себе си и всички останали и са неспособни да поемат каквато и да е отговорност за действията си. Което само по себе си е пълно безумие и ми се вижда далеч по-голямо мъжемразство, отколкото редовно приписваното на феминистите.

От друга страна, това прехвърля вината и отговорността изцяло върху трето лице и прави проблемът полов, а не културен или социален. Разбира те ли… не че културата ни е такава, която непрекъснато изисква от жените да са супер секси, да изглеждат сексуално достъпни по всички възможни начини и че „не, значи да“, не че културата ни има супер изкривена представа какво е мъжественост и мъжко поведение не, … това е просто биология … и генетика… и психология… и освен това вижте животинския свят… и други подобно научно звучащи думички или способи за затвърждаване на настоящето статукво. Така е, защото е така и толкова.

Обсебването с жертвата сякаш винаги е най-лесно. Тя е там, мъртва, не може да се защити по никакъв начин… освен това всички знаят, че лоши неща не се случват на добри хора, значи тя нещо трябва да е направила, за да си го заслужи. Например е била облечена по неподходящ начин, била е в неподходяща компания, приела е някакъв алкохол, танцувала е с някого, познавала е човека, някога са имали някакви отношения, някога са спали зедно, спали са заедно, била е от дадена раса/етнос/възраст…
Сякаш което и да е от тези неща има някакво отношение с нейните човешки права.
Фактът е: НЯМАТ.
Няма значение дали си бездомен или наркоман или дете от перфектно семейство… правата ни са еднакви, никой няма право да причинява вреда или да упражнява насилие над някого, независимо дали спроед обществените стандарти този човек е маловажен, пред законите на държавата, всички имаме едни и същи права.

Никой не може да се откаже от правата си… жените не живеем в перманенто състояние на съгласие с всяко едно нещо, което може да хрумне в главите на околните хора. НЕ означава НЕ, съгласието не е нещо записано на камък, дадено нещо може да бъде харесвано в един момент, но друго да не бъде, някой да е съгласен с една идея, но не и с друга.

Много често в такива случаи се споменава, че жертвата е пила алкохол/била е пияна/дрогирана… ето ви един интересен факт: Ако някой е толкова пиян/дрогиран, че да не знае къде се намира, какво се случва с него/нея, то той/тя е неспособен да даде съгласие и за сексуален контакт. Повтарям, жените не живеем в постоянно състояние на сексуална достъпност, която изрично трябва да оттеглим. Ако няма изрично съгласие, то това е изнасилване. Най-добре… ако искате да правите секс с някого, изчакайте го да бъде трезвен и да бъде в състояние да се включи по собствена инициатива и воля в даденото събитие.

Задължително се споменава сексуалното минало на жертвата, сякаш това има някакво значение. Няма значение дали става дума за девойка живяла до вчера в манастир или не, НИКОЙ не губи правата си при определен брой сексуални контакти. Право да кажеш „НЕ“ имаш винаги.
Никой не си го „проси“ или „заслужава“, изнасилването се извършва от един човек, над друг, с цел причиняване на болка. Няма оневиняващи доказателства, изнасилването не е ‘груб секс“, изнасилването идва от НАСИЛИЕ.

Още по темата: Яна беше добър човек, Заглавия и незаглавия, Да спасим децата си от убийците на Яна, В памет на Яна, Полет над кукувиче гнездо, Убийството като жълта новина

Filed under: Медийна безотговорност, абсурдно, феминизъм Tagged: Борисова градина, България, журналистическа безотговорност, закони, изнасилване, пол, сексизъм, сексуално насилие, софия, убийство

В Борисовата градина са намерили трупа на изнасилена и убита млада жена.
http://www.btv.bg/story/783686878-Nameriha_trup_na_mlada_jena_v_Borisovata_gradina.html

Това ми го линкна колега от работата.
Изтръпнах. Защото моята колега редовно се прибира пеша и минава оттам, защото аз също минавам често оттам след работа. Защото в неделя бях в Борисовата градина и докато с приятели цъкахме федербал и гонехме фризбита, на няколкостотин метра е изстивало тялото на тази жена, убита, удушена, изнасилена.
Защото минавам често от там и сядам с приятели да пием бира. Защото като малка се занимавах със спорт професионално и редовно минавах през Борисовата на път към кортовете на БСФС, Левски или до Зала София до кулата. Изстинах, защото въпреки че от 12 годишна нося със себе си нож, а от скоро и спрей, съвсем спокойно можеше да съм аз.

И в един особен смисъл това момиче съм аз. И ти и сестра ти, както и приятелките ти, всяка една жена, която излиза от дома си, по какъвто и да е повод.
Защото събитието се е развило по следния начин: имаме млада жена, имаме неизвестен/неизвестни хора от мъжки пол, не се знае дали са били с нея, дали ги е познавала или са я нападнали, няма и как да го знаем. Няма и значение.
Фактът е: Някой(и) (от тях) поглежда(т) към тази жена и решава(т), че тя не е човешко същество, че тя е къс месо, вещ, която може да бъде употребена и изхвърлена. Крайният резултат е, че трупът на млада жена в късните си двайсет години е захвърлена в Борисовата градина.

Това не е ново. Даже никак.
Преди няколко месеца бяха изнасилили момиче в Южния парк, редовно нападат бегачки/спортистки/жени/мъже/деца, най-разнообразна паплач и нищо не се случва с тези хора. Не, те са старателно заобикаляни от населението, от полицията, от всички държавни апарати, да не вземе случайно да бъдат притеснени.
Дали ще са ексхибиционисти, дали ще са скинари, дали ще са педофили… случва се, постоянно, отново и отново и отново… .

А при неизбежното откриване на поредната жертва, търсенето под вола теле нараства с пълна сила.

Най-важното, върху което се съсредоточават всички е как е изглеждала жертвата. Външен вид, възраст, дрехи, социален статус, образование… върху престъпника има от минимално до никакво внимание и интерес.
Постоянно се губи от фокус един прост факт.
СТО ПРОЦЕНТА ОТ ИЗНАСИЛВАНИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ИЗНАСИЛВАЧИТЕ. Не можеш да накараш насила един човек да причини вреда на друго човешко също, да го удари, да причини болка. Още по-малко пък да изнасили, нито пък може да се изнасили „случайно“, заради специфичността на сексуалния акт.

Изнасилването се случва не защото изглеждаш някак, а защото в нечии очи, ти не си човек, ти не си личност, защото си жена. Твоята сексуалност е за общо ползване, а твоето мнение по въпроса няма значение.
Можем да благодарим на повече от две хилядолетия повтаряне на тази мантра, за сегашното положение.

Няма никакво значение къде си, с кой си, как си облечена, защото изнасилването е акт на престъпление от една личност към друга, проява на насилие от един индивид към друг. Изнасилването обаче няма много общо със секса, изнасилването е желание за контрол и власт, унижение и нараняване, а не за секс, защото на секса целта му е споделено удоволствие.

Нашият свят страда от наивната идея, че лоши неща се случват само на лоши хора и че ако нещо лошо се е случило на някой, то то е защото този някой е лош човек. И се търси до намиране на нещо лошо и тържестуващото му посочване с пръст. Така всички може да продължат да живеят по старому и да са убедени, че това никога няма да се случи на тях. Ами те не са такива и не правят такива неща. Логика.

Медиите ни страдат освен от споменатия по-горе сериозен проблем, че и искрено вярват, че престъпленията се случват просто защото така са се подредили звездите и отговорност носят жертвите, а не извършителите, поне що се отнася до сексуални престъпления. Сякаш едва ли не, че ако жените не излизат, не се обличат с друго, освен с чували, не посещават никакви публични места, не прекарват времето си около никакви индивиди от мъжки пол, то сексуално насилие няма да има. Което е може би най-голямото безумие, защото някъде около ПЕТ ПРОЦЕНТА от изнасилванията са от непознати (използвам международни и световни статистики тук). Повечето изнасилвания се случват между хора, които се познават. А един интересен пример е Саудитска Арабия, където тези изисквания към жените ги има на практика. И… изнасилвания все още има и се случват, освен това са често явление.

Идеята, която се създава, не само от медиите, но и от по принцип стереотипите, които циркулират е, че мъжете са някакви агресивни, антисоциални индивиди, които са неспособни да се контролират, себе си и поведението си, съответно са заплаха за себе си и всички останали и са неспособни да поемат каквато и да е отговорност за действията си. Което само по себе си е пълно безумие и ми се вижда далеч по-голямо мъжемразство, отколкото редовно приписваното на феминистите.

От друга страна, това прехвърля вината и отговорността изцяло върху трето лице и прави проблемът полов, а не културен или социален. Разбира те ли… не че културата ни е такава, която непрекъснато изисква от жените да са супер секси, да изглеждат сексуално достъпни по всички възможни начини и че „не, значи да“, не че културата ни има супер изкривена представа какво е мъжественост и мъжко поведение не, … това е просто биология … и генетика… и психология… и освен това вижте животинския свят… и други подобно научно звучащи думички или способи за затвърждаване на настоящето статукво. Така е, защото е така и толкова.

Обсебването с жертвата сякаш винаги е най-лесно. Тя е там, мъртва, не може да се защити по никакъв начин… освен това всички знаят, че лоши неща не се случват на добри хора, значи тя нещо трябва да е направила, за да си го заслужи. Например е била облечена по неподходящ начин, била е в неподходяща компания, приела е някакъв алкохол, танцувала е с някого, познавала е човека, някога са имали някакви отношения, някога са спали зедно, спали са заедно, била е от дадена раса/етнос/възраст…
Сякаш което и да е от тези неща има някакво отношение с нейните човешки права.
Фактът е: НЯМАТ.
Няма значение дали си бездомен или наркоман или дете от перфектно семейство… правата ни са еднакви, никой няма право да причинява вреда или да упражнява насилие над някого, независимо дали спроед обществените стандарти този човек е маловажен, пред законите на държавата, всички имаме едни и същи права.

Никой не може да се откаже от правата си… жените не живеем в перманенто състояние на съгласие с всяко едно нещо, което може да хрумне в главите на околните хора. НЕ означава НЕ, съгласието не е нещо записано на камък, дадено нещо може да бъде харесвано в един момент, но друго да не бъде, някой да е съгласен с една идея, но не и с друга.

Много често в такива случаи се споменава, че жертвата е пила алкохол/била е пияна/дрогирана… ето ви един интересен факт: Ако някой е толкова пиян/дрогиран, че да не знае къде се намира, какво се случва с него/нея, то той/тя е неспособен да даде съгласие и за сексуален контакт. Повтарям, жените не живеем в постоянно състояние на сексуална достъпност, която изрично трябва да оттеглим. Ако няма изрично съгласие, то това е изнасилване. Най-добре… ако искате да правите секс с някого, изчакайте го да бъде трезвен и да бъде в състояние да се включи по собствена инициатива и воля в даденото събитие.

Задължително се споменава сексуалното минало на жертвата, сякаш това има някакво значение. Няма значение дали става дума за девойка живяла до вчера в манастир или не, НИКОЙ не губи правата си при определен брой сексуални контакти. Право да кажеш „НЕ“ имаш винаги.
Никой не си го „проси“ или „заслужава“, изнасилването се извършва от един човек, над друг, с цел причиняване на болка. Няма оневиняващи доказателства, изнасилването не е ‘груб секс“, изнасилването идва от НАСИЛИЕ.

Още по темата: Яна беше добър човек, Заглавия и незаглавия, Да спасим децата си от убийците на Яна

Filed under: Медийна безотговорност, абсурдно, феминизъм Tagged: Борисова градина, България, журналистическа безотговорност, закони, изнасилване, пол, сексизъм, сексуално насилие, софия, убийство

Година след първото си "короноване" като лятна книжна столица на България, Варна отново приема най-интересното от литературния пазар у нас. По време на фестивала "Алея на книгата 2011" между 18 и 24 юли градът ще бъде домакин на над 30 водещи издателства и най-актуалните автори и заглавия.

"Стимулирането на четенето като дейност, развиваща мисленето и културата на нацията, популяризирането на европейската концепция за учене през целия живот, са сред основните ни цели и задачи. Сега с второто издание на "Алея на книгата" романтичната ни идея с Община Варна се превърна в традиция, която очертава пътя на четящите хора", казват организаторите от Асоциация „Българска книга”.

„Алея на книгата 2011” ще бъде открита от варненския кмет Кирил Йорданов в Морската градина на 17 юли 2011 г. от 19.00 ч. За откриването са поканени децата от Детски вокален ансамбъл „Сребърни звънчета” към Общински детски комплекс Варна, с ръководител Юлия Недева и балет „Мелъди”, с ръководител Милена Попова.

Работното време и тази година ще бъде от 10.00 до 22.00 ч., а всяка вечер от 18.00 до 21.00 ч. на сцена „Раковината” ще се случват срещи с автори и представяния на книги. Сред гостите на лятното изложение ще бъдат Ицко Финци, Калин Терзийски, Галин Никифоров, Владимир Пищало, Евтим Евтимов, Светлана Дичева, Степан Поляков, Стефан Цанев, Елена Алексиева, Даниел Вълчев, Ина Герджикова, Красимира Кубарелова, Чавдар Ценов, Михаил Вешим, Лозинка Йорданова, Ана Данаилова, Романьола Мирославова.

"Алея на книгата - Варна 2011" се осъществява с ексклузивното медийно партньорство на „Аз чета“. Най-интересното от програмата можете да следите в специалната група събития в Читалнята.

Днес завършване близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено море, върнахме се в Дамаск, отскочихме до Бейрут, а за последно бяхме в манастира Мар Муса в Сирия. Днес ще се качим на автобуса от Алепо за София, за да проследим презграничните приключения по всичките граници в посока България :) Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част девета

Пътят към дома е осеян с граници :)

Когато тръгвахме , искахме да има емоции и „екшън”. И както се казва – внимавай какво си пожелаваш! Преди да прочетеш следващите редове, отговори си на въпроса: „Какво може да ти се случи, докато пресичаш граница?”

В полупразния автобус влиза сирийският митничар.

Чак тогава забелязваме че в автобуса се е появил ( кога? и как?) още един българин, което може да означава само едно – проблеми! Нашият човек е влязъл в Сирия с камион, а сега излиза без него! Правят му знак да бутне нещо в паспорта, ама не... Започват разправиите, идва и сирийския му „патрон” и докато се разберат минава поне час. Човечеца висял 5-6 дни на ливанско- сирийската граница, докато се разболял и сега бързат да го върнат у дома, защото не изглежда никак добре. Шофьорите започват все повече да нервничат, сякаш ще затварят границата. Което и става малко след като излизаме от Сирия. Заради забавянето се оказваме

сред автобусите, които се връщат от „хадж” в Мека! Поне 100 автобуса !

Пълни догоре с всякаква стока. И големи бидони със светена вода. На някои дори седалките не се виждат от багаж и хората пълзят отгоре! Повечето автобуси са турски. „Гвоздеят” са трите раздрънкани дагестански микробуса най-отпред , на бариерата, пълни догоре и отгоре, с още по-големи и по-пълни ремаркета. Хората си носят дори и дървени стълби, за да се катерят върху „превоза”. Турските митничари се хващат за главите и категорично отказват да ги пуснат, без да са проверили всичко. Обаче сигурно ще им коства цяла смяна да претърсят само единият бус. Поради което се оттеглят и оставят намирането на решение на желаещите да преминат.

Ситуацията е „патова” . И комична...

Сядаме на няколкото стола пред митницата и наблюдаваме с любопитство какво решение ще се намери. Някой дори си изкарват килимчетата. Други си се разхождат леко изнервени напред-назад. Но като цяло цари учудващо спокойствие. Дагестанците са се събрали за да обсъдят ситуацията. Големи сладури- дебели вълнени чорапи, сини гумени чехли , провиснали зелени шалвари, протъркани кожени якета, проскубани дълги бради и малки шапчици върху плешивите им темета. Обсъждат на чист руски как и с колко да умилостивят „таможники”. Минали са около 4 часа в спокойно и лежерно седене. Изведнъж настъпва суматоха – бариерата се вдига, дагестанските бусове тръгват смело напред, турските митничари им крещят , всички автобуси тръгват след тях, хората се качат в движение... Когато положението се успокоява, всички автобуси безвъзвратно са се придвижили поне стотина метра напред, някои са вече на турска територия, а нашия е на самата бариера. А дагестанските, ни лук яли , ни лук мирисали, са спрели встрани след бариерите за да ги претърсят... и да не пречат на свободното движението на хора и стоки... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Прекосяването на сирийско-турската граница

ни е коствало поне 5 часа.

Шофьорите настъпват яко „газта” в тъмнината. Опитвам се да заспя, като си представям как се телепортирам на нашата граница, как слизам и целувам родната земя... На разсъмваме сме пред

столицата на два континента – Истанбул.

Коли! Много коли! Само най-дясната лента е празна за обществения транспорт и бърза помощ. От време на време някой тарикат се пробва, но само след километър- два вече му пишат акт. Нема лабаво! Докато заобиколим мегаполиса Истанбул, в 8 часа сутринта, през работен ден, ни коства още 2 часа.

Пейзажа вече е коренно променен и, въпреки че вали като из ведро, всичко изглежда по-приятно, по-зелено, по-познато. Все едно сме се пренесли от един друг свят в нашия си. Което си точно така- всичко е като в един сън, подължил дванадесет денонощия.Докато не стигаме границата... Преди нас е пристигнал автобусът на другата редовна автобусна линия , Манор, и се разтоварва. Турските митничари, сигурно за да покажат че могат да охраняват границите по-добре от българските си колеги и са готови за Евросъюза, се престарават. Багажът трябва да се свали, да се провери и задължително да мине през скенер. Само че в нашия автобус на човек се падат поне по 7-8 чанти, а половината сирийци и нашенския шофьор, заради когото тръгна цялото закъснение, се ослушват. След кратка словесна престрелка сваляме всичко и чакаме да приключат с предния автобус, което не се очертава да е скоро предвид те пък колко нещо мъкнат. Турците само това чакат за да покажат колко са стриктни и строги. След продължително разглеждане , разпитване, отново разглеждане, автобусът на Манор им се вижда съмнителен и решават и него да прекарат през скенер. Това обаче не им е достатъчно и го пращат някъде за да бъде разфасован и още по-щателно проверен. На всички от Зейтуни ни премалява, но... нямаме избор. Тихо и търпеливо изчакваме да повторят цялата процедура. Естествено че и нашия автобус им е съмнителен, но изкарваме късмет – след скенера го освобождават и всички радостно и задружно натоварваме всички бидончета с трушия, чувалчета с арабски питки за дюнер и кашони с неизветен собственик, за да влезем най-после в майка България. Преминаването на турската граница ни е отнело около 2 часа... А автобуса на Манор още не се вижда.

България ни посреща с приветствието „Я сега да видим какво си носим” ,

произнесено от митничар на чието чело сякаш е изписано „Аз съм от ония с къщите, дето ги снимаха от хеликоптера”. Проверката минава учудващо гладко и бързо, но... на пръв поглед. Защото един от сирийците, добре изглеждащ костюмар, лъщящ от мазила, нещо е сгафил и най-учтиво го канят да си вземе багажа, да слезе от автобуса за да го върнат оттатък бариерата и да го осведомят че не е желан в България. Докато текат разговорите дали е недоразумение или наистина е в система като „персона нон грата”, ставаме свидетели на „масирана митничарска проверка” за контрабанда и нелегален внос на цигари. Двайсетина много добре облечени митнически служители от централата в София започват луда проверка на влизащите в България български коли. На турските много-много не им се стараят и ги пропускат непроверени. Ококорени гледаме как на хлапе му разглобяват дори и тонколоните в багажника. Едрогърда циганка протестира че искат да проверят под предния капак на сгрохания й Пасат, но и тя замлъква при вида на 4-5 картона цигари които измъкват изпод двигателя. Професионалисти - и едните, и другите. Ние сме зрители на целия цирк , докато не идват да ни обяснят че и ние сме нарушители, защото от няколко дни можеш да внасяш не 2 картона, а 2 кутии с цигари... От тук до София всичко беше наред, като изключим това, че

свърши горивото малко след границата.

Само че шофьорите на Зейтуни наистина са едни от най-пеканите с които сме пътували, измъкнаха отнякъде туба с резервно и така стигнахме до бензиностанция. А в БГ бензиностанции колкото си искаш. От Дамаск тръгнахме в 8 часа сутринта на предния ден, в София бяхме около 17.30 на другия – около 35 часа. Имаше и други начини да стигнем до Сирия, но

заради това което видяхме по границите, си заслужаваше дългия път. Определено.

Не видяхме само как идват ония с качулките и натръшкват по корем наркотрафиканти. Знам ли... Автобуса на Манор още го нямаше. Край Автори: Жени и Стефан Русеви Снимки: авторът Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="163"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="163" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="163"] Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Бейрут в Ливан
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
4. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба
7. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
9. Пътят до Сирия
10. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
11. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
12. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск

Защо има КРОКОТАК?

Защото имам дъщеря, която не може да стои спокойно и 1 минута, защото единствения начин да я “кротна” е да я занимавам с нещо…..

Наскоро говорих с една приятелка за моята “маймунка”, която дори като стои на стол, пада от него, защото си е качила краката на главата…. и тя ми изпрати това видео, за майчино успокоение.

Кен Робинсън и  творчеството при децата