Опитайте се да познаете кои чуждестранни притежатели на имоти в България си имат организация и дори конкурс за най-заслужилите между тях. Китайците ( с многобройните си магазини и ресторанти)? Арабите ( които също въртят активна търговия от доста време)? Британците ( които бяха сред най-масовите купувачи на недвижимости у нас до неотдавна)? Познахте. Не са [...]

Голям брой звездни струпвания са открити от астрономи с помоща на телескоп , способен да открива обекти през плътни слоеве газо -прашни облаци, присъстващи повсеместно в нашата галактика. Астрономите са открили 96 досега неизвестни звеездни струпвания, голяма част от които са скрити за Земята от космичекси прах.

Павел Тинков: Искам да успокоя силно тревожещите се, от категорията на Веселина, баба Пена от Долно Нанагорнище и дядо Пульо от Мало Къртожабене. Бъдете спокойни, проучванията и добивът на шистов газ са много по-безопасни и ще причинят много по-малко щети на селското стопанство и в частност на земеделието от: - колективизацията; - методите на Мичурин; [...]

Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти. говорихме си преди дни с Марин Бодаков, ...

На циганин му умрял конят и той решил да го продаде. Подпрял го на една стена и почнал да го рекламира, все едно е жив. Дошъл купувач и почнал да се пазари за цената. За нещастие по средата на пазарлъците конят почнал да се свлича. Циганинът го подпрял и викнал: - Тпрууууууу! Не наиграло се бе! Усмихни се, България, сега започва играта между общината и софийските каруцари. Те са решили да блокират парламента и централните улици, докато не им разрешат свободно да си яздят конете из центъра. Като се има предвид, че предстоят избори, а ромските гласове са изключително ценни, нищо чудно пазарлъците да се увенчаят с успех.

Когато името му се появи, следва мания. Това е човекът, който може да накара всеки продукт да бъде желан повече от всяка друга джаджа. Просто защото перфектността в дизайна и функционалността на неговите "рожби" е от първостепенно значение. Точно така, става въпрос за iЛидера Стив Джобс.

И може би защото всички искат да разберат "как го прави Стив", манията по "Стив Джобс - iЛидерът" на Джей Елиът и Уилям Саймън не подмина България. И класацията на "Книга за теб" за юли, където книгата е беспорен месечен бестселър. Просто защото наистина си заслужава. Дори си заслужава да си водите бележки, докато я четете.

Няма как да пропуснем, че съвсем малко не достигна на "Токио: Отменен" да се нареди плътно до "Стив Джобс - iЛидерът", но почитателите на бизнес книгите този месец бяха по-активни от феновете на добрите разкази. Ще видим дали това ще се промени през новия отпускарски месец - август.

 

Камен Колев е роден на 19 март 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Системотехника” и има защитена кандидатска дисертация доктор по системен анализ. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти. Член е на комитетите за наблюдение на програмите САПАРД и ИСПА и на оперативните програми „Конкурентоспособност”, „Регионално развитие” и „Административен капацитет”. От 2005 г. е заместник-председател на Българската стопанска камара. - Г-н Колев, колко строги санкции искате вие, от БСК, за работещите без трудови договори българи? - Става въпрос за въвеждането на санкции за тези граждани, които работят без трудови договори, тъй като няма никакви наказания за тях. Досега при подобен тип нарушения в трудовите договори само работодателите носят отговорност и се бъркат с по 15 000 лв., а при рецидив и до 20...

Имам едни приятели, с които понякога прекарваме цели часове в четене. Заедно, но всеки със своята си книжка. Една вечер, докато се бях заровила в дребничкото книжле „Народна метеорология“ на Валентина Шарланова, изведнъж Светльо прекъсна всеобщата тишина с въпрос.

Можете ли да направите четири равностранни триъгълника само с шест кибритени клечки?

Извади кибрит и започна да реди. Безуспешно. И ние се включихме, но също не постигнахме резултати.

За да намериш решението, трябва да мислиш различно. Ако се разсъждава по обичайния начин, доникъде не се стига – мъдро отбеляза Светльо, сякаш нарочно не успяваше, просто за да ни покаже начина.

През следващите няколко дни, може би седмица, той продължаваше, както се казва, да получава включвания от кораба Майка. И скоро разбрах защо. Отговорът е бил в ръцете му през цялото време.

„Мравките“ - първата част от трилогията на (позволете ми да го кажа) гениалния, френски ентомолог и фантаст Бернар Вербер.

Съветвам ви да си вземете двудневен отпуск, за да прочетете книгата, защото, въпреки че е разделена на епизоди, е мъчително е да спреш някъде, където и да било преди края. Прескачаш от дома и зловещото мазе на главния герой, през страниците на „Енциклопедията на относителното и абсолютно знание“, написана от чудатия му вуйчо, та чак до близкия мравуняк, който е просто глупав човешки термин за сложно устроения, кипящ от работа и живот град Бел-о-кан, в който живее колония рижи мравки.

Вербер въобще е успял да създаде нещо като „здравословен хамбургер“ - от страниците на „Мравките“ струят мъдрост и знание в космически количества, предадени при това по съвършено интересен начин. Поглъща те все по-дълбоко и по-дълбоко в мравуняка, докато не изпиташ и ти необходимостта да изречеш на глас някоя мисъл от нея, стъписвайки нищо неподозиращия си събеседник.

Американската армия ще използва активно социалните мрежи при бъдещите военни конфликти, в които участва. От сайтове като Facebook и Twitter ще бъде извличана всяка полезна информация, която може да даде предимство на щатските войници, информира Mobiledia. Не става въпрос само за публично достъпната информация, до която може да достигне практически всеки, а за по-дълбок оглед на данни с ограничена аудитория. В това число влизат дори съобщенията, които разменят потребителите на социалните услуги. Пентагона няма да се ограничи само с тяхното проследяване. На моменти ще се практикува и изпращането на фалшиви контрасъобщения, които ще имат за цел да заблудят противниците. Агенцията DARPA вече е обявила конкурс за разработка на методики за използването на социалните мрежи за военни цели. Научното звено към Пентагона е предвидило 42 милиона долара, които ще бъдат платени на частни компании, които ще работят в тази област. Американската армия вече е използвала социални услуги за да локализира местоположението на издирвани субекти. Практикувано е и подтискането на разпространяване на слухове и предотвратяването на кризи. Конкретни подробности около тези случаи не се съобщават. Социалните мрежи ще позволят на Пентагона да получи ценна разузнавателна информация за евентуални бунтове срещу властта в различни държави, както и за това кой ги организира.

Законът за партийната система на Сирия е факт, след като президентът на страната Башар Асад издаде указ за влизането му в сила (Legislative Decree No. 101 ).

(За самия закон, писахме тук.)

Сирийската национална агенция САНА съобщи днес, че президентът е издал указ за новия закон, който трябваше да влезе в сила след гласуване на парламента. Сега това няма да е нужно, заради действието на указа.

Обстановката, в която бе предприето това действие от страна на Башар Асад, е силно напрегната. Протестите и съответно военната офанзива в град Хама продължават, като над 50 000 излязоха по улицата на сирийският източен град Дейр ез – Зор. Напрежение се вижда в почти всеки голям град и приемането на промени е повече от необходимо. В същото това време, натискът на ООН се усили. Най-вероятно тези събития донякъде определят избора на президента да побърза с реформите в системата.

Законопроектът ще сложи ефективен край на еднопартийната система в страната и в частност на монопола на Баас. В началото на 1970 година има някои козметични промени, които позволяват появата на други партии – под чадъра на парламентарна коалиция, наречена Прогресивен национален фронт (ПНФ). Той представлява съюз на социалистически партии, които не се стремят да дойдат на власт – както една нормална партия би искала да прави – а подкрепят властта в ръцете на Баас. Този сценарии не е възможен вече, особено след задълбочаващите се протести в Сирия, стартирали през март месец тази година.

Новият закон за политическите партии фактически (поне би трябвало да е така) означава отмяна на член 8 от Конституцията на Сирийската арабска република, според който “Баас е лидер на държавата и обществото”. В крайно сметка трябва да се избере едно от двете – еднопартийно управление или демократично – двете са несъвместими.

 

Eдин от същностните проблеми на дебата по казуса „Нефтохим” е, че в повечето случаи не се предлагат решения. Коментарите най-често варират в крайности – от някакъв тип назидателно злорадство до самоотвержено адвокатстване, а това, което обикновено липсва, е дълбочина на анализа. Чуваме предимно откъслечни политически коментари от по 2-3 изречения, зад които не стоят факти и аргументи, но за сметка на това наливат масло в огъня. Особено след намесата на съда решението на създадения проблем изглежда едно – удължаване на срока по прословутата Наредба №3, в който да бъдат монтирани измервателните уреди - ябълка на раздора. Вече стана ясно, че устройствата са закупени със значителен кредит и че монтирането им е започнало. Официалните изявления сочат обаче период от няколко месеца до около година, необходим за поставяне на всички няколкостотин уреда. Ако това е така и след като срокът по наредбата е изтекъл, това значи ли, че най-голямата компания в България ще бъде затворена за...

Е, не можаха ли поне август да го дават малко по-лежерно? Все пак почивки, отпуски, всички са някъде другаде и не се интересуват особено… Но не и тази година. Битката за вниманието на електората е болезнено безмилостна. Добре, че Миро Найденов не бърза с поредния стандарт за храната… Плевнелиев трескаво ни строи магистрали и спортни зали, сроковете се изпълняват предсрочно, законите изведнъж се оказа, че важат за всички и изобщо петилетките се взимат за максимум 3, 4 години. Уж е един мандат, а сякаш вече са ни сполетели поне два. Съвсем се обърках и вече става все по-трудно да се отбелязва разликата между цирк и светата истина. Мръсни ченгета ли са или патриотични разузнавачи? Охранители ли са или шампиони по карате? Полицейско насилие или полицейска свръхсигурност? Зъл убиец или обикновена друсалка? Гражданско общество ли е или изборната кампания на пироманска партия, която никога няма да го уволни? Данъчен склад ли е или склад на Държавния ни резерв? Законопослушните сведоха...

Покровителят на Двете свeщени джамии крал Абдула бин Абдулазиз ал Сауд одобри план за обновление на обществените библиотеки в Саудитска Арабия, съобщиха от информационния център на саудитското посолство в САЩ. Планът включва актуализиране и дигитализиране на повече от 80 библиотеки в цялото кралство през следващите пет години и е на обща стойност 150 млн. саудитски риала ($40 млн).

„Този проект е пример за ангажираността на Саудитска Арабия народът й да разшири и подобри възможностите за образование“, каза саудитският посланик в Съединените щати Адел бин Ахмед Джубер. „Това ще увеличи сериозно достъпа до образователните ресурси в кралството.“

За да откликне на нуждите на подрастващото младо поколение, правителството отпуска около 25% от годишния си бюджет за образователни инициативи. Днес в Саудитска Арабия има 24 държавни университета, около 30 частни висши учебни заведения и повече от 26 000 начални училища, за които са запланувани и още иновации. Системата е отворена за всички граждани и осигурява безплатно обучение, книги и здравни услуги.

Като допълнение към домашните образователни програми крал Абдула е открил начин да осигури на саудитските младежи достъп до най-добрите университета в света чрез своята стипендиантска програма. Правителството вече е предложило стипендии на повече от 120 000 студенти по света.

Няколко хумористични притчи по заявка на Зори :)

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Не е тайна колко много, хората са привързани към техните телефони. Ново проучване показва на какво са способни и на какво не, Американците за техните мобилни устройства. Помислете за тази хипотетична ситуация за момент: Какво предпочитате да загубите, но да останете с телефона си ? Не само, че тази инфографика ще ви покаже любовта към телефоните, но ще покаже и основните приоритети. Например една трета от Американското население предпочита да не прави секс за една седмица, от колкото да остане без телефон, но 70% с радост ще се напиват без да бъдат обезпокоявани от звъненето на смартфона им. Още по-лошото е, че притежателите на смартфони са готови да се откажат от вземането на душ цяла седмица в сравнение с тези, които имат обикновени телефони. И това, ако не е любов.

Марсианският роувър Opportunity продължава да функционира успешно и да изпълнява задачите си вече седма година в суровите условия на Червената планета. Машината е с големина на количка за голф и вече е изминала на Марс цели 33 километра, информира Space.com. Изминатите 33 километра са 50 пъти повече от първоначално предвиденото от инженерите, които са проектирали и създали Opportunity. Мисията на роувъра трябваше да продължи само три месеца и да приключи през 2004 година. Машината обаче се оказа много устойчива и NASA реши да продължи да я използва за изследване на Марс до последния възможен момент, който очевидно все още не е дошъл. Opportunity се захранва с ток от светлината на Слънцето, а придвижването става с електромотори, които въртят колелата на роувъра. Интересна подробност е, че марсианският изследовател се движи на заден ход, защото моторът на едно от предните колела има проблеми и инженерите искат да съхранят функционалността му възможно най-дълго. От 2008 година Opportunity се движи към кратера Endeavour. Роувърът в момента е на 500 метра от него и ще достигне крайната си цел след няколко дена. Там машината ще търси допълнителни доказателства за съществуването на вода на Марс. Opportunity в момента е единственото човешко творение, което се намира на Марс и функционира успешно, подавайки постоянно различна информация и снимки. Другият роувър Spirit, който пристигна на Марс заедно с Opportunity, спря да изпраща данни миналата година и беше обявен за мъртъв през тази пролет.

Компанията Nielsen, която е популярна с традициите си при измерването на телевизионни рейтинги, ще започне да предлага своите услуги и в рамките на най-голямата социална мрежа Facebook, информира Mashable. В момента рекламодателите във Facebook разполагат с ограничени инструменти за следене на кампаниите си в социалната мрежа. Nielsen ще въведе нови методи за анализ на постиженията, които ще позволят на рекламодателите да оптимизират резултатите от рекламните кампании още по-добре. Ще бъдат въведени рейтингови точки, които ще показват обобщено какъв е успехът на дадена рекламна кампания. Този метод се използва отдавна при пускането на реклами във вестниците, радиото и телевизията. По услугата Nielsen Online Campaign Ratings се работи от есента на миналата година и сега тя вече е готова за същинско пускане. Официалният старт на новата рейтингова система е предвиден за 15 август. Миналия месец стана ясно, че Facebook работи и с анализаторската фирма comScore по подобен проект, който ще позволи кампаниите в социалната мрежа да бъдат управлявани по-ефективно. Рекламната програма на Facebook е основен източник на приходи за сайта и ръководството на социалната услуга прави всичко възможно да предложи на рекламодателите възможно най-добрите инструменти, които ще ги мотивират да изхарчат повече пари.

Правителството на Великобритания се отказа от идеята да се противодейства на пиратството в интернет чрез закон за централизирано блокиране на сайтове, които разпространяват съдържание с неуредени авторски права, предаде BBC. Големите британски доставчици на интернет се противопоставиха на идеята за блокиране на цели сайтове, за които се смята, че са пиратски. Тази мярка беше залегнала в основата на проектозакон, познат като Digital Economy Act, с който трябваше да бъдат въведени редица противоречиви мерки, които лишават потребителите от много права и свободи. Всъщност британските закони и сега позволяват определени пиратски сайтове да бъдат цензурирани. Допълнителни текстове не са необходими. Пример за това е делото, заведено от организацията Motion Picture Association, която представлява много филмови студия, срещу British Telecom. То беше спечелено от MPA и сега британската компания трябва да филтрира сайта Newzbin2 от мрежата си. Решението на правителството е било разкритикувано от звукозаписните компании във Великобритания, които не са никак доволни, защото за спирането на всеки един пиратски сайт ще са нужни много пари за дълги съдебни дела, които на всичкото отгоре ще са със съмнителен краен изход.

Регистърът за домейни и хостинг услуги, Network Solutions е купен от Web.com. Web.com е компания за онлайн маркетинг предимно за малкия бизнес. Те са купили Network Solutions за 550 милиона долара, като 405 милиона са били в брой, а останалите са платени в акции. Web.com иска да създаде компания за онлайн решения от началото до края. Фокусирайки се предимно на малкия бизнес с достъп до социалната медия, онлайн маркетинга и други услуги за уебсайтове. Network Solutions е първоначалния регистър на домейни на САЩ. Контролирал е .com, .org и .net преди ICANN да бъде създадена през 1998. „Ние сме в бизнеса близо 30 години и бяхме първата компания, която предлагаше регистрация на домейн. Тази стабилна основа ще продължи да ви облагодетелства докато ние се движим напред заедно с Web.com.“ Network Solutions не е единствения регистър, който е купен. По-рано през това лято, GoDaddy най-големия домейн регистър беше продаден за 2,25 милиарда.

Американски съдия освободи от отговорност 99% от обвиняемите по дело за интернет пиратство. В началото на май адвокатската фирма US Copyright Group си издейства призовка до основните доставчици на интернет в САЩ, която ги задължава да разкрият самоличността на хората, които стоят зад 23 322 IP адреса. Те принадлежат на хора, които са теглили и споделяли чрез торент сайтове филма „The Expendables”, който е познат в България под името „Непобедимите”, информира TechSpot. Съдията Робърт Уилкинс, който отговаря за делото е освободил от отговорност над 99% от обвиняемите, защото те се намират извън юрисдикцията на окръжния съд, в който е било заведено делото. От всички 23 322 са останали само 84 души, срещу които евентуално могат да бъдат отправени обвинения, но и това не е много сигурно. US Copyright Group защитава интересите на добре познатото в България филмово студио NU Image, което държи правата на екшъна „Непобедимите”. Адвокатската фирма действа по добре позната схема за изнудване, като праща писма до всички хора, за които се смята, че са изпиратствали филма и иска от тях да платят суми между 1 500 и 3 000 долара. Който се навие да плати се освобождава от отговорност и няма да бъде преследван допълнително. Отказалите са застрашени от по-големи глоби и съд. Цялата схема обаче се е провалила заради гореописания проблем с юрисдикцията на регионалния съд. Съдията е отсъдил, че тъжителите са превишили правата си с искането да преследват пирати, намиращи се извън окръг Колумбия, където се гледа делото.

Резултатите на Google в реално време ще се върнат скоро и ще включват информация от Google+ и други социални източници. Google Realtime Search беше метод за показване на резултати в реално време от Twitter, Facebook и други социални услуги. Когато имаше някакво глобално събитие, например смъртта на Осама, търсачката започваше да показва туитове и Facebook статуси в реално време. Google премахна търсенето в реално време, защото не успя да постигне съгласие с Twitter за продължаването на използването на информация от микроблогинг платформата. Без постоянен поток от туитове услугата на практика беше безполезна. Сега екипа на Google Search „работи активно“ за връщането на услугата. В допълнение екипа експериментира с информация от Google+ и други източници. Изглежда Google вярва, че няма нужда от информацията на Twitter за доставянето на резултати в реално време.

Далеч? Защо далеч, когато съвсем близо до границите се намират толкова интересни неща. Днес моят адаш ще ни води до Одрин – портата на Турция. Приятно четене:

Приятелската порта на Турция – Одрин

  Посрещаме изгрева на главен път Е-80. Всъщност днес сме част от трафика на вечния път Лондон – Калкута. Ще бъдем на него за кратко – само за около двеста километра и няколко часа. Но е хубаво, когато тази мисъл те близне - това си е част от въображаемото пътуване на човека и всеки не може да бъде Марко Поло или Пол Люка. Защото целта ни е друго вечно място – близкият Одрин, Едирне. Екскурзоводът прави пространна утринна историческа атака върху сънливите ни възприятия и а-ха да влезем в битка за устояване на предварителната програма на пътуването. Но вече сме на границата и само след малко пред погледите ни заблестяват островърхите послания към небесните владения.

Влизаме в Одрин, древният Адрианопол, днешният Едирне,

градът на три реки, идващи от България, градът между три държави, градът кратка столица на Османската империя (1369-1453). Одрин е забързан град и в същото време с характерно източно спокойствие, град на множество фонтани, красиви градини и паркове, цъфтящи алеи, ята от гълъби. Преминаваме почти през цялата му територия, за да отидем на Тавуксу сокак, където е

българската църква „Свети Георги”,

строена в 1880 година. В прашния и мърляв квартал тя е открояващо се свежо кътче. Веднага ни наобикалят уличните търговци с всевъзможните разноцветни, разнородни и почти винаги ненужни дрънкулки (усещаш това едва, когато го купиш). Посреща ни Мария -жената, която е отдала себе си и семейството на храма, въздигнат от развалините от стотици хора и организации. Скромен, но много близък в иконните си изображения с най-големия асеновградски храм със същото име. Пред църквата се събират няколко от малкото останали тук българи и започваме раздумка. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Тръгваме от махала „Барутлук”, но преди това някой написа в препълнената книга на храма:”Благодарим Ви, че пазите нашата вяра. Група от Асеновград. 25.06.2011 г.”, а още малко преди това група арменци от Пловдив и Калифорния са изразили възхищение от родолюбивото поддържане на храма. Отиваме на

другото българско място – църквата „Св. Константин и Елена”,

на срещуположната страна на града, край Марица, която тук е Мерич. Построена в 1869 година от Уста Костадин Казака. Историята ѝ е свързана с благоволението на султан Абдул Азис, по-късно с множество иманярски набези, опожаряване, разграбване през 80-те години на ХХ век и с опасност да бъде иззета от турската държава. Но през 2008 г. само за шест месеца „Св. Св. Константин и Елена” е пресъздадена в автентичния й вид и на 14 септември, на Кръстовден над квартала „Киришхане” и Одрин се разнася камбанния звън на православното присъствие. Днес виждаме 69 икони възстановени от снимки правени през 30-те години на миналия век. А дворът е разкошен оазис – рози, кипариси, зрееща джанка, беседки, пейки, бликаща вода. Някои, които знаят това пристъпят из двора тихо и вглъбени –този двор преди време е бил гробище на загиналите български войници. Когато научавам това упреквам невежеството си и оставям човека, който ми го каза на спокойствие, за да изрази своите чувства. Снимаме всичко, което сме видели, запечатваме за себе си съприкосновението с едно голямо възстановително и патриотично дело, не ни се излиза от перфектния двор.   И отново на път. Към

мемориалния комплес на Балканската война и Шукрю паша.

Хълмът на някогашния укрепен форт, загубил тотално битката с българската армия сега е превърнат в апотеоз на защитниците му и прослава на Шукри паша. По пътя се разминаваме с множество хора от цяла Турция. Нашият асеновградски гид, въпреки младостта си е абсолютен ерудит , слушаме го и следваме под прижурящото слънце към крепостта. Потапяме се в битката на нашето най-голямо военно достойнство, когато Одрин пада след решителния пробив на генерал Георги Вазов в утрото на 26 март 1913 година. Един турски офицер записва в дневника си: „Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щъкат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.” Не ме впечатляват показаните фотоси из подземията за жестокостта на българската армия – „А ла гер, ком а ла гер!” Напускаме крепостта и района, където още през 1205 година цар Калоян пирува, разгромявайки кръстоносците от IV поход начело с император Балдуин. Напускаме, но

не забравяме да кажем на военния караул на днешните ни съюзници „Довиждане, аскер!”,

които по същия приветлив начин ни отвръщат. И си мисля за онези малки стъпки, крачки и преходи, които двете страни и всеки един от нас трябва да продължат да правят, за да успокоим миналото и преминем завинаги в утрешното. Икиндия е…14 часът. Отново на път под жаркото комшийско слънце. Има един алтън в огърлицата на Одрин, който е невъзможно да не видиш. Този шедьовър е

джамията „Селимие”.

Завършена е в 1575 година (Европа току-що е открила Америка чрез експедицията на Колумб) от големия Мимар Синан – най-забележителният архитект и инженер на Османската империя. И тук е стълпотворение от туристи, снимам две момчета от Корея и влизаме в невероятния архитектурен комплекс. Спазваме всички салтанати на мюсюлманската повеля и се озоваваме в пространство, което излъчва мъдрост, спокойствие, ведрина и съвършенство. Какво повече? Всеки трябва да види и сам да усети едно величие, съградено от човека. Само ще допълня - два часа, поседнал в джамията „Селимие” може да те зареди перфектно. Излизаме.

Тръгваме да пием ритуално кафе по централната чаршия

- кафе, чай, айрян, бира , кой както пожела пихме пред „Керван сарай”, в бистро „Антик”, хапнахме дюнер и баклава, снимахме се и се майтапихме. Оловото в краката ни ставаше все по-тежко. Добре, че небето ни прати няколко капки дъжд. Метнахме се каталясали на автобуса в 19 часа и хайде обратно – да преминем отново краткия отрязък от пътя Калкута – Лондон. На Капъкуле напускаме Република Турция. Напускаме светлите сокаци на Одрин и навлизаме в тъмните булеварди на Европейска България. Но от наше по-хубаво нема! И сме… най-велики! Одрин-Асеновград 25-26 юни 2011 г. Автор: Стойчо Тошков   Други разкази свързани с Другата Турция – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Одрин в неделя
2. Из Турция на мотор – 2009г(5): Из Кападокия
3. С мотоциклет в Турция (2)
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
5. Из Сирия и Турция през 2007г. (5)
6. Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)
7. Из Турция на мотор – 2009г(3)
8. Kападокия, Турция – втора част
9. Из Турция на мотор – 2009г(1)
10. Из Турция на мотор – 2009г(2)
11. Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (7): Кайзери
12. Екскурзия до южната ни съседка Турция и до единствения в света град на два континента – Истанбул

Според изследване, проведено от антивирусната компания ESET, половината от потребителите в мрежата периодично се свързват към интернет с помощта на преносими устройства - на улицата, в заведение и така нататък. Като основен инструмент за достъп до мрежата чрез Wi-Fi обикновено се използват лаптопи (41%), по-малко популярни са се оказали нетбуците (3%), а на трето място се нареждат смартфоните и таблетите (2%). По данни на компанията ESET, потребителите все по-често се сблъскват с кибермошеници и други заплахи в глобалната мрежа при свързването към интернет чрез безплатни Wi-Fi точки за достъп, например при проверка на банковата им сметка, разплащания чрез мобилния си телефон, изпращане на електронна поща и други действия. Експертите на ESET определят няколко ключови заплахи за сигурността, произтичащи от използването на безплатните Wi-Fi точки за достъп: - Мрежите, организирани от хакери, могат да бъдат представени като напълно легални безплатни точки за достъп; - Атаки чрез зловреден софтуер към компютъра, свързан към точката за достъп; - Снифинг - прихващане и анализ на интернет трафика на потребителя, което води до загуба на конфиденциални данни; - Кражба на лична информация от "човек в средата", което означава ситуация, в която хакер може да прочетете съобщенията, разменяни между потребителите, без те изобщо да подозират за присъствието му. "В тази връзка ние препоръчваме да не се използват непознати Wi-Fi точки за достъп, както и по възможност да се намали количеството конфиденциална информация, съхранявана на мобилното устройство. За извършването на банкови операции трябва да използват само проверени точки за достъп до интернет", коментират от ESET. За достъп до електронна поща свързването към Wi-Fi мрежите следва да се осъществява чрез защитения протокол https, а не по http, тъй като така хакерите могат да получат достъп до пощенската кутия на потребителя. Използвайки протокола http, той само улеснява задачата на потенциалното злонамерено лице. Освен изброените препоръки е важно да се спазват и традиционните правила за компютърна безопасност - да се използва съвременен и лицензиран софтуер, както и да се проверява за актуализации на наличните програми, а когато такива бъдат достъпни, те да бъдат своевременно инсталирани.

Ранди Зукърбърг е не само маркетингов мениджър на Facebook, но и сестра на известния основател на социалната мрежа Марк Зукърбърг. След шест години в компанията сега тя е взела решение да тръгне по свой собствен път, като основе своя собствена компания. Във Facebook Ранди Зукърбърг отговаряше за контактите и интеграцията между социалната мрежа и американските медии, като освен това вземаше и активно участие в работата на официалния видеоканал на Facebook - Facebook Live. В молбата си за напускане Зукърбърг е написала, че при разработката на на нови концепции за медиите е вложила сърцето и душата си в проекта Facebook, но вижда много по-голям потенциал за продължаване на дейността си извън Facebook. Тя възнамерява да използва този потенциал с новата си компания, която ще се нарича RtoZ Media. Според Зукърбърг, главна задача на новия й проект ще бъде "да помогне на компаниите да станат по-социални". В специално изявления от Facebook потвърдиха напускането на Ранди Зукърбърг и й благодариха за огромния принос към компанията. Марк Зукърбърг все още не е коментирал официално напускането на сестра си. През последните три месеца Ранди Зукърбърг беше в отпуск по майчинство, след като роди първото си дете. По собствените й думи, през това време тя е имала възможност да обмисли личните си цели, след което е взела и решението да основе своя собствена компания.

Британецът Алън Корк ще опита да направи пробив в нова сфера от книгоиздаването, пише Daily Telegraph. През май 2012 година неговият роман "The Greater Bad", който в момента е достъпен само като kindle-издание, ще бъде пуснат на пазара в нов формат - водоустойчива книга.

"Книгата ми бе избрана да проправи пътя на една нова ера в книгоиздаването и се чувствам все едно съм на Луната", казва ентусиазираният автор. Хартията на неговия роман ще бъде подсилена с два синтетични пласта, които ще увеличат живота на изданията почти двойно. Според Telegraph технологията досега е ползвана единствено при банкноти в Австралия.

Оказва се обаче, че тази практика съвсем не е нова. Още през 2004 година американският издател Melcher Media въвежда технологията DuraBooks, която позволява печатането на книги от синтетична хартия, която не се мокри и не се къса. През последните години компанията е издала над половин милион копия от различните си DuraBooks заглавия.

Водоустойчивите книги обаче изглеждат подходящи най-вече за екстремните натури. Като този ентусиаст на тема оцеляване:

Шистофренията, новата кауза на Петата колона, подхваната най-напред от Волен Сидеров, беше вкарана под руско налягане в подземните пластове на кандидатпрезидентската кампания от избраника на московското енергийно лоби Ивайло Калфин. Приказвайки като в предизборен клуб за пенсионери със зелени чорапи ( които отличават някои другари от запаса) , Калфин използва екрана на БНТ да нарисува [...]

Apple не крие факта, че много от иновациите в наскоро появилата се официално операционна система OS X Lion са взаимствани от мобилната платформа iOS. Анализаторът от компанията Jefferies & Co. Питър Мисек счита, че през 2012 или 2013 година американската корпорация ще обедини двете операционни системи в единна платформа за приложения и "облачни" услуги, съобщава Barron's. Сливането на OS X и iOS ще осигури съвместимост на съдържанието за различните устройства. Според Jefferies & Co., Apple може да пусне на пазара MacBook Air, работещ под единната платформа, още през втората половина на 2012 година. Дотогава "въздушният" лаптоп вече ще бъде оборудван с процесора A6 с архитектура ARM, който ще бъде използван и в iPad 3. Останалите компютри на Apple засега ще бъдат оборудвани с чипове Intel и ще работят под управлението на OS X, но до 2016 година и те ще преминат към хибридната операционна система и ARM-архитектурата, отбелязва Питър Мисек. През последните няколко месеца в мрежата многократно се появяваше информация, че Apple възнамерява да използва в своите лаптопи чипове ARM, а в края на пролетта бе съобщено, че компанията тества прототип на MacBook Air, базиран на процесора A5.

Милен Радев

Преди време в интернет случайно ми бе попаднал един мил и искрен текст на анонимна участничка за музиката на Мисисипи Джон Хърт. Привеждам го тук в превод, защото нищо по-хубаво и точно не бих могъл да измъдря. Към двете изпълнения добавям, както ми стана адет, по един превод, който правя с чисто информациона цел, без каквито и да е литературни и пр. претенции:

Легендарният блус-изпълнител Mississippi John Hurt (1893-1966) работи почти целия си живот като жътвар и селскостопански работник в малкото градче Avalon сред хълмовете на щата Мисисипи. Възраждането на народната музика през 1960-те години неочаквано го открива на стари години като майстор певец и китарист. Джон Хърт е необичайно хрисим човек сред бурния и груб свят на блуса. Хърт очарова всекиго със своя благ характер и излъчване.

Както си спомня един фен “Той просто се отнасяше учтиво с всекиго и свиреше майсторски на китара.”

 

 

Farther Along Tempted and tried we’re oft made to wonder why it should be thus all the day long While there are others living about us never molested though in the wrongFarther along we’ll know all about it farther along we’ll understand why Cheer up my brother live in the sunshine we’ll understand it all by and by When death has come and taken our loved ones It leaves our home so lonely and drear Then do we wonder why others prosper living so wicked year after year Farther along we’ll know all about it farther along we’ll understand why Cheer up my brother live in the sunshine we’ll understand it all by and by When we see Jesus coming in glory When He comes from His home in the sky Then we shall meet Him in that bright mansion We’ll understand it all by and by Farther along we’ll know all about it farther along we’ll understand why Cheer up my brother live in the sunshine we’ll understand it all by and by

Ще дойде ден В изкушения и мъчени от изпитания често се питаме, Защо е уреден така светът, Че около нас други си живеят безнаказано, макар и да са потънали в грях.Ще дойде време, когато ще знаем повече, Ще дойде време, когато ще разберем защо това е така Разведри се братко, отпусни си сърцето Всичко ще разберем някой ден Когато смъртта почука и прибере нашите най-мили Домът ни остава тъй мрачен и пуст Питаме се тогава, защо ли други благоденстват, Правейки само злини през целия си живот Ще дойде време, когато ще знаем повече, Ще дойде време, когато ще разберем защо това е така Разведри се братко, отпусни си сърцето Всичко ще разберем някой ден Когато видим Исус да идва в славата Си Когато Той слезе от Своя небесен дом И ние Го срещнем в блестящите покои Ще разберем всичко малко по малко Ще дойде време, когато ще знаем повече, Ще дойде време, когато ще разберем защо това е така Разведри се братко, отпусни си сърцето Всичко ще разберем някой ден

И нещо още по-важно – той пее и свири с открита добросърдечност, спокойно почиващ в благословената сигурност на своята вяра. Обръщайки се към причините за човешките страдания и физическа мъка в заглавия като «Farther Along» Хърт пее «Ще дойде време, когато ще знаем повече,/Ще дойде време, когато ще разберем защо това е така/Разведри се братко, отпусни си сърцето/Всичко ще разберем някой ден».

Ожидавайки «красивите небесни порти» и срещата с «онези, тръгнали си преди нас» певецът предвижда всепримиряващо бъдеще за човечеството. Той е човек, познал във всекидневен труд изнурителната тежест на жътварската работа, затова и неговата интерпретация на «Since I’ve Laid My Burden Down» («Снех товара от плещите си») със строфата “Няма болести, няма мъка, откакто снех товара от плещите си» остава гравирана завинаги в паметта ни:

 

Since I laid my burden down Glory Glory Hallelujah Since I laid my burden down Glory Glory Hallelujah Since I laid my burden downNo more sickness, no more sorrow Since I laid my burden down No more sickness, no more sorrow Since I laid my burden down I’m going home to live with Jesus Since I laid my burden down I’m going home to live with Jesus Since I laid my burden down I’m goin’ shake glad hands with the angels Since I laid my burden down I’m goin’ shake glad hands with the angels Since I laid my burden down Glory Glory Hallelujah When I lay my burden down Glory Glory Hallelujah When I lay my burden down

Cнех товара от плещите си Слава, слава, алилуя Вече снех товара от плещите си Слава, слава, алилуя Вече снех товара от плещите сиНяма болести, няма кахъри Вече снех товара от плещите си Няма болести, няма кахъри Вече снех товара от плещите си Прибирам се у дома, да живея с Исуса След като снех товара от плещите си Прибирам се у дома, да живея с Исуса След като снех товара от плещите си Щастлив ще подам ръка на ангелите След като снех товара от плещите си Щастлив ще подам ръка на ангелите След като снех товара от плещите си Слава, слава, алилуя Вече снех товара от плещите си Слава, слава, алилуя Вече снех товара от плещите си

Видеосистемата Betamax на Sony е известна с това, че не успя да се наложи на пазара и загуби видеомагнетофонната война с въведения от Philips стандарт VHS.

За сметка на това обаче Sony спечели една друга, от правна гледна точка, много важна война – тази с Universal City Studios.

Победата на японския производител е ознаменувана с решение на Върховния съд на Съединените Щати (US Supreme Court), според което записването на телевизионни предавания на видеокасети, за да могат зрителите им да ги гледат по друго време

не е нарушение

на авторското право, а честна употреба.

От съвременна гледна точка това като че ли се разбира от само себе си, но погледнато през призмата на 70-те (съдебното дело се е точило от 1976 do 1984) технологията на видеорекордера е била нова, без подходящ аналог и, какъвто е бил главният довод на Universal, е била в състояние да наруши изключителното им право на възпроизвеждане.

Днес касетъчните видеорекордери отдавна са излезли от масова употреба – на тяхно място дойдоха оптичните носители, а с навлизането на IP телевизията през последните години все по-успешно се налагат предоставяните като облачна услуга виртуални видеорекордери.

Истинското удобство при ползването на виртуални видео рекордери се изразява в това, че зрителят не купува продукт, а услуга, с която де факто прехвърля записването на съдържание от телевизиите към доставчика на услугата.

Звучи повече от логично, нали?

Е, да ама не, както би казал Петко Бочаров.

Интересен пример в това отношение е Германия, където въпросът дали доставчик на такава облачна услуга може да записва съдържание излъчено в телевизионна мрежа по поръчка и за сметката на зрителите доведе до

съдебни драми

сравними с по-горе споменатия казус Universal vs Sony в Америка.

В проведените съдебни процеси правоносителите (преди всичко телевизионни канали) обвиняваха доставчиците на услугата “online video recorder”, че записвайки излъченото от телевизионните програми съдържание нарушават правото им на възпроизвеждане, докато доставчиците аргументираха бизнес модела си с т. нар. право на лично копие, което зрителите имат.

В Германия правото на лично копие е разписано в  § 53 от немския Urheberrechtsgestz – разпоредба смислово сходна с чл. 25 от нашия ЗАПСП.

Занимавайки се с  предмета на услугата “online video recorder”, и най-вече с това, че записващото устройство не се намира при зрителя, а при трето лице – доставчик, немските съдълища упорито

отказваха да признаят

приложимостта на правото на лично копие.

Главният им аргумент беше, че копието не се изготвя директно от зрителя, а от доставчика на облачния рекордер.

На практика тези решения убиваха бизнес модела “online video recorder”, заради което и жънеха сериозна критика.

Нейсе, в излязлото си преди петнайсетина дни решение по делото RTL срещу Save.TV,  Апелативният съд Дрезден приема, че

не е важно “кой натиска копчето”

и, че правото на лично копие е приложимо и в случая на платената услуга “online video recorder”.

Решението трябва да се приветства, защото показва, че и в контекста на една нова технология целта на авторското право e да създаде

добър баланс

между ограничения монопол на авторите/правоносителите върху техните произведения от една страна и правото на обществото на достъп до тези произведения от друга.

No related posts.

Добре, хрумва ти някоя глупост и искаш да я споделиш с всичките си приятели. Мисълта е като пръднята, задържиш ли я – изчезва

1. Можеш да я напишеш в едната социална мрежа, където ще я видят 10 от тях. Фейсбук стимулира и организира по-добре коментарите.

2. Можеш да я напишеш в другата мрежа, където ще я видят и останалите 10. Туйтър владее шерването, глупостта става част от фолклора и достига до някакво число непознати. Файдата е чисто морална, защото правиш оброт на мрежата, а не на себе си. Мартин Карбовски си купи А5-ца от чуждото нещастие, а ти се возиш на 204 с всички потни мъжаги в София.

3. Можеш да я фраснеш и в двете мрежи, ще стигне до всичките ти 20 приятели, като на 4 от тях ще им се повтори. Могат да те напсуват или да те филтрират по техен избор.

4. Можеш да я напишеш на блога си, където имаш контрол, но поради сложността на RSS технологията ще достигне до 4-5 от аверите ти, които не че нямат андроиди и айфони, просто не знаят как да ги ползват.

Изборът е сложен, драмата е голяма…

//Кликнете на бутона за цял екран, за да видите видеото.

Още по темата:

1. Още 5 дни до края на конкурса за най-, ама най-българското ястие.
2. Летен конкурс за 100$ – Кое е българското ястие?
3. MockFlow – макети за Iphone, сайтове и десктоп

Не, заглавието не е хитър начин просто да привлека трафик. Наистина, на календара, който ще ви покажа, има по-голи жени от всички календари, които сте виждали досега. От технологичната компания EIZO са решили да спретнат едно интересно намигване към целевата публика на едни от по-специализираните си продуктови линии – RadiForce. Както предполага името, серията монитори е разработена специално за рентгенови изображения. И какъв по-добър начин за промотиране от календар с рентгенови снимки на привлекателни (вероятно) дами?

Позите на моделите са много предизвикателни, но лекарите, на които е изпратен нестандартният подарък, няма защо да се притесняват да го закачат в кабинета си:

След успеха на календара като средство за директен маркетинг и постъпили запитвания EIZO дори започват да продават бройки от календара за скромната сума от 70 евро. И все пак, ако раздробите инвестицията в 12 месеца, не е чак толкова много

Защо работи?

• Забавна закачка, която създава усмивки.
• Нестандартно представяне на продукта.
• Много подходящ подход към целевата група.

Още по темата:

1. Audi: Календар с коли без коли

Продукти за 4 порции:
1 пакет паста Пенне
4 домата
3- 4с.л. зехтин
1ч.л. сол
1 глава червен лук
300г настърган Пармезан
няколко листа пресен босилек

Приготвяне:
Пастата се вари в подсолена вода, според указанието на опаковката. Готовите спагети се отцеждат добре от водата и се слагат в купа. Към тях се добавят 2- 3с.л. зехтин. Объркват се и се оставят настрани. Лукът се почиства и реже на кръгове. Запича се за 2- 3 минутки на тиган. Предварително дъното на съда се маже със зехтин. Запечените кръгчета лук се слагат в чиния. Доматите се стържат на ренде. Пастата се разпределя в 4 чинии. Отгоре на порциите се подреждат запечени лучени кръгчета. Поливат се със пресен доматен сос. Накрая пастите се поръсват с настърган Пармезан и ситно нарязани листа пресен босилек.

Вицепрезидентът по корпоративното развитие и главен юрист на Google Дейвид Дръмонд се възползва от официалния блог на компанията, за да разкритикува публично конкурентите, възпрепятстващи развитието на платформата Android. Според Дръмонд, той е свидетел на създаването на съгласувана кампания с цел унищожаване на платформата, сред чиито организатори са корпорациите Microsoft, Oracle и Apple, които използват за атака "фиктивни патенти". Като пример за това топ мениджърът приведе резултатите от търговете за продажбата на патентите на Nortel и Novell. Първият бе спечелен групата CPTN, включваща Microsoft и Apple, а втория - от групата Rockstar, сред чиито участници се оказаха имената на същите две компании. "Конкурентите са се обединили, за да не допуснат патентите да преминат в ръцете на Google", пише Дръмонд. Целта на подобни проекти е проста, обобщава юристът: производството на смартфони с Android да се направи колкото е възможно по-скъпо и да се заставят производителите да плащат за използваните в тях патенти повече, отколкото струва лицензът за Windows Phone 7. Според съобщения на местни медии, датиращи от миналия месец, корпорацията Microsoft е поискала от Samsung по $ 15 за всяко устройство с Android срещу $ 10 за лиценз за собствената си платформа. Google ще се бори с подобни нелоялни компании по два начина: ще използва закона (от Google се надяват, че американските власти ще размислят и няма да допуснат нито една от сделките) и ще разшири собственото си патентно портфолио. Така преди около две седмици интернет гигантът придоби около хиляда патента на IBM, включително заявките за такива.

Ето че вече българският език ще бъде защитен със закон. Вярно, законът е само от 5 странички, но авторът му, Любен Корнезов, е научен да мисли стегнато, ясно и просто. В мотивите за внасяне на законопроекта се казва: „Въпросът за българския език е не само проблем на езикознанието, литературата или филологията. Той е държавнически проблем. Езикът е основния градивен елемент на нацията. Без език няма нация. А нашия български език идва от древността, от равноапостолите Кирил и Методий. Патриархът на българската литература го нарече “език свещен на нашите деди“. Така пише в законопроекта, а аз все си мислех, че от равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий идва графичната система, с която се записва вече съществуващият език, а не самият той. Обаче, ако законопроектът мине през пленарна зала и се превърне в закон, това вече няма да е така, защото законът е над всичко. И тогава историческата истина ще гласи, че светите братя са създали не азбуката, а езика. Но както и да е. Целта на настоящето изложение е друга.

Тъй като, както вече споменах, законопроектът е твърде лаконичен, струва ми се, че е нужно малко разяснение за не толкова компетентните, колкото мен и вносителя Корнезов, читатели.

„Българският език е задължителен при наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти”.

Очевидно във всички останали случаи българският език не е задължителен. Освен това, този текст, въпреки привидната си юридическа изчерпателност, поражда някои въпроси. Например, защо летищата трябва да се наименуват на български език, а гарите и пристанищата не? Кои са наименованията на пътните знаци? Как, например, викат на знака за забранено спиране – Стоян? Лоренцо? Как ще се казва хотел „Хилтън” след приемането на закона? А фирмата „Майкрософт” – „Малък и мек” ли? Тук трябва да признаем, че има допуснати слабости, които до второ чете трябва да се изчистят.

„Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български,
които възпроизвеждат техния смисъл”.

Тъкмо този текст според мен е гръбнакът и живецът на законопроекта. Той открива неподозирани възможности за работа върху българския език. Не се прилага трудно. Достатъчно е само да уловиш кои думи са от други езици и веднага да ги замениш с български. Например изречението „Юристът Любен Корнезов внесе в парламента нов законопроект” по силата на бъдещия закон ще трябва да гласи „Правникът Любен Корнезов внесе в говорилнята ново законоизображение”. Или пък „Другарят Любен Корнезов беше избран за делегат на конгреса на Българската социалистическа партия” задължително трябва да се промени на „Другарят Любен Корнезов беше избран за отзаконник на заедновървежа на Българската общественическа частичност”. Тогава това съждение вече официално ще може да влезе във вечерното разпространение на далековиждането (емисия на телевизията по старому).

„Българският и другите езици не могат да се използват за посегателство върху националното единство и териториалната цялост на държавата”.

Този текст е чудесен, но появил се веднъж в Закона за българския език, не може да остане само в него. Трябва да го припознаят и другите закони, защото както езикът може да е заплаха за териториалната цялост на държавата, така могат да бъдат и всички други неща, обект на законова регламентация и регулация като МВР, политическите партии и обществените поръчки – за всяко от тях си има отделен закон, следователно всяко от тях е потенциална заплаха за националното единство и териториалната цялост на държавата.

Както виждате, законът за българският език е зареден с огромна енергия и когато бъде приет, ще преобърне изоснови съществуващия обществен ред. Затова е много важно кой ще го пази и ще се грижи за неговото прилагане. Раят е бил пазен от херувим с огнен меч. Законът „Корнезов” не заслужава нищо по-малко от това.

„Чл. 22. (1) Създава се държавен орган – Комисия за опазване и развитие на
българския език, който се състои от 17 членове”.

Едва сега, на попрището жизнено в средата, като мълния ме озарява прозрението за съдбата на мъртвите езици като шумерски, латински и старогръцки. Защо са изчезнали, защо са умрели? Защо гърците са спрели да говорят на старогръцки и са започнали да говорят на новогръцки? Много просто. Защото древните неразвити общества не са успели да създадат свои комисии от по 17 членове за опазване на съответните езици. Получаваме отговора и на друг един въпрос: как българският език е успял да се развие от синтетичен (с падежи) до аналитичен (без падежи). Отговорът отново е много прост – българите, за разлика от останалите варвари, са имали Комисия за опазване и развитие на езика и именно тя го е развила от падежен в безпадежен. За съжаление, по време на османското присъствие тази комисия се е саморазпуснала, за да се влее в хайдушкото движение, и сега трябва наново да бъде създавана. Което прави и законът „Корнезов”.

Ето как, от приказка на приказка, стигаме до най-същественото:

Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл. 25 гласи: „За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания”. Трябва. Трябва да има повече глоби, за да се научи тоя народ на ред, пък и да се напълни бюджета, за да има заплати за чиновниците. Макар че законът „Корнезов” не казва как ще се осъществява контролът и как ще се налагат наказанията, аз знам и ще ви кажа. Както има екополиция (или поне има идея да има), така ще се създаде и лингвистична (езикова) полиция. Тя ще бъде общинска, за да може да се издържа пряко от гражданите, които ще наказва. Лингвополицаите ще бъдат оборудвани с преносими подслушвателни уредби като онези от шпионските филми, с които добрите подслушват какво си говорят лошите от другата страна на улицата. Полицаите ще бъдат маскирани като бременни студентки или ровещи по кофите клошари, за да не будят подозрение и да не плашат потенциалните нарушители. Щом посредством мощната си и модерна апаратура доловят разговор с употребата на чуждици или пък такъв, който съдържа прилагателни и причастия, които застрашават териториалната цялост на държавата, веднага ще вадят кочаните с актовете и ще наказват. А откъде полицаите ще знаят кои думи са с български произход и кои не? Откъде ще са сигурни коя от думите в словосъчетанието „кочан с актове” е българска и коя е мръсна чуждица? Всичко това ще стане ясно от друг закон, който ще се казва, например, Закон за етимологичната адекватност на лингвистичната полиция, макар че няма да може да се казва така по силата на Чл.6, т.8 от Закона за български език, защото от всички думи в заглавието му български са само „закон”, „за” и „на”. Но независимо от това как ще се казва, такъв закон ще има и проектът за него вероятно ще бъде написан от някой друг мастит български юрист, защо не и от самата Искра Фидосова.

И така, пламъчето на надеждата вече е запалено и остава само да се молим мнозинството в парламента да не се заинати и законът да бъде гласуван от депутатите. За да може майчиният ни език най-сетне да е защитен от злонамерени посегателства и да е спокоен за бъдещото си правилно развитие. А когато постигнем това, ще се погрижим и за бащиния език. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Днес ще се качим на един "джип" и ще потеглим към Jabal Shams – Слънчевата планина на Оман. Водач ще ни бъде Николай. Приятно четене:  

„-От Харманли до Михайловград са четиринадесет часа път.

-От Дубай до Ню Йорк пак са толкова”

Из разговор по време на обяд с братовчед ми

 

Пътуване до Слънчевата Планина

Оман, Jabal Shams

Часът е три следобед. Сядам да похапна в подножието на

Jabal Shams

Името е арабско, Jabal означава планина, а Shams – слънце. Всъщност това е началото на Off Road маршрута, който носи името на планината. От сутринта съм минал към 400 километра. Станах в пет. Имамът призова правоверните за молитва малко преди това, но аз вече бях буден. Предполагах, че за един час ще се оправя. Нищо подобно, отне ми три часа да се изкъпя и да приготвя всичко. След като спах в колата миналата година, когато ходихме до Ras Al Jins, за да гледаме, как гигантските костенурки снасят яйца, вече си правя „списък за идиоти”, когато тръгвам. По-добре да проверявам като тъпак едно по едно по списък, отколкото да спя на камъните или още по-лошо - в колата. Май пропуснах да уточня, че миналата година забравих надуваемите дюшеци. Хубаво нещо е GPSa, само че той си перка по неговите си маршрути (картите, които са инсталирани в момента) и въобще не му пука, че в страните от Близкия Изток строят пътища със скорост, с която в България те се съсипват. Помотах се около половин час около границата, докато разбера,че има и алтернативен маршрут. Наругах всичката електроника и целия технически прогрес и продължих. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

  През целия път слушах музика на Горан Брегович. Бях си свалил предишната вечер разни MP3ки и с почуда установих, че има издадени албуми с негови песни на полски и на гръцки. Има нещо очарователно в това да слушаш „Чай Шукарие” на полски. Шегата настрана, изключително богата музика. Балкански ритми, португалска музика в стил морна, цигански напеви, авторски работи - с други думи все неща, които ти грабват сърцето или поне моето. То пък едно сърце...

    Първата забележителност по маршрута, която спирам да разгледам, е

Hoota Cave - естествено не работи

След като в продължение на няколко минути се опитвам да разбера, кога точно ще отворят (след осмото запитване най-накрая установявам ,че става дума за: “On the tenth sir, Insh Allah”), момичето на касата ми предлага да разгледам експозицията и да изгледам филма. За филм нямам настроение, разглеждам експозицията набързо, правя няколко снимки на експонатите и продължавам по пътя. Следващото място където спирам е

Misfat Al Abriyin

Пропуснах да спомена, че изписвам имената на английски, така както са написани на табелите по пътя, защото не съм сигурен как се произнасят. Например за един и същ квартал в Дубай можеш да срещнеш следните табели “Jumaira”, “Jumeira’, “Jumeirah” и т.н. Причината вероятно е, че трудно се намира еквивалент на арабските звуци в латиницата. Мястото е много красиво.

Над гора от палми се извисява скалист хълм с накацали по него каменни къщички. Струпани са на две групи. След като правя няколко снимки, решавам и аз не знам защо, да направя още една на автоматичен режим и потеглям отново. След няколко километра спирам на нарочна площадка, предлагаща панорамен изглед. Пейзажът наистина е невероятен, но аз откривам с огромно неудоволствие, че снимките на скалното селце с изключение на последната, са направени на режим за стайно осветление. Явно, когато се връщам, ще трябва да се отбия отново. Не съжалявам - толкова е хубаво, че си струва. Продължавам напред към

Слънчевата Планина

Оманското министерство на туризма и транспорта се е погрижило сериозно.

По-голяма част от очаквания Off Road е перфектно асфалтирана. Ура! Най-накрая асфалтът свършва. Карам около десет километра по наистина стръмен, черен път. На два пъти се налага да преминавам на 4х4.

Стигам до Базовия Лагер на Jabal Shams

 

На рецепцията ме посреща изключително любезно индийче, което говори сравнително разбираем английски. Обяснява ми, че има два маршрута за преходи: W4 който води до върха и отнема около шест часа и W6 - до Големия Каньон - с приблизителна продължителност два, три часа. Избирам каньона, заради липсата на време, но го отлагам за следващия ден, понеже трябва да намеря място, където да нощувам. Питам момчето, разрешено ли е да се опъва палатка извън къмпинга. Оказва се, че няма проблем.  

Къмпингът (Базовият Лагер) е голо и скучно място.

Има постоянно разпънати големи шатри, които предлагат скромен хотелски комфорт и няколко малки бунгала от Итонг, повечето от които все още в строеж. Няма едно храстче за разнообразие, а за дърво и дума не може да става. Иначе е удобно. Освен вече споменатите шатри и бунгала има ресторант, кафене (също все още в строеж) и Majilis – място подредено в арабски стил с миндери и възглавници, телевизор и няколко книги на френски?!. Преди демократичните промени руснаците биха го нарекли „Място за отдих и култура”. Те може би и сега биха го нарекли така. Абе руска му работа. Оставям колата на паркинга и излизам от къмпинга, за да разгледам терена от другата страна на асфалта. Тръгвам по страничен черен път и стигам до заградено място. Изумително, зад телена ограда...градина. Някой се е хванал, терасирал е скалата, докарал е почва отнякъде и отглежда зеленчуци. Докато се възхищавам на хвърлените усилия и резултата от тях, изневиделица се появява местен с омотан около кръста шал и тениска. След като разменяме задължителните любезности на арабски, се оказва, че поради скромни лингвистични способности и от двете страни разговорът не може да продължи много дълго. Английският на местния не е брилянтен, а в интерес на истината същото се отнася и до моят арабски. Преди две години направих усилие – започнах всяка сутрин да ставам един час по-рано и да уча езика. Бързо напредвах, докато стигнах до необходимостта да ползвам азбуката. Оказа се невъзможно или поне за мен.

Говоримият арабски е доста далеч от писмения.

Много от думите са съвсем различни. За арабите е лесно, понеже те проговарят езика още съвсем малки и когато по-късно тръгнат на училище, научават книжовния като чужд. Отделно от това се изправих и пред други пречки. В Дубай, където живея повече от три години, официален език е английският и това е напълно разбираемо, като се има предвид, че тукашното население е едва около петнадесет процента. С други думи, дори да говоря арабски, бих се разбирал с много малка част от хората и то в редките случаи, когато срещна местни. Освен това, бях силно изненадан от факта, че езикът който говорят в Средния Изток, този в Египет и Арабският от Северна Африка са доста различни. Понякога самите араби не могат да се разберат помежду си. Така безславно приключи моята лингвистична Одисея. Нищо, при добро желание, човек може да се разбира с хората и без да знае езика, стига да иска. Благодарим си учтиво един на друг с местния (за какво ли?! не че има лошо де) и се разделяме. Виждам едно място малко по-надолу, което ми се струва добро за разпъване на палатката и слизам да го проверя. Голяма равна площадка разположена на ръба на пресъхнал поток, който се спуска стръмно надолу по скалите. Влива се в нещо като малка планинска река, също пресъхнала в момента. Гледката от тук е вълшебна. Тръгвам надолу и слизам до дъното на дерето, там където потока се влива в реката и намирам голямо изсъхнало дърво, явно довлечено от водата, когато реката е била пълноводна. Ясно, ще нощувам на равното над дерето. Сега обаче трябва да изнеса няколко клона от сухото дърво горе. Взимам два и тръгвам. Докато се изкача, душата ми ще изскочи през гърлото. Часът е 5:30 и скоро слънцето ще залезе, а аз съм наникъде. Трябва да побързам. Отивам да докарам колата. Спирам на избраното място и тръгвам отново надолу за още дърва. Избирам още един голям клон, нарамвам го и почвам да се катеря. По средата на пътя вече съжалявам и се питам дали наистина ще ми трябват толкова много дърва за вечерта. В този момент се сещам, че последните две седмици, откакто Александра се прибра за ваканцията, съм зарязал фитнеса и продължавам. Когато стигам горе, не мога да си поема дъх. Спирам за кратко, да си взема сулука и се захващам с палатката. Слънцето върви към залез. Духа силен вятър и това много ме бави. Освен това теренът е каменист и не мога да забия нито един фиксатор за палатката в земята. Чудя се какво ще правя, защото ако не фиксирам палатката, вятърът ще я отнесе. Майната и на нея, ами ако това се случи, когато съм вътре...Решавам да сложа четири големи камъка в четирите края отвътре. Става. Докато приключа и виждам, че съм пропуснал залеза. Нищо, залези много, а и тук толкова ми харесва, че смятам да дойда отново.

Мръкна се. Палатката е разпъната,

огънят гори, дори спалният дюшек е надут, а аз седя на походното столче и с блаженство отпивам биричка. Сам съм с планината, звездите и огъня. Усещането за това, че си част от вселената е неописуемо.

Правя си с голям кеф салата от домати и краставици. Не ми се реже лук, но си нося зехтинец (ух на дядааа!). Става доста студено. През деня, в началото на маршрута термометърът показваше 39°. Сега съм си облякъл върху фланелката дебелия суитчер и пак мръзна. Добре че си нося зимното яке – обличам го и него. Правя нощни снимки. Резултатът не е много ясен. Ще разбера дали са станали, като ги видя на монитор. Опитвам се да запаля походния котлон, за да си стопля вечерята. Уви, много духа. Затова пък дърва има достатъчно. Чакам да стане повечко жар и слагам тенджерата отгоре. Предишния ден си бях купил готови индийски манджи от супермаркет Лулу и сега трябва само да ги претопля. Много практично и много вкусно. Решавам да си лягам. Прибирам всичко в колата и се пъхам в спалния чувал. БЛАЖЕНСТВО.

  Палатката плющи от вятъра и почти не може да се спи, но на кой му пука. Ще свикна със шума. Събуждам се след два часа. Дюшекът се е спихнал. Излизам, запалвам двигателя на колата и включвам помпата към запалката. Чакам да се надуе и клюмам с глава. Чудя се колко ли ще издържи. Лягам си и след като придрямвам от време на време, се будя отново поради същата причина, точно след два часа. Решавам да сгъна спалния чувал на четири, да подложа одеялото и да легна отгоре - отдолу е камък и доста убива. Навличам якето върху суитчера, но за съжаление не е достатъчно – студено ми е. Решавам все пак да се опитам, да поспя. Вятърът блъска в палатката и ми е студено. Дремя. Не издържам повече. Ставам и отново отивам до колата да надуя дюшека. Пъхвам се в спалния чувал. Вятърът като че ли утихва, но не мога да се стопля. Все пак, лека полека се унасям. Сънувам, че майка ми е умряла. Казват, че ако няма кръв, е на хубаво. Часът е шест и се развиделява. Ставам. Не съм се наспал, но навън е толкова красиво. Изгревът обагря отсрещните хълмове в различни цветове. Правя снимки. Дали ще хвана нюансите на цветовете? [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Изгрев в пустинята"][/caption] Въпреки че е светло, слънцето все още не се е показало. Луната е срещу мен. Преди няколко дни беше пълнолуние и сега е започнала леко да се нащърбва. Точно в момента пред нея високо в небето преминава самолет. Правя снимка. Да излиза каквото ще. Студено ми е. Проверявам термометъра в колата – показва 12. Паля котлона, за да си стопля вода за кафе. Далеч съм от мисълта да се асоциирам със Спасителя, но ми се струва смешно да се оплаквам от една безсънна нощ точно на Разпети Петък.

Време е да се приготвям и да тръгвам.

Имам да обикалям доста, а и трябва да се връщам в Дубай. Не искам да закъснявам много - нощното каране ме уморява. Измивам съдинките и прибирам багажа. Палатката се сгъва лесно. Две ужасно любопитни кози ме наобикалят с надежда да изкрънкат нещо за ядене. Прекаляват. Навират се в багажа ми. Скарвам им се. Отдалечават се малко, но продължават да любопитстват. Багажът е готов. Измивам си зъбите и лицето и тръгвам. Бях решил да правя прехода W6, но се отказвам. По-добре да обиколя и разгледам повече места, отколкото да ходя три часа по сравнително еднообразен терен. Идеята за преход никак не е лоша, само че се иска повече време, а аз го нямам. Все пак отивам да видя каньона. Има само едно място, където мога да заседна, преди да изляза на асфалта. Слава богу, успявам да го преодолея. Вчера в базовия лагер индийчето ми каза, че два километра по-нататък започва

маршрута W6.

Отправям се натам. От лявата страна на пътя виждам малко селце, кацнало на ръба на каньона. Цялото е десетина къщи. Отбивам се да го разгледам и да хвърля едно око на каньона отгоре. На влизане виждам възрастен арабин да бърка нещо с лопата. Прилича на строителен разтвор, но не съм сигурен. Поздравявам го и той вяло ми отговаря. Отминавам и продължавам нататък. Стигам до място, което досущ прилича на двор на българска селска къща - разхвърляно, козички се мотаят наоколо и няколко кокошки кълват каквото намерят (какво ли намират?!). Стигам до ръба на скалата, върху която е разположено селцето. Гледката е изумителна. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Каньонът"][/caption]   Не мога да преценя добре, но

дълбочината на каньона е поне седемдесет, осемдесет метра

Може и повече да е. Правя снимка и се обръщам, за да тръгна към колата. Пред мен стои дете с неопределен пол. Облечено е в дълга до петите роба, а главата му е увита с кърпа. Предполагам, че е момче. Предлага ми нещо много пъстро, изработено от вълна. Оказва се, че е ключодържател. Носи найлонова торбичка в ръка, която е пълна с подобни неща. Има и гривни също изплетени от вълнена прежда. Много са хубави. Питам го колко струва. Казва ми един реал и половина. Сигурен съм, че иска повече, отколкото се надява да вземе за нея. Аз обаче го изненадвам и не се пазаря. Винаги съм си мислел, че когато ходя на такива места, трябва на всяка цена да похарча малко пари. Нали хората, които живеят там, разчитат на това, а и честно казано, май нямат други шансове да припечелят нещо. Когато попадна в подобна ситуация, в главата ми винаги изплува една случка: Пътувахме с речно корабче от Асуан за Луксор. По пътя спирахме на няколко места. На едно от местата - вече не помня името, а и няма голямо значение – решихме с Ива да не ходим на организираната екскурзия, а да се помотаем безцелно сами из градчето. Тръгнахме по улиците. По едно време насреща ни се зададоха група деца, които явно се връщаха от училище. Едно от децата се приближи до нас и каза „ Give me some bakshish sir!”. Аз силно се изненадах, защото по моите разбирания бакшиш се дава за свършена работа. Попитах го „Why should I give you any bakshish?”. Отговорът дойде светкавично и беше произнесен с тон, като че ли това не само се подразбира, ами е абсолютно ясно. „Because you are rich sir.” Веднага извадих един долар и му го дадох. Детето го прие съвсем естествено и ми благодари. По- късно разбрах, че това е един от петте стълба на Исляма – плащането на Закат. Всеки е длъжен да споделя част от това, което има, за да бъде раздадено като милостиня на бедните. Та взимам аз гривничката и отивам до колата за пари. Докато плащам детето ме пита, интересувам ли се от килими. Разбира се, че се интересувам. То влиза в къщата и се връща с две малки парчета козяк, които дори и при най-голямо усилие на добра воля няма как да се нарекат килими. Както и да е. Питам го колко. Казва ми че струват 20 реала – около 55 долара парчето. Цената е смешно висока, а и на мен козяци не ми трябват. Благодаря му и си взимаме довиждане. На тръгване го питам може ли да го снимам. Съгласява се.    

Дете на пустинята

Правя няколко снимки, които се оказват впоследствие любимите ми от това пътуване. Качвам се на колата и тръгвам. По пътя срещам мъж с хурка, с бяла къделя вълна забодена в омотаната около кръста му кърпа и вретено в ръка. Поздравяваме се. По нататък виждам група мъже седнали на сянка. Махат ми за поздрав и ми правят знак да отида при тях. Почти съм ги отминал, когато решавам да се отбия. Спирам и правя обратна маневра. Гася двигателя на колата и слизам. Всички се изправят и аз се здрависвам с тях един по един - четирима по-възрастни и две момчета. Единият от мъжете държи хурка с черна вълна и преде. Разменяме си поздрави: „Селям Алейкум! Киф Халак?” и обичайния отговор „Алхамду лиллах, Тамам.” Опитват се да ми говорят на арабски. За съжаление не става. Често ми се случва да ме заговарят на арабски - в асансьора, на улицата, в магазина. Явно приличам на арабин. Интересното е, че египтяните ми казват, че приличам на египтянин, а йорданците на йорданец. Предлагат ми кафе (толкова все пак мога да разбера). Отказвам, и аз не знам защо, и в последствие съжалявам много. Питат ме къде спя. Обяснявам, че си нося палатка. Момчетата превеждат на по-възрастните мъже. Питат откъде съм. Казвам им ,че живея в Дубай. Взимаме си довиждане и тръгвам към колата. Отварям вратата и в последния момент решавам да попитам, мога ли да ги снимам. Отговорът не е много ясен. Възприемам го повече като отказ. Благодаря им още веднъж и потеглям. Ако бях останал да пием кафе и да разменим по някоя дума, със сигурност щяха да се съгласят. Щяха да станат страхотни снимки. По пътя виждам три сергии и спирам. Две момичета в пъстри хиджаби седнали на сянка, щом ме виждат, че спирам, скачат и махат чергата метната върху сувенирите, за да не избеляват от слънцето.   Странна работа са оманците. И те са мюсюлмани и жените им носят хиджаби, но не са облечени целите в черно като жените в страните от Персийския Залив. Всъщност май в корана за черни дрехи не става дума. Греховно е да се вижда женската коса. Вероятно се счита за тайното оръжие, с което жените прелъстяват мъжете. Хрумва ми аналогия в Хиндуизма. Силата на бог Шива е в косата му, явно силата на арабската жена е също там. На сергиите виждам същите гривни и ключодържатели, които предлагаше и детето в селото. Решавам да купя две гривни. Избирам си ги от едната сергия, след което разбирам грешката си и оставям едната, за да взема и от другото момиче една. Питам, колко струват. Искат ми два реала за двете. Плащам, без да се пазаря. Питам, може ли да снимам сергиите. Позволяват ми.

Продължавам нататък.

Стигам до скална площадка над каньона.

Правя няколко снимки и решавам да тръгна обратно.

Искам да потърся Ghul и да снимам отново Misfat Al Abriyin.

По пътя правя снимки на базовия лагер, без да слизам от колата, ей така, просто за документ.

Пътувам по черния път надолу. Става много горещо. Спирам и сменям туристическите обувки със сандали на бос крак. Продължавам. Влизам във всяка отбивка от главния път, за да разглеждам. При едно от отклоненията черният път свършва в двора на една къща. Съжалявам, че обезпокоявам жената, която стои пред къщата. В този момент се появяват две момчета в ученически униформи - явно отиват на училище. Излизам обратно на главния път. Отдясно забелязвам навес, под който са проснати черги на дървени пръти. Видях ги и вчера, но понеже имаше няколко местни мъже коленичили с лица в една и съща посока, помислих ,че се молят. Оказа се, че продават черги. За вчера не знам, може и да са се молили, когато съм минавал от там. Спирам. Мъжете стават. Чергите не са лоши. Вълната, от която са изтъкани, е твърда и остра. Може и да е козя. Всъщност не съм сигурен - не съм специалист. Питам колко струват и разбирам, че искат 60 реала (около 170 долара) за черга два на един. Нито ми трябва, нито ми харесва чак толкова. Изваждам едно кисело мляко от хладилната чанта и го изяждам. Малко ми е чоглаво, защото не съм спал предишната нощ. Качвам се на колата и продължавам Няколко километра по-надолу виждам отклонение за три села. Решавам да ги разгледам. Пътят е черен и на места доста стръмен. Мисля си ,че на връщане ще трябва да превключвам на 4х4. Успоредно на пътя започва нещо като малък каньон. Намирам удобно място за спиране и слизам от колата. Оставям двигателя да работи, за да може телефонът ми да се зарежда. През нощта от студа или поради друга причина батерията ми беше паднала. В този пущинак е добре да имам телефонна връзка, ако не дай си боже, нещо се случи. Приближавам към ръба на каньончето - пресъхнало речно корито, издълбано в мрамора. На отсрещния бряг забелязвам дупки в скалата преградени с камъни.

Вероятно затварят животни в тях за през нощта или по пладне. Само предполагам. Качвам се на колата и продължавам. Минава ми през главата да се връщам обратно към главния път, но нещо ме кара да продължа още малко. Не съжалявам. Стигам до

каменни постройки от двете страни на пътя

Тези отляво са изоставени, а тези отдясно обитаеми. Слизам и правя снимки.

[singlepic id=10218 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10217 w=320 h=240 float=right]

Каменни постройки

Малко над къщетата отдясно има огромен мраморен къс наклонен към пътя с бели жилки в посока на наклона. Като че ли някой е лиснал ведро с козе мляко и то е потекло по каменната плоча... Обръщам колата и потеглям обратно. Излизам на асфалта и спирам за малко да погледна в картата, къде трябва да се отклоня за

Ghul

Виждам, че преди това, на няколко километра от едната страна има нещо като оазис. Решавам да го разгледам. Стигам до отклонението и влизам по черния път. След около километър ме пресрещат местни с два Нисана Патрул. Когато се изравняваме, спират. Поздравяваме се и ме питат, къде отивам. Казвам, че просто обикалям и разглеждам. Предупреждават ме, че след малко пътят свършва. Благодаря им и продължавам. Скоро разбирам, че са били прави и се налага да се върна. Точно където започва асфалтът, е паркирана малка водоноска и шофьорът ми маха с ръка да спра. След размяната на поздрави, ме пита, накъде отивам. Посочвам надолу. Пита, може ли да взема сина му и да го закарам до училището. Разбира се, че може. Нямам представа, къде точно е училището, но момчето ще ми каже. Карам по много стръмен участък с изключително остри завои. На места спирачките като че ли не държат достатъчно и завоите ги взимам почти на магия. Минаваме през няколко малки селца с по пет, шест къщи - по-скоро махали. Питам момчето как се казва. Казва се Юсеф. В далечината виждам някаква сграда с много коли паркирали отпред и момиченца на групички, облечени в тъмно вишневи униформи с бели ризи и чорапогащи. Явно училището. Юсеф потвърждава. Оставям го и продължавам. Движа се покрай пресъхнало речно корито. Сигурно като придойде водата, реката става много голяма, защото коритото е доста широко. Изведнъж от другата страна на коритото виждам

крепостна стена от камъни и каменни къщи

      Изумително красиво е. Стената и къщите са се надвесили над малък оазис с палми и зеленчукови лехи. Веднага отбивам от пътя и слизам в реката. Спирам колата и отивам да разгледам зеленчуковите градини отблизо. Отделени са със стена от бетон и са вдигнати на метър и половина, два от речното дъно. Качвам се на стената. Хората са сели лук, домати, някакви подправки, има и няколко стръка хилава царевица. Правя снимки и тръгвам към колата. Точно когато правя маневра ,за да се върна обратно на пътя, виждам друга кола да пресича реката в далечината и решавам да видя какво има там. Карам през чакъл. Превключвам на 4х4 защото съм засядал в чакъл и никак не ми се ще да ми се случи отново. Все едно, че затъваш в пясък. Не знам дали не е и по-лошо. Следвам посоката на речното корито, което прави ляв завой. Стигам до място, където виждам две къщи вдигнати високо горе на скалите. Пътят свършва.  

      Обръщам и тръгвам обратно. Отдясно остават крепостната стена и каменните къщи по склона. Изведнъж решавам да спра и да се кача да ги разгледам. Оказва се, че го правя на най-подходящото възможно място. Без да искам съм спрял точно пред отправната точка на маршрут W6A. Качвам се по нарочно издълбани каменни стъпала и радост обзема душата ми. Туристическата пътека е изоставена, каменните стъпала са полуразрушени - с една дума напълно позната картинка от родната страна. Става ми мило и започвам да чувствам оманците някак си близки. Правя снимки на

каменния град и оазиса под него

и продължавам

  Пламен ми беше казал, че в Misfat Al Abriyin по обяд мъжете танцували на площада. Ще ми се да стигна навреме и да ги снимам. Термометърът в колата показва 35°. Следвам табелите и излизам на

малко площадче в центъра на Misfat

около 1:30 следобед. Жега. Няма никой, само няколко паркирани коли от двете страни на улицата. Паркирам и аз. Отнякъде ненадейно изниква възрастен мъж с бял шал омотан около кръста. Спира на улицата, полива се с вода и радостно пръхти. Поздравяваме се. Пита ме от къде съм. Казвам му, че идвам от Дубай. Той поклаща глава в израз на съгласие и отбелязва “Sayara Dubai” - ще рече, забелязал е, че колата е с дубайски номер. Показва ми маркировка на туристически маршрут на стената на една от къщите, която не бях забелязал преди това и ме подканя да разгледам наоколо. Тръгвам да се разхождам из селото. Удивително. Каменни къщи строени по такъв начин, че да приютят скалата в себе си. Някои от тях са полуразрушени и успявам да надникна вътре. На места скалите заемат почти половината пространство от помещенията. Невероятно. Вместо да изсекат и разрушат камъка местните са строили около него и са го превърнали в част от интериора на домовете си. И ние си мислим, че сме откривателите на „Архитектура в хармония с природата”. Глупости на търкалета.                           Вървя по тесни улички. Толкова тесни, че ако протегна ръце мога да пипна зидовете от двете страни. Слизам надолу. Оазис с финикови палми и бананови дървета. Много зелено. В каменна вада тече вода. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Оазис"][/caption]

Сещам се за приликата на думите в българския и арабския.

Уади на арабски е място, където водата си е издълбала легло. Голяма част от Off Road маршрутите минават именно по такива пресъхнали, естествени водни канали. Те така се и наричат: Уади Би, Уади Асима, Уади .... И на български вада е канал, по който тече вода. Може и да е съвпадение. Имаме много общи думи. В момента веднага се сещам за кетаб – хартия и ламба – лампа. Ако предположим, че думата лампа идва от арабски, явно сме я преиначили. В арабския не съществува звука „П”. Арабите казват „Бица” вместо „Пица” и “Bark” вместо “Park”. По този повод има и виц. Арабин отива в Лондон и си наема кола. Спира на една улица и пита случаен минувач на тротоара „Excuse me where can I bark?” англичанинът го поглежда учудено и отвръща: “You can bark anywhere my friend”. “Bark” на английски е лая.

Температурата в оазиса е с поне 10 градуса по-ниска

Решавам да обядвам под сянката на палмите.

[singlepic id=10228 w=560 h=420 float=left] [singlepic id=10229 w=560 h=420 float=right]

Палми в оазиса

Отивам до колата да си взема храна. Отварям хладилната чанта и най-отгоре виждам няколко кутийки студена биричка. С огромно усилие преодолявам желанието да си отворя веднага две. Взимам си храна и слизам надолу към оазиса.  

[singlepic id=10231 w=520 h=390 float=left] [singlepic id=10232 w=520 h=390 float=right]

Орнаменти

  Хапвам набързо и се приготвям с неохота да тръгвам. По обратния път оттук нататък планирам само едно спиране - за зареждане на бензин. Чакат ме около 450 километра. След около час, когато вече съм излязъл на

главния път за Бурейми, застигам пясъчна буря

На места видимостта е по-малка от 50 метра. Красиво е. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Пясъчна бутя"][/caption] За около два часа и половина стигам до границата. Имам не повече от 150 км до вкъщи. Нищо работа, като се има предвид състоянието на пътищата в ОАЕ. Стигам до околовръстния път на Дубай – шосе 611 - и завивам наляво по него. Карам както обикновено във втората лента отляво надясно. След около 10 минути пред очите ми се открива невероятна картина. Слънцето залязва сред облаци зад сградите на Дубай Марина. Гледката е изумителна. Докато успея да се престроя и отбия в аварийната лента , докато се кача на покрива на колата и наглася апарата за снимка слънцето се скрива. Жалко. Нищо, часът е точно 6.33. Ако успея в някой от следващите дни да се организирам и да дойда на същото това място, по същото време, може и да стане снимка. Пътувам към къщи с мисълта за душ и студена биринка и на сърцето и душата ми става леко и приятно. 16.04.2010 Дубай Автор: Николай Кирилов Други разкази свързани с Персийския залив – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
2. Водопад Райското пръскало (Стара планина)
3. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
4. Едно есенно почистване в Стара планина
5. Македония: Изкачването на Кораб планина

Вижте идеята на Велиана и Наско ( “Двама с мама”) за амулет, направен от печати, глина и бои:

Днес, когато братският китайски народ произвежда в промишлени количества играчки и аксесоари с любимите на децата анимационни герои (от Бен 10 до Спортакус и Хана Монтана), ти предлагам да измайсторите с малчугана нещо, което е различно и оригинално. Амулет за лятото. Направен с много въображение и любов, той ще се превърне в запазена марка на малкото ти... прочети цялата статия

Сондата 'Касини' , е направила снимка на Сатурн и 5 спътника наведнъж. Необработената снимка може да се види тук, а обработена версия - на страницата на астронома любител Джейсон Мейор.

Последното, което Захари Карабашлиев написа, не беше поредният пленяващ разказ, а въпросник за кандидат-президенти за предстоящите избори. В блога си дръзкият писател споделя как ненадейно изникнали въпросите, които решил да изпрати на Меглена Кунева. Още по-ненадейно, признава той, получил и отговори.

Идеята на емигранта е да побутне всички кандидати в рамките на своите кратки опорни точки, а те сами да разкажат себе си като хора и политици. „В политиката (както и драматургията) - диалогът трябва да движи действието.“", отбелязва авторът на "Кратка история на самолета".

Без никакъв коментар и пристрастие Карабашлиев оставя кратката му кореспонденция с евродепутата да кръжи в полето на свободната интерпретация на читателите. „Мисля, че отговорите по-долу – пише той, - ще помогнат на всеки един от нас да направи своя личен избор.“ Плановете са това да се случва и с останалите евентуални кандидати. "Бих искал да задам подобен комплект въпроси и на други кандидат-президенти и се надявам да имам възможността да го направя", казва в блога си писателят.

Между личностните и чисто политическите въпроси първият задочен събеседник на Зак – Меглена Кунева – разкрива своя характер и политически възгледи, състоянието на нацията и... литературните си предпочитания. От приказното детство, формирано от Братя Грим, Андерсен, Вилхелм Хауф и Николай Райнов, през приключенското на Марк Твен и потайното четене на Мопасан в 5. клас.

Кандидатът за президент признава привързаността си към добрата история - афинитет, пренесен от литературата в живота, благодарение на Зорба Гъркът. Физически разболяващият Достоевски и разтърсващият Фокнър, по-късно са следвани от Дорис Лесинг, Маргарет Драбъл, Макс Фриш, Херман Хесе, Жоржи Амаду. „Денят ми светва от хубава книга – завършва Кунева. - Имам чувството, че нещо красиво се е случило на света и лично на мен.“

А ако се чудите какво чете по време на кампания един кандидат-президент, в случая на бившия еврокомисар това е серия от заглавия на Жоржи Амаду – „Тиета”, „Пастири на нощта” и автобиографията на Клаудия Кардинале.

Интересни публикации от Захари Карабашлиев можете да прочетете в личния му блог, а някои от най-добрите му книги можете да си поръчате от "Книга за теб".

Космонавтите Сергей Волков и Александър Самокутяев излязоха в открития космос за извършване на запланирани дейности по външната страна повърхност на МКС. Руснаците са напуснали станцията в 17:55 - с 20 мин по късно от запланираното време.