Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия

Продължаваме с обиколката на неизвестната Италия. Янита ще ни води до Сан Стефано, но не онзи, а този, в Италия :) Приятно четене:  

Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия

Пътуването по панорамния път (Via Рanoramica), който обикаля целият полуостров Монте Арджентарио, е не само удоволствие. Това е приключение. Пътят следва очертанията на брега и има достатъчно места за краткотрайна почивка, от които могат да се направят панорамни снимки. Този път отвежда до другата перла в короната на полуострова- красивият крайморски град Порто Санто Стефано.

По този път и ние петимата, обичайните заподозрени: Мира, Оги, Грета, Санти и аз стигнахме до

Порто Санто Стефано

С приближаването ни към живописно разположеният по сръмните склонове град, често попадахме в задръствания, поради интензивният трафик. Предлагам на вниманието ви едно видео ( след 4:31 мин.), защото понякога снимките се оказват недостатъчни в способността си да разказват без думи. Градът, видян от околовръстния панорамен път (клик!) Порто Санто Стефано е разположен в северната част на полуострова Монте Арджентарио и с право се счита за красив и привлекателен морски курорт в италианския регион Тоскана, провинция Гросето. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     В разгара на лятото тук животът кипи не само заради крайбрежната ивица и привлекателните плажове Фениля и Джанела, а и заради нощният живот. И двете страни на крайбрежната улица (или Lungomare- крайбрежна алея, съществуваща в този си вид от 1983 година) са окупирани от магазини, ресторанти, кафенета; има дори рибен пазар. И сякаш всичките хора на света точно в тази адска августовска жега се бяха изсипали тук.

В града има две пристанища: Порто Векио и Порто дел Вале, от които се предлагат различни фериботни екскурзионни маршрути, най- предпочитани от които са до съседните италиански острови Джильо и Джанутри. След екстремното ни пътуване с ферибот до остров Елба обаче, изобщо не исках да чувам никакви предложения за пътешествия по море.

Всъщност, погледнат от морето, градът е още по красив, разпилян във всякакви цветове по скалистите склонове и стръмнини. Вижте го. Градът, панорама от морето (клик!) Градът е основан от рибари, които се заселват в района около 15 век и често е бил обект на пиратски набези. Едно столетие по- късно Порто Санто Стефано става важен стратегически център на полуострова. В средата на 16 век започва интензивното строителство на мощната отбранителна пристанищна структура -

Испанският форт,

който се вижда от повечето места в града.  

През 1557 година фортът е окончателно изграден, в последствие са издигнати и двете кули Lividonia и dell'Argentiera. Поради задръстванията по улиците и безобразното паркиране, имах усещането, че пътувахме с часове, докато се изкачим до този форт. Така и не разбрахме, защо достъпът до внушителната постройка не беше разрешен, но пък от височината му се откриваше широка панорама към целия залив.

  Подобно на всички други градове в района, Порто Санто Стефано се присъединява към Великото херцогство Тоскана през първата половина на 19 век. По време на Втората световна война, за съжаление по- голямата част от града е унищожена от бомбардировките. След войната за реконструкцията на населеното място се ползва стар камък, това е причината градът да не изглеждал като нов, или поне според обясненията на хората, с които мълчаливо и само привидно се съгласявах.  

Забележителен архитектурен обект в града е

църквата La Chiesa Santo Stefano

Тя е построена през 17-ти век, реконструирана е през 1741 година, но по време на войната е разрушена. Възстановяват сградата наред с всичко в града. В църквата се намира статуята на Свети Стефан, забележителна със своята изработка, дело е на гръцки скулптор.

  Сред най-важните събития, които се провеждат в Порто Санто Стефано е

"Palio marinaro" - годишна гребна регата за 4000 м.

(с лодки, известна като "Guzzi"), която се провежда всяка година през месец август. Стартът на регатата е през 1937 година, след това за 4 години регатата е прекратена (от 1940 до 1944 година), заради Втората световна война. През 1950 година, когато разрушеното от бомбандировки пристанище е изградено отново, емблематичната за града регата е отново факт.

За съжаление в Порто Санто Стефано не останахме за дълго време. Това е и причината да не успея да разгледам целия град с присъщото за мен любопитство. Хаотичното лутане по улиците на града в търсене на свободно за паркиране място беше изнервящо. Случваше се така, че изоставяхме автомобилите си подобно на другите хора, в нарушение на всякакви закони. Снимахме почти в движение и бързо притичвахме обратно, преди полицаите да са нагиздили със скоби колите или да са ги отнесли в незнайна посока. Не ни глобиха, това беше най- важното.  

  Освен поради летният активен сезон, градът се оказа пренаселен и защото в деня на нашето пристигане отбелязваше своят празник. Улиците бяха украсени с пъстроцветни знамена, част от които и задължителните в синьо и бяло с емблемата на града. И когато най- после успяхме спокойно да се отдадем на т.нар „passeggiata”- безцелна разходка, наблюдавахме как местните жители забързано и с еуфория се суетяха около организирането на нощната празнична фиеста. От всички посоки гърмеше италианска музика, шумни разговори, глъч и смях.  

В Порто Санто Стефано приключи и нашето скитане из Монте Арджентарио. Предстоеше ни дълъг преход през полуострова, а после от Орбетело, през Монталто ди Кастро до Тускания. Красотата на морето, гледано от стръмните улици на града, с абсолютна власт ни лишаваше от воля. Нощта приближаваше, полегати слънчеви лъчи плъзнаха по покривите и хвърлиха във водата златисти отражения. Птиците се сгушиха в зелените прегръдки на дърветата. Притъмняващото небе приличаше на синкава ивица между протегнатите им към него клони. Действителността изтъня. Безвремие. Притихнах и гледах с широко отворени очи живописната приказка, с която градът ни изпращаше. Да, всеки, който е бил там с щастлива неотменност ще сънува прошепнатото- винаги.  

За финал на моя разказ за Порто Санто Стефано предоставям още едно видео, снимано от моторетка- любимото превозно средство на италианците в градски условия. Това е една кратка видео- разходка по улиците на града. Градът и улиците (видео)   Автор: Янита Николова   Снимки: авторът       Други разкази свързани с Тоскана – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия
2. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
3. Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия
4. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
5. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
6. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
7. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
8. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
9. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
10. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
11. Цветовете на Тоскана
12. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Прочети цялата новина

Свързани новини: