София кв. Симеоново в секция 1 от общо 932 човека поне 170 са фалшиви. На ул. Здравец 1 има само една малка барака и имота е необитаем, но се водят 48 човека. На ул. Момин кладенец 14 са регистрирани към 120. В една къща обикновено живеят до 8 човека. Други единични бройки са разхвърляни по разни адреси. Пращам и първата страница от изборите 2009-та, откъдето се вижда, че процесът с измамите е в развитие.

Спешен апел UA 5/11 на Палестинската секция на Международното движение за закрила на децата На 11 октомври 2011 Израел и Хамас обявиха, че са постигнали сделка да бъдат освободени палестински затворници взамяна на освобождаването на израелски войник – Гилад Шалит. В рамките на договореното общо 1027 палестински затворници трябва да бъдат освободени на два етапа, които стартират …

Continue reading »

Screenshots: There is a difference, even small, in covering the news of the deal between Israel and Hamas. Only Gilad has a name and only Gilad has a family to return to… Palestinians, they are just a number. And Arabs have guilt for this too.    

Корпорацията Microsoft стартира уеб сайт на Skype в рамките на собствения си домейн microsoft.com, макар засега всички линкове за изтегляне на клиентския софтуер все още да препращат към стария добре познат домейн skype.com. В петък, когато бе официално Skype 5.6.0.110 са отстранени и грешките на програмата при работа в Windows 8 Developer Preview, както и "изтичането" на памет в добавката на Skype за браузъра Firefox. Още една приятна промяна е, че вече не е необходимо да се регистрира нов акаунт в Skype или да се използва съществуващ такъв за свалянето на инсталатора на програмата - изтеглянето на клиента започва веднага след натискане на бутона "Сваляне на Skype". В плановете на редмъндската компания влиза и скорошното пускане за свободно сваляне на официален клиент Skype за собствената мобилна платформа на гиганта - Windows Phone 7. Източници, "близки" до Microsoft, намекнаха, че появата му може да се очаква до края на есента на текущата година. Интересното е, че прототип на мобилното приложение бе показан още на конференцията MIX 2011, която се проведе през месец април в Лас Вегас. Джо Белфиоре, ръководещ разработката на Windows Phone в Microsoft, по време на краткия си разказ за новите функции в Windows Phone Mango тогава каза, че "в компанията се радват предварително на присъединяването на Skype към платформата Windows Phone 7 през тази есен, когато ще бъдат на разположение всички нейни нови възможности." Мобилният клиент Skype трябва да стане първото приложение, поддържащо видеовръзка чрез фронталната камера на новите смартфони под управлението на Windows Phone 7.5.

Първа част от пътеписа ми за Индия.

БНТ Пловдив. Филмът „Катуница” проследява събитията около бунтовете след убийството на 19-годишния Ангел Петров, което се превърна в искрата, запалила протести в цялата страна. Конфликтът е представен през погледа на някои от участниците в него, които търсят причините за народния гняв. Бившият следовал Християна Вангелова пък разказва подробности около първия арест на Кирил Рашков. Филмът …

Continue reading »

Майка изпраща сина си в казармата: - Да си ми жив и здрав, сине, само за едно нещо ще те помоля. Ти ще си парашутист, но ми обещай, че като дойде стотният скок, няма да скочиш, че баща ти и дядо ти се пребиха. След време идва стотният скок и момчето казва на командира си, че няма да скочи по семейни причини. Учуден, командирът му предлага да си сменят парашутите и момчето се съгласява. То скача първо и парашутът се отваря нормално. След малко покрай него се чува викът на командира: - Ааааа да ти е.. майкатаааааа... Усмихни се, България, вчера беше денят на парашутиста, така че да честитим празника на по-голямата част от българските политици - сегашни и бъдещи. И най-вече на тези, които от списъците на Държавна сигурност директно ще скочат в кметските кресла.

Започна обратното (б)роене ( да не кажа ерозиране на вече постигнати демократични ценности) по петобалната система чрез сгъване на пръстите на едната ръка до датата на изборите „две в едно” : пет, четири…Съответно тече кампанията по инерцията на принципа „ пет за четири”! Толкова предизвестен изход, като едноличната победа на Бойко Борисов по системата „три [...]

Специално проучване е установило, че все по-популярна е тенденцията британците да оставят различни пароли като част от завещанията си. 10% от анкетираните възрастни хора на Острова са потвърдили, че в техните завещания, наред с описание на различните ценности, има и списък с пароли, които са предназначени за роднините им, информира Mobiledia. Проучването показва, че за съвременното общество материални ценности като пари, бижута, имоти и автомобили вече стоят наравно с дигиталните. За целите на анкетата са били разпитани две хиляди души и един на всеки десет от тях е потвърдил, че в завещанието му или вече са включени пароли, или планира да добави такива в близко бъдеще. Добавяйки паролите в завещанията си хората са сигурни, че тяхното дигитално наследство ще бъде добре обгрижено. Проучването е по поръчка на Центъра за креативни и социални технологии към Лондонския университет. Резултатите от него са били включени в доклада „Cloud Generation”. Популярността на услуги като iTunes на Apple и устройствата Kindle на Amazon позволява на хората да съберат голямо количество цифрови продукти без дори да стават от фотьойлите си. Допълнително влияние оказва навлизането на смартфоните и таблетите, в които има информация, която струва доста пари. Не е рационално цялата тази информация да отива на вятъра след смъртта на собственика на устройствата и акаунтите, които ги обслужват. Предавайки паролите си на следващото поколение хората му предоставят своеобразно цифрово наследство. Изследването, което е било възложено на технологичната компания Rackspace, показва че над половината от британците разполагат с ценности в цифров вид. В цялото кралство хората притежават дигитални книги, филми, музика, снимки и други подобни на обща стойност 3.16 милиарда щатски долара. Част от файловете са съхранени онлайн. Парите не са единствения мотив, който кара възрастните хора да оставят паролите в своите завещания. В наши дни семейните снимки вече се съхраняват в дигитален вид чрез услуги като Flickr и социални медии от сорта на Facebook, и е много важно достъпът до тях да не бъде загубен. От значение в този случай е не финансовото изражение на нещата, а сантименталната стойност и емоционалният заряд в съхранената информация. Сайтовете обикновено не предоставят достъп до акаунтите на загинали роднини просто така. Изискват се съдебни процедури, които струват скъпо и отнемат време, но могат да бъдат избегнати ако собственикът на акаунта просто сложи паролата си в своето завещание. Фотоалбумите на хартия вече са отживелица и новите времена изискват нов подход към нещата, за да се подсигури съхраняването на семейните спомени.

Търговският интернет гигант Amazon твърдо е решил да си присвои колкото се може повече функции при издаването на електронни книги. Компанията и в момента се явява в ролята на най-голямата книжарница за цифрови книги, но апетитът идва с яденето. Сега Amazon иска да елиминира напълно посредниците по веригата и да контактува директно с авторите. По този начин сайтът ще прибира най-големия дял от печалбите и няма да има нужда да дели с множество междинни посредници, информира Digital Trends. Към момента Amazon все още е далеч от реализирането на своята идея. Най-известните и продавани писатели работят с реномирани издателства и дори не искат да си помислят да се лишат от услугите им. Издателствата не са просто посредници, които прибират част от парите, но предлагат армия от редактори и коректори, които превръщат необработените бисери на писателите в истински съкровища. Издателствата се грижат още и за рекламата, популяризирането и подбора на заглавията, за да може подходящите произведения да излязат на пазара в най-подходящия възможен момент. Amazon не може да предложи подобни услуги и затова сайтът контактува директно само с по-неизвестни автори, които не са достатъчно добри, за да си намерят издателства. Разбира се, от това правило има и малко изключения. С излизането на Kindle започна истинският възход на електронните книги. Amazon предложи уникална възможност на авторите да се самопубликуват безплатно вместо да търсят петцифрени суми за отпечатването на няколко кашона с хартиени книги. По този начин теоретично се премахва възможността някой гениален писател да остане неиздаден, защото е останал неразбран от издателите. На практика все още не сме видели автори на бестселъри, които са станали известни благодарение на възможностите, които се предлагат от електронните книги. Това обаче е само въпрос на време. Сходен е принципът в YouTube, където хиляди хора качват нови клипове със свои музикални и други произведения, възползвайки се от безплатната платформа, за да станат известни. Вече има солиден брой музикални изпълнители и други звезди, които дължат известността си именно на YouTube. Съвсем скоро ще станем свидетели на същото нещо и в Amazon. Сега електронната книжарница агресивно прави опити да сключи договори с по-известни писатели и не жали парите си за това. Първите популярни имена вече са под крилото на Amazon, като се очаква към тях да се присъединят и други. За любителите на хартията сайтът също може да предложи всичко, което е необходимо. Чрез дъщерната услуга CreateSpace всеки може да си поръча някоя електронна книга във физически вид и да я получи по пощата. Цената е по-висока от тази на стандартните книги, но пък за сметка на това потребителите имат шанса да си поръчват произведения, които съществуват само в електронен формат. Сега ни остава само да видим как ще реагират на промените традиционните издателства, които не са свикнали на подобни сътресения и бързи промени.

Иванчо казал на Марийка: Ела утре в нас, няма да има никой! Марийка отишла и... нямало никой. Ако се чудите какъв е смисълът на този изключително тъп виц, няма такъв. Абсурдното е, че подобна е и ситуацията в българския футбол, където, безпрецедентно, и трите гранда са се наточили за треньорски рокади. Едва ли някой преди началото на сезона е допускал, че Милен Радуканов, Георги Иванов-Гонзо и Любослав Пенев ще са едновременно на крачка от уволнение. Но в джунглата на българския футбол явно всичко е възможно. Много пъти е ставало въпрос за прословутата реплика на Георги Василев за съскащите змии в Борисовата градина. В ЦСКА очевидно са попили от духа на предизборната кампания и бъркат смело в торбата с интригите. Представете си в Англия например отбор да спечели два трофея, да запише 8 победи от 8 мача, а в същото време треньорът му да е нарочен за гонене. Да, това го има само на "Армията". Всъщност, грешка - "Левски" изгони Херо от благодарност, след като направи дубъл,...

Производителността на сървърните центрове и бързината на цялата световна мрежа може да бъде подобрена ако от сървърите бъдат изхвърлени хард дисковете и цялата информация се съхранява само в оперативната памет, позната още като DRAM (dynamic random-access memory). Това всъщност е ясно отдавна, но истинската новина е, че някой всъщност има амбицията да реализира тази идея, информира Mashable. Джон Устърхаут, който е професор по компютърни науки в Станфордския университет, има амбицията да ускори мрежата. Той е оглавил проекта RAMCloud, чрез който трябва да се създаде ново решение за съхраняване на данни в сървърните центрове, при което цялата информация се намира в DRAM паметта. Инициативата лежи върху идеи, които едновременно разчитат на прости решения и на пръв поглед са непостижими. Всички искаме да съхраняваме цялата информация в изключително бързата оперативна памет на компютрите, но това е невъзможно, защото тя е много скъпа. Затова като дълготрайни хранилища за информация ползваме бавните хард дискове. Професор Устърхаут е изчислил, че DRAM сървърите ще струват от 50 до 100 пъти повече от машините, които се ползват сега. Две хиляди сървъра могат да осигурят 48 терабайта с DRAM за съхранение на данни, като цената на гигабайт ще бъде около 65 щатски долара. Цената за достъп до ресурсите на секунда вече е друг въпрос. Професорът твърди, че в това отношение DRAM сървърите ще осигуряват услуга, която е от 10 до 100 пъти по-евтина от стандартните носители на информация. Разбира се, както може да се очаква цената не е единственият проблем при този начин на работа. Възникват множество въпроси за надеждността, достъпността и мащабите, в които могат да работят подобни сървъри. На този етап всичко е само на хартия. При по-нататъшното проучване на идеята вероятно ще възникнат множество непредвидими усложнения. Екипът зад проекта RAMCloud смята, че по новия начин е възможно да се намали латентността при достъп до данните от 100 до 1000 пъти. Със същите размери ще се вдигне и цялата производителност на системите. Това ще позволи да се използват приложения, които обработват данни с много висока скорост и по този начин цялостната работа на световната мрежа ще се ускори. Екипът на професор Устърхаут смята, че най-правилният подход за подобряването на производителността на сървърите е радикалният. Това значи да се изключи напълно използването на бавни носители на информация и всички данни постоянно да се съхраняват в бързата памет. В сайта на Станфордския университет вече е публикувана разработка от 14 страници, където се разглеждат всички подробности, които са известни до момента по проекта RAMCloud. Можете да се запознаете с PDF файла ако последвате тази връзка.

Според статистиката на Евростат, през 2010 година в България има повече земеделски стопанства (371 хиляди) отколкото в Германия (299 хиляди). Съответно, българските ферми са далеч по-малки от немските (около шест пъти), от което следва и по-ниска ефективност. (При млекопроизводителите имаме подобна статистика – в България те са повече отколкото в Германия, но произвеждат многократно по-малко мляко).

Позитивно е, все пак, че реструктурирането на земеделието се движи с бързи темпове. За 7 години броят на земеделските стопанства е спаднал с 44%, което е два пъти по-бързо отколкото средно в ЕС (само Естония има по-висок от българския темп). В същото време, за същия период с 25% се е увеличила обработваемата площ.

Неизбежният процес на преструктуриране на земеделието щеше да се движи по-бързо и безболезнено, ако държавната политика не се опитваше да го спре. Например, субсидиите за тютюнопроизводство можеха да бъдат използвани за подпомагане преминаването към по-ефективни производства, от което щяха да спечелят както тютюнопроизводителите, така и икономиката като цяло. Така е и с много други политики.

Блогът за икономика 2011

Пример за това, че партньорите от бившата тройна коалиция БСП - ДПС продължават да си другаруват по интереси, е Божурище, Софийско. Там ДПС ще подкрепи досегашния кмет и независим кандидат пак за този стол Аспарух Аспарухов, зад който стои БСП, и още няколко други партии. Стана ми любопитно да проверя какво се случва с ДПС в шопския регион, който няма как да бъде облечен с клишираната фраза „Бастион на Доган”. Затова едва ли тук ще дойдат да снимат онези турски телевизионни екипи, дето щели били да следят гласуването на Касим Дал, както съобщиха вчера медиите. Ако той ги е поканил, не ми стана ясно защо досега не ги е канил, докато беше дясна ръка на Доган. Ако пък сами са решили да дойдат, добре дошли. Интересът ми към ДПС в Софийско е още от 2009 г., когато тук движението стана четвърта политическа сила. Сега тарторите от тази партия са категорични, че няма да пропилеят всичко постигнато с лека ръка. В най-голямата област в държавата – Софийската, хората на Сокола участват...

Миналата седмица AMD най-накрая пусна FX-8150 – първият представител от новата серия с процесори FX, който е по-известен с кодовото название Bulldozer. Чипът е първия настолен процесор, който е предназначен за широката публика и разполага с осем ядра. Първоначалните впечатления от серията обаче, не бяха много положителни, информира Neo Win. Проведените тестове от технологични сайтове като Tech Spot показаха, че процесорът не се представя така както може да се очаква от него и изостава от Sandy Bridge чиповете на основния конкурент Intel. Възможно е обаче, резултатите да са такива, защото новата серия на AMD е била тествана на по-стари операционни системи. Това поне твърдят спецовете на AMD в коментарите си за лошите резултати от тестовете. Създателите на серията FX са представили сравнение между тест на производителността при игри, направен под Windows 7 и версията за разработчици на Windows 8. При последната операционна система се отбелязва известно подобрение в изчисленията. То е в рамките на 2% при тест с играта Deus Ex: Human Revolution, 4% при Battlefield 3 и пак толкова при Call of Duty Black Ops. Най-впечатляваща е разликата при пробите с Left 4 Dead 2, където е отбелязано подобрение от цели 10% под Windows 8. Не са ясни подробностите за тестовата конфигурация на AMD, но от компанията са заявили, че скокът в производителността се дължи на една от особеностите на Windows 8, която му позволява да управлява по-ефективно процесорите с повече ядра. Това обаче не прави новите процесори на AMD по-добри и не отменя информацията от незадоволителните резултати при тестовете на независими сайтове в мрежата. Все още няма PC игри, които могат да се възползват от всичките осем ядра на новите процесори, но за момента е ясно, че AMD все още губи съревнованието с Intel. Детайлният преглед на новите чипове от редакторите на Tech Spot миналата седмица показа, че серията Bulldozer демонстрира значително подобрение в производителността спрямо Phenom II. AMD FX-8150 обаче е показал сходна производителност с процесорите Core i5-2500K и Core i7 920 на Intel. Разочарованието на специалистите идва от факта, че най-новото попълнение в армията на AMD не може да се справи със Sandy Bridge процесорите на Intel, които са на пазара от цели девет месеца. От AMD казват, че това е едва началото на серията с осемядрени процесори и тепърва ще видим интересни продукти от нея, но дали това наистина е така ще покаже само бъдещето. Настоящето обаче не е много добро за новите чипове на основния конкурент на Intel.

В последните седмици състоянието на БДЖ и влаковете у нас се дискутира горещо. Очакват се много “орязвания”, от които най-голямото - спирането на 182 влака в цялата страна.

Някак случайно, но и не съвсем, ви предлагаме да видите видео-ревюто на една много красива панорамна книжка за влаковете на издателство ИнфоДар. Тази книжка е направена за деца и проследява развитието на железницата от първите парни локомотиви до модерните скоростни влакове.

Докато правехме ревюто с братовчед ми, си мислех как той май не се е возил никога на истински влак (не броим мотрисите на метрото, по които е тотално вманиачен), а като малка аз се возех почти всяка събота и неделя, за да ходя на гости на баба и дядо, защото нямахме кола. Докато го гледам си мисля, дали нашите деца ще успеят да видят това превозно средство в България или то ще остане само на книжка.

Кандидат-президентските дебати трябва да се провеждат на принципа на Биг Брадър.

Да ги затворим двойките в една къща, да поогладнеят и да си покажат зъбките, да си обяснят платформите, без да им ги суфлират, да се види кой колко му е пипето. И Народа да изгони най-антипатичните и да остави по-читавите на пряка елиминация.

Може да стане – нали записват номерата на всички SIM карти и ги водят на нечие ЕГН. Като трябва Държавата да открие Човека – веднага се намира начин, като трябва Човека да открие Държавата – еби се в гъза.

Всъщност никой не ми иска мнението, прави се една пародия веднъж на 4 години и се избират все от същите тикви, все от зелените. Мислим, че сме далеч от политиката, че като сменим канала и вече не гледаме мача, а всъщност Ние сме топката, която Те си подритват.

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновенност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновенност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!

No related posts.

Безспорно, Twitter могат да се похвалят с напредъка си в надпреварата за доминиране в областта на социалните мрежи. Въпреки че едва ли някога ще успее да задмине вечните си конкуренти от Facebook, микроблогърският сайт набира смело скорост и постига успех след успех. Така например, преди по-малко един ден, от Twitter се похвалиха с високата си активност в сайта. Лично изпълнителният директор на социалната мрежа – Dick Costolo – оповести няколко интересни факта в подкрепа на тази активност. Според данните, които предоставя ръководителят на Twitter, микроблогърският сайт се разраства дори с по-висока от очакваната скорост. Оказа се, че в момента активните потребители на социалната мрежа са над 100 милиона месечно. Друг интересен факт, доказващ просперитета на Twitter, е, че почти всеки ден тази цифра се покачва благодарение на появата и влизането в употреба на мобилната операционна система iOS 5. Нещо повече за изминалия месец, микроблогърският сайт отбеляза ръст в броя на публикациите за един ден – над 250 милиона – така наречените tweets. Ако трябва да се прави някакво сравнение, за да се докаже ръста в активността на Twitter потребителите, то през месец януари тази година, например, броят на дневните tweets е бил едва 100 милиона. Според представената статистика от изпълнителния директор на Twitter – Dick Costolo – половината от всички тези 100 милиона активни потребители се логват в микроблогърския сайт всеки ден. В началото на годината, едва 30% от Twitter общността са били активни ежедневно. В своето интервю пред медиите Dick Costolo не пропусна да обясни, че повишаването на потребителската активност в Twitter се дължи най-вече на появата на мобилната операционна система iOS 5. Чрез инсталирането й, потребителят директно получава и достъп до микроблогърския сайт.

Преди години, покойният ми баща казваше, че не е трудно да предвидим какво ще се случи в българската политика – просто трябва да си спомним какво се е случвало в Полша или Унгария преди десетина-петнайсет години. В Полша и Унгария, обаче, днес се случват твърде различни неща...

В Унгария управлява популистката „десница“ на Виктор Орбан, която провежда крайнолява икономическа политика, ограничава личните свободи и медиите и упорито се опитва да вкара страната в конфликт с нейните съседи. Икономическите провали и необузданият популизъм подхранват крайния национализъм на партията „Йобик“, която е основна опозиционна сила наред с бившите комунисти. Политическата изолация, лошите икономически перспективи, ограничените граждански права и социалното напрежение са водещи във всеки коментар за страната.

В Полша, обаче, Доналд Туск и неговата „Гражданска платформа“ постигнаха първи случай на преизбиране на действащо правителство и премиер от 1989г. насам, изпратиха доскоро мощната партия на бившите комунисти на незавидното, но заслужено място на последна парламентарна сила и изкараха ксенофобските и антиреформаторски партии като „Самоотбрана“ извън Парламента. Страната преминава през кризата с минимални щети и наблюдателите споделят мнението на премиера, че пред очите ни е рядък за целия ЕС повод за оптимизъм - "Успех на оптимистичната Полша, Полша, която вярва в себе си и иска да върви напред".

Защо пиша всичко това дни преди изборите в България? Защото е очевидно, че в нашата политика няма ясни ориентири. Европейската народна партия си заравя главата в пясъка и дежурно се радва на всички „десни“ успехи в Европа – както на популистите на Орбан, така и на реформаторите на Туск. По този начин тя лишава посланията си не само от съдържание, но и от политически ценности. Двата модела са вода и олио, между тях едва ли има нещо общо, освен етикета ЕНП. Затова и призивите на европейските лидери за подкрепа на ГЕРБ нямат никаква стойност. Те не дават отговор на въпроса кой модел избираме в България, по кой път поемаме, къде искаме да бъдем след пет, десет или петнайсет години.

Знам от лични разговори, че в ЕНП много им се иска Бойко Борисов да бъде „българският Доналд Туск“. На самия Борисов може би също му се иска да бъде политик от този тип - умерен, консенсусен, малко нещо популист, понякога нерешителен, но чаровен. И най-вече – изключително компетентен и икономически удивително успешен. Иска му се, но не може. А и не му стиска. Напротив – той ни показа всичко от другия модел.

Показа ни евтин популизъм и национализация, съюз с крайната десница и националистите, ограничаване на гражданските права, икономически провал. Крайната некомпетентност на управлението и лично на премиера напоследък се компенсира и със заядлив наставничекси тон към Европа, стигнал до безобразното изказване за пенсиите. Но най-лошото, което ни показва Борисов в тази кампания, е опитът да представи БСП като свой основен опонент, за да плаши с нея избирателите. ГЕРБ насила легитимират провалената партия на бившите комунисти, за да изкарат себе си единствена десница и едва ли не единствени демократи. Този подход вече е давал отровните си плодове, и ако той успее, резултатите са ясни – скорошно връщане на БСП във властта.

Снощи на 17.10-2011г. на събрание на ДПС в с. Асеново общ.Стражица кандидата за кмет Румен Павлов/Рекетьора/ раздаде 1000 кебапчета, 1000кюфтета, 50 каси бира и друг алкохол на корем. На всички бяха раздавани и по 50-100лв.,в зависимост от колко голям род си. Раздават големи суми пари в цялата община и казват че вече са купили изборите.Вземете мерки че е страшно тук. Вървят мутри и заплашват хората да гласуват за тях.

По-малко от седмица остава до изборите за президент и надпреварата за привличането на нерешилите за кого да гласуват става все по-сериозна. И тъй като обикновено в последния момент решават най-вече младите, които стоят по-далеко от политиката, голяма част от усилията се насочват натам. Кандидатите показват афинитет към културата и това няма как да не е така, щом се гласят да стават президенти на сочената за една от най-умни нации на света.

Двама от тях обаче се насочват директно към книгите като универсален символ на мъдростта, образованието и всичко останало. Това са кандидатите с първите две номера в бюлетините - Меглена Кунева и Росен Плевнелиев. Третият основен претендент Ивайло Калфин, за добро или зло, пропуска този елемент в кампанията си.

В биографичния матерал преди президентския дебат по бТВ в събота Меглена Кунева посеща камерите пред библиотеката си и разказва защо й е толкова важна. "Един човек се познава по книгите си", казва тя пред медията. В нейната платформа е заложена и "Инициатива „Преведена България” за подпомагане превода на български книги от съвременни и класически автори", от която авторите ни наистина имат нужда.

По-дълбоко във връзката със словото обаче като че ли навлиза Росен Плевнелиев. Той залага най-силно послание, свързано с книгите и изобщо книжовността - писаното слово, в което сам превръща част от акцентите на кандидатурата си в предизборния клип.

По-нататък в клипа млади хора си говорят пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", препратка към онова, за което Плевнелиев толкова често говори в кампанията си - тясната връзка между нуждите на икономиката и кадрите, които образователните институции създават.

Книгата, която младежите в кадъра разглеждат, също не е случайна - "Елементът" на сър Кен Робинсън е сред настолните четива за това как образованието трябва да се промени, за да развива творческото мислене у хората.

И за да приключим темата за Росен Плевнелиев и книгите, ще ви разкрия, че според източници от щаба на Плевнелиев, малко преди официалния старт на предизборната кампания негова позната му е подарила "Изкуството да говорим пред другите" на Дейл Карнеги. Книгата е изключително важен наръчник по поведение пред аудитория, доказал се пред няколко десетилетия като успешен помощник. В изданието самият Карнеги казва, че тази книга е най-полезна с практика, а социологическите проучвания засега сочат Плевнелиев за най-вероятния практикуващ говорене пред публиката от най-високия държавен пост през следващите 5 години. Ако има нещо, което бившият регионален министър със сигурност вече е научил от "Изкуството да говорим пред другите", то е да бъде истински и позитивен в поведението си пред публика и това със сигурност ще му донесе предимство пред останалите кандидати.

Този материал няма за цел да ви накара да гласувате за някой от описаните кандидати. Но да, надявам се че този ъгъл към предизборната кампания ще ви убеди още по-силно, че трябва в неделя да отидете до урните, за да направите своя избор. Просто защото гласът ви наистина е важен.

Изследователи в Microsoft са разработили прототипен сензор, който може да се добави към гърба на смартфон и може да усеща допир — даже мултитъч жестове — през всякакви платове, дори вълнени. Изобретението, щом се усъвършенства, ще позволява на потребителите да отхвърлят обаждания, без да се налага да вадят телефона от джоба си, и даже може да се тренира да извършва прости действия и да пише съобщения, без да се поглежда телефона. Тази седмица компанията ще представи прототипа си на симпозиума на Асоциацията за изчислителна техника в Калифорния. Също така, те са качили видео в YouTube демонстриращо технологията в недовършения, прототипен етап, на което ясно се вижда как потребителя може да контролира и даже да праща текст от смартфона си, през различни платове. Изследователите твърдят, че изобретението може да се пригоди за използване с капацитивния сензорен дисплей, който ползват смартфоните, чрез модификация на фърмуера. Сензорът и софтуерът могат да се научат да разпознават различни жестове за различни команди, включително и „ориентировъчен“ жест, който ще покаже на телефона как да чете жестовете без значение на позицията му. Технологията наречена PocketTouch, може да има и практическо приложения за потребители с нарушено зрение или за ползване в много студена обстановка, където трябва да се ползват ръкавици.

Още вчера официални представители на лидерите сред социалните мрежи – Facebook – съобщиха пред пресата и аудиторията, че възнамеряват да насърчават своите милиони потребители за екологично съзнание. За тази цел в момента разработчиците и дизайнерите на Марк Зукърбърг са съсредоточили усилията си върху създаването на чисто ново приложение, посветено на „зелената” тематика. Основната идея на екологичното приложение от Facebook е да насочат вниманието на потребителите към различните способи за спестяване на енергия. Разработчиците и дизайнерите подтикват аудиторията да приложат изпробваните методи за енергоспестяване у дома. В приложението е внедрен и състезателен елемент, който да привлече потребителския интерес – специална система ще отчита кой се е справил най-добре с опазването на околната среда и съхраняването на намаляващите й вече ресурси. Това ще става, след като юзърите сами постват на страниците си резултатите от приложението на методите за спестяване на енергия. Всъщност създаването на екологичното приложение от Facebook е подкрепено като идея и работа от Natural Resources Defense Council (NRDC) и Opower. И двете компании имат опит в областта на зелените иновации и най-вече в енергоспестяването. Сред партньорите на Opower пък са фирми, които се занимават с производството на специални системи и уреди, отчитащи нивото на енергопотребление в домовете на хората от цял свят. Същевременно, приложението на Facebook, освен полезна дейност и запълване на свободното време, ще има и друга функция – да предизвика потребителите да мислят, да придобият и развият сами екологично съзнание. Програмата ще има за цел да стартира обществена дискусия, тясно свързана с въпросите за спестяването на енергия и природните ресурси на планетата.

Мислехме да гледаме постановка на Георги Марков в Народния театър, но по-добрия и гарантиран паркинг ни отведе на двойно по-скъпа халтурка: кино в Мола. Дано моите 20 лева да допринесат за запазване на ипотекирания апартамент на Влади Въргала, а не за изгонването му оттам, както се случва във филма.

Минусите:
- слаб, еднообразен и предвидим сюжет
- твърде много (опити за) екшън
- взривяват Рено 19
- натрапчиви и елементарни морални послания
- продуктово позициониране и доста билбордове в кадър
- Въргала прекалява с гела в образа на Жеко
- в началото инкасаторите на топлофикация му изнесоха имуществото, а после доста от него тихомълком се завърна, за да бъде гърмяно с автомат
- сцената с чалгата
- Коцето почти не е използван като актьор

Плюсовете:
+ адекватно за 2011-та година заглавие (шменти-капели)
+ актьорския състав
+ Ботора и Гипса
+ добра операторска работа
+ читаво 3D в началото
+ продуцентът не е използвал субсидия
+ говорят относително ясно и без да декламаират, с един по-агресивен монтаж щяха направо да запеят
+ щели да го излъчат и като сериал: нов бизнес модел
+ Килцата се обажда под финалните надписи

Като цяло прилична комедия, като за нашите стандарти, с елементи на театър и евтина драма от българската школа. Не казва чак толкова много, но поне се опитва да говори. Пожелавам на екипа успех и развитие в следващите проекти. И да не си залагат повече апартаментите, че не мога да стоя и тях да ги мисля.

На 14 септември 1954 година, в бившият Съветски съюз е било проведено голямо военно учение, което е включвало и взрив на ядрена бомба. Облъчени са минимум 45 000 (четирдесет и пет хиляди) военнослужещи и 10 000 (десет хиляди) цивилни. По...

За никого не е тайна, че Facebook е нещо повече от място, където да прекараш свободното си време, нещо повече от мания или от задължителна част от ежедневието. Редица експерти и дори медици си позволиха да нарекат явлението Facebook болест. Според данните на едно от последните проучвания, посветено на социалната мрежа, всички тези твърдения биха могли да намерят база за научно и статистическо потвърждение. Според резултатите на експертния анализ около 80% от хората не могат да издържат без Facebook повече от 1 ден. В проучването във връзка с пристрастеността към социалните мрежи и най-вече към Facebook вземат участие общо 2500 души. Анкетирането им е основано на въпросите, подготвени от журналистите на Busted Coverage и College Candy – университетски списания в САЩ. След обработката на отговорите, които дават участниците, става ясно, че 79% от тях не могат да издържат и едно денонощие, без да проверят профила си във Facebook и изобщо без да имат достъп до компютър, лаптоп или друго мобилно устройство. 50% от участниците в проучването дори споделят безпокойството си от своята зависимост към социалнтие мрежи, към интернет и към най-новите технологични продукти, с които успяват да се сдобият моментално след дебюта им. Същата тази половина от хората в проучването обясняват, че се чувстват пристрастени към това да споделят настроенията си в социалната мрежа, да следят живота на приятелите си отново на същото място и изобщо да са активна част от нея. 20% от участниците в съвместното проучване на списанията Busted Coverage и College Candy си признават, че са изтрили своите Facebook профили именно поради тази причина – почувствали са се зависими от живота в страницата. Същевременно, 70% от анкетираните са убедени, че също ще изтрият Facebook профилите си, ако социалната мрежа премине към режим на платен абонамент. 92% от участниците в проучването са на мнение, че статусите в сайта не помагат с нищо на настроенията или проблемите им. Почти всички тези 2500 души смятат, че най-досадните статуси са политическите и текстовете на популярни песни. 50% от анкетираните си признават, че са ядосвали, защото са научавали ненужна информация за свои близки (най-вече бивши гаджета) посредством социалната мрежа. От друга страна, над 60% от участниците на анкетата бяха искрени като казаха, че ще се засрамят, ако някой научи колко често следят профилите на бившите или настоящите си половинки.

Това се случило в стари-прастари времена, когато и Машук и Бештау, и целият този край до най-далечните снежни хълмове принадлежали на хан Убайдалах ибн Абас.
Абас бил стар и силен, храбър и мъдър. И всички го уважавали, защото се боели от него. Абас се занимавал с това, с което се занимавали всички по това време. Единственото благородно занятие - да воюва със съседите. В свободното от война време ловувал. А в свободното от лов време се отдавал на мъдростта. Ханската шатра била пълна с мъдреци. Само дето мъдреците не били мъдри. И цялата им мъдрост се състояла в това, да умеят да угаждат на хана. И цялото племе се молело: "Изпрати, Аллах, на Абас мъдри мъдреци!"
Веднъж, привечер Абас се отправил без свита към планината, за да се полюбува как тръпнат и умират по върховете розовите лъчи на залеза, а от долините се надига черната нощ. Пристигнал Абас до това място, където, сякаш облети в кръв, стърчат от земята огромни червени скали. Скочил от коня старият Абас и пъргаво като младеж се изкатерил на най-високата от тях. А от другата и страна седял старият молла Сефардин. Той видял Абас, станал и се поклонил.
-Здравей, мъдрецо! - казал Абас.
-Здравей, хане! - отвърнал Сефардин. И отстъпвайки мястото си, добавил: - Място на властта!
-Място на мъдростта! - отговорил хана и предложил на Сефардин да седне.
-Този, който приветства мъдростта, приветства славата на Аллаха!
-Този, който приветства властта, приветства повелята на небето!
И те седнали заедно.
-Какво правиш тук, мъдрецо? - попитал Абас.
-Чета - отвърнал Сефардин.
Ханът с недоумение погледнал празните ръце на Сефарадин, който се усмихнал и направил кръг с ръка:
-Най-мъдрата от книгите. Книгата на Аллах. Аллах я е написал с планините по земята. Виждаш ли, написал я е с извивките на реката в долината? Аллах я е написал с цветя по тревата и със звезди по небето. Денем и нощем можеш да четеш тази книга. Книгата, в която е написал волята си.
-Да бъде благословен пророка, че в свободен час ми изпрати мъдър събеседник! - възкликнал Абас, докосвайки челото и сърцето си. - Отговори ми на три въпроса, мъдрецо!
-Постарай се да зададеш въпроси, над които си струва да се помисли. А аз, ако мога, ще ти отговоря.
-Хората се раждат и умират! - започнал Абас. - Защо живеят? Често съм питал за това моите мъдреци. Едни казват: "За щастие". Но има и толкова нещастни по света. Други казват: "За слава". Но позорът по света е повече от славата. Нима можеш да живееш, без да знаеш за какво?
Сефардин свил рамене:
-Веднъж ти, велики хане, изпрати вестоносец при съседния хан Ибрахим. Даде му писмо, привързано с копринени шнурове и подпечатано с пръстена ти. И му заповяда: "Не спирай, лети при хан Ибрахим и му предай му това писмо!" Беше среднощ. И вестоносецът полетя през скали и долини, по пътеки, които е трудно и денем да откриеш. Леденият планински вятър свистеше в ушите му и разкъсваше дрехите му. А трябваше и лъка да не изпуска нито за миг от ръцете си, защото по пътя може да дебнат разбойници. И да се вглежда във всеки храст, няма ли засада. И вестоносецът си каза: "Искам да знам, какво пише нашият хан на хан Ибрахим. Какво е толкова важно, че да ме накара да летя посреднощ сред такива опасности?" И вестоносецът спря, напали огън, счупи печата ти, разкъса копринените шнурове и прочете писмото. И какво можеше да направи оттук натам? С разпечатаното писмо не можеше да се яви нито при Ибрахим, нито да се върне при теб. А на всичко отгоре, прочитайки го, той не разбра нищо, защото ти беше писал на Ибрахим за ваши общи дела, които му бяха напълно неизвестни.
Като ти е дал Аллах живот, живей го! Той е по-мъдър от най-мъдрите. Той знае защо. А ние ... Ние даже и да научим, пак може да не разберем.


Следва продължение ... (Обожавам Дорошевич, но на един дъх идва в повече и на мен, и на вас. :) )

Кавказка приказка, преразказана от Влас Дорошевич

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

17 октомври 1961 е една непозната дата за много хора във Франция и по света. За какво става дума? И защо трябва да се напомнят тези събития? Франция започва да kолонизира Алжир през 1830 година. Алжир иска да бъде самостоятелна страна и различни движения за освобождение се организират, особено през 1950те години. Един от най-важните е ФЛН …

Continue reading »

Не обичам изборите, тъй както не обичам футбола. Двете много си приличат, може би защото две са нещата, от които всеки разбира – политика и футбол. Разликата е тази, че публиката не може да влияе върху футболната игра (освен ако не хвърля пейки по терена, но тогава пък играта я спират), нито пък резултатът от мача влияе кой знае как върху живота на публиката, стига да не си заложил голяма сума пари. При политиката е обратно. Електоратът може чувствително да влияе върху играта, но и резултатите от нея със страшна сила влияят върху живота и съдбата на електората.

Когато се зададат избори, избирателите започват да се държат като футболни фенове. Обичат своя отбор и ненавиждат другия, без да могат да обяснят защо. Те просто искат, както е казал поетът, силно да любят и мразят – драматично състояние на славянската душа. Много малко са хората, които разсъждават така: аз съм трудолюбив и образован, мога да се конкурирам с други трудолюбиви и образовани хора и при добри икономически условия мога да създавам продукти, по-хубави от техните, като от това, разбира се, печеля добре. Следователно искам властта да бъде в ръцете на политици, които няма да ми взимат много данъци, няма да ме карат да плащам такси и лицензи, ще ми дават достъп до външни пазари и ще ме пазят от конкуренцията на монополите. Или пък разсъждават така: аз съм съвестен и трудолюбив, готов съм упорито да работя в някое предприятие, но искам собственикът на това предприятие да се държи почтено с мен, да зачита и моите интереси, а не само своите, искам да съм сигурен, че ще се пенсионирам навреме с добра пенсия и че обществото ще се грижи за здравето ми. Естествено, който разсъждава по първия начин, гласува вдясно, а който разсъждава по втория начин, гласува вляво. За съжаление, естественото рядко се случва и сигурно това е съвсем естествено, щом се случва толкова често.

Познавам всякакви хора. Познавам заклети привърженици на Синята коалиция, които няма да гласуват за кандидатите на Синята коалиция. Там много хора са болни от краен индивидуализъм и приемат всяко мнение, различно от своето, като посегателство върху правдата и свободата. Познавам хора с леви убеждения, които ще гласуват за кандидати на Синята коалиция, ако се изправят на балотаж срещу ГЕРБ, въпреки че ГЕРБ прелива от бивши комунисти, социалисти и всякакви други леви функционери. Познавам хора, които ще гласуват за Светльо Витков, само за да покажат среден пръст на всички останали и за да спазят принципа си, че трябва да гласуват на всяка цена. Те, за да покажат средния пръст, биха подкрепили фронтмена на „Хиподил” не само за президент на републиката, но и за „Мис Бългрия”. Познавам даже един либертарианец, който казва, че за момента няма нищо по-добро от ГЕРБ, макар да признава, че по-голяма държавна намеса в икономиката не е имало след времето на Тодор Живков, когато всичко беше държавно и се развиваше на петилетки.

Ето защо казвам, че когато дойдат избори, избирателите се държат като футболни фенове, а не като граждани, които чрез инструмента на гласуването се борят за своите икономически, политически и социални интереси. Щом е така, трябва да приемем съдбата си, че не живеем в държава, а на стадион, и да се задоволим с евтината бира и слънчогледовите семки, които тази ситуация предлага. А някъде дълбоко под трибуните, на които се пържим от слънце и спортни страсти, в хладните недра на сенчестите съблекални косматите играчи разпределят залозите, които ние правим за техните победи. Разпределят ги под благите погледи на своите треньори и менажери и след като вземат по един душ, за да отмият миризливата пот на публичната си изява, отиват да ударят заедно по едно отлежало уиски. Горе феновете вече се замерят с горящи пейки, убедени в божествеността на своите отбори, а полицаите думкат с палки по щитовете. И никой, освен мен, не си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Бих написал заглавието с думите: "грозното лице на българската мафия", но то е едно и също, защото в България организираната престъпност е завладяла цялата ни действителност. Политиката, медиите, икономиката, съдебната система – всичко е под неин контрол. И това не са мои изводи, а заключения на най-отговорни международни институции и анализатори. Личности като Николай Бареков са оръдията на това злокачествено образувание. Вчера Биволъ публикува факти и снимки за това как един ТВ водещ купонясва в най-скъпия курорт и се къпе с френско шампанско в компанията на олигарси.

Днес Николай Бареков потвърди официално, че е купонясвал в присъствието на олигарси в курорта за милиардери Ники бийч - Сен Тропе. В изявленията си относно скандала, вместо да си подаде веднага оставката и да си зарие главата в пясъка от срам и позор, Бареков тръгна да се оправдава като.... опроверга наличието на Ветко Арабаджиев на една от снимките от оргията. Сигурно съгражданинът му Ветко сериозно е подскочил и му се е накарал здравата. Своето собствено присъствие и кадрите със самия него Бареков обаче не посмя да опровергае, защото те са истински. Не опроверга и присъствието на сина на въпросния олигарх – Владко Арабаджиев, който го къпе с шампанско за 300 евро бутилката. Не опроверга, че да купонясаш на това място струва над 25 000 евро. Не опроверга присъствието на олигарха Чочо Александров, чийто политически и корпоративни интереси Бареков защитава като руски войник в Брестката крепост. Бареков пропусна да обясни хвалбите на Ветко Арабаджиев за собственото му имение в близост до курорта за богоизбрани, нито кой му е платил масрафа и на каква цена. Ако той си го е платил сам – интересно е колко журналистически заплати трябва да отидат за подобна почивка и колко години Бареков е работил, за да има удоволствието и честта да се напие и да се изплакне с шампанско на цената на бутилката колкото голяма заплата в България. Под влюбените погледи на олигарсите Александров и Арабаджиев. За последния ще уточним – "младши", защото не това е важното. Дали "старши" е бил на снимката, или по-настрани в имението си наблизо, не е толкова важно. Важното е, че един "колега" се е превърнал в откровен и неприкрит говорител на тъмните сили в обществото ни. Тези, които вече са отречени от историята и нормалния свят, към който България се стреми. А това, че все още дерибейстават, се дължи на инерцията от миналото, която обаче е лишена от своята движеща сила и е обречена да спре, за да се обърне колелото в обратна посока. Посоката към бъдещето и възраждането на България от мрачната епоха на комунизма, диктатурата, мутрите, олигарсите, мафиотско-ченгеджийските структури, корупцията и духовната нищета.

Бареков няма право да се нарича повече журналист, защото докато 99% от колегите кретат на 600-700 лв. на месец и са длъжни да изтърпяват всякакви унижения от тюмбели-собственици, този човек си мокри с толкова пари оная работа. На фона на тоталната мизерия и отчаяние обхванало цялото ни общество, на фона на тоталната липса на свобода на словото и престъпната цензура наложена над медиите, един ТВ водещ си кисне задника в шампанско, в място за богоизбрани и си планира предванията. Бареков, дали Ветко е на снимката, или е Владко не е основното! Основното е, че на тези снимки си ти и тези около тебе! Основното е, че това в каква компания се лигавиш, говори само за себе си, за твоя морален и професионален профил. Само затова ти ще бъдеш отречен от професията и от българския народ, който вече не иска да се подава на гнусните манипулации, които ръсиш. Скоро ще получиш призовки за делата, които съм ти завел и бъди сигурен, че справедливостта не е монопол на компанията ти от "Ники бийч".

Асен Йорданов

Продукти за 4 порции:
600г пилешки гърди
3 червени домата
1/2ч.ч. консервирани каперси
1 глава лук
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1/2ч.ч. червено вино
3с.л. олио
1ч.ч. ориз
1с.л. зехтин

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Каперсите се отцеждат от маринатата. Режат се на колелца. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите се стържат на ренде. Пилешките гърди се режат на кубчета, а лукът на полумесеци. Взема се тенджера. В нея се слага месото. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Кипва се за 20 минути. След това мръвките се изваждат в чиния. Бульонът се прецежда. Взема се дълбок тиган с по- голямо дъно. Налива се 2- 3с.л. олио. Слагат се лучените полумесеци. Поръсва се 1ч.л. сол. Тиганът се поставя на загрят котлон. Добавят се мръвките. Бъркат се непрекъснато с дървена лъжица. Продуктите се запържват за 2- 3 минути. После се добавя прецеденият пилешки бульон. Оставя се да заври. Долива се доматен сок и вино. Поръсват се червен пипер, 1ч.л. захар и 2- 3 зърна бахар. Разбърква се с дървена лъжица. Готви се 30 – 40 минути на кротък огън. Оризът се слага в тенджера. Доливат се 3ч.ч. вода. Налива 1с.л. зехтин. Похлупва се и се оставя да се задуши на тих огън. Вземат се 4 чинии. На дъното им се разпределя слой ориз. Отгоре се разпределят пилешки хапки в червен сос. Най- отгоре се аранжират кръгчета каперси.

В Световния ден на гнева в България нямаше дори възмутени. Хиляди окупираха улиците и площадите в Ню Йорк, Лондон, Рим, Брюксел, Атина… У нас предизборна тишина. Защо? Нека социолози, политолози и всички с претенции да се наричат анализатори да седнат и да обяснят този феномен. Премиерът има своето обяснение - да си протестират в Европа, ние сме добре и ще строим магистрали. А времето на нашите протести останало в историята - така говори Борисов, докато обикаля страната, придружен или не от еврокомисари. Премиерът не само не очаква протести, напротив - той предлага българския социален експеримент на европейците, при това напълно сериозно. И с прогнозата, че ако започнат да получават нашите заплати и пенсии, ще „се оправят”!? И финансовият министър Симеон Дянков изглежда винаги видимо щастлив. И как няма да е, като с този социален експеримент на гърба на определени големи групи от обществото ни трупа активи в личното си досие, с което вероятно ще заеме по-високи позиции в...

Д-р Славчо Славчев е роден през 1947 г. Завършил е Медицинския университет в Пловдив. Бил е аспирант в Централна лаборатория за изучаване на мозъка към БАН. След това 10 години работи в неврологичната клиника в Александровската болница. Прекарва 10 години и във Военната болница. През това време се занимава основно с клинична неврофизиология. През последните 20 години се занимава с медицина на съня. В момента е председател на фондация „Сън и здраве” и на Дружеството по медицина на съня и управител на медицински център „Мана”, който е специализиран в изследването на нарушенията на съня. Представлява България в Европейската асоциация по медицина на съня. - Д-р Славчев, колко са българите, които страдат от разстройство на съня? - Нямаме статистически проучвания на тази тема, но мога да се позова на данните за други страни. Нарушенията на съня и бодърстването са доста често срещащо се нарушение на нашето здраве. Най-често срещани са острото безсъние и хроничното безсъние. По...

Кратък фоторепортаж от бурята вилняла в Бургас на 17-ти октомври, 2011.

Първото от поредица представяния на книги под надслов „Западът е новият изток“ ще се проведе в русенската книжарница „Пингвините“ (в Royal City Center) тази сряда. Пилотното събитие ще бъде посветено на йога, като програмата ще включва кратка лекция и обзор на най-полезните книги по темата.

Водещ ще бъде главният лектор от сдружението Body, Mind & Soul Training Теодор Недев. През следващите месеци проектът „Западът е новият изток“ ще продължи да се провежда в книжарница „Пингвините“ с представяния на книги за медитация, ци гун, бойни изкуства и др.

От месец насам в китното с. Оризари цари хаос. Кандидатиращата се за трети мандат кметица на селото (от и постоянно ж и в у щ а в гр. Твърдица) манипулира живущите на Оризари по няколко, безотказно работещи вече два мандата в нейна полза начина. Същевременно има още двама кандидати за кметския пост, жители на селото. Кметицата провежда ежедневни събрания на пенсионерите и на ромското население (тяхната бройка е преобладаваща), на които от една страна видно и настойчиво изолира поддръжниците на останалите кандидати, а от друга сплашва присъстващите, че децата им ще останат без работа, ако тя си отиде, а също, че детската градина и училището в селото ще бъдат затворени. Паралелно, кметицата посещава домовете на избирателите, водейки кампания на едноличностни заплахи и всявайки неоправдан страх за бъдещето, който през последния месец доведе до неоправдани дразги между жителите, а някои от нейните привърженици прибегнаха и до самолични безпричинни заплахи срещу възрастни хора. Обществеността надигна глас, сезирайки отговорните инстанции за нарушенията на кметицата, както по време на предизборната ѝ агитация, така и през периода на управлението ѝ, но БСП се намеси на общинско ниво и за съжаление жалбите (3 на брой) бяха потулени. Последните се отнасяха за: 1) нелегално построена и недовършена в предизборния период детска площадка (неотговаряща на никакви стандарти- сезирани са община Сливен, община Твърдица и медиите- подробности тук: http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/usernews/1091023496-Nezakonna_i_opasna_detska_ploshtadka_v_sOrizari_Obshtina_Tvarditsa_Oblast_Sliven.html); 2) започнат груб строеж на църковен храм (първа копка на строежа- 2006г.), даренията за който не е известно къде отиват (сезирани са Светия синод, община Сливен, Старозагорската Митрополия и медиите); 3) подронване на авторитета на няколко личности, опоненти на кметицата, чрез обиди и сплетни, станали обществено достояние, както и физическа заплаха от лице, деклариран поддръжник на кметицата по повод по-горните жалби (сезирани са РПУ Сливен и Твърдица, община Сливен и медиите). Оставайки с надеждата, че гласът на Българина, милеещ за бъдещето на Родината, ще бъде чут, Оставам ваш поддръжник, хххххххххххх Бел.: Всички жалби са на разположение в случай, че "За честни избори" може да окаже помощ на немалкото и с ясен поглед гледащи в бъдещето жители на селото.

Проблемът с всяка книга от филм е, че създава много очаквания у хората пред екрана. Докато сме потопени в метареалността на, хм, произведението-майка и слушаме за книга, която е шедьовър, често забравяме, че всъщност тази книга ... не съществува. А случи ли се самата книга да се появи в реалния свят, тя заживява свой живот.

Точно от тези опасни и неконтролируеми книги е и „Бог мрази всички ни“, рожба на сериала “Californication” - сещате се, онзи, в който позастаряващият Дейвид Духовни постоянно се замесва в бъркотии в потвърждение на поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Признавам си, че въпреки добрите чувства, които питая към сериала, в началото се чувствах обидена от заглавието. Не, мили хора, Бог не мрази всички ни и не, въпреки очакванията ми, повествованието не наподобява някоя от обърканите случки на героя на Дейвид Духовни от сериала. Това е просто една книга за порастването на едно момче от предградията, което преминава през дълъг процес на инициация в големия, порочен град. Една откровена история за това как се става мъж. „Бог...“ е нещо като „Спасителят в ръжта“ в осъвременен, нюйоркски вариант! За да стане по-ясно, ето пример - българският еквивалент на сюжета би разказвал за Пешо от Годеч, който идва в София и възмъжава, приютен в бетонните обятия на "Надежда".

Малко съжалявам, че не четох тази книга в оригинал – със сигурност преводът лишава четящите я от възможността да бъдат залети от целия цветист порой ругатни, нецензурни думички и непреводими препратки към други културни феномени. Въпреки това книгата е много четивна и лека, успях да я завърша за половин ден, включително със следобедните съботни задрямвания от време на време.

* Интерпретацията на корицата си е моя. Друго мнение за книгата вижте тук.

 

Днес започваме една мотоциклетна обиколка из близката Европа. Като начало Иван ще ни води към Гросглокнер в Австрия и ще стигнем до Италия.  Приятно четене:    

Три хонди из Европа

част първа

От Гросглокнер в Австрия към Италия

  Защо ли избрах такова име на пътеписа си…, не без доза ирония и шега и разбира се, въдъхновен от настолната ми книга „Манифест на комунизма” ;) Причината е прозрачно проста: Искахме да обиколим колкото се може повече места, толкова много, че времето нямаше как да ни стигне – това предварително си го знаехме. Еднакво силно искахме както да се насладим на панорамните проходи на Алпите с величествените им гледки, така и да усетим духа на западната цивилизация, култура и манталитет. Разполагахме с две седмици отпуск, три Хонди, не много пари, вече не малко опит в дългите мотоциклетни пътувания и много, много етусиазъм. И така на 01.08.20011г тръгнахме още в тъмни зори. Екипажът и този път бяхме Аз (Иван), Димитър и Гергана – моето момиче Ето в общи линии каква траектория се получи този път:

 

Част Първа: „Маратонът”

Крайната цел този ден беше гр.Крани (на около 40 км северно от Любляна) – Словения.- общо 1150 км Разстоянието до Калотина го пропътувахме бързо и на зазоряване вече бяхме на сръбска територия. Всичко вървеше от добре по-добре: Mоторът ми кротко и послушно мъркаше все едно пестеше сили за алпииските проходи, които го очакваха през следващите дни, Слънцето вече озаряваше гърбовете ни, сякаш ни каваше „Карайте внимателно и умната…!” Аз се чувствах свободен след напрегнатите работни дни преди отпуската,…. сякаш я вдишвах тази свобода…. но…! За съжаление в живия живот винаги има поне по едно такова „но”! Цялата тази идилия продължи само 7-8 км. Горе- долу на такова разстояние от границата заобиколих някакъв рейс , настъпвайки непрекъсната линия и секунди след това бяхме спряни от строгата, но справедлива ръка на един сръбски полицай, който безпощадно посочи патрулката с лаконично обяснение, че трябва да заплатим глоба по 150 евро на човек. Това беше „хранилка”, а ние бяхме храната в нея! Отидохме при въпросната патрулка да се оправяме някак си, а там ни посрешна един значително по-добронамерен служител на реда. Видяхме в двйствие класическата схема „Доброто ченге – Лошото ченге”, доказала се през годините. След кратък пазарлък, редуцирахме глобата на 50 евро общо за тримата, което беше приемливо и продължихме пътя си, изпроводени от загрижения съвет на „Доброто ченге” да внимаваме нататък, че 1000 нямало да ни оправят, каквото и да означава това! Продължихме пътуването си, а Слънцето все така ни озаряваше…. и всичко останало си беше същото, но вече не усещах онзи кеф, който изпитвах само преди няколко минути. Не че тридесетина лева са кой знае каква сума, но усещането от рекета е гадно. След няколко часа яда ми беше минал и пътуването си мина нормално – скучно и монотонно, както по магистрала. Вечерта в 20.15 часа наше време се бяхме настанили в квартирата на нашите приятели, с които имахме уговорка.

Част Втора: „Алпите ”

Алпите е може би най-красивото и зелено място в Европа. Човек бил веднъж там, трудно би могъл да си представи по-зелени , по-стръмни и по-добре подържани поляни, замъци , място с по-сполучливо съжителство между Човек и Природа, и ако щеш място с по- интересни, екстремни и приятни маршрути за каране на мотор. Не следващата сутрин станахме рано- часовата разлика в наша полза и биологичният ни часовник спомогнаха за това. Метнахме се на моторите и след половин-един час бяхме вече в Австрия. Няма да разказвам за такси и винитетки, а ще премина направо към пътя, който запътувахме, след като слезнахме от магистралата. Главната ни цел този ден беше прословутия със своята красота

ледник Гросглокнер

За съжаление миналата година пропуснахме да го видим и сега бързахме да поправим грешката си . Аз водех колоната, но карах бавно защото постоянно гледах на страни. Нямаше как да не си отклонвям вниманието постоянно. Пейзажните картини са сякаш извадени от някаква приказка. Без да осъзнаваш се питаш :”Как го постигат това тези хора?” Очевидно с труд, техника и не на последно място и с държавна политика. Там тревата сякаш са я издигнали в култ…

Постепенно започнахме да навлизаме във все по-планински райони, докато не стигнахме пункта за плащане на таксата от 19 евро, която ти дава право да се качиш до самия ледник. Моторът ми макар и с лекота , вече „пуфкаше” през отворените си ауспуси, като парен локомотив, а около нас минаваха на рояци всякакви мотори.

Така увлечени в неспирния поток от всякакви превозни средства стигнахме подножието на самия ледник….а там….! Море от автомобили , чакащи ред да се качат до горе, имало лимит за автомобилите (в далечината на снимката се вижда 5-6 редовата опашка от чакащи автомобили). [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Чакащите за Гросглокнер"][/caption] Моторите бяха привилегировани. Изкачихе и последните няколко километра и… [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гросглокнер"][/caption] Сега вече осъзнавах, че си струваше всяка стотинка от тези 19 евро. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Бях чел в няколко пътеписа за мармотите, които може да се видят там. Трябваше да ги видим и ние, иначе все едно не сме били там. Започнах да се оглеждам и с изненада установих че точките по скалите, които в подножието на ледника бяха хора. Ето защо се казва ГРОС…. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Хората виждате ли ги?"][/caption] Всичко беше толкова голямо! И не щеш ли видях мармот… и още един, и още един – цяла колония….Ура!, „Не вярвам на късмета си” – това си казах в онзи момент. Не след дълго, обаче осъзнах, че това са силно социализирани животинки и преживяваха от храната на туристите, нямаше нищо общо с късмета. Както и да е – мармотът си е мармот! Красиви животинки са… с тези пухкави дупета са много смешни и интересни. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Безработен мармот търси шоколад за увиване :)"][/caption] Не липсваха и интересни машини, та дори и двутактови.  

Тук като че ли ми се иска да вметна следното: Там, по онези геогравски ширини, по-голяма „конфекция” от BMW е серията си GS няма. Просто имат висок стандарт и за тях не са скъпи. Както няколко дни по-късно установих чрез собствените си очи BMW 1200 GS Adventure от магазина на шоурума на БМВ в Мюнхен струва 14000 евро, има, няма три-четири техни заплати. Поседяхме , хапнахме, разходихме се…:

[caption id="" align="aligncenter" width="359" caption="Край Гросглокнер"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Паркинг на около 100-ина метра над Черни връх :)"][/caption]

…. и за съжаление трябваше да тръгваме, защото вечерта трябваше да спим някъде около Salzburg. Продължихме пътуването си, а пътят ставаше все по-интересен. Герганка най-много се впечатли от един неосветен тунел, в който нищо друго не се вижда, освен небе и зъберите на отсрещните върхове – гледка, спираща дъха, а когато се движиш с 60-70 км в час, имаш чувството, че ще полетиш, нещо под лъжичката ти се обръща. За съжаление такива моменти няма как да се уловят на снимка, докато караш, а също така не могат да се преразкажат – трябва да се изпитат!

Самият връх не е по-малко красив и от другата си страна:

Малко след тази гледка

започна голямото спускане.

Наклони от по 12-15 % . остри завои, и постоянен поток от мотори, повечето, от които караха на предела и всичко това гарнирано с рояци от велосипедисти….! Тази обстановка не е най-безопастната, в която съм карал. Като за капак, по едно време Гергана даде сигнал за проблем и спряхме. Оказа се, че дискът на задната спирачка беше посинял, а спирачната й течност беше завряла, при което спирачната системата се пълни с газова фракция, а като резултат – моторът остава без спирачка. Предвид големия наклон, опасното движение и крехката й физика, това си е проблем! За щастие нямаше последствия, всичко се оправи без проблеми и не след дълго продължихме. Постепенно се върнаха обичайните пейзажи с китни селца, хотели и тук там по някой замък. Искаме или не трябваше да се качм на магистрала отново – бяхме отделили доста време на ледника. И така стигнахме едно курортно ски селище в близост до италианската граница, в което си намерихме къмпинг, за да пренощуваме.

...

На следващия ден процедури по събиране на багажа и пак на път.

Бързо влезнахме в Италия

и първата ни работа беше да избягаме от магистралата. Да, но единствения пътен възел, от който можеше да го направим беше след пункта за таксуване. Искаме или не, трябваше да минем през него и 150-200 м след това да слезнем от магистралата. Чекирахме се и след една минута вече бяхме на изхода, на който заплатихме 1,3 евро. 1,3 евро пътна такса за няма 200м, ебати и жабарите! Целта ни този ден беше да минем последователно няколко прохода и вечерта да преспим в Понте ди Легно – селце в подножието на Пасо Гавия.

Първият проход който минахме беше passo Giovo.

Да си призная честно не помня много от този проход. С минаването ни покрай Гросглокнер се бяха променили критериите ни, така както след пътуване в Алпите, трудно биха могли да те впечатлят гледките от Троян-Кърнаре, например. Към обед стигнахме

гр. Merano

и седнахме да изпием по едно кафе. Като ни го сервираха, си помислих че това са кафета втора употреба, защото чашките, които и без това бяха малки, бяха пълни до половината. За сметка на това пък, кафето беше много вкусно …ама малко!

Ободрени продължихме пътя си и минахме през Lana, там спахме миналата година и както се казва и кучетата ни знаят ;)

Може би този ден щеше да си мине в пътуване из Алпите с леко попритъпени вече сетива за нещета, които ни впечатляваха само 20-30 часапо-рано., ако не беше лошото време. Минавайки през

Passo del Tonale

(проходът непосредсвенно преди крайната ни спирка в този ден), видяхме нагледно колко е могъща майката Природа! Трябва да кажа, че надморското равнище там е около 2500м самият път минава в непосредсвена близост до върхове, високи над 3500м . С всеки иминат метър по – нагоре, небето натежаваше все повече и повече и ставаше все по-черно . Беше хем малко страшно, хем красиво!

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Алпите"][/caption]

За щастие изпреварихе бурята и успяхме да се спуснем в Ponte di Legno приемливо мокри, а там даже слънчице се подаваше. Също така бързо си намерихе къпинг (къмпинг Presanella), а там при настаняването, ни предложиха да оставим моторите под една тераса. От любезност приех, но малко по-късно разбрах че е имало защо да скрием моторите си. Бурята, за която заговорих беше прескочила планината и идваше направо към нас. За няма и 15 минути небето от синьо, стана страшно и като заудря една градушка…..!

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Градушка"][/caption]

И така повече от половин час – толкова ‘дългосвиреща’ градушка не бях виждал! Както дойде, така си и замина! След 2 часа всичко си беше както преди – свежо и красиво.

 Очаквайте продължението   Автор:Иван Тенекеджиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Алпите – на картата:
Още пътеписи от близки места:

1. Алпите – на гости на мармотите (1): Към Гросглокнер в Австрия
2. Алпите – на гости на мармотите (2): От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария
3. На сноуборд в Словения и Австрия
4. Когато бяхме в Австрия (1)
5. Когато бяхме в Австрия (2)
6. На ски в Австрия – Зьолден
7. Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)
8. На хубавия син Дунав (Мелк в Австрия)
9. Из Стария свят с влак (Европа)
10. Алпите – на гости на мармотите (4): От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles
11. Разходка из Адамело Брента в Италия
12. Към Европа с влака (10): И като край: Виена

Четох тази книга с желанието да си попълня някои бели петна за световната политика и икономика, но единственото, което направи тя е да разкрие десет пъти по-големи празноти в знанията ми за света. Ако някой ми каже, че знае толкова или дори и наполовина за световната икономика, колкото е открила Нейоми Клайн, просто няма да му повярвам. Убедена съм, че никой не би могъл сам да стигне до тези прозрения измежду огромния ежедневен поток от информация. Ето това прави книгата толкова важна – взаимозависимоста, която разкрива, между събития, отдалечени на хиляди километри и десетки години във времето. Във времената на Интернет комуникацията, в които на почит са „бързите“ статии, едно толкова задълбочено изследване е ценно и рядко.

„Шоковата доктрина“ е един изключително амбициозен проект, който открива общата тенденция между големи исторически събития в политиката и икономиката на Чили, Аржентина, Боливия, Русия, Полша, Китай, Южна Африка, войната в Ирак и урагана Катрина в САЩ. Преди всичко тя е разтърсваща – за всички (като мен), които вярват в силата на свободната икономика. Защото свободната икономика далеч не е аналогична на свободния капитализъм. Свободният капитализъм търси да подчини, да погълне, да разруши. Свободният капитализъм действа чрез подчинение по пътя на пълното изтощение. Клайн описва десетки съдби на страни от целия свят, които, умишлено или според естествения ход на събитията, биват докарвани на състояние на тотален срив на икономиката и функциите на властта и докато дадената страна е в шок, тихомълком, бързо и без публична дискусия са налагани такива промени, които разрешават на свободния капитализъм да процъфтява и на избрани международни компании да се настанят в парализираното държавно гнездо. Къде му е проблемът на неконтролирания от държавата капитализъм ли?

Че убива:

1. Местната икономика
2. Средната класа
3. Цената на местната валута
4. Парадоксално – обема на чуждите инвестиции....

... и така нататък, и така нататък. По-обстойно обяснение на феномена четете в Книголандия.

Тази книга е важна за нас. България не е част от изследването на Клайн, но аз открих доста прилики между хода на събитията у нас и у останалите страни. Дори и наблюдението ми да не я вярно, трябва да знаем повече за институции, чиято дейност в България не се обсъжда достатъчно. Защото докато в публичния дневен ред се чудим луд ли е Волен Сидеров, дали да махнем пълния член от езика и дали земетресението в Шабла е причинено от проучванията за шистов газ, промените се случват тихомълком.

Русия официално е поканена да участва в европейско-американския проект ExoMars. На 14 октомври , директора на ЕКА ХанХак Дорден , лично е предложил на ръководителя на Роскосмос , участие в този научен проект.

Във форуми и блогове, фанатизираните фенове на епъл, съвсем сериозно обсъждат възможността Стив Джобс да бъде обявен за нещо като Светия на нашата епоха. Малоумието им граничи с талибанизма на ислямистите.