Българската журналистика е като моята малка племенница Диана, на която вчера няколко пъти ѝ скрих любимото списание (с розовите страници).

Издебвам момент, в който не гледа, и мушвам списанието ѝ между мен и креслото, в което седя.

„Диди, къде ти е списанието?“
Тя се оглежда панически.
„Няма го!“
„Диди, Диди, кучето ти взе списанието!“ – соча към коридора. Тя тича след кучето да си го вземе.

През това време аз вадя списанието и го слагам откъдето съм го взел.

Тя се връща.

„Eто ти го списанието“  – соча аз.
„Да, то си беше тук“, – се съгласява тя.

Съвсем същия прост номер извъртя премиерът Борисов пред камерите на националните телевизии, които го попитаха за извънредно големия брой на невалидните бюлетини.



Борисов майсторски отигра ситуацията.

Първо излъга, без да му мигне окото, че невалидните бюлетини в изборите, които се правели досега, били 7%, а те всъщност са средно 2,7%. После попита, колко процента са невалидните бюлетини в момента - а това число журналистите го знаят, понеже се съхранява в краткотрайната им  памет, и му подсказаха – 7% (6,4% всъщност).

Ето, нанесе заключителния удар Борисов, значи е същото както преди. И никой не посмя да гъкне. Или не са си подготвили домашното, или услужливо забравят такива дребни подробности.

Още един детайл.

Борисов споменава за спестяване на 18 милиона лева постфактум от това, че изборите се провеждат „2 в 1“, но Дянков каза преди три месеца, че ще се спестят 8 милиона лева (малка грешка от 10 милиона!). Също никакъв интерес за такова разминаване от безкрайно професионалните ни журналисти. Това сигурно е първият случай в историята на човечеството, когато хем разходите са нараснали значително (допълнителни компенсации за членовете на комисиите, допълнително работно време на целия административен апарат, зает с изборите), хем спестяването е скочило с 10 милиона лева. При положение,че целите избори струват 26 милиона. Ало, хора! Алооо, журналя!!!

В крайна сметка зрителите не виждат конфликт на екрана и заключават, че конфликт няма и че очевидно тези, които са загубили изборите, ръмжат за касиране защото завиждат на този прекрасен премиер-бащица на нацията, защото всичко си е „както обикновено“. А медиите излизат снежнобели и безгрешни от тази ситуация.